НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но след първата седмица
родителите
им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре.
Но след първата седмица
родителите
им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него.
към текста >>
2.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш
родители
, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш
родители
, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
към текста >>
3.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Родителите
идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми.
Родителите
идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
към текста >>
4.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които
родителите
са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя.
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които
родителите
са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни.
към текста >>
5.
7_02 Бомбите и цената на духовния капитал
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Родителите
на този наш брат бяха печатари и имаха печатница в Русе.
Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Затова не упорствува, а решава да се върне в родния си град. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Сега ще открия една скоба и ще разкажа нещо много важно.
Родителите
на този наш брат бяха печатари и имаха печатница в Русе.
Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.
към текста >>
6.
7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Бе родена във Варна, а
родителите
й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано.
Бе родена във Варна, а
родителите
й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка.
Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София.
към текста >>
7.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Катя Грива - певица и ученик
Родителите
на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим.
Катя Грива - певица и ученик
Родителите
на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим.
Живяла е в католически пансион. Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата.
към текста >>
Когато бяха живи нейните
родители
, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева".
Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия.
Когато бяха живи нейните
родители
, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева".
Но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят просто и ясно й казал да си завърши гимназия. Но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи.
към текста >>
Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от
родителите
си през това време.
Прие я само, когато тя реши да отиде да учи и отиде при Него да Му съобщи това. Чак след шест месеца я приема, изслушва нейното решение и й говори няколко минути. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие.
Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от
родителите
си през това време.
Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
към текста >>
Бяха дошли нейните
родители
, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.
Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт.
Бяха дошли нейните
родители
, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.
И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата.
към текста >>
8.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от
родители
българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството.
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от
родители
българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър.
към текста >>
Роди се като младенец, като трето по ред дете на
родителите
си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
Роди се като младенец, като трето по ред дете на
родителите
си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно.
към текста >>
9.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от
родители
- баща и майка - българи.
Ученици стенографираха Словото Му. То бе дешифрирано, преписано и отпечатано. То обхваща 7 500 беседи. Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово?
Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от
родители
- баща и майка - българи.
Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа!
към текста >>
10.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на
родителите
.
След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират. Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия. Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията. И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца.
След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на
родителите
.
Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи. Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите родители, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви. Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация.
към текста >>
Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите
родители
, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията. От моето поколение много братя и сестри създадоха семейства и народиха деца. След години те израснаха, възмъжаха и с това дойдоха грижите на родителите. Понеже аз контактувах с всички и познавах всички, затова бях в течение на техните грижи и неволи. Тогава аз се втренчвах в лицата на техните деца и се питах, тези образи дали вече не са напечатани в някои от енциклопедиите ту на британската, ту на френската, ту на руската, ту на римската империи.
Не можеше да не бъдат описани техните съдби и тяхната история в тези луксозни издания на човешката цивилизация, защото това, което правеха и поднасяха на своите
родители
, бе напълно достойно да се вмести в историята на онези велики личности, чиито имена са написани с главни букви.
Затова приемах децата на нашите приятели, но с една резерва, че трябва да проверя какво ли е записано в някоя енциклопедия за техните предишни подвизи. Затова имам голямо уважение към тези енциклопедии - съкровищници на човешката цивилизация. Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?
към текста >>
11.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите
родители
и сега носех името Борис.
Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите
родители
и сега носех името Борис.
И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите.
към текста >>
12.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Родителите
ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет.
Родителите
ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство.
Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора.
към текста >>
Тогава
родителите
ми бяха богати и можеха да ме издържат.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана.
Тогава
родителите
ми бяха богати и можеха да ме издържат.
Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора.
към текста >>
13.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не мога да намеря думи да го изкажа на
родителите
си.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя.
Не мога да намеря думи да го изкажа на
родителите
си.
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите.
към текста >>
14.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на
родителите
ми.
Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна. И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад.
След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на
родителите
ми.
Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам.
към текста >>
15.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Родителите
ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха.
Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя.
Родителите
ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха.
Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен. Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам. По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност. Така през 1932 г. се откупих за 300 лв.
към текста >>
16.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с
родителите
си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с
родителите
си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи.
Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа.
към текста >>
17.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Родителите
ни бяха заможни, почти на всички.
Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат работници. Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме лекции. Пари не спечелихме, за да се устроим и да добием стопански инвентар за общ братски живот. Все в това време ни дойде идеята да се издържаме сами в университета.
Родителите
ни бяха заможни, почти на всички.
Нищо не им струваше да ни издържат. Но ние искахме да работим и да се издържаме сами. Да направим един опит. Писахме на родителите си да не ни пращат пари. Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти.
към текста >>
Писахме на
родителите
си да не ни пращат пари.
Все в това време ни дойде идеята да се издържаме сами в университета. Родителите ни бяха заможни, почти на всички. Нищо не им струваше да ни издържат. Но ние искахме да работим и да се издържаме сами. Да направим един опит.
Писахме на
родителите
си да не ни пращат пари.
Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти. Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит.
към текста >>
Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от
родителите
си.
Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса.
Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от
родителите
си.
И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница.
към текста >>
18.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на
родителите
ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на
родителите
ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.
Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове.
към текста >>
19.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Точно по това време
родителите
ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново.
Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много. Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме.
Точно по това време
родителите
ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново.
Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят.
към текста >>
Точно в това време дойдоха
родителите
ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм.
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас.
Точно в това време дойдоха
родителите
ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм.
Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителят не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария.
към текста >>
Родителите
ми се примириха.
Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан.
Родителите
ми се примириха.
Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва.
към текста >>
20.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
Беше ни изпратила по една снимка на
родителите
си.
Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което й благодарим.
Беше ни изпратила по една снимка на
родителите
си.
към текста >>
21.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Учителю, вие сте казали моите стари
родители
да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната. Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя.
„Учителю, вие сте казали моите стари
родители
да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай.
към текста >>
И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите
родители
.
„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури.
И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите
родители
.
Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо. Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея. За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога. Само тогава.
към текста >>
22.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Георги Марков имаше богати
родители
и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя.
Георги Марков имаше богати
родители
и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно.
към текста >>
23.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обикновено той намирал способни българчета на бедни
родители
и ги изпращал на училище.
На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин.
Обикновено той намирал способни българчета на бедни
родители
и ги изпращал на училище.
Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин.
към текста >>
24.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Родовата омраза и личната неприязън на
родителите
им се прехвърлила върху децата.
" Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение.
Родовата омраза и личната неприязън на
родителите
им се прехвърлила върху децата.
Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно. Младият даскал се обръща към тях и им казва: „Децата ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят. Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг.
към текста >>
25.
115. СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това
родителите
се разкаяха, че са я изгонили.
Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака.
След това
родителите
се разкаяха, че са я изгонили.
А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се! " И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка.
към текста >>
Много по-късно тя напусна домът на
родителите
си и дойде да живее на Изгрева, в барака, която аз изковах.
А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се! " И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка.
Много по-късно тя напусна домът на
родителите
си и дойде да живее на Изгрева, в барака, която аз изковах.
към текста >>
26.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на
родителите
си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е.
без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на
родителите
си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
към текста >>
27.
159. ПРОТОКОЛ
,
София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.
,
ТОМ 2
ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от
родителите
им.
Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е.
ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от
родителите
им.
Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа. (П.) П. К. Дънов
към текста >>
28.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че
родителите
ни бяха заможни.
Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори.
При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че
родителите
ни бяха заможни.
На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката.
към текста >>
29.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 2
Нямаше работа,
родителите
й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения.
Нямаше работа,
родителите
й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда.
Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря!
към текста >>
30.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
родителите
му бяха настроени срещу Братството, защото смятаха, че той се е провалил заради Братството и затова го погребаха във Велинград.
Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово. Разбрахме, че това е Георги Радев. Със Славчо Печени-ков, аз и Верка Куртева заминахме с кола до Велинград. Желаехме да го погребем в Куртово.
Но
родителите
му бяха настроени срещу Братството, защото смятаха, че той се е провалил заради Братството и затова го погребаха във Велинград.
А той си замина в 9 часа на 22.УИ.1940 г. и беше точно на 40 години. Когато приятелите му прибраха багажа, аз мислено си пожелах да имам от него една снимка. По едно време чух гласът на Жорж: „Вземи я! " Но аз не я взех.
