НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Основите на здравето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Основите на здравето

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казвам, здрав, сега, здравето, природа, аз, диафрагмата, можеш, хора, стане, мисъл, съм, цвят, дойде, бъде, мога, имаш ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Чете се темата: „Основите на здравето“.

За да бъдете здрави, трябва да мислите. Заради здравето всички трябва да изучавате този закон. Да бъдете здрави е един резултат. Животните не знаят, те чувстват, че са здрави. Човек трябва да знае кога е здрав. Във вас има вътрешен страх и това е едно нездравословно състояние. Ако се страхувате, че не знаете, това е друго. Някой път човек се страхува да си изкаже мнението. Щом се тревожиш, не си здрав; щом си малодушен, не си здрав; щом мислиш, че нямаш някакви дарби, не си здрав; щом мислиш, че си най-глупавият, не си здрав. Всички тия отрицателни неща, които мислиш, трябва да ги отхвърлиш, защото не са верни. Някой казва: „Аз не съм даровит човек“. Не е вярно, това не е здрава мисъл. Трябва да имаме ясна представа за нещата. Например, питам един предмет як ли е или не. Ще кажете, че трябва да го опитате. Казвам: якостта на този молив е толкова, колкото издържи на тежестта – някой ще се пречупи, някой ще се огъне, а друг ще издържи.

Сега, вие имате представи, които не почиват на здрава почва. Например, лекуват един човек, идва лекарят и казва, че вече е оздравял, но това е една лъжлива идея. Човек нито лесно оздравява, нито лесно се разболява. Болестта не идва моментално, всяко нездравословно състояние работи пет, десет, петнадесет, двадесет години, докато се прояви. А в деня, в който се прояви, ти казваш: „Не зная какво ми стана – болен съм“. Всъщност, здравето е започнало да се разклаща отдавна. Или да кажем, че някой човек е амбициозен. Не е лошо да е такъв, но къде е опасността на амбицията? Тя може да се сравни с голям товар. Ако туриш на гръб раница от десет-петнадесет килограма, можеш да ходиш, но ако товарът е петдесет и девет-шестдесет килограма и се качваш на планината, това е нещо неестествено и ти ще се съсипеш. Амбициозният човек е турил голям товар – снеми една част от него! Трябва всякога да туряш една идея или едно чувство, което можеш да носиш. Ако не можеш да ги носиш, ще се упражняваш. Има мисли и чувства за деца, има мисли и чувства за възрастни, има мисли и чувства за стари хора. Не мислете, че старият е слаб човек – той може да издържа там, дето младият не може. Стар човек в отрицателния смисъл на думата е тоз, който се тревожи, който изнемогва. На кой човек ще кажа, че е стар? – Който е узрял, който е един хубав плод. Малкото дете е недоузряло. Може ли да кажеш на един неузрял човек, че е узрял? Той не е стар. Може на някой стар човек да му турят млада форма, но тя ни най-малко прави човека. Ако турите на главата на някого цилиндър, ако го облечете с фрак, ръкавици, той ще стане ли учен или богат човек? Не.

Та казвам: трябва ви знание. Има знание, което е външно; има знание, което е вътрешно. Досега вие сте учили външното знание. Например, може да научите един език отлично, но да не можете да се ползвате. Да кажем, говорите френски или английски, но не можете да се ползвате. Всеки език съдържа едно богатство в себе си. Англичаните, например, имат определен характер и езикът им мяза на тях. Германия мяза на германците, Франция мяза на французите, България мяза на българите. Веднъж пътувах в планината и, минавайки покрай една река, ми направи впечатление шумът на скачащата вода. Запитах се може ли туй да се превърне в музика. На пръв поглед, като че всичко беше разхвърлено, но когато разгледах скачането на водата, видях, че не е така. Има в Природата нещо отлично и гениално. Тя толкова време свири на хората, толкова време им пее и никой досега не е разбрал песента й.

Сега, какви са основите на здравето? Можете да вземете някоя книга за здравето и да кажете за автора й: „Много учен човек“. Кой е най-ученият авторитет? Идете в Природата – тя е най-ученият авторитет. Има много учени хора, които говорят за здравето, но самите не са здрави. Може ли човек, който не знае да пее, да учи другите да пеят? Музикалният център на професора, който може да учи другите, трябва да е по-развит, отколкото на ученика. Той може да не владее гласа си, това е друг въпрос, но ако няма развит тоя музикален център, не може да преподава. Гласът може да се развие. Мнозина от вас имате гласов регистър от една октава или октава и няколко тона. Съвременният човек, за да бъде здрав, трябва да има регистър от най-малко две октави. Ако имаш само три тона, здрав човек не можеш да бъдеш. Ако пееш в две октави, здрав си, а ако не пееш, трябва да се стремиш. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Не е здраве, не е музика това.

И така, от колко елемента се състои здравето? Здравето включва над три октави и половина, но нормата му е две октави. Ще забележите, че когато заболее, човек не може да пее. Можете да проверите моите научни наблюдения. Когато заболее човек, може да се познае дали ще умре – щом не може да пее, ще умре. Тогава отивам при болния и му казвам: „Вземи един тон!“ – „Не мога, не мога да пея“. Казвам на околните: „Той ще умре, нищо повече“. – „Какво да правя?“ – „Ще пееш. Ако искаш да живееш, ще се научиш да пееш“. – „Ама аз не съм пял“. – „Ако можеш да се научиш да пееш, ще оздравееш“. Тъй седи сега въпросът. Ако не пееш, ще умреш. Пеенето – това е дишане.

