НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Скритият сън

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Скритият сън

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, хора, може, свят, знае, любов, сега, бог, страдание, всички, себе, земя, години, знаете, ден ,

 Неделни беседи , София, 12 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Ще се развеселя.

Ще прочета част от втора глава на Данаила. От 1–20 стих.

Духът Божи.

Ако запитате, трябва ли човек всичко да знае, какво ще отговорите на този особен въпрос? Човек не може всичко да знае. Ще са запитате: „Трябва ли човек всичко да не знае?“ И това е въпрос. Все трябва човек да знае нещо. Това е въпрос на времето. За всеки даден момент човек трябва да знае това, което му е потребно. При това човек може да се ползва от нещата, без да знае нещо за тях. Хиляди години наред хората са се ползвали от много неща, без да знаят нищо за тях. Нима толкова хиляди години наред хората не са се ползвали от въздуха, без да знаят нищо за състава му?Преди хиляди години още хората са се ползвали от светлината, без да знаят тези обяснения, които сегашните учени дават. Преди хиляди години още хората са се ползвали от твърдата почва, без да са знаели тези обяснения, които учените хора дават днес. Кое е по-добро: науката или знанието? И двете са благоприятни. И двете са красиви моми. Когато ви говоря за стари и за млади хора, аз не подразбирам индивидуално млад или стар човек. Под думата „млад“ човек аз разбирам света на младия. И под думата „стар“ разбирам света на стария. Щом си в света на младия, ти си млад човек. Щом си в света на стария, ти си стар човек. Значи, има млад и стар свят, но няма млади и стари хора. Да мисли някой, че е стар, това е отрицателно описание. Ама хората твърдели това. То е друг въпрос. Хората са свободни да твърдят и да отричат нещата. Като отричат нещата, това не показва, че те не съществуват. Запример, в дадения случай някой отрича, че в тази стая съществува светлина. Вярно ли е това отричане? Седи един господин с мене в стая, добре осветена и ме пита: „Ти разбираш ли закона да ставаш видим и невидим?“ – „Да, мога да ставам видим и невидим.“ Веднага завъртам ключа на лампата и го питам: „Виждаш ли ме сега?“ – „Не те виждам.“ После запалвам лампата – „Сега виждаш ли ме?“ – „Виждам те.“ Та когато някои питат, как може човек да става видим и невидим, казвам: Проста работа. Като завъртя ключа, ще стана невидим. Като го отвъртя, пак ще стана видим. Следователно, нещата стават видими при светлината. Светлината прави нещата видими, а тъмнината ги прави невидими. Щом знаеш законите на светлината, ще бъдеш видим. Щом знаеш законите на тъмнината, ще бъдеш невидим. Това е най-простото приложение. Кога човек може да бъде видим и кога невидим? Ако имаш да даваш, стани невидим. Когато имаш да взимаш, стани видим. Даването и взимането, това са все условия. Човек не се е родил да дава, нито се е родил да взима. Той се е родил с една възможност да дава и да взима, понеже животът се проявява в даването и във взимането.

