37. ОЧАКВАНОТО
Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 294, 1.07.1942, с. 1.
Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда - жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали.
И далеч някъде, на хоризонта на недалечното бъдеще, всред океана на безпрогледната тъмнина, засиява малка струя светлина. Той идва -многоочакваният, многожеланият, възлюбленият мир. Той идва, защото не може да не дойде.
Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него. Всички се надяваме, че той не ще бъде като своите предшественици - зародиш на нови смутове, недоволства, умраза и бъдещи борби между народите. Всички с право искаме той да бъде въплощение на справедливостта - да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите.
Мир без справедливост не е мир, а само начало на нови бъдещи войни. Има ли хора, още повече такива, които ръководят съдбините на своите подобни, които още да не са разбрали това? Нам се струва, че тази истина е ясна и безсъмнена дори и за малките деца. Нима учените, силни и умни управници на народите не ще я разберат?
Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, умразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за справедливост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото?
Мирът трябва да носи добро за всички. Ние трябва да се молим за такъв мир. Ние трябва да желаем такъв мир. Ние трябва да присъединим молитвите си към тия на близките на воюващите, но да искаме справедлив мир - мир, който като слънце да огрее всички.
Има пътища и начини, по които да стане това. То не е невъзможно.
Народите трябва да си подадат ръка. Те могат да сторят това. И те трябва да го сторят искрено, нел ицемерно- не заставени от необходимостта и със скрита омраза, а поради ясно и правилно съзнаване на това, което е по-добро.
Народите не трябва повече да бъдат врагове! Народите не трябва повече да воюват помежду си. Те трябва да се вслушат в гласа на Бога, който им казва, че земята, животът, благата, трябва да бъдат за всички.
А на земята има достатъчно блага, достатъчно простор, достатъчно условия за нормално развитие и съществуване на всички хора и народи. Нуждно е само едно - достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има.
Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения.
Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва да си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнаж, то трябва да стане на етапи.
Тия „детски" блянове са утрешна действителност.
Щастливи са тия, очите на които виждат в тъмнината, в мрака на бъдещето. Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина.
Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си, мислите си и желанията си с волята на Бога.
Щастливи са тия, които правят това, което Бог иска.
С.К.