към текста >>
31.
13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вероятно
родителите
му бяха се качили като туристи на хижата преди нас.
Почине си и после тури си волята в действие и така излизахме до върха. Тогава пожелаха да дойдат само братя на тази екскурзия, защото според братята сестрите като жени само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи. Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно момиченце. От къде бе то, не се знаеше.
Вероятно
родителите
му бяха се качили като туристи на хижата преди нас.
Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: „Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето сестра ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добавя: „Щом братята дойдоха и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки един случай, за да ни предаде един урок. То желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода.
към текста >>
32.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в килията ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради
родителите
си, които също били в затвора.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в килията ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради
родителите
си, които също били в затвора.
Обвиненията са били политически. Водеше се следствие срещу това момче. Малко момче, а подследствен. Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек.
към текста >>
33.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров,
родителите
му, Христо Колев, Христон и др.
Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов. Кога мислите да дойдете на Изгрева? Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка. Пожелавам ви всичко хубаво и светло.
Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров,
родителите
му, Христо Колев, Христон и др.
Ваш верен Боян Боев
към текста >>
34.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от
родители
българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Призванието към българския народ и славянството е дадено чрез Учителя Беинса Дуно, светско име Петър Дънов от Ангел Елохил, който Му се явява на 8 октомври 1899 година. Кой е Учителят Петър Дънов? Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството.
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от
родители
българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ.
Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът БЕИНСА ДУНО. Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция.
към текста >>
35.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък
родителите
й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта.
Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък
родителите
й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец".
към текста >>
36.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си
родители
.
След време, Тодор Стоименов споделя: - Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие. Нещо повече. Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия свят за този младеж, кой ще бъде гаранта? - За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил.
Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си
родители
.
Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди. Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология, хиромантия и други. Разбрахме, че си вегетарианец от детски години. Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема отговорността. А по-сетне от теб зависи, как ще се представиш като ученик в тази Божествена Школа!
към текста >>
37.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква
родителите
си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен.
За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква
родителите
си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение.
към текста >>
Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите
родители
, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие.
При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко!
Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите
родители
, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие.
Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото!
към текста >>
Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови
родители
е колкото радостна, толкоз и странна.
Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен.
Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови
родители
е колкото радостна, толкоз и странна.
Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение.
към текста >>
Сега, когато детето има нови
родители
, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие.
Пътят на душата е Истина. Истината е неотменима. Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба. Дотук е била необходима вашата бащинска обич.
Сега, когато детето има нови
родители
, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие.
Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите родители, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря. Новите родители ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря. Ще ги оставите свободно да изявят своята майчина и бащина любов. В случая, към младото семейство и към тяхната рожба може да проявите благородна братска обич в духа на новите идеи. Това е единственото и най-правилно разрешение на настоящото прераждане на тази душа.
към текста >>
Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите
родители
, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря.
Истината е неотменима. Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба. Дотук е била необходима вашата бащинска обич. Сега, когато детето има нови родители, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие.
Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите
родители
, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря.
Новите родители ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря. Ще ги оставите свободно да изявят своята майчина и бащина любов. В случая, към младото семейство и към тяхната рожба може да проявите благородна братска обич в духа на новите идеи. Това е единственото и най-правилно разрешение на настоящото прераждане на тази душа.
към текста >>
Новите
родители
ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря.
Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба. Дотук е била необходима вашата бащинска обич. Сега, когато детето има нови родители, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие. Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите родители, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря.
Новите
родители
ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря.
Ще ги оставите свободно да изявят своята майчина и бащина любов. В случая, към младото семейство и към тяхната рожба може да проявите благородна братска обич в духа на новите идеи. Това е единственото и най-правилно разрешение на настоящото прераждане на тази душа.
към текста >>
38.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Това направило силно впечатление и на
родителите
, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.
Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени.
Това направило силно впечатление и на
родителите
, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.
Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
към текста >>
39.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на
родителите
си.
Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание.
Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на
родителите
си.
Не знаех дали съм постъпил правилно като съм замълчал. Като споделих всичко това с Учителя, Той ми каза така: „На никого не му е позволено да си играе със съдбата на другиго. Има управители на човешката съдба. Те са съдници от най-висша категория. Те знаят неговата карма от векове и знаят най-добре, кое е най-подходящо в този момент за него.
към текста >>
40.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Родителите
ми бяха бежанци от град Одрин.
От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията.
Родителите
ми бяха бежанци от град Одрин.
Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството.
към текста >>
Дядо ми и
родителите
ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството.
Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
Дядо ми и
родителите
ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството.
Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
към текста >>
Поздравяват се с
родителите
и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче.
Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка.
Поздравяват се с
родителите
и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче.
Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това. Била е малко момиче.
към текста >>
41.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Родителите
раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично.
Това велико преселение на народите първо ще стане в Невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току - виж, че след 45 години като израснат тези поколения ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така природата разрешава този въпрос първо в семейството.
Родителите
раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично.
Няма родител, който да не обича децата си. По същият начин народите в тази война, след 45 години ще се разплатят. Само прераждането ще може да разплати кармата на народите. Друг път няма." „Ето сега, след като царят си замина в Невидимия свят, той заяви, че вече не желае да се ражда като цар в коя и да е страна. Какво значи това?
към текста >>
42.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И той, като чу това, блъсна вратата до края на стената и ме покани радушно вътре в апартамента, отидохме в стаята, в кабинета му, седна той така срещу мен и само след три минути разговор, казва: „От днес аз съм Георги за теб, а ти си за мен Нестор." Какво разбрах аз, че неговите
родители
, баща му, са преселници в Крушево от Галичник, а майка му от село Гаре, пак също Мияци, за които по-рано вече ставаше дума за мене.
„Шипка" 35, 3 ет. Отидох там, позвъних, отвори се вратата, яви се пред мене един среден на ръст човек и му казвам: „Г-н Томалевски, Вие? " „Да, аз съм". „Извинете казвам, аз съм Ваш почитател, чел съм Ваши работи в книгата „Сигнали". Аз съм българин от Македония, от Дебърско".
И той, като чу това, блъсна вратата до края на стената и ме покани радушно вътре в апартамента, отидохме в стаята, в кабинета му, седна той така срещу мен и само след три минути разговор, казва: „От днес аз съм Георги за теб, а ти си за мен Нестор." Какво разбрах аз, че неговите
родители
, баща му, са преселници в Крушево от Галичник, а майка му от село Гаре, пак също Мияци, за които по-рано вече ставаше дума за мене.
Значи те са също Мияци. Да, Мияци. И така, до края на живота му, от 1941 до 1988 г. бяхме приятели, когато той се пресели в другия, за нас невидим свят, на 90-годишна възраст. Но последната година преди да си замине, доста хора той вече не познаваше.
към текста >>
43.
3.58. Кармата на Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Неговите
родители
са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден.
58. Кармата на Георги Томалевски С брат Георги Томалевски бях 47 години приятел. Той е роден в Крушево, Вардарска Македония.
Неговите
родители
са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден.
Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели. По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин". Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра.
към текста >>
44.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Отначало учех в отделенията на село, а после
родителите
ме изпратиха да уча в Търново.
илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1. Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня.
Отначало учех в отделенията на село, а после
родителите
ме изпратиха да уча в Търново.
Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат. Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам. Влязох в салона, където имаше доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам.
към текста >>
45.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Чукам на вратата,
родителите
ми се бяха евакуирали в Мърчаево.
Непрекъснато си пея песни на висок глас. А наоколо е станало нападение от партизани върху военни обекти. Но аз нито съм чула, нито съм видяла. Вървя и си пея. Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта.
Чукам на вратата,
родителите
ми се бяха евакуирали в Мърчаево.
Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая? " Вдигам рамене. „Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна.
към текста >>
46.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Родителите
на учениците ми носеха храна, правеха ми баница.
Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат. Милиционерите обясняват: „Учителката е подлудяла и затова сме я оставили тук." Учениците бяха съобщили на брат ми Иван. Той бе ми донесъл хартия и я бе постлал, за да седнем на нещо. Беше мръсно и студено.