Днес хората се нуждаят от нова философия в живота. Новата философия е важна за новите времена. Сегашните хора искат да живея в новите времена със старите си разбирания. Това е невъзможна. На екватора ти не можеш да живееш така, както на северния полюс. И на северния полюс не можеш да живееш така, както на екватора. Това са две неща несъвместими. Ако се опиташ да живееш по един и същи начин и на екватора и на полюса, ще опиташ невъзможността. Докажи това. Няма какво да го доказвам. Ще те пренеса с дебелия ти кожух на екватора и после с тънките ти дрехи на северния полюс и сам ще опиташ. Това ти сам ще почувстваш и ще се убедиш. Друго доказателство не ти е нужно. Казвам: Северният полюс е вътре в нас. Лошите условия, това е северният полюс. Добрите условия, това е екваторът. Обаче и в добрите неща има противоречия. Ти можеш да имаш изобилно ядене и пиене, но може да преядеш. Следователно, при добрите условия можеш да се натовариш повече, отколкото можеш да носиш. Значи, едно страдание може да ти дойде от изобилие, а може да ти дойде и от недоимък. По какво се отличават страданието и радостта? Разликата между страданието и радостта седи в теглото. Когато човек се радва, тежи повече, отколкото когато скърби. И когато е сит, тежи повече, отколкото когато е гладен, или не е ял. Когато е сиромах, човек тежи по-малко; когато е богат, тежи повече. Има теглилка, с която определят качествата и състоянията на човека. Когато тежиш повече, имаш знания; когато тежиш по-малко, нямаш толкова знания. Това са общи разсъждения. Понякога хората се запитват, защо светът е така създаден. Че как трябваше да бъде създаден? Друг път хората се запитват, защо човек трябва да страда. Ти разбрал ли си смисъл на страданието? – „Ама не си струва човек да страда.“ – То е все едно да казвате, че не си струва човек да дава. Съгласен съм, но никой да не дава, че и ти, който си се научил да взимаш, да се намериш в чудо. Има известни разсъждения, минават за логични, но ако ги приложите в живота си, те ще развалят всичкото ви настроение. Който взима, той непременно трябва да дава. Няма по-опасно положение за човек от това да взима, а да не дава. Ако не искаш да даваш, не трябва да взимаш. Само така можеш да се извиниш. Тогава, ако не взимаш и не даваш, какъв смисъл има животът? – „Е, поне няма да ме главоболят.“ При това положение, обаче, ти няма да имаш никакво понятие за живота. Хората искат да живеят, без да имат радост и несгоди в живота. Ако една майка иска да си има детенце, как мислите, така лесно ли ще дойде детенцето? Мислите ли, че то може да дойде при нея като ангелче, слязло от небето, или като една круша, узряла на дървото? Не, този плод трябва да узрее в нейната утроба. Цели девет месеца тя трябва да го носи в утробата си, докато узрее. И след като узрее този плод, казваме, че детето се е родило. Но с това работата още не се е свършила. Този плод има отношение към майката. Питате: „Защо трябва да се ражда човек? Какво трябва да се прави?“ Плодът, който се ражда на дървото, има едни качества. Животното, което се ражда, има други качества, а плодът, който се ражда от човека, има съвсем други качества. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Значи човек се ражда от Бога, а от хората се добива. Някои употребяват думата „добил“ се със син или дъщеря. Тази дума за човека е по-права, отколкото думата „родил се“. Но да оставим сега тези подробности.

