Почука се и на вратата се показа Елен*. [*Елен е стенографката Елена Андреева]
- Любо - започна тя любовно - „Каза ми се”, да ти донеса тези подпалки и дръвца - утре лесно да си подпалиш печката. Тази вечер е много студено!
Христов се намуси, и тъкмо да я изгони както тази сутрин, погледна Андрей и си промени решението. Но пак със сърдит глас, каза:
- Добре - и посочи с пръст площадката, да ги остави на нея. И тя беше очаквала да я изгони, както от няколко дни все я гонеше. Зарадва се, че не я изгони, затова любовно му каза:
- Ще се разпилеят, прибери ги вътре, може и някой да ги вземе. Много е студено!
- Щом мислиш така, завържи ги добре и остави, където ти казах!
-Добре, добре Любо, веднага ще ги завържа!... - Но тя придоби кураж и предприе настъпление:
- Приготвила съм раницата си за екскурзия. Да отидем утре на екскурзия. Не вземай нищо, аз всичко съм взела. Да знаеш само колко много имам да ти говоря. Другите страдат, приемаш ги - ето това момче, днес целия ден го държиш! Какво толкова му говориш, а мен не искаш да приемеш и аз страдам?!
- Иди при Учителя, на Него си кажи мъката. А утре ще направим, каквото ни каже утрото. Ти за всеки случай донеси раницата и я остави тук в коридора, до вратата.
Влезе си и затвори зад себе си вратата, а отвън продължаваше да се чува напевното на Елена:
- Добре, добре, нека бъде както е казал Бог, нека бъде волята Му!
- Така говори, а иска покрай Божията воля да прокара своята воля -си казваше Христов, и гледаше Андрей. Искаше да му каже: „И тя е като тебе - едно говори, а друго мисли!” - И пак на себе си каза: „Утре ще те гледам, как ще се опиташ да ми пробуташ твоята воля за Божия!”