Родителите
на учениците ми носеха храна, правеха ми баница.
Затвориха ме, защото съм говорила за Бога и за Учителя. Една нощ, към 12 часа, ме извикаха в мазето. Осветиха ме с един прожектор, а около мен 5 - 6 човека. Питат ме: „Ти какви връзки имаш с чужбина? " „Нямам!
към текста >>
С брат ми заминахме за София при
родителите
.
Лъжат те." И той ги огледа. Те се засрамиха. Решиха да ме пуснат. Дадох 10 000 лв. гаранция, колкото една учителска заплата.
С брат ми заминахме за София при
родителите
.
Изминаха пет дни и една сутрин идват в пет часа, арестуват ме и ме закарват в комендантството. То беше от двореца надолу. Разпитват ме за чужд шпионаж. Освен мен арестуваха и сестра ми Цветанка. Като тръгнах с тях казах, че ми трябват дрехи.
към текста >>
47.
6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Кои са
родителите
ми, откъде са дошли, кое е моето родно място и каква е била обстановката в България?
Обкръжаващата среда не беше посредствена, но не и крайно изискана. Културният уровен на хората, които ме обкръжаваха, беше на средна висота. Накратко ще се спра на личния живот на кармическия полет, чрез който тук идва душата на човека на земята. Не представлява голям интерес пред онези геополитически проблеми, които ще разглеждаме. Но ще трябва да задоволим един откровен интерес.
Кои са
родителите
ми, откъде са дошли, кое е моето родно място и каква е била обстановката в България?
Аз съм роден през 1902 г. на 13 февруари в 8 ч. и 30 минути вечерта. Моите родители, което много ме радва, че са хора, чийто произход е от Балкана. А за мен това е една легенда, която е свързана не само с тогавашния живот на България, но и с оня мистичен живот, който ще се разгръща от българския народ.
към текста >>
Моите
родители
, което много ме радва, че са хора, чийто произход е от Балкана.
Но ще трябва да задоволим един откровен интерес. Кои са родителите ми, откъде са дошли, кое е моето родно място и каква е била обстановката в България? Аз съм роден през 1902 г. на 13 февруари в 8 ч. и 30 минути вечерта.
Моите
родители
, което много ме радва, че са хора, чийто произход е от Балкана.
А за мен това е една легенда, която е свързана не само с тогавашния живот на България, но и с оня мистичен живот, който ще се разгръща от българския народ. Много често Учителят ми казваше, че „Розовата долина е пъпът на България". Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности.
към текста >>
48.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите
родители
, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота.
След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите
родители
, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна.
към текста >>
49.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят му казал да остави физическото си тяло при
родителите
си - в своя роден град - Лом.
Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Учителят му казал да остави физическото си тяло при
родителите
си - в своя роден град - Лом.
Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
към текста >>
50.
6.42. Години на възрастване и възмъжаване
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Моите
родители
не бяха в състояние да ме издържат.
" Разбрах от тона на Учителя, че това не е моят път. Така приключи кариерата ми в университета. Кой ме издържаше в чужбина? Действително Учителят е бил най-главният фактор за следването ми в чужбина. Ако Той не нареждаше на Тодор Стоименов, който държеше братските средства, за да ми изпращат пари, аз нямаше откъде да взема.
Моите
родители
не бяха в състояние да ме издържат.
Бяха бедни. Освен туй, правеше впечатление в обществото около Учителя и се говореше на длъж и шир в Братството, че аз 17 години следвам в университетите непрекъснато. Нито работех, а само учех и учех. Наричаха ме „вечния студент". Туй не ме смущаваше, защото аз вътрешно само търсех.
към текста >>
51.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В този момент ние работихме в дома на моите
родители
, които бяха заминали за една седмица в провинцията.
Като ме видя, малко се разочарова от мен. Беше му неудобно да върви с мен строго официален. След малко извади един плик и ми подаде една сума пари, с които да си заплати магнетофонните ленти, защото знаеше, че аз ще правя магнетофонен запис. Аз отказах парите. Знаех, че всичко сам трябва да си финансирам.
В този момент ние работихме в дома на моите
родители
, които бяха заминали за една седмица в провинцията.
Когато след няколко дни съвместна работа вече завършвахме последните изречения не забелязахме, че беше се леко стъмнило и изведнъж небето се освети от ракети и салюти. Денят беше 9 септември 1974 година. Бяха изминали тридесет години от идването на комунистическата власт. Ние се усмихнахме и излезнахме на балкона да гледаме тази феерия от разноцветни илюминации на небето. Приехме го като добър знак.
към текста >>
Магнетофонният запис бе направен от 6-ти до 9 септември 1974 година в дома на моите
родители
в град София.
Срещнах други. Но неговият устрем беше необикновен. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше в един изключително висок стил, като че ли той четеше горе на небето предварително написан текст. Затова той можеше да говори на „прима-виста", а неговата Деметра да записва на пишеща машина. Благодарение на това ние днес имаме една история, която ви предлагаме на вашето внимание.
Магнетофонният запис бе направен от 6-ти до 9 септември 1974 година в дома на моите
родители
в град София.
А машинописният текст от записа бе осъществен от Марийка Марашлиева и завършен на 6 август 1995 година в София.
към текста >>
52.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а
родителите
ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде".
" те казали: „Ама ние се отказваме! " „Нищо, нищо! ", казал лекарят. „Аз и без това не съм склонен да унищожавам живота, на най-малките". И тъй, те си тръгнали.
След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а
родителите
ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде".
Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена! " И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя". И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота.
към текста >>
53.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя изкупва греховете, направени от бащата и майката." Минали години, дъщерята пораснала, а
родителите
остарели.
Нещата са ясни... Как да се постъпи в този случай? Ето отговора: Сега ще ви разкажа един случай по времето на Учителя, как Той е постъпил с един такъв случай. Едно братско семейство от години наред има дъщеря, която е психически разстроена. Лекуват я тук и там, дори са ходили и по чужбина, търсили са и помощта на Учителя, който е дал някои съвети. Той им казал: „Родова карма.
Тя изкупва греховете, направени от бащата и майката." Минали години, дъщерята пораснала, а
родителите
остарели.
Някой трябвало вече да се грижи за дъщеря им. Решили те да заангажират някои сестри на Изгрева да я гледат, да се грижат за нея в името на Сестринството и Братството на Изгрева, и в името на Любовта, която Учителят проповядва. Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата.
към текста >>
54.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А с Вергилий нямам никаква връзка след като го напуснах в края на 1980-та и се върнах да живея при
родителите
си.
Освободи ме. Постъпи благородно. Той беше много изработен и интелигентен човек, малко бяха като него. След години защити "Сила и Живот" на събрание, което целеше да спре моята дейност за да не преча на софийските кандидат издатели, защити ме блестящо, аргументирано и като истински брат. Същото направи и Весела Несторова тогава.
А с Вергилий нямам никаква връзка след като го напуснах в края на 1980-та и се върнах да живея при
родителите
си.
Всичко което пише за обща работа с мен е измислица. Той трябва да изчисти отношенията си с мен на човешко ниво, на родителско ниво, да спре да игнорира дъщеря си и да й създава с това чувство за малоценност, а сетне да се опитва да прави кариера с духовни ценности. Не приемам да бъда въвличана в дейността която Вергилий е създал. Там ме няма. Няма ме!
към текста >>
55.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от
родителите
си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Дори ми извади и ми показа личната покана, която Учителят му бе написал и връчил. Аз не бях получила такава покана и дълбоко умъчнена си останах в София. Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам.
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от
родителите
си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода.
към текста >>
56.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А по-късно когато
родителите
започнаха да ме гонят заради учението нещата се промениха още повече.
А аз трябваше да го изхвърля този дух от мен чрез рев. И аз плачех. Аз му бях изходния комин, през който трябваше да премине през всички и да ги обере. Така си отмъщаваше. Обираше техния магнетизъм и силите им, а родът ми си заплащаше заради това, че бяха го изиграли навремето.
А по-късно когато
родителите
започнаха да ме гонят заради учението нещата се промениха още повече.
