Тогава аз посочвах банката с течност, която висеше и която се наливаше във вените на Борис, и казвах: „Виждаш ли тази банка? Това представлява една хранилка. С нея храниме Борис. Ако не се поддържа с това - той вече да си е заминал! Защото 10 дена е в безсъзнание. Ние го поддържаме, храниме го, вкарваме витамини, вкарваме неща за неговата сърдечно-съдова система. И той се поддържа с това. Така, че той с твоя млечен компрес, досега да си е заминал!"
И тогава тя ми разказа една опитност, която е имала с Учителя Дънов. Отива при Него и Го запитва: „Учителю, с какво мога да се лекувам - с лекарствата на лекарите, или с билки и компреси?" Учителят й казал твърдо: „Ще се лекуваш с всичко, с което можеш да си помогнеш, и с което може да ти се помогне." Учителят я беше освободил вътрешно, и тя беше много широка в тези разбирания. Затова къщата й беше пълна освен с нейни билки, които тя береше, с които се лекуваха, но, когато трябваше - взимаше и лекарства. Така, че в нейния шкаф имаше много лекарства. И ако някой път някой, трябваше да погледне в този шкаф, пълен с кутии лекарства като в аптека, направо би се смутил! Защо? Защото всички последователи на Учителя тогава отхвърляха съвременната медицина, отхвърляха лекарствата - отхвърляха всичко. Но когато закъсат, когато стане въпросът на живот и смърт - приемаха смирено да ги изпратят в болница, там да ги лекуват.
Така, че аз съм виждал всичко, заварих всичко. И нещата за мен бяха ясни. Но още по-ясни станаха, когато Мария разказа тази опитност, която имаше с Учителя. Той беше я освободил и тя можеше да се лекува както със съвременната медицина, така и с билките, с компреси и всичко, което идваше като знание от недрата на българския народ. Така, че Борис в това отношение беше в много критично състояние. Аз ходех в болницата, взимах банки, защото имаше, можех да ги изнасям. Никой не ми проверяваше чантата, а инжекциите ги купувахме. Аз имах спринцовки. Тогава спринцовките се изваряваха един час в тенджера. Слагахме отдолу марля, слагах спринцовките, слагах и иглите, и те се изваряваха един час по часовник. След това се дръпваха, те изстиваха и аз с едни големи спринцовки изваждах иглите, изваждах спринцовките. С тях правех инжекциите, и т.н., и т.н.
Взимах системи, които носех от болницата и с тех вкарвахме оня разтвор, който беше в банките във вените на Борис. Така се борихме с болестта някъде към 20 дни.
Външната врата на двора им беше заключена и не се допускаше никой. И най-накрая Мария успя да се свърже със селото, където беше отишла Станка при нейните братя. Беше изпратила телеграма да се върне веднага. И тя се върна, и като видя какво става, изобщо стоеше като втрещена! И тогава тя също се включи в онези дейности, които досега беха разказани от мене. И тогава тя излизаше, посрещаше гостите, казваше, че Борис е болен, че не е добре, и че не може да приема гости. И това се разпространи, и разпростре в Братството. Най-много се вълнуваха неговите братя Николай и Стефан, както и сестра му Цанка. Но Цанка успя да разбере, че аз съм там, защото знаеше, че аз съм приет от Мария и че аз провеждам лечението. И тя що годе, малко се успокои. Така, че по време на цялото лечение - към 30 дни, никой не бе допуснат.
