НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
206
резултата в
87
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
„Може – казал маститият
старец
, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи.
„Може – казал маститият
старец
, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари.
към беседата >>
2.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад
старец
и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“.
Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може да влезе“. Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже: „Дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло.
При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад
старец
и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“.
Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя.
към беседата >>
Като заминал
старецът
, светията почнал да се моли Богу за него.
Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже: „Дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“.
Като заминал
старецът
, светията почнал да се моли Богу за него.
Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“.
към беседата >>
Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този
старец
е дяволът.
Когато някой каже: „Дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него.
Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този
старец
е дяволът.
За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е.
към беседата >>
След няколко време
старецът
дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как?
По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“.
След няколко време
старецът
дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как?
– извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж. Една жена иска мъжа ѝ да я направи щастлива; как ще я направи щастлива, когато тя не го обича?
към беседата >>
3.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Както в един живот детето става мъж и
старец
, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство.
Всеки ден в нашия стомах туряме храна, образува се движение, енергия и ние живеем. Обаче идва ден и този, който движи стомаха, казва: "Свърших си работата" - и си отива. Ние казваме: "Това е смърт." Не е смърт, а е излизане. След хиляда години ние сме пак на земята, но по-съвършени. С един живот не можем да се проявим.
Както в един живот детето става мъж и
старец
, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство.
Тая сол, която имаме, достатъчна ли е? Не е достатъчна сега и трябва да я осолим. Христовото учение не е неприложимо, както казват. Ако го разберяхме, щяхме да бъдем щастливи. Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем.
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец
старец
?
Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи". Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости!
Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец
старец
?
". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука.
към беседата >>
Имаше един
старец
, който влизаше в Сливен вечерно време.
Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола.
Имаше един
старец
, който влизаше в Сливен вечерно време.
Като го питах: „Защо влизаш вечерно време? ", отговаряше: „За да не ме види змеят", а пък аз тълкувах – за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезна".
към беседата >>
5.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния
старец
.
Може да е легенда. Разправят за великия цигулар Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири. Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му. Свирил 2–10–20 минути, и всички хора започнали да тургат в копанката златни и сребърни монети. Свирил, докато копанката се напълнила.
Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния
старец
.
Бедният този старец стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: „Чакай да видя какво ще излезе“, а е слушал как майсторът свирил. „Да – казал е, – виждам сега моя велик учител, майстор на живота.“ Копанката – това е съсъд, в който са се сипели велики добри мисли. Когато и у вас дойде да засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания, и вие няма да бъдете кекави и немощни, но млади, свежи, добри и силни. Аз бих желал в даден случай и вие да направите това. Не да посветите целия си живот на това, защото Христос, като похвалява Мария, иска да ни каже: „Аз не искам да ми дадете всичкото си време, а само това, което не знаете как да употребите, па колкото малко и да е това време.
към беседата >>
Бедният този
старец
стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: „Чакай да видя какво ще излезе“, а е слушал как майсторът свирил.
Разправят за великия цигулар Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири. Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му. Свирил 2–10–20 минути, и всички хора започнали да тургат в копанката златни и сребърни монети. Свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния старец.
Бедният този
старец
стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: „Чакай да видя какво ще излезе“, а е слушал как майсторът свирил.
„Да – казал е, – виждам сега моя велик учител, майстор на живота.“ Копанката – това е съсъд, в който са се сипели велики добри мисли. Когато и у вас дойде да засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания, и вие няма да бъдете кекави и немощни, но млади, свежи, добри и силни. Аз бих желал в даден случай и вие да направите това. Не да посветите целия си живот на това, защото Христос, като похвалява Мария, иска да ни каже: „Аз не искам да ми дадете всичкото си време, а само това, което не знаете как да употребите, па колкото малко и да е това време. А другото време, през което сте заети, свободни сте, вършете си своите длъжности в живота“.
към беседата >>
6.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един
старец
, който не можел да премине.
На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.
В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един
старец
, който не можел да премине.
Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил.
към беседата >>
Когато трябвало да слезе,
старецът
не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си.
В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката.
Когато трябвало да слезе,
старецът
не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си.
По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете.
към беседата >>
По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие
стареца
.
Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си.
По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие
стареца
.
Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес всички все от любов страдате.
към беседата >>
Пие си той виното, а
старецът
го стиска за гърлото – и той иска.
Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца.
Пие си той виното, а
старецът
го стиска за гърлото – и той иска.
Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес всички все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов.
към беседата >>
Господинът му давал, давал, докато най-после
старецът
се напил.
В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска.
Господинът му давал, давал, докато най-после
старецът
се напил.
Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес всички все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплакват, че не ги обичали хората.
към беседата >>
7.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Например някоя видяла един
старец
с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности, и ние имаме такива! ” Имайте предвид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности.
Например някоя видяла един
старец
с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
” Този старец каза ли ти, че е Господ? – „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни.
към беседата >>
” Този
старец
каза ли ти, че е Господ?
Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности, и ние имаме такива! ” Имайте предвид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
” Този
старец
каза ли ти, че е Господ?
– „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено.
към беседата >>
8.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Бащата заема мястото на онзи
старец
мъдрец, а синът – мястото на силния.
Отношението на слугите към господарите е произлязло от отношенията на синовете към родителите. Бащи и синове, майки и дъщери създават всичката дисхармония в света. Ако майката изнасилва дъщеря си, и последната се отнася по същите правила към нея. Дъщерята после ще се отнася и със слугите си по същия начин, както майката с нея. По тази йерархия се образували слугите и господарите, защото не са разбирали този велик закон.
Бащата заема мястото на онзи
старец
мъдрец, а синът – мястото на силния.
Бащата ще каже: „Аз ще заема мястото на опорна точка, около която ти ще се въртиш и движиш в хиляди и милиони направления. Може да правиш всичко, каквото искаш, но не се отделяй от опорната точка“. Ако синът каже, че бащата е глупав и поиска да се отдели от него, всичко се разваля. В такъв случай бащата не е силен и с това и синът изгубва. А синът е силен, но не е умен.
към беседата >>
9.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Някой
старец
си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този
старец
защо ли подпира това дърво?
Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба; в едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото. Няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени – той ще почерпи от дървото известна сила, ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха.
Някой
старец
си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този
старец
защо ли подпира това дърво?
“ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него. Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа? “ Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение.
към беседата >>
“
Старецът
не подпира дървото, а дървото подпира него.
Няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени – той ще почерпи от дървото известна сила, ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво?
“
Старецът
не подпира дървото, а дървото подпира него.
Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа? “ Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако всеки ден можете да правите такива разходки, още по-добре ще бъде – то ще ви държи топло с месеци.
към беседата >>
Старецът
казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа?
Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво? “ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него.
Старецът
казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа?
“ Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако всеки ден можете да правите такива разходки, още по-добре ще бъде – то ще ви държи топло с месеци. Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, са пълни с творческа енергия.
към беседата >>
10.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
А
старецът
, старият човек не може да се разбогатее.
(втори вариант)
Според мене, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора на половина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? - Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни.
А
старецът
, старият човек не може да се разбогатее.
Той казва: "Аз много зная". Какво ще разправям на този стар дядо , който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играел много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие", т. е.
към втори вариант >>
11.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един
старец
, който се навел да си връзва връзките на обущата.
Майката излиза на нивата и оставя по-голямото братче да наглежда по-малкото, оставя му мляко с каймак, та като огладнее малкото, да го нахрани. То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си? “ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват. Законът е същ. Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели.
Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един
старец
, който се навел да си връзва връзките на обущата.
Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките.“ Дядото каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „Дядо, вържи си връзките на обущата“ – ако той това не беше забелязал. Дотам сме дошли ние. Виждаме някой в затруднено положение и всеки си вдига раменете и казва: „Господ да му е на помощ.“ В новото учение тези думи „Господ да му е на помощ“ се разбират другояче. Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето.
към беседата >>
12.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден
старец
; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството.
Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход! “ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо.
Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден
старец
; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството.
Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец. Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи.
към беседата >>
Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този
старец
.
“ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството.
Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този
старец
.
Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи. Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“.
към беседата >>
Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли
стареца
, без да му помогнете, въпросът не е решен.
Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец.
Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли
стареца
, без да му помогнете, въпросът не е решен.
Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи. Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“. Оженят ли се – няма вече „ангелче“, няма „гълъбче“ а „Иване“, „Маро“.
към беседата >>
13.
Нито се променя, нито се изменя
,
ИБ
, В.Търново, 14.10.1920г.,
Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате
старец
, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив.
Ангелско – което се изменя, но не се променя. Божествено – което нито се изменя, нито се променя. Понеже ние се състоим от три реални свята, първият е потребен само за тялото, вторият – за душата, а третият – за духа. Трябва да знаем да превърнем нещата, които се изменят и променят. Аз ще ви докажа как ще трябва да се изменяте.
Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате
старец
, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив.
Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря? – Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по невнимание сламата се запаля от свещта и така станал пожарът. През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал.
към беседата >>
14.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Ако срещнете някой
старец
, паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате.
Сухите са много активни. Не, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон.
Ако срещнете някой
старец
, паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате.
Не, спрете се, помогнете му с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат — спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави.
към беседата >>
Едва довели този
старец
, подпрян на две патерици.
И тъй, вярвайте на вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито.
Едва довели този
старец
, подпрян на две патерици.
Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.
към беседата >>
Идва бащата,
старец
подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито.
Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.
Идва бащата,
старец
подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито.
Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици.
към беседата >>
Идва бащата, строен, добър
старец
, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.
Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.
Идва бащата, строен, добър
старец
, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.
Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът.
към беседата >>
Царят запитал този
старец
: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?
Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.
Царят запитал този
старец
: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?
Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха.
към беседата >>
Старецът
отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно.
Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?
Старецът
отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно.
И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее.
към беседата >>
Царят запитал
стареца
: Ами с пари ли го купувахте?
Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици.
Царят запитал
стареца
: Ами с пари ли го купувахте?
— В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина.
към беседата >>
— В наше време пари нямаше — отговорил
старецът
.
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте?
— В наше време пари нямаше — отговорил
старецът
.
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.
към беседата >>
Ако срещнете някой
старец
паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате.
(втори вариант)
Сухите са много активни. Не, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я, дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия божествен закон.
Ако срещнете някой
старец
паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате.
Нищо, спрете се, помогнете му с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев или грош, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави.
към втори вариант >>
Едва довели този
старец
, подпрян на две патерици.
(втори вариант)
И тъй, вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито.
Едва довели този
старец
, подпрян на две патерици.
Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно".
към втори вариант >>
Идва бащата,
старец
, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми".
(втори вариант)
Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми".
Идва бащата,
старец
, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми".
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте?
към втори вариант >>
Идва бащата, строен, добър
старец
, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
(втори вариант)
Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми".
Идва бащата, строен, добър
старец
, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът.
към втори вариант >>
Царят запитва този
старец
: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две?
(втори вариант)
Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
Царят запитва този
старец
: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две?
" Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха.
към втори вариант >>
"
Старецът
отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно".
(втори вариант)
Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две?
"
Старецът
отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно".
И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество".
към втори вариант >>
Царят запитва
стареца
: "Ами с пари ли го купувахте?
(втори вариант)
Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици.
Царят запитва
стареца
: "Ами с пари ли го купувахте?
" - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество". Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. Тогава ще разберете ония задачи от висшата математика и геометрия, които сега са неизвестни на хората.
към втори вариант >>
" - "В наше време пари нямаше", отговаря
старецът
.
(втори вариант)
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте?
" - "В наше време пари нямаше", отговаря
старецът
.
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество". Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. Тогава ще разберете ония задачи от висшата математика и геометрия, които сега са неизвестни на хората.
към втори вариант >>
15.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ
старецъ
.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си.
Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ
старецъ
.
Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество. Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ.
към втори вариант >>
16.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Трябва ли да приличате на онзи
старец
, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове.
Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си.
Трябва ли да приличате на онзи
старец
, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове.
– „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“.
към беседата >>
Трябва ли да приличате на онзи
старец
, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове.
Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си.
Трябва ли да приличате на онзи
старец
, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове.
– „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“.
към беседата >>
17.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Следователно ти не си един
старец
, но живееш своя стар живот, разпуснатия живот.
Живееш, но в живота има два момента: някои хора живеят със стария живот. Вие ще възразите: „Как е възможно човек да живее в настоящето своя стар живот? “ Ето как. Да допуснем, че на младини ти си ял и пил, живеел си разпуснат живот, а на старини постоянно те боли гръбнакът, това-онова. Живееш, ама как живееш – разпуснатия живот на своите младини.