Дадох ви песента „Мога да кажа“. Да преведете тази песен – това е една задача. Може да се разреши по много начини, но има един естествен път за всички въпроси. Те могат да се разрешат по разни начини – може да направите легато, да завъртите тук-там, да оплетете. Хората, които не знаят много, всякога го увъртат. И които не искат да си плащат дълговете, също го увъртат. При увъртането има ограничение на нещата. По колко начина можеш да представиш една мисъл? Например, как ще представите мекия човешки глас или ясния глас? На какво се дължи ясният глас? Въпросът трябва да се разглежда физиологично: когато тоновете на певеца опират в мекото небце, гласът му е плосък и нечист. Когато тоновете излизат от гърлото и се ударят в твърдото небце, гласът става чист и ясен. Гласът трябва да дойде към небцето, после до зъбите и тогава да излезе навън. Щом опре на мекото небце, музика няма. Който иска да пее ясно, а все опира тоновете на мекото небце, не може да постигне ясен глас. Питам какво ще стане, ако тръгнете да ходите по почва, която е толкова мека, че краката ви потъват в тинята? След като повървиш някое време, ще се изтощиш. А ако тръгнеш по твърда почва, без да затъват краката ти в калта, тогава ще ходиш свободно.

Казвам: човек не трябва да се спира в гласа си; и в своята мисъл не трябва да се спъва. Вие често се спъвате от страх. Започнете ли да мислите какво ще кажат хората, вие се уплашвате. Хубаво е, че искаш да имаш доброто мнение на хората. Но ако се страхуваш, ти няма да можеш да научиш онова, което е дадено в Природата. Да кажем, че искаш да изучиш някое изкуство – например, искаш да рисуваш, но се страхуваш какво ще кажат хората. Това, че те ще се смеят, нищо не значи. Всички деца, всички хора, когато започнат да учат нещо ново, все правят погрешки. Правили са и в бъдеще хиляди погрешки ще правят, но това нищо не значи, в погрешките няма грях. Грехът произтича от друг закон: когато можеш да направиш нещо, а не го правиш, това е грях. Ако направиш нещо някъде, без да знаеш, не те държат отговорен, но ако правиш нещо от инат и знаеш, държат те отговорен.

Сега, трябва да учите. Знанието, което съществува в света, е общо. Знанието през всичките векове, което е дошло до нас от древността и от което можем да се ползваме, е едно благословение. Защото е усилие на духа на цялото човечество, на всички ония добри и гениални хора, които са работили. Ние трябва да се ползваме от пътя, който те са прокарали, и от благата, които сега идват в нас. Ако остане сега да учим, както те са учили, изисква се много дълъг период.

Например, понякога вие хълцате, но не знаете причините. Как лекувате хълцането? Някой път го лекуват с разтриване на корема, някой път викат лекар, който ви дава лекарство. Вземете малко вода и поемете дълбоко въздух – така накарайте диафрагмата ви да слезе надолу. Понеже тя се е повдигнала и е притиснала белите дробове, образуват се тия спастични вълни. Подишай дълбоко и тури диафрагмата на място й. Диафрагмата е покривът на стомаха, а той всякога иска къщата му да е по-висока. И щом е по-висока, стомахът яде повече. От друга страна, диафрагмата е подът на дихателната система, която не обича той да се повдига нагоре. Диафрагмата трябва да бъде на своето място, защото тя разделя два свята. Тя е граница между физическия и Духовния свят. Не премествай тази граница – преместиш ли я, ще има вълнение.

Диафрагмата има важна роля в дишането. Които искат да учат науката за дишането, обръщат голямо внимание на диафрагмата. Щом тя функционира правилно, ще бъдеш здрав. Щом диафрагмата обича да се качва високо, тогава сърцето ще тупти, ще имаш кашлица, ще имаш прозевки и ще кажеш: „Откъде дойде този дявол?“ Дяволът е дошъл и е възгордял твоята диафрагма. Смири диафрагмата си, тури я на работа, кажи й да пази границата – по-нагоре да не се качва, по-надолу да не слиза, а да стои на мястото си.

Сега, във вас ще се зароди въпросът: „Откъде да знаем, че е така?“ Добре, тогава откъде ви дойде кашлицата? Щом се закашляш, кажи: „Няма да кашлям!“ Заповядай на кашлицата и й кажи: „Няма ли да ме освободиш!“ И тогава дълбоко напълни белия си дроб с въздух. При това положение, когато се напъваш да кашляш, въздухът наляга надолу и намества диафрагмата. А щом оставиш белия дроб с малко въздух, диафрагмата се качва нагоре. Поеми въздух – това е естественото лекуване, което може навсякъде да прилагаш. И другите спомагателни средства ще дойдат, но това са естествените неща, с които можете да си помогнете при кашлица.

