Тогава аз започнах да плувам в собствените си води. А какви беха тези мои собствени води? - Тези води бяха създадени от всички опитности на приятелите от времето на Школата, които аз записвах, които аз чувах, и които пълнеха моето съзнание. Така, че, когато ми трябваше нещо, трябваше ми нещо да докажа някому, тогава фактически като исках някаква опитност, за да му я покажа на този „умник", виждах как някой протега с ръка, и отгоре от Невидимия свят, и ми я подаваше в моето съзнание. Аз я взимах, тя минаваше през мене и като на филм излизаше. И аз му я разказвах. Оня седи, гледа ме, мига и не може да повярва. Аз, този, който съм на 30 години, му разказвам на него опитности и окултен закон, и му разяснявам на онзи, който е срещу мен, и който е на 70 години, и който не знае нищо! Хайде, кажете нещо!
Беше жестока разправа, жестока разправа с невежеството и жестока разправа на невежеството срещу мен! Те се обединяваха срещу мен, защото се плашеха! Но не ме предадоха, защото усещаха, че предадат ли ме на Милицията, всичко изчезваше и те нямаше да имат историческа следа. Това го осъзнаваха не така явно и ясно, но просто го усещаха, че трябваше без да искат - да ме запазят. Така, че много ясно разбирах тогава коя опитност с Учителя е вярна, и която е малко така по-нагласена, по-разгласена, по-разхубавена. И виждах кое е вярно, и кое не е вярно. А защо? Ами аз познавах окултните закони от времето на Школата и всяка една опитност я проверявах дали отговаря на един окултен закон от Школата на Учителя. Така, че аз имах достатъчно знание за тълкуване на всяка една опитност. И когато Мария ми разказваше нещо, аз веднага изваждах, и казвах: „Тази опитност се дължи на такъв и такъв окултен закон." Тя ме гледаше, клатеше глава, одобряваше това, което аз казвам и след това казваше и своето мнение. А аз всичко записвах. Да, записвах. Така се даваха нейните опитности, една след друга.