В света има много неща, които смущават човека. Има много неща, които му причиняват ненужни страдания. Но има неща, които му причиняват радости. Често човек скърби и после вижда, че нямало нужда да скърби. Друг път той се радва, но после вижда, че нямало нужда да се радва. Разправяха ми за един господин във Франция, как изживял една радост не на място. Наскоро се теглила лотария, от която той имал билет. Някои познати му казали, че еди-кой си номер печелил един милион франка. Оказало се, че тъкмо неговият номер печели милиона. От радост още същата вечер той поканил своите приятели на угощение, на което той поканил една сума от четири хиляди франка. На другия ден, като отишъл да вземе сумата, оказало се, че номерът на неговия билет е същият, който и на този, който печели един милион, но имало разлика в серията, серията не била същата. Та често и хората изпадат в такива положения. Като не разбират серията на своя номер, те се радват,че са спечелили, а после идват противоречията. В други случаи, пък, става обратното: те страдат, скърбят за нещо, а после се оказва, че нямало защо да скърбят. Това, за което първоначално са страдали, отпосле им причинява радост. Казвате: „Защо трябваше да се случи така?“ Ако не беше се случило така от Данаила, вие нямаше да имате този красив разказ. Този цар иска от своите учени хора такива неща, за които те още не са достигнали. Едно време учените астрономи виждаха звезди от големина 10–20 степен по величина, но днес виждат звезди от много по-малка величина и то звезди, за които, за да дойде светлината им до крайните предели, изискват се милиони години. Даже тяхната светлина още не е дошла да крайните предели. За да дойде до крайните предели, казват, че са нужни един милиард години. Хората постоянно питат, има ли край вселената или няма. Учените имат свое разбиране за края на вселената. Като се дойде до края на вселената, какво има зад този край? Краят подразбира ново начало. Като се свърши твърдата материя, зад нея иди течна. Като се свърши течната, зад нея иде въздухообразна. Като се свърши въздухообразната, зад нея иде светлината и т.н. Материята има много състояния и всяко състояние заема голяма пространство. Аз не вземам думата пространство в обикновен смисъл. Думата пространство разбира това, което се простира. Аз говоря за едно пространство, което не се простира, което не се удебелява, което не се удължава, което не се разширява. Пространството нито се удебелява, нито се удължава, нито се разширява, нито расте, нито се намалява. Аз говоря за едно пространство, което няма никакви граници. Как ще разберете сега това нещо? Видимото, което е нам понятно, става понятно по причина на невидимото, на непонятното. За да се роди едно дете от майка си, трябва ли да я познава? Детето ли трябва да познава майка си по-напред, или майката трябва да познава детето си? Глината ли трябва да познава грънчаря по-напред, или грънчарят трябва да познава глината? Разбира се, че грънчарят трябва да познава глината. Страданието ли трябва да познава човека, или човекът трябва да познава страданието? Ако страданието познава човека по-рано, човекът не може да се избави от него. Но понеже човекът познава страданието по-рано отколкото страданието човека, последният е господар на страданието, а страданието е негов слуга. Следователно, ако човек страда, причината на това се дължи на факта, че човек не знае какво разпореждане да даде на страданието, не знае как да се справи с него. Човек страда, за да даде работа на страданието. Страданието казва на човека: „Аз дойдох в света, за да работя.“ Като не знае как да го накара на работа, човек страда, а страданието му става господар. Тъй щото, човек трябва да разбира и страданието, и радостта. Радостта ли познава по-рано човека, или човек я познава по-рано? Страданието и радостта са светове, в които човек трябва да живее. За да живее в тях, той трябва да ги познава по-рано, отколкото те са го познали. Следователно докато си в страданието, ти трябва да разбираш езика на страданието. Докато си в света на радостта, ти трябва да разбираш езика на радостта. И ако в света на страданието говориш с езика на радостта, ти трябва да влезеш в противоречие. И ако в света на радостта, говориш с езика на страданието, ти пак ще влезеш в противоречие. Обаче, ако като си в света на страданието говориш на неговия език, или когато си в света на радостта и говориш нейния език, ти ще бъдеш щастлив. Мислите ли, че когато човек изяде една кокошка страда? Човек не страда в това време, защото кокошката е страдала. А две страдания са несъвместими в един и същ момент. Гладният се отнася към сития така, както бедният към богатия. Как ще примирите математически тия отношения? Ще отнемете от товара на богатия и ще го турите на гърба на сития. После ще вземете от товара на сития и ще го турите на товара на гладния. Само по този начин могат да се разпределят отношенията. Само така могат да се разпределят работите и труда на тия хора. Който не разбира и не прилага този закон, смъртта ще го намери. Защо умират сиромасите? Защото не искат да споделят товара си с богатите. Защо умират богатите? Защото не искат да дадат от товара си на сиромасите. Понеже и богатите, и сиромасите умират, това показва, че нито едните, нито другите разбират живота. Ако разпределят благата си правилно, те няма да умират. Ето какво разбирам аз под думата „да разпределиш своето благо с ближния си“. Ако сиромахът би обикнал богатия като свой брат и ако богатият би обикнал сиромаха като свой брат, и двамата нямаше да умират. Във всеки даден случай човек трябва да има желание да сподели благата си, които има в себе си със своя ближен. Ако ситият може да сподели благата, които има, с гладния и ако гладният би могъл да сподели благата, които има със сития и двамата ще живеят. Какво благо има сиромахът, или гладният? Сиромахът носи благодарност в душата си за положението, в което се намира. Той всеки момент благодари на Господа за онова, което му е дал. Благодарността в душата на гладния, или сиромаха струва повече от всякакви стотици хиляди левове. Често големите певци и музиканти, които могат да получат за пеенето или за свиренето си хиляди левове, свирят без пари от благодарност към някого. Един ден един богат американец повикал Падаревски в дома си да му свири. Като посвирил половин час, този американец платил на Падаревски хиляда долара, които на наши пари правят 82 хиляди лева. Има случаи, когато Падаревски е свирил на онези, които обича без пет пари. И след това те му казват: „Много ти благодарим за удоволствието, което ни причини със своята музика.“ Кое е по-хубаво: да благодарим на Бога или да му принесем в жертва едно агне или един вол, както правеха евреите едно време?