Сега, вие започвате научно да разглеждате въпросите и така туряте здравето много далеч от себе си. Основите на здравето са следните: стомахът трябва добре да смила храната, да я превръща на кръв, да изпраща кръвта в белите дробове, за да се пречисти, след което да я изпраща в мозъка. Когато мозъкът възприеме кръвта, той трябва да извлече електричеството и магнетизма. След това мозъкът трябва да благодари и чрез нервната система трябва да изпрати тази сила по цялото тяло, че да могат и другите удове да се ползват от неговото производство. По този начин трябва да има една обмяна. Ако няма правилна обмяна между вашите стомах, бял дроб и мозък, вие нямате основи на здравето. Това са основите на здравето – стомахът да функционира правилно, белият дроб да функционира правилно и мозъкът да функционира правилно.

Разбира се, с начина, по който разглеждаме въпроса, ние изпадаме в морализиране. Например, казват: „Трябва да живеем добре!“ Как да живеем добре? За да живеем добре, най-първо, човек не трябва да бъде лаком в яденето, а после, не трябва да ни съблазнява яденето на другите, т. е. трябва да бъдем доволни от туй, което имаме. Щом имаме ябълчици, щом имаме пресен хляб, трябва да бъдем доволни от туй, което Природата ни е дала и да не искаме неща, които хората са създали. Нека другояче да ви обясня: имате, например, хубави и практични дрехи, много меки и топлички, но един ден вие ставате недоволни от тях, понеже нямат хубав външен вид, вземате други дрехи, по-тънки и по-корави, но с много хубав цвят, обличате ги и се простудявате. Питам тънките ли дрехи, които не задържат топлината, са по-хубави или меките дрехи, които не са с хубав цвят? Не съм против цвета и ако меките дрехи имат този хубав цвят, те са за предпочитане. С други думи, добре е, ако съберете мекотата и цвета заедно, но понякога мекота на дрехата е за предпочитане пред цвета.

Сега, в Природата цветът има друго отношение. Цветът на лицето, например, показва дали човек е здрав или не. В Природата всяко нещо е на мястото си. Има една много естествена краска, която показва телесното здраве. Има един цвят, който показва, че облечената дреха е здрава, а има цвят, който нищо не струва. Ако отидеш при Природата да залагаш дреха, която има хубав цвят, тя е готова хиляди да даде, а ако залагаш дреха, която няма здрав цвят, тя пет пари не дава. Когато отидеш при Природата хубаво облечен, тя ще ти обърне внимание, ще те посрещне и веднага ще те кредитира. А когато те види малко окъсан, не те кредитира веднага и казва: „Туй, което искаш от мен, не мога да ти го дам, ще почакаш малко“. Понеже Природата ти е давала, давала, а ти не си бил изправен човек, тя казва: „Ще почакаш малко“.

Сега, остава въпросът вие виновни ли сте. Не сте виновни, но не сте и праведни. Не сте сиромаси, но не сте и богати. Под „праведен“ разбирам богат човек, който с труд е спечелил богатството си. Казвам: не си грешен, но си сиромах. Грешния уподобявам на сиромах, а богатия – на праведен човек. Праведният е здрав човек. Грешният винаги има болести и това са полиците от миналото, които той изплаща. Заболяването показва, че някога си бил грешник и въз основа на греха идват болестите ти. Не е лошо, че идват, защото по този начин ще признаеш дълговете си и ще ги изплатиш. Сега, не мислете, че болестите са нещо неизлечимо. Те са нарушение на здравето и следователно, щом се премахне то, премахва се една малка дисхармония. Тази дисхармония съществува в храносмилателната система, в дихателната система, в нервната система и от тия три системи тя трябва да се премахне. В дихателната система усещаш, че не можеш да дишаш добре, а в храносмилателната система усещаш, че стомахът не работи както трябва. Когато стомахът не работи както трябва, и мозъкът не може да работи както трябва и тогава човек не може да бъде здрав. Сега, вие се плашите, казвате: „Аз не съм здрав, разболял съм се“ и така придавате на болестта един особен характер: „Нелечима е моята болест, тя ще ме завлече!“ Ако стоиш в пороя, ще те завлече; ако седиш встрани на брега, няма да те завлече. Излез навън!

И така, не се самозабравяйте, не се лъжете. Много пъти хората ще ви казват неща, които не са верни. Отишли при един европейски цар и му казвали: „Като теб друг цар няма – и на Природата да заповядаш нещо, тя ще го направи“. Царят се вслушал и един ден заповядал на придворните си да го занесат на брега на Атлантическия океан, когато имало прилив. Седнал той на брега, а придворните му казват: „Ваше величество, приливът иде, трябва да си вървим“. – „Как така иде, аз му заповядвам да се върне!“ Царят заповядал веднъж, заповядал втори път, но приливът все повече приближавал. Рекли придворните: „Ваше величество, приливът не слуша“... Та казвам: не се борете с приливите. Аз може да ви уверявам, че приливите ви слушат. Слуша той, но когато дойде до своя краен предел и вече виждам, че започва да се оттегля. Ако съм учен човек и направя наблюдения кога водата приижда, кога започва да се оттегля, кога отливът стига до крайния си предел, аз мога да „заповядам“ да стане прилив и мога да „заповядам“ да стане отлив. Гледам, съобразявам се и когато предстои да стане прилив, аз казвам да стане прилив, а когато предстои да стане отлив, казвам да стане отлив. И на това хората казват, че съм силен човек. Силен съм, понеже зная. Ако объркам закономерностите, ще видят, че колкото и да казвам на водата да се оттегли, тя не се оттегля и колкото да й казвам да дойде, тя не идва.

