Днес е 23.01.2007 г., ден вторник. Часът е 18 часа и 35 минути.
„Песните на Учителя, които ще бъдат издадени по програмата на „Изгревът", която се ръководи от съставителя на „Изгревът" Вергилий Кръстев" - това е заглавието на този материал.
И сега ще се върнем малко назад. Песнарката на Мария Тодорова е издадена през 1947 г. Как е издадена, за нея сме говорили и за нея е описано в „Изгревът". Между другото аз съм направил една библиографска справка по автори, и съм отбелязал заглавията и страниците в които е описано и е отпечатано и се говори за музиката на Учителя. Тази библиографска справка ще бъде дадена най-накрая, към този материал, който аз диктувам. Но в момента тази библиографска справка е доста трудна и трудоемка работа, и ще ми отнеме още време докато я приготвя. Тя ще бъде прикачена накрая към този материал, който аз в момента диктувам.
И така, Песнарката на Мария Тодорова „Песните на Учителя" е издадена 1947 г. Но ако отвориме самата Песнарка, ще видите, че е написано само „Песни от Учителя", долу София - няма дата, няма никаква дата. След това накрая, няма упътвания кои са съставители на тази Песнарка. А защо това не е отбелязано? Това не е отбелязано поради големите борби, които са съпътствали издаването на тази Песнарка -едно. И второ, самата комисия, която е работела за тази Песнарка се е саморазпуснала, и тя се разбива. И трето, работата бива довършена от Асен Арнаудов и Мария Тодорова. И четвърто, те не са посмели да си напишат имената, защото всички биха ги упрекнали, че те си слагат имената върху труд на Учителя. Но по този начин ние нямаме никакви данни кога е издадена тази Песнарка. Доказателствата за годината се намира в един документ, в една фактура, която я издава онази книговезница, която е подвързвала песните на Учителя.
Тези песни на Учителя ние разказахме, че са отпечатани под ръководството и с разрешението на Борис Рогев [за него виж „Изгревът", т. 23, с. 944, точки 6, 7, 8; т. 1. 1993, с. 179; т. 1. 2. изд. 2011, с. 205-206], който е директор на Военната печатница в София, където се печатат военните карти на Българската войска. И те там са отпечатани в нелегалност, закарана е хартията. След това те са отпечатани и след това са изкарани, и са докарани с каруци покрити с черги, за да не се види какво се носи, и то нощно време. След което се закарват във вилата на Борис Николов. И те я укриват. И след това събират свои съмишленици, дори Галилей Величков ми е разказвал, че той също е ходел, за да сгъва колите. Защото тези отпечатани, са отпечатани и са дадени така както са отпечатани на самата печатна машина, и те трябва да се сгъват. А има машини, които автоматически сгъват, но тогава те се събират нощно време в къщата на Борис Николов и Мария Тодорова, където живеят на „Симеоновско шосе" № 14. И така цели нощи, нощно време, но през деня те не са сгъвали. А това не е малко сгъване - това са 3 000 бройки.
След което те ги закарват, пак натоварват ги на каруци, защото тогава превоза е от каруци, теглени от коне, хвърлени са черги, одеала, за да не се види какво се кара и се карат на книговезница. Тогава има още книговезници, които отначало са били частни книговезници, след това стават кооперативни книговезници, т.е. под контрола на държавата и на комунистическото правителство. Още тогава времената са били бурни, не е имало още тогава контрол, печатът още е бил свободен. И чак през 1951 г. излиза закон чрез който се затварят всички частни печатници, спира се частното книгоиздаване и се взима дори печатницата на „Житно зърно". Така че ние в момента нямаме други данни кога е изкарана тази Песнарка, освен онзи документ, от който се вижда кога са подвързани. А са подвързани 3 000 бройки. И представяте ли си, от тези 3 000 бройки, аз миналия път разказах колко хиляди бройки са имали в музикалния склад - ами това са към 2 000 бройки, може би и повече от песните на Учителя. После изданието на Кирил Икономов, после има издание на братските песни, на още други материали.