Съвременните хора са се освободили вече от жертвоприношението. Днес трябва да се служи на Бога с любов. За да служиш на Бога, постъпи към своя ближен така, както Господ се е отнесъл към теб. Като видиш един свой брат паднал, притечи му се на помощ и кажи: „Понеже благодаря на Бога за всички блага, които ми е дал, сега аз ще се отнеса към своя ближен така, както Бог се е отнесъл към мен.“ Кажи в себе си: „Господи, аз благодаря за този ум, който си ми дал и за това сърце, и за силата, която имам в себе си, за да мога да направя с тях една услуга.“ Какво ще изгубите, ако помогнете на своя ближен? Като му помогнете, той ще ви благодари. Някои ще възразят, че са правили много добрини и са им отплатили много зле. Това показва, че не сте знаели как да направите доброто. Не сте знаели, как да помогнете. Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: „За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нещо и ще благодариш. След една седмица, стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки. На втората седмица чорбица от жито, а на третата – малко твърда храна.“ Това прилагат и лекарите навсякъде. Какво представлява диетата? Нищо друго, освен спазване известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното Слово. В това отношение съвременните хора се нуждаят от школа. Затова са нужни гимназия и университет за изучаване на човешките мисли. Човек трябва да знае всяка негова мисъл на каква химическа реакция отговаря. Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни физически реакции в него. Има мисли, образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което, гнетят, смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, в него се образува кръвно налягане. Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на младите. Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света на мъдростта и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт. В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши. В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и оттам в света на истината, дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен, само след като е минал през първите два свята и тогава влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват. С други думи този свят е свят на вечното подмладяване, или свят дето хората са постоянно млади. Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение. Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява – динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята да не остаряват.

Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тая любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети? Вие мислите, че ще минете така, без да дадете нещо от себе си. Ако някой човек ви даде един подарък, вие трябва да му отговорите. Ако мислите, че като ви подаряват хората нещо, вие не се задължавате, а само те са длъжни, ще се намерите в трудно положение. За всяка добра мисъл, за всяко добро чувство, за всяко добро слово, вие непременно трябва да отговорите. Това е Божествено. И ако не отговорите, вие ще се спънете сами. В света хората се делят на два лагера: на добри и на лоши. Това, което ограничава човека, е тъмнината, а това, което го разширява, е светлината. Следователно, лошите хора служат на тъмнината. Те изучават живота, който гнети нещата и им дава форма. Те разбират живота така. Казвате: „Защо съществуват лошите хора в света?“ И те са необходими. Земята се е образувала благодарение на лошите хора. Те образуваха твърдата почва. Това може да се докаже научно. Когато са ставали промени на земята, положението е било почти същото, каквото виждаме днес в северния и южния полюси. И тогава е ставало особено угнетяване. Студът се е увеличавал, вследствие на което водата се е втвърдила и е придобила друго състояние, друга форма. Това, което днес става на северния полюс, става и в самия човек. Сегашните научни данни показват, че северният и южният полюси някога са били тропически места. Те предполагат, че земята е претърпяла някакво криза. Тогава оста ѝ е била в хоризонтално положение. Знаете ли, какво значи хоризонталната ос по отношение на еклиптиката по която се движи? Състоянието на земята показва състоянието на животните. С изкривяване оста на земята и животните, и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята. И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане перпендикулярна. Същата ос съществува и в човека. И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува една права линия от слънцето към центъра на земята. Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. – „Как да изправя оста си?“ – Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате 2300 години. Толкова години са нужни за изправяне на земната ос.

