- Не, не господин Христов, Вие трябва добре да знаете и да запомните - аз и работниците не искаме и не очакваме помощ от такива като Вас, които само спъвате работническото движение в победния му марш към вземането на властта! Ние не очакваме това да стане по някакъв магичен, мистичен, тайнствен начин, ние сме реалисти, гледаме нещата и живота право в очите и такива, каквито са! Ние сами със собствени сили ще се освободим, като се класосъзнаем, сгъстим редиците си, ще се вдигнем като един, и ще вземем властта.* Тогава ще бъде ден първи на нашия живот. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 642-643.]
Аз дойдох при Вас само за съвет и нищо повече, а не да ми разказвате разни бабини деветини! - И Христов пламна:
- Ти работник ли си? - запита го строго.
- Разбира се! - отговори също строго и сепнато Андрей.
- Кой е виновен за сегашното ти положение?
- Обществения строй, условията, капиталистите!
- Тогава защо си дошъл при мене? При тези условия, твоето положение според тебе е непоправимо. За да се поправи, трябва най-напред да се променят условията. Иди при твоите вдъхновители, при представителите на вашата Партия, те да ти дадат съвет, направи революция и чакай след революцията да ти се оправи положението. - И Христов, изведнъж пак стана кротък и заговори тихо: - Но това сега не е важно, не е ли по-добре да използваме тези два часа да ми разказваш за положението на работниците? Аз мога да напиша статия или брошура по този въпрос... Когато искаш, стани и отивай да си трошиш главата.
Андрей беше силно възбуден, имаше желание да говори, да спори, но се сети, че трябва да бъде гъвкав, както са гъвкави комунистите, които влизат в съюз с всички, за да победят общия враг и после бият съюзниците си един по един. - Така трябва и аз да действувам сега с Христов, докато имам нужда от него. Той е човек с такива връзки, да ги използвам трябва, а после?... Ще го наругая здравата! - Затова се върна отново на интересуващия го въпрос, без да виждаше и чувстваше противоречията си:
- Господин Христов, нали е по-важно да говорим за това, за което съм дошъл?
- Че ти от като си дошъл, все това ми говориш - главата ми писна от това! Аз вече всичко зная! И аз правя само това, което ти искаш - давам ти съвет. Но нещо друго искам да ти кажа, което е по-важно за тебе.
- Кое е то?
- За тебе кое е по-важно - твоите лични интереси или интересите на работниците?* [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 644-648.]
- Разбира се, интересите на работниците!
-Ако не мислиш, че се заблуждаваш, престани повече да се грижиш за своите неоправени работи! Аз с всичките си връзки, които имам, вече поех оправянето на твоите работи! - И се обърна към бюрото си, отвори книгата, която затвори тази сутрин, когато Андрей дойде и зачете.
Андрей помисли: „Разсърди ми се!” И го обхвана състояние на загубено нещо много скъпо, видя мечтите си рухнали! Започна се борба в него, и то различна от досегашната. Той днес за втори път почувства, какво беше Христов за него! Затова веднага заговори високо, но в гласа му звучеше тъга и загуба.
- Господин Христов, ще остана, ще разказвам до когато искате, и до когато мога, ако кажете и цяла нощ! За работа и съвет вече няма да Ви говоря, няма да отида на среща!
Христов го погледна бащински, и му се усмихна доволно!
- Добре си реши задачата! - каза, и зачака да почне да му разказва.*
[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 649: „Бележки на съставителя“]
