37. НАРОДНИЯТ ВОДАЧ (бр. 9, 1.XI.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.XI.1931 г., София, стр. 1)
Народите заслужават водачите си. Но понякога има и самозвани водачи. И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага живота си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване.
И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с живота си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди.
Истинският водач е винаги гдето е най-голямата опасност; самозванецът- гдето има най- големи изгоди; единият почива последен, пръв е във всички лишения, винаги готов на самопожертвувайие - другият смята, че светът започва с неговото аз, и че ако нему е добре - това е достатъчно.
И по това се още познава истинският водач от самозванеца, че когато води първият, народът добрува, благоденства, разцъфтява, постига идеалите си, а когато вторият води - катастрофите се редят - но той гледа да спечели и от нещастието на братята си...
Някога българският народ е имал национални водачи. Те не са били упълномощавани от никого. Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият живот ги избра и наложи.
Какви са днешните водачи? Как и къде водят? Нека всеки види сам.
Но истинските водачи са вече готови. Утре животът ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си. Те имат път отделен, защото е минат от други преди тях; те знаят истината, защото познават живота, защото знаят Тоя, Който ги води в него - Христос, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.”
И ония, които са готови не да говорят, ада вървят из тоя Път - те ще водят народа ни!