Сега няма да се спирам върху философското разглеждане на този въпрос, защото е дълъг. Този въпрос е тъмен за вас, защото вие не знаете, защо е трябвало земята да се наклони в своята ос. Могат да се дадат обяснения по този въпрос, но какво ще ви ползва, ако знаете, защо се е наклонила оста на земята? Можете ли да знаете, кои бяха причините за войната от 1914 година, която се води цели четири години? Или знаете кои са причините за войната, която сега се приготвя? Днес хората се въоръжават за война. Някои мислят, че може да мине без война. Питам: Мислите ли, че плодът, който узрява на дървото, няма да падне долу? Ще падне. Щом е завързал, плодът започва да расте. Като расте, той непременно ще узрее. Какво ще стане с плода, като узрее? Той ще падне долу. Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето дърво, че няма условия да израсте отново. Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от сока на този плод, той ще го изяде. И като разумно същество, той ще посади семето на този плод да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот. Като разглеждам въпроса така, аз казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, които падат от дървото и изгниват. Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете. Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете. Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има вътре в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията! Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат формата на бора и казват, че са като него. Успеят ли, обаче да излязат над боровете, те веднага се разпростират, вземат съвсем друга форма и показват, че не са като бора. Същото правят и хората. Като попадне някой светски човек между религиозни, той започва да дава вид, че е като тях, че вярва в Бога. Но забогатее ли по някакъв начин, той веднага ще си направи апартамент, ще си купи мебели, ще се облече добре и после казва, че вярата не е за богатите, но за простите, за бедните. Той казва: „Господ не човек. Той не се нуждае от моите молитви. Като работя, аз сам ще си оправя работите.“ Този човек мисли, че е разрешил вече въпросите си, че няма нужда от никого. Един ден виждате, че този богат човек изгубва всичко и заминава за другия свят. Тогава ще му правят паметник, ще му държат надгробни речи. Защо ще му държат речи? Аз не съм против тия речи. Добре е да се говори само хубави работи за човека. Не съм против това, но казвам: Аз имам всичкото почитание и уважение към хора, които изпълняват волята Божия, които любят Бога. Аз почитам всички ония хора, които имат Божественото знание, които имат свобода, която Бог им е дал. Аз почитам всички хора, които са справедливи. Но какво трябва да направим към ония хора, които не изпълняват волята Божия, които не любят Бога, които нямат Божественото знание в себе си, които злоупотребяват със свободата? Ако на сцената излезе един голям виртуоз и свири, всички ще му ръкопляскат, ще останат доволни от него. Обаче, ако на сцената се яви един, който едва движи пръстите си по клавишите, който едва напипва нотите, ще му ръкопляскате ли? Не, вие ще отидете при него и тихо ще му кажете: „Иди у дома си. На тебе ти трябват 10–12 години, докато станеш достоен за сцената. Твоята амбиция за голям човек се е явила преждевременно.“ Някой казва, че е набожен човек. Набожен човек, без любов не може да стане. Набожен човек без знание и светлина не може да стане. Набожен човек без свобода и без живот не може да стане. Ние разбираме под религия практическото изявление на Божията Любов в обществените слоеве така, както всеки я разбира. Аз не съм за една любов, написана на книга. Ако всеки човек прилага любовта, както я разбира, той ще бъде прав. Затова казвам: Приложи любовта, както я разбираш. Някой казва, че не може да прояви любовта си. Щом той не може да прояви любовта, защо изисква от хората да я проявяват? И те ще кажат като него, че не могат да я проявяват. Следователно ние можем да изискваме от другите хора само това, което ние сами можем да проявим. Дотолкова, доколкото аз проявявам любовта си, дотолкова имам право да изисквам от другите. Там, дето мога да проявя любовта си, ще се замисля малко да намеря начин, как да я проявя.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да се върнете към времето на старите египтяни, които търсели начин, как да използват водите на река Нил. Понеже там е ставала голяма суша, те са образували големи вирове, които във време на големи наводнения пълнели с вода. Като наставала суша, те пущали водата на тия вирове и ги използвали за поливане на своите ниви. Благодарение на това, те са имали голямо плодородие. В това отношение всеки човек трябва да знае, как да събира излишната енергия […], да се ползва от нея, когато му потрябва. Обикновено хората лесно изразходват малкото енергия на ума си, която имат. Човек трябва да се научи, да събира енергията на своя ум и да я запазва. Той трябва да събира енергията на своето сърце и да я запазва. Също така, той трябва да събира енергията на своето тяло и да я запазва. Някои ще цитират стиха, че е казано в Писанието да представят своите тела в жертва жива и богоугодна на Бога. Наистина, ако човек даде своето тяло в жертва на Бога, Той никога няма да злоупотреби с него. Даде ли го в жертва на хората, те ще злоупотребят с него. Следователно когато дойдеш да услужваш на хората, ще им услужваш, както ти разбираш. Когато служи на Бога, ти ще представиш тялото си, Бог да го употреби така, както Той разбира. Той ще избърши работата много по-добре, отколкото ти предполагаш. „Защо?“ Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал. Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо, човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Направете опит в това отношение и наблюдавайте резултата, който ще придобиете. Не е нужно човек да обича всички хора. От два и половина милиарда хора по земята, намерете поне един човек, когото да обичате както трябва и вижте какъв резултат ще имате. За какво може да обичате един човек? За много неща можете да обичате човека: за очите му, за ушите му, за устата му, за носа му, за ръцете му и т.н. Пианиста за какво го обичате? За ръцете му. Говорителя за какво го обичате? За устата му. Някой човек ще обичате за носа му. Да има човек красив нос, това значи да бъде здрав. Здравите хора имат красиви носове. Ще кажете, че болни хора има, на които носовете са много красиви. Ако мислите така, това показва, че не знаете, какво нещо е здрав човек, нито какво нещо е красивият нос. Истински здравите хора имат красиви носове. Ако бих бил художник, бих нарисувал един красив нос, но сега и време няма. Ако река да рисувам нос, ще отиде лекцията. Очите, ушите, носът, устата са благословение за човека. Вие знаете ли къде са скроени ушите на човека? Знаете ле, в коя фабрика са правени човешките уши, очи, уста, нос? Не знаете. Вие мислите, че в майката са правени. Не, в майката те са само инсталирани, а в някои далечни светове в пространството са правени те и то от високо напреднали, разумни същества. Те работиха с хиляди години върху тях, докато ги направят, а после оставиха вашите земни майки и бащи да ги инсталират. Като не знаете това, вие казвате, че майка ви е създала с такива, или онакива очи, уши и т.н. Ако е въпросът за обикновената майка, тя нищо не знае. Тя не знае, като нейни деца, отде сте, кои сте, защо сте дошли и т.н. Коя майка знае, отде е дошъл синът или дъщеря ѝ? Като се роди момче или момиче в някой дом, майката тури едно име и с това се свършва всичко. Майката трябва да знае, преди колко хиляди години е срещнала своята дъщеря за пръв път и къде я е срещнала. И вие, които ме слушате сега, можете ли да кажете, преди колко хиляди години сте се срещнали и къде сте се запознали? Вие ще кажете, че това не е вярно. Можете да спорите, колкото искате, но всички неща, които стават в Бога, са верни, нищо повече. Христос казва: „Преди да беше Адам, аз бях.“ Какво означават тия думи? Това се отнася до светлината на съзнанието. Било е време, когато съзнанието на човека не е било будно, тогава той е спал. Това подразбира, че съзнанието на Христа е било будно много по-рано от съзнанието на Адама. Адам имаше нужда да му се явява Христос, да му покаже, че Той е. Но какво лошо има в това? Детето ли е било преди майката, или майката преди детето? Майката е била преди детето. Сега това са неизвестни и неразбрани работи. Аз ви навеждам на мисълта да не влизате в стълкновение със себе си. Много работи има във вас, които не са ви потребни. Запример, във вас има чувство на страх. Мислите ли, че страха е съществено чувство? Някой казва, че не се страхува, но той не говори истината. Чувството на страх се среща във всички хора и във всички животни, само че на степени. Някои се страхуват повече, а някои по-малко. Някой съзнава, че го е страх, а някой не съзнава. Чувството на страх съществува във всички живи същества. Страхът влиза в човека като едно чувство. Без страх човек не може да бъде разумен. Благоразумието в човека произтича от страха. Някой казва, че не го е страх. Всеки човек, който е почнал да мисли, той е впрегнал страха си на работа. Не може ли човек да впрегне страха си на работа, той ще му причини ред пакости и безпокойства. Казват за някого, че е користолюбив. Това още нищо не значи. Засега това чувство е в реда на нещата. Докато живее на физическия свят, човек иска да има знания, да бъде добър, да бъде силен. Това користолюбиво желание в човека се явява поради желанието му да има някакви придобивки на физическия свят, дето живее. Човек трябва да превърне своето користолюбие от физическия свят в духовния, да станат чувствата му подвижни. Той ще има желание да има красиви и хубави чувства, но ако и това желание е чрезмерно силно, пак не е добре. Една българска поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг.“Да мислиш, че ти си най-добрият човек на света и като тебе друг няма, това не е на място. Човек трябва да има един добър ум, да разбира нещата, без да мисли, че той е най-умният човек в света. Който мисли, че е най-умният, той е на крив път. Ако той е най-учен и най-учен, той трябва да осветли другите по въпроса, как е създадена вселената, как е построена земята и т.