- Това е интересно, но аз страшно много съм гладен! - неочаквано каза Андрей.
- Много добре, това показва, че вече напълно си здрав! Ще ядеш, когато слезем - потърпи. Гладът предизвиква, събужда скритите сили на организма. Гладът и мисълта за него е построила цялата тази култура. Страхът от глада е нещо много силно! Не току така дяволът се явил при Христа да Го изкушава, след като е гладувал 40 дни в пустинята. Тази проблема Достоевски разглежда в романа си „Братя Карамазови”, в главата „Великият инквизитор”.
-Аз съм чел като ученик „Братя Карамазови”, нотова не ми е направило впечатление, затова не си спомням. - И тъкмо да каже на Христов или Благовест да я обясни, глада отвътре му викна и той каза тъкмо това, което не мислеше да каже: „В къщи нямам нищо за ядене, освен дюли!” - Христов насмалко щеше да каже: „Това какво ме интересува? Ако ми искаш съвет, ако те лекувам... и за храната ти ли да се грижа? Кой съветник, адвокат, лекар... се грижи и за храната на пациента си, какъв съм ти?”
Андрей почувства мисълта му, и понеже го чувстваше вече много близък, като баща и брат, някак особено го загледа и вътрешно се дръпна от него. Христов отговори, но вече съвсем друго:
- В раницата има всичко за цял ден, а може и за повече - всичко е твое. Като си отидеш, ще си направиш ангелска супа.
- Как?
- Много просто: обелваш три-четири картофа - около 300 грама, сваряваш ги в един литър вода, снемаш ги от огъня, ако имаш магданоз - поставяш една китка изчистен, измит и нарязан магданоз, изцеждаш половин лимон и докато е гореща, изсърбваш я. Но най-напред като се върнеш в къщи, ще си запалиш печката, затова ще минеш сега край нас да ти дам дърва.
- Аз живея на Солни пазар, там има грамади от щайги и сандъци, ще дигна няколко.
- Нe, в никакъв случай! Повече не трябва да се цапаш, крадеш, след днешното пречистване.
- Но аз и вчерашните дърва, които ми дадохте не съм изгорил, защото снощи не можех да запаля печката.
- И спа на студено ли? - Запита Христов, както майка детето си и страшно се ядоса, като че от очите му излизаха искри, но се спря и спокойно каза: - Друг път каквото ти кажа, ще изпълняваш точно. Ако снощи беше запалил печката да спиш на топло, днес много по-лесно щеше да излезеш на планината. Довечера непременно да си запалиш печката! Нищо че имаш, пак мини да ти дам още!