Следователно ти не си един
старец
, но живееш своя стар живот, разпуснатия живот.
А може да си живял отличен, чист живот, и на старини ти си свеж, бодър. Ще кажете: „Свеж? “ – Да, той преживява живота на своите младини. Друго изяснение да ви дам: ти си взел пари назаем, стотина полици имаш, ял си, пил си, и сега се наредят тия кредитори, хлопат на вратата ти. „Побеля ми главата“, казваш.
към беседата >>
18.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Да вземем един 80-годишен
старец
и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит.
Да вземем един 80-годишен
старец
и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат.
към беседата >>
А ако аз се спра, да свържа обущата на един
старец
, то е една благородна черта.
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
А ако аз се спра, да свържа обущата на един
старец
, то е една благородна черта.
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
към беседата >>
19.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Ако в една от тия реторти туря 90 годишен
старец
, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък.
Ще вземеш един стар човек, ще го туриш в ретортата и ще го стопиш. Така той става духовен човек. – Как ще го стопиш? – Ще го стопиш, разбира се. Аз имам в своята стая 10 реторти.
Ако в една от тия реторти туря 90 годишен
старец
, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък.
Който не знае, какво става в стаята ми, ще се чуди, какъв човек съм и ще каже: Този човек добре проповядва, а като дойдат хората при него, викат и плачат. Ето, и ти, ако искаш да знаеш, какво става със старите в ретортата, влез в стаята ми и наблюдавай. Ще гледаш и ще мълчиш. Старият постепенно ще се стопява, ще минава от една реторта в друга, от едно вещество в друго, докато престане да вика. С него ще стане алхимическа промяна и от стар ще се превърне на 20 годишен момък.
към беседата >>
Вие си представяте Господа като
старец
, с бяла брада.
Старото не отхвърлям, но с новото ще правя опити. Ние не сме длъжни да се справяме със старите форми на природата. Тя разполага с безброй методи, за да се справи с тях. Сегашният свят ще се оправи по магически начин. Ще дойде Бог един ден на земята и ще оправи света.
Вие си представяте Господа като
старец
, с бяла брада.
Не, Бог, Който ще оправи света, ще излъчва, такава светлина, че няма да остави у вас тъмно място, неосветено. Той ще донесе такова изобилие, каквото никога не сте виждали. Тогава ще бликнат такива извори, че няма да остане жадно същество в света. Той ще донесе такива сили, че няма да остане болен човек на земята. Той ще донесе такова богатство, че няма да остане беден човек на земята.
към беседата >>
20.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
След това ще ви се каже, че ще ви срещне един
старец
, който ще ви спре и ще се разговори с вас.
Тогава ще започнат в света да се втичат интелигентни сили оттам, отдето не сте подозирали. Такъв ще бъде резултатът от първия ви опит. При това положение, ако сте намислили да отидете запример на Мусала, едно от тия разумни същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза.
След това ще ви се каже, че ще ви срещне един
старец
, който ще ви спре и ще се разговори с вас.
По- нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: Говори ли ми някой или не? — Говори ти, разбира се. Това същество прави и втори, и трети опит с вас.
към беседата >>
21.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
“
Старецът
като запее, да го видиш ти!
Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?
“
Старецът
като запее, да го видиш ти!
Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш.
към беседата >>
22.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Допуснете, че този
старец
е бил философ, писал е ред съчинения.
Ще ви попитам сега за какво мислите и какво чувствате. Аз ще направя едно въведение, няма да го пишете, то е предговор. Сега да допуснем от окултно гледище, че човек иде на земята, преражда се. За пример един стар дядо, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново.
Допуснете, че този
старец
е бил философ, писал е ред съчинения.
Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там. За пример този старец е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека. Този философ, като се роди изново като едно дете, ще почне да плаче, забравя всички философии.
към беседата >>
За пример този
старец
е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека.
За пример един стар дядо, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново. Допуснете, че този старец е бил философ, писал е ред съчинения. Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там.
За пример този
старец
е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека.
Този философ, като се роди изново като едно дете, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питам ви: Как е възможно един философ да се превърне на едно дете и да плаче пак наново? Докосвам един важен въпрос. Някои твърдят, че сърцето е това, умът е онова... Аз казвам: Някой си е много учен философ, но след като се роди наново, плаче; и туй дете, като порасне, дойде на 21 или 33 години, пак почва да проявява своите таланти. След туй пак се връща в духовния свят, после, пак дойде на земята като малко дете.
към беседата >>
23.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Имаше единъ
старецъ
отъ Нова Загора, на име Георги, който на млади години, като ходилъ на разходка, много ядѣлъ и пилъ.
– Много ядохме, случи се нещо. Турили виното въ студена вода, ядатъ топло мѣсо, ядатъ кебапъ, пиятъ студено вино, и после – боли ги коремъ. Ще ги боли, разбира се. Казватъ: „Водата въ този кладѣнецъ не е хубава, мѣстото не е хубаво, ще отидемъ на друго мѣсто“. На което мѣсто и да отидетѣ, всѣкога коремътъ ще ви боли.
Имаше единъ
старецъ
отъ Нова Загора, на име Георги, който на млади години, като ходилъ на разходка, много ядѣлъ и пилъ.
Но като станалъ на 60 години, разболѣлъ се отъ коремъ, и си казва: „Георги, досега толкова много си ялъ и пилъ, а сега 40 дни наредъ ще ядешъ само празъ и зехтинъ.“ Природата е много взискателна. Ние трѣбва да ядемъ разумно, и яденѣто трѣбва да ни причинѣва удоволствие, трѣбва да ни дава смисълъ въ нашия животъ. „Господи, отвори очитѣ ни! “ Сега въ всинца ви очитѣ ви трѣбва да сѫ отворени, че у всички да има сила да помогнемъ на нашитѣ братя, да направимъ живота на всички наши братя щастливъ, т.е., не да ги направимъ щастливи, но да задоволимъ всички тѣхни нужди.
към беседата >>
Един
старец
от Нова Загора разказваше своята опитност.
(втори вариант)
Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.
Един
старец
от Нова Загора разказваше своята опитност.
Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше.
към втори вариант >>
24.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
Някой здрав, тежък
старец
, качил се на коня, язди и се радва.
И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл.
Някой здрав, тежък
старец
, качил се на коня, язди и се радва.
Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби.
към беседата >>
Сега конят се радва, но
старецът
радва ли се?
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
Сега конят се радва, но
старецът
радва ли се?
– Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
към беседата >>
–
Старецът
скърби.
Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се?
–
Старецът
скърби.
Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
към беседата >>
Докато
старецът
беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а
старецът
скърбеше.
Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби.
Докато
старецът
беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а
старецът
скърбеше.
Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете?
към беседата >>
Питам: скръбта на този
старец
скръб на коня ли е?
– Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше.
Питам: скръбта на този
старец
скръб на коня ли е?
– Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това?
към беседата >>
25.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Тя представя стогодишен
старец
, годините на когото значи са десет пъти повече от тия на детето.
– Не мога, не зная. Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми. Ще вземем две величини, първата от които означавам с +A (А с един плюс). Тя представя дете на десетгодишна възраст. Втората величина означавам с ++A (А с два плюса).
Тя представя стогодишен
старец
, годините на когото значи са десет пъти повече от тия на детето.
Имате тогава +A – десет години и ++A – сто години. И двете величини са две живи същества, които се движат в една и съща посока п. Ако придадем към +A двадесет години, и към ++A също двадесет години, кой от двамата печели? – Първият. Защо? Нали би трябвало старият човек да печели повече, понеже числото 20 се прибавя към по-голямо число от 10, а именно към 100-те?
към беседата >>
Тия са причините, за дето, като се прибавят 20 години към живота на
стареца
, той става по-слаб, а като се прибавят тия години към живота на десетгодишното дете, то става силен човек.
Нали би трябвало старият човек да печели повече, понеже числото 20 се прибавя към по-голямо число от 10, а именно към 100-те? Старият човек, обаче, не печели, понеже той е положителен. В какво седи тази положителност? Той живее с идеята, че е богат, че е осигурен, натрупал е богатство, на което уповава; той живее още и с идеята, че е учен, че има много опитности от живота, уверен е в себе си и т.н. Но да живееш с такива идеи в живота, който всеки момент носи нещо ново в себе си, значи да загубиш своята сила, да не печелиш нищо.
Тия са причините, за дето, като се прибавят 20 години към живота на
стареца
, той става по-слаб, а като се прибавят тия години към живота на десетгодишното дете, то става силен човек.
От какво произтича тази разлика? Какъв е законът, който определя силите? Защо именно старецът, като расте по ум, не расте едновременно и по сила? Вие ще кажете, че старците придобиват по-късно силата си. Това е вярно 50%, но и в този процент има изключения.
към беседата >>
Защо именно
старецът
, като расте по ум, не расте едновременно и по сила?
Той живее с идеята, че е богат, че е осигурен, натрупал е богатство, на което уповава; той живее още и с идеята, че е учен, че има много опитности от живота, уверен е в себе си и т.н. Но да живееш с такива идеи в живота, който всеки момент носи нещо ново в себе си, значи да загубиш своята сила, да не печелиш нищо. Тия са причините, за дето, като се прибавят 20 години към живота на стареца, той става по-слаб, а като се прибавят тия години към живота на десетгодишното дете, то става силен човек. От какво произтича тази разлика? Какъв е законът, който определя силите?
Защо именно
старецът
, като расте по ум, не расте едновременно и по сила?
Вие ще кажете, че старците придобиват по-късно силата си. Това е вярно 50%, но и в този процент има изключения. По някой път старецът изгубва не само силата си, но и своите мисли. Коя е причината за това? Следователно, положителните сили не печелят всякога в света.
към беседата >>
По някой път
старецът
изгубва не само силата си, но и своите мисли.
От какво произтича тази разлика? Какъв е законът, който определя силите? Защо именно старецът, като расте по ум, не расте едновременно и по сила? Вие ще кажете, че старците придобиват по-късно силата си. Това е вярно 50%, но и в този процент има изключения.
По някой път
старецът
изгубва не само силата си, но и своите мисли.
Коя е причината за това? Следователно, положителните сили не печелят всякога в света. Аз искам вие да разбирате добре нещата, да разсъждавате правилно. Някой казва: човек трябва да има положителна воля и положителен ум. Вярно е това, но тук може да се приложи законът на вероятностите.
към беседата >>
Старецът
, който има два плюса, който е дошъл до стоидвадесетгодишна възраст и живее с положителни мисли, се движи в една по-гъста материя, вследствие на което среща по-големи съпротивления в живота си, отколкото младият човек, който живее в една по-рядка среда, с по-малки съпротивления.
Следователно, положителните сили не печелят всякога в света. Аз искам вие да разбирате добре нещата, да разсъждавате правилно. Някой казва: човек трябва да има положителна воля и положителен ум. Вярно е това, но тук може да се приложи законът на вероятностите. Не всякога положителната воля печели и не всякога положителният ум печели. Защо?
Старецът
, който има два плюса, който е дошъл до стоидвадесетгодишна възраст и живее с положителни мисли, се движи в една по-гъста материя, вследствие на което среща по-големи съпротивления в живота си, отколкото младият човек, който живее в една по-рядка среда, с по-малки съпротивления.
Следователно, ако плюсовете се увеличават, съпротивленията се увеличават, но силата се намалява – така е в живота на стареца; ако пък плюсовете се намаляват, съпротивленията се намаляват, но силата се увеличава. Законът, който можем да извадим от тук, е следният: силата в живота ни ще бъде обратно пропорционална на съпротивленията, които срещаме, т.е. голяма сила – малки съпротивления, малка сила – големи съпротивления. И всичко това е в зависимост от гъстотата на средата. Ето защо ние трябва да минем в живота си по онзи път, който има най-малко съпротивления.
към беседата >>
Следователно, ако плюсовете се увеличават, съпротивленията се увеличават, но силата се намалява – така е в живота на
стареца
; ако пък плюсовете се намаляват, съпротивленията се намаляват, но силата се увеличава.
Аз искам вие да разбирате добре нещата, да разсъждавате правилно. Някой казва: човек трябва да има положителна воля и положителен ум. Вярно е това, но тук може да се приложи законът на вероятностите. Не всякога положителната воля печели и не всякога положителният ум печели. Защо? Старецът, който има два плюса, който е дошъл до стоидвадесетгодишна възраст и живее с положителни мисли, се движи в една по-гъста материя, вследствие на което среща по-големи съпротивления в живота си, отколкото младият човек, който живее в една по-рядка среда, с по-малки съпротивления.