Гонеше ме отначало до край. Това гонение започна у дома, после се прехвърли и в Братството, в което влезнах и от тогава досега непрекъснато съм гонена. Такава ми беше орисията. Да бъда гонена от начало до края на живота си. Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 22:04
към текста >>
57.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А аз се справих само благодарение на моята устойчивост, твърдостта на моя дух и най-вече на помощта от Учителя, че когато бях в най-голямата безизходица и когато
родителите
ме смятаха, че съм поставена на колене и смазана, тогава се явяваше една спасителна врата, която се отваряше пред мен и една ръка, която се подаваше и ме изваждаше от вътрешния затвор, в който се опитваха да ме затворят и отпадаха външните ограничения, на които ме подлагаха непрекъснато.
Не знаех какво значи родова карма и какво значи онзи окултен закон, според който враговете се събират в семейството, и че единия враг ражда другия, дава му тяло, става негово рождено и любимо дете и се разплаща по този начин. Така че в това се убедих още по-късно, когато с майка ми съм имала най-големите си неприятности в живота - тя беше застанала между мен и Учителя и искаше да ме спре да не влизам в Школата на Учителя. Действаше като мой кармичен враг и като враг на Учителя. Да се чудиш и да се маеш. Но тези две положения като се съберат на едно място е много трудно на човек да се справи на земята.
А аз се справих само благодарение на моята устойчивост, твърдостта на моя дух и най-вече на помощта от Учителя, че когато бях в най-голямата безизходица и когато
родителите
ме смятаха, че съм поставена на колене и смазана, тогава се явяваше една спасителна врата, която се отваряше пред мен и една ръка, която се подаваше и ме изваждаше от вътрешния затвор, в който се опитваха да ме затворят и отпадаха външните ограничения, на които ме подлагаха непрекъснато.
На никого не пожелавам такъв път. Дано друг път с тези души да не се срещам и ако се срещна дано съм се разплатила кармически с тях. Жестока битка беше, битка на живот и смърт. Беше битка за живот - дали да оживея и аз оживях чрез Школата на Учителя. Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 22:06
към текста >>
58.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Родителите
ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички.
Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината. Нали така се казва в началото на Библията рекох: „Да бъде виделина". И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен. След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му.
Родителите
ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички.
Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него. Знаех, че животът ми имаше смисъл само при Учителя.
към текста >>
Родителите
ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън.
Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него. Знаех, че животът ми имаше смисъл само при Учителя. Бях млада.
Родителите
ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън.
Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична. А аз бях видяла светлината, която движеше живота във Вселената и на земята. Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото на Учителя във вътрешна Виделина в живота на ученика.
към текста >>
59.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ Беше по времето, когато у дома
родителите
ми както и близките ми жестоко ме гонеха заради учението и че съм станала дъновистка.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ Беше по времето, когато у дома
родителите
ми както и близките ми жестоко ме гонеха заради учението и че съм станала дъновистка.
Гонеха ме и ме тормозеха с всички средства и с всички методи, които им бяха под ръка и за които си спомниха от някъде. По-късно, когато ми попадна една книга за методите на инквизицията, която в името на Христа унищожи по времето на Средновековието към 30 милиона европейци, тогава видях, че моите родители са използвали същите методи към самата мен, към самата им рождена дъщеря. Значи аз за тях не бях вече дъщеря, а враг от времето на инквизицията. Тогава аз бях млада госпожица и един път при посещение при •Учителя той ме запита: „Галеше ли те майка ти? " Отговорих: „Никой не ме галеше, Учителю".
към текста >>
По-късно, когато ми попадна една книга за методите на инквизицията, която в името на Христа унищожи по времето на Средновековието към 30 милиона европейци, тогава видях, че моите
родители
са използвали същите методи към самата мен, към самата им рождена дъщеря.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ Беше по времето, когато у дома родителите ми както и близките ми жестоко ме гонеха заради учението и че съм станала дъновистка. Гонеха ме и ме тормозеха с всички средства и с всички методи, които им бяха под ръка и за които си спомниха от някъде.
По-късно, когато ми попадна една книга за методите на инквизицията, която в името на Христа унищожи по времето на Средновековието към 30 милиона европейци, тогава видях, че моите
родители
са използвали същите методи към самата мен, към самата им рождена дъщеря.
Значи аз за тях не бях вече дъщеря, а враг от времето на инквизицията. Тогава аз бях млада госпожица и един път при посещение при •Учителя той ме запита: „Галеше ли те майка ти? " Отговорих: „Никой не ме галеше, Учителю". „Затова съм те взел при себе си". Тогава разбрах, че благ може да бъде само Бог.
към текста >>
Родителите
ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка.
Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева.
Родителите
ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка.
Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение. Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие. Такава беше тактиката на родителите ми и изчакваха нови събития. Веднъж им казах: .„Интересно ми е, че още не сте се позаинтересували къде отива дъщеря ви и при кого".
към текста >>
Такава беше тактиката на
родителите
ми и изчакваха нови събития.
Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение. Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие.
Такава беше тактиката на
родителите
ми и изчакваха нови събития.
Веднъж им казах: .„Интересно ми е, че още не сте се позаинтересували къде отива дъщеря ви и при кого". На другия ден баща ми дойде на беседа в неделя от 10 часа на Изгрева, изслуша за пръв път Учителя и за пръв път го видя. След беседата баща ми беше замаян и изненадан. И когато си дойде у дома започна да разказва възторжено, като размахваше с ръце и не можеше да навакса с разказа си, защото все не му достигаше време. Всички седяха на масата и слушаха, а аз съм също на масата и мълча.
към текста >>
60.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост
родителите
ми бяха решително против моето отиване при Учителя.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост
родителите
ми бяха решително против моето отиване при Учителя.
Не само бяха против, но се противопоставяха по всякакъв начин и с различни средства. Един от тези сграничителнй мерки бяха да ми се приберат роклите, но това бе последното средство към което те прибягнаха. А преди това спряха да ми купуват дрехи, нарочно не ми купуваха, а аз бях вече голяма госпожица, а по-новите рокли ми ги прибраха и ги скриха някъде. Аз не се разправях с тях, нито пък ги търсех. Бях решела в себе си, че както и да е ще ходя при Учителя независимо как ще бъда облечена.
към текста >>
Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на
родителите
ми.
Майка ми водеше отначало голяма борба срещу мене. Тя беше светска жена, искаше да ме води на гости, за да ме показва, за да може да се хвали с мене и да се перчи с такава дъщеря. Аз отбивах това нейно желание, стоях си у дома и четях книги. Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика. Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя.
Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на
родителите
ми.
Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах.
към текста >>
Борбата беше много драматична, отчайваща за
родителите
и непоносима за мен.
Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика. Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не".
Борбата беше много драматична, отчайваща за
родителите
и непоносима за мен.
Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка.
към текста >>
Тя се срещна с
родителите
ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант.
Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка.
Тя се срещна с
родителите
ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант.
Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях.
към текста >>
Родителите
ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като
родители
правеха планове за моето бъдеще.
Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство".
Родителите
ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като
родители
правеха планове за моето бъдеще.
По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни.
към текста >>
Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и
родителите
ми.
И на страданията на домашните си ще гледаш така. Ще мислиш, че е за тяхно добро. Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него. Вие вземате повече отколкото можете да носите. Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен.
Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и
родителите
ми.
Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот. Думите на Учителя се сбъднаха. Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера. Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея реакция; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил.
към текста >>
По това време
родителите
ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци.
След седем дни сънувам един от заминалите братя на Школата преди време, че идва при мене на сън и ми говори: „Учителят ме изпрати да посрещна баща ти и да го въведа в Школата". Та така по този начин си разрешихме кармата с баща ми, дъщеря му го заведе при Учителя, а жена му противодействаше, а пък приятелите го заведоха след смъртта му в другата Школа горе в невидимия свят. Ето едно разрешение, което бе дадено от Учителя. Когато бях малка и ученичка исках да стана балерина. В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци.
По това време
родителите
ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци.
Аз се въртях ту надясно, ту наляво после правех някакви кръгове, движех си ръцете насам и натам и като че ли всичко това някога и някъде го бях научила и сега го преповтарях. Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление. Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина.
към текста >>
Така като член на това дружество ме Пуснаха
родителите
ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство.
А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество.
Така като член на това дружество ме Пуснаха
родителите
ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство.
Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама.
към текста >>
61.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат
родителите
без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат
родителите
без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка.
Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне.
към текста >>
Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми
родители
.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек.
Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми
родители
.
Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца.
към текста >>
А аз бях станала в очите на
родителите
ми непоправима дъновистка.
Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне.
А аз бях станала в очите на
родителите
ми непоправима дъновистка.
Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза. След това им хрумна да ми крият роклите, а аз бях от заможно семейство и имах хубави рокли, защото майка ми се стараеше единствената им дъщеря да бъде облечена и гиздава. Искаше да се хвали с мен, а и с това да ме подготви като добра партия, за да ме омъжи. Започнаха да крият хубавите ми официални рокли и обуща, като смятаха, че аз като видя, че ги няма на определеното място ще спра и ще Мирувам и кротувам у дома.
към текста >>
Познатите на
родителите
ми отново ме срещат облечена както трябва по модата и пак ме оглеждат.
Когато излизах от вкъщи им казвах къде отивам и че ще се върна еди кога си. Изпълнявах точно всичко без някой да ме ограничава отвън, защото се ограничавах отвътре. Отивам отново при Учителя, той ме поглежда и се смее: „Е, видя ли как Бог работи", а след това продължи „на онези, които всичко им върви и нямат мъчнотии на земята в живота си, са забравени деца от Небето. Щом човек среща мъчнотии и трудности знак е, че Небето се интересува и работи върху тебе." И наистина следващите дни напрегнатата атмосфера у дома се разля и разнесе, нещата се промениха. Аз излизах вече пак облечена както преди и отново бях градска госпожица.
Познатите на
родителите
ми отново ме срещат облечена както трябва по модата и пак ме оглеждат.
Запитват майка ми: „Ами защо я срещнахме по некое време облечена като слугиня? " Бяха намерили най-мекия израз, за да не обидят майка ми. А тя отговорила: „Бях я наказала и заключила дрехите й, ама като видях, че ни срами и се облича с парцали, отключих ги и си казах „Ако ни срами, поне да ни срами облечена, та да не кажат хората, че баща и майка й не са я облекли, нито са я нахранили, нито са я изучили, нито пък се грижат за нея", Майка ми се разплаква, а с нея всички плачат и оплакват себе си, че са майки на такива дъщери. По този начин майка ми излезна от това неудобно положение, а мен ме освободи Небето за онази работа, за която бях определена - да бъда в Школата на Учителя.
към текста >>
62.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то
родителите
ми приеха това между другото.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то
родителите
ми приеха това между другото.
Майка ми бе светска жена, поддържаше връзки в обществото, което се беше образувало от висши чиновници, служители, офицерство, където се опитваха да имитират и подражават висшето общество на запад. Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката, поезията и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно. Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е. по западна мода и научаваше по някоя и друга фраза и беше много изненадващо да се гледа такъв човек - облечен по западна мода и опитващ се да говори с купешки думи, т.е. с чужди думи, които той не разбираше.
към текста >>
По-късно когато влезах в университета това ласкаеше
родителите
ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя.
А това струваше пари и да се поддържа всичко това бе необходимо изключително старание от домакинята. Майка ми беше динамичен човек, много властна и искаше единствената й дъщеря да бъде обучена и въведена в това общество. Аз бях много добра пианистка, това радваше майка ми, защото в обществото, в което тя се движеше като първо условие се явяваше, че някой трябва да свири на тези частни приеми. А главен и официален инструмент бе пианото. Трябваше да бъда добре облечена, да зная някой език, особено френски, за да мога да се движа в тази среда.
По-късно когато влезах в университета това ласкаеше
родителите
ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя.
Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева. Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите момичета беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева. Така постепенно се отдалечавах от семейството си и майка ми възприе това като истинска катастрофа и го възприе като мое падение. Ужас обзе всички домашни и те решиха да ме изпъдят от всички.
към текста >>
Но и те не ме искаха, за да не си развалят отношенията с моите
родители
.
Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева. Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите момичета беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева. Така постепенно се отдалечавах от семейството си и майка ми възприе това като истинска катастрофа и го възприе като мое падение. Ужас обзе всички домашни и те решиха да ме изпъдят от всички. Отидох при познати на семейството ни, обясних им, че са ме изпъдили и исках временен подслон.
Но и те не ме искаха, за да не си развалят отношенията с моите
родители
.
Тогава отидох при Учителя и му разказах подробно и обясних всичко. Пита ме: „Е, какво мислиш да правиш? " Отговорих му: „Ще излезна в 21 часа вечерта и ще отида в една градска градина, ще седна на една пейка и каквото Бог даде". Учителят ме изпрати, но нищо не ми каза повече. Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му.
към текста >>
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на
родителите
ми, за да ме вземат обратно.
Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на
родителите
ми, за да ме вземат обратно.
Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство. Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти внушават разни мисли.
към текста >>
63.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на
родителите
ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на
родителите
ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа.
А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене. А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино.
към текста >>
64.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с
родителите
ни и семействата си.
Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация. Трябваше предварително да се преместват разните спортни съоръжения. Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се разотиваха.
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с
родителите
ни и семействата си.
Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората. Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии.
към текста >>
65.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ
,
,
ТОМ 5
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от
родителите
си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от
родителите
си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си.
А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София.
към текста >>
Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома
родителите
ми, ето дойде време да ме гонят и отвън.
Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им. Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка. Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала.
Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома
родителите
ми, ето дойде време да ме гонят и отвън.
Значи освен вътрешния фронт се отвори и онзи външният, другият фронт срещу мене". Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите, защото всички на Изгрева по тези години бяхме тантел-марка, едвам свързвахме двата края. Учителят ме изгледа, после погледна някъде високо над мен и строго каза: „И ний ще се откажем от тях".
към текста >>
66.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на
родителите
ми и защо не съм горе при Учителя?
Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома? Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя? Изведнъж видях, че се намирам в друг свят все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света.
Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на
родителите
ми и защо не съм горе при Учителя?
Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева. Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение. Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен.
към текста >>
67.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Отначало живеех при
родителите
си и да отида до Учителя на ул.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Отначало живеех при
родителите
си и да отида до Учителя на ул.
„Опълченска" 66 беше свързано понякога с разправии с майка ми - тя не ме пускаше. По-късно когато трябваше да ходя на Изгрева също се разразяваше буря у дома. Но накрая така се наредиха нещата, че аз се прехвърлих да живея на Изгрева в самостоятелна къщичка от дъски или една малка барака 5x5 метра. Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в студ и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки. Но ние живеехме и се справяхме.
към текста >>
68.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при
родителите
си не ме задоволяваше.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата.
Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при
родителите
си не ме задоволяваше.
На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града.
към текста >>
69.
57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на
родителите
ми.
" Аз сядам на стола, ученикът седеше пред своят Учител. Друг път отивам в девет часа сутринта и там са се събрали ръководителите на братските кръжоци от провинцията. Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни.
Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на
родителите
ми.
А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост.
към текста >>
70.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Една от причините бе голямата съпротива на
родителите
ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима.
Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния.
Една от причините бе голямата съпротива на
родителите
ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима.
Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това увлечение може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам. По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво увлечение с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене. И не се отказа до края. И не се примири, че е изгубила дъщеря си. След такива сражения у дома, които ме изтощаваха аз падах духом.
към текста >>
71.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Това бе един голям проблем както на младежта на Изгрева, така и на техните
родители
.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА Бяхме започнали да дружим двамата с Борис Николов. Но това се посрещна на нож от целият Изгрев. Всички бяха против нашето съжителство. Едни не ме одобряваха и бяха срещу мен и дори не ми позволяваха да се доближа до Борис, защото смятаха, че той е изгодна партия за някои други, а пък аз недостойната щяла съм да се осигуря, да спечеля и да се ощастливя. А други пък искаха да привлекат Борис и да го направят жених на дъщерите си.
Това бе един голям проблем както на младежта на Изгрева, така и на техните
родители
.
