Тя иде

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, хора, бог, казва, може, има, земя, всички, стане, сега, иска, мисли, години, всичко, съм, дойде, обича ,
Съборни беседи , София, 25 Август 1941г., (Понеделник) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Представете си, че един човек седи край едно езеро, наблюдава как тече водата и се запитва къде ще отиде тази вода и кой ще я пие. Какво ще кажете за този човек, който се безпокои за водата на езерото? Ще кажете, че не е с всичкия си ум, че му липсва нещо. Ще кажете, че това не е негова работа, не трябва да се занимава с такива въпроси. Какво ще кажете, обаче, за себе си, както и за всички останали хора, които се смущават от същия въпрос? Всички хора се намират на брега на голямото езеро на живота и се смущават, какво ще стане с езерото, какво ще стане и със самите тях. Кое ви дава повод да се смущавате? Откъде произлиза смущението? Трябва ли плодът да се смущава, че е паднал от дървото? Изгубил ли е нещо? – Къде ще отиде като падне? – На земята, т.е. при своята майка. – Какво прави майката със своето дете? – Тя го вземе на ръце, помилва го няколко пъти, погали го и го сваля на земята. И земята постъпва по същия начин с плода. Следователно не е лошо, че плодът отива при майка си, но лошо е, когато не знае как да слезе. Като немирно, палаво дете, плодът се спуска изведнъж от дървото и пада при майка си с шум; удря главата си и в скоро време удареното място започва да гние. От удара и земята се стряска, и плодът се наранява.

Съвременните хора, в известно отношение, приличат на малки, палави и немирни деца. Седи някой, размишлява върху известни въпроси и изведнъж даде път на мисълта, защо се е родил човек. – Да страда. – Защо Бог е създал света така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си в неразрешени въпроси. Какъв трябваше да се родиш? За дърво не си, за бръмбар не си, за риба, за птица – също. Сега трябваше човек да се родиш и да благодариш за положението, което ти е дадено. Ще кажете, че човек е венец на създанието. Не е вярно. Над човека има други същества, по-високи, по-напреднали от него. Ангелите, архангелите, херувимите, серафимите стоят по-високо от човека. Растенията, към които хората се отнасят с пренебрежение, са създадени от ангелите. Те са техни деца. Минавате край някое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: „Дърво е това, проста работа!“ – Просто нещо е дървото, но в своите малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-големите човешки лаборатории не могат да изработят. Като дават плодовете си изобилно, те учат хората на безкористност. Те казват: „Яжте плодовете ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости“.

Какво правят хората днес? Като минават покрай някое дърво или растение, което пречи на движението им, те не повдигат клоните му внимателно, но ги чупят, късат листа, цветове и ги хвърлят на земята с негодуване. Чувате някой да казва: „Как смее това дърво да пречи на движението ми? Кой го е поставил на пътя ми? Глупаво нещо е дървото!“ – Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата са най-чистите и невинни същества в света. Те не знаят какво нещо е грях, обида, завист. Като срещнат клони от отрицателните човешки прояви, те започват да ги опитват. Днес опитват една отрицателна проява, утре – втора, трета, докато най-после внесат известни горчивини в себе си. Като вкусите от плода на тия дървета, казвате: „Горчиви са тези плодове, не ги харесваме“.

Като знаете това, не се спирайте върху отрицателните мисли и чувства на човека, да не попаднете под тяхното влияние. За пример, ако всеки ден произнасяте думата „безлюбие“ по няколко пъти, вие ще внесете в сърцето си известна горчивина, от която мъчно ще се освободите. Не само вие страдате от отрицателните мисли и чувства, но и самите думи. Не е лек товарът, който носи службата, която ѝ е дадена, но учи на търпение. Учете се и вие на търпение, да бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Радвайте се и благодарете за светлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на светлината на месечината. Малка е светлината на месечината, плодове не зреят на нея, но е приятна. Своенравна е месечината, лесно се сърди. Докато я виждате пълна, светла, не се минава много време, обърне гърба си към вас, сърди се. – Защо се сърди? – Някога тя искала да се ожени за слънцето, но земята, нейната по-голяма сестра, я изиграла и тя и до днес още не може да ѝ прости. Казват, че животът, който някога съществувал на месечината, се преместил на земята, а на месечината останали само най-учените същества. Те живеят под кората на месечината, поради което повърхността и е съвършено пуста – нищо живо не се среща там. Месечината представлява пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита със сняг и лед, никакъв живот не се забелязва на нея.

Сега, да дойдем до същността на живота. Всеки иска да живее, но въпреки това е недоволен от живота си. – Защо? – Защото не е разбрал същността и смисъла на живота. Това, което хората наричат живот и са недоволни от него, е обикновеният живот. Какво са постигнали в този живот? Нищо особено. Като станат на 45–50 години, започват да се оплакват, че нищо не са придобили. Ако някой е завършил университет, намира, че не е придобил нещо особено. Ако не е следвал в университета, намира, че е късно вече. Той казва: „Какво мога да постигна от 50 години нататък? Ако е до учене, не мога да уча; ако е до любов, никой не ми обръща внимание, не мога да завъртя главата на някой момък“. Коя мома или кой момък са могли да завъртят главите си един на друг? Главата на човека е поставена на място и никой не е в състояние да я помести, или да я завърти на една или на друга страна. Който се е опитал да завърти главата на някого, в края на краищата сам е завъртял своята. Да живее човек още с мисълта, че може да завърти главата на някого, това е атавизъм, остатък от миналото, от който всеки трябва да се освободи. Не е въпрос да се самоосъжда човек, или другите да осъжда, но трябва да изправи грешките на своето минало.

Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени. Отец никога не съди“. Бог се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията им, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пътя си. Той знае, че те са дошли на земята да се учат. Един ден ще научат уроците си и ще се освободят от всички заблуждения. Бог среща една млада мома и вижда, че тя мечтае за някакъв красив момък, от високо произхождение, с когото мисли да бъде щастлива. Бог знае доколко ще се сбъднат мечтите ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: „Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкът не я е направил щастлива, тогава аз ще я посетя, ще се разговоря с нея и ще я науча как трябва да живее“. Значи Бог посещава нещастните, разочарованите, страдащите, бедните. Като срещне някоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Бог се спира пред нея. Веднага грозотата ѝ изчезва. След това хората започват да се интересуват от момата.

Където Бог присъства, всичко се превръща в добро: страданието се превръща в радост, нещастието – в щастие, сиромашията – в богатство, грозотата – в красота. Дойде ли до вратите на богатите, на учените, на щастливите, Бог ги подминава. От време навреме само Той изпраща някой човек да ги похвали, да поговори за тяхната ученост, за тяхното богатство. Те са доволни, че срещат хора, които ги ценят. Ето защо и едните, и другите са доволни: сиромасите и страдащите – от посещението на Бога, а богатите и щастливите – от близките им, които ги ценят и уважават. Казано е в Писанието, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За да се ползва от благодатта на Господа, човек трябва да има готовността на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи грешките си и когото е огорчил, с когото е имал някакво недоразумение, да го изправи.

Защо слиза Бог на земята? За да освободи хората от ненужните страдания и мъчнотии. Хората сами са се натоварили, искат да минават за богати и учени. Външното богатство не е богатство. И външното знание не е истинско знание. Богат и учен човек е този, пред когото всички каси и библиотеки сами се отварят. Като се отвори някоя каса, той чува да му се говори: „Заповядайте, вземете си, колкото искате“. Като мине край някоя библиотека и пожелае да провери нещо, библиотеката се отваря и от нея излиза точно тази книга, която го интересува. За истински богатия всички каси със злато и скъпоценни камъни се отварят. Обаче пред фиктивно богатия те се затварят. Какво ще кажат богатите на това? Те не вярват в думите ми и казват: „Ние не очакваме на чуждите каси, но и своите не отваряме, да не ни оберат“. Който се страхува от обиране, не е истински богат. Той разчита на такова богатство, което, като ледена планина, още утре може да се стопи, водата да се изпари и да остане на сухо. Същото става и с младостта, на която днес се радвате. Някои минават за учени, но не знаят как да запазят младостта си. Въпреки това Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи Христос вярва във възможността на човека, от стар да стане млад и от млад да се превърне в малко дете.