Следователно, ако плюсовете се увеличават, съпротивленията се увеличават, но силата се намалява – така е в живота на
стареца
; ако пък плюсовете се намаляват, съпротивленията се намаляват, но силата се увеличава.
Законът, който можем да извадим от тук, е следният: силата в живота ни ще бъде обратно пропорционална на съпротивленията, които срещаме, т.е. голяма сила – малки съпротивления, малка сила – големи съпротивления. И всичко това е в зависимост от гъстотата на средата. Ето защо ние трябва да минем в живота си по онзи път, който има най-малко съпротивления. Много естествено е това!
към беседата >>
26.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: „Тук почива осемдесетгодишен
старец
, умрял в напреднала възраст.“ Ако е млад, пише:
Захвърлят револвера и бягат. Какво ще изберат? – Както всички хора. И после какво? – След 40, 50, 60, 80 години ще ви занесат на гробищата, дето ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бедни и богати еднакво са разрешили въпроса за живота.
Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: „Тук почива осемдесетгодишен
старец
, умрял в напреднала възраст.“ Ако е млад, пише:
„Тук почива един млад и зелен човек, не вкусил още от благата на живота.“ Тъй пишат живите. За окултния ученик има неща по-съществени от живота, по-съществени и от самата наука. Съвременната наука не е смисълът в живота, тя е само едно средство, за да се дойде до една по-велика цел. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Допуснете, че малкият кръг C представлява един жив индивид.
към беседата >>
27.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Когато един
старец
дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква?
Не само това, че човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвят преобладава в дадения момент. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие.
Когато един
старец
дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква?
Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този старец се е поминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини.
към беседата >>
Всички очакват да се пресели този
старец
.
В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква?
Всички очакват да се пресели този
старец
.
Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този старец се е поминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов.
към беседата >>
Не, тя е един
старец
на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този
старец
се е поминал.
Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура.
Не, тя е един
старец
на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този
старец
се е поминал.
Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по някой път в старите хора, по някой път в младите.
към беседата >>
28.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Един
старец
върви из планината, не гледа пред себе си.
Друг път се молих за една своя съседка и тя оздравя. Господ ми отговори.“ Аз ще ви покажа колко вяра имате. Заболи ви някой път петата, коляното, ревматизъм имате, казвате: „Не знам какво ми стана на крака, не мога да ходя.“ Е, казвам, помолете се! – „Молих се, но не минава.“ Казваш си: „Едно време Господ ми отговаряше, сега не ми отговаря.“ Знаете ли на какво прилича вашият живот? Трябва да бъдем искрени!
Един
старец
върви из планината, не гледа пред себе си.
Както върви – хоп в един трап! Догневяло го – как тъй да падне! Излиза вън от трапа и си казва: „Е, едно време, като бях млад, как го прескачах! “ Прескача още веднъж и хоп – пак в трапа. Седи, мисли, че го чува някой, и си казва: „Едно време, като бях млад, как прескачах, но сега, като остарях, не мога.“ После, като вижда, че няма никой около него, казва си: „И едно време, и сега – все така беше.“
към беседата >>
29.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един
старец
и не направиш това, всичко сторено пропада.
– Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели.
Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един
старец
и не направиш това, всичко сторено пропада.
Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато.
към беседата >>
Да завържеш обувката на един
старец
струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение.
Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада.
Да завържеш обувката на един
старец
струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение.
Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото!
към беседата >>
30.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
И 120-годишният
старец
ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице.
Ще се ползвате от плодовете на вашия живот. Всеки ще мисли, ще разсъждава, ще се радва, ще живее, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бъде радостен и весел и животът му ще има смисъл. Този ден е сега. Тогава няма да има стари, всички ще бъдат млади.
И 120-годишният
старец
ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице.
Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон човек, като се хване за нокътя, върви. Божественото в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
към беседата >>
И 120 годишният
старец
ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице.
(втори вариант)
Ще се ползувате от плодовете на вашия живот. Всеки ще мисли, ще разсъждава, ще се радва, ще живее, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бъде радостен и весел, и животът му ще има смисъл. Този ден е сега. Тогава няма да има стари, всички ще бъдат млади.
И 120 годишният
старец
ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице.
Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон, човек като се хване за нокета, върви. Божественото в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
към втори вариант >>
31.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Вземете 100-120-годишния
старец
и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща!
Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща Слънцето!
Вземете 100-120-годишния
старец
и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща!
Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен старец – всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това? – Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е.
към беседата >>
Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен
старец
– всичко им е безразлично.
Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща Слънцето! Вземете 100-120-годишния старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път.
Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен
старец
– всичко им е безразлично.
Започват да си клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това? – Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинския живот още не сте го опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт.
към беседата >>
Вземете 100-120 годишният
старец
и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща!
(втори вариант)
Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си, детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте, с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето!
Вземете 100-120 годишният
старец
и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща!
Така става и с някой хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120 годишен старец, всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не трябва да бъде така.
към втори вариант >>
Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120 годишен
старец
, всичко им е безразлично.
(втори вариант)
във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си, детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте, с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някой хора, които тръгват в духовния път.
Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120 годишен
старец
, всичко им е безразлично.
Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинският живот още не сте опитали.
към втори вариант >>
32.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой
старец
, те вземат един камък и го ударят, защо?
Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил. Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го удари по главата. У вас се заражда по някой път едно желание да биете някого.
Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой
старец
, те вземат един камък и го ударят, защо?
(– Това са външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата защо тъй стават. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек, не. Или вие ще извършите този акт, или поколенията след вас. Тъй щото в природата търсете причината на тези постъпки. Тогава математически какво ще бъде отношението?
към беседата >>
Вие сте забелязали как някои деца, като играят на пътя, вземат един камък и удрят с него някой
старец
. Защо?
(втори вариант)
Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син, да кажем В. Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у вас се ражда по някой път желание да биете някого.
Вие сте забелязали как някои деца, като играят на пътя, вземат един камък и удрят с него някой
старец
. Защо?
– Това са външни мисли, от миналото, на които те се поддават. Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата, да знаете защо стават по един или по друг начин. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек. Не, не е безразлично. Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо.
към втори вариант >>
33.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като
старецъ
, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола.
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като
старецъ
, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село.
към беседата >>
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му
старецътъ
.
– Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му
старецътъ
.
Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте?
към беседата >>
Тръгва
старецътъ
съ него.
Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ.
Тръгва
старецътъ
съ него.
Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
към беседата >>
Казва му
старецътъ
: остани съ мене въ това село.
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село.
Казва му
старецътъ
: остани съ мене въ това село.
Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ.
към беседата >>
На другия день той казва на
стареца
: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
На другия день той казва на
стареца
: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
към беседата >>
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ
стареца
.
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ
стареца
.
Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ! “
към беседата >>
Дохожда
старецътъ
, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
– Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда
старецътъ
, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
“ И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа. Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ.
към беседата >>
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като
старец
, и го запитва: Накъде отиваш синко?
(втори вариант)
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола.
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като
старец
, и го запитва: Накъде отиваш синко?
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село.
към втори вариант >>
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му
старецът
.
(втори вариант)
Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него.
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му
старецът
.
Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете?
към втори вариант >>
Тръгва
старецът
с него.
(втори вариант)
Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът.
Тръгва
старецът
с него.
Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
към втори вариант >>
Казва му
старецът
: Остани с мене в това село.
(втори вариант)
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село.
Казва му
старецът
: Остани с мене в това село.
Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
към втори вариант >>
На другия ден той казва на
стареца
: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
(втори вариант)
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака.
На другия ден той казва на
стареца
: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
към втори вариант >>
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от
стареца
.
(втори вариант)
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от
стареца
.
Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! "
към втори вариант >>
Дохожда
старецът
, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
(втори вариант)
– Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда
старецът
, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
" И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят.
към втори вариант >>
34.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Ако един човек завърже връзките на обущата на някой
старец
, той влага известна енергия в тази услуга.
Тези пари са влезли в кесията ви и сега излизат. Има американски богаташи, както и някои български богаташи, които всеки ден трупат по 20-30 хиляди лева, някои даже и по сто хиляди, в касата си, без да са употребили някакъв труд за това. Те спечелили ли са тия пари? Вложили ли са някаква енергия за придобиването им? – Не.
Ако един човек завърже връзките на обущата на някой
старец
, той влага известна енергия в тази услуга.
Следователно малкото добро, направено от нас, винаги съдържа в себе си част от нашата енергия. Това малко добро крие в себе си известно благословение. В какво седи малкото зло? Ще ви приведа един пример. Казвате: „Този брат, този ученик е отличен, много добре се учи, но е малко дърдорко.“ Казвам: защо е нужно това вметнато предложение, че този ученик е малко дърдорко?
към беседата >>
35.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Обаче, дойде ли на възраст 45—50 години, паметта му постепенно започва да отслабва, знанието му се губи и като стане 60-70-годишен
старец
, той изгубва всичко и минава пред хората за изветрял.
Знае ли да урежда своите работи, той ще може да уреди работите и на своите ближни. Някой се заема да урежда работите и на ближните си, както и своите, защото се мисли много умен. Обаче не се минава много време, вижда, че всичките му усилия са отишли напразно. Това нещо се забелязва и в знанието, което съвременните хора придобиват. Виждате някой млад момък, способен, паметлив, многообещаващ.
Обаче, дойде ли на възраст 45—50 години, паметта му постепенно започва да отслабва, знанието му се губи и като стане 60-70-годишен
старец
, той изгубва всичко и минава пред хората за изветрял.
Правилно ли е това? Според новото учение колкото по-стар е човек, толкова повече знания и мъдрост трябва да притежава. Старият трябва да бъде по-силен, по-мъдър и с по-големи знания от младия. Сега обаче не е така. Защо? – Защото на съвременните хора липсва връзка с Бога.
към беседата >>
36.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Този
старец
цигулар както на млади години да свири.
(втори вариант)
По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек.
Този
старец
цигулар както на млади години да свири.
И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.» Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.
към втори вариант >>
37.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
Гледаш някой
старец
, едва се държи на краката си, подпира се на тоягата си, но ходи, обикаля нещо, озърта се насам-натам, отива някъде далеч, около един километър извън селото.
Златото има ли съзнание? - Няма. - Щом златото няма съзнание, дайте му това място, което справедливо заслужава. Турете златото в касите си и го употребете като слуга, да извърши някаква работа. Мнозина от съвременните хора турят златото си в касата и треперят върху него, както майката трепери върху децата си; постоянно отварят и затварят касата, радват се на златото си.
Гледаш някой
старец
, едва се държи на краката си, подпира се на тоягата си, но ходи, обикаля нещо, озърта се насам-натам, отива някъде далеч, около един километър извън селото.
На работа ли отива той? - Не, този старец не може да работи. Той отива на мястото, дето е заровил парите си; ходи, обикаля, наглежда, да не ги е взел някой. Само парите ли са заровени там? - И неговото сърце е заровено заедно с парите.
към беседата >>
- Не, този
старец
не може да работи.
- Щом златото няма съзнание, дайте му това място, което справедливо заслужава. Турете златото в касите си и го употребете като слуга, да извърши някаква работа. Мнозина от съвременните хора турят златото си в касата и треперят върху него, както майката трепери върху децата си; постоянно отварят и затварят касата, радват се на златото си. Гледаш някой старец, едва се държи на краката си, подпира се на тоягата си, но ходи, обикаля нещо, озърта се насам-натам, отива някъде далеч, около един километър извън селото. На работа ли отива той?
- Не, този
старец
не може да работи.
Той отива на мястото, дето е заровил парите си; ходи, обикаля, наглежда, да не ги е взел някой. Само парите ли са заровени там? - И неговото сърце е заровено заедно с парите. Парите, това е неговият син, неговият възлюбен, заровен в земята. Той обикаля около гроба на своя син, пали му кандилце и казва: “Синко, тук ли си още?
към беседата >>
” Този
старец
мисли, че аз ще взема парите за себе си.
Аз, който му говоря така съм млад човек. Той ме слуша, гледа, мисли си, не се решава. Казвам му: “Раздай богатството си, и ти ще станеш млад! ” Той не вярва, разглежда ме изпитателно от главата до петите и си казва: “Какво мисли този човек? Възможно ли е, след като съм работил толкова години за това богатство, да го раздам току-тъй изведнъж!
” Този
старец
мисли, че аз ще взема парите за себе си.