Сега, трябва да разбираме законите, с които Природата функционира. И щом правим всичко според тях, мисълта ни ще бъде вярна. Трябва да бъдем в съгласие с нейните закони, защото по-умни от нея не можем да бъдем. Природата е правила хиляди, милиони опити и вече има нещо изработено. Ние сме деца и едва сега започваме да учим. И трябва нейните методи да употребим.

Сега, няма да питам разбрахте ли ме, но ще ви кажа да приложете това. Не искам да го разбирате, приложете го сега. Например, имаш една отрицателна мисъл; какво трябва да правиш с нея? Представете си, че имате мисъл във вид на змия, а не обичате змиите; какво трябва да направите? – Не стопляйте змиите преждевременно. Природата знае, че змията е крайно егоистична и има друга философия, поради което я е направила студенокръвна – щом стане студено навън, тя се вдървява. Остави я така, не й давай топлина. Дадеш ли й топлина, ти ще бъдеш първата й жертва – щом събудиш кръвта й, теб ще ухапе. Не, нека седи замръзнала, а един ден, когато я опитомиш, ще я вземеш със себе си, ще тръгнете през гората и тя ще бъде един добър стражар. В Индия има факири, които с кобри респектират опасни тигри. Щом видят кобрата, тигрите бягат, защото знаят, че ако ги клъвне, заминават. Та казвам сега: силните мисли, които имат характера на кобра, ще ги държите в джоба си за други по-големи опасности.

Сега, как можете да опитомите кобрите? Ще ви приведа един пример, за да си изясните. Да кажем, че имате вряла вода с температура сто градуса; тя е една кобра и ако капнете върху тялото си петдесет-шестдесет-сто капки от нея, веднага ще ви изгори. Какво трябва да направите? На тази кобра ще турите студена вода, докато я направите с температура, която обичате. Сега, с врялата вода лесно можем да се справим и да я изстудим, но как ще опитомим кобрата не знаете. Какъв превод ще направите на този пример? – Трябва да намерите в кобрата една черта, която да обикнете. Змията е много тщеславна и ако я обикнете, тя става много разположена. Змиите са много умни и когато срещнете една змия, може да опитате.

Веднъж аз срещнах една змия – спряла се насред пътя с изваден език и казва: „Както виждаш, не мисля лошо, само понякога ухапвам хората, когато ме настъпят. Аз ли да мина по-напред или ти?“ Дадох й път: „Минете, нямам никакви лоши намерения“. Тя ме погледна и тръгна... Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло.

Сега, да допуснем, че ви дойде една лоша мисъл: представете си, че срещнете човек, когото мразите – не знаете причината, но имате крайно отвращение към него. Какво трябва да направите, за да си въздействате? Когато видиш този човек, кажи си: „Един ден той може да стане цар, а аз да имам нужда от него“. Когато го направиш цар, отвращението ти към него почти наполовина ще се смекчи. Изведнъж не можеш да го обикнеш, но поне наполовина можеш да смекчиш своето отвращение – това е пак една придобивка. Кажи си, че Господ може да направи този човек цар и от неговия подпис да зависи твоята свобода. И така, дойде ли ви една лоша мисъл, как трябва да я смекчите? – Кажете в себе си: „Тази лошата мисъл за добро е изпратена, има нещо хубаво в нея“. Така най-малко наполовина ще смекчите вашето лошо разположение. А когато ви се случи нещо, което никак не обичате, кажете: „За добро е“. За умния, за добрия човек и доброто, и лошото за добро му действат. А за глупавия и доброто, и лошото все за зло му действат.

Сега, каква е основната мисъл, която остана във вас да я приложите?

Можете ли да изпеете песента „Мога да кажа“? Не е лесна работата на певците, понеже имате три гърла – горно, средно и долно гърло – и не знаете през кое да пеете. Долното гърло са басите, средното са тенорите, а горното – сопраните. (Изпяхме няколко пъти с Учителя: „Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко, що расте.“). Дотук песента е разрешена, а сега остава: „Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване“. Дойдохме до задънена улица – или трябва да го изпеем, или трябва да го изменим. Но ще го оставим за другия клас.

Това, което днес научихте, няма да го забравите. Това е по-добро разрешение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

16-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
19 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Основите на здравето

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казвам, здрав, сега, здравето, природа, аз, диафрагмата, можеш, хора, стане, мисъл, съм, цвят, дойде, бъде, мога, имаш ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш.”

Имате ли тема? – Да. – “Основите на здравето”.(прочете се темата).

