Христов, още когато първия път Андрей му заговори, забеляза, че Андрей обикновено започва една мисъл и преди да беше я завършил, минаваше на друга, трета, четвърта и нито една мисъл не завършваше. Христов използваше този недъг на Андрей за своята цел, като той завършваше незавършените мисли на Андрей по свой начин, все във връзка с идеите, които имаше.
- Господин Христов - започна Андрей без връзка - сетих се нещо друго: Вие ме излекувахте от заекването за около 3 часа, а господин Дънов ме излекува само за една минута! - И започна да му разказва как господин Дънов го излекувал:
Беше минала пролетта. Бях ходил на екскурзия - заваля ме дъжд. Вечерта спах на двора - пак ме наваля дъжд. Сутринта ставам със силна болка в левия дроб, не можех да дишам. Когато се навеждах, струваше ми се, че ще се изсипе дроба ми. Три-четири дни търпях, ходих на работа, но положението ставаше все по-тежко! Имах клиенти лекари, които ми казаха, ^е е плеврит, и че трябвало да се лекувам в болница. А нямаше на кого да оставя в магазина, защото нямах доверие на никого. Бях чувал, че господин Дънов можел да лекува както Христос лекувал, само като казвал на болните: „Здрав си!”, и болните бивали здрави.
Бавно и с големи усиля, стигнах до Изгрева! Тогава минах покрай Вашата колиба, питах Ви кой сте, а Вие ми казахте: „Кого търсите?” Аз Ви отговорих, че търся господин Дънов. Вие ми Го посочихте с пръст. Господин Дънов беше на двора, аз отидох и Му разказах за болката си. Той ми каза, като на шега: „Здрав си!” - И аз бях здрав - започнах свободно да дишам!
- Това е една много добра опитност!
И Христов използва разказа на Андрей да го подготви да приеме Учителя, което беше и най-главната му цел. Защото отношенията му с Андрей щяха да бъдат поставени на големи изпитания, да се натъкнат на джунгли, мътни и дълбоки води и непроходими планини! Андрей на много пъти щеше да се разочарова от Христов, затова Христов трябваше да подготви по-висока инстанция, за която да се хване и да продължи пътя си, която беше Учителя. Учителя трябваше да израсне пред Андрей.
- Три часа колко минути имат? - запита Христов неочаквано.
- Защо ми задавате този въпрос, не виждам никаква връзка!
- Аз пък виждам. Ти много неща не виждаш, и още дълго време няма да ги виждаш. Затова трябва да слушаш какво ти казват тези, които виждат.
- Добре, 180 минути - отговори насила и после добави - това е много проста задача.
- Самата задача не е цел и не е важна, но и трябва да ти кажа, че живота на някой хора често зависи от решението на такива прости задачи.
- Аз още не виждам връзката.
- Учителя, на Когото аз съм ученик, те излекува за една минута, аз пък те излекувах за 180 минути. Учителя е 180 пъти повече от мене! - Сега видя ли връзката? Това е най-елементарната представа за Учителя, както за детето най-елементарната представа за Бог е неговия баща.
Андрей гледаше Христов с учудване, както на много пъти днес го гледа така.
- Как ме излекува господин Дънов, аз не разбрах?!
- Както в обществото има закони, и който ги наруши - пращат го в затвора, така и в природата има закони, които, който ги наруши, изпращат го в затворите на природата.
Болестите, това са затворите на природата!
За да оздравее болния, първото нещо, което трябва да направи е да престане да греши и второто - да си изплати задължението. Обикновено всеки се разболява, когато вземе от природата повече отколкото е дал и го задържи за себе си, което нарушава равновесието на живота му, което е болестта.
- Така ли? - възкликна Андрей - дайте пример!
- Когато човек яде повече отколкото трябва, натрупва тлъстини повече отколкото е необходимо, което вече е начало на болести.