Всеки искаше да осигури за дъщеря си подходящ жених и все си правеха сметки, които бяха без кръчмар. Но вместо за разрешение на този много важен въпрос да се отнасят до Учителя и да го запитат, то те по човешки съгласно своите си разбирания предприемаха стъпки, които бяха кобни за себе си и за другите, за онези които искрено желаеха да бъдат щастливи в брака. Така една комисия от три сестри, включително и старата Анка Динова, майка на Сийка Динова се събират, за да осъдят мен и Борис, защото сме се събрали, за да живеем заедно. Взимат решение - или да ни разделят и всеки да си отиде по своят път, или да ни накарат да напуснем Изгрева ако откажем да се разделим. Аз научавам за тяхното решение което бе ми връчено ултимативно и отивам при Учителя и му разказвам всичко.
към текста >>
72.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на
родителите
му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис.
Но едновременно и аз трябваше да плащам, защото съжителствувахме заедно. Ученикът трябва да има послушание. С това започва връзката между ученика и Учителя. А тук послушанието го нямаше и от тук следваха несполучливи опити и големи огорчения и съответно страдания и последващо велико мъчение. Аз също имах случаи на непослушание.
След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на
родителите
му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис.
Но гледам Учителят като че ли не одобрява тази моя идея. Понеже на мен ми се иска да отида, а виждам, че лицето на Учителя изразява нещо друго. Той не одобрява тази моя стъпка за контакт с рода им и то в Габрово. Но аз не го послушах и вместо да си остана тук в София, аз заминах с Борис в Габрово и бях представена на близките му и рода му. Там изживях толкова неприятности и унижения, и оскърбления, започващи от самото пристигане в Габрово Техния род не ме искаше, не ме приемаше, отхвърляше ме от самото начало Това се запази и до края 50 години след това.
към текста >>
73.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама
родители
.
Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега. И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис.
В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама
родители
.
Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило. А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на комуната. И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре.
към текста >>
74.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
А семейството му,
родителите
му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя.
Затова другите смятаха, че аз го ревнувам и се опълчваха срещу мен. Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност. Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек. Той ме изслуша и рече: „При всички положения и ти ще минеш по този път". После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис.
А семейството му,
родителите
му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя.
Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен". Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток. Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен.
към текста >>
Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го
родителите
му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток.
После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен".
Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го
родителите
му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток.
Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен. Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята!
към текста >>
75.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Родителите
я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет.
Аз оставям с обира по пладне и с думите на Учителя. Реших да се подчиня на думите му, вероятно имаше и друг метод да ми се върнат парите и зачаках. Чакам, чакам, но никакви пари не идват. Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена. Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни.
Родителите
я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет.
Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село. Тя също се разплака, защото така се е притеснявала къде ще отиде, къде ще отседне на Изгрева, а когато Учителят я бил насочил към мене казал: „Иди при Марийка, тя те очаква".
към текста >>
Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните
родители
от село.
Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя. Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път? А имаше и друг изход. Тя можеше да бъде на беседа, можеше да бъде разсеяна, можеше да не чуе Учителя или пък ако бе го чула щеше да си направи оглушки и да прескочи думите на Учителя. Ето с това не можех да се примиря много време.
Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните
родители
от село.
Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души.
към текста >>
76.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а
родителите
ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка.
За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена.
Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а
родителите
ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка.
От една страна родителите ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта. Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми?
към текста >>
От една страна
родителите
ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта.
Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена. Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка.
От една страна
родителите
ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта.
Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми? " „Рекох, в бъдеще ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Така отказах да ходя в Австрия, а това беше удар върху майка ми и тя никога не ми прости.
към текста >>
77.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
Цялото това напрежение около родилката се махна,
родителите
се радваха, че всичко е минало благополучно.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ Едни приятели на Изгрева бяха се оженили и не след дълго време жена му беше бременна. Тя прекара доста трудна бременност, но накрая беше изпратена в родилен дом и с помощта на лекарите-акушери тя роди момче.
Цялото това напрежение около родилката се махна,
родителите
се радваха, че всичко е минало благополучно.
Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора. Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите.
към текста >>
А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това
родителите
им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света.
След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре.
А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това
родителите
им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света.
Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята.
към текста >>
Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха
родители
на своите непослушни деца.
Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса.
Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха
родители
на своите непослушни деца.
Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия.
към текста >>
Той веднъж каза така: „Онези, които трябваше да се оженят не се ожениха, а се ожениха онези другите, които не биваше да правят това и затова всичко се обърка тук на Изгрева." Ето това създаде много проблеми на
родителите
, за да отглеждат децата си, с които имаха карма и трябваше да я разрешат по правилата на учението, но без изключение всички приятели страдаха и си припомняха думите на Учителя и то онези, които го бяха питали и бяха получили от него отрицателен отговор.
Неговите деца са духовните му деца - неговите мисли, чувства и дела. В Школата имаше случаи когато Учителят на някои препоръчваше да минат през брака, но имаше и такива, които не го питаха, ожениха се и сбъркаха. На други не разрешаваше, когато търсеха съвета му, но това бе строго индивидуално за всеки. Тук няма противоречие в това, че Учителят на едни разрешаваше брак, а на други не. Зависи от неговата еволюция и карма.
Той веднъж каза така: „Онези, които трябваше да се оженят не се ожениха, а се ожениха онези другите, които не биваше да правят това и затова всичко се обърка тук на Изгрева." Ето това създаде много проблеми на
родителите
, за да отглеждат децата си, с които имаха карма и трябваше да я разрешат по правилата на учението, но без изключение всички приятели страдаха и си припомняха думите на Учителя и то онези, които го бяха питали и бяха получили от него отрицателен отговор.
Най-много Учителят говори за женитбата на събора в Търново през 1922 година. С една дума може да се обобщи „В Школата, в която сте ще имате духовни деца." Имаше сестри, които правеха извадки от мисли на Учителя за брака, за майчинството, за обучението на децата. Това е едно голямо знание, но това знание е предназначено за следващото човечество, макар че ние и нашите съвременници се опитаха да се възползват от него. Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор.
към текста >>
78.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при
родителите
си, а мечката си отминала.
Обаче клекнала и детето като си играело и се радвало, качило се на гърба и тя го понесла. В това време майката и бащата на детенцето тръгнали да го търсят. Като го видели на мечката те се уплашили и хукнали да бягат, Избягали и се качили на една канара. От там почнали да викат на детето; „Слез от мечката и ела при нас". Мечката си вървяла.
Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при
родителите
си, а мечката си отминала.
Така по пътя на страданията човек отива при Бога. Страданието като го обикнеш и то те обикне и ти помага. Него всичко го хокат и бягат от него та то се изненадва, че някой го обича. Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил.
към текста >>
79.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Това правеха в София
родителите
на разплаканите си деца.
Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече.
Това правеха в София
родителите
на разплаканите си деца.
Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде. Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една болка ме сви за моята духовна мизерия и немощ. Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура.
към текста >>
80.
109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
,
,
ТОМ 5
А че той, Божков е неин баща, че момичето си има
родители
, прави, здрави, интелигентни и по онова време със солидни доходи за това никой не говори.
Той беше многократно запитвал Учителя и занимавал Учителя с болната си дъщеря, беше получил указания, разяснения за случая и тя имаше известно подобрение. Целият този случай можете да го намерите в опитностите на Божков ако той го е описал, но тук ще спомена нещо друго. Не знам защо и от къде им хрумна идеята, че в името на благотворителността искаха тази нейна дъщеря да я прехвърлят на Братството, та да я гледа в името на братството и на сестринството, и в името на грижата за ближния. Ето виждате как една хубава идея облечена с хубави думи и понесена в името на нещо възвишено и се поднася пред Учителя. Това се приема от мнозина за съвсем естествено и някои започват да се съгласяват, че това е донякъде приемливо.
А че той, Божков е неин баща, че момичето си има
родители
, прави, здрави, интелигентни и по онова време със солидни доходи за това никой не говори.
Той тогава беше военен, със чин полковник и имаше голяма заплата със солидно обществено положение. Тогава да си полковник беше голям военен пост и да бъдеш такъв обезателно трябваше да имаш полк, а не сега както ги гледам в един трамвай срещнеш двама-трима полковника. В онези години да си полковник означаваше образование, качества, задължения, военна кариера и още много, много неща. Офицерското съсловие беше привилегировано съсловие. И ето идва изведнъж от някъде идеята за благотворителност, като че ли на Изгрева се намира благотворително дружество за всички.
