ПОСТИГАЙ ЦЕЛИТЕ СИ С ИЗРАЗХОДВАНЕ НА НАЙ-МАЛКО ЕНЕРГИЯ И
НАЙ-ПРОСТИ СРЕДСТВА
Андрей се довлече до колибата и почука.
Христов отвори и видя очите на Андрей пълни с мъка, безсилие и моление! Покани го в коридорчето, заговори му възторжено, приятелски с нежен хумор и любов, защото имаше като принцип да си постига целите с изразходване на най-малко енергия и най-прости средства. Обикновено започваше леко с обикновени, непосредствени и елементарни методи. Ако с тях не получаваше резултати, влагаше още сили, послужваше си с нови средства и с по-сложни методи.
- Браво бе герой, аз си знаех - герой момче си ти! Днес най-много от когато и да било, трябват герои.
Тези думи подейстуваха на Андрей както подействува парфюма на цъфнали_е сливи край пътя на много уморен пътник - нежно, приятно, но слабо, като капка вода в океана на мъката му! Но те подсилиха и реакцията, защото Андрей през целия път до Изгрева беше обмислял планове: да спори, да се кара, да доказва, че е туберкулозен... Наистина, сега като видя Христов, зсичко това в него се разбърка и обърна нагоре с главата. Почти нищо не можа да каже, и което каза беше слабо, анемично като мяукане на прегладняло коте и съскане на недоубита змия:
- Туберкулозни ли хора днес трябват на България? - И потърси очите на Христов, да види в тях ефекта. Разбира се нищо не видя, затова може би си помисли, че не го е чул. Разочарование и съжаление се разля по лицето му. Помисли да ги повтори, но затова нямаше импулс. Христов видя и разбра всичко каквото ставаше и стана в него. Вместо отговор, показа му часовника си.
- Точно осем! Ти си цял англичанин!
И струя от живот бликна към Андрей, вля се в гъстилката на мъката в душата му и я разреди. Но и тази струя не беше достатъчна да възстанови хармонията му, затова отприщи нови пълни с живот струи, които като войскови части се вливаха в сражението, за да решат победата - да неутрализират мъката на Андрей и да му дадат живот и сили за предстоящото му изпитание на планината.
- Това ми показва - продължаваше Христов ласкаво - с тебе може да се работи, ти си тъкмо човек за работа! Точно такива хора ми трябват! Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация.
Точността е колективно качество.
Англия дължи своята сила на точността.
Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се!
И сега в Андрей се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов. И наистина, Андрей се зарадва като разплакано дете, помилвано от майчина ръка. Той подаде на Христов пакета с просото и остатъка от парите. Христов взе просото, и мигновено преброи парите в ръцете на Андрей. Бяха точно. Той с упражнения беше достигнал да може да преброи, види, различи без грешка много повече неща от обикновените хора! С широк жест на ръката си отмахна ръката на Андрей и каза:
- Не ги връщай, нека да ти се намират!
В този сюблимен момент за Андрей, те бяха играли ролята на опора... те имаха да играят и още по-важна роля от тяхната номинална стойност, защото всяко нещо в устата и ръцете на Христов, когато той искаше, придобиваше такава стойност, каквато той му дадеше според това какво му беше необходимо. Не само това, но той можеше да придава на нещата и свойства, каквито те обикновено не притежаваха. Можеше нещо много просто и обикновено да използва така, че то да стане решително в живота на някой посетител. За него не само парите, но и всичко каквото имаше: мисли, чувства, воля, опитности, знания и това, което беше предоставено на негово разположение, за да помага - той всичко щедро и галантно, но разумно раздаваше на всекиго според нуждите и това, в което най-много вярваше - ценеше. И понеже за Андрей както и за повечето хора, парите бяха най-ценното, най-силното и най-здравата им опора, затова му даде пари и най-после понеже държеше много за свободата му, да не я докосне, беше му ги дал във форма уж да му купи просо. - „Задръж ги, ако нещо много ти притрябва, купи си с тях.” Говореше му благо и даваше всичката възможност и свобода, свободно да изяви вътрешното си съдържание без грим и мазка. - А Андрей си мислеше: „От вчера ме познава, адреса ми не знае, а как ми вярва! Този човек наистина е необикновен, прилича ми на Христа!...” А Христов продължаваше да му се учудва и възхищава:
- Снощи си отиде късно, кога спа? Сега навреме идваш. Как намери отворен магазин толкова рано? Ти си човек за сериозна и отговорна работа! - А Андрей си мислеше за царя, за царската госпожица и чрез тях за някаква по-висша служба...
- Но това за мене е много проста работа - подаде се Андрей.
- Така ли, можеш и по-трудни ли работи да правиш?
