7. ВОЙНИКЪТ НА ПОСТ

През 1915 година предстоеше отиване в казармата. Попитах как да съчетая клетвата и службата. Той ми каза: „Ако спите и върху вас произнесат клетвата, вие отговорен ли сте? Ако вашето съзнание не е съгласно с това, вие не носите отговорност. Ако ученикът на Бялото братство го поставят на дъното на ада, той трябва да отиде, защото там има готови души, на които трябва да се помогне, да излязат от тъмнината. Ученикът на Бялото Братство във войната е вън от войната. Той е един екскурзиант и наблюдател, който гледа делото на тъмнината. Има възможност да оцени силата и възвишеността на великите добродетели."

Имахме секретни постове. Една вечер бях на такъв пост на връх Петреник. Нощта беше ясна. По едно време виждам хора, правеха прибежки на малки групи. Ако не дам сигнал, противникът ще избие другарите ми, ако сигнализирам, ще започне престрелка и ще има убити. В това време на безизходица, в която се намирах, в лъчите на луната близо до мен се появи Учителят и ми каза три пъти: "Няма нищо." И се изгуби.

Събудих тези, които спяха наблизо. Те се приготвиха да стрелят, но аз ги спрях и отидох да проверя. Оказаха се папрати, които се клатеха от вятъра.

След няколко месеца ми се отдаде възможност да проверя дали това видение беше истина. Отбих се в София на ул. „Опълченска" 66. Учителят ме посрещна и започна да ме разпитва за фронта, после ме задължи да предам поздрави на братята в Ямбол. Не остана време да попитам за моето преживяване, а ми беше и неудобно. На сбогуване той ми каза: Помни адреса ми! Отговорих му, че го зная, но Учителят повтори: „Когато ти стане нужда, повикай ме." Тогава вече попитах: „Това, което се случи, вярно ли е?" - „Вярно е" - ми отговори Учителят.