И тъй, да стане човек малко дете, това значи, да се радва на малките неща, като малките деца. Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Вие се вглеждате в хората, харесвате очите, ушите, веждите им, а на своите не обръщате внимание. Защо не се радвате на очите, на ушите, на носа си? Защо не се радвате и на най-малките блага? Някой се погледне в огледалото и казва: „Малки ми са очите“. – Малки са, но милиарди струват. Който познава науката за очите, ще види, че много нещо е написано в тях. Някои хора имат сини очи, като небето. Те са студени, много обещават, но малко изпълняват. Други пък имат черни очи. Черните очи са като чернозема, всичко расте на тях – и жито, и бодили. Които имат черни очи, са крайно енергични и сприхави. Достатъчно е да ги предизвикате с нещо, за да избухнат. Често очите променят цвета си: сутрин са сини, на обяд – черни, а вечер – кестеняви. Това става според желанията на човека. Както се променят желанията му, така се променя и цветът на очите му. Докато желанието на човека е да се повдигне, да се свърже с разумния свят, очите му са сини. Той поглежда повече към небето. Щом каже, че иска да поживее като хората, да яде и да пие, той слиза на земята, свързва се с нея и очите му стават черни. Той мисли повече за удобства, да си хапне и пийне, а след това да си полегне на сянка под някоя круша и от време навреме в устата му да пада по един зрял плод. В това отношение хората приличат на турския философ Настрадин Ходжа.

Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. Понеже за пръв път трябвало да сече дърва, той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го реже. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Това изненадало Ходжата и като се вдигнал от земята, хукнал след пътника, да го пита кога ще умре. Той му казал: „Слушай, приятелю, виждам, че много знаеш. Както каза, така стана – паднах от дървото. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт“. Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Повече няма да ви нося дърва, трябва да се готвя за заминаване“. Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. На края на селото той видял една хубава круша, пълна с плодове и решил да остане тук. Изкопал гроба си под крушата и легнал да чака смъртта си. От време навреме от крушата падали по една-две круши право в устата му и той си хапвал. На третия ден той чул наоколо някакъв шум, голямо движение. Повдигнал главата си да види какво става отвън и видял, че близо до крушата минава камилар с камили, които карали коли, пълни с грънци. Като го видели, камилите се уплашили и започнали да бягат. От голямото тресене на колите, повечето грънци се счупили. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил. Като видял, че работа излязла съвсем друга, а не както очаквал, той взел торбичката си и се върнал у дома си. Жена му веднага го запитала: „Ходжа, какво има на онзи свят?“ – „Там е много добре, круши падат право в устата ти, но трябва да бъдеш внимателен, да не уплашиш камилите, защото ще те бият – работата взима лош край.“

И тъй, като ви попитат, как живеете на земята, казвате: „Всичко върви добре, докато не си изплашил камилите“. Щом ги уплашиш, ще срещнеш камиларя, който ще ти даде добър урок с тоягата си. Днес всички хора се плашат от тоягата на камиларя. Изпаднат ли в сиромашия, плашат се; заболеят ли, плашат се; направят ли някаква грешка, пак се плашат, да не кажат хората нещо лошо за тях. Какво ще кажат хората? Ако си богат, ще кажат, че си богат; ако си учен, ще кажат, че си учен; ако си силен и красив, ще кажат, че си силен, че си красив човек. Хората констатират нещата, както са. Не мислете, че те са несправедливи. Като говорят за красотата, за пример, те разбират какво нещо е красота. Като видят, че някоя мома се е напудрила и червисала, те няма да кажат, че е красива, но ще кажат, че тази мома е набелена и червисана. Какви са чертите ѝ това е друг въпрос. Ние имаме предвид онази красота, която не се изменя. Белилото и червилото всеки ден трябва да се слагат, а естествената красота е постоянна. Всеки човек е естествено красив. Всеки човек разполага със знание, с богатство, със сила, които постепенно може да увеличава – от него зависи. Всеки човек е добър и може да запази и прояви добротата си, ако знае законите на живота.

Съвременните хора са и добри, и учени, и силни, и богати, но страдат, мъчат се, защото не знаят как и къде да прилагат силите и знанието си. Някой учен открие нещо, минава за изобретател, получава голяма сума от държавата, но пак не е доволен. – Защо? – Изобретението му не допринася някакво благо за човечеството, но внася разрушение. За пример, пушката, бомбите, гранатите се употребяват днес за унищожаване на човечеството, а не за неговото благо. Някой пък измислил някаква мас за мазане на лицата, да станат бели, да придобият известна мекота. Вместо това лицата се развалят: порите се запушват, кожата постепенно се отравя и човек губи своята естествена красота. Каквито пушки, гранати, бомби съществуват на физическия свят, такива съществуват и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Следователно не давайте ход на лошите мисли и чувства, за да не се разрушавате. Дойдете ли до някоя лоша мисъл или някое лошо чувство, превърнете ги в добри. През ума ви могат да минават лоши или ненавременни мисли, но не трябва да ги задържате. За пример, дойде в ума ви идеята да станете цар. И това е възможно, но не днес. Вие не сте готови още за цар.

Не е лесно да стане човек цар. Не е лесно да стане човек и красив. Ако сте красив, всеки ще иска да вземе нещо от вас. Можете ли да дадете на всички хора по нещо? Най-малкото, което всеки ще иска от вас, е по един косъм. Можете ли на всички да дадете по един косъм? Какво ще остане на главата ви? С всяко нещо, което хората взимат от вас, доброволно или чрез насилие, вие се свързвате. Можете ли да се справите с всички връзки? Ето защо, човек трябва да бъде внимателен, да знае какво прави и какво дава и взима от хората. Това не трябва да ви плаши, но разумност се иска от вас. Разумността ще ви помогне да се справите с мъчнотиите си.

Един българин се оженил за една лоша и своенравна жена. В скоро време главата му побеляла. Той се чудил какво да прави, как да ѝ повлияе. Един ден отишли двамата на кладенеца за вода. Жената се надвесила над кладенеца, да види колко е дълбок. – „Жена, пази се да не паднеш. Деца имаме, трябва да се гледат.“ – „Не е твоя работа, дали ще падна, или не. Аз разполагам с живота си.“ За да му отмъсти за направената от него забележка, тя се надвесила много над кладенеца и паднала. Мъжът ѝ започнал да плаче, да търси начин да я извади от кладенеца. В това време видял, че от кладенеца излиза един дявол, съвсем побелял. – „Защо си побелял?“ – запитал го загриженият мъж. – „Остави се, преди малко падна една жена във водата, но толкова своенравна и упорита, че не можах да се справя с нея и избягах.“ Като го изслушал, мъжът веднага съобразил да използва името на жена си за добро, да печели с него и да помага на страдащите. Жена му се казвала Лилита, необикновено име. Мъжът ѝ тръгнал по света да печели с името на жена си. Където чувал, че има болни, той влизал в къщата и казвал: „Лилита идва!“ Като чували името ѝ, болестта веднага излизала навън. Така той изгонвал сиромашията, недоразуменията, споровете между хората. В скоро време той се прочул между хората и навсякъде го викали. Така той отгледал децата си.

Коя е причината, че с името Лилита той могъл да прогонва сиромашията и болестите от домовете и да изглажда всички спорове и недоразумения между хората? Много просто. Мъжът на Лилита си казал: „Ако дяволът, най-упоритото същество, можа да побелее и да избяга от жена ми, защо в нейно име да не се справя с болестите, мъчнотиите споровете и недоразуменията между хората?“ Той разбрал, че както дяволът бяга от белия цвят, така и лошите духове, сиромашията и болестите ще бягат от името Лилита, дадено на лошата жена. Сега и на вас казвам: Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте сиромах, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте болен, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте неразположен, кажете: „Любовта идва!“ Ако някой ви обиди, кажете си: „Любовта идва!“ Ако ви нападне някой лош дух, кажете: „Любовта идва!“ Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията, и болестите, и недоразуменията между хората. Освен Любовта няма друга по-велика сила, която може да освободи човека от всички противоречия и заблуждения, от отрицателното в живота. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта идва вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. Какво по-велико благо може да очаква човек от присъствието на Бога в живота? Кой не желае великите и красиви неща в живота си? Достатъчно е само да мине Бог покрай някой човек и да го погледне, за да се заинтересуват от него всички живи същества на земята и на небето.

Сега, като говорим за проява на Любовта, разбираме онзи момент, когато Бог изпраща погледа си към някое същество. Няма по-велик момент от този. Тогава цялата земя и цялото небе се отправят към това същество, с готовност да му услужат, да му дадат нещо от себе си. Това значи да попадне човек под добрите условия на съдбата. Това значи да бъде човек покровителстван от възвишените и разумни същества. Ето защо, когато ви питат какво представлява Любовта, ще кажете: „Любовта е път, по който Бог изпраща благословението си по цялата земя“. Напредналите и възвишени същества се интересуват от земята като обект, към който Бог отправя Любовта си. И ангелите, и боговете искат да бъдат обичани, защото Бог се изявява чрез Любовта. Който не разбира Любовта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричат страдания, причинени от Любовта, не е нищо друго, освен противодействието на Любовта. Когато Любовта види, че някой човек се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовта не търпи лакомството и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката Любов. От вас се иска да цените Любовта, а не да я обсебвате. Един проповедник често говорил на слушателите си за Любовта и вътрешно я пожелавал да го посети тя във всичката си цялост, да разбере същността ѝ. Един ден Любовта го посетила и го обхванала напълно. В първо време той изпитал приятност от голямото разширяване. Колкото повече време минавало, усещал, че разширяването ставало толкова голямо, до пръсване. Като видял, че не може да издържи на силата и на голямото напрежение на Любовта, той легнал по корем на земята, започнал да рита с крака и да се моли на Бога да го освободи от напрежението. „Разбрах, Господи – казал той, – че не съм готов за великата Любов. Доволен съм на малкото, което ми даваш. Друг път няма да искам неща, за които не съм готов.“ Велико благо е Любовта, но малцина могат да понасят нейните трептения. Срещате един човек, който ви поглежда мило и с Любов. Кой е този човек и защо ви поглежда така, не питайте. Чрез него се проявява Божията Любов към вас. Докато се намирате под влиянието на тази Любов, работите ви се нареждат добре. Излезете ли от нейното влияние, работите ви се объркват. Някой вижда, че работите му се объркват и казва, че Господ не го обича, забравил го е вече. Това не е ваша мисъл. Докато живеете, дишате, радвате се на светлината и на хилядите блага в живота, вие не можете да мислите така. Във всички можете да се усъмните, но в Бога никога. Неговата Любов е вечна и неизменна. Ако се отдалечите от Него, вината е във вас. Помнете: Човек е дошъл на земята да придобие това, което му липсва. Всеки съзнава, че му липсва нещо, но не знае какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна в желанията си. Един иска да придобие богатство, друг – да стане учен, трети – силен и т.н. Обаче, малцина разбират, че им е нужно знание да прилагат законите за придобиване на светли мисли, благородни чувства и възвишени постъпки. Каква полза ще имате, ако спечелите на лотария един милион? Ще имате книжни пари за един милион, но книгата не е злато. Днес има цена, на другия ден се обезценява. След европейската война германската марка спадна толкова, че един обяд струваше милиони марки.

Мнозина се стремят към светийство, искат да станат светии, ангели. Много ангели има на земята. Те вършат работата си добре. Важно е човек, като слуга, като Божи служител, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човек как да служи и как да обича. Няма по-велика наука в света от Любовта. Който не знае как да обича, той си е причинил най-големите страдания. Затова е казано, че само съвършеният човек може да люби. За да приложи любовта си, човек трябва да се върне към детинството си, да стане дете. Любовта на детето е чиста. То обича всеки човек. За него няма условности. Неговата любов се излива непосредствено, то дава любовта си на всичко, каквото срещне на пътя си. Дойдем ли до любовта на възрастния, там има повече актьорство. Във всеки човек, във всяко живо същество има нещо, което заслужава нашата любов. Няма по-голямо богатство за човека от това, да възприема, прилага и оценява Любовта.

Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назад в живота си. Под думата „дете“ ние разбираме това състояние, в което човек може да възприема новото, а не да бъде нервно, своенравно дете, което да измъчва родителите си със своите желания и изисквания. Под думата „млад“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприел. Стар човек е онзи, който оценява нещата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държат, че не вижда, не чува, не може да се разбира с хората и т.н. Сега аз пожелавам да бъдете разумни деца, а не глупави; да бъдете млади и работоспособни, а не насилници; да бъдете стари и да оценявате нещата, да не ги обезсмисляте.

Стремете се да възприемате Любовта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начин хората могат да се познават. Без Любов няма познанство. Където е Любовта, там всички хора се познават. Дали ще бъдете на земята или на небето, Любовта свързва хората и открива доброто в тях. – По какво познавате, че Любовта присъства между хората? – Когато слънцето грее, Любовта идва. Когато цветята цъфтят, Любовта идва. Когато птичките пеят, Любовта идва. Щом дойде някакво благо, с него заедно идва и Любовта. Влезе ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето – едно възвишено чувство и във волята – силен подтик, ще знаете, че Любовта е дошла.

Всички хора говорят за Любовта, но това не е достатъчно. Любовта се проявява в дела. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Ако е болен, в името на Любовта трябва да пожелаете да оздравее; ако е грозен, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане красив; ако е слаб, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане силен. Любовта предава на човека нещо съществено. Като дойде при вас, тя веднага разбира от какво имате нужда и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладен, ще ви донесе хляб; ако сте жаден, ще ви донесе вода; ако сте бос, ще ви купи обувки. Който ви обича, непременно ще даде подслон на вашите добри мисли, чувства и постъпки. Като знаете това, благодарете на Бога за Любовта, чрез която Той се проявява. Любовта се проявява чрез различните хора и всеки ще ви предаде част от това, което носи в себе си: музикантът ще ви предаде нещо от своята музика, художникът – от своето художество, здравият – от своето здраве, болният – от своята болест, недоволният – от своето недоволство и т.н. Любовта е проводник и на положителните, и на отрицателните сили в природата.

Казано е в Писанието: „Духът ще ви научи какво да правите“. Значи, когато Любовта дойде, тя ще ви научи какво да правите. Тя ще ви научи да превеждате символите, чрез които природата ви говори. Всяко растение, всяко животно е символ, който трябва да се разбира. За пример, виждате един бял вол и един черен бивол. Волът казва, че той отвън е станал бял, но иска и отвътре да стане такъв. Биволът пък казва, че отвън е черен, но иска поне отвън да стане бял. Той намира, че познава вече законите на черния цвят, затова се стреми към белия. Значи, волът иска да стане отвътре бял, а биволът – отвън. Някои хора са отвътре черни, а отвън – бели. Други – обратно: отвън са черни, а отвътре – бели. И едните, и другите се стремят към белия цвят. Който е бял отвън, иска и вътре да стане бял; който е отвън черен, иска първо отвън да побелее, а после отвътре.

Радвайте се на слънцето, което изгрява и залязва. Радвайте се на цветята, които цъфтят и разнасят благоуханието си надалеч. Радвайте се на изворите, които текат. Радвайте се на птиците, които пеят. Радвайте се на всеки човек, който ви срещне и ви се усмихне. Бог говори чрез всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия живот, съветвам ви да пожелаете такова нещо, от което да научите как да придобивате Божиите блага и как да ги раздавате. Това нещо е Любовта. Пожелайте да ви посети Любовта, да ви донесе своите благословения. Радвайте се, ако Любовта ви посети, и благодарете, че е превърнала грешките ви в скъпоценни камъни, с които да се украсявате. В бъдеще огърлицата и пръстените ви ще бъдат украсени с вашите минали грешки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихът: „Ще залича греховете ви и няма да ги спомена“. За това време, именно, говори Христос: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. За да се ползвате от Божията Любов, обичайте всичко, чрез което Той се проявява. Той присъства между всички, които се обичат и ги свързва. Затова е казано, че където са двама или трима, събрани в Негово име, там е Бог. Без Неговото присъствие хората не могат да проявят любовта си. Те са полюси, а Бог – съединителната връзка между тях.

Желая ви от днес нататък да започнете да се подмладявате, да се върнете назад, най-много от 1–14-годишна възраст. По-горе от 14 години никой да не отива. Какво означават числата от едно до десет? Числото едно означава творческия принцип, две – число на раздори, три – число на примиряване, четири – изкуство за деление на нещата, пет – изкуство за добро свършване на работите, шест – да ядеш сладко, седем – почивка, осем – изплащане на дълговете, девет – примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи, десет – отиване при Бога, да дадеш отчет за всичко, което си направил на земята.

Съвременните хора се интересуват от много неща, но на първо място искат да знаят какво ще стане с тях. Какво ще стане с вас? Ще имате и светли, и облачни дни в живота си, както днешният ден. Днес е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде известни неприятности. С други думи казано: лакомството ще създаде големи неприятности на хората. Не е лесно да се държи човешката глава в изправност. Тя се нуждае от съответна храна. Същото можем да кажем и за човешкото сърце и за човешката воля. Не е нужно много храна на човека, но той се нуждае от чиста, доброкачествена храна. За пример, пчелите не ядат много, но се хранят със специална храна: царицата с един род храна, работниците – с друга и търтеите – с трети вид храна. Изобщо, мислите се нуждаят от един род храна, чувствата – от друг род и постъпките – от трети.

Днес всички хора очакват някакво благословение, без да имат предвид, че това зависи от тях. Посейте в градината си добрите семена на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всяко семе трябва да бъде поставено на своето място, при специална за него почва. Не е ли на мястото си, то не може да даде очакваните резултати. Същото е и в музиката. Ако всяка нота не е на мястото си, нищо не може да излезе.

Желая на всички да се подмладите, да се върнете към своето детство, да се върнете към първоначалната си сила. Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, ще се обновят“.

Съборна беседа от Учителя, държана на 25 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Любовта иде

“Добрата молитва”

“Духът Божи”

“Молитва на царството”

91 псалом

Евангелие от Матея, глава 16., стих 1020

“В начало бе Словото”

Как бихте погледнали на един човек, който седи край едно езеро и се смущава къде ще иде тази вода, кой ще я пие. Всичките хора се намират при онова голямото езеро на живота и се смущават за живота, какво ще стане с живота. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво ви е дало повод да се смущавате? Откъде е произлязло туй смущение, какво ще стане с вас? Питам, когато един плод падне от крушата, какво става с него? Изгубва ли плодът? Не, земята е майка му. Щом падне при майка си, тя ще го помилва, ще го прегърне. Какво лошо има, че е паднал? Плодът има една слабост, не се е научил как да слиза. Падне, блъсне главата си, нарани се, изгнива. Той трябваше полекичка като муха да слезе, да кацне с крачката си. Той като си блъсне главата в майка си, тя се стресне. Казва: “Палаво дете.” Сега палавостта в морето се проявява. Ти седиш някъде, избухнеш, някоя мисъл така те блъсне: защо Господ така създал света. Така не се говори. Че как трябваше да се създаде? Той създал дървета и те погледне, казва не си за дърво. Създал бръмбарчета, погледне те, казва не си за бръмбар. Казва Господ: “Да го създам човека.” Какво лошо има, че те направил човек? Казваш: “Защо Господ ме пренебрегнал? Защо не ме създал бръмбар?” За бръмбар не си, за бръмбар се иска много учен човек.

Казвате, човек е корона на създанието. Но преди човек Господ създал други същества, които са много по-напреднали. Той създал ангелите, които са по-напред. Растенията са тяхно произведение. Следователно растенията показват какви са ангелите. Те са много щедри. Те казват: “Всичко давайте.” И растенията дават плодове. Те казват каквото дават, яжте и благодарете. Те не идат на земята. Казват: “Изяжте плодовете, само не правете пакост на нашето изложение.” Ние чупим клони, чупим листа, цветове. Казвате: “Тия глупци, кой ги е турил тия дървета, дървена работа.” Дърво излиза от дева, чиста. Най-чистите растения в света са растенията. Те са много невинни. Те са деца, които излизат из рая, знаят греха. Какво нещо е сръдня, едно дете не знае. Някое дърво, като намери някъде сръднята, я счита като някое богатство. Като намери клон от сръднята, опитва я. Това опита, онова опита и някои от тия дървета, като опитват горчивите работи, станат горчиви.

Вие се спирате върху отрицателните мисли. Че те имат влияние. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство има известно влияние върху човека, колкото и да е малко. Казвате “безлюбие”. Ако на ден поменеш десет пъти думата “безлюбие”, знаеш колко страда душата? Думата “безлюбие” много страда, че е турена на служба да означава безлюбие. Тя седи и казва: “Какво ще се прави?” Трябва да се носи голямата тежест на безлюбието. Много пъти се говори за търпението на хората. Да бъде човек доволен, днешния ден да бъде доволен. Днешния ден да бъдем доволни от месечината, каквото ни даде. Защо ще бъдем доволни от нея? Хляб месечината ни дала, вода ни дала, светлина ни дала, тя ни дала малко светлина. Какъв плод може да узрее на светлината на месечината? После много капризна и своенравна е месечината. Погледнеш я, облякла се хубаво, после начумери се. Не иска да гледа хората. Казва: “Не искам да гледам тия бърбазаци.” Голямо мнение има месечината за себе си. Понеже месечината едно време искала да се жени за слънцето, изиграла я земята и досега се сърди на сестра си. Някои наричат земята дъщеря на месечината. Дето месечината се мени, тя се сърди. Казва: “Ти какво ме изигра?” Понеже казват, че всичкият живот от месечината слязъл на земята и при нея останали най-умните същества, най-учените хора. Тя казва: “Защо ми са тия учените хора?” Те се скрили под кората на месечината, не ги вижда отвън. Никакво дърво няма отвън. Като пустиня, само лед замръзнал. Месечината представя безлюбието. Безлюбие има човек, когато е много нагорещен, туря малко сняг, малко лед, да мине изгарянето, да се лекува.

Да дойдем до същността на живота. Обикновеният живот, който сега живеем, е едно развлечение. Днешният ден нищо не постига. Някои от вас сте на четиридесет и пет години. Какво мислите да постигнете сега? Някои от вас сте на петдесет години. Какъв идеал имате? В университета не може да влезете да следвате. По медицина не може да учите. Инженер не може да станете. Някоя сестра на петдесет години красавица не може да стане, не може да се влюбват момците в нея. То е цяла наука да знаеш как да се влюбват в тебе. Някой казва: “Да му завърти главата.” Че кой ще даде да му завъртиш главата. Никой не може да върти главата. Господ турил главата на място, че който се опитва да завърти главата някому, своята глава завърта. Всеки, който се опитал да завърти главата някому, той своята глава завърта.

Погрешките на миналото, които са правени в този живот, трябва да се изправят по един разумен начин. Не е въпрос да се съдим. “Не съдете, за да не бъдете съдени.” Казва: “Отец ми не съди никого.” Бог, като гледа хората, не вижда в тях никаква погрешка. Като ги погледне, отдето минава, той се усмихва. Усмихва се, вижда една красива мома, хубаво облечена, красиво. Мисли, като се ожени за някой княз, ще бъде щастлива. Господ се усмихва и казва: “Ще бъдеш много щастлива, по-щастлив живот няма.” Той се радва, когато хората са нещастни. Защото на нещастните той им ходи на гости. Господ ходи на гости на нещастните и като влезе, всичкото нещастие изчезне. Дето той влиза, нещастието изчезва. Някоя мома е грозна, никой не й обръща внимание, дойде Господ на гости. Един ден, като дойде Господ, тя стане красива. Всички започват да говорят за нея, че Господ е дошъл на гости. Съгреши някой, Господ ще го посети. Невежа си, Господ ще те посети. Ако си много учен, много красив, Господ ще ти изпрати само един подарък. Ще ти прати някой бръмбар, като кацне на главата, да издекламираш едно стихотворение, че си много красив, че Господ те е създал. Ти като чуеш, падне ти мед на сърцето. Но Господ на гости няма да ти дойде.

Писанието казва, че в сърцата на смирените Господ обитава. Ако вие сте богати, Господ в богата къща не стъпва. Ако дойде вкъщи, ще кажеш както този Закхей: “Господи, ако съм огорчил някого, четирикратно плащам, комуто имам да давам, четирикратно плащам.” Като дойде Господ, ще каже: “Готов ли си да раздадеш всичко, каквото имаш?” Ти погледнеш Господа и искаш да се покажеш щедър. Казваш: “Това ли намери Господ сега?”

Сега Господ, като дойде на земята, иска да освободи хората от всичките товари, които имат. Първото нещо трябва да се освободите от ненужните товари. Ние си представяме, че сме богати. Кой е богат човек? Богат човек е онзи, който има знание, не който има пари в касата. Той, като мине, намира касата, почука на касата и касата се отвори, казва: “Заповядайте.” Като хлопа на вратата на скъпоценните камъни, тя се отвори и скъпоценните камъни са на негово разположение. Друг дойде, представи се, той иска да ревизира, но му казват: “Идете си.” Какво има да се безпокои богатият човек? Че той се безпокои, че могат да го обират хората. Щом ти се безпокоиш, че могат да те обират хората, твоята работа не е от обикновените работи. Че ти живееш на една ледена планина, която утре ще се стопи. Ти ще останеш на сухо. Де е онази Божествена младост, къде отиде?

“Ако не станете като малките деца.” Туй предразположение е възможността да се радваш на малките блага, които Бог ти дал. Вие не се радвате на вашите очи. Младите моми се радват на веждите си. Младият момък казва тя има сини очи или тя има черни очи, но не знае какво се крие в сините очи и какво се крие в черните очи. Казва: “Красиви са очите.” Младият момък е обърнал внимание. Ти сам трябва да обърнеш внимание на очите си. Защото някои от вас имат красиви очи някои имат сини очи, някои черни. Позанимайте се малко с очите си. Има доста писано върху очите. Онези, които са искали да живеят в небето, понеже са гледали все нагоре, очите им са станали сини. Като дойдат на земята, понеже са студени хората със сините очи, много идеалисти са, щедри са. Те много обещават, малко дават. Онези, които са гледали много на земята, техните очи са станали черни. Но черните очи са опасни, понеже и бодили растат. Знаеш колко са сприхави черните очи? Като го бутнеш, като кон рита. На някои хора се менят очите. Сутрин очите им са сини, на обед са черни, вечерно време са кестеняви. Менят си човешките очи желанията. Сутрин имате едно желание да се повдигнете. После казвате: “Тази работа не може.” Ние не сме за горе. Човек с черни очи, като го напече слънцето, търси подслон на някоя круша. Не само сянка, но търси някой плод умрял. Че ние мязаме на Настрадин Ходжа. Има един анекдот, ще му дам едно обяснение.

Настрадин Ходжа, един турски философ, обичал много да философства. Един ден жена му го пратила за дърва. Той обичал жена си. Ще си развали късмета. За дърва за дърва. Взема триона. Никога не ходил, не знае как се секат дървета качил се на един клон и започнал да реже пред себе си същия клон, за да може по-лесно да слезе. Не му иде наум, че като отреже клона, ще падне. Минава един човек и му казва: “Настрадин Ходжа, ти, като отрежеш клона, ще паднеш.” “Не е твоя работа. Жена ми ми каза да насека дърва.” Като отсякъл клона, паднал. “Брей казва, този човек е много учен, знае кога ще падна.” Оставил клона, затичал се, стигнал го и му казва: ”Ти, като знаеш, че ще сляза заедно с клона, я ми кажи кога ще умра.” “След три деня.” Казва: “Белалия работа. Прати ме жена ми за дърва, паднах от клона. Женска работа. Не трябваше да я слушам.” Връща се, носи клона. Казва: “За последен път ходих да ти сека дърва, защото отивам в оня свят. След три деня свършва ми се животът.” Жена му го прегръща, целува, децата също. След три дни взел си сбогом, заминава за оня свят. Дошъл до една хубава круша, изкопал един гроб, легнал отдолу и чака да дойде смъртта. Падне една круша, изяде я. Казва: “Хубаво е човек да чака смъртта.” На третия ден чул голяма разправия. Минавали камили, натоварени с грънци. Повдигнал главата си да види. Изпоплашили се камилите, изпочупили грънците. Набили го. Излязъл из гроба, върнал се вкъщи. Питат го какво има на оня свят. “Всичко е добре казва. Крушите падат, но ако изпоплашиш камилите, работата е лоша.”

Казвам, всичките ви страдания зависят от изпоплашените камили. Ние се безпокоим. Хората на новото не трябва да се безпокоят. Имате една задача, плашите се от сиромашията. Имате някаква болест, плашите се от болестта. Много работи има, от които човек се плаши. Плашим се какво ще кажат хората заради нас. Хубаво. Хората ще кажат туй, което е. Хората са справедливи. Ако съм красив, ще кажат, че съм красив. Ако съм богат, ще кажат, че съм богат. Ако съм учен, ще кажат, че съм учен. Ако съм силен, ще кажат, че съм силен. Хората винаги констатират фактите, тъй както са.

Разбира се, има една красота, за която говоря. То не е тази красота правена с червилото и белилото. Тя се разваля. Всеки ден трябва да правиш тази красота. Има една естествена красота в човека, която никога не се разваля. Всеки един от вас може да бъде красив. Всеки един от вас може да бъде силен. Всеки един от вас може да бъде добър. Ние може да бъдем добри, само трябва да знаем законите, по които трябва да живеем.

В съвременното човечество един учен човек работи двадесет-тридесет години и намира едно малко откритие. Той ще продаде това откритие, ще го продаде, ще вземе един хонорар. Той измислил една пушка, която бие на четири-пет километра, или измислил някоя картечница, измислил някой аероплан, който да се спуща надолу и да хвърля бомби. За всичките изобретения трябва да му платят скъпо. Той мисли, че си осигурил работите. Знаете едно изобретение, от което хората страдат, за хиляди години ще опъват каиша за престъпленията, които се извършват от изобретението. Вие ще измислите някаква мас, с която хората да си мажат лицето. Толкоз лица ще бъдат повредени. Всичките бъдещи изобретения не трябва да вредят никому, но да принасят полза.

Във вас идат хиляди мисли. Единственото нещо, което трябва да задържим в себе си, то са онези хубави мисли, които идат. Не е лошо, че идат различни мисли. Ще изберете само тези мисли, които подхождат на вашето естество. Няма да задържате всичко. Може да ви дойде идеята искате да станете цар, вие искате да бъдете голям философ. То е тежка работа. Искате да станете красива мома. То е тежка задача. Вие ще събудите желание във всичките хора. Всеки ще иска тъй да се допре до вас, да вземе нещо от вас. Всеки ще иска от красивата мома поне едно косъмче. Като падне едно косъмче от нея, ще го вземе. Знаете ли, че един косъм, турен в джоба на някого, ти се връзваш с него. С всичките косми, които хората ти вземат, ти си вързан. Ти си вързан със сто въжета. Ти мязаш на един вол, вързан в дама. Седиш, неразположен си, някой косъм са взели.

Казвам, космите на вашите вежди, като паднат, ще ги събирате. Космите от главата ви какво ги правите вие? Аз моите ги горя. Вие вашите горите ли ги? Изгоря един, десет дойдат. Изгоря десет, двадесет дойдат. Едно нещо с всеки косъм ще вържете една ваша лоша мисъл. Лошите мисли ще връзвате с човешките косми. Връзват се те. С кое се връзват? Всичките ваши лоши мисли ще ги вържете с космите. Затуй главата е покрита с косми. Сега вие ще го разберете буквално. Дойде ти една лоша мисъл, ще помислиш за косите си.

Сега да ви приведа един български анекдот. Може да се обясни една идея. Един българин се оженил за една много лоша жена. Толкоз лоша, че му побеляла главата. Един ден отиват на кладенеца и той й казва: “Не стой на кладенеца, ще паднеш вътре.” “Не е твоя работа.” Казва: “Макар че си лоша, трябваш ми. Ще паднеш.” Казва: “Ще падна.” Тя влиза вътре. “Нали ти казах, че ще паднеш.” След половин час гледа, от кладенеца излиза един дявол побелял, всичката козина му станала бяла. Пита го защо бяга. “Тук влезе една жена и за половин час ми побеляха космите. Такова лошо същество не бях виждал. Бягам, да се освободя, да не ми дотяга.” Дошло му наум и мъжът си казал: “Хванах цаката на тази работа. Сега няма да кажа името на тази жена. Аз ще я кръстя Лилита, която налита.” Той иде някъде, види някой болен и каже: “Лилита иде.” Болестта, като чуе, бяга. Влезе при някой сиромах, сиромашията се образува от лошите духове, и те избягат. Той казва: “Лилита иде.” Де каквото нещастие дойде, казват: “Викайте го.” Той като каже “Лилита иде”, всичко бяга. Дяволът се учудил, че побелял. Дяволите, дето побеляват, ги е страх. Белият цвят за тях е най-голямото страдание.

Казвам сега, Лилита. Новата форма, която трябва да признаете. Щом дойде един лош дух във вас, кажете: “Любовта иде.” Сиромах сте любовта иде. Болен си любовта иде. Не си разположен любовта иде. Обидил те някой любовта иде. Изкълчил си крака любовта иде. Казвате, какво ще стане? Ще стане туй, че другите ще бягат. Щом бягат другите, работата става. Какво по-хубаво в света да кажеш, че любовта иде в света. Любовта, то е присъствието на Бога. Няма по-хубаво нещо в живота. Ние желаем хубавите работи вътре в света. Само ако Бог мине покрай някой човек, погледите на всички същества горе и долу се насочват към този човек, дето Господ е минал. Та казвам, само ако Бог насочи своя поглед към вас, цена няма. Цялата земя, всички същества са разположени към вас. Не може на един човек да се пожелае нещо по-хубаво от това, Господ да го погледне. Когато Господ не те гледа, всичко може да стане. Но когато Господ те гледа, всичко тръгва по мед и масло.

Когато говоря за любовта, разбирам онзи момент, когато Господ те поглежда. За мене любовта е път, по който Бог изпраща своите блага на всички същества по лицето на земята. Невидимият свят и напредналите същества се интересуват от любовта. Ангелите искат да бъдат обичани. Боговете искат да бъдат обичани. Всеки се нуждае от Божествената любов, понеже в любовта Бог присъства. Единствената реалност, която никога не се мени, то е любовта. По някой път ние казваме, че любовта създала някои страдания. Любовта не търпи лакомия. Никога нямайте лакомия в любовта. Задоволявайте се с най-малката любов.

Това се е случило в Бургас. Евангелистите винаги желаят да имат голямата любов, посещението на духа. Един евангелски проповедник, като се молил дълго, и го посещава духът, казва: “Като ме посети Господ, не можах да гледам, че легнах на корем и започнах да ритам. Ритах, ритах, казах: Господи, стига!” Един човек рита, докато се освободи. Че втори път не иска да дойде любовта по този начин. Това е голямата любов, за която човек не е готов. То е едно благо. Срещате един човек, който ви обича. Бог ви погледнал чрез очите на един човек. Него ден ви върви. Започвате да философствате обича ли ме, или не. Единственото същество в света, което обича, това е Бог. Ти във всички можеш да се съмняваш, казваш: “Бог ме е забравил.” То е илюзия. Мисълта на някое същество или на самия тебе, или на баща ти, или на дядо ти, или от сто, от хиляда поколения някой помислил и през тебе минава мисълта, която няма никаква реалност. Понеже Бог ви обича, вие сте дошли на земята. Имаш една отлична глава, нос, очи, пръсти, внесъл най-хубавите мисли, най-хубавите чувства в тебе. Може ли ти да се съмняваш в съзнанието, дали Господ ме обича. Обича те.

Казвате сега: “Ние сме на земята да постигнем нещо.” Днес имате едно желание да постигнете. В себе си кажете какво искате да постигнете. Знайте, че всяко желание има две страни. Ако изберете най-малкото нищожно желание, ще ви бъде. Ако изберете голямо, може да няма условия днес да го постигнете. Днес какво искате, какво желание да се постигне? Някои от вас може да поискат да се вземе един лотариен билет, да спечели един милион. Питам тогава, защо ви е един милион? Защо не пожелаете да станете един лекар, да ви покажа една от билките, която лекува проказата или сифилиса, че да бъдете полезен на човечеството? Защо ви са един милион книжни пари? Мисля, на един наш брат се е паднало от лотарията двеста и петдесет хиляди. Но това е едно забавление. Германците с това понижение, което направиха след миналата война на тяхната марка, не можаха да се нахранят с милиони само на обяд.

Искайте онзи закон, който внася светлите мисли. Поискайте да разберете онзи закон, при който влизат светлите чувства в човешкото сърце. Поискайте да знаете закона, по който влизат светлите постъпки в човешкия свят. Поискайте да бъдете здрави, че да бъдете полезни. Вашето знание да се разнася, че дето минете, да давате здраве. Поискайте да бъдете добри, че да бъдете проводник на великото Божие добро. Хората се нуждаят да бъдат проводници. Вие искате да станете ангели. Ангели има доста. Те извършват много добре работата. Хората като слуги на земята не знаят как да извършат своята служба. Някой път изберете и седнете до някоя сестра, която не обичате. Или седнете между двама, които не обичате. Като седнеш и като те бутнат, да им е приятно и ти да имаш най-хубавото разположение, да ги погледнеш умилно. Утре направете този опит. Всеки да седне при тези, които не обича, при които няма разположение. Доброволно да го направите. Не да кажете: “Тъй каза Учителят.” Ще кажеш в себе си: “Днес да седна при някой, когото не обичам.” Като седнеш при тази сестра, тя ще си навъси веждите. Ти ще туриш десет звонкови монети, подарък ще ги туриш в джоба. Те са златните монети, наполеони. Един наполеон е две-три хиляди лева, то са тридесет хиляди лева. Като туриш в джоба, тя ще каже, че Господ те е посетил. Ти вече носиш Божия дух.

Няма нещо по-красиво в света да знае човек как да обича, да знае как да люби. Една от най-великите науки е любовта да знаеш как да любиш. Всичкото зло в света е произлязло от любовта. Че ти ако обикнеш някого и не го обичаш, както първия път, той веднага е неразположен и ще започне да те мрази. Човек, който иска да се занимава с любовта, трябва да е съвършен. Ако някой човек е недоволен от тебе, да считаш, че имаш с какво да се занимаваш. Той ще каже: “Бъди съвършен. Ти мене трябва да ме обичаш, тъй както съм лош. Ти можеш да ме направиш добър.”

Казвам, трябва да се повърнем към онзи истинския живот. Аз желая вие да се подмладите, да се повърне любовта ви, която сте имали в детинство. Не сегашната любов. Тя е актьорство ще се представим, че обичаме някого. Във всеки един човек има нещо, което може да обичаме. Всяко едно живо същество, което Бог е създал, то е едно богатство заради нас, ако вие разбирате. Като говоря така, някои ще попитат: “Защо съм толкова лош?” Защо съм толкова лош? Защото не съм добър. Защо човек е толкоз добър? Защото не е лош. Защо е лош? Защото не е добър. Защо е добър? Защото не е лош. И двете неща се заменят. Но под думата “лошевина” аз всякога разбирам, когато човек е обърнал чрезмерно внимание само на материалните работи, той става лош. Лошевината не е нищо друго освен един краен материалистичен живот, че всичко е на земята. То е една трета. Ти сто и двадесет години може да се радваш на богатството, но след сто и двадесет години твоето богатство, което имаш, няма да те ползва. След сто и двадесет години зъбите ще паднат, очите ще потъмнеят, ще оглушееш, ще се затворят всичките пътища. За какво ще ти служи богатството? Не можеш да ядеш сладко, не можеш да спиш сладко, с хората не можеш да се разбираш, младите не те радват, старите не те радват, нищо не може да те радва. Никой не те поглежда. Да станеш стар, да оценяваш Божиите блага, разбирам. Да станеш възрастен и добре да изпълняваш всичко това, разбирам. Да станеш дете, да възприемаш добре, разбирам. Но да си нервно дете, което нищо не възприема, да си насилник възрастен, който само говори, да си един глупав старец по-голямо зло от това не може да бъде. Казвам, не искам да бъдете глупави старци, нито искам да бъдете насилници, нито пък глупави деца.

Сега аз не съдя. В дадения случай в моето понятие злото не съществува. В хората злото привидно само съществува. В света всъщност зло няма. То е една възможност в Божествения свят. В дадения случай можеш да бъдеш разположен, можеш да бъдеш неразположен. Ако ти обичаш, ти си разположен. Ако ти не обичаш, не си разположен. Туй неразположение е вече зло. В невидимия свят няма условия един човек да покаже своето неразположение. Щом като слезе на земята, може да го прояви. Най-малкото отклонение, което има в Божествения свят, ще се покаже, че има опак характер. Вие знайте, Бог обръща внимание върху вашето добро и зло. Но законът е както той обръща внимание, така и ние да обръщаме внимание на онова, което той е създал. Ти искаш Бог да обърне внимание. Господ иска, като видиш един червей, да кажеш: “Колко е красив този червей, който лази.” То е бил един господин с голяма амбиция. Господ го е турил в туй положение чрез закона на смирението. Работи човекът.

Сега всичките съвременни религиозни хора имат такива понятия, казват: “Ще се познаваме ли в оня свят?” Те в този свят не се познават, че в онзи. Единственото нещо, с което хората могат да се познават, е любовта. Без любов не може да има познаване. С любов ако се познаваме, и в този свят, и в онзи свят ще се познаваме. Дето любовта се проявява, хората се познават. Аз по някой път гледам хората са затворени книги, затворени листа и цветя. Като видя един разцъфтял цвят, казвам, любовта е дошла. Когато слънцето грее, показва, че любовта е дошла. Когато облаците се явяват, любовта е дошла. Всяко едно благо и като дойде едно хубаво разположение, любовта е дошла. Когато дойде едно хубаво разположение във вас, това е един цвят, който е цъфнал. Сега, не само да се облечете хубаво във вашите хубави мисли, но в тази хубавата мисъл трябва да се роди нещо.

Сега, когато обичаме един човек, какво трябва да направим заради него? Ако обикнем болния, ние ще пожелаем в името на любовта той да стане здрав. Ако обикнем грозния, ние ще пожелаем в името на любовта той да стане красив. Ако обикнем слабия, ние ще пожелаем в името на любовта той да стане силен.

Казвам, любовта всякога предава нещо съществено на човека. Като дойде този, който ви обича, ще види какво не ви достига, какво ти нямаш и ще ти го донесе. Онзи човек, който ви обича, ще ви даде нежно. Ти си гладен, нуждаеш се от хляб. Този човек, който ви обича, ще ви донесе хляб. Вие сте жаден. Този, който ви обича, ще донесе вода. Вие сте бос. В дадения случай онзи, който ви обича, ще ви донесе обуща. Всеки човек, който даде подслон на някоя ваша хубава мисъл, подслон на някое ваше хубаво чувство и подслон на някоя ваша постъпка, той ви обича.

Следователно благодарете за любовта, която постоянно Бог чрез хората излива на вас. Вие мислите, че Божията любов само чрез един човек може да дойде. Любовта на Бога, която минава през разните хора, ще внесе разни блага. Един музикант, който ви обича, ще ви даде нещо от музиката. Един архитект, който ви обича, ще ви даде нещо от архитектурата. Здравият, ако ви обикне, той ще ви даде нещо от своето здраве. Болният, ако ви обикне, ще ви предаде нещо от своята болест. Недоволният, ако ви обикне, ще ви предаде нещо от своето недоволство. Скържавият, ако ви обикне, ще ви предаде нещо от своята скържавост. Любовта е проводник на всички положителни и отрицателни неща, които съществуват в света.

Сега, в туй учение Бог ще ни научи. Господ сега е дошъл да ни учи. Някой път ме питат: “Как ги търпиш?” Рекох, че какво има да ги търпя. Господ ги търпи. Аз се чудя на Божието търпение. Господ си има развлечение. Господ се занимава сега, поглежда и се усмихва. Аз се усмихвам, и Господ се усмихва, казва: “Много хубав свят е това.” Вие сте чудни. Една красота не може да се изяви, ако няма грозота. Когато красивата мома е между грозни, всички обръщат внимание на нея. Когато е оградена със сто красиви моми, и нейната красота не се вижда. Благодарете, че когато се съберат само лошите хора, вие изпъквате. Ако те са по-добри от вас, вашата добрина няма да се види. Вие искате всичките хора да бъдат учени. Не искайте да ви заобикалят само учени хора, вашето учение ще изчезне. Ако има по-невежи от вас, простаци, вие ще изпъкнете. Като дойдат говеда край вас, вие ще изпъкнете. Казвате: “Аз не съм говедо.” Аз имам по-друго понятие за говедата. В света към говедата има особено разположение. Срещна един вол, ще го потупам по гърба. В козината на белия вол има нещо хубаво. И в козината на някой черен бивол има пак нещо хубаво. Черният цвят на бивола е емблем на черно чувство. Волът казва: “Отвън съм бял, но отвътре не съм станал бял. Отвън станах, сега искам и отвътре да стана бял.” Биволът казва: “Отвън съм чер, но отвътре не съм.” Сега биволът се мъчи да стане отвън бял, а волът да стане бял отвътре. Сега и аз съм побелял отвън, мъча се да стана бял отвътре. Някои от вас се мъчите да станете бели отвътре, някои се мъчите да станете бели отвън. След време ще станете и отвън бели, понеже сега сте бели отвътре. Тогава косата ви ще бъде сребриста.

Радвайте се на всяка една усмивка, която някой ваш познат или непознат ви дава. Радвайте се на всяко цвете, като приемеш уханието му. То е говор на Господа. Радвайте се на слънцето, на ония лъчи, които то праща. То е Господ. Духне вятърът, радвайте се, че Господ обърнал внимание. Радвайте се на всяко, което е на Земята. Радвайте се на Господа. Тогава работите на Земята ще тръгнат напред. Децата ще вървят напред, жената ще върви напред, приятелите ще вървят напред. Не че всичко ще се оправи.

Та казвам, пожелайте днес едно нещо, да имате едно желание. Аз да ви дам един избор. Пожелайте да научите онзи закон, по който идат всичките Божии блага в света. То е любовта. Само да зърнете какъв е този закон. Какъв е този закон, да видите едно малко благословение, което посещава хората. Най-първото посещение, ще имате едно доволство в себе си. Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. Писанието казва ако греховете ви са такива, казва Господ, елате да разсъждаваме ще залича всичките престъпления и няма да ги помена. Не само Господ ще заличи всичките престъпления, които хората направиха, но ще ги превърне на скъпоценни камъни, ще ги окичи на огърлици, на пръстени. Пръстените, които един ден ще носите, ще бъдат от вашите престъпления. Една малка ваша сръдня, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък. Вие казвате: “Ще ми дойде.” Но после ще кажете: “Колко е бил благ Господ, че от моята сръдня ми направи един скъпоценен камък.” Тогава този скъпоценен камък, като се разсърдите, като го пипнете, веднага ще произведе същото разположение, което имате. Срещате един брат, който е неразположен. Казвате: “Защо този брат е неразположен?” Три неща има, за които човек е неразположен. Материални блага няма неразположен е. Сила няма пак е неразположен. Не мисли добре пак е неразположен.

Мисли добре, проявявай силата, която имаш, бъди доволен на онова, което Бог ти е дал. Понеже Бог има отредени повече неща за вас, отколкото вие мислите. Апостол Павел казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло за онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят.” За да ви люби Господ, вие трябва да обичате всичко. Под думата “всичко” разбирам онова, в което Бог пребъдва, трябва да го обичаме. Когато обичаме един човек, Бог прави връзка между две души, които са излезли. Тия души трябва да се обичат, понеже, дето са двама, там са и трима. То е винаги Бог, който присъства. Когато двама души се обичат, Бог е между тях. Ако Бог не е там, любовта не може да съществува. Имаме отрицателен полюс. Щом един е отрицателен, другият е положителен. Бог е, който действа и сближава хората. Бог е, който примирява хората. Бог е, който прави хората да се обичат.

Казвам, пожелайте днес да се запознаете с Божието благо, пожелайте да се подмладите. Пожелайте да се върнете някой на една година, на две, на три, на четири, пет, не минавайте четиринадесет. Днес да се върнете на една или до четиринадесет години, да станете от една до четиринадесет години. От четиринадесет години да не отива никой нагоре. Казвате, четиридесет и пет години съм, петдесет, шестдесет години. Какво означава четиридесет и пет години? Седем години, това са ядене. Детето, което бозае, постоянно иска. На четиринадесет години вече иска да го обичате. На тази възраст децата са много капризни. От четиринадесет години в тях се заражда умът, стават горделиви, започват да пишат поезия, стихотворения. Извади някое стихотворение и го чете. Казва, че на двадесет и осем години е. Той поумнял вече. Но числото е закон на Божествената справедливост. Числото две е число на раздорите. Числото три е число на примирение. Четири е да знаеш как да делиш работите. Пет е да знаеш как добре да свършиш работите. Шест е да ядеш сладко обяда. Седем е да почиваш. Осем е да изплатиш дълговете. Девет е да се примириш с всички. Десет е да идеш при Бога и да си дадеш отчет. То е смисълът на всичките числа.

Вие всички знаете как да обичате. Вие всички знаете дали обичате, или не. Казва Христос в прочетената глава, че още вие нямате това разбиране. Ние се боим какво ще стане със света. Днес времето е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде трудности. Нашата лакомия в света ще ни създаде някои неприятности. Една отлична глава изисква храна. Знаете ли колко мъчно е да се поддържа човешката мисъл, понеже иска съответна храна. Знаете ли колко мъчно е да се поддържат чувствата, понеже чувствата изискват съответна храна. Знаете ли колко мъчно е да се поддържат добрите постъпки, понеже те искат съответна храна. Пчелите, които разбират този закон, хранят царицата със съответна храна, работните с друга и търтеите с трета.

Сега вие сте богати, богати по ум, по сърце. От толкоз хиляди години вие искате Бог да ви даде някое благословение. Онези семена, които Бог е дал, посейте ги във вашия ум. Хубавите семена, които имате, посейте ги във вашето сърце. Хубавите семена посейте ги във вашето тяло. Тогава кой каквото и положение да заема в живота, да започне новия живот от мястото, дето сте поставени. В една пиеса всяка нота е турена на своето място. “Сол” е турен на своето място, “ла” е турено на своето място, “ми” е турено на своето място, “до” е турено на своето място. После времето не е еднакво, разно време има. Но дотогава, докато всяка нота взема съответното положение, тя е на мястото си. Ако вземе друго място, положението вече се изменя. Да кажем, вие имате един основен тон да се освободите от някаква мъчнотия. Знаете ли вие възможностите да се освободите към периферията на това освобождение? Ако вие по един драматичен начин изявите любовта, как ще я изявите? Как бихте изявили думите “аз ви обичам”? Като кажете “аз ви обичам”, в ума държите едно разположение, искате да кажете: “Аз за вас имам най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, желая вашия успех в живота. Вашето повдигане, вашият успех е моята радост.”

Че когато ние поправяме живота в света, Бог се радва. Бог се радва, когато ние страдаме, понеже в страданията ние се чистим. Но казвам, да се радваме с Господа, който се радва, че хората прилагат любовта. Защото, ако облечете Господа в една алчна дреха защото някои искат да познаят Господа в една алчна дреха. Ти искаш повече, пък той ти е дал вече повече. Соломон едно време не разбра. Той поиска знание. Той поиска това, което не му трябваше. Като получи туй знание, той го приложи в един път без път. В туй знание искаше да изучи дълбочините на женското сърце и забатачи. Искаше да опита всичките жени какви са по характер. След като опита, казва: “Суета на суетите” и “Всичко е суета”. След като добиете всичкото богатство, в края на краищата ще кажете като Соломона: “Суета на суетите, всичко е суета.” След като добиеш всичкото знание, ще кажеш: “Суета на суетите, всичко е суета.” След като добиеш всичката сила, която един човек може да добие на земята, пак ще кажеш същото нещо. Каква сила може човек да добие?

Единственото нещо, от което човек може да остане доволен, то е само онова чувство, което прониква от любовта и любовта остава неизвестна. Тя носи сила, знание. Знанието без любов е опасно. Сила без любов е опасна. Всичките блага, които дойдат без любовта, са опасни за човека. Вие сте ги имали. Казвам, благата вече имате. Вие имате ония блага, в които любовта присъства.

Изберете днес едно ваше желание и го постигнете. Аз ви казвам, пожелайте да се подмладите, да се върнете към детството. Онзи стих казва: “Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.”

Казвам, пожелайте всички да се подмладите, да се върнете всички от една година до четиринадесет години, да почувствате радостта на любовта, която се проявява в тия четиринадесет години.

“Отче наш”

Трета съборна беседа

25 август 1941 г., понеделник, 5 часа

София Изгрев

Тя иде / Любовта иде

Тя иде

Любовта иде