4.14. ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ И ПЪТЯТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ.
4.14.1. ИСТОРИЯ И ФАКТИ
Това е, което е писано в „Житно зърно" и аз съм ги поставил в две папки, и те са отбелязани „Паневритмията в „Житно зърно", и другата папка „Музиката в списание „Житно зърно". Кои други са писали за музиката на Учителя по времето на Школата? Ами това са уводните статии в изданието на Кирил Икономов от 1938 г., и тези статии са препечатани в изданието на Мария Тодорова от 1947 г. В последствие са писали различни статии във вестник „Братство", но те са статии, които аз още не съм ги проверил и не съм ги извадил.
Сега, друго нещо, което е интересно, че след заминаването на Учителя, този, който започва да прави извадки от Словото на Учителя, това е Цанка Екимова. Тя в разстояние на 20-30 години единствено, което може да направи - пише, изважда. Тя работи върху Словото на Учителя, прави извадки в различни тетрадки. И в последствие тя ги преписва на пишеща машина по 4-5 екземпляра, и те са на различни теми. И след това ги раздава на свои познати. Така и при мен са идвали някои от тези нейни статии. В последствие аз полека-полека успях да ги прибера и в момента имам два кашона, в които са нейни папки. Те са подвързани от нейния мъж и той ги подвързваше с едно шило с една голяма игла, и с кълчищен конец или пък с друг конец. Така че те са подвързвани лично от съпруга на Цанка Екимова. Така че тя е единствената, която беше направила един материал „Извадки за музиката на Учителя". И аз този материал го вече имам в два броя, беше ми попаднал от различни архиви. И аз го прегледах, и там накрая има 4-5-6 листа, където са отбелязани някои неща за отделните песни, които е давал Учителя.
Но най-интересното е, че тя, когато прави извадки от различните беседи за музиката на Учителя, тя никога не е писала коя е тази беседа и коя е тази страница, и откъде се взима този материал. Защо не е писала? Ами защото не е била обучена в тези неща. Тя просто така е смятала. В момента и аз, когато задавах няколко пъти въпроса: „Ами защо не слагаш коя беседа, коя еди какво си?" И тя казва: „Ами не съм се сетила и сега вече е много късно." Защото в нейните тетрадки не са отбелязани тези неща. Така че аз ще ползвам някои неща, които са описани за някои от песните на Учителя. И разбира се тези нейни извадки аз, трябва да ги търся в съответните томчета на Учителя.
Друг, който е работел по тези години по-късно след заминаването на Учителя и това е някъде след 1980 г., това е Милка Кралева от гр. Бургас. Тя е правела извадки и е отбелязала своя материал „Музиката за Учителя". И понеже тя е музикантка-цигулар, тя е изваждала материала, и го е подготвяла под различни заглавия така както тя е смятала. И този материал аз си спомням, че той беше подвързан, и дори в момента аз имам два различни подвързани материала. Той е един и същ материал, но в различни години подвързани. И този, който ги е подвързал, ги е подвързал с цел да се раздават на този и на онзи за обучение.
Но в онези години музикантите, които са завършили Консерватория, те са от разстояние на 10-15 години. От тях никой не е работел върху музиката на Учителя, с изключение вероятно на Милка Кралева. Те попаднаха под въздействието на различни групи, и всички без изключение се провалиха. Как се провалиха? Ами след малко ще ви докажа как. Тези две издания, които аз имам и които са подвързани по различен начин, по-късно Милка Кралева издава една книжка „Сила и Живот", и това е същия материал от тези две издания. И това е 1993 г. Сега, аз изобщо не бях обърнал внимание на тази книжка. Тя при мене седи, но аз изобщо не бях обърнал внимание. И сега - днес 23.01.2007 г., аз като прегледах тези две подвързани книжки, които аз получих от различни архиви, виждам, че тази книжка под заглавие „Сила и живот" е същата от тези материали, които аз имам.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че аз като отворих книжката, на първата страница пише: „На баща ми с обич" - Боги, 29.08.1993 г., Айтос. А 1993 г. тази Боги се казва Богдана Вергилиева Кръстева, и дъщеря на Вергилий Кръстев. И сега кое е най-интересното? Ами най-интересното е, че тука е написано на първа страница 1993 г., тя е вече някъде към 9 години. И защо е направила, и е публикувано това нещо? - Не знам, но такава книжка на мен изобщо не ми е изпращана. Тогава защо са го написали? Не е случайно.
Другото, което е интересно, че на втората страница е сложена една емблема, а тази емблема е една свещ в триъгълник и след това е заградена с някакъв кръг, което иска да покаже - това е светлината, която излиза. А това е емблема на Черната ложа. Защо емблема? Ами не се слага свещ в триъгълник. В триъгълника, това е емблема на Бялото Братство, което означава триизмерния свят на човека - мисли, чувства и действия. Това значи мисловен свят, чувствен свят и волеви свят на физическото поле. Така че това е емблема на Черната ложа, защото като те вкарат в този триъгълник, и излизане от там няма. Доказателството ще го видите след малко, че това, което казвам е вярно.
На следващата страница е написано: „На светлата памет на брат Борис - източник на Сила и Живот в моя духовен Път." - Ето го! Ето го, да видите човека, който движи всички неща. А това е онзи дух, който обсеби Милка Кралева, който я провали окончателно, и който провали цяло Братство. И за да не бъда голословен, да не казвате че това са някакви си лични наслоения, аз сега ще ви цитирам бавно, и вие след това ще си прочетете как стоят нещата с този духовен ръководител, който разруши цяло Братство и провали всичко.
