Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт.
Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя. Когато двамата отишли да отключат стаята, в която се намирал Учителя, оказало се, че в нея няма никой. Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя. Полицаят обаче казал, че никой не е идвал и стаята не била отваряна през време на дежурството му. Оказва се, че Учителят е напуснал стаята без да се отваря вратата.
Брат Начо веднага разбрал каква е работата, отива на „Опълченска" № 66 и намира Учителя в столовата, че пие чай.