За да бъдете здрави, всички трябва да мислите. Във вас има един вътрешен страх. Това е нездравословно състояние. Ако се извинявате, че не знаете, то е едно. Понякога се страхувате да си изкажете мнението. Всички трябва да изучавате този закон за здравето. Искате да бъдете здрави, но това е резултат. Животните не знаят, че са здрави, те чувстват, че са здрави. Човек трябва да знае кога е здрав. Щом се тревожиш, не си здрав. Щом се обезсърчаваш, не си здрав. Щом си малодушен, не си здрав. Щом мислиш, че нямаш някакви дарби, не си здрав. Щом мислиш, че си най-глупав, не си здрав. Все отрицателни неща мислиш. Всички тези неща ще ги отхвърлиш.Има неща, които не са верни. Казваш: “Аз не съм даровит човек” Не е верно, това не е здрава мисъл. Трябва да имате ясна представа за нещата. Казвам, да опитам този предмет, як ли е, или не е як. Якотата на този молив е толкова, колкото издържа напрежението на тежестта. Някой ще се пречупи, някой ще се огъне, пък някой ще издържи. Казвам: “Вие имате една представа, която не почива на здрава основа.” Запример, лекар лекува един болен и казва, че е оздравял. Но това е лъжлива идея. Човек нито лесно оздравява, нито лесно се разболява. Болестта не иде моментално. Всяка болест, всяко нездравословно състояние е работило 5, 10, 20 години и след туй се проявява. В деня, в който се прояви, казваш: “Не зная какво стана, болен съм.” Всъщност здравето е започнало отдавна да се подравя, отдавна се е разклащало.

Казвате за някой човек, че е амбициозен. Не е лошо човек да е амбициозен. Къде е опасността от амбицията? Амбицията ще я сравните с голям товар. Ако туриш една раница от 10, 15 килограма, може да ходиш, но ако туриш един товар от 50-60 килограма на гърба си и се качваш по планината, ти ще се съсипеш. Снеми част от товара си. Всякога ще имаш една идея, едно чувство, което може да носиш. Ако не можеш да носиш, ще се упражняваш. Има мисли за деца, има чувства за деца. Има чувства за възрастни, има мисли за възрастни. Има мисли за стари, има чувства за стари. Не мислете, че стария е слаб. Старият може да издържа там, дето младият не може да издържа. В такъв случай той не е стар. Стар е, който се тревожи, който изнемогва. Малкото дете е уж неузряло. Кого ще наречем стар? – Който е узрял като хубав плод. Може ли да кажеш на човек, който не е узрял, че е узрял? Той не е стар. Защо ще кажеш, че е млад, когато не е млад? Може на стария човек да туриш млада форма, но ни най-малко формата не прави човека. Ако един човек облече фрак, тури си цилиндър, ръкавици, ще стане ли учен или богат? – Не.

Казвам: вас ви трябва едно знание! Има едно знание, което е външно, има едно знание, което е вътрешно. Досега вие сте изучавали външното знание. Може да изучите един език много хубаво, отлично, но не може да се ползвате. Може да говорите френски или английски, но не може да се ползувате. Всеки език съдържа богатства в себе си. Всеки народ има свой език, например англичаните имат един характерен език, който прилича на тях. Германия прилича на германците, Франция прилича на французите. България прилича на българите. Веднъж пътувах в планината, минавам покрай една река, направи ми впечатление нейният шум, как скача водата. Казвам си, може ли това да се превърне в музика? При пръв поглед, като ще е разхвърлено, но като разгледах скачането на водата видях, че то не е така, както първоначално ми се видя. В природата има нещо отлично, гениално. Досега природата толкоз време свири на хората, толкоз време пее, но досега никой не е разбрал песента й.

Питам: “Какви са основите на здравето?” Може да вземете някоя книга на някой много учен човек. Природата е най-ученият авторитет. Има много учени хора, които говорят за здравето, но те сами не са здрави. Може ли човек, който не знае да пее, да учи другите да пеят? Онзи професор, който учи другите, неговият център по музика трябва да бъде по-развит, отколкото на ученика. Ако професорът няма развит този център на музиката, не може да преподава. Той може да не е господар на гърлото, то е друг въпрос. Гласът може да се развие. Мнозина от вас имате имате регистър от една октава, или една октава и няколко тона. За да бъде здрав един съвременен човек, трябва да има най-малко две октави. Ако имаш само три тона, ти здрав не можеш да бъдеш. Ако имаш две октави, нормално здрав можеш да бъдеш. Ако пееш две октави, здрав си. Ако не пееш, трябва да се стремиш. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Това не е здраве, не е музика.

Колко елемента има здравето? Здравето е над три октави и половина, но нормата на здравето е две октави. Забележете, че когато човек заболее, не може да пее. Може да проверите моите научни наблюдения. Като заболее човек, може да познаете дали ще умре. Щом не може да пее, ще умре. Казвам му: “Вземи един тон.” – “Не мога да пея.” Казвам: “Той ще умре.” – “Какво да правя?” – “Ще пееш, ще се научиш да пееш. Ако искаш да живееш, ще се научиш да пееш.” Казва: “Аз не съм пял.” Казвам: “Ако можеш да се научиш да пееш, ти ще оздравееш. Ако не пееш, ще умреш.” Пеенето е дишане. Тъй седи въпросът.

