Търсене в текстове за 'Старец'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.
Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното.
Учителите са същества, които създават и ръководят културите и епохите – това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме, че г-н Дънов създава нова култура в България – чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик.“ *** В началото на януари дойде на Изгрева един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим, той сънувал един стар калугер, който му посочил къща на една улица и го повикал там на следния ден, за да му каже нещо. На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира. Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага. Когато преди един месец и половина калугерът пристига в Цариград, един вътрешен глас му казва да отиде в София, но не знае точно за какво. Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева.
към текста >>

След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира.
Вече осъзнаваме, че г-н Дънов създава нова култура в България – чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик.“ *** В началото на януари дойде на Изгрева един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим, той сънувал един стар калугер, който му посочил къща на една улица и го повикал там на следния ден, за да му каже нещо. На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира. Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага. Когато преди един месец и половина калугерът пристига в Цариград, един вътрешен глас му казва да отиде в София, но не знае точно за какво. Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева. Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено.
към текста >>

Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага.
*** В началото на януари дойде на Изгрева един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим, той сънувал един стар калугер, който му посочил къща на една улица и го повикал там на следния ден, за да му каже нещо. На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира. Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага. Когато преди един месец и половина калугерът пристига в Цариград, един вътрешен глас му казва да отиде в София, но не знае точно за какво. Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева. Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено. Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи.
към текста >>

3. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Един старец, като умирал, дал на сина си една тояга и му казал: „Синко, щастието ти е в тази тояга.“ Той взел тоягата, носил я постоянно със себе си и все чакал тя да му донесе щастие, но то не идвало.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА СЕ ПРОЯВЯВАТ СКРИТИТЕ БОГАТСТВА В НАС Учителя бе изнесъл лекцията, направихме упражненията и се върнахме в салона. След като изпяхме няколко песни, отвори се разговор, в който Учителя каза следното: Един старец, като умирал, дал на сина си една тояга и му казал: „Синко, щастието ти е в тази тояга.“ Той взел тоягата, носил я постоянно със себе си и все чакал тя да му донесе щастие, но то не идвало. Един ден, като вървял някъде с тоягата, нападнал го един бик. И в борбата, за да се защити, почнал да удря бика с тоягата. Тя се счупила на две и от нея излязло богатството. Тогава си казал: „Ох, защо не дойде този бик преди десет години? “ Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас.
към текста >>

4. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното.
"Сестра Янакиева се зачудила че Учителя не говори за болестта й а за съвсем други работи но в същия миг болестта и изчезна. Веднъж дойде на Изгрева един наш брат и разказа"Говорих с няколко гимназиални учители в София който не знаят че съм в братството но и те смятат че е погрешно да се наричаме "учители" а е по по-правилно да се наричаме "преподаватели". Учителите са същества който създават и ръководят културите и епохите - това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик" В началото на януари на Изгрева дойде един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира. Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство. Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
към текста >>

След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира.
Веднъж дойде на Изгрева един наш брат и разказа"Говорих с няколко гимназиални учители в София който не знаят че съм в братството но и те смятат че е погрешно да се наричаме "учители" а е по по-правилно да се наричаме "преподаватели". Учителите са същества който създават и ръководят културите и епохите - това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик" В началото на януари на Изгрева дойде един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира. Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство. Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
към текста >>

Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство.
Учителите са същества който създават и ръководят културите и епохите - това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик" В началото на януари на Изгрева дойде един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира. Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство. Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
към текста >>

5. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат.
към текста >>

6. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъди умно дете, за да си умен старец.
Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката. Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно. Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория.
към текста >>

7. 28) Живот на жертвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Но един негов приятел го посъветвал да се обърне към един старец за съвет.
По повод на тази задача Учителя каза: Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този подтик – да дават. Като изгуби един търговец, аз зная защо е изгубил. Ще разкажа един случай като пример. Един търговец закъсал, не можел да посреща задълженията си, даже решил да се обяви в несъстоятелност. Но един негов приятел го посъветвал да се обърне към един старец за съвет. Старецът му казал: „Опитай още едно средство и да видим какво ще стане. Хубаво е да отделяш една десета за Бога от това, което добиваш.“ Като се посветил на това, тръгнало му. Даже се явил и един негов отдавнашен длъжник, който му дължал от 15 години насам сумата от 300 000 лева и той ги считал вече за несъбираеми. Но понеже длъжникът спечелил голяма сума, дошъл да му ги върне. Друг търговец му занесъл голямо количество стока и му я дал на консигнация.
към текста >>