Казвам му: “Не се безпокой, дядо, неправда не може да съществува в света. Ако взема парите за себе си, аз ще остарея, а ти ще се подмладиш. Ако повярваш в тия свещени думи, в 24 часа ти ще се подмладиш; ако се усъмниш нищо няма да постигнеш. След пет години аз пак ще те посетя, да видя, разбрал ли си великата идея, която се крие в тия думи.” След пет години пак отивам при него и го запитвам: “Сега съгласен ли си да раздадеш богатството си? ” - Не мога ли да раздам само половината?
към беседата >>
38.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Българите имат един такъв белобрад
старец
, който ходи с бяла тога, спусната до земята.
Тази вяра се обосновава на съвсем друг закон. Обаче, има хора, които от 2’000-3’000 и повече хиляди години насам са запазили своето богатство, както и своето знание и щастие, но тия хора спадат към съвсем друга категория. Измежду съвременното човечество има хора, които се отличават със съвършено пластични тела, защото те водят абсолютно чист и свят живот. Затова, именно, тия хора се явяват като помагачи в развитието на човечеството. Такива хора се срещат навсякъде по света; такива хора се срещат и в България.
Българите имат един такъв белобрад
старец
, който ходи с бяла тога, спусната до земята.
Краката му са обути с цървули. Той обикаля цяла България, посещава този - онзи, но всеки си мълчи, никому не смее да каже за това посещение. Ако този дядо посети някой учител, някой свещеник или някой земледелец, достатъчно е те само да кажат някому за това посещение, и всички да ги нарекат захласнати. Питам: Отде дойде този дядо? Измислиха ли го българите?
към беседата >>
” Преди 30 години срещам един български воевода, който беше около 70 годишен
старец
, поглеждам ръката му и казвам: “Братко, ти си направил големи престъпления.
Сега иде нова култура - култура на идеите. За тази култура се изискват идейни хора. Когато някой се усъмни в мене, ще дигна ръката си и ще му кажа: “Чети на моята ръка! ” Когато някой се усъмни в мене, ще открия лицето си и ще му кажа: “Чети на моето лице! ” Когато някой се усъмни в мене, ще му кажа: “Чети по моето тяло!
” Преди 30 години срещам един български воевода, който беше около 70 годишен
старец
, поглеждам ръката му и казвам: “Братко, ти си направил големи престъпления.
Много хора си избил.” Външно лицето на този старец изглеждаше миловидно. Той отговори: “Да, синко, големи престъпления тежат на съвестта ми. Исках да направя добро на своя народ, но нищо не постигнах, само душата си опетних.” - Лоша е ръката ти, и за всичките си дела ще даваш отчет пред Бога. - “Така е, синко, не бих желал да срещна човек с ръка, като моята. Разбрах, че така, както действах аз, народ не се освобождава.” - Така е, народ се освобождава с разумно слово, без убийства и кръвопролития, без изтезания и измъчвания едни други.
към беседата >>
Много хора си избил.” Външно лицето на този
старец
изглеждаше миловидно.
За тази култура се изискват идейни хора. Когато някой се усъмни в мене, ще дигна ръката си и ще му кажа: “Чети на моята ръка! ” Когато някой се усъмни в мене, ще открия лицето си и ще му кажа: “Чети на моето лице! ” Когато някой се усъмни в мене, ще му кажа: “Чети по моето тяло! ” Преди 30 години срещам един български воевода, който беше около 70 годишен старец, поглеждам ръката му и казвам: “Братко, ти си направил големи престъпления.
Много хора си избил.” Външно лицето на този
старец
изглеждаше миловидно.
Той отговори: “Да, синко, големи престъпления тежат на съвестта ми. Исках да направя добро на своя народ, но нищо не постигнах, само душата си опетних.” - Лоша е ръката ти, и за всичките си дела ще даваш отчет пред Бога. - “Така е, синко, не бих желал да срещна човек с ръка, като моята. Разбрах, че така, както действах аз, народ не се освобождава.” - Така е, народ се освобождава с разумно слово, без убийства и кръвопролития, без изтезания и измъчвания едни други. Само с любов може да се освобождават народите; само с Любов може да се освобождават хората от тяхното робство.
към беседата >>
39.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Тъй, както някой
старец
се усмихне на някое дете, което се е качило на гърба на дядо си, потупа го по рамото и казва: «Браво!
(втори вариант)
Като се бори човек, той уяква. С някого трябва да се бори човек и ако не си се борил, иди, с някое дърво, хвани го, побори се. Вий идете, правите един опит при някое дърво тъй, голямо – 40-50 годишно хванете се с него, поборите се, но не с желание да го победите, но да се бориш – да докажа, че мога да се боря с тебе. След като излезнете от тази борба, ще почувствувате в себе си едно приятно чувство. Защото туй дърво, голямото, ще се усмихне малко на теб.
Тъй, както някой
старец
се усмихне на някое дете, което се е качило на гърба на дядо си, потупа го по рамото и казва: «Браво!
» И детето се радва, като се върне при майка си, казва: «Дядо ме потупа! » Когато човек минава през важни изпити на живота, никой не може да ви помогне. Има такива състояния в човешката душа, за които външният свят е сляп. Ти си изолиран, никой не може да ти помогне, ти сам ще си носиш тежкия кръст, няма кой да ти влезне в положението.
към втори вариант >>
40.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Слез, синко, от магарето, да се кача аз.» – «Заповядай, дядо.» – Качва се
старецът
.
(втори вариант)
То е закон вътре в природата, даваш и вземаш, обмяна има. В туй отношение ще бъдете безстрашни. Не главоломно да кажеш: «Аз всичко мога да направя.» Има нещо, което не можеш да направиш. Ще ви приведа този анекдот: Среща един млад човек един стар дядо на 100 години, качил се на магарето и казва: «Дядо, да говорим за философия.» Дядото казва: «Всичко може да направя, всичко може да разреша.» – «Е, дядо, да говорим за една работа, която няма да стане.» – «Как, синко, всичко може да стане.» – «Я слез, дядо, от магарето, аз да се кача.» – «А, синко, това не може да стане.» Среща дядото младия, качен на магарето. – «Синко, хайде да говорим за една работа, която може да стане.
Слез, синко, от магарето, да се кача аз.» – «Заповядай, дядо.» – Качва се
старецът
.
Значи, за младия всичко е възможно. А за стария всичко е възможно, но от магарето не може да слезне. Вий ще се запитате млади ли сте или стари. Ако може да слезнете от магарето, въпросът е разрешен. Ако не...
към втори вариант >>
Дойдете [до] един въпрос, на кръстопът сте, ще кажете: «Аз
старецът
ли съм, на магарето отгоре, или младият?
(втори вариант)
Вий ще се запитате млади ли сте или стари. Ако може да слезнете от магарето, въпросът е разрешен. Ако не... Туй магаре, ще го приложите в живота. В живота ще го вземете като един символ и с него ще си разрешите въпроса.
Дойдете [до] един въпрос, на кръстопът сте, ще кажете: «Аз
старецът
ли съм, на магарето отгоре, или младият?
» Ти разрешаваш въпроса, казваш тъй: «Защо аз трябва да страдам! До гуша ми дойдоха страданията. Съдбата няма ли да каже за мен някоя хубава дума? » Но вий не знаете как страдат другите хора. Аз страдам, но има хора, които хиляди пъти повече страдат от мен.
към втори вариант >>
41.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
За пример, като се приближиш, щурецът със задницата си влиза, той като философ, оттегля се като млада булка – като види някой
старец
, само поклон му прави.
(втори вариант)
Някой път една малка погрешка в живота ви, тя е един лалугер; ти ще вдигнеш чифтето и – «Хайде, от мен да мине! » Една малка погрешка, едно зло мяза на един лалугер, дошло в нивата ти, де да знай той? У тези лалугери откога се образува този навик, да се повдигат нагоре? И после, като те видят, ще се скрият в дупката. Аз наблюдавам, има в наше то място щурци, те не се крият.
За пример, като се приближиш, щурецът със задницата си влиза, той като философ, оттегля се като млада булка – като види някой
старец
, само поклон му прави.
Когато в лалугера, той, като дойдеш, веднага се скрие, обърне задницата си. А щурецът ти прави почит с лицето. Хубаво. Туй поведение на лалугера у хората съществува. Някой има да дава пари на някого, той се разгневи, обърне гръб, казва: «Аз нито пет пари не давам.» Питам този човек, самият работил ли е? Не, той е лалугер, ако той би се повдигнал на краката си, щеше да му прости онзи.
към втори вариант >>
42.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Казвам: и ние сега трябва да се поучим от този
старец
.
Той ме поглежда и като че казва: на стари години и аз се заех да уча. Да бях по-млад поне! – Нищо, и сега не е късно. – Желал бих хубаво да свиря, да спра вниманието на тия хора. – И това ще бъде някога.
Казвам: и ние сега трябва да се поучим от този
старец
.
Така и животът се придобива. Животът, сам по себе си, е музика. Който пее, или който свири за самата музика, или за самия живот, той ще влезе в Божественото пение и в Божествената музика, дето истинският живот започва. Който пее или свири правилно, той е правдив човек. Който има широчина в тоновете си, той е пластичен човек и лесно може да се приспособи към всички условия на живота.
към беседата >>
43.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен
старец
и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си.
Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовта не може да се превърне в омраза, нито омразата може да се превърне в любов. Злото в добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне в зло. Външно човек може да се излъже, но вътрешно нещата остават такива, каквито са били първоначално. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен
старец
и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си.
Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света!
към беседата >>
Светията го съжалил и се помолил на Бога за този
старец
, да улесни някак живота му.
Любовта не може да се превърне в омраза, нито омразата може да се превърне в любов. Злото в добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне в зло. Външно човек може да се излъже, но вътрешно нещата остават такива, каквито са били първоначално. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си.
Светията го съжалил и се помолил на Бога за този
старец
, да улесни някак живота му.
Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно!
към беседата >>
Тогава
старецът
казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя!
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си. Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света.
Тогава
старецът
казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя!
Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно! Тогава светията си казал: Старата злоба не може да бъде нова добродетел. Следователно, когато казваме, че хората трябва да се примирят, ние имаме предвид добрите, разумните хора, чадата Божии, които искат да служат на Бога, като на свой баща. Как можете да се примирите с лошите хора, с враговете си?
към беседата >>
44.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Един ден, като минавал покрай една река, видял един
старец
, който седял на отвъдния бряг на реката.
Има моменти пък, когато ги усеща много тежки. Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него.
Един ден, като минавал покрай една река, видял един
старец
, който седял на отвъдния бряг на реката.
Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме.
към беседата >>
Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на
стареца
да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката.
Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката.
Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на
стареца
да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката.
Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко.
към беседата >>
Обаче като се качил на гърба му,
старецът
вече не пожелал да слезе.
Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката.
Обаче като се качил на гърба му,
старецът
вече не пожелал да слезе.
Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил.
към беседата >>
Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от
стареца
.
Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял.
Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от
стареца
.
Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил. В това време старецът го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното! Той му дал картунката да пие.
към беседата >>
В това време
старецът
го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното!
Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил.
В това време
старецът
го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното!
Той му дал картунката да пие. Старецът пил от виното, докато се опил. След това отпуснал ръцете си от врата на своя другар и започнал да играе. Последният се възползвал от това положение и веднага свалил стареца на земята, като си казал: Втори път не пренасям никакъв старец от единия бряг на реката на другия. Не ми трябва такъв другар!
към беседата >>
Старецът
пил от виното, докато се опил.
Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил. В това време старецът го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното! Той му дал картунката да пие.
Старецът
пил от виното, докато се опил.
След това отпуснал ръцете си от врата на своя другар и започнал да играе. Последният се възползвал от това положение и веднага свалил стареца на земята, като си казал: Втори път не пренасям никакъв старец от единия бряг на реката на другия. Не ми трябва такъв другар! Питам: Какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас? Дойде някой при вас и ви казва: Моля, подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за хиляда лева.
към беседата >>
Последният се възползвал от това положение и веднага свалил
стареца
на земята, като си казал: Втори път не пренасям никакъв
старец
от единия бряг на реката на другия.
Понеже виното било силно, той скоро се опил. В това време старецът го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното! Той му дал картунката да пие. Старецът пил от виното, докато се опил. След това отпуснал ръцете си от врата на своя другар и започнал да играе.
Последният се възползвал от това положение и веднага свалил
стареца
на земята, като си казал: Втори път не пренасям никакъв
старец
от единия бряг на реката на другия.
