Христов млъкна, мълчеше и Андрей, мислеше върху чутото и незабелязано мислите му преминаха, върнаха се към старите изживявания - защо беше дошъл... Съвет. И жално погледна Христов в очите и каза:
- Трябва да си ходя, затова дайте ми съвет.
-Добре де, добре, както искаш, но за всичко има време! Нали ти казах, няма смисъл да бързаш, всичко вече е наред! - И без да говори, изпрати му мисълта: „Нали видя, царят ми е приятел, имам толкова познати, ще уредим въпроса - няма да останеш без работа и гладен!” И когато разбра, че Андрей му улови мисълта - измисли това, почна да му говори за съвсем други неща: - В тебе забелязах нещо интересно, което е много по-важно от това, за което си дошъл, по-добре е да поговорим за него.
Христов така му говореше, като че той имаше нужда от това Андрей да остане при него.
- Какво особено сте видели в мен? - изненадано и с интерес запита Андрей, отново оживен.
-Добре разказваш.
- Наистина ли? - зарадван запита Андрей.
- Да, нали вече знаеш - аз само истината говоря, никога не говоря неверни неща.
- Е, да - с приятна виновност му отговори Андрей.
- Ако искаш, можеше да станеш писател - му заговори Христов леко, меко като мълвене на младите листа в пролетна утрин!
Така той хвана Андрей за душата, напипа там съкровената мечта на живота му! Това беше най-великото нещо, което можеше да му каже. - Необикновена радост заля душата на Андрей, която скоро се превърна в щастие и блаженство!
Христов го остави да помечтае. Слезе в мазето, после някой почука и дълго говори с него на вратата. От този разговор, Андрей сега нищо не чу. Нещо се изтрополи и той се стресна, събуди като от приятен сън. И за своя голяма изненада видя, че Христов стоеше на стола си, и го чакаше търпеливо да си помечтае.
- Господин Христов, започна Андрей - като ученик, най-голямата ми мечта беше да стана писател, но това се страхувах да кажа на някого, защото винаги съм се чувствал прост и нищожен! Да стана писател, това беше една младежка мечта, която аз погребах преди да беше се родила.
Щом издумахте „писател”, тази мечта в мен изведнъж възкръсна! И струва ми се, че душата ми литна високо-високо - в царството на мечтите! Не можех да се нагледам на нечуваната и невиждана красота - бях в Рая! И в същото време чувствах, че съм в стаята. В това, което видях, думата „красота” не може да го изрази, тя е много малка и нищожна.
- Да разбереш, че Раят не е някъде на небето, нито в Месопотамия, а е в нас самите, това е едно състояние. Ти можеш да бъдеш писател, но за това се иска много работа, много жертви.
Андрей поднесе сърцето си на Христов, и го остави завинаги при него.
- Господин Христов, готов съм на всичко - да стана писател!
Вие сте единствения човек, който вижда направо какво има в душата ми, или да й говори - единствен сте, който ме разбирате и уважавате!...* [*Бележка на съставителя на „Изгревът”: Успяхме да изпълним най-голямата му мечта, и публикувахме неговият материал „Съветникът”! В моето изложение се вижда. че това е колективен акт на много човеци, който бе ръководен от Небесният човек. Амин!]
Христов, като че беше бръкнал в душата на Андрей и там завъртя тъкмо този ключ, който тласна Андрей по пътя на необикновените хора! Зазида в него огромен и мощен заряд, който да го движи напред и нагоре през целия му живот!
Христов работеше с Андрей без усилие, и си постигаше целите. Но когато работеше с държавниците, обществениците и царя, на които интересите се кръстосваха с неговите разбирания и идеи, той биваше доволен от сто случая да реализира един. Разбира се, той постигаше много повече. Често имаше случаи, когато заставаше срещу цял Парламент, Министерски съвет и цар, и със силата на логиката и знанието си, налагаше своето.