н. Има учени хора, които знаят тия неща, но не казват. Обаче, други има, които малко знаят и постоянно разказват за това, което се равнява на никакво знание. Те знаят толкова, колкото е знаел един турски ходжа. Този ходжа бил придворен при един от турските султани и всякога искал да се представи пред султана, че много знаел, искал да мина за много учен. Всяка сутрин той отивал при султана и му казвал, какво прави Господа. Той искал да покаже, че знае даже работите на Господа. Султанът виждал, че ходжата послъгвал, но нищо не му казвал. Един ден той извикал в двореца ходжата и гръцкия патриарх и им казал, че намислил да им даде едно угощение. Те се събрали на определения ден и час в двореца при султана. Султанът заповядал на слугите си да сварят три килограма хубаво мляко, да го турят в един чист, голям полиран съд и да донесат хляб. [Тогава той поканил гостите си и им казал:] Той дал на всеки едного по един хляб и казал: „Всеки от вас ще започне да дроби от своя хляб и да туря хапки в млякото. Същото ще направя и аз. Ще дробите хапки, докато ви кажа. Щом кажа да спрете, ще спрете.“ Те започнали да дробят хляба на хапки. Когато султанът спрял да дроби и те престанали да дробят. След това султанът им казал: „Сега ще разбъркам добре хапките и всеки ще яде само от ония, които сам е дробил.“ Ходжата пръв казал: „Султан ефенди, как ще стане тази работа? Отде да знаем, кои хапки на кого са?“ Султанът отговорил: „Ако човек не знае кои са неговите хапки, които сам е дробил, отде може да знае, какво прави Господ всеки ден?“ Днес хапките на всички хора са разбъркани. Няма нищо лошо в това, но въпросът ще се разреши така: Всеки ще яде от хапките на своя брат, както и от своите, по братски ще ядем. Но трябва да научим урока си, че ако човек не може да познае своите хапки в млякото, трябва да разбере, че има много работи още в света, които той не знае. Като съзнае това, той трябва да се заеме да ги изучава. Данаил представя човек, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всички въпроси, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му разтълкуват съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не [разтълкуват] съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение. Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи, цялото човечество трябва да мине през тези три фази – ставане, оживяване и възкресение. Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са едни за други братя. Те ще съзнаят, че и онзи, който има много знание и този, който има малко знание, са едно и също нещо пред Бога. Те ще си подадат ръка и ще си помогнат взаимно. Всеки ще работи на мястото си. Тогава всички работи в света ще стават разумно и правилно. Внесете любовта в сърцето на когото и да е и ще видите, че той знае вече, как да направи работите. Като дойде любовта, работите стават лесно. Много писатели и поети искат да напишат нещо хубаво, но не излиза. Щом дойде любовта в сърцето им, те веднага ще знаят да пишат. Когато любовта дойде в сърцето на музиканта, той вече знае, как да свири. Говорителят знае, как да говори. Домакинята знае, как да готви и да гледа къщата си. Аз поддържам това: всички работи да стават според любовта. Любовта е най-възвишеното знание на земята. Любовта е най-възвишеното чувство на земята. Любовта е най-възвишената постъпка на земята. Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта. Под думата любов аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека и твърд, и мек, и силен, и умен, и светъл – всичко прави любовта от човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извиним, но ще направим една приятелска забележка. Ще кажем: това, което правиш не е за твое добро. Колкото малка да е една дупчица, ако навреме не се запуши, един ден тя ще причини големи пакости. От дупчицата на твоята стомна ще изтече всичкото ти знание, всичката ти доброта и сила навън и един ден ти ще се видиш една празна стомна. Тогава ти ще почнеш да мислиш, че животът няма смисъл. Тогава ти ще се обърнеш към хората да искаш тяхната любов. Едно трябва да знаете: За да те обичат хората, първо Бог трябва да те обича. Помнете: ти не можеш да станеш силен, ако Бог не ти даде сила. Ти не можеш да станеш разумен, ако Бог не ти даде разумност. Вие трябва да знаете, че сегашното ви състояние се обуславя от вашата любов, от вашата вяра и от вашата сила. Прилагайте Божия закон. Не се опирайте върху вашето минало, но знайте, че каквито сте били в любовта си към Бога, каквито сте били в силата си да служите на Бога, това сте създали и в себе си. И противоречията, които срещате в живота си, трябва да знаете, че те говорят за вашето отклоняване от правия път. Вие сте се отклонили някъде. Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това ни се дължи на външни причини или противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи, че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият и в самия човек. Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един трън, който ти причинява болка. Какво трябва да правиш? Няма какво да се самосъжаляваш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: „Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.“