Не ми трябва такъв другар! Питам: Какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас? Дойде някой при вас и ви казва: Моля, подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за хиляда лева. Бъдете спокойни, ако ми станете поръчител, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще изплатя дълга си. Обаче, минават година, две, три и този човек не мисли да плаща.
към беседата >>
Вие плащате за него, но си казвате: Втори път не нося
старец
на гърба си!
Не ми трябва такъв другар! Питам: Какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас? Дойде някой при вас и ви казва: Моля, подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за хиляда лева. Бъдете спокойни, ако ми станете поръчител, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще изплатя дълга си. Обаче, минават година, две, три и този човек не мисли да плаща.
Вие плащате за него, но си казвате: Втори път не нося
старец
на гърба си!
Подпишете ли някаква полица и вашият живот става нещастен, но и животът на стареца става нещастен. Аз съм против даването пари на заем. Ако мислите, че със 100 – 200 000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все вземат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да оправи работите си.
към беседата >>
Подпишете ли някаква полица и вашият живот става нещастен, но и животът на
стареца
става нещастен.
Питам: Какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас? Дойде някой при вас и ви казва: Моля, подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за хиляда лева. Бъдете спокойни, ако ми станете поръчител, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще изплатя дълга си. Обаче, минават година, две, три и този човек не мисли да плаща. Вие плащате за него, но си казвате: Втори път не нося старец на гърба си!
Подпишете ли някаква полица и вашият живот става нещастен, но и животът на
стареца
става нещастен.
Аз съм против даването пари на заем. Ако мислите, че със 100 – 200 000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все вземат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да оправи работите си. Коя е причината за това?
към беседата >>
45.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
Ще кажете, че старият е поумнял, изправя погрешките си; не, този
старец
нищо не е придобил.
Това положение, т. е. такава старост представлява излизането на човека от нормалния живот. Движението на нормалния живот е подобно на това на светлината - вълнообразно. Казвате, че младият човек живее интензивно; и младият, и старият трябва да живеят според естественото движение на Живота. Видите ли, че някой млад се спуска стремително по наклон без спирачка и контрол, ще знаете, че той живее несъзнателно; ако пък на старини човек остава на полето да се изправя, ние знаем вече какво е било миналото му.
Ще кажете, че старият е поумнял, изправя погрешките си; не, този
старец
нищо не е придобил.
Той изправя погрешките на своя безконтролен живот на младини - кой е виновен, че младият се е спускал стремително по наклона? Вината е в спирачките - те са били развалени, обаче господарят на спирачките трябва да бъде внимателен, да не тръгва с развалени спирачки. Ако машинистът е пиян и не може да управлява спирачките, тренът непременно ще излезе от релсите; ако съзнанието ви е будно, вие ще се молите на Бога да не стане голяма катастрофа и втори път ще бъдете внимателни, да не се качвате на трен, чийто машинист е пиян. Как изпълнихте задачата с водата? Понеже сега нямате условия за тази задача, ще я отложите за известно време, докато се приготви чешмичката долу при реката.
към беседата >>
Старецът
нищо не поправя.
(втори вариант)
А щом се движиш отгоре, без да се спираш, нямаш никакъв контрол. Ако човек се движи в младини без контрол, в него съзнание няма. Пък ако в старини остава да се поправя, ние знаем неговото минало, той нищо не придобива. Казват: «поумнял». Не е поумнял, но изправя погрешките на онзи, безконтролния живот.
Старецът
нищо не поправя.
Туй не се отнася до вас, аз не казвам, че вашите спирачки са развалени. Туй е обяснение на един вътрешен принцип на живота. Допуснете, качили сте се в един трен по невнимание, машинистът – пиян и не се сеща да тури спирачките, тренът пътува с голяма бързина. Кой е виновен? Вий съжалявате, че сте се качили на този трен, поверили сте съдбата си на този, глупавия машинист.
към втори вариант >>
46.
В живота
,
ООК
, София, 6.7.1927г.,
Кой е виновен за нещастието на богатия
старец
, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил?
Детето, което носи гърне с мляко на главата си, като не може да се владее, счупва гърнето и разлива млякото. След туй плаче. Кой е виновен за това? То само е виновно. Благото беше на главата му, но не можа да го задържи.
Кой е виновен за нещастието на богатия
старец
, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил?
Той сам е виновен. Кой е виновен за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той сам е виновен. Неговият нередовен живот го съсипва. Сега, не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота.
към беседата >>
47.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Всички ви погледнат и казват: „Този
старец
защо ли не замине?
“ Той те пита: „Не искаш ли повече години? Хайде, аз ти давам още 20 години“. Никой от вас не е издържал до 120 години. В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на земята, немил-недраг за всички? Вашите другари заминали, новото поколение не ви познава, не ви зачита.
Всички ви погледнат и казват: „Този
старец
защо ли не замине?
Какво ще прави още на земята? Неговият ум не може да схваща новите времена“. Ще кажете: „Този старец поне опитности ще има“. Какви опитности? Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години.
към беседата >>
Ще кажете: „Този
старец
поне опитности ще има“.
В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на земята, немил-недраг за всички? Вашите другари заминали, новото поколение не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнат и казват: „Този старец защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговият ум не може да схваща новите времена“.
Ще кажете: „Този
старец
поне опитности ще има“.
Какви опитности? Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години. Той събира един ден децата наоколо си и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми? Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар.
към беседата >>
48.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Ако преди това сте били 120-годишен
старец
, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат.
Ако преди това сте били 120-годишен
старец
, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина?
към беседата >>
Вие ще го попитате: „Де отиде
старецът
?
Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас.
Вие ще го попитате: „Де отиде
старецът
?
“ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови! “
към беседата >>
49.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
Този
старец
требваше да премери силите си и тогава да се засилва да прескача трапа.
Колко такива трапове съм прескачал на младини! Ще се засиля, и ще прескоча този трап. Засилил се той, и хоп, в трапа! Тщеславието заговорило в този дядо и го заставило да прескочи трапа, да се покаже, че може. Обаче, като излезъл, от трапа, той се поогледал наоколо и си казал: Каквото е на старини, такова беше и на младини!
Този
старец
требваше да премери силите си и тогава да се засилва да прескача трапа.
Който не измерва силите си предварително, и той постъпва като този дядо: засили се да прескочи трапа, но там остава. Ще седи там, дано се намери някой да му помогне и ще си мисли: Тъй ли беше на младини? Ако не дойде някой да му помогне, ще се помъчи и сам ще излезе. Тогава ще си каже истината: Какъвто съм сега, такъв бях и на младини. Действително, ако човек не работи върху себе си и не се упражнява, и на стари години остава такъв, какъвто е бил на младини.
към беседата >>
50.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Всеки
старец
е представител на една завършена епоха или раса.
Де са дедите ви днес? Ако ги срещнете на пътя, ще ги познаете ли? – Моят дядо беше с голяма, бяла брада. – Знаете ли, преди всичко, какво значение има голямата брада в кабалистиката? В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 старци.
Всеки
старец
е представител на една завършена епоха или раса.
Значи, тия 24 старци показват, че от времето на Христа, до днес, са се изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един, ще бъдат 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо, но който се заема да пише новото Откровение, щом види, че старците са 25 на брой, той казва истината. Това показва, че е станало растене, разширение на човешките души.
към беседата >>
51.
Вероятности и възможности
,
ООК
, София, 30.11.1927г.,
Обаче един ден той видя една нещастна жена, един нещастен
старец
и в него се събуди състрадание към човечеството.
Щом спечелиш тази сума, напусни търговията. Ако оше продължаваш да въртиш търговия, всичко ще изгубиш." На някой писател ще кажат:" Ти трябва да напишеш едно хубаво съчинение, с което да спечелиш име пред света. След това ще се предадеш на служене на Бога. Така беше с Толстоя, така беше и с Буда. Буда живя като царски син, обиколен с богатство и разкош, далеч от страданията в живота.
Обаче един ден той видя една нещастна жена, един нещастен
старец
и в него се събуди състрадание към човечеството.
От този момент спокойствието на неговия живот се наруши и той се свърза със страданията на цялото човечество. Буда се зае с разрешаване задачите на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палат? Как ще отговорите с вашата математика на този въпрос? Ще кажете, че Буда не е разбрал живота.
към беседата >>
52.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Един
старец
от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство.
Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека.
Един
старец
от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство.
Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда! " – " Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва. Нищо няма да му пратя.
към беседата >>
" Върви
старецът
и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият
старец
.
Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда! " – " Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва. Нищо няма да му пратя. Пет пари не давам за него!
" Върви
старецът
и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият
старец
.
Фурнаджията бил добър човек, с мек характер. Взел писмото и с тих, кротък глас прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – " Виж, така разбирам. Да се помоли малко, да се обърне човешки към баща си, а не да ми заповядва. Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се старецът и продължил пътя си. Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека.
към беседата >>
Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се
старецът
и продължил пътя си.
Пет пари не давам за него! " Върви старецът и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият старец. Фурнаджията бил добър човек, с мек характер. Взел писмото и с тих, кротък глас прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – " Виж, така разбирам. Да се помоли малко, да се обърне човешки към баща си, а не да ми заповядва.
Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се
старецът
и продължил пътя си.
Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека. Само душата е в състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие в човека. Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния.
към беседата >>
53.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този
старец
, да ми казва, де са парите на манастира?
Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде. Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този манастир.
Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този
старец
, да ми казва, де са парите на манастира?
– Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в манастира. Как постъпи той?
към беседата >>
54.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Ако
старецът
знае начин, по който може да регулира енергията на своите очи, а също така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда.
Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина. Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самия него. Има същества, които не познават ден и нощ. Обаче за човешкото съзнание те съществуват. От степента на човешкото съзнание зависи дали той ще раздели дните на ден и нощ или ще познава само деня.
Ако
старецът
знае начин, по който може да регулира енергията на своите очи, а също така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда.
За да не дойде до това положение, човек трябва да повдигне и мисълта, и съзнанието си до едно по-високо поле от това, в което се намира. Това значи да владее човек законите на подмладяването. Който не владее тези закони, той неизбежно ще бъде изложен на постепенно остаряване, което ще го доведе до смъртта. Обаче след 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайният предел на прераждането, той отново ще дойде на земята. Сега мнозина ще се запитат какво отношение имат тия обяснения към техния ежедневен живот, пълен с тревоги и неразрешени задачи.
към беседата >>
55.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Едно младо момче среща на пътя си
старец
възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде да си поговорим за онова, което не може да бъде!
Когато Божественото начало живее у хората, те няма да се запитват, дали са родени, или не, но веднага ще се разберат. Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за Божествения живот и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират. Ще ви приведа един пример за обяснение на мисълта си.
Едно младо момче среща на пътя си
старец
възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде да си поговорим за онова, което не може да бъде!
" — А, синко, аз съм философ човек, с опитност в живота, всичко може да бъде. — Не, дядо, има неща, които не могат да бъдат. Старецът отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може да бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за да се кача аз! — А, това не може да бъде!
към беседата >>
Старецът
отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може да бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за да се кача аз!
Ще ви приведа един пример за обяснение на мисълта си. Едно младо момче среща на пътя си старец възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде да си поговорим за онова, което не може да бъде! " — А, синко, аз съм философ човек, с опитност в живота, всичко може да бъде. — Не, дядо, има неща, които не могат да бъдат.
Старецът
отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може да бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за да се кача аз!
— А, това не може да бъде! Както виждате, дядото веднага опровергава своята философия. При втори случай дядото среща момчето на пътя си, възседнало едно магаре и му казва: "Синко, хайде да си поговорим за онова, което може да бъде. — Да си поговорим, дядо! — Слез от магарето, за да се кача аз на него!
към беседата >>
56.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Срещате някой
старец
, на 70-80 годишна възраст, но щом стане дума за любовта, той започва да ви разправя, че като бил млад, една красива мома го погледнала така, че и до днес не може да забрави този поглед.
Най-малкият проблясък на любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. Без любовта всичко е „майя“. Един поглед на любовта дава сила през целия живот на човека. Той остава за винаги паметен.
Срещате някой
старец
, на 70-80 годишна възраст, но щом стане дума за любовта, той започва да ви разправя, че като бил млад, една красива мома го погледнала така, че и до днес не може да забрави този поглед.
Очите й били огън, който и до днес топли сърцето му. - Той е почувствал погледът на любовта, но не я разбрал. Очите на красивата мома не са любовта, но през очите на тази мома е минал Божественият пламък на любовта. Той живее в душата на човека и оттам излиза навън. Ето защо, дето видите Божественото, в мъж или в жена, спрете се да го погледате.