Старецът му казал: „Опитай още едно средство и да видим какво ще стане.
Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този подтик – да дават. Като изгуби един търговец, аз зная защо е изгубил. Ще разкажа един случай като пример. Един търговец закъсал, не можел да посреща задълженията си, даже решил да се обяви в несъстоятелност. Но един негов приятел го посъветвал да се обърне към един старец за съвет. Старецът му казал: „Опитай още едно средство и да видим какво ще стане. Хубаво е да отделяш една десета за Бога от това, което добиваш.“ Като се посветил на това, тръгнало му. Даже се явил и един негов отдавнашен длъжник, който му дължал от 15 години насам сумата от 300 000 лева и той ги считал вече за несъбираеми. Но понеже длъжникът спечелил голяма сума, дошъл да му ги върне. Друг търговец му занесъл голямо количество стока и му я дал на консигнация. Дал му я на евтина цена, а на другия ден цената на стоката се покачила и той спечелил.
към текста >>

8. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва.
Сега Русия е в железния си век, докато България се намира в своя златен век и трябва да държи неутралитет. През XXI в. България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще. Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са Съществата, които работят върху българския народ, и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека да благодарят, че Божият промисъл бди върху им. В международния живот България да не се намесва във война, а вътре помежду си българите трябва да приложат справедливостта. Човек трябва да има такова отношение към другите, каквото – към себе си; както тачи своето тяло и своята мисъл, така той да оценява живота и на останалите – и това трябва да се приложи. Иде нещо хубаво за света!
към текста >>

9. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява.
Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
към текста >>

Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина.
Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката.
към текста >>

Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.
Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.
към текста >>

10. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време.
към текста >>

Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца".
Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш! Трябва да се освободим от атавистичните форми.
към текста >>

11. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал:
Това е прекъсване връзката с Реалното в света. – Защо са страданията в света? – Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие. Но щастието не идвало. Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика.
към текста >>

12. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява.
Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник.
към текста >>

Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина.
Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката.
към текста >>

Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.
Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.
към текста >>

13. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Говорих с един старец от Сливен.
Онзи, в чието сърце отсъства Любовта, ще бъде жесток. Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом мислят, че той напълно заслужава това? Всяко Същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад. Може да вярвате в това, може и да не вярвате. Ако се ползвате от тази мисъл, приемете я. Говорих с един старец от Сливен. Като му гледах лицето и главата, гледам, че има лице и глава на престъпник. Казах му: "Много хора си убивал. Лицето, главата ти са се изменили до известна степен, но ръката ти носи всички белези на престъпленията." Той ми казва: "Това ми тежи. Глупави работи - така мислехме да оправим света. Но така светът не се оправи." Седемдесет годишен човек вече, улегнал, толкова хора убил и те вървят сега подире му.
към текста >>

14. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна.
Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш? ” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.”
към текста >>

Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари.
А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш? ” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.” Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях. Някой ще каже: „Покажи ми, къде има пари?
към текста >>

15. 120 ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Представителите на шестата раса ще срещнете като някое умно дете, като някой благороден момък, или като някой старец.
Онези народи, които изпратят свои представители, името им ще се запише в това велико царство, а онези, които не изпратят, името им ще се заличи. Писанието казва преди хиляди години: “Народи, които не служат на Бога, нямат никакво бъдеще.” Иде един славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, за това, което ви чака. Хора от шестата раса има сега навсякъде, във всички народи. Представителите на шестата раса ще срещнете като някое умно дете, като някой благороден момък, или като някой старец. ''Една сестра запита:'' – Ще ги видим ли? – Вие сте ги виждали. В писанието е казано: „Ще се съберат всички народи и ще се освети името на Бога.” Под „Дванадесет колена на Израиля” се разбира, че ще се обедини човечеството.
към текста >>

16. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура.
Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с.
към текста >>

Този старец му дал един свитък и се изгубил.
Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско.
към текста >>

Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна.
Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с.
към текста >>

17. 70 КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец.
Спомням си посещението на един калугер от Атонския манастир в Света Гора. Той ни разправи чудния начин, по който бе стигнал до Изгрева. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански. И негови преводачи бяха брат Стефан Белев и брат Бертоли. Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим. Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец. Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си. Щом се приближих до него, той ми каза, че след петнадесет дни ще умре, но след това ще идва да ми помага постоянно. Каза ми, че скоро ще отида в една далечна малка страна и там ще срещна един човек, стар като него, който ще ме упъти какво да правя. И наистина старецът умря след петнадесет дни.
към текста >>

