- Господин Христов, извинете ме, но пак ще запитам: - Вие и Благовест, днес на много пъти употребихте думата „посвещение", но аз не разбрах какво е?
- Всичко, каквото се случи с тебе откакто почнаха страданията ти, беше подготовка към посвещение.
- А кое е посвещение?
- Намирането на Учителя! Всичките ти несполуки в живота, те накараха да потърсиш Учителя, защото само Той може да те изведе от блатото, в което си затънал. А Благовест-да получи правилно разбиране на Учителя, без познаването на Когото не можете да отидете напред, да стигнете другите посвещения. До днес вярата и надеждата за вас бяха само думи, а любовта само едно чувствено изживяване. Ти вчера и днес живя в света на любовта, вярата и надеждата, и разбра какво значи да се обича безкористно.
- Истина е господин Христов, че никой не се е грижил така за мене!
- Ето, ти това не разбра с едно от петях си сетива, това не е сетивно познание. Посвещенията обикновено стават в специална обстановка - на планина, във време на буря...
- Всички хора, които изучават тайните на природата - науките физика, химия, изобщо естествените науки и хората, които ходят празнични дни на екскурзии на планината, това посвещение ли е?
- Това са най-елементарни посвещения на живота. Било е време, когато и най-учените хора на света са можали да броят едвам до десет. Те за това време са били посветени, защото останалите хора пък не знаяли да броят. Хората които празнични дни излизат на екскурзии, макар за няколко часа, но там в планината получават нови впечатления, които имат голямо значение за техния живот и събуждат в тях техните духовни, вътрешни планини. Съвсем друга категория посвещение е, когато един посветен посвещава някой.
- А защо трябва да бъде на планина? - запита Благовест. - В Египет посвещенията не са ставали на планина.
- А Мойсей е получил посвещение в Синайската планина.
- Е, да.
- Аз вече казах - трябва да става на планина, защото има закон за връзката между вътрешните и външните условия. Планината, върховете отговарят на вътрешна планина, на вътрешни върхове, както когато гледате в езерните води отражението на един връх - вие го виждате в дълбочините на езерото, но на тези върхове в дълбочината на езерото отговарят върховете на повърхността на земята. Тези вътрешни височини, са обект на проучаване при посвещаването.
На планината съзнанието е по-възприемчиво, още и защото въздушното налягане там е по-малко. Истинско посвещение в окултен смисъл е разкриване невидимите светове, които не са достъпни за петте сетива. Посвещение е получаване на свръхсетивни познания.
- Например аз днес какво свръхчувствено познание научих, аз не видях особени светове! - възрази Андрей.
- Светът е все един и същ и за човека и за плъха и за коня и за котката, но всичките те различно го виждат. Същият свят и хората различно виждат. - И се обърна към Благовест: - Ти нали си спомняш как Кришна беше посветен? Когато умираше Васища, той, душата му отлетя заедно с душата на Васища на небето. И върху виденото той размишлява 7 години, тогава го изяви на хората.
И аз ви изкачих на една височина, от която се вижда, че смърт няма. Разбира се това е една предпоставка във вас, която с течение на живота, като мислите за това, самия живот ще набави всичките елементи, които са необходими, за да знаете, че смърт не съществува. Сега само чухте и не повярвахте, после ще повярвате и най-после ще знаете. Защото докато вярвате в смъртта, не можете да получите каквото и да било свръхчувствено познание!
А страхът е преградата, която дяволът поставя, за да спре еволюцията на хората. Страхът е най-висшия закон в животинското царство, това е абсолютното право на силния.
Винаги когато изживявате страх, ще знаете, че по съзнание вие сте сведени до нивото на животните! С животинско съзнание не може да се навлезе във възвишените светове, защото те са над човешкия свят! Аз затова ви дадох дадената от Учителя формула: „Без страх и тъмнина, с любов и светлина”, от която тъмните сили се страхуват, отстъпват!
Всичко което днес чухте, видяхте, разбрахте, и това което не разбрахме, но то влезе в съзнанието ви, стана негово съдържание и то има значение. Това бяха семена, посадени във вашите разкопани от мотиката на страданията градини. Кълновете, цветовете и плодовете ще идват с течение на времето. Вашите съзнания бяха насадени с нови идеи.
За първи път чухте за съществуването на Учителя, Който всичко знае и може, Който разрешава всички противоречия.
Аз ви извадих, изведох от този свят, от този ад и поведох към звездните простори! Но и завеждането и познаването на Учителя е пак процес, то е вътрешно състояние, което търпи развитие, еволюция. Днес аз ви заведох при Учителя. Учителя ми изпрати Благовест да го заведа при Него, да му покажа какво е Учителят, че аз и всичките Му ученици сме нищо в сравнение с Него.
-Андрей, аз те поставих на ред изпитания, едно от които беше глада. Като събудих в тебе физическия глад, събуди се в тебе духовния глад, без който глад не може да стане посвещение.
Първото и основно качество на ученика, е любовта към знания. В тебе въпросите започнаха да избликват, ти чувстваше духовен глад. Ти на много пъти ропта, така както евреите роптаха против Мойсея в пустинята, но роптанието ти беше на повърхността, то беше по-скоро като дефект на възпитанието и характера ти. Аз се интересувах от това, което беше дълбоко в тебе, от копнежите на твоята душа.
- Аз не зная и не мога да се сетя какво е имало в душата ми, което Ви накарало да ме посвещавате?
- Това е, че тъкмо мене потърси рано на Нова година. Мотивите при този случай не ме интересуваха, те само послужиха като средство на ръководителите ти да те доведат при мене, после, желанието ти да бъдеш като мене. Аз самият съм посветен и ти искаш да бъдеш като мене, тъкмо да бъдеш това, което ми е дало посвещението.
- Аз вече вярвам, че сте посветен - каза тържествено Андрей.
- Това ми казваш, за да ме поласкаеш. Но в същото време ти каза нещо много важно за тебе, че си повярвал, а това е голяма придобивка за толкова кратко време.
Ти си освободил дръвчето от снега! Това си направил благодарение на страданията, през които си минал. Благодарение на тях си станал толкова чувствителен, да чуеш молбата на дръвцето, научил си говора на природата, понеже и ти си част от нея, както всеки пръст на ръката чувства болката на всеки един от другите пръсти. Без отвътре да имаш връзка с природата и без тя в тебе да е събудена, ти отвън никога няма да я почувстваш, да чуеш молбата на дръвцето. Тъкмо това чуване на болката му е свръх-чувствено познание, това е окултно знание. Всички вътрешни пробуждания започват с проблясъци, които се увеличават, съединяват, после стават един постоянен живот. Ти беше изпратен при мене, за да разкопая, полея и очистя от бурени възвишените цветя на душата ти...
Аз ви отворих едно прозорче към невидимия свят - да видите Учителя, вярата, надеждата и любовта, за да видите, че в един човек съществуват реално, а не са само приказки. Днес Христос ви проговори отвътре, направо на душата. Някой от сегашните религиозни хора очакват Христос да дойде както някога в плът. - Не, Той сега идва отвътре и говори отвътре на хората - направо на душите им!
Вие може хиляди пъти да прочетете Евангелието, т.е. Христос отвън да ти говори, но по този начин ти никога не можеш да Го познаеш, както навремето не Го познаха евреите, пък и от учениците Му, колко Го познаха? Сега, когато Благовест отиде при Учителя, или като чете беседите, ще има съвсем друго отношение, което ще бъде много по-близко до реалното