към беседата >>
Един
старец
отишъл при един млад момък да го остриже.
Друг пък иска да чете нещо. Дайте му подтик да чете, да се упражнява. Един ден той ще излезе по-добър четец, отколкото е днес. Умните, силните, трябва да помагат на невежите, на слабите. Всякога желайте доброто на своя ближен, за да желаят и вашето добро.
Един
старец
отишъл при един млад момък да го остриже.
- Знаеш ли да стрижеш? - Зная, разбира се. Момъкът взима ножиците и стриже, както му падне. Поглежда се дядото в огледалото, но остава недоволен. След това той отива при майстор бръснар, който остригва косата му до кожа, но трябвало да минат месеци, за да израсте нова коса на дядото.
към беседата >>
57.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
Един 70 годишен
старец
разправял една своя опитност.
Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
Един 70 годишен
старец
разправял една своя опитност.
Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги. Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото.
към беседата >>
58.
Двете съзнания
,
ООК
, София, 6.2.1929г.,
Той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който
старецът
минавал, за да ги вземе и да подобри положението си.
Щастливият, колкото и да иска да помогне на ближните си, със своето щастие, не може. За да се ползва човек от щастието на другите, това трябва да е определено. Има причини, които не позволяват на човека да се ползва от благата на другите. Един цар, като правил разходките си в гората, често срещал един беден, стар човек, който събирал дръвчета и ги носил на гърба си. Като виждал, как се мъчи, царят решил да му помогне, да го извади от трудното му положение.
Той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който
старецът
минавал, за да ги вземе и да подобри положението си.
Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види, какво ще стане с торбата. Този ден, обаче, се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла. Като наближил моста и погледнал към придошлата река, старецът се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“. Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари. Значи, старецът затворил очите си пред щастието и го отминал.
към беседата >>
Като наближил моста и погледнал към придошлата река,
старецът
се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“.
Един цар, като правил разходките си в гората, често срещал един беден, стар човек, който събирал дръвчета и ги носил на гърба си. Като виждал, как се мъчи, царят решил да му помогне, да го извади от трудното му положение. Той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който старецът минавал, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види, какво ще стане с торбата. Този ден, обаче, се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла.
Като наближил моста и погледнал към придошлата река,
старецът
се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“.
Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари. Значи, старецът затворил очите си пред щастието и го отминал. Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със стареца. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Така може да каже Христос, но не и всеки обикновен човек.
към беседата >>
Значи,
старецът
затворил очите си пред щастието и го отминал.
Той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който старецът минавал, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види, какво ще стане с торбата. Този ден, обаче, се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла. Като наближил моста и погледнал към придошлата река, старецът се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“. Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари.
Значи,
старецът
затворил очите си пред щастието и го отминал.
Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със стареца. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Така може да каже Христос, но не и всеки обикновен човек. За да бъдете едно с Бога, вие трябва да сте платили дълговете си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговете, вие сте на крив път.
към беседата >>
Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със
стареца
.
Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види, какво ще стане с торбата. Този ден, обаче, се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла. Като наближил моста и погледнал към придошлата река, старецът се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“. Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари. Значи, старецът затворил очите си пред щастието и го отминал.
Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със
стареца
.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Така може да каже Христос, но не и всеки обикновен човек. За да бъдете едно с Бога, вие трябва да сте платили дълговете си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговете, вие сте на крив път. Не отивайте при Бога като грешник, но като човек, който е изплатил дълговете си, който е изправил своя живот.
към беседата >>
59.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е
старец
и очаква наготово да му донесат това, което е дал.
Разказът може да е стар, но детето внася в него нещо ново. Не мислете, че детето не може да внесе нещо ново. И като говори, и като предава нещо, детето всякога може да внесе нещо ново от себе си. Мъдрецът, едновременно, е и млад, и стар: млад е по приложение, стар – по опитност. Когато прилага своето знание, мъдрецът е дете.
Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е
старец
и очаква наготово да му донесат това, което е дал.
Ще пристъпя към разказа. Това, за което се говори в разказа, се е случило във времето на цар Абу–Бен–Фура. Ако искате да знаете нещо за този цар, четете книгите по това време. Там ще намерите цялата негова история. Той бил отличен цар.
към беседата >>
60.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
" Един
старец
казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна.
(втори вариант)
Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността. Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте?
" Един
старец
казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна.
- Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам? "
към втори вариант >>
61.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Ако науката може да превърне 120-годишния
старец
в млад момък, това е истинска наука.
Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
Ако науката може да превърне 120-годишния
старец
в млад момък, това е истинска наука.
Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа. Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек.
към беседата >>
Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния
старец
в млад момък.
Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния
старец
в млад момък.
И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа. Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени.
към беседата >>
62.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Наистина, той беше интересен
старец
, отличаваше се със своята голяма чистота: сам си вареше ядене, ошав, боб, сам миеше чиниите, тенджерите си, не даваше на никого да ги пипа.
Той се наричал дядо Димитър, но бил известен на всички под името ”светият овчар”. Той бил добър, благочестив човек. Когато влизал в някое село, имал обичай да влиза вечер, а не сутрин. Като го запитвали, защо пристига вечер в селата, той отговарял: Страхувам се да не ме види змеят. Като правих своите обиколки из България, срещнах този светия овчар, дядо Димитър, и се запознах с него.
Наистина, той беше интересен
старец
, отличаваше се със своята голяма чистота: сам си вареше ядене, ошав, боб, сам миеше чиниите, тенджерите си, не даваше на никого да ги пипа.
Един ден ме срещна и започна да ми разправя един свой интересен сън. Сънувал една вечер, че бил на едно високо, красиво място, дето била сложена богата, голяма трапеза с много прибори. Всичко блестяло от чистота. Той разбрал, че се намира на небето, между светли, възвишени същества. На трапезата имало само едно празно място, оставено за някой българин.
към беседата >>
63.
Живите линии на съзнанието
,
МОК
, София, 19.4.1929г.,
Вие се чудите на постъпката на
стареца
и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си.
Вие се чудите на постъпката на
стареца
и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък.
Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
към беседата >>
64.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
Започвате да разправяте някому, че сте видели този
старец
.
(втори вариант)
Вие, като дойдете до мъдреца, ще започнете да разглеждате свещта, каква е обстановката му, каква е [колибата]. Ще се заблудите от вашата обстановка. Представете си, че вие се връщате от вашата опитност, [имате] известна идея в ума. Казвате: "Аз имам една опитност." Каква? "Имам една опитност." И започвате да разправяте.
Започвате да разправяте някому, че сте видели този
старец
.
Какво ще ви каже този-онзи? Да кажем, вие разправяте на вашата жена. Жена ви ще каже: "Не бъди такъв шашав, никакъв мъдрец не си видял, то са въображения в твоята глава. Никаква колиба, никаква свещ, ти си измислил това." Тогава какво ще бъде вашето състояние? Вие ще се раздвоите между жена си и мъдреца, дали сте го видели, или не.
към втори вариант >>
Когато видиш този
старец
, ти никога няма да забравиш тази картина.
(втори вариант)
Той иде и взема душите, и ги носи в другия свят, но ти, като заминеш за другия свят, ще дойде ли този ангел, уверен ли си? Ако сте напълно уверени, като дойде ангелът, ще разреши въпроса. Сега във вас ще остане другата мисъл, дали ангелът ще дойде. Ако ти живееш по Божия път, много чудни работи ще видиш. Но ако не живееш по Божия път, много обикновени работи ще видиш, ще кажеш: "Наситих се." А пък онзи живот много радости ще ти причини.
Когато видиш този
старец
, ти никога няма да забравиш тази картина.
Когато дойде този ангел и те занесе в небето, никога няма да забравиш. Ще видиш какво нещо е ангел. Ще кажеш: "Носиха ме на нещо." Като те носи на крилата, занесе те в небето, то е най-голямата привилегия. Има още и друга, по-голяма привилегия от тази.
към втори вариант >>
65.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 27.11.1929г.,
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на
стареца
нищо не стрували.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете. Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на
стареца
нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност. Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото.
към беседата >>
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на
стареца
нищо не стрували.
(втори вариант)
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете. Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на
стареца
нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност. Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото.
към втори вариант >>
66.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Като влязла вътре, първото нещо, което видяла, било една голяма маса, пред която седели 24 старци, с бели, светли дрехи; пред всеки
старец
имало по една отворена книга.
Животът изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на небето със сегашните си знания, ще ви приемат? Влезе ли човек неподготвен в небето, веднага ще му дадат някоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време да отиде на небето, да поживее малко между възвишените същества, да си почине от тежкия живот на земята. Една вечер тя сънувала, че отишла на небето.
Като влязла вътре, първото нещо, което видяла, било една голяма маса, пред която седели 24 старци, с бели, светли дрехи; пред всеки
старец
имало по една отворена книга.
Като я видели, един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла тук? — Дойдох да си почина малко, да си поживея свободно, да не мисля за тежкия земен живот. — Знаеш ли да четеш? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бях на земята, не исках да уча, виждаше ми се мъчна работа.
към беседата >>
67.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в
стареца
.
Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо?
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в
стареца
.
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум.
към беседата >>
Старецът
често си спомня за своето детинство.
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
Старецът
често си спомня за своето детинство.
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
към беседата >>
На кое място в
стареца
живее детето, не може да се определи.
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство.
На кое място в
стареца
живее детето, не може да се определи.
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта.
към беседата >>
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после
старец
, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето.
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после
старец
, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина.
към беседата >>
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в
стареца
.
(втори вариант)
Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите „Бог да живее в човека, и човек - в Бога." Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо?
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в
стареца
.
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това." Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето.
към втори вариант >>
Старецът
често си спомня за своето детинство.
(втори вариант)
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
Старецът
често си спомня за своето детинство.
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това." Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира любовта, а старият човек - мъдростта.
към втори вариант >>
На кое място в
стареца
живее детето, не може да се определи.
(втори вариант)
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство.
На кое място в
стареца
живее детето, не може да се определи.
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това." Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира любовта, а старият човек - мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми?
към втори вариант >>
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после
старец
с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
(втори вариант)
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това." Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето.
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после
старец
с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Детето символизира любовта, а старият човек - мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? " Това са закони, по които човек трябва да живее. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони като хората, защото живеят в светлина.
към втори вариант >>
68.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Старецът
не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него.
Например, един стар човек върви по улицата, подпира се с тояжка и мисли за онзи свят. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъж сърцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърцето си, той веднага започва да се осъжда, как е посмял да погледне красивата мома. Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му.
Старецът
не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него.
Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде. Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил.
към беседата >>
Той върви,
старец
, прегърбил се, вглъбил се в разсъждение за онзи свят, но щом дойде някоя мома, той завърти мустак.
(втори вариант)
Значи мисълта произхожда отнякъде. Нашата мисъл, нашите чувствания, те си имат свой произход някъде. Да кажем, зароди се в тебе едно чувство. Даже старите хора в месец май имат любовни настроения. Аз искам да ви покажа силата на природата каква е.
Той върви,
старец
, прегърбил се, вглъбил се в разсъждение за онзи свят, но щом дойде някоя мома, той завърти мустак.
Туй става не по негово желание, то е несъзнателно. Тази сила, която борави в природата, се предава на неговия ум. Погледне, погледне, дойде друго съзнание, казва: „Туй е стар човек, на тази възраст, пък поглеждаш на младите." После пак забрави, пак дойде другото съзнание, пак завърти мустак. После пак се изобличава, казва: „Стар човек си." Питам сега, отде той се научил, отде иде осъждението в него.
към втори вариант >>
Този
старец
разбира това чувство, той мисли, като ходи и тропа с тоягата, че е нормално.
(втори вариант)
Питам сега, отде той се научил, отде иде осъждението в него. Стар човек бил. Че какво лошо има, че си хванал мустака, защо именно, като хванал мустака и го усукал, се счита за лошо? Какво зло има, отде се е появило това понятие, че има нещо лошо в усукването на мустака? Той не е това първото съзнание.
Този
старец
разбира това чувство, той мисли, като ходи и тропа с тоягата, че е нормално.
Че какво разрешава? Той нищо не разрешава с тоягата. Че той е стар, и това нищо не разрешава. Сега дошъл да възприеме впечатленията от окръжаващата природа, позасукал си мустака. Да тури ред и порядък.
към втори вариант >>
69.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Любовта в детинство не е любовта на младия човек на двайсет и една години, любовта на младия човек не е любовта на възрастния, любовта на възрастния не е любовта на
стареца
.
