9.2. НЯМА НИТО ТЕФТЕРЧЕТА, НИТО ЗАПИСКИ, НЯМА НИЩО!
И така, Мария в дома си нямаше нищо почти. Тя държеше някои дребни малки тефтерчета и някои така безобидни записки, но аз лично нямах достъп до тях. Как така? - Ами ето така! - „Абе дай тези тефтерчета, дай тези записки да ги прегледам!" Тя стои, и ме гледа втрещено. „Абе дай ги бе! Ти си на 70 години. Утре ще си заминеш, всичко ще изчезне! Ще го изгорят!" Тя пак ме гледа и не може да разбере, че тя наистина е простосмъртна, и че ще дойде време да си замине.
И което беше най-интересното - единствения достъп, който аз имах до нея, това беше достъпа, че аз можех да разговарям, че аз можех да влизам в словесен контакт с нея. Тя ми разказваше някой неща, влизаше и се връщаше в една минала епоха, но тази епоха за нея бе действена и в момента. Тогава аз я слушах, мислено тръгвах с нея, връщах се назад, десетилетия назад, и с нея навлизахме в онази епоха. Тя се връщаше в спомените си преди 40-50 години. Аз с нея вървях, редом с нея, с нейния спомен. И така присъствувах на всяка една опитност от времето на Учителя. И когато тя ми разказваше, аз не бях един обикновен слушател, който стои, слуша и записва, аз бях с нея, редом до нея в оная епоха - до нея и до Учителя. И понеже имах добра подготовка както от миналото, така и от сега, понеже по онова време четях много, разговарях с този или онзи, научавах много неща, обогатявах се с опитностите на приятелите от времето на Школата.
