38. АМНИСТИЯ (бр. 9, 1.ХІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.ХІ.1931 г., София, стр, 1)
Андро Лулчев
Родната ни земя неведнъж е бивала разпъвана на кръст. Гвоздей след гвоздей са забивали в нейното изтощено тяло свои и чужди.
Неведнъж мрак е обвивал земята ни и в този мрак брат застава срещу брата, син - срещу баща, баща - срещу син, и клахме се както турци не са ни клали.
От войните насам в земята ни се леят обилно сълзи и кърви, а от 8 години из чужбина се скитат немили-недраги български синове. Горди наши юнаци. Подлагат ръце за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са затрънясали, дребни дечица, стари родители ги чакат от години. Затворите са също пълни с буйни български чада - те всички страдаха и страдат затуй, че не мислеха и не мислят като ситите, управници, а някои от тях, по-буйни, вдигаха ръка нявга срещу родната ни майка-България.
Но кой от нас не е грешил спрямо рождената си майка?
Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си? А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка.
Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви...
Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент.
Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни. За политическите убийци и предатели амнистия не бива да се дава. Нека знаят всички и помнят по-младите, че за предатели и убийци прошка няма, иначе ще възвием из стар друм и докараме нови кърви и сълзи в родината ни. За всички други провинени на 9 и след 9 юнип 1923 година - пълна амнистия, и с нея ще се прекратят страданията на хиляди - българки и българи. Тръгнем ли из нов друм и разберем, че всички сме деца на една голяма майка - България, а срещу нея не бива да се вдига ръка, един е нашият баща - Бог, а Неговият син Исус Христос от кръста ни завеща: Да прощаваме на враговете си! Дошло е време да простим на братята си.