И всичко това бива иззето при обиска на 6 декември 1957 г. от комунистическата власт, и унищожено. Как унищожено? Ами прехвърлено в книжната фабрика гара „Искър", и там е претопено. И от изкараната хартиена маса правят. Какво правят? Ами използват я за своите нужди. А по това време се печати вече комунистическа литература и литература за комунистическа пропаганда. Така седят нещата с издаването на песните на Учителя, издание 1947 г.
По-нататък? По-нататък ще разкажа за това, че в момента оригиналите, чрез които е работела Мария Тодорова са двата черни тефтера и двете оригинални папки, в които е имало много оригинални листове, които нотни листове, нотни текстове, където са записвани песните на Учителя през времето на цялата Школа. И тези нотни песни са преглеждани както от Кирил Икономов, така и от Асен Арнаудов. Те са записвани от различни музиканти. След това те са предавани на Учителя Дънов. Той ги е одобрявал и ги е прехвърлял на Боян Боев в тези две оригинални големи папки. Но следващия етап, след като започват да крадат тези нотни листове, и след като Мария Тодорова съобщава на Учителя, Учителят нарежда да се опишат в един тефтер. След това този тефтер също изчезва, едвам се намира. Аз съм го описал как става това. И накрая Учителят нарежда да се напише още един тефтер. И когато Мария Тодорова работи за тази Песнарка, тя работи с двата оригинални черни тефтера плюс двете папки. Това е 1945-1946 година.
По-късно тези папки са сложени някъде, те изчезват. И когато аз работех с Мария Тодорова и Борис Николов, може би в разстояние на пет-шест години аз всеки месец, по три-четири пъти всяка седмица говоря за тези папки да ми ги дадат. И те ме гледат така като ококорени. Абе вие знаете ли, аз казвам: „Абе дайте ги папките." И те стоят и ме гледат втренчено - все едно, че те изобщо нищо не чуват от това, което аз казвам, все едно, че това, което аз казвам те нищо не разбират и че нищо не им влиза в главата. Абе казвам: „Дайте ги бе!" Те мълчат и се поглеждат. -„Ама защо ги криете бе, защо ги пазите? Ама вие сте над 70 години, утре може да си заминете - това всичко ще изчезне. Аз съм на 34 години -дайте ми го на мен. Нали аз съм дошъл." А представяте ли си? Аз през това време се боря, два пъти боледуваше Борис Николов и аз се борех с живота му. Ако не бях аз, той щеше да си замине. Аз съм дал свой жизнен кредит той да живее бе! Той нямаше да живее, ако не бях аз. Обаче аз дадох жизнен кредит от себе си, за да може да свършиме някаква работа. А накрая тоя ме излъга и започна да си прави същите неща, които той си ги правеше. Пълен провал за мене и пълен провал за работата, която аз трябваше да движа! Така седят нещата. Провал от всички страни! Доживях го! Преживях го!
И по-нататък, 1976 г. Мария Тодорова си заминава. Аз поисках да прибера нейната Песнарка, върху която тя си беше написала корекциите от Песнарката, обаче, той не ми я даваше. Казва: „На мен ми трябва тука да седи, за да идват музиканти да ми свирят." Няколко пъти ми минаваха през главата мисли аз да сменя Песнарките, обаче, а днеска, а утре -не го направих. Трябваше да сложа една нова Песнарка и да прибера Песнарката на Мария Тодорова. Той нямаше да забележи, пък и да беше забелязал - аз съм я прибрал, защото аз съм работел с нея. Той знае много добре. И накрая един ден отивам - Песнарката, която стоеше разтворена на пианото на Мария Тодорова я няма. Гледам - голо пиано! И казвам: „Борисе, защо пианото е голо?" - „Как така е голо?" Казвам: „Съблечено е, открадната е Песнарката на Мария Тодорова. На кого я даде?" Той мълчи. - „Абе Борисе, на кого я даде?" И майстор Борис, който е в него мълчи, защото той я е дал. Кой я е взел, къде отиде тази Песнарка - не се знае. И на никой не му трябва. Нито днес! Нито утре!
Успяха враговете, като станаха крадци и мошеници, за да затрият всичко!