към текста >>
81.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тези деца се възпитаваха от
родителите
им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева.
Стенографите записваха отговорите на Учителя, но после така се случи, че те оставиха само принципите и законите, но много подробности те редактираха и изхвърлиха. А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството.
Тези деца се възпитаваха от
родителите
им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева.
Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити.
към текста >>
Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от
родителите
им.
Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити.
Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от
родителите
им.
Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола.
към текста >>
Минало два месеца, изведнъж
родителите
й предложили да отидат в Сливен на гости.
Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види.
Минало два месеца, изведнъж
родителите
й предложили да отидат в Сливен на гости.
Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него.
към текста >>
Тогава
родителите
решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си.
Тогава
родителите
решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него. Когато влиза Ричка при Учителя той се усмихва и я запитва: „Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем.
към текста >>
82.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
След минути Учителят излиза от стаята и казал на
родителите
, че то вече полека-полека ще се оправи.
След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае.
След минути Учителят излиза от стаята и казал на
родителите
, че то вече полека-полека ще се оправи.
Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат.
към текста >>
83.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Всички деца са под контрола на
родителите
си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X.
Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI. По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX.
Всички деца са под контрола на
родителите
си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X.
Във всяка палатка има частна стомна. Братските стомни остават за кухнята. Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки. XII.
към текста >>
84.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от
родителите
си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно.
От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от
родителите
си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания.
От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя.
към текста >>
От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от
родителите
си и те бяха решително срещу едно такова занимание.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания.
От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от
родителите
си и те бяха решително срещу едно такова занимание.
От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок.
към текста >>
Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите
родители
и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате.
Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." „Учителю, как трябва да постъпя, за да помогна на брат си Славчо. Аз мисля, че той трябва да се ожени." „Ти ще му пишеш едно насърчително писмо. Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса. По Божествено човек сам никога не забравя доброто, което му е направено.
Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите
родители
и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате.
Трябва да я изплащате. Няма мърдане, ще ви накарат да си я изплатите."
към текста >>
85.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Бяхме женени, но
родителите
на Борис и роднините му бяха срещу този брак.
Учителят веднъж каза: „Онези, които се обичат са вече оженени в Божествения свят. Онези, които се оженват на земята без обич вършат най-голямото престъпление към Божествения свят". Та въпросът за женитбата бе много важен въпрос и за нас по времето на Школата, така и за вас и за онези, които ще дойдат след вас. Ще намерите разрешение на въпросите, които ви интересуват само в Словото на Учителя и там е решението на онези задачи от личния ви живот. Там е ключът на знанието, което ще ви отключи вратите на вътрешното прозрение у вас.
Бяхме женени, но
родителите
на Борис и роднините му бяха срещу този брак.
Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си. А пък родителите на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята.
към текста >>
А пък
родителите
на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята.
Бяхме женени, но родителите на Борис и роднините му бяха срещу този брак. Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си.
А пък
родителите
на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята.
А пък Цанка - рождената му сестра, раздухваше някои изказвания на Учителя за мен, че Небето е било против този брак и че на един принц не му е позволено да взима жена от народа. Значи принцът е Борис, а пък аз съм Пепеляшката. Как го е казал Учителя това аз не зная и не съм била там. Но в думите на Учителя не се съмнявам стига да са предадени вярно и да не са изопачени. А единственият свидетел беше Цанка.
към текста >>
Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при
родителите
му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара.
Винаги се питах дали това е истината на моят живот. А мен лично Учителят ме изпрати при Борис, това аз чух и го видях със собствените си очи. Също и нееднократно Борис беше ми казвал, че Учителят пред всички му казал: „Мария на теб я поверявам". Тогава къде е загадката? Ще я чуете след малко.
Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при
родителите
му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара.
Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане. Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в тялото си.
към текста >>
86.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Емма Риба - и нейният другар Янис и
родителите
й.
13. с. Шарлота Григор - и нейните дъщери. 14. с. Анна Скуискубре - майка й и брат й. 15. с.
Емма Риба - и нейният другар Янис и
родителите
й.
16. с. Едита Старк - майка й и сестрите й. 18. с. Аугуста Берзинс - и малкият й син Юрий. 19. с.
към текста >>
87.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Родителите
му са се занимавали със земеделие.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ Роден на 13/26 ноември 1903 г. в Латвия.
Родителите
му са се занимавали със земеделие.
На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов.
към текста >>
88.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха
родителите
на Георги Димитров.
Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска" 66.
Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха
родителите
на Георги Димитров.
Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес.
към текста >>
89.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ
,
,
ТОМ 5
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите
родители
бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите
родители
бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма.
Тогава на мода беше спиритизма и Петко Епитропов беше много се захласнал по сеансите, които бяха неразделни спътници на първите приятели от началото на века. Петко Епитропов беше съединително звено между първите приятели и нашето поколение. Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-възрастен от нас и минаваше за старши брат. Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима. Петко разправяше за духове, за окултни прояви и още други такива неща, а аз бях тогава ученичка и се бях свила на един стол и слушах ли, слушах.
към текста >>
Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава
родителите
ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече.
„Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго".
Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава
родителите
ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече.
Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си. Петко ме ревнуваше и дори се правеше, че не познава. По-късно се случи така, че пътувахме с него във влака до Търново заедно с Учителя и тогава той с помощта на Учителя заспа в купето и аз тогава чух едно от най-големите откровения от Учителя за моето слизане на земята и за задачата си в този си живот. Петко работеше в акционерно дружество и като застрахователен агент на това дружество имаше възможност да посещава всички градове в страната и използваше този случай да посещава местните Братства. Така се създаде една добра връзка между него и провинцията и беше полезен в много неща, защото като отиваше в някой град той носеше книги от Изгрева, поща и още много неща, които трябваше да се занесат на местните Братства.
към текста >>
90.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
Моите
родители
му бяха кумове от втория му брак.
Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза: „Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам". Бях малко момиченце, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов.
Моите
родители
му бяха кумове от втория му брак.
При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен. Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е.
към текста >>
91.
229. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 5
Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от
родителите
си.
Веднъж тя ми разказваше, че Учителят й бе забранил да си казва рождената дата и на колко е години. На Изгрева гъмжеше от астролози, които непременно държаха да направят хороскоп на всеки един от нас и да тълкуват бъдещето му. Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст. Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа. Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко.
Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от
родителите
си.
Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше. Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град Трън. Тя отначало не искаше. Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави.
към текста >>
А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните
родители
, които са в Пловдив.
Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията. Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало. Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите.
А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните
родители
, които са в Пловдив.
Отива при Учителя да му се оплаква. Казва му: „Учителю, ето този брат во Христе пак ми открадна пари. Учителят е сърдит: „Ти си виновна, че оставяш пари и го съблазняваш с тези пари". Ако оставиш и себе си така като парите и върху тебе ще посегне". Катя си взима бележка и започва да държи парите си под ключ и да не загуби ключа върза го на една връв, а връвта завърза за коланчето на роклята си и от там го мушкаше в джоба си.
към текста >>
92.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ
,
,
ТОМ 5
После постепенно успял да заякне и останал жив, че когато след десетки години разказваше тези събития се усмихваше и казваше: „Мен ме бяха отписали моите
родители
понеже съм най-хилавото дете, но Господ ме бе записал в неговата книга и аз оживях и доживях да стана негов ученик".
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ В семейството си Методи Шивачев е бил последното дете. Той е бил най-хилавото дете и изобщо са смятали, че той няма да може да издържи, ще залинее и ще почине и затова много-много не са му обръщали внимание. Но така се случило, че по онова време, когато върлувала испанската болест другите деца починали всички без изключение, а той взел, че останал.
После постепенно успял да заякне и останал жив, че когато след десетки години разказваше тези събития се усмихваше и казваше: „Мен ме бяха отписали моите
родители
понеже съм най-хилавото дете, но Господ ме бе записал в неговата книга и аз оживях и доживях да стана негов ученик".
Ето това е поука-, та от неговото детство. Като гимназист той е научил за теософското учение и решил да посещава техните събрания на Софроний Ников. Всички посетители са идвали официално облечени, а на входа е стоял един пазач и там е имало една кутия, в която се пускала по една монета и това е бил входа и таксата за събранието. Но Методи не е имал пари, завъртял се и пазачът не го пуснал. Той тогава като беден ученик върнал се обратно и бил много обиден.
