3.31. Димитър Звездински
НЕСТОР ИЛИЕВ ТОМ 4
31. Димитър Звездински
Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден.
Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета. Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене.
Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли?" „Работя, Учителю". „Къде работите?" „В инфекциозната болница". „Какво работите там?" „Санитар съм, Учителю". „Като работите там, страх ли Вие е?" Митко сближава двете ръце, като на молитва, и казва на Учителя: „Страх ме е, Учителю." Учителят строго, меко му казва: „Брат, когато почувствате страх, погледнете небето и пет пари не давайте." Като ми каза тези думи, аз вече болните ги приемах и прегръщах, и пет пари не давах за никаква опасност от инфекциозно заболяване." Да. Как наистина изпъкват образи от наши приятели.
Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник. Негов началник му е бил Александър Георгиев Периклиев, брат на Милка Периклиева. Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев. Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград. И когато най-после свърши войната за нас в България и пристигнаха вече тука съветските войски, то започна да функционира новата власт на Отечествения Фронт. Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт!" А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш!" И това ми разказваше Сашо Георгиев Периклиев. „Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото доблестно, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона". Какви хора - верни и предани.
„Бог е единственият, за когото човек трябва да жертва живота си". (Учителят)
