И аз започнах едно лечение, както се лекуват такива болни в болницата. Първо направих проба за чувствителност към антибиотиците. И наложих му една система - венозна. Всеки път слагахме венозно със „серум глюкозе". Това е 5% глюкоза с натриев хлорид. Глюкоза отделно с разни витамини и сърдечносъдови средства, които се вкарваха в самата система. Вкарвах и други разтвори, съобразно състоянието му.
Така, че всичко приличаше както в една реанимация. Той лежеше, бяхме сложили една голяма закачалка. Там висеше отгоре самата банка, която аз бех превързал по особен начин с бинтове, висеше. И това всичко влизаше в неговите вени. А той през това време го нямаше в тялото си. Той беше в безсъзнание 10 дни. Не 1, не 2, не 3, а 10.
Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения млечен компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този млечен компрес се е прилагал много по времето на Школата. С този млечен компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар.
И така, какво представлява този млечен компрес? Взима се 3 кг. прясно мляко, слага се в една тенджера, слага се на печката да заври. След това се изцежда и един лимон, и всичко ври. Млекото се пресича от лимона. След това се прецежда през тензух. И след това т.н. сурватка се изхвърля, и онова, което е останало пресечено като извара, се слага в една торбичка, която е ушита. И тя се слага на гърба от едната страна и от другата страна, отзад на гърба. И така седи това нещо 12 часа, като отгоре се слага един плат, и се завързва. И той лежи или по корем, или по гръб - 12 часа. Така, че това се правеше от нея всеки ден.
И сега, тези неща аз не ги отхвърлих от съзнанието си, защото по онова време в болниците, пък и в детското отделение, където аз работех, още се употребяваха т.н. хардали - от синапово брашно, където се разтваряше с вода, ставаше като кашичка, слагаше се в торбички, и се слагаха по гърбовете на децата, след като са прекарали бронхопневмония. Освен това, тогава имаше и такива направени върху лист хартия, бяха поставили синапено семе, и това нещо понякога се слагаше върху гърбовете на болните.
Така, че тази манипулация беше ясна, и тя още тогава се употребяваше. Сега вече никой не се занимава с хардали, нито пък знае как се прави, и те го отхвърлиха. А това е нещо много полезно! И сега, тогава, трябваше да се уточниме кой ще води лечението - аз или тя? И тя казва: „Слушай какво - ти ще си лекуваш по твоя начин като доктор, а аз ще лекувам по моя начин - с млечен компрес. Ако Борис оздравее и двамата ще кажем: „Оздравя благодарение на нас, независимо по кой метод и по кой начин сме го лекували!" Аз се усмихнах и започнахме да провеждаме лечението.