Първо: И така, в „Изгревът" том IX, издание 1999 г., с. 825-831, заглавие: „Двата триъгълника на Черната ложа в България", I триъгълник - гр. Русе, гр. Шумен, гр. Варна. II триъгълник - гр. Варна, гр. Шумен, гр. Бургас. И след това ще си прочетете за първия триъгълник на с. 827, ще си прочетете за втория триъгълник на с. 829. А там как действа този триъгълник в гр. Бургас, ще си го прочетете на с. 830. Така че това ще ви бъде първия материал, който трябва да прочетете и да се запознаете как са нещата и кой движи всичко.
Второ: Вторият материал това е „Изгревът", том XI, издание 1999 г., с. 792-803. Там има няколко статии каква е съдбата на кореспонденцията между Учителя Петър Дънов и Пеньо Киров, с. 793-794. Трябва да я проучите много основно тази статия, защото това са доказателства. Те не са измислени от мене тези неща. Второ - „Черният магьосник и омагьосаната принцеса" - с. 794-803.
Трето: След това преминаваме на трета глава - „Изгревът" том XII от 1999 г., с. 875-877. Първо - „Падналият идол", с. 875-876 и Второ -„Сватосване на старите ергени" - с. 876-877. Този материал също трябва добре да го проучите.
Четвърто:- „Изгревът" том XV, 2002 г. Там има един отдел -„Духът на истината и Духът на заблуждението", и отпред има едно съдържание на много статии. В статия трета е обозначено заглавието „Защо цар Давид не можа да построи Дом Господен на Скинията на Йехова?"-с. 880-882. Този материал, трябва да го прочетете, за да разберете, че вие навлизате във води, където бурята се предизвиква от онези разрушителни сили, които искат да разрушат всичко. Четвърта глава - „Защо Минчо Сотиров не можа да построи Дом Господен, да построи Молитвен Дом за Братството в гр. Бургас?" - с. 882-884. Това нещо изобщо никой не го знаеше, аз съм го публикувал, но едва ли някой да го е чел.
Пето: И пети раздел - „Разпродажбата на архива, събиран 30 години за историята на Бялото Братство от Кральо Кралев и Милка Кралева" - с. 884-886. Този архив беше мой архив и те го взеха, ограбиха го. И накрая какво? - Окрадоха ме, разграбиха всичко и накрая го продадоха.
Това представлява онзи, на когото е поставила Милка Кралева посвещението: „На светлата памет на брат Борис - източник на Сила и Живот в моя духовен Път."
И той я провали.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че тази книжка е публикувана, но тя е публикувана и започва с посвещение на тази, която по плът се води моя дъщеря. И след това следва голямото предателство спрямо мен, и спрямо програмата на „Изгревът". Аз тези неща ги цитирах, а вие може да си ги прочетете и да ги проучите. По онова време Милка Кралева издава списание „Сила и Живот" - издание за духовно пробудените. Така е обозначено.
И сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното е, че тука на първа страница е даден Учителя с цигулката на Учителя. А тази цигулка на Учителя е т.н. цигулка „Гуарниери" за която аз съм описал, и която цигулка благодарение на мен тя беше придвижена, тя се пазеше от рождения брат на Петър Филипов. След това премина през Петър Филипов, и по мое давление Борис Николов я взе. И тя трябваше да дойде при мене, но той я даде на Милка Кралева, понеже тя беше музикантка.
След като се оженихме през 1983 г., Милка Кралева дойде в Своге, там където аз работех и живеех, и донесе този инструмент „Гуарниери". Тя не свиреше на него, а я пазеше тази цигулка. И тази цигулка стоя доста време при мене, и накрая след като тя избяга, а тя избяга и ме напусна заради Борис Николов.
Представяте ли си?! Тя е на 28 години, а Борис Николов, това е тя ме напуска 1983 година заради него. А представяте ли си? - Тя е на 28 години, а оня е 72-ра година. Тя му е любовница и той иска да се жени за нея. Ами вие как смятате, това нещо може ли да се търпи? И аз когато направих една остра забележка, те скочиха двамата - баща й и майка й, и те ме напуснаха. Аз това нещо ще го опиша най-подробно, как стоят тези неща. И тогава, тя беше бременна в трети месец, замина за Бургас, и после вече не се върна.
И той дойде баща й по-късно, искаше цигулката. Аз се много колебаех дали да му я дам, но му я дадох, за да не смятат, че аз съм лъжец, крадец и мошеник.
И накрая какво стана? Ами накрая тя я предаде и целия този архив го предаде на един мошеник и търговец. И когато аз отивах там в Бургас, за да си прибера архива при този търговец, и казва: „Виж какво, аз знам че този архив е твой.", но в присъствие на свидетел Апостол Апостолов - „Обаче аз съм търговец, аз искам пари, аз искам да го продам." Така говори пред мен и се смее, обаче в присъствие на свидетел.
И сега, кое е най-интересното?
Ами този търговец искаше за тази цигулка 40 000 долара, за да ми я даде. А дали е същата цигулка или е подменена - това вече никой не знае. Така че в това списание „Сила и Живот", бр. 1, март 1993 г., е сложена снимката на Учителя, който държи в ръката си гледам инструмента цигулка „Гуарниери", с която той е свирел 30-40 години. И тази снимка, която показва тази цигулка, тази цигулка от Милка Кралева беше продадена, и тази цигулка изчезна.
Така че ето какво представлява това списание. А от едната страна е снимката на Учителя, а от другата страна е онази емблема на Черната ложа - триъгълник със свещ и отзад преминава един кръг, като че ли са лъчи на Слънцето, минава през трите върха. Това е типична емблема на Черната ложа. А как се развиха нещата? Развиха се така, че те я продадоха тази цигулка и за нея ми искаха 40 000 долара.
Представяте ли си всичко това да ви се случи? Каква хубава случка!