А в момента, ако беше тази Песнарка в мен, ние щяхме да имаме косвени доказателства за това как Мария Тодорова си е коригирала някой песни от онези печатни грешки, които не са коригирани по време на самото отпечатване на книгата. А те не са могли да бъдат коригирани, защото от тази Печатница не е могло да се вземе лист и да се изнесе лист от нея. Защо? Ами тя е военна Печатница, тя е под контрол. Тя е с охрана, военна охрана. И никой не може да измъкне лист от там. Така че това е следващия етап. И така, като погледнем Песнарката на Мария Тодорова, все едно изглежда, че е апокрифно издание, защото няма годината, няма самите издатели. Но накрая аз си спомням, че намерих една Песнарка, дадох я на Мария Тодорова и тя ми я надписа. Надписа ми, сложи ми няколко реда написа и се подписа. Така че аз ще намеря тази Песнарка и ще извадя на ксерокс това, което тя ми е надписала. И ще бъде сложено като мото на онзи труд, който аз в момента съм започнал да правя. А какъв е този труд? Аз ще издам песните на Учителя чрез програмата на „Изгревът".
И следващия етап, беше 1980 г. - 4 години след заминаването на Мария Тодорова, майстор Борис задвижи едно ново издание-апокрифно издание за което съм говорил подробно. И това апокрифно издание беше издадено.
Но което е най-интересното, той не работи с двата черни тефтера, не работи с двете папки в които се намираха оригиналните нотни текстове от песните на Учителя. Не работи с тях. Защо? Защото ги нямаше. И аз питам Борис: „Абе Борисе, с какво работихте?" Той мълчи. - „Абе Борисе, ти работи ли с двата черни тефтера и с папките?" Мълчи! Ами казвам: „Каква Песнарка вие издавате, когато вие не работите с оригиналите?" Мълчи! Защо мълчи? Ами защото това е майстор Борис бе! Той е в него, той вътре е влезнал да разруши всичко. И това, което беше, и целта на издаването на тази Песнарка през 1980 г., беше да се продължи разкола, да се разруши всичко онова, което е създадено по отношение на песните на Учителя, и да се препратят музикантите в съвсем погрешна посока. Казаха ми как е правена. Аз отидох при Мария Славова и тя казва: „Борис Николов пееше, аз гледах, аз пишех." И така е направена Песнарката чрез пеенето на Борис Николов. И аз казвам: „Ама той не е музикант!" Да казва тя: „Не е музикант, ама много точно пееше." Това е положението. Тя също беше обсебена от майстор Борис и направиха голямата беля. И питам: „Работихте ли с двата черни тефтера?" Тя пита: „Какви тефтери?" Представяте ли си?! Тя е музикант, била е във времето на Школата на Учителя и в ония снимки, които аз съм заснел и съм публикувал в „Изгревът" том VIII, тя също я има [виж „Изгревът", т. 8, снимка № 12; „Изгревът"; т. 22, снимка № 26]. И на други места я има, и в ония години някъде 1938-1939 година тя е девойка - 19-20 годишна девойка. Живее на Изгрева, тя е музикантка, и не може да не знае, че трябва да има два тефтера и оригинални текстове. Ами тя ако не знае, какво означава това? Това означава, че нея изобщо не я интересува нищо. А е стояла там на Изгрева, за какво е стояла? Стояла е да си прави развлечения. Какви развлечения? Духовни развлечения. И в Школите има духовни развлечения. Така че този опит, който беше направен 1980 година доказва, че това е провал. Провал за тех. Провал и за мен, защото се разминах с оригиналите!
Накрая, когато работех с певицата Лиляна Табакова [виж „Изгревът", т. 4, с. 595-600; т. 1, с. 199-204], тя самата ми се оплакваше и казва: „Ето в тази Песнарка, която са направили Борис и другите, ами те са сложили 4-5 мои песни, мое лично творчество и са ги обозначили като песни на Учителя. А това не са песни на Учителя, това са мои песни. Да беха дошли да ме питат." Обаче те не отиват да я питат при нея, защото абе тя е музикант бе, тя е школуван музикант. Тя е певец, тя познава песните на Учителя. Тя направо щеше да направи възражение и щеше да ги направи на нищо. В нейно присъствие те представляваха едно нищо! Не нула - нищо! Защото тя имаше познания, те нямаха никакви познания. Ако че някои се правеха от тях музиканти, в нейно присъствие те мълчеха, те не можеха да кажат нищо, защото тя веднага говореше и казваше: „Това не е така, защото е така и така и така." И им доказваше, че те не само че нищо не знаят, те са невежи бе! Това лично съм го виждал. Представяте ли си?
Е, така стояха нещата. Невежество от начало, та до края.
И защо аз разказвам тези встъпителни неща? За това, че по ония години аз бях само един свидетел, понеже аз не бях музикант, но аз работех върху спомените на тези музиканти. Те споделяха с мен, непрекъснато в онези години всички повтаряха едно и също като грамофонна плоча. И моето съзнание всичко това записваше. Дойде време - аз го публикувах в „Изгревът". И сега съм направил библиографска справка, и всеки може да провери томовете, страниците където са включени материали за историята на песните на Учителя. И ще ги извадя от всички томове на „Изгревът".
Сега продължаваме по-нататък. Така че в моето подсъзнание стоеше винаги една идея така включена, че рано или късно аз ще се занимавам с песните на Учителя, и че тези песни на Учителя аз трябва да ги издам. Тази идея стоеше много време, но аз изобщо не й обръщах внимание, защото се занимавах с други неща. Но ето, дойде време да задействам тази програма, която аз вече движа от 1990 г. - програмата за концерт-рециталите, при което от 1990 г. до 1998 г. аз съм организирал по мои сценарии, по моя организация и с мое финансиране към 20 концерта на Учителя - по песни на Учителя Дънов, със сценарии от Словото на Учителя. Това са извадки, мисли на Учителя, включени в моя сценарий по различни теми. Това е първата част.
Втората част беше, аз възстанових тези концерт-рецитали от 2001 г. и до 2006 г. аз съм организирал 31 концерт-рецитали. Но този път по спомени от „Изгревът", с музиката на Учителя, с изпълнение на различни музиканти. Това е, което аз движех.
Към 2013 година са 54 концерт-рецитала. Към 2014 година са 57 концерт-рецитали.
И другото, което аз движех, издавах „Изгревът" в различни томове. И в различни томове имаше различни автори, различни музиканти, на които аз свърших работата. И в тези материали на музикантите, има споменати много неща за музиката на Учителя. А това ще бъде видно от библиографската справка, която аз прилагам.
Следващият етап е, че минаха години и си спомням, че Величка Няголова от Франция непрекъснато ми пише писма и казва: „Абе ти трябва да издадеш една Песнарка с песните на Учителя по оригинала, защото има много промени." Аз изобщо не обръщах внимание на това нещо. През 1990 г., тогава се издаде фототипно издание по оригинала на Мария Тодорова. Беше пуснато в продажба и беше разграбено, защото много хора търсеха това издание. Ами хората нямаха. Онези, които бяха музиканти имаха по едно копие. И това бяха 10-15 музиканти. Ами те измряха и техните Песнарки бяха разхвърляни, и предадени на този и на онзи. И накрая хората нямаха Песнарки. И тази идея беше много добра, и това нещо беше реализирано от не знам кого си, но беше успешно според мене и беше отпечатано.
И след като мина известно време, понеже в „Изгревът" бяха публикувани много данни за историята за песните на Учителя, големите борби, вероятно някой от музикантите бяха прочели. И по-нататък беше издадено ново издание „Песни на Бялото Братство" през 1999 г., съставител Благовест Жеков, а консултант Петър Ганев. И когато отидох аз при Петър Ганев, и той ми се оплаква: „Ами ето казва Благовест Жеков е издал „Песни на Бялото Братство", и пише, че аз съм консултант. Аз изобщо не съм бил консултант, а защо ми е писал името?" Казвам: „Не знам. Ами защо не протестираш? Вземи, напиши, знаеш да пишеш. Има вестници на общество Бяло Братство. Отиди и го напиши." Да, ама той не смее да го напише. Защо не смее да го напише? Ами защото те не смеят да излязат така с открити гърди напред, и да кажат: „Нещата са така и така." А винаги действат задкулисно и забиват нож в гърба на другите.
Ето, дойде време, през 2006 г. Петър Ганев издава „Песни на Учителя" - негово издание, като вътре включва 4-5 човека музиканти и един от музикантите е Йоана Стратева. И тука някъде на 2-3 януари бяха дошли при мен с Мария Ташева по някои въпроси да разговаряме, и аз споменах за тази Песнарка. И тя казва: „Ами да казва, те са писали моето име, че аз съм консултант, обаче аз участвах много малко в една-две песни, а са ми писали името, че съм консултант." И тогава аз й споменах за тази работа и казвам: „Ето бе, навремето Петър Ганев протестира, че Благовест Жеков му е вписал името в Песнарката, без да участва, а сега дойде време ти пък да протестираш, че не си участвала пълноценно изцяло в Песнарката на Петър Ганев като консултант." Ето, да видите какво представляват. Това е положението на този етап.
Сега, продължаваме по-нататък. Тука, трябва да се дадат още някои исторически данни. Сега, онзи, който беше работил върху музиката на Учителя, това са няколко човека, но онези, които бяха правили публикация в тогавашното списание „Житно зърно", е Кирил Икономов в „Житно зърно". И той има някъде към 8 статии, които аз ги извадих на ксерокс и ги сложих в една папка, и написах: „Кирил Икономов в „Житно зърно". Той говори на различни теми и мисля, че една-две публикации има във връзка с новата музика на Учителя, и нищо повече. Но нещо конкретно - не. Но важното е, че той участва активно в онези години и публикува в „Житно зърно" като музикант. Този въпрос аз съм го разгледал.
По-нататък, в „Житно зърно" има също статии за музиката, като в „Житно зърно", година първа, брой 6, брой 7 и брой 8 от 1924 година, няколко статии са публикувани с автор Добран. Само това име. Но това е Добран Гавралов. Първата статия - „Музиката в природата", втората статия - „Музикалната проява на човека" и третата - „Терапевтично влияние на музиката". Сега, това са негови статии. Защо пише тези статии през 1924 г.? Ами много просто-през това време, първо 1921-1922 година излиза сборника „Песни на Бялото Братство" от 1921-1922 година. Това са братските песни за които съм говорил.
По-нататък - от 1922 година Учителят в Общ окултен клас започва да дава последователно песните, новите песни, които са Негови песни. И вече започва да се говори за нови песни. Те се разучават, започват да се пеят. По онези години онези, които идват в Школата, те са 20 годишни и те вече са принудени от Учителя да се обучават на някакъв музикален инструмент, а това е най-често цигулката. Само двама-трима души са пианисти, защото да бъдеш пианист, трябва да имаш пиано. А да го имаш това пиано, трябва някой да ти го купи с пари и да бъде сложено в специален салон в къща, която е построена. А по ония години такива хора няма. Единствено Мария Тодорова, която има пиано, защото имат къща - двуетажна къща, и имат хол за приемане на гости. Така че този Добран Гавралов пише тези статии, защото самата обстановка е такава. И сега той иска тука да покаже, че той също е някакъв автор, и някакъв фактор. Обаче, човек като погледне тези статии през 1924 г., като ги прегледа сега и след като аз ги прегледах в моето съзнание - това е нещо повече от нищо според мен.
По-нататък, друг, който пише вътре в „Житно зърно", това са статии на Боян Боев и това е в неговата рубрика „Из нашия живот". И тука те са пуснати - „Един разговор с Учителят за музиката". Това е в книжка № 6, 11-та година [Житно зърно. Год. 11, бр. 6 (1937), с. 150-154]. След това има разговори с Учителя за музиката в няколко издания. Така че в няколко статии Боян Боев е публикувал разговори с музиката на Учителя. И това са материали, които той е записал като стенограф. И този материал аз съм го извадил, и разбира се трябва да направя една библиографска справка върху този материал в „Житно зърно" за музиката на Учителя, и да бъде впоследствие приложено.
Друг материал в „Житно зърно", това е „Паневритмията в „Житно зърно" [Житно зърно. Год. 11, бр. 9-10 (1937), с. 238-245]. И това са статии публикувани повечето от Боян Боев, и те са публикувани в различни години. И тези статии аз съм ги извадил, и съм ги сложил в една папка, на която пише „Паневритмия в „Житно зърно".*