- Не зная какво мога, но зная кои магазинери от кооперация „Напред” са старателни и отварят по-рано от другите магазинери.
Христов разгръщаше и разтваряше душата на Андрей, даваше му условия да се прояви, което беше крайно необходимо.
- Ти си чуден човек! Защо ти трябваше да си правиш труд? Просто не е толкова важно сега.
- Не, важно е! - възрази Андрей. - С какво щяхте да нахраните тази сутрин птичките - всичко е затрупано със сняг?
- Хм, птичките? Те могат един, два и повече дни да не ядат - какво може да им стане? На Изгрева много сме ги разглезили.
Христов му подхвърляше въдици да се хване, да се присъедини към неговото недействително мнение, да прояви това, което имаше в душата му. И тъкмо да каже: „Нали ние с тебе се нахранихме, какво ще мислим за птичките?” - сети се, че Андрей от вчера не беше ял. За храна не трябваше да се поменава, да не пробуди глада му!
Христов даде възможност на Андрей да разбере, че той се радва дето беше донесъл простото и не беше похарчил парите за лични нужди, че беше си напънал силите да издържи. А колкото до птичките, Христов можеше да ги нахрани и с хляб. Но за такива важни неща като храната на птичките, той не разчиташе не само на Андрей, но и на когото и да било друг. Птичките и просото сега бяха само възможност да се изяви Андрей, и да поощри положителното в него.
- Много евтино си купил просото! Всички, които досега ми купуваха просо, купуваха го на по-високи цени.
- Обикновено магазинерите от кооперация „Напред”, а частните магазини още повече на случайни купувачи, на двойни и по-високи цени, особено ако разберат, че купувача не разбира. И аз това съм правил, и какви още по-страшни неща съм правил!
- Така ли? - Запита го Христов, като му даде да разбере, че се възхищава от откровеността му, с което я поощряваше. Да се казва истината и то горчивата истина е трудно, затова поощрението й действува възпитателно. - Много добре, радвам се, че имам приятел - познавач на бакалските хитрини! Задръж парите, ето ти и още сто лева - да ти се намират. За бъдеще само ти ще ми купуваш просо и други бакалски стоки, ако и на тебе за нещо ти потрябват, купи си. Аз още ще ти дам, аз имам, не ме жали. Като видиш по бакалниците нещо хубаво, евтино и не те мързи, купи ми, купи и на себе си, аз отделно ще ти заплатя труда.
Андрей слушаше и си мислеше: „Какво доверие ми има!” — И ставаше му приятно, изпълваше се със сила и любов към Христов, защото той беше първия човек, който постъпваше с него така и в същото време си мислеше: „Хвали се: че познавал хората, а не вижда и не разбира, че съм мошеник!”
- Господин Христов, снощи насмалко щях да похарча парите за просото за лични нужди! Голяма борба водих, но реших и изпълних да умра, нс да не ги похарча!
- Парите са дадени за харчене. Друг път не му мисли толкова много - когато ти трябват - харчи.
- Да, но щяхте да имате лошо мнение за мене.
- Това не е важно, и това е само моя работа. По-добре ли е да умреш от глад? Живота ти е по-ценен от всяко мнение.
- Аз пък чувствам обратното - Вашето мнение за мен е много ценно! Вие ще ме обичате повече, ако не ги похарча.
-Добре, както искаш така мисли и прави.
Христов натискаше различни клавиши и от душата на Андрей прозвучаваха красиви акорди, и твореше композицията - характера на Андрей. Тъкмо сега Андрей се сети да почне да обвинява Христов, както беше мислил по шосето. Но при това голямо доверие към него, невъзможно му беше, чувстваше, че ще развали това хубавото, което Христов беше създал!
Христов влезе в стаята си, отвори прозореца, изсипа просото на птичките и бързо се върна, за да се възползва от благотворното действие на психологичните инжекции, които беше му бил, преди да беше изтекъл срока на действието им.
- Заприказвахме се, увлякохме се и закъсняхме, закъсняхме! - завика той. - Давай по-скоро ризите, да тръгваме! - каза той абсолютно уверен, че Андрей ще дойде на екскурзия. И се наведе, почна да разкопчава каишите на раницата.
Андрей се стресна и сети, че беше болен, и веднага направи опит да възвърне войнствеността си, която имаше по пътя, и която тогава му придаваше сила, както мундир с пагони, на който го носи. Но сега се оказа, че беше без мундир и следователно без сила. Войнствеността му беше се стопила както сняг от слънцето, от Христов и похвалите му.
За своя изненада, Андрей му подаде двете ризи, дори го направи с известна сервилност... И когато Христов се изправи, за да тръгнат, Андрей му подаде полуразвит пакета с дюлите.