Сега като ви говоря по разни въпроси, някои се питат, какви ли са моите намерения. Това никога не можете да знаете. Казвате: „Толкова невежи хора ли сме, че трябва да ни се говори толкова много?“ Аз не казвам, че сте невежи, но казвам, че ако не приемете това, което ви говоря, ще излезете много прости хора. Ако дойда при вас и ви дам една торба злато, вие не я приемете, как мислите, от много умните хора ли сте? Ще кажете, че ако приемете тази торба със злато, достойнството ви ще падне. Аз ви давам торбата, не да ви падне достойнството, но да се подигне. Ако ви дам една книга за четене, вие ще кажете, че не е нужно да се учи. Не, аз ви давам тази книга, за да се подигне вашето съзнание, давам ви условия да се развивате. Ако друг някой дойде на мое място, какво ще ви говори? Аз ви зная всички слабости и ако искам да ви замотая главите, лесно мога да направя това. Не е въпросът там, но ако аз си позволя да ви замотая, аз обърквам работите си толкова, че най-малко след две хиляди годни не бих могъл да ги оправя. Или какъв интерес имам да ви говоря, с цел да ви покажа своите знания. Моите знания имат смисъл и за мене, и за вас дотолкова, доколкото мога да ви подигна. Сега аз ви нося едно учение, което някога сте срещали, но сте го сте го изоставили и си казвате: „Не му е дошло времето още.“ Младата мома казва: „Сега аз трябва да се оженя, да родя няколко деца, да ги възпитам, а на стари години ще почна да уча, да служа на Бога.“ Това е крива песен, която момата пее. На майката дойде идеята да служи на Бога, но си казва: „Деца имам, трябва да ги наредя, не му е времето сега.“ Мъжът пожелае да служи на Бога, но си казва: „Чиновник съм, не му е времето сега.“ Които разсъждават така, всинца са на крив път. Преди всичко, вие сте чиновници на земята и ако не служите на Бога ще ви уволнят. След 120 години на земята няма да има нито един чиновник от вас. Най-много след 120 години всички, които днес ме слушате, ще бъдете уволнени на общо основание. Ако това не се сбъдне, елате да ми кажете. Сега аз не искам да се откажете от вашите стари къщи. Дръжте колибите си, но всеки трябва да живее със своите разбирания. Дръжте мъжете си, жените си, децата си, кой дето е, там да си остане, но да работи. Стремете се да внесете новото в себе си. Като ставате сутрин от сън, всеки мисли, каква работа има да свърши за себе си. После мислите, какво ще направите за ближните си. Ето какво ще ви кажа да правите сутрин, като станете: Старата си програма дръжте я и нея ще изпълните, но кажете в себе си: „Сега ще видя, какво мога да направя днес за Господа.“ И вечерта, като се върнеш от работа, дай си един малък отчет, след като си свършил нещо за себе си и за ближния си, какво си направил за Господа. Втората сутрин пак си помисли, какво можеш да направиш за Господа. Същевременно помоли се да ти се даде възможност, да направиш нещо за Господа. Като ставате сутрин с тази мисъл и си лягате вечер със същата мисъл, ще видите, как ще ви се даде възможност да направите нещо за Господа. Първия ден ще ви се случи да срещнете една млада мома, която е изкълчила или счупила крака си. Вие веднага ще пазарите файтон и ще я заведете в болница да превържат крака ѝ. По този начин ще имате възможност да се запознаете с младата мома и да образувате една красива връзка с нея. Като кажете, че искате да служите на Бога, ето какво ще ви даде втория ден: Ще срещнете на пътя си човек, който не е ял 5–6 деня и припаднал от глад. Вие ще вземете файтон и ще го заведете у дома си да го нахраните добре и да си почине. На третия ден ще срещнете едно сираче, което няма нийде никого, отчаяно от живота. Ще го вземете у дома си, ще го нахраните и ще го заведете на училище да учи. Тук ще му дадете възможност да реализира желанието на своята душа, да се учи. Това са три неща, свързани едно с друго. Още много работи мога да ви изнеса, които трябва да направите за Бога. Мога да ви дам цял поменик от работи, които трябва да свършите. Казвате: „Какво ще придобия, ако направя тия неща?“ Като срещнеш младата мома, която живее в света на любовта и ѝ помогнеш, от нея ще разбереш какво нещо е любовта. Твоето сърце ще се запали от онзи огън, който никога не изгасва. Като срещнеш онзи болен, гладен човек, който иде от света на мъдростта, от него ще разбереш, какво нещо е знанието. От този момент знанието и неговата светлина никога няма да те оставят. И на третия ден като срещнеш сирачето, от него ще разбереш, какво нещо е истината и свободата. Щом разбереш, какво нещо е любовта, мъдростта и истината, ти ще имаш една вечна основа, върху която ще можеш да градиш.

Сега желая на всички да срещнете младата мома с изкълчения крак. На втория ден желая ви да срещнете онзи гладен, който четири дни не е ял и припаднал от глад. Вземете го у дома си и го нахранете добре. Желая ви най-после да срещнете и бедното сираче. Тези трима души ще ви препоръчат в Божествените светове. При това положение всичките ви забъркани работи в живота ще се оправят.

Сега поставете младата мома в сърцето си, гладния човек в ума си и сирачето в тялото си.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

Двайсета неделна беседа от Учителя, държана на 12 март 1939 год., 10 ч.с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, хора, може, свят, знае, любов, сега, бог, страдание, всички, себе, земя, години, знаете, ден ,

 Неделни беседи , София, 12 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON