Животът е школа за всички, ала за учениците тя е най-уредената, най-взискателната и най-строгата с точно установена програма и определени цели. Ученикът никога не забравя, че животът, това значи школа, непрекъснато през всичките часове на денонощието, при всичките случаи на неговия работен ден той е изправен пред Своя Учител - непрекъснато той дефилира пред Него. Целият живот на ученика е проникнат от едно единствено съдържание - учение и изпитване. Всичко, което ученикът мисли, чувствува, говори и действува е подхвърлено на щателна проверка на непрекъснато изпитване до колко неговия умствен, сърдечен и волев живот са координирани със законите на хармонията.
Влизането в една окултна школа не е случайно явление, а плод на дълъг процес. Една дълга история на ученичество води своето начало от незапомнено време, то не става по желанието на някого, нито по подражание, нито по принуда. В школата на Учителя, чието предназначение и ранг са от най-изискана степен, независимо, че влизането в нея е свободно, основните принципни изисквания са същите, принципи, които не са поставени от ония, които откриват школите, нито от Учителите дори, а от Великата Първопричина, които лежат еднакво строги и неумолими, както законите в Живата природа. Нищо не е в състояние да ги измени или омекоти. Практиката на миналото да се подложат учениците на външни изпитания в основата си остава формалистична. За времето може би те са имали някакво значение, но за нашето време не сме уверени дали биха имали някакъв ефект. Днес от ученика наглед като, че ли нищо не се искаше, всичко, което някога е било от значение сякаш е отпаднало, останало е само едно нещо - едното, което смятаме, че съдържа всичко - отношението към Великата Първопричина, отношение към Бога - изпълнението на първата заповед - “Обичай Своя Бог". Ученикът трябва да влезе в общение с великата истина и като венец на своите въжделения и копнежи да намери онова, за което душата копнее - Своя Възлюблен. Никакви думи не могат да изразят този значим момент от живота на човека, то е разцъфтяване на човешката душа, новораждане, за което се говори в Евангелието - среща с Безконечността, когато човек намира онова, за което векове е копнял, за да преживее неповторимата радост, каквато изпитва само онзи, който може да каже: Мъртъв бях и оживях, сляп бях и прогледах. Цялото небе се радва, когато една душа намери своя път, своя Учител, своя Бог. Никой, абсолютно никой не взима участие в тоя важен и съдбоносен момент, никой на никого не може да покаже пътя към Великата Реалност, никой не може да го учи и наставлява. Ученикът през този период на ученичеството си е сам и процеса на пробуждането е лична, интимна драма, която бавно и естествено го извежда от дълбочините, за да му покаже пътя към върха, където всичко е светлина и топлина. Това е момент на разпукването на житното зрънце и никаква сила отвън не може да ускори по механичен начин този процес, да реализира или непокълването, разцъфтяването и връзването на плода. Ученикът знае какво търси и къде ще намери търсеното. Той е минал през много перипетии, опитал е обикновената философия, научил е изкуството да различава, познава ценността на нещата и чака само уречения час, когато ще намери жадуваното - Учителя и школата, където мястото го чака.
И там, както във всичките видове училища го чакат упражнения, уроци, задачи, мъчнотии, усилия, труд и работа. За него е важно да знае на кое място е застанал - слушател ли е, оглашен ли е, или ученик, дошъл по закона на любовта и свободата да учи великата наука, как да живее. В тая среда на богат духовен живот, където се оперира с най-ценното в живота, много заинтересовани се привличат, повлечени от случайни течения, водими от лични попълзновения с манията за водачество с алчността към знания, чрез които да се домогнат до тайни и лесни постижения. Баластът не липсва и в една подобна школа. Ученикът трябва да познава мястото на което е застанал и хората с които се среща и общува. Необходимо е да познава и себе си, да контролира мислите, чувствата и да се съобразява с вътрешния ред и морал на школата; да е готов да пожертвува всичко за едното - “Отиде и продаде всичко, за да купи скъпоценния бисер.” Ясни и определени са отличителните белези на ония, които идват с чистия копнеж да се учат в школата, ала невъзможно е да се скрият и ония, които идват с неясни, користни цели. Едните горят от жаждата да учат и да вършат волята на Бога; а другите с желанието да учат другите; едните жадуват да бъдат слуги, а другите - господари; едните искат да бъдат свободни и да подаряват свободата и на ближните си; а другите с подчертано желание да властвуват, да ограничават; едните живеят скромно и безшумно, повече мислят по малко говорят; а другите обратно; едните крият своите съкровища и живеят незабелязано, а другите изваждат на показ своите знания, за да пленяват другите, да ги привличат и накрая да ги заробят. Едните са трудолюбиви, прилежни, търпеливи, а другите правят всичко, за да изглеждат такива. Най-любимото занятие на последните е да учат другите, да ръководят другите и да заемат мястото на учени, знаещи, владеещи много “тайни”. Ученикът стои на щрек в школата, стои далеч от тия блестящи отвън фирми, чийто блясък е фалшив и може да мами и привлича само ония, които не разбират нищо от изкуството да различават фалшивите монети от златните. За ученика хора от този род представляват мъртви течения, които ученикът изкусно ги заобикаля-места, които зловонят и пренасят само зараза, болезнени състояния от които векове не може да се излекува. Да се спре ученикът при такива самозвани учители е губене на времето, то е среща между разбойник и мирен търговец, натоварен със скъпоценности, то е среща между вълк и овца. За тях, именно, е говорил Христос, наричаше ги: “Крадци и разбойници, които прелазят през прозореца. “Те нямат куража да минат през вратата, те са лишени от честност, толерантност, търпение, чистота. Затова Учителят нееднократно предупреждава учениците, като ги въоръжава отвътре с изпитани средства и оръжия. Ученикът може да изглежда отвън обикновен и неугледен, но решил да пази чистотата на сърцето си и светлината на ума, верен на принципите и въоръжен с послушание, той сам може да опази съкровищата на душата си. Животът за него е велика школа, а той всеки момент изправен пред изпитната комисия. Между многото уроци, които животът му поставя, той ще учи и важния урок да разчита на Бога, на Своя Учител и на себе си. За всичките гласове, които идат отвън и за всичките обикновени глашатаи, той трябва да бъде глух. За него е важно само да добие изкуството да слуша и да разбира тихия глас, който идва от дълбочината на сърцето му, на душата - той никога не трябва да пие вода от десетия извор след като е пил от първия. Въоръжен с търпение, самообладание и разумност, той ще види края на всяко насилие, на всяко човешко начинание, на всяка човешка власт, на всяка човешка любов, които се силят да минат за правови. Школата се простира далеч от сградата, където се срещат Учител и ученик. Великата Реалност ежеминутно отсъжда неговите прояви, мисли, чувства и дела. Заблужденията относно Учителя и пътя към Него не му се прощават. Той има възможност всеки миг да опитва качеството на хляба, на водата, на светлината, които влизат като необходими елементи в живота му. Към тия първи и необходими елементи той трябва да има усет за тяхното качество, да бъде прецизен и никога да не се храни с мухлясал хляб, никога да не пие застояла вода, никога да не си свети с мъжделива светлина, никога да не диша спарен въздух. Неговата звезда го е водела по прав път, веднъж стигнал до Учителя и застанал на прага на школата, негова задача е да Го познае и влезе в школата. Животът му става израз на това постижение, на тази благодат, която събра пътищата на Учителя с пътя на ученика. Следването на този път е чисто вътрешен процес, дълбок и прекрасен - нищо механично няма в него, нищо пресилено. Негова задача е да пази тези велики постижения и осторожно да държи правата посока на пътя - той води към непресъхващия извор на Мъдростта - “Духът на истината, който ще ви настави на всичко.”
