Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси

Най-често използвани думи в беседата: всички, има, може, добро, закон, крак, аз, добре, свят, сега, дойде, място, прави, започва, мога, упражнения, човек, година, хора, живот ,
Съборни беседи , В.Търново, 20 Август 1921г., (Събота) 6:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Великият закон в Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате. Един войник например върви тихо и спокойно. Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно. Изберете помежду си десет жени и десет мъже, добри гимнастици, които да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички. Внимавайте как се правят те ритмически! Това не са обикновени упражнения, а упражнения, които се правят според законите на Природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки. Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една патица за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак. Господарят го запитал: „Иване, къде е единият крак на тази патица?“ „Всички патици са с по един крак, господарю“ – отвърнал слугата и завел господаря си на полето, за да види, че всички патици са с по един крак. Но господарят му извадил пистолета си, гръмнал срещу патиците, те се разбягали и казал на слугата си: „Виждаш ли, че всички патици са с по два крака?“ В тези упражнения започва да действа съзнателно волята, затова аз ги наричам волеви упражнения. Ще контролирате всяко отделно движение. Всеки ще се упражнява, за да ги изпълнява добре. Грешката на съвременното възпитание е, че делим нещата на важни и маловажни, докато в проявите на Природата всички моменти, всички действия са еднакво важни. Там няма нито един процес, нито едно действие, което може да бъде счетено за маловажно – те всички са еднакво важни. За вас е важно на първо място да бъдете хладнокръвни, да не бързате. Бързина ще има, но тя ще дойде накрая. Знаете ли, че бързите и флегматичните хора представляват две крайности? Онзи, който много бърза, най-после клекне някъде и става флегматичен. У флегматичните хора жлезите взимат надмощие, те започват да управляват и човек става флегматичен. Такива хора приличат на бурета, а бързите – на сухи клечки. Забелязали ли сте как се движи бързият човек, който е заприличал на суха клечка? Той е толкова олекнал, че като дойде някоя вълна, може да го отнесе и всички могат да си играят с него. Флегматичният човек, когато е в морето, трябва да изхвърли малко от багажа си, а сухият – да прибави малко към своя багаж. И за единия, и за другия има опасност да се удави. Човек трябва да бъде витален, да е с жизнен темперамент, да пребладава в него влиянието на стомаха и белите дробове. Щом преобладава влиянието на стомаха, тогава имаме флегматичен темперамент. Когато преобладава влиянието на белите дробове, имаме сангвиничен темперамент. Когато черният дроб взима надмощие, имаме холеричен темперамент, а когато влиянието на нервите преобладава, имаме умствен, или нервен темперамент. Какво означава първото движение напред? Двете ръце – това е волята, проявата на Любовта. Правиш първата стъпка – да правиш добро. Броиш до шест – значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякването – слизането вътре в живота, да направиш това, което си решил. Направил си някоя погрешна стъпка – отстъпи назад (което става в упражненията) и поправи грешката си! Намислил си да правиш зло – отстъпи сега по същия закон! По който начин правиш доброто, по същия ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което представлява първата стъпка в живота – да правите добро. А тези стъпки се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите – дошъл някой да прави добро, вие ще отстъпите, ще му направите място да се прояви. И за вас има място, защото има три положения: когато дойде някой да прави добро, ти ще му отстъпиш мястото си; може да се яви и втори – и на него ще отстъпиш; а третият ще бъдеш ти. Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно – когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с Разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с Целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. – Пето упражнение няма ли да има? Не е в многото, а в малкото, но хубавото. Ако бих ви казал да стоите на един крак десет минути, какво ще направите? Щом започнете да мислите за ядене и ще затреперите. В упражненията вие не спазвате времето. Вие сте като тези учители, които постоянно коригират. Ако искате да разберете какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях може да правите много проверки над себе си. Когато говоря за кръговете, тогава ще ви обясня значението им. Движението напред и движението назад отговарят в новата теория на двете течения – едното електрическо, другото – магнетическо. С десния крак имате едното влияние, това е активната страна на електричеството, а при левия – пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако с десния си крак правите добре упражнението, а с левия не можете, това означава, че вие сте активен, затова ще гледате да уравновесите движенията си. Човек трябва винаги да знае къде греши. Той не трябва да мисли, че е грешен, че морално греши, а да е като онзи, който греши в музиката. Даже и най-съвършените същества в света грешат. Докато материята се възпита, духът трябва да дойде във висше съзнание, да употреби всички сили, за да я регулира. Това хората наричат грях и казват: „Аз съм грешен“. Не, но в съзнанието на твоята материя и твоя дух има дисхармония. У нас има такива величини. Това е енергия. Имаш величина да направиш нещо, а после имаш противоположна величина. И двете са прави, но всички тези величини трябва да съвпаднат в един момент. Затова са нужни примери. От учениците, които знаят да правят упражнения, в бъдеще не искам само теория, но искам от тях като музиканти да знаят да свирят. Най-добрият музикант е онзи, който може да предизвика за ухото най-добрия ефект. Най-добрият художник е онзи, който може да произведе най-добрите краски за окото. И в живота характерът трябва да се прояви по същия начин. Всеки от вас има добри черти, които са на мястото си. Например някой е много учтив, нежен в поздравленията си – това е хубава черта. Друг пък е груб. Онзи, учтивият, и той си има мястото, грубият също – ще поставиш всеки човек на мястото му. Но когато им размениш местата, и работата се обърква. Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали. Всеки е на мястото си. Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна. Не трябва да изменяме енергията на Природата, но да се съгласяваме с нейните действия, и тогава да няма думите мога, не мога, а да казваме само: „Мога“. В думата мога се подразбира, че отиваш и се качваш без всякакви спънки. В думата не мога, в частицата не, има едно препятствие – стигнете до половината и се спъвате. Не-то показва една заключена врата. Ти ще намериш ключа, ще я отключиш и ще слезеш долу. Всички неща, които сме знаели и сме забравили, са една заключена врата. Не мога значи трябва да намериш ключа. Трябва да намериш ключа и да си кажеш: „Какво да правя – да счупя вратата ли?“ Не, ще се върнеш, ще намериш ключа и ще отвориш. Великият закон е всичкият в Бога. Бог се проявява в нас и ни изпитва. Великото Съзнание изпитва нас, малките, поставя ни известни препятствия и започва да ни изпитва. Ти се сърдиш, молиш се, но не знаеш как да се молиш. Сега аз ще си послужа с примери от човешкия живот, които са толкова ясни. Да кажем, че мъж и жена се обичат, Любов имат помежду си, но се случило тъй, че мъжът три дни не могъл да донесе нещо за ядене – гладували са и той, и тя. Жената започва да става неразположена, цялото ѝ естество се вълнува. Започва да се съмнява в мъжа си и казва: „Аз го обичах, защото мислех, че е умен, а то в него има нещо.“ Мъжът започва да се дразни, но иска да се помири и ако той ѝ каже: „Хайде да се целунем“, тя отказва. Тогава той ще отиде да намери някой свой приятел, ще поиска от него пари, ще купи масълце и ключът ще отвори вратата. Това е проявата на този закон на физическото поле. Туй, което е вярно за физическия свят, важи и за духовния свят. Удовлетворението на нуждите – това е ключът. Във великите Божии закони няма изключения. Изключения има само на Земята и те се допускат поради незнание. Изключения ще има още много години, те са неизбежни. Без изключения не може нито сега, нито в бъдеще. Но ще се стремите да разбирате Бога в Неговите проявления на Земята. Ние всички страдаме от мисълта, че сме силни, че знаем много, а Провидението всеки ден ни дава ред опити да видим, че не сме много силни и че нямаме много знания. Ние съветваме другите как да живеят, морализираме мъже и жени, но щом дойде до нас, не можем да приложим същия опит. Тогава как тъй ще бръснеш на чужда глава? Първо се научи да бръснеш своята. И тъй, от чисто мистично гледище великият закон се състои в това, че Доброто ние обясняваме като нещо, в което има всички възможности и няма никакви ограничения. Щом влязат най-малките ограничения, вече се създава злото в света. Доброто – това са безкрайните възможности да виждаш нещата тъй, както Бог ги е създал. Злото в света не е нищо друго, освен ограничение на Доброто. Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създал, а злото значи, че нямате всички възможности да правите Добро. Например щом се появи у вас мисъл, че Господ ви е изоставил, че не ви е дал такъв мъж или жена, каквито сте очаквали, не ви е дал такива деца, каквито сте желали, не ви е дал къщи, вие имате съмнение в Бога и следователно от този ден започват всички ваши нещастия. Може да имате един външен комфорт, но вътре ще имате всички нещастия. И мислете, че Той е всемъдър. Щом съзнаеш, че Бог е благ, че Той е Същество съвършено, че Той е Любов, че в Него няма изключения, веднага ще почувстваш една радост. Може да нямаш всички удобства на живота, но ще бъдеш бодър и весел. И тъй, всеки момент може да проверите, че като мислите за Бога, че е Любов, всички ще бъдете радостни. Но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнение, ще забележите едно навъсване във вас. Бог се оттегля от вас и казва: „Покажи сега своята добродетел!“ И тъй, за Бога ще мислите, че е съвършен, че е благ и че всички наши вътрешни прояви се дължат Нему. Всичкото Добро в нас дължим само на Него. Всички велики мисли, всички велики чувства и велики действия ние дължим само на Него, на Господа на Любовта. Той е един и същ. Ние Го наричаме Спасител. Той идва в света, въплътява се. За Него ние трябва да имаме само едно мнение – че Той е една вечна Любов, от която диша само живот, живот, само благ живот. Понеже тази година е 13-а по съдържание, по сбор на цифри, то които мислят да направят Добро, няма да го направят, и които мислят да направят зло, пак няма да го направят. Тази година е година на почивка. Искам през тази година да си починете. Не се старайте нито да станете добри, нито да станете лоши. Цялата година нищо няма да направите. Сега да разберем какво е почивката. Тази е Божествена почивка. Така например евреите оставят нивата след всеки шест години да си почине една година. Почвата трябва да се остави да се грее на Слънце, за да придобие енергия. Енергия трябва да придобиете и вие. Мнозина от вас имат желание да направят Добро, но за това се иска енергия, а вие я нямате. Трябва да има какво да дадеш. Аз съм забелязал, като дойде някой новобранец, започват да го гощават с най-хубава храна, с хубава баница, свирят му музика, а накрая го турят на работа. Духовните хора постъпват другояче. Когато при тях дойде някой ученик, те веднага го сплашват. Той си взима шапката и бяга. Светските хора добре започват, но зле свършват, а духовните, обратно, зле започват, а добре завършват. А по-добре е да започнем добре и да свършим добре. Ако започнем зле, то няма и да свършим добре. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От него произлизат много нещастия – когато един прави грешка в едно отношение, друг прави грешка в друго отношение. Един като направи Добро в едно отношение, друг ще направи Добро в друго отношение. Защото както Доброто, така и злото е общо за всички нас. Този Господ, Който ни говори, Който ни учи извън нас и вътре в нас, аз Го виждам проявен във всички форми и желанието Му е да Го познаем като Любов. Аз съм уверен, че и вие все един ден ще Го познаете – някои по-рано, други по-късно, някои може сега, някои в бъдеще, а някои в миналото може да са го познали. В астралния свят страданията на астралците са все минали страдания. Знаете ли като влезе някой в астралния свят, какво става с него? Понеже няма възможност да прави нови грехове, започва да вижда стари картини от своето минало и страда. Тези картини се явяват пред него като на кино и той започва да живее със своето минало. Ден, два, три, цели дни от сутрин до вечер пред него се нижат лентите една след друга. Всеки ден ленти, ленти, докато в съзнанието му се втълпи идеята, че трябва да изпълнява Волята Божия. И тогава казват: „Изпратете го сега на Земята, за да видим дали е разбрал какво трябва да прави.“ Душата идва на Земята в ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научил от Невидимия свят, пак прави грешки и като влезе отново в другия свят, пак ще види грешките си – ще види и старите, и новите ленти. Ако стане подобрение, тогава влиза в Духовния свят. Той се радва, вижда и нарежда живота си тъй, както трябва. Така че туй, което ние сега всеки момент преживяваме, ще бъдат светли страници в нашия бъдещ живот. Когато влезете в астралния свят, всички ваши срещи с хората, всички картини на минали преживявания ще преминат през вашето съзнание. Всичко това съставлява хубави неща в живота. Не считайте, че това не е на мястото си – всяко действие е на мястото си. А което не е на мястото си, Господ ще го заличи със своята четка. Той казва: „ Греховете ви Аз ще залича.“ Значи в края на краищата у нас ще останат само Божествените неща и тогава ще започне вечният живот на хармонията.