към текста >>
93.
252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Ама всичко, като някое разглезено дете на богати и пребогати
родители
, щедри към детето си и не виждащи, че изискванията на детето са неразумни и стигащи до детски каприз и своенравие.
Аз се успокоих. На следващият ден ми каза: „Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласно с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно". Минаваха години, но събитията понякога се изменяха внезапно и вземаха различни направления. Савка започна да получава всичко каквото искаше от Учителя и от Школата.
Ама всичко, като някое разглезено дете на богати и пребогати
родители
, щедри към детето си и не виждащи, че изискванията на детето са неразумни и стигащи до детски каприз и своенравие.
Другите около Савка започнаха да смятат цялото това положение за голяма нейна привилегия. А в Словото си Учителят говореше, че пътят на ученика се определя от неговият вътрешен път и че ученика получава онова, кОето е вложил в себе си и което е изработил като качества, така че първият плод се дава на Учителя. Другите наблюдаваха и започнаха да се съблазняват в думите на Учителя като виждаха, че Савка получава всичко на готово, но виждаха нещата по-иначе и смятаха, че тук може би има изключение. Аз знаех, че това място трябва да се заеме от някой ученик и че това място има определена роля и функция. Да, но изобилието на онази благосклонност от Учителя към Савка започва да смущава всички и най-вече мен.
към текста >>
94.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
В онези години когато Савка е била 6-7 годишно дете на гарата Учителят се среща с
родителите
й.
Ето защо аз изнасям някои опитности с нея, за да се види как Учителят работеше с учениците си. Чрез нейния живот се дадоха много методи от Школата на Учителя. Така, че нейните опитности са Много важни и това не е очерняне на Савка, а това е пътна един ученик в Школата. А чрез нея и чрез нейния стенографски бележник бяха записани „Свещените думи на Учителя". Майка й Тереза впоследствие разказваше един случай, който бе разтръбен много от почитателите на Савка, случай, който за мен беше верен и потвърждаваше това, че Учителят беше дошъл, а Савка трябваше да бъде до него за предметно обучение на другите.
В онези години когато Савка е била 6-7 годишно дете на гарата Учителят се среща с
родителите
й.
Изведнъж Савка се пуска от ръката на майка си, полита към Петър Дънов, разперва ръце и вика: „Господи, от кога те чакам! " А Учителят я прегръща и казва: „От кога те търся мой верни Аверуни! " Майката и бащата гледат с ококорени очи, чудят се, маят се, какво ли означава това, но после си казват, че това е едно малко момиченце, а малките момичета какви ли не неща дрънкат насам и натам и на какви ли не игри си играят. Този случай бе верен и доказа, че Учителят дойде придружен със „случая" Савка. И тя бе един голям изпит и за Учителя.
към текста >>
95.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Затова ще вземеш от двамата си
родители
онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито.
Другите и това го нямат. Затова бъди благодарна от малкото, което получаваш. За повече ти нямаш вместимост, толкова побираш и толкова ти се дава." „Ти си наследила от майка си някои хубави неща. У майка ти е развито сърцето и практичния ум. А у баща ти е развит много добре ума, но пък се спъва в сърцето.
Затова ще вземеш от двамата си
родители
онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито.
Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на родителите ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си. Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш родителите си на следващото стъпало, което следва. Така ще се отблагодариш на родителите си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът. А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него.
към текста >>
Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на
родителите
ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си.
Затова бъди благодарна от малкото, което получаваш. За повече ти нямаш вместимост, толкова побираш и толкова ти се дава." „Ти си наследила от майка си някои хубави неща. У майка ти е развито сърцето и практичния ум. А у баща ти е развит много добре ума, но пък се спъва в сърцето. Затова ще вземеш от двамата си родители онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито.
Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на
родителите
ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си.
Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш родителите си на следващото стъпало, което следва. Така ще се отблагодариш на родителите си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът. А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него. Днес аз пазя своят хороскоп, а пък един брат, с който работя засне на фотоапарат линиите на двете ми ръце, така че след време може да проучите както хороскопа, така и линиите на ръцете ми.
към текста >>
Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш
родителите
си на следващото стъпало, което следва.
За повече ти нямаш вместимост, толкова побираш и толкова ти се дава." „Ти си наследила от майка си някои хубави неща. У майка ти е развито сърцето и практичния ум. А у баща ти е развит много добре ума, но пък се спъва в сърцето. Затова ще вземеш от двамата си родители онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито. Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на родителите ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си.
Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш
родителите
си на следващото стъпало, което следва.
Така ще се отблагодариш на родителите си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът. А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него. Днес аз пазя своят хороскоп, а пък един брат, с който работя засне на фотоапарат линиите на двете ми ръце, така че след време може да проучите както хороскопа, така и линиите на ръцете ми. Ще видите, че онова, което бе залегнало в хороскопа ми го имаше и на ръцете ми и това съответстваше на моят житейски път през време на Школата.
към текста >>
Така ще се отблагодариш на
родителите
си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът.
У майка ти е развито сърцето и практичния ум. А у баща ти е развит много добре ума, но пък се спъва в сърцето. Затова ще вземеш от двамата си родители онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито. Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на родителите ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си. Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш родителите си на следващото стъпало, което следва.
Така ще се отблагодариш на
родителите
си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът.
А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него. Днес аз пазя своят хороскоп, а пък един брат, с който работя засне на фотоапарат линиите на двете ми ръце, така че след време може да проучите както хороскопа, така и линиите на ръцете ми. Ще видите, че онова, което бе залегнало в хороскопа ми го имаше и на ръцете ми и това съответстваше на моят житейски път през време на Школата. Онова, с което работех бяха капитали от миналото ми и тези капитали бяха добре обозначени в моят хороскоп.
към текста >>
96.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Та така накрая
родителите
ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек.
Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят.
Та така накрая
родителите
ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек.
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя. Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои
родители
и с това бяха ми дали тяло като
родители
и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек.
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои
родители
и с това бяха ми дали тяло като
родители
и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>
че са били мои
родители
и по този начин ме направи свободна към тях.
И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек. Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя. Та по този начин Учителят им заплати за това.
че са били мои
родители
и по този начин ме направи свободна към тях.
Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>
97.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с
родителите
ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с
родителите
ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
към текста >>
98.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с
родителите
ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с
родителите
ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
към текста >>
99.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Аз нямах
родители
да ми дадат съвет и направление в живота и да ми помогнат, да се погрижат за мене.
Аз ще постигна онова, за което копнея! 4 За какво копнеех? Какво желаех? Какво трябва да постигна? - Сама не знаех.
Аз нямах
родители
да ми дадат съвет и направление в живота и да ми помогнат, да се погрижат за мене.
Нищо определено нямаше в моя още детски ум. Аз започнах да се вглеждам около себе си, в околните хора, в моите съученички. Какво са те? какво съм аз? какво са постигнали големите, възрастните хора, интелигентните, по-издигнатите?
към текста >>
Нито средства имах, нито
родители
, нито роднини, близки, които биха ме разбрали и биха се погрижили за мене.
Аз обичах много областта на науката: история, литература, математика, обичах и музиката и поезията. Отдаваха ми се почти всички предмети в училище. Бих могла да уча всичко, към което би ми се отворило път. Но как? С какви средства?
Нито средства имах, нито
родители
, нито роднини, близки, които биха ме разбрали и биха се погрижили за мене.
А ваканцията изтича, средствата ми са намалели до минимум. Трябва да се заловя на работа. Завършила съм педагогическо училище, но нямаше друго в града. Всички, които го завършваха и нямаха средства да следват по-нагоре, ставаха учителки. Трябваше да стана Учителю и аз.
към текста >>
100.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Защо трябваше да бъда без
родители
, без близки?
И недоволството ме сграбчи с две ръце! По цели дни и нощи плачех, роптаех, питах: Защо? Защо? Защо? Защо по-неспособни, по-посредствени от мене момичета заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда?
Защо трябваше да бъда без
родители
, без близки?
Защо? Кой е причината за това? Кой реди съдбата на човека? Кой определя какъв да стане човек? Той сам ли, обществото ли?
към текста >>
НАГОРЕ