Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?" „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
