8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

През 1917 година наш приятел, Атанас Янков, отива на фронта, но още при пристигането им ги разбиват при завоя на Черна. След отстъплението правят проверка и установяват, че брат Янков го няма. Съобщават в Ямбол, че е изчезнал безследно и родителите му правят панахида.

Един от неговите приятели отива в София при Учителя и пита за Атанас. Учителят му отговаря, че е жив и е много добре и поръчал да съобщят на близките му. След това отиват и други негови приятели и на тях казал същото.

През 1918 година попаднах в плен и французите ни предадоха на сърбите. В лагера срещнах Атанас и му разказах всичко. Той ми каза, че като попаднал в плен, направили го писар и се сприятелил с един поручик - сърбин. Той имал роднина генерал, който дал разрешение на Атанас да се движи свободно и да избира храната си. Живял така, както го е видял Учителят.

В края на пролетта на същата година бях в отпуск. Обзе ме мрачно чувство, чувството, че този път няма да се върна от фронта. Реших да отида и попитам Учителя какво ще стане с мен. Той ме посрещна на вратата и ме попита откъде идвам. Казах му за моето лошо настроение. Той погледна нагоре, постоя малко така и ме попита бил ли съм в сражение, чиято картина описа. Отговорих му, че съм минал през това място един ден след сражението. След това той се съсредоточи и три пъти ми каза: „Ще идеш и ще се върнеш." Аз му благодарих и заминах.

След моето пленяване ни закараха в Солун. Изпитвах големи трудности с храната. Можех да ям само хляб.

По същото това време баща ми ходил на събор в Търново и попитал Учителя за мен. Учителят му отговорил, че съм жив, но съм поставен на изпитание. Баща ми попитал кога ще се върна. Учителят попитал колко е стоял Йосиф в затвора? Баща ми отговорил: „Две години." Учителят казал, че като се навършат две години, ще се върна.

Плениха ме на 19 август 1918 г. и на 20 август 1920 година бях в София. За тези 2 години „екскурзия" по чужбина изпитах на дело покровителството на Бялото Братство върху тези, които имат връзка с него.