На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си.
Калугерът владееше много добре гръцки и италиански. И негови преводачи бяха брат Стефан Белев и брат Бертоли. Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим. Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец. Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си. Щом се приближих до него, той ми каза, че след петнадесет дни ще умре, но след това ще идва да ми помага постоянно. Каза ми, че скоро ще отида в една далечна малка страна и там ще срещна един човек, стар като него, който ще ме упъти какво да правя. И наистина старецът умря след петнадесет дни. И аз взех да го виждам и чувствам около себе си.“ От този ден калугерът постоянно бил в очакване на срещата. Когато отива в Цариград, едно вътрешно ръководство му казва да отпътува към София.
към текста >>

И наистина старецът умря след петнадесет дни.
Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец. Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си. Щом се приближих до него, той ми каза, че след петнадесет дни ще умре, но след това ще идва да ми помага постоянно. Каза ми, че скоро ще отида в една далечна малка страна и там ще срещна един човек, стар като него, който ще ме упъти какво да правя. И наистина старецът умря след петнадесет дни. И аз взех да го виждам и чувствам около себе си.“ От този ден калугерът постоянно бил в очакване на срещата. Когато отива в Цариград, едно вътрешно ръководство му казва да отпътува към София. Цял месец той е в София, без да знае за какво е тук и какво да прави. Докато един ден негов познат споменава в разговора им за нашето духовно общество Бяло Братство. При тези думи, сърцето на калугера трепва.
към текста >>

За Него му бе говорил онзи старец от Рим.
Докато един ден негов познат споменава в разговора им за нашето духовно общество Бяло Братство. При тези думи, сърцето на калугера трепва. Едно вътрешно чувство му показва, че при нас ще намери това, което е очаквал толкова време. Идва на Изгрева, според както му се посочва. Той се срещна с Учителя. За Него му бе говорил онзи старец от Рим. Учителя му бе дал ред упътвания и го очакваше да дойде след една година, за да му даде нови. Така калугерът се приобщи към новите идеи.
към текста >>

18. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето.
Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество. Молекулите се разединяват и свързват с голяма бързина и това създава промени, но при тях няма подновяване, ни послешно време, но има една постоянна същевременност между сцеплението и разложението, между явяването и изчезването. И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност.
към текста >>

19. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми.
Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен.
към текста >>

- попитах стареца.
Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо.
към текста >>

20. V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

в един Старец, т.е.
Началствата са човечеството на Сатурновия период. Там са завършили своето човешко развитие 7 класа същества, които са се развили в течение на 7-те подпериода на Сатурн, които днес принадлежат към йерархията на Началствата. Архангелите са човечеството на Слънчевия период, където също 7 класа същества са завършили своето човешко развитие в течение на седемте подпериода. Ангелите са човечеството на Лунния период, където също 7 класа същества са завършили своето човешко развитие в течение на 7-те подпериода на Луната. Така че имаме: три периода по 7 класа същества, правят 21 класа същества, завършили своето човешко развитие и представени в Апокалипсиса. в един Старец, т.е. същество, пълно с Мъдрост и Любов. Ние сега се намираме в четвъртия период - Земния, от който са изминали 3 подпериода и сега сме в четвъртия подпериод. В трите изминали подпериода са завършили своето човешко развитие 3 класа същества, така че правят всичко 24 класа същества, завършили своето човешко развитие, които са символизирани в Апокалипсиса. с 24-те Старци. Учителя казва, че сега се приготовлява 25-ия Старец, който представя сегашното човечество, което е на път да завърши своето човешко развитие.
към текста >>

Учителя казва, че сега се приготовлява 25-ия Старец, който представя сегашното човечество, което е на път да завърши своето човешко развитие.
в един Старец, т.е. същество, пълно с Мъдрост и Любов. Ние сега се намираме в четвъртия период - Земния, от който са изминали 3 подпериода и сега сме в четвъртия подпериод. В трите изминали подпериода са завършили своето човешко развитие 3 класа същества, така че правят всичко 24 класа същества, завършили своето човешко развитие, които са символизирани в Апокалипсиса. с 24-те Старци. Учителя казва, че сега се приготовлява 25-ия Старец, който представя сегашното човечество, което е на път да завърши своето човешко развитие. Четирите животни - Лъв, Телец, Човек и Орел, това са 4-те вида групови души, през които минава човечеството в процеса на своето слизане и диференциране. Дъгата над Престола представя Зодиака, съставен от 12 съзвездия, в които са локализирани силите на 12-те Добродетели, които изграждат човешкото тяло в процеса на неговото развитие. Планетите, като минават през тези знаци, активизират тези сили и те почват да градят и създават. Времето, което употребява една планета за преминаването през един от знаците, е наречено световен час. По този начин съществуват 12 космични часа, 12 космични дни, 12 космични нощи.
към текста >>

21. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н.
То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека. Значи пак имаме четворно деление. Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и душата. Етерното и астралното тела приличат по форма на физическото.
към текста >>

22. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представя един Старец, който ходи подпрян на своята Тояга и носи пред себе си една запалена Лампа, която крие под горната си дреха - пелерина с качулка.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ Има числото 9 и буквите Т и Н. Този Аркан е символ на Посвещението и показва благоразумието, предвидливостта, осторожността, които трябва да притежава ученикът, когато минава през Посвещение. Показва още абсолютната Мъдрост и благоразумието, управляващо волята. Картината представя един Старец, който ходи подпрян на своята Тояга и носи пред себе си една запалена Лампа, която крие под горната си дреха - пелерина с качулка. Старецът представлява опитността, придобита от работата в течение на живота. Лампата символизира светлината на ума, която трябва да царува върху миналото, настоящето и бъдещето. Горната дреха, която закрива лампата означава сдържаността, осторожността, благоразумието. Тоягата символизира силата, притежавана от човека, който крачи благоразумно и предпазливо и не издава мислите си. Когато ученикът в своето окултно развитие стигне пред прага на Посвещението, Йерофантът му обяснява вътрешния смисъл на този Аркан, който сам той трябва да преживее.
към текста >>

Старецът представлява опитността, придобита от работата в течение на живота.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ Има числото 9 и буквите Т и Н. Този Аркан е символ на Посвещението и показва благоразумието, предвидливостта, осторожността, които трябва да притежава ученикът, когато минава през Посвещение. Показва още абсолютната Мъдрост и благоразумието, управляващо волята. Картината представя един Старец, който ходи подпрян на своята Тояга и носи пред себе си една запалена Лампа, която крие под горната си дреха - пелерина с качулка. Старецът представлява опитността, придобита от работата в течение на живота. Лампата символизира светлината на ума, която трябва да царува върху миналото, настоящето и бъдещето. Горната дреха, която закрива лампата означава сдържаността, осторожността, благоразумието. Тоягата символизира силата, притежавана от човека, който крачи благоразумно и предпазливо и не издава мислите си. Когато ученикът в своето окултно развитие стигне пред прага на Посвещението, Йерофантът му обяснява вътрешния смисъл на този Аркан, който сам той трябва да преживее. В тази фаза той се среща със своя дух-ръководител съзнателно, който му разкрива някои от световните Тайни.
към текста >>

23. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство.
В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване. 49-ти Аркан: Девет купи, от които три образуват един триъгълник с обърнат връх над два други триъгълника, които са разположени противоположно и пресичащи се взаимно. Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите. 50-ти Аркан: Десет купи, от които девет са разположени в кръг и последната - в центъра. Число 200, буква Р. В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство. Многобройни флиртове и любовни истории в младостта.
към текста >>

24. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като станал сам със стареца Абу Бекир и Али, той решил да бяга.
(От книгата: "Духът на исляма"). Това е накратко мнението на Мохамед, предадено от неговите ученици. Преследванията ставали все по-ужасни и учениците му се разбягали като го оставили сам с още един, който не искал да бяга. И чичо му, който не се присъединил към учението. Чичо му му останал верен, но скоро умрял, умира и жена му и той остава сам. Като станал сам със стареца Абу Бекир и Али, той решил да бяга. Неприятелите му ги затворили в една малка къщичка и искали да ги убият и те трябвало да бягат през прозорците. Това станало в 622 година след Христа, което наричат Хижра, Хогир, което значи бягането от Мека, от когато започва мохамеданското летоброене. Мохамед отива в Медина, където го посрещат радостно. Там учениците му се увеличават много и той става управител на Медина. Но неприятелите му от Мека го преследват и там.
към текста >>

25. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида.
Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение. В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици. От значение са също двете посветителни легенди Змията на дървото и Конете на Елиас. В тези книги личи основно познаване на учението на есеите и гностиците. Към тези книги трябва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: Одеждите на Сиянието и За небесната Жена. И в двете се разглежда един и същ въпрос — въпросът за очистването на духа чрез самооплодяване.
към текста >>

26. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но не можаха никой старец да подмладят.
Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
към текста >>

27. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада.
* Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.” * Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си. * Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение. * Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада. * “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” - казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога. * “Бог е виделината на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие. * Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. * Защо някои хора са по-щастливи?
към текста >>

28. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока.
Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук.
към текста >>

Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга?
* * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица.
към текста >>

29. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Взел той стареца на гърба - и хайде.
Без обич в све- та стават само лошите работи. Може да казваш каквото искаш: интерес, пра- во, закони - всичко това без любовта става зло! Омръзнало на един човек да гледа стария си баща. Намислил веднъж да го вземе в един кош и да го захвърли някъде из полето, пък да става каквото ще. Намислено, сторено, Взел той стареца на гърба - и хайде. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той на едно пусто място и там захвърлил. Тръгнали да се връщат. - Татко - казало момченцето, - да вземем коша. - Защо ти е?
към текста >>

30. 39. Пътуване във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов.
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЛАКА При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него. След кратък разговор той напуска купето. След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София. По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Йорданка я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега?
към текста >>

Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него.
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЛАКА При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него. След кратък разговор той напуска купето. След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София. По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Йорданка я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега? ". Жената я погледнала изумена и казала: „Това са карначета." - „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно и вие направо тровите децата с тях!
към текста >>

31. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли.
Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява.
към текста >>

Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание.
Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога.
към текста >>

Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог.
към текста >>

Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята. Какво тяло получи Учителя от българския народ?
към текста >>

Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия.
Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята. Какво тяло получи Учителя от българския народ? — „Като дойдох между българите, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент.
към текста >>

32. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях.
Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред.
към текста >>

33. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България?
Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва.
към текста >>

През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака.
Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина.
към текста >>

Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец.
Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителя с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си.
към текста >>

Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете.
Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителя с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел.
към текста >>

34. 7.30 София Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

Като влиза в стаята му, тя вижда снимката на онзи старец, когото е видяла в съня си.
София е набожна черковница, и започва да търси човека, когото е видяла насън. Никъде не може да го намери — нито между иконите на светците, нито в другите религиозни общества. По това време нейният зет избягва в странство и зарязва сестра й. Тя започва да търси ясновидец, който да й каже какво ще стане със зет й и сестра й. Упътват я да отиде при Любомир Лулчев. Като влиза в стаята му, тя вижда снимката на онзи старец, когото е видяла в съня си. Веднага пита Лулчев: „Кой е този човек? " Лулчев й отговаря, че това е Учителя, който живее на улица „Опълченска" № 66. След това тя отива при него, разговаря надълго и става една от най-ревностните ученички.
към текста >>

35. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.
Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията.
към текста >>

Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията.
Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява.
към текста >>

Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори.
Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание? " „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет. Влизат вътре и виждат, че салонът е пълен. Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори. Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителя казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка? " Донка се разплаква. Учителя продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива." Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания.
към текста >>

36. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

" — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи.
и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева.
към текста >>

За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
към текста >>

Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава.
След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ. Влиза в една забутана кръчма, в която никой не може да го види, и се напива хубаво.
към текста >>

Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи." Като пораства, Косена започва да пее много хубаво.
Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет? " Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет? " Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде. Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи." Като пораства, Косена започва да пее много хубаво. Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва. Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин, през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище.
към текста >>

37. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

- запита старецът с приятен, тих, но ясен говор.
На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука?
към текста >>

Старецът приказваше на български.
Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос.
към текста >>

Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си светнали във въодушевление очи в лицето на Константина - устовския родопчанин, и рече:
Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им. Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си светнали във въодушевление очи в лицето на Константина - устовския родопчанин, и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа няколко думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче, ще дойда с всяко благодарение за тази покана. Тръгнаха си, в душата на Константин остана нещо като малък
към текста >>

Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор?
Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за манастира и искаше да възложи това на едного от тях. Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята. Другият ден бе великата събота преди Възкресение. Премина нощта. Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор? Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам.
към текста >>

Към него приближаваше старецът.
Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
към текста >>

- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна.
към текста >>

- Обични сине - започна старецът.
Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени. Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът. - Ти наистина си избрал добрата част за тебе, но спасението на душата ти не зависи от мястото, където се намираш, но от вярата към Христа - Господа. Не е отредено за тебе да станеш монах. Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но пътят ти е друг. Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха.
към текста >>

Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа.
Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас. - С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа.
към текста >>

Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече:
Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас. - С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа. Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак. Можеш ли да го разчетеш?
към текста >>

- Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак.
- С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа. Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак. Можеш ли да го разчетеш? Константин погледна посоченото на бялата кърпа място и рече: - Ако е число, то е 1747. - Точно тъй - потвърди старецът. От тази година води началото си този свят престол - добави той и посочи с ръка кърпата - но аз ще ти разкажа нещо повече, за да разумееш всичко.
към текста >>

- Точно тъй - потвърди старецът.
Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак. Можеш ли да го разчетеш? Константин погледна посоченото на бялата кърпа място и рече: - Ако е число, то е 1747. - Точно тъй - потвърди старецът. От тази година води началото си този свят престол - добави той и посочи с ръка кърпата - но аз ще ти разкажа нещо повече, за да разумееш всичко. Старецът прибра разпростряната бяла кърпа, върху която имаше отпечатан голям образ и около който бяха написани много слова, които в момента Константин не успя да разчете. После се прибра по-близо до олтарната стена и като извика по-близо до себе си младия човек, започна да разказва с тих, но дълбок тайнствен шепот: - На двадесетия ден от месеца декември на 1846 година е било четиридесетницата от зверското изтребление на няколко души в този същия град от кръвожадни османлии. Останалата едничка жива майка вдовица на едно нещастно пострадало и благочестиво семейство, претоварена с неизразима скръб, заедно с няколко свои роднини потърсила помощ от Бога, както и утешение за непоносимата си скръб.
към текста >>

Старецът прибра разпростряната бяла кърпа, върху която имаше отпечатан голям образ и около който бяха написани много слова, които в момента Константин не успя да разчете.
Можеш ли да го разчетеш? Константин погледна посоченото на бялата кърпа място и рече: - Ако е число, то е 1747. - Точно тъй - потвърди старецът. От тази година води началото си този свят престол - добави той и посочи с ръка кърпата - но аз ще ти разкажа нещо повече, за да разумееш всичко. Старецът прибра разпростряната бяла кърпа, върху която имаше отпечатан голям образ и около който бяха написани много слова, които в момента Константин не успя да разчете. После се прибра по-близо до олтарната стена и като извика по-близо до себе си младия човек, започна да разказва с тих, но дълбок тайнствен шепот: - На двадесетия ден от месеца декември на 1846 година е било четиридесетницата от зверското изтребление на няколко души в този същия град от кръвожадни османлии. Останалата едничка жива майка вдовица на едно нещастно пострадало и благочестиво семейство, претоварена с неизразима скръб, заедно с няколко свои роднини потърсила помощ от Бога, както и утешение за непоносимата си скръб. Тя устроила всенощно бдение в църквата, наречена тогава Панагия Лагудияни. На това бдение била извършена агрипия от един седемдесет и седем годишен светогорски монах и аскет от Иверския манастир - иеромонах Теофаний.
към текста >>

- Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица.
към текста >>

Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие.
Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси. 1 Масичка, където се продават свещи (б. р.).
към текста >>

38. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс.
Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските манастири. Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев. Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго.
към текста >>

39. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец.
Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
към текста >>

40. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Този прекрасен млад човек, когото годините, законите и времето, което тече на земята, превърнаха на белокос старец.
Моята скръб аз не можах да изживея така, както я изживяват другите люде, защото от деня, в който тя изчезна, аз непрестанно чувах нейния глас. Той звучеше в ушите ми и не само като глас или някакъв безсмислен вик, думи, думи чувах, като че тя беше някъде наблизо и настоятелно искаше да ме утеши. Четиридесет дни чувах този хем далечен, хем близък говор, тези трогателни думи на утеха, които изясняваха моята реална връзка с нея, моята най-обичана от всички деца Ани. Имаше часове, когато аз мислех, че обезумявам, че мъката ми е помрачила разума, но колкото минаваше времето, толкова по се уверявах, че това е някаква истина, която ние хората на тази земя не разумяваме. Тя непрестанно ми разказваше за розовото писмо, за чудесния бял кон, с който напусна къщата и колко хубав е бил на младини този необикновен човек, дошъл с някаква мисия на земята - скромен, прикрил могъщите си възможности и знания, защото е нямало кому да ги довери. Този прекрасен млад човек, когото годините, законите и времето, което тече на земята, превърнаха на белокос старец. Гласа на моята любима и очарователна Ани не престана до деня, в който аз реших да потърся Учителя Беинса Дуно. „Това е крайно необходимо, майко, - настояваше тя със своя глас в сънищата ми - както за мен, така и за тебе. Ти трябва да отидеш при него. Това е твоя съдба, твой път занапред и твоя задача. Аз чакам да сториш това!
към текста >>

41. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

Зад него върви старец.
ДЯДО РУСИН Отиваме към Балкана, по главното шосе. Срещу нас се зачува сладостно звънче, а след малко се задава магаренце, натоварено с дърва. То пристъпя внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва.
към текста >>

Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо.
Отиваме към Балкана, по главното шосе. Срещу нас се зачува сладостно звънче, а след малко се задава магаренце, натоварено с дърва. То пристъпя внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява.
към текста >>

В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва.
Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна.
към текста >>

Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство!
Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство – Любовта!
към текста >>

42. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С кош на гърба влезе белобрадият старец.
Тържеството започна. Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец. Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата).
към текста >>

43. Дядо Иван — Прасковата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ДЯДО ИВАН — ПРАСКОВАТА Живял някога един много беден старец на име Иван.
ДЯДО ИВАН — ПРАСКОВАТА Живял някога един много беден старец на име Иван. Той искал много да помага на хората, но бил толкова беден, че не можел нищо да направи за тях. Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо. Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа.
към текста >>

И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място. И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
към текста >>

44. Плачът на елхичките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки.
Мало и голямо, бедно и богато тичали надолу, нагоре, кой как може да се приготви за празника. Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ. Майките елхи нежно превивали клони над своите малки рожби-елхички и с песен тихо ги приспивали: „Милчки рожби, спете и смелички бъдете! Със здраве и с радост скоро ще отрастете.“ Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели. Една вечер, точно пред Коледа — в полунощ, от планината се зачуди звънци и силна светлина озарила цялата гора. Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си. — Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка. — Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички! Забързал той, завъртял се и високо извикал: — Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята! И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения.
към текста >>

45. Старите хора не могат но знаят. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Останал само един старец — баща на болярин.
СТАРИТЕ ХОРА НЕ МОГАТ, НО ЗНАЯТ Едно време излязъл закон да бъдат погубени всичките стари хора. - Защо ни са — думали младите, — нито могат да орат, нито да жънат, нито дърва да сокът. Само ядат хляб и се пречкат в къщи. Запретнали се и затрили всичките стари хора. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го скрил на тайно място и го хранил скритом, без да знае някой. Тогава царувал един жесток цар — страшен човек. Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си.
към текста >>

Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко?
Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето? “ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра.
към текста >>

Когато скритият старец видял че синът му пак е кахърен, попитал го какво има.
Житниците опустели — нямало жито за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал: — Правете, струвайте, утре като дойдете, искам да ми кажете от къде ще вземем жито за сеитба, инак главите ви ще взема. Тръгнали си болярите сломени — никъде нямало зърно жито. Когато скритият старец видял че синът му пак е кахърен, попитал го какво има. — Този път и ти не можеш ми помогна. — Защо? — Защото никъде в страната няма зърно жито, а царят иска утре да му кажеме къде има семе. — Не бой се, синко. Утре, като отидеш при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всичките мравуняци в царството.
към текста >>

46. Иисус на Планината - Николай Райнов

И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко.
“ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви? “ А Никодим каза: „Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа? “ И отговори Иисус: „Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея. И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко. Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея: „Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат. И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици.
към текста >>

47. Песен за Девата - Николай Райнов

И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.
Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен.
към текста >>

48. Книга на загадките - Николай Райнов

„Разбрах“, — рече старецът; — „разбрах съня ти.
Озирис тогава се засмя на женските думи, но, като помисли малко, рече на небесния лодкар: „Върни обратно царицата! Нека се изпълни жалбата й, защото от сърце пожела“. И царица Маат-Ка-Ре се сепна и събуди. „Колко страшен сън ми се привидя!“ — рече тя тихо, па разтри клепачи и стана.— „Що ли означава тоя сън? И защо аз исках от фараона на правдата дете, когато имам син? “ Тъй си рече царицата Маат-Ка-Ре, па повика тълмача, що разгатваше сънища, и му разказа всичко. „Разбрах“, — рече старецът; — „разбрах съня ти. Тоя сън е жива истина. Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в душата на своя син. По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е. Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет.
към текста >>

— Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна.
— Чакам да мине пътник, за да го напоя с кратунката си и да го накича с китката си. Що чакаш тук, момиче? — Чакам да се върне пътникът, когото напоих с кратунката си и накичих с китката си, когато бях на шестнадесет години. Кратунката ми се счупи, а китката ми трябва да е повехнала. Що чакаш тук, девойко? — Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна. Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак. *** Вечерята навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. Светулки се лутат над тъмните гранки.
към текста >>

— Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години.
— Чакам да се върне пътникът, когото напоих с кратунката си и накичих с китката си, когато бях на шестнадесет години. Кратунката ми се счупи, а китката ми трябва да е повехнала. Що чакаш тук, девойко? — Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна. Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак. *** Вечерята навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. Светулки се лутат над тъмните гранки. В душата се склапя тежко мълчание. Умрял ли е некой?
към текста >>

Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.
Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд. Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди.
към текста >>

Години се минаха — и видях го във Вавилон старец.
А похотта й бе океан — и никой не можеше да я задоволи. ... Познавах момък от Вавилон. Той бе майстор на бронз. Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й. Но в примките й не влезе, че познаваше добре жените и знайни му бяха пътеките на всяка похот. Години се минаха — и видях го във Вавилон старец. От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка. И попитах го: — Обичат ли я още? А той каза: — Не обичам царицата. И раната на сърцето ми е зарасла отдавна. Но — знаеш ли?
към текста >>

Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени.
„Арго“ се спря всред стихналите вълни. Орфей тогава удари лютнята и разсипа глас над мъртвите пенливи гребени. Морето вдаде ухо — да чуе. А спящите чуха в просъница плисък на кръв, звънтеж на мечове — и в съня си видяха голяма черна ръка, която се протяга в полумрака, та откача от алмазното дърво Златното руно. Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна към черното небе. Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени. Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха.
към текста >>

На един стих старецът ме пресече и каза: — Стой! Телбек мълви добре.
И моята отдавна умря. А неговата ? — О, колко мъже и жени — без майка! Но страх ме е, че не само моята и твоята са мъртви ... боя се, че Майката — Майката — е вече мрътва. ..“ *** Четях веднъж пред стария Харсиотеф голяматa книга на Телбека ибн Самал — Книгата за Любовта. Като у вси песни на големи певци, в книгата на певеца от Багдад имаше за жената и добри и лоши думи. На един стих старецът ме пресече и каза: — Стой! Телбек мълви добре. За жените всичко, що се казва от певците, е вярно: и най- доброто, па и най-лошото. Но певците обичат душата си повече от всичко: те пеят за радостта от женски поглед, защото в нея сливат радостта на цял свят. Пеят за болката от женска измяна, защото в страданието им се всичко стапя. Но те не пеят за жената, а за душата си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи? Що е — бурята, да нямаше уши?
към текста >>

49. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Тълкуват ли се буквално, ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при буквалния начин на разбиране, някога и християнската Троица ще се сматря като съставена от три члена: един старец, един разпнат млад мъж и един гълъб.
Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност, великите ясновидци и пророци на двете откровения са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Свещените книги не са исторически съчинения в буквален смисъл на думата, макар често пъти в тях да има история; Tе не са и животописи в обикновеното значение на тази дума. Te са символични писания на Посветени, езотерични книги, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Тълкуват ли се буквално, ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при буквалния начин на разбиране, някога и християнската Троица ще се сматря като съставена от три члена: един старец, един разпнат млад мъж и един гълъб. Нека се спрем сега върху едно от най-красивите и поетични сказания, които се срещат в Новия Завет. Вие си спомняте сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Йудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил в Витлеем в дните на цар Ирода — тъй започва евангелското сказание — ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Йудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.“ Кога Ирод чу това, много се смути и цял Ерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях де трябваше да се роди Христос.
към текста >>

50. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.
Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно. У меланхолика е ценна неговата дълбочина.
към текста >>

51. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме.
На Велики петък (10 май 1854) с другарите си Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов Константин отива да се поклонят на гроба на св. Димитър в храма, който някога е бил на св. Димитър, а сега е джамията Касъма Джамиси. Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа.
към текста >>

И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие.
Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
към текста >>

И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа.
Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
към текста >>

Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“.
Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край.
към текста >>

Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество.
към текста >>

Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г.
към текста >>

В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции.
И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г. (датата, отбелязана на антиминса, т.е. 1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век.
към текста >>

Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът?
към текста >>

Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“.
Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите.
към текста >>

52. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне.
Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите.
към текста >>

И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня.
По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно.
към текста >>

Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми.
И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно. Най- голямото. Да знаят, че им е приел подаръка.
към текста >>

53. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Но тате, като Го е провидял, сиянието около главата на стареца в Солун като е видял, той е провидял без преди да е бил там и да е виждал такова нещо където и да било.
Арап не е ли? Или индианец, като тези дето сега ставали християни като ги покръствал брат Трайко Константинов там на Запад в Америка? Как изглежда Той? Къде е, ако е навън? Този гигантски завой на реката, който зная, че е тук, дето от две хиляди години е бил толкова важен за Рим, за българите, за византийци и за руси и турци - че са строиш и рушиш тази тук кула, аз зная, че е там, но не го виждам в тази мъгла - Този път към целия свят!... Но ще се дигне мъглата и ще го видя, защото съм го виждал и преди. Но тате, като Го е провидял, сиянието около главата на стареца в Солун като е видял, той е провидял без преди да е бил там и да е виждал такова нещо където и да било. Други и те са Го виждали. Ще се дигне ш мъглата и за мен да Го видя? Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище. Но работата може би е точно във вярата. Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54238390922546