(втори вариант)
Законът на любовта трябва да се разбира. Там, дето сте стигнали, любовта, която имате, е лъжлива. Да дойдем сега да се разберем. Не трябва сега да казвате, че любовта е лъжлива. Но това не е всичката любов.
Любовта в детинство не е любовта на младия човек на двайсет и една години, любовта на младия човек не е любовта на възрастния, любовта на възрастния не е любовта на
стареца
.
Сега ние говорим за онази възходяща степен, ние не говорим за болезнените типове, не говорим и за младите хора. Ние оставяме патологическите типове настрана. Ние говорим за здравите хора, каквито смятам всички трябва да бъдете. Един млад момък, как той обича? Тя, любовта, си има своя форма.
към втори вариант >>
70.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Излиза един
старец
, казва: „Какво искаш?
(втори вариант)
" Казваш: „Нищо." Разбирате ли? Вие сте чели „Хиляда и една нощ". Седял един пътник. Намирал се при една чешма. Изпъшкал да си отдъхне, друга мисъл нямал.
Излиза един
старец
, казва: „Какво искаш?
" „Нищо, почивам си." „Как си почиваш? „Ох" казваш. Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох".
към втори вариант >>
71.
Право си отсъдил
,
МС
, София, 12.7.1930г.,
Следователно, всяка сестра предетавлява
старец
.
Младите ще кажат: старите да се махнат, те са вече стари. Ако мислите така, това е неразбиране на живота. В живота на земята има стари и млади, но в Божествения живот няма стари и млади. В Божествения живот има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестрите са старите, братята са младите хора.
Следователно, всяка сестра предетавлява
старец
.
Защо хората обичат младите моми? Понеже са стари, мъдри, имат повече знания. Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидението им е поверило отглеждането на децата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. Старите трябва да знаят, как да възпитават, а младите трябва да се учат.
към беседата >>
72.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
След като проповядвал два месеца на
стареца
, последният престанал да го посещава.
От пресилена работа, проповедникът започнал да слабее. Това обстоятелство обърнало внимание на неговите приятели, които го заставили да си вземе един месец отпуск, да си почине. Проповедникът си взел отпуск за един месец и заминал за Англия, където направил справка в църковните инвентари и книжа, съществувал ли е преди 200 години проповедник, според посочените от самия него данни. Оказало се, че случаят бил действителен и явилото се лице е съществувало по онова време. Значи опитността на проповедника била истинска.
След като проповядвал два месеца на
стареца
, последният престанал да го посещава.
Проповедите са внесли известно спокойствие в неговата измъчена душа. Сега и на вас казвам: Отваряйте Библията си и проповядвайте! Вие не знаете, че чрез вас се поучават много от вашите близки заминали. По тоя начин вие ги успокоявате и им помагате. Проповядвайте без страх.
към беседата >>
73.
Правилно разрешаване
,
ООК
, София, 29.10.1930г.,
Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като
старец
.
За тях пък Писанието казва: „Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие“. За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия.
Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като
старец
.
Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: „Тази работа не е за мене“.
към беседата >>
74.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Та ти, като
стареца
, ще приличаш на този юнак, смазан с 10 кобура.
(втори вариант)
Човек на стари години и десет пъти да се мие, какво значение има? Той като млад трябва да се мие. В една приказка се говори за онзи юнак, който като заспал, вързали го, били го и му опустошили главата и ръцете. И след това му донесли 10 кобура да се защищава. Той казал: Защо не ги донесе по-рано.
Та ти, като
стареца
, ще приличаш на този юнак, смазан с 10 кобура.
Тогава тези кобури не струват пет пари. И всички хора все се заблуждават, че на стари години ще живеят добре. А пък ти под старини трябва да разбираш следното: Сега е старината. Като почнеш да мислиш добре, това е старина. Човек, който не мисли добре, не е стар.
към втори вариант >>
75.
Свещеният трепет
,
ООК
, София, 13.5.1931г.,
Понякога малкото дете знае повече от стогодишния
старец
.
Като четете този Псалм, виждате какви разбирания е имал пророкът. Макар и преди хиляди години написан, този Псалм не губи значението си. Пророкът е имал високо разбиране за Бога. Малцина имат такова разбиране. Това показва, че Истината е извън времето и пространството.
Понякога малкото дете знае повече от стогодишния
старец
.
– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Малкото дете вижда повече от слепия старец. Ако детето е сляпо, нищо няма да вижда. Следователно познаването на Истината не се определя от възрастта.
към беседата >>
Малкото дете вижда повече от слепия
старец
.
Малцина имат такова разбиране. Това показва, че Истината е извън времето и пространството. Понякога малкото дете знае повече от стогодишния старец. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се.
Малкото дете вижда повече от слепия
старец
.
Ако детето е сляпо, нищо няма да вижда. Следователно познаването на Истината не се определя от възрастта. Дали човек е стар, или млад, щом не познава Истината, той е сляп, ограничен, не вижда и не разбира нещата. Като знаете това, не се ограничавайте от времето, от пространството и от условията. Не казвайте, че времето ви не достига, или че място нямате, или че условията са неблагоприятни.
към беседата >>
76.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
“ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един
старец
, който започнал да разговаря с него.
Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел. Сега, няма да ви желая да постигнете това нещо, но ще ви питам: обичате ли Бога? Казвате: „Как се познава човек, който обича Бога?
“ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един
старец
, който започнал да разговаря с него.
Старецът казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“. Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем да поговорим“. – „Тогава, дядовото, я слез от магарето, аз да се кача малко на него, че се изморих, дълго време вече пеш вървя.“ – „Добре, дядо, може.“ Момчето веднага скочило; дядото се качил на магарето. Като изминали така доста път, момчето се уморило и казало на дядото: „Дядо, хайде пак да поговорим за неща, които са възможни. Сега пък ти слез от магарето, да се кача аз на него, да си почина малко“.
към беседата >>
Старецът
казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“.
Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел. Сега, няма да ви желая да постигнете това нещо, но ще ви питам: обичате ли Бога? Казвате: „Как се познава човек, който обича Бога? “ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един старец, който започнал да разговаря с него.
Старецът
казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“.
Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем да поговорим“. – „Тогава, дядовото, я слез от магарето, аз да се кача малко на него, че се изморих, дълго време вече пеш вървя.“ – „Добре, дядо, може.“ Момчето веднага скочило; дядото се качил на магарето. Като изминали така доста път, момчето се уморило и казало на дядото: „Дядо, хайде пак да поговорим за неща, които са възможни. Сега пък ти слез от магарето, да се кача аз на него, да си почина малко“. – „А, дядовото, това е невъзможно!
към беседата >>
77.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Едно дете минава покрай бедния
старец
, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след
стареца
.
Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо? “ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи. Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ.
Едно дете минава покрай бедния
старец
, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след
стареца
.
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него.
към беседата >>
Същото дете минава покрай богатия
старец
, взима камък и го хвърля след него.
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
Същото дете минава покрай богатия
старец
, взима камък и го хвърля след него.
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.
към беседата >>
Детето се приближава до
стареца
, но той му удря няколко плесници.
Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“.
Детето се приближава до
стареца
, но той му удря няколко плесници.
Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
Бедният
старец
разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници.
Бедният
старец
разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък? Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави.
към беседата >>
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният
старец
благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният
старец
благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък? Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща.
към беседата >>
“ Защо бедният
старец
трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази!
“ Защо бедният
старец
трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава.
към беседата >>
78.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Това са фази на един и същ живот, който на физическия свят достига своя предел на развитие до
стареца
.
След пълнолетието си човек възмъжава и започва постепенно да остарява. Питам: къде остава младостта на този човек? Младостта само се е видоизменила, но младият човек не е умрял. Юношата също така не е умрял. Най-после и детето не е умряло.
Това са фази на един и същ живот, който на физическия свят достига своя предел на развитие до
стареца
.
Старецът заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете. Следователно това, което на физическия свят наричат смърт, не е нищо друго, освен смяна на формите: старецът заминава, детето идва. Човек не умира, но променя формата и мястото си. Той излиза от една къща и влиза в друга. Казвате: „Какво става със стария човек?
към беседата >>
Старецът
заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете.
Питам: къде остава младостта на този човек? Младостта само се е видоизменила, но младият човек не е умрял. Юношата също така не е умрял. Най-после и детето не е умряло. Това са фази на един и същ живот, който на физическия свят достига своя предел на развитие до стареца.
Старецът
заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете.
Следователно това, което на физическия свят наричат смърт, не е нищо друго, освен смяна на формите: старецът заминава, детето идва. Човек не умира, но променя формата и мястото си. Той излиза от една къща и влиза в друга. Казвате: „Какво става със стария човек? “ Той напуска старата си къща, понеже беше нехигиенична, за да влезе в нова, чиста, хигиенична.
към беседата >>
Следователно това, което на физическия свят наричат смърт, не е нищо друго, освен смяна на формите:
старецът
заминава, детето идва.
Младостта само се е видоизменила, но младият човек не е умрял. Юношата също така не е умрял. Най-после и детето не е умряло. Това са фази на един и същ живот, който на физическия свят достига своя предел на развитие до стареца. Старецът заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете.
Следователно това, което на физическия свят наричат смърт, не е нищо друго, освен смяна на формите:
старецът
заминава, детето идва.
Човек не умира, но променя формата и мястото си. Той излиза от една къща и влиза в друга. Казвате: „Какво става със стария човек? “ Той напуска старата си къща, понеже беше нехигиенична, за да влезе в нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите в новата къща, той ще ви каже: „Моля, ще ме извините, че не мога да ви приема.
към беседата >>
79.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Но ако на този
старец
му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен.
Но ако на този
старец
му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
към беседата >>
80.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Съвременните хора, като
стареца
, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота.
Където отива тя, там ще вървиш и ти. Хванеш ли се за красивата мома, цял живот ще бъдеш доволен. Няма да се оплакваш, че си изгубил щастието си. Ето защо, като срещна стар човек, който страда за изгубената любов, аз го подмладявам и казвам: Иди сега да намериш красивата мома и, като я хванеш върви по стъпките и. Тя носи любов, светлина и свобода и на тебе, и за окръжаващите.
Съвременните хора, като
стареца
, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота.
- Кога остарява човек? - Когато любовта му не отговаря на новите изисквания. - Кога остарява човек? - Когато няма онова знание и онази свобода, които душата му желае. Помнете: задачата на човека е да прояви истината, която Бог е вложил в него.
към беседата >>
Отде дойде този
старец
?
(втори вариант)
Същото забелязвате и на брадата си. Явяват се един след друг бели косми. Нали сте учен човек, нали разполагате със знания. Направете космите си бели или каквито искате. Ако имаш знание, ти можеш от черната си брада и коса да направиш бели косми - кой как те види, да не те познае и да каже: "Какво стана с онзи млад човек?
Отде дойде този
старец
?
" И след това да можеш да превърнеш бялата си коса и брада в черни, пак някой да не те познае и да се чудят де отиде сега старият и отде дойде този млад човек. Ако някой от вас би имал това знание, всеки би го търсил и бихте заемали положението на цар или на министър, или на княз, или на генерал, на някакъв висок офицерски чин или на професор и т.н. Сега обаче нито един от вае няма това знание, нито тези дарби. Ще кажете - това е приказно. Мяза на приказките от "Хиляда и една нощ".
към втори вариант >>
Това е приблизително разговорът, който имах със
стареца
.
(втори вариант)
" "Можеш ли да направиш това нещо? " "Мога. Но ще направим един договор с тебе." "Какъв ще бъде този договор? " "Че тази млада мома, която ще ти дам да се ожениш за нея, постоянно подир нейните стъпки ще вървиш. Няма да я оставяш да мръдне крачка сама." "Само ми направи това, аз ще го изпълня, ще ходя постоянно подир тази млада мома."
Това е приблизително разговорът, който имах със
стареца
.
Сега и вие като този старец седите и казвате: "Един ден ще остареем." И вие мислите като него. Защо? Защото любовта ви не е такава, каквато трябва. И вие казвате: "Знание не добихме, свобода не добихме и т.н. Остаряхме, но и онзи свят не познаваме докрай. Всичко отиде напразно." Вие казвате, че другите хора са наредили работите си, а вие не сте ги наредили.
към втори вариант >>
Сега и вие като този
старец
седите и казвате: "Един ден ще остареем." И вие мислите като него. Защо?
(втори вариант)
" "Мога. Но ще направим един договор с тебе." "Какъв ще бъде този договор? " "Че тази млада мома, която ще ти дам да се ожениш за нея, постоянно подир нейните стъпки ще вървиш. Няма да я оставяш да мръдне крачка сама." "Само ми направи това, аз ще го изпълня, ще ходя постоянно подир тази млада мома." Това е приблизително разговорът, който имах със стареца.
Сега и вие като този
старец
седите и казвате: "Един ден ще остареем." И вие мислите като него. Защо?
Защото любовта ви не е такава, каквато трябва. И вие казвате: "Знание не добихме, свобода не добихме и т.н. Остаряхме, но и онзи свят не познаваме докрай. Всичко отиде напразно." Вие казвате, че другите хора са наредили работите си, а вие не сте ги наредили. И те не са ги наредили.
към втори вариант >>
81.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Никола с дълга, бяла брада, като
старец
.
Те са символи, от които хората трябва да се поучават. Един турски бей посетил един български чорбаджия, с когото разговаряли по разни въпроси. Беят видял на стената три икони – св. Богородица, св. Георги на кон и св.
Никола с дълга, бяла брада, като
старец
.
Пред иконите висели три кандила, които постоянно горели. Беят запитал чорбаджията: Защо горят тия кандила? Защо ти са тия икони? Чорбаджията отговорил: Откак имам тия икони, никакво нещастие не се е случило в дома ми. – Щом е така, и аз ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило пред тях, да се пазя от кражби.
към беседата >>
Никола, белобрадият
старец
, е човешката воля, която отговаря за всичко, което правят ума и сърцето.
Първата икона, св. Богородица, представя човешкото сърце, което не може да се държи отговорно за постъпките си. Втората икона, св. Георги, представя човешкия ум, който също не е отговорен за постъпките си. Иконата на св.
Никола, белобрадият
старец
, е човешката воля, която отговаря за всичко, което правят ума и сърцето.
Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човек е събирал от векове. Това се иска от разумната воля, която учи човека на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пътя на своята неразумна воля. Днес повечето хора – млади и стари, не се въздържат. Какво ще кажете за тях?
към беседата >>
82.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
По пътя го среща един
старец
, казва: "Синко, къде?
Подкваси го там, но и в църквата някой изяжда каймака. Жена му била хитра, един ден, след като яла, нацапала мустаците на Свети Никола. Той като го видял, извикал: "Разбрах каква е работата, толкоз години теб ти служа, ти да ядеш този каймак! " Затваря църквата, не иска вече да служи на Свети Никола. Тръгва той по света, да намери някъде работа, дето каймак може да се яде.
По пътя го среща един
старец
, казва: "Синко, къде?
" Той му разправя. Пък старецът бил Свети Никола. Разправя попът своите убеждения, вярвания, казва: "Изневери ми един светия, толкоз години не можах да хапна каймак, изяде ми всичкият каймак". "Синко, ще му простиш." "Как да му простя, светия да яде каймак! На мене подобава да ям, като на поп, но не и на него!
към беседата >>
Пък
старецът
бил Свети Никола.
Той като го видял, извикал: "Разбрах каква е работата, толкоз години теб ти служа, ти да ядеш този каймак! " Затваря църквата, не иска вече да служи на Свети Никола. Тръгва той по света, да намери някъде работа, дето каймак може да се яде. По пътя го среща един старец, казва: "Синко, къде? " Той му разправя.
Пък
старецът
бил Свети Никола.
Разправя попът своите убеждения, вярвания, казва: "Изневери ми един светия, толкоз години не можах да хапна каймак, изяде ми всичкият каймак". "Синко, ще му простиш." "Как да му простя, светия да яде каймак! На мене подобава да ям, като на поп, но не и на него! " "Ела, казва старецът, с мене, аз ще се потрудя, като обичаш толкоз каймак, да ти намеря отнякъде." Влезли в една къща, дето имало деца; едно от децата било болно. Свети Никола казва: "Донесете болното дете, аз ще го излекувам." Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима нож, отрязва главата, отрязва ръцете, краката, нарязва го на части детето.
към беседата >>
" "Ела, казва
старецът
, с мене, аз ще се потрудя, като обичаш толкоз каймак, да ти намеря отнякъде." Влезли в една къща, дето имало деца; едно от децата било болно.
" Той му разправя. Пък старецът бил Свети Никола. Разправя попът своите убеждения, вярвания, казва: "Изневери ми един светия, толкоз години не можах да хапна каймак, изяде ми всичкият каймак". "Синко, ще му простиш." "Как да му простя, светия да яде каймак! На мене подобава да ям, като на поп, но не и на него!
" "Ела, казва
старецът
, с мене, аз ще се потрудя, като обичаш толкоз каймак, да ти намеря отнякъде." Влезли в една къща, дето имало деца; едно от децата било болно.
Свети Никола казва: "Донесете болното дете, аз ще го излекувам." Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима нож, отрязва главата, отрязва ръцете, краката, нарязва го на части детето. Свещеникът гледа и си казва: "Този човек е някой престъпник! " Иска да бяга, но затворено, заключено. Казва си: "Каймак не можах да ям, пък сега и затвор ме чака." Свети Никола измива всичките удове* и поставя всичко на място; духва и детето става, оздравяло. Идват родителите и питат: "Какво да ви дадем?
към беседата >>
Що ми трябваше, толкоз години каймак не можах да ям, то виж, колко било лесно." Сутринта казва на
стареца
: "Много бързам, много работа имам, не мога с тебе да вървя." "Синко, казва, ако се намериш в затруднение, повикай ме." Отива попът в друго съседно село, в една богата къща.
" Иска да бяга, но затворено, заключено. Казва си: "Каймак не можах да ям, пък сега и затвор ме чака." Свети Никола измива всичките удове* и поставя всичко на място; духва и детето става, оздравяло. Идват родителите и питат: "Какво да ви дадем? " "Ако имате малко каймак." "А, имаме, имаме каймак." Попът си хапнал добре каймак. Научил изкуството от Свети Никола, казва: "Лесна работа!
Що ми трябваше, толкоз години каймак не можах да ям, то виж, колко било лесно." Сутринта казва на
стареца
: "Много бързам, много работа имам, не мога с тебе да вървя." "Синко, казва, ако се намериш в затруднение, повикай ме." Отива попът в друго съседно село, в една богата къща.
И там детето болно; той казва: "Донесете го." Мисли си, че каймак ще яде. Заключва, взима коритото, измива детето, отрязва главата, краката, умива всичко. Туря главата - не се залепва, туря ръцете - не се залепват, духа - детето не оживява! Започва да вика, вика човекът Свети Никола пак да го избавя, че му казва: "Прав си, Свети Никола каймак не яде." Сега да преведа този анекдот.
към беседата >>
83.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Господ иска хубаво място." Повиква го
старецът
и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш?
Да ви приведа един пример. В древността било, в християнската епоха; един отшелник 20 години се подвизавал в пълно служене на Бога, постил, молил се, плакал. Най-после явява се един старей, казва: "Какво искаш, синко? " "Моля се на Бога, викам, плача, не ме чува; 20 години се мъча. Господ не ме чува." "Може да не си разбрал хубаво, не си избрал хубаво място.
Господ иска хубаво място." Повиква го
старецът
и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш?
" "Много хубаво! " "През тази дупка всичко ще видиш. После аз ще дойда, след няколко часа, да те взема." Колко време седял там този отшелник? 250 години гледал. Дошъл старецът и, казал; "Хайде, стига ти толкова." "Едва започнах да гледам, търпение нямаш." "Не, приятелю, ти седя 250 години, аз имах търпение да те чакам, но повече не мога."
към беседата >>
Дошъл
старецът
и, казал; "Хайде, стига ти толкова." "Едва започнах да гледам, търпение нямаш." "Не, приятелю, ти седя 250 години, аз имах търпение да те чакам, но повече не мога."
Господ иска хубаво място." Повиква го старецът и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш? " "Много хубаво! " "През тази дупка всичко ще видиш. После аз ще дойда, след няколко часа, да те взема." Колко време седял там този отшелник? 250 години гледал.
Дошъл
старецът
и, казал; "Хайде, стига ти толкова." "Едва започнах да гледам, търпение нямаш." "Не, приятелю, ти седя 250 години, аз имах търпение да те чакам, но повече не мога."
В Божественото време и пространство няма. При сегашния ред на нещата, ако се открие Божествения свят, всичко ще замре. Онзи манифактурист ще го намериш в едно положение, владиката, проповедникът, майката - всички ще се забравят, няма да има оране, копане на земята. Някой ще каже: "Извеяните хора отидоха нагоре, няма никаква деятелност на земята." Сега, Божественото го уподобявам на туй положение, при което се разрешава онзи най-важен въпрос, който е в моя ум. То става на следното основание.
към беседата >>
84.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Окъсан, измръзнал
старец
се приближил при него и му показал вкоченелите си ръце.
Щом получил подаръците, веднага дошло изкушението. Понеже бил гладен, светията се приготвил да си хапне от хубавото ядене, което получил. В тоя момент дошъл при него един беден, изнемощял, гладен пътник. Светията погледнал към него, съжалил го и му дал всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решил да облече новия си костюм, да му се порадва, но друга изненада му се представила.
Окъсан, измръзнал
старец
се приближил при него и му показал вкоченелите си ръце.
Без да мисли много, светията му дал новите си дрехи и го изпратил да си върви. Гладен и уморен от работа, светията намерил една коричка хляб в стаята си и решил да си хапне, да подкрепи силите си. В тоя момент отнякъде излязла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намери нещо за ядене. Той дал последната си хапка на мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трябваше в един момент да се лиша от благото, което ти сам ми даде?
към беседата >>
85.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Казва някой: "Има един друг свят." Казва един
старец
: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови.
Казва някой: "Има един друг свят." Казва един
старец
: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал. Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече.
към беседата >>
86.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
За пример, може да ви чета някой разказ, някой роман за някоя млада мома или някой млад момък, или роман за някой
старец
или някоя стара баба, или роман за някой цар или царица.
Можем да кажем, че сегашната епоха на човешкото развитие се намира под най-благоприятните условия, понеже всички народи имат горе-долу малко свобода. За в бъдеще ще имат по-голяма свобода. В съзнанието на хората се заражда една нова идея на човещина, че всички народи трябва да имат известна социална свобода, за да може всеки да се развива правилно. Всички резултати, които се зараждат в сегашното време, те са най-важното, за което може да се говори. Има неща, които представят увлечение за човешкия ум.
За пример, може да ви чета някой разказ, някой роман за някоя млада мома или някой млад момък, или роман за някой
старец
или някоя стара баба, или роман за някой цар или царица.
Разни романи има. Всеки човек може да създаде роман за своя живот, но да е реален. Всеки един разказ, който обяснява човешкия живот, донякъде е реален. Казвам: има известни познания, които нас не ни интересуват, или ни интересуват само до известна степен. Какво те ползува цял хамбар пълен с жито, ако ти не можеш да се ползуваш от това жито?
към беседата >>
87.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Той е
старецът
, който последен дава мнението си.
Други едва сега започват да работят върху брадата си. Ще работите върху челото, носа, брадата си, да има какво да занесете в невидимия свят, като връзка с разумните същества. Най-добрият слуга на разумността е окото, на интелигентността е носът, на волята е вкусът. Който няма вкус и не може да усеща нещата, той няма воля. Първо зрението и обонянието дават мнението си за нещата, после иде вкусът, а най-после – слухът.
Той е
старецът
, който последен дава мнението си.
Каквото той каже, всички му се подчиняват. Капиталът на човека е под негов контрол. Дойдеш ли до основния капитал на човека, ще се допиташ до слуха. Зрението има предвид капитала в обръщение. Обонянието работи с прихода на капитала, който е в обръщение.
към беседата >>
Той е
старец
слухът.
(втори вариант)
Ти не можеш да бъдеш интелигентен, ако нямаш добре оформен нос - добро обоняние. После на добрия слуга - като дойдем до волята, това е вкусът. Един човек, който няма вкус да усеща нещата, той няма воля. След като обонянието и зрението са дали своето мнение, и вкусът дава своето мнение. Тогава идва и слухът.
Той е
старец
слухът.
Под неговия контрол е целият капитал. Първоначалният капитал, който Бог е дал, Бог е вложил, е под ръководството на слуха. Слухът е най-висшето, най-разумното в света. А пък очите, това е капиталът, който е вложен в обръщение. Обонянието е капитал, който дава приход, а пък вкусът показва какво си спечелил.
към втори вариант >>
НАГОРЕ