Дадох ви една песен, която е задача. “Мога да кажа” да го преведете. То може да се разреши по много начини. Има един естествен път за всички въпроси. Въпросите могат да се разрешат по разни начини. Може да направите легато, може да завъртите тук и там, да уплетете. Хората, които не са знаели много, все са увъртали. Хората, които не искат да си плащат дълговете, увъртат. При увъртането има ограничение на нещата. По колко начина може да представиш една мисъл? Запример, как ще представите мекия глас? На какво се дължи ясния глас? Казвате: “Гласът не е ясен.” Физиологически трябва да разглеждате въпроса. Когато гласът на певеца опира на мекото небце, този глас е плосък, не е чист. Като излезе във високото небце, в коравото насред, този тон е чист и става ясен. Тонът, като излезе от гърлото, трябва да дойде до небцето, после по зъбите и да излезе навън. Щом спре на меката част, няма музика. Който не знае, иска да пее ясно, но гласът опира все на меката част, и може да бъде ясен. Какво ще бъде, ако тръгнете по мека почва, потъвате в тинята, едва ходите, как ще вървите? Ако тръгнете през калната почва, какво ще бъде положението? Като повървиш, известно време, ти ще се изтощиш. Ако тръгнеш по твърда почва без да потъват краката в калта, тогава ще ходиш свободно.

Казвам: човек не трябва да се спъва в гласа си, не трябва да се спъва и в своята мисъл. Често се спъвате от страх. Помислите ли, какво ще кажат хората, вие се уплашите. Искаш да имаш доброто мнение на хората. И то е хубаво. Ако се страхуваш, няма да можеш да научиш онова, което е дадено от природата. Или искаш да изучиш някое изкуство, искаш да рисуваш, но се страхуваш какво ще кажат хората. Нищо не значи, че те ще се смеят. Децата като започнат да се учат, пък и всичките хора когато започнат нещо ново да учат, все правят погрешки. Правили са и за бъдеще хиляди погрешки ще правят. Погрешките са безпредметни. В това няма грях. Грехът изтича по друг закон – когато можеш да направиш нещо и не го правиш, това е грях. Направиш нещо някъде, но не знаеш, не те държат отговорен. Ако правиш нещо от инат, знаеш, тогава те държат отговорен.

Сега ще учите. Знанието, което съществува в света е общо. Знанието, събрано от всичките векове, което е дошло от древността, от което може да се ползвате, е едно благословение. Защото то е усилие на духа на цялото човечество, на всички добри и гениални хора, които са работили. Ние трябва да се ползваме от пътя, който са прокарали и благата, които идат в нас. Ако остане и ние да учим, както те са учили, изисква се един дълъг период.

Запример, вие понякога хълцате. Не знаете причината на хълцането. Как го лекувате? Някой път го лекувате с разтриване на корема, някой път викате лекар, който ви дава лекарство. Пийте малко вода, поемете въздух дълбоко, накарайте диафрагмата да слезе. Диафрагмата се подигнала, натиска дробовете, образува тия вълни. Подишай, диафрагмата да отиде на мястото си. Диафрагмата е покрив на стомаха. Той иска къщата му да е по-висока. Щом къщата на стомаха е по-висока, яде повече. А пък диафрагмата е подът на дихателната система. Тя не обича подът да се подига нагоре, основата трябва да седи равна, да бъде на място. Тя е на границата между физическия и духовния свят. Не премествай тази граница. Щом преместиш, ще имаш едно вълнение. Нека седи на място границата. При дишането диафрагмата има важна роля. Които изучават науката за дишането, обръщат голямо внимание на диафрагмата. Щом тя функционира правилно, ще бъдеш здрав; щом не функционира правилно, не можеш да бъдеш здрав. Когато тя се качва нагоре, тогава сърцето тупти, ще имаш кашлица, ще имаш прозявки и много други работи. Ще кажеш: “Откъде дойде този дявол.” Дяволът дошъл, възгордял твоята диафрагма. Смири диафрагмата си, тури я на работа. Ще й кажеш да пази границата, да стои на мястото си. Във вас ще се роди мисълта: “отде да знаем, че е така.” Ами отде дойде кашлицата, защо кашляте. Щом закашляш, кажи: “Няма да кашлям!” Вие искате да заповядвате на кашлицата. Кажете й: “Няма ли да ме освободиш?” Заповядайте на кашлицата. Тогава,за да спреш кашлицата, напълни дробовете с въздух, като искаш да кашляш, като се напъваш диафрагмата не пуща въздух и той като натисне, ще я намести. Като оставиш дробовете непълни с въздух, диафрагмата излиза нагоре. Казвам: “Поеми въздух.” То е естествено лекуване. Навсякъде може да се лекувате. Другите спомагателни средства и те ще дойдат. Това са естествени неща, с които може да си помогнете при кашлицата.

Вие разглеждате въпросите научно и туряте здравето много далеч от себе си. Какви са основите на здравето? Основите на здравето са стомахът да работи, добре да смила храната и да я изпраща, кръвта да отива в белите дробове да се пречисти, хранителните сокове да се пренаправят на кръв и след туй да отидат в мозъка. Като възприеме кръвта мозъкът ще извади електричеството и магнетизма. След туй мозъкът трябва да поблагодари, тази сила да я изпрати по цялото тяло, та да може и другите да се ползват от неговото производство. Трябва да има една обмяна. Ако няма правилна обмяна между стомаха, белите дробове и мозъка ви, вие нямате основи на здравето. Основите на здравето са стомахът да функционира правилно, белите дробове да функционират правилно и мозъкът да функционира правилно.

Понякога като разглеждаме въпроса, изпадаме в морализиране. Казвате: “Трябва да живеем добре.” Питам, как да живеем добре? За да живеем добре, при яденето първо човек не трябва да бъде лаком. Не трябва да ни съблазнява яденето на другите. Трябва да бъдем доволни от това, което имаме. Имаме пресен хляб и ябълки, трябва да бъдем доволни от това, което природата ни е дала. Да не искаме неща, които хората са създали. Да обясня другояче. Имате хубави, меки, топли дрехи, като ги облечете добре задържат топлината на тялото. Един ден вие не сте доволни от тия дрехи, понеже нямат такъв хубав изглед. Вземете тънки дрехи, по-корави, не са така меки, но имат хубав цвят. Носите ги, но се простудите. Питам, светлите дрехи ли са по-хубави, които не задържат топлината, или меките дрехи, които нямат хубав цвят? Не съм против цвета, ако меките дрехи имат и хубав цвят, те са за предпочитане. Но меките дрехи, които нямат хубав цвят, са за предпочитане, отколкото които имат хубав цвят, но са тънки и корави. Ако съберете мекотата на дрехата и цвета, е хубаво. Някой път меко […] – друго отношение. Цветът на лицето показва, дали човек е здрав или не. В природата всяко нещо е на мястото си. Естественият цвят показва, че има здравословно състояние на тялото. Има една естествена краска, която показва здравето. Като се облече дрехата, има един цвят, който показва, че дрехата е здрава. Има друг цвят, който нищо не струва. Ако облечеш такава дреха, тя пет пари не дава. Но ако залагаш дреха, която има хубав цвят, е готова хиляди да ти даде. Ако залагаш дреха, която няма цвят, тя пет пари не дава. Като отидеш при природата хубаво облечен, като те види, тя обръща внимание, ще те посрещне, веднага те кредитира. Като те види малко окъсан, казва: “Ще почакаш малко.” Не те кредитира и казва: “Това, което искаш от мене, не мога да ти го дам.” Понеже тя ти давала, давала, не си бил изправен. Тя ще ти каже, не така грубо като хората, но ще ти каже да почакаш.

Сега остава мисълта: “Ние виновни ли сме?” – “Не сте виновни, но не сте и праведни.” Какъв е праведният човек. Не сте сиромаси, но не сте и богати. Праведен човек разбирам богат човек, който с труд е спечелил богатството си. Казвам: “Не си грешен, но си сиромах.” Грешният употребявам на сиромах, богатият на праведен човек. Праведният човек е здрав човек. Грешният човек винаги има болест, това са полиците, които той изплаща. Те са дълговете от миналото. Като се разболееш, това показва, че някога в миналото си бил грешник и на този грях идат болестите. Не е лошо, че идат болестите. Като дойдат, ще признаеш дълговете си и ще ги изплатиш. Не мислете, че болестите са нещо нелечимо. Болестта е нарушение на здравето. Следователно, щом се премахне нарушението, една малка дисхармония – дисхармонията може да е в пишеварителната система, дисхармонията може да е в дихателната система, може да е в нервната система – но трябва да се премахне. В дихателната система усещаш, че не можеш да дишаш, както искаш. В яденето усещаш, че стомахът не работи. Стомахът не работи, както трябва, мозъкът не работи, както трябва и човек не може да бъде здрав. Сега се плашите и казвате: “Аз не съм здрав, аз съм се разболял.” Тогава придавате на болестта един особен характер, казвате: “Нелечима е моята болест, тя ще ме завлече.” Ако стоиш в пороя, ще те завлече, ако седиш на брега, няма да те завлече. Но ако си далеч от реката, няма да те завлече. Излезте навън. Не се самозабравяйте, не се лъжете. Много неща ще ви кажат хората, които не са верни.

Един европейски цар хвалили и му казвали: “Като тебе друг цар няма. Ти и в природата като заповядаш, ще го направи.” Той ги слушал. Един ден заповядал на своите придворни да го занесат на брега на Атлантическия океан. Излязъл на брега, когато имало прилив. Седнал на брега, приливът идва. Придворните му казват: “Ваше величество, приливът идва, трябва да вървим.” – “Какво че идва приливът, аз заповядвам да се върне.” Заповядал веднъж, два пъти, приливът продължава да иде. Казват: “Ваше величество!” – Не слуша. Казвам: не се борете с приливите. Може да ви уверяват, че приливите ви слушат. Приливът слуша, когато дойде до своя краен предел, тогава започва да се оттегля. Аз съм учен човек, заповядвам да се оттегли водата. Като дойде до крайния предел отливът спира. Мога да заповядам приливът да стане и може да заповядам отливът да стане. Съобразявам се, когато приливът става, тогава казвам -да стане приливът. И когато става отливът, казвам – да стане. Туй хората наричат, че аз съм силен човек. Силен човек съм, понеже зная. Като объркам работите, ще видя, че колкото и да казвам на водата да се оттегли, не се оттегля. Като казвам да дойде, не идва. Трябва да се разбират онези закони, с които природата функционира. Каквото правим според тия закони, мисълта ни ще бъде вярна. Трябва да бъдем съгласни с нейните закони, защото по-умни от нея не можем да бъдем тя е правила хиляди и милиони опити, опити и има вече нещо изработено. Ние сме деца, едва сега започваме да учим. Ще употребим всички нейни закони.

Сега няма да ви питам, разбрахте ли ме, но ще ви кажа: “Приложете това!” Аз не искам да разбирате. Казвате: “Аз не можах да разбера.” Въпросът не е за разбиране. Приложете го. Имаш една отрицателна мисъл, какво трябва да правиш с нея? Представете си, че имате една мисъл във вид на змия, пък не обичате змиите. Какво трябва да правите? Не стопляйте змиите преждевременно. Природата знае, че змията е крайно егоистична. Има и друга философия за това – тя е направена студенокръвна. Щом стане студено, тя се вдървява. Остави я да е вдървена, не й давай топлина. Защото, щом й дадеш топлина, ти ще й бъдеш първата жертва. Щом събудиш нейната кръв, тебе ще ухапе. Нека седи замръзнала. Един ден като я опитомиш, ще я вземеш със себе си, ще тръгнеш през гората, и тя ще ти бъде добър стражар. В Индия има факири, които със змиите респектират тигрите, които са много опасни, задигат човека, носят го. Индусите носят кобри, тигрите като ги видят, бягат, защото знаят, че като ги клъвне, отиде. Кобрата само като покаже главата си, тигрите бягат. Щом имате кобра, тигърът я помирисва.

Казвам: силните мисли, които имат характера на кобрите, ще ги държите в джоба си за други, по-големи опасности. Сега другата мисъл – как да опитомите кобрите? Ще ви приведа един пример да си изясните. Да кажем имате вряла вода при 100 градуса. Тя е една кобра. Ако от такава вода капне на тялото 50, 60, 100 капки, веднага ще ви изгори. Какво трябва да направите? На тази кобра ще турите студена вода, докато направите водата до такава температура, която вие обичате. И на кобрата по същия начин. Как ще приложите закона на кобрата? С водата лесно можем да се справим, знаем как да изстудяваме водата. Но кобрата как ще опитомим, това не знаете. Как ще приведете този пример? На кобрата ще намерите една черта, която ще обикнете. Змията е много тщеславна. Ако я обикнете, тя е много разположена. Може да направите опит. Змиите са много умни. Като срещнете една змия, може да опитате. Срещнах една змия на пътя, тя се спряла, изплезила езика. Казва: “Както виждаш, не мисля лошо. Някой път ухапвам хората, когато ме настъпят.” Тя стои на пътя и пита: “Както обичаш, аз да мина по-напред, или ти?” Казвам: “Мини.” Тя ме погледна и тръгна. Като не й разбираме езика, не виждаме хубаво. Казвам: “Ни най-малко нямам лоши намерения.” И най-лошата кобра няма лоши намерения. Понякога кобрата става лоша. Гладът е, който прави животните лоши. Когато една змия много дълго гладува, гладувала два, три месеца, като се събуди тази криза, става лоша. Поради глада животните стават жестоки, понеже искат да наситят глада. Казвам, ако на тази кобра дадете храна, или намерите доброто в нея, вие ще се освободите от едно зло. Да допуснем, че ви дойде една лоша мисъл, какво ще направите? Дойде някой човек, когото не обичате, как трябва да се справите? Представете си, че мразите някого, не знаете причината, като го видите, имате крайно отвращение. Какво трябва да направите, за да си въздействате. Като видиш този човек, към когото имаш отвращение, кажи си: “Той един ден може да стане цар, пък аз да имам нужда от него.” Направи го цар. Тогава отвращението почти наполовина ще се смекчи. Този човек, от когото имате отвращение, може да е цар, ако с него постъпиш добре, ако ти смекчиш своето отвращение – ти изведнъж не можеш да го обикнеш, но смекчи поне на половина своето отвращение, то е пак една придобивка. Представи си, че този човек е цар и от него зависи да даде своя подпис за свободата ти или не. Да кажем, дойде ви една мисъл, как трябва да я смекчите? Кажете в себе си: “За добро е.” Тази лошата мисъл е изпратена за добро. Пак има нещо хубаво. Наполовина най-малко ще смекчи вашето разположение. Случи ви се нещо, което никак не обичате. Кажете: “За добро е.” За умния, за добрия човек всичко – и добро и лошо, все за добро действа; пък за глупавия и доброто и лошото, все за зло му действува по неговото разбиране.

Каква е основната мисъл, която остана във вас и можете да я приложите?

Може ли да изпеете: “Мога да кажа, че Слънцето скоро ще изгрее.” Не е лесна работа на певците, понеже имате горно гърло, средно гърло и долно гърло. Три гърла имате и не знаете през кое да пеете. Долното гърло са басистите, средното тенорите, горното сопраните.

/Няколко пъти пяхме с Учителя: “Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлината то ще внесе за всичко що расте”/. Дотук песента е разрешена, сега остава: “всичко живо ще стане и на работа ще се хване”. Дойдохме до задънена улица. Или трябва да го изпеем, или трябва да го изменим. Това ще остане за другия път. Това, което днес научихте, няма да го забравите. То е по-добро разрешение.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
16 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 19 март 1937 г., петък, 5 часа сутринта
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON