НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и
старец
- в неговите четири фази от живота.
Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно".
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и
старец
- в неговите четири фази от живота.
Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
към текста >>
2.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Там ги срещнал един благочестив
старец
и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител.
Там ги срещнал един благочестив
старец
и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
към текста >>
На другият ден
старецът
започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му.
По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
На другият ден
старецът
започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му.
Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя.
към текста >>
Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия
старец
.
След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му.
Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия
старец
.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г.
към текста >>
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
Старецът
бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
Старецът
бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год.
към текста >>
След това Благочестивият
старец
изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение.
Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя.
След това Благочестивият
старец
изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение.
Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас.
към текста >>
3.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Старецът
доволен.
Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили.
Старецът
доволен.
Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко".
към текста >>
4.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" И другият
старец
дойде и се помоли.
Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички!
" И другият
старец
дойде и се помоли.
„Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме.
към текста >>
5.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние го заварихме като
старец
, много мил човек.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка.
Ние го заварихме като
старец
, много мил човек.
На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто.
към текста >>
6.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един
старец
.
От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш. Върви напред. Ние ще ти помагаме отгоре. С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата." Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила.
След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един
старец
.
Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни. Замина си на 22.12.1992 г. От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-даване с Борис Николов се опълчиха срещу мен. Всички без изключение бяха подскрекавани от едно и също място.
към текста >>
7.
4.04. Дядо Благо
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас
старец
, когото наричаха „Дядо Благо".
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас
старец
, когото наричаха „Дядо Благо".
Това беше неговият литературен псевдоним. Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши. Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него.
към текста >>
8.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив
старец
, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това.
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив
старец
, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай.
към текста >>
9.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Едроръст, с холеричен темперамент
старец
, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две".
Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп.
Едроръст, с холеричен темперамент
старец
, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две".
Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св. Димитрий (превърната от турците в джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил.
към текста >>
10.
11. В НОВОТО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв
старец
, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него.
Разхождах се из гората самичка, пеех и пишех първите си малки и вдъхновени стихотворения, едно от които беше пак за живота - контраст на първото, по-раншното стихотворение за живота. Животът е красив и тъй прелестен, животът е сал хубава игра за онзи, който кърми в себе песен и гони далеч чемерна тъга! Животът ни е светло вдъхновение, низ радости и песни и възторг, животът ни е върховно упоение от благостите на добрия Бог! Кой направи всичко това? Тук и сега от четене на беседите за пръв път аз почнах да добивам по-ясна представа за Бога, да размишлявам за Него, да се свързвам с Него, да Го питам и да ми отговаря!..
Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв
старец
, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него.
Какви моменти съм преживяла в тези 17 години в това малко, забутано и отдалечено селце, моменти на върховни съкровения и радости. Това може да знае само онзи, който е работил духовно. Да се спирам да ги описвам подробно, не ще имам възможност, пък и не е нужно. То са опитности индивидуални на душата. И свещени.
към текста >>
11.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Старецът
разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне.
Един ден се позвънява на вратата му. Той отваря. Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада. Казва, че е от България и иска да говори с него. Той го поканва.
Старецът
разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне.
След известно време пак се звъни на вратата му. Излиза. Същият човек. Пак му говори. Бие на чувства, на съвест. У него се раздвижва нещо, но пак не иска да се върне в България.
към текста >>
Този е
старецът
, за който ти разказах, който не остави на мира, докато не реших да си дойда." „И този е човекът", казала жената, „на когото аз се оплаках в отчаянието си и който ми каза, че скоро ще си дойдеш, но Той не е ходил в Америка.
Минало известно време. Един ден тя го поканила да идат на Изгрева да се разходят. Тя вече била направила връзка с Изгрева и ходела там понякога. Отишли. Разгледали салоните, градините и на поляната виждат Учителя. „Ха, ето този човек си пратила да ми говори.
Този е
старецът
, за който ти разказах, който не остави на мира, докато не реших да си дойда." „И този е човекът", казала жената, „на когото аз се оплаках в отчаянието си и който ми каза, че скоро ще си дойдеш, но Той не е ходил в Америка.
Аз често съм идвала тук и Той през всичкото време си беше тука. Как е възможно?! " „Да, този е човекът. Аз съм го запомнил много добре. Той идва няколко пъти при мене в Америка, пътувахме заедно, на гарата се сбогувахме." До тука ми е разказана историята, до тука я разказвам и аз.
към текста >>
12.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Беше станал добродушен и миловиден
старец
.
" Поиска моето обещание и аз го дадох. От тогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода ,смлях ги и отрязах седемте глави на змея. Накрая Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха „бай Юрдан".
Беше станал добродушен и миловиден
старец
.
То е така, защото аз отрязах седемте глави на змея преди това. Смлях ги на прах, омесих ги на седем хляба и ме накараха да ги изям. Символика и реалност до края. Няма що...
към текста >>
13.
35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
" Изглеждаше му чудно, че белобрад
старец
се качваше на планината.
Учителят ни изгледа: „Е, то какво излезе? Щом са същите пари, то ще си летуваме на Рила". За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си. По това време само каракачаните имаха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години?
" Изглеждаше му чудно, че белобрад
старец
се качваше на планината.
Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си.
към текста >>
14.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Беше добродушен
старец
.
Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по хиромантия. А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше.
Беше добродушен
старец
.
Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена.
към текста >>
" „Сега е
старец
, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него".
Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан?
" „Сега е
старец
, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него".
След малко на бай Юрдан му мина, урагана излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена. А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности.
към текста >>
15.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Дядо Трифон беше един много хубав
старец
със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки.
Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка.
Дядо Трифон беше един много хубав
старец
със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки.
Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка.
към текста >>
16.
2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един
старец
, който на мравката път не минава".
„Ал. Невски". Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката.
Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един
старец
, който на мравката път не минава".
Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място.
към текста >>
Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един
старец
, който не минава път на мравката".
гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата.
Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един
старец
, който не минава път на мравката".
Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре.
към текста >>
Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя
старец
, който не минава път на мравката, да идем да го видим!
Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката".
Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя
старец
, който не минава път на мравката, да идем да го видим!
И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре. Но някои от присъствуващите ни поканиха да седнем, защото имаше малко празни места.
към текста >>
На средата на една катедра беше седнал
стареца
, за когото бяха говорили ученичките.
След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора.
На средата на една катедра беше седнал
стареца
, за когото бяха говорили ученичките.
Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре. Но някои от присъствуващите ни поканиха да седнем, защото имаше малко празни места. Така ние започнахме да слушаме беседата. Много от изказаните мисли ни харесаха и ние по-късно размишлявахме със сестра ми за различните изречения, които бяхме запомнили и после си отидохме. Но бяхме удовлетворени, че намерихме този, когото търсим и мястото, където се събират.
към текста >>
Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем да чуем как и какво говори
старецът
.
Трябва да кажа, че присъствуващите изпяха няколко песни и после станаха на крака и казаха молитва. След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше много цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастния човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме някак плахи, страхливи, не смеехме да приближим, нали за пръв път отивахме.
Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем да чуем как и какво говори
старецът
.
И така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та тая жена с тоя надпис събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това подействува на нас в положителен смисъл да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно от един разговор научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа „жертва на Дънов": „Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
към текста >>
И така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че
старецът
е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше много цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастния човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме някак плахи, страхливи, не смеехме да приближим, нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем да чуем как и какво говори старецът.
И така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че
старецът
е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та тая жена с тоя надпис събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това подействува на нас в положителен смисъл да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно от един разговор научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа „жертва на Дънов": „Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " А тя отговорила: „Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 ле." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
към текста >>
17.
2. БОЛНОТО УХО
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден
старец
с бяла брада.
И аз вечерта като си лягам направих си формулата. Не можех и да се моля. То нали за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на земята" и духнах. Три пъти я казах.
И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден
старец
с бяла брада.
Но нито е Учителят, нито пък като Иван Рилски, ама не е и той. И той ме поздрави и каза: „Как си? " Пък аз му отговорих: „Много ме боли ухото! " Той каза: „Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото".
към текста >>
18.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Една епоха от милиони години образуват един
старец
, от тези, които ги има там.
Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици.
Една епоха от милиони години образуват един
старец
, от тези, които ги има там.
Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива.
към текста >>
19.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Втори път се явява
стареца
, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая.
Втори път се явява
стареца
, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш.
Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив. Аз съм горе, по-добре е.“ Значи горе е по-интересно. Всичко е хубаво и тъй успокоил я.
към текста >>
20.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Веднъж намерили по едно време един стар, такъв вече грохнал
старец
, прибират го вкъщи, у тях.
Обаче и трите бяха като ангели, много добри, те посрещаха хора от цяла България, от всякъде. Кой от където се отърве - у тях, като Аврамов дом беше. Този носи едно, другите друго, носеха колети, те обаче гостоприемни и любящи и от тука сестрите, че и братя ги посещават и после имаше чувство у тях, гдето в никого не съм го видял, то е туй, че бяха милосърдни, милостиви. Те срещат някой, особено тази Аня, която бе учителка в училището, някой беден ученик, вземе го у тях, окъпе го, купят му дрехи, облекат го. А в къщата му сиромашия, дадат им блага, пари или нещо да ги подпомогнат, значи помагаха на много.
Веднъж намерили по едно време един стар, такъв вече грохнал
старец
, прибират го вкъщи, у тях.
Но го изпират, поокъпят го, пообличат, понахранят, остава при тях известно време, докато най-после се окопитил. Той бил самотен, че го завеждат у тях и там му нареждат това-онова, разбира ли, но почва той сега да ги посещава. Дори не виждал, бил така доста възрастен и често бъркал и те се смееха много, бъркал ги е. Не можел да различи коя е Аня, коя е Паша, коя е Надя, разбираш ли. И така има много случаи.
към текста >>
21.
22. Дядо Благо
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя
старец
има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент.
Не ми са приятни, сега за какво идват“. И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано.
Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя
старец
има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент.
Взема го и го слага в джоба си. Затваря беседата и пак я връща на мястото й. Дядо Благо се връща, изпратил гостите по живо, по здраво, продължават си разговора. Бай Иван ни лук ял, ни лук мирисал, нищо не споменава на дядо Благо. И сега вече бай Иван търси начин пък той да се измъкне.
към текста >>
22.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Един друг
старец
пак комшия заедно сме другари.
Сега нема никой, не искат да я пасат. От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах.
Един друг
старец
пак комшия заедно сме другари.
Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона.
към текста >>
„Ето вижте, този
старец
идеше при мене та ми разправя велики работи.“ В.: Тя е малка, нали?
И тя не обърна никакво внимание, но носи столче. А ние като намерихме Учителя, то някоя от сестрите ми беше дала портретче и дойдох и съм го сложил на масата, така и да си пременим тия дрехи, да облечем другите и детето беше навънка и като дойде,погледна портрета и се уплаши. „И какво се плашиш? “ „Ами от къде намери този портрет, татко? “ Аз я излъгах: „Купих го“.
„Ето вижте, този
старец
идеше при мене та ми разправя велики работи.“ В.: Тя е малка, нали?
Т.: А, малка, на десетина години. Т.: И после тя си продължаваше и когато да дойде Учителя, пак ми съобщи. В.: Точно как стана тогава? Вече почна войната. Т.: Войната като почна и като станаха бомбардировките, син ми, тоя по-младия, войник беше, та си дойде.
към текста >>
23.
4. Гостът на дъщеря ми Косена
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: „Какъв
старец
, някой дявол те лъже!
Една вечер като дойдох от кръчмата, вечеряхме и тя взема едно малко столче и с него отиде с майка ми да спи в мазето. Какво да кажа, примитивна работа. Те спяха там. Друга вечер Косена пак взема столчето и аз й викам: „Косено, защо вземаш столчето, нали отивате с майка да спите? “ „Слушай“, каза „татко, при мене идва един дедо, пък седи до кревата и ми разправя много хубави работи, ще му носим столчето да седне и тогава да ми разправя да не стои прав“.
А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: „Какъв
старец
, някой дявол те лъже!
“ Точно така както си беше. Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така. И ние като намерихме вече Учителя, почнахме да идеме на беседи, и една сестра ми даде един портрет от Учителя.
към текста >>
24.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Комшии... имаше един
старец
.
Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха?
Т.: Комшии... имаше един
старец
.
Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у! дано пукнеш...“ Застрелва го с двете ръце, с разперени пръсти по стрелката, та да го уморят. Т.: И той се поучи. От мизерия голяма взема и запали един капсул и се самоуби.
към текста >>
25.
7. Истинският хляб
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И отвънка мелничаря, един
старец
си седнал.
докато стигне и до посяването, пак с песен и с молитва и така до омесването му на хляб. И тя решила да направи един хляб на Учителя. За тази цел решила да стане и да отиде на Драгелевските мелници. Рано, в зори е станала едва. „Ама то вървя ли, то летя, нещо ме вдига, носи, носи, носи и се отзовах пред Драгалевската мелница.
И отвънка мелничаря, един
старец
си седнал.
И аз: „Добро утро, дядо! “ „Добро утро.“ Имаш ли прясно брашно? “ „О, току-що е смляно.“ „А, дай ми.“ И взимам аз и пак назад се връщам. Ама то нещо ме носи.“ Отива на ул. „Карл Шведски“, където им е къщата, омесва хляба.
към текста >>
26.
15. Мухлясалата Библия
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
“ Обърнала се, един
старец
.
И бела, розова, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете. Такива хубави очи имаше. И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли?
“ Обърнала се, един
старец
.
„Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала. „Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия. Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време!
към текста >>
“ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил
стареца
.
„Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала. „Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия. Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време!
“ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил
стареца
.
„Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш Библията, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш. И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа. А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види. Нема го стареца, изчезнал.
към текста >>
“ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един
старец
какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от
старец
няма следа.
„Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия. Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време! “ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил стареца. „Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш Библията, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш. И върху него ще мислиш!
“ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един
старец
какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от
старец
няма следа.
А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види. Нема го стареца, изчезнал. Тя се така изненадала- .Каква е тая работа. Пък, че имам Библия в сандъка, имам, ама тоя старец от къде пък знае, па това е мухлясала“Библия. Тя го споделя, даже тя ми казваше с коя наша сестра, пак от възрастните сестри, но не й запомних името и тя й разказала случката.
към текста >>
Нема го
стареца
, изчезнал.
“ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил стареца. „Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш Библията, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш. И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа. А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види.
Нема го
стареца
, изчезнал.
Тя се така изненадала- .Каква е тая работа. Пък, че имам Библия в сандъка, имам, ама тоя старец от къде пък знае, па това е мухлясала“Библия. Тя го споделя, даже тя ми казваше с коя наша сестра, пак от възрастните сестри, но не й запомних името и тя й разказала случката. Онази се сетила каква е работата и веднъж й казва: „Донче, пък искаш ли да те заведа да послушаш за Бога там където аз слушам? “ „Па, добре!
към текста >>
Пък, че имам Библия в сандъка, имам, ама тоя
старец
от къде пък знае, па това е мухлясала“Библия.
И върху него ще мислиш! “ И тя веднага се втурнала в будката и казала: „Я бе, Митко, я виж тука един старец какво ми приказва“, но докато излезли ни на лево, ни на десно, ни напред, ни назад, от старец няма следа. А нема хора, нема къде да изчезне, да се не види. Нема го стареца, изчезнал. Тя се така изненадала- .Каква е тая работа.
Пък, че имам Библия в сандъка, имам, ама тоя
старец
от къде пък знае, па това е мухлясала“Библия.
Тя го споделя, даже тя ми казваше с коя наша сестра, пак от възрастните сестри, но не й запомних името и тя й разказала случката. Онази се сетила каква е работата и веднъж й казва: „Донче, пък искаш ли да те заведа да послушаш за Бога там където аз слушам? “ „Па, добре! “ И се уговорихме. Една неделя тя ще ме води, където слуша за Бога.
към текста >>
И всички станаха и аз се опулих: „А, ами че това е
стареца
от гарата!
И така тръгнахме вече, води ме тя, аз не знам тя къде ме води“. А тя я води тука на Изгрева. Сигурно ще е било 10 часа за беседа. Салонът е вече пълен така и точно срещу катедрата некой станал, а то е така наредено и направено, та тя седнала. И по едно време идва Учителят с Библията под ръка така.
И всички станаха и аз се опулих: „А, ами че това е
стареца
от гарата!
“ Каква е тая работа, рекох така,като се захлупих главата и не мога да проумея. Но Учителят си започва песните, молитвите, беседата. И по едно време, ама аз си кърша все така ръцете. Мисля и се чудя. И по едно време чувам, ясно чувам: „Една душа днеска решила да дойде при нас, но заключвайки си вратата, превъртайки си ключа плаче, и плачейки казва: „Господи, Исусе Христенце, дали не греша там къде отивам.
към текста >>
“ Моите думи повтаря
стареца
.
Но Учителят си започва песните, молитвите, беседата. И по едно време, ама аз си кърша все така ръцете. Мисля и се чудя. И по едно време чувам, ясно чувам: „Една душа днеска решила да дойде при нас, но заключвайки си вратата, превъртайки си ключа плаче, и плачейки казва: „Господи, Исусе Христенце, дали не греша там къде отивам. Прости ми ако греша там къде отивам!
“ Моите думи повтаря
стареца
.
Аз ептен онемех, още повече. Не може ум да й го побере, не може да го асимилира. По едно време пък като почнах да плача, да плача. И по едно време пак чувам: „Рекох, плачете, плачете, поливайте цветенцата в градинката си! “ А аз пеех в църковния хор.
към текста >>
27.
11. Изповедта на Любомир Лулчев
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
В нея той разправя и предава разказа с един
старец
, а
стареца
му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си.
Защото тая малка книжка беше изповедта, която аз очаквах. Наистина, аз не съм ясновидец, ама много работи ги предчувствам така и тъй се случват. Книжката беше неговата изповед. В: Как се казваше тази книжка? И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил.
В нея той разправя и предава разказа с един
старец
, а
стареца
му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си.
Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият. В: И това се случвало много пъти. И: Да, случвало се е много пъти. И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път. В: Аз знам, че са му правили атентат.
към текста >>
Най-после
стареца
от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и
стареца
го пита, къде?
В: И това се случвало много пъти. И: Да, случвало се е много пъти. И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път. В: Аз знам, че са му правили атентат. И: Да.
Най-после
стареца
от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и
стареца
го пита, къде?
„Отивам да целуна нозете на Учителя.“ В: Това е към книжката, така ли? И: Това е към книжката. В: Значи, отива да целуне нозете на Учителя. И: Това е една изповед, това е едно разкаяние. В: Значи в тази книжка се съобщава, че винаги когато го е изпровождал, превеждал го не по същи я път, а Той му е давал друг път.
към текста >>
28.
15. Пътуване по влака
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Сядат в купето, влакът пътува и в купето влиза един
старец
, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов.
15. ПЪТУВАНЕ ПО ВЛАКА При един друг случай Юрданка с Учителя Дънов пътуват във влака от Варна за София.
Сядат в купето, влакът пътува и в купето влиза един
старец
, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов.
Учителят го поканил да влезе, а старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с Него. След кратък разговор той напуснал купето. След това влиза една жена с две деца в купето, която също пътувала за София. По пътя децата огладнели. Тя им купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат.
към текста >>
Учителят го поканил да влезе, а
старецът
бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с Него.
15. ПЪТУВАНЕ ПО ВЛАКА При един друг случай Юрданка с Учителя Дънов пътуват във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и в купето влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов.
Учителят го поканил да влезе, а
старецът
бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с Него.
След кратък разговор той напуснал купето. След това влиза една жена с две деца в купето, която също пътувала за София. По пътя децата огладнели. Тя им купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Тя я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега?
към текста >>
29.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Старецът
– Сатурн 20.
Семейство Жан-Луи и Арлет Гобо 15. “В бъдеще работете по малки групи” (от завещанието на Учителя) 16. Змията 17. Гушата 18. Отклонението на човека 19.
Старецът
– Сатурн 20.
Методи Константинов и Димитринка Захариева 21. Песента “Ще се развеселя” 22. Как работи Духът на Истината и с кого е Духът на заблуждението? / Вергилий Кръстев 23. Къде живее Истината и къде се подвизава Лъжата?
към текста >>
30.
53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА
,
,
ТОМ 8
-"
Старецът
и времето".
Почувствах нещо особено. В цялата глава. Времето, казах аз. Времето. Това е Времето. Аз трябва да напиша Приказка за времето.Как ще я нарека?
-"
Старецът
и времето".
Петък, 1.Х1. Учителят каза: "Да обичаш е едно изкуство, най-първо заради себе си, после заради другия. Аз виждам, че мнозина от вас сте заровили талантите си". Учителят пя: "Живот, за тебе моята душа жадува! " "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги.
към текста >>
31.
76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ
,
,
ТОМ 8
Съвсем тихо влиза един беден
старец
, затваря врата, оставя си тояжката там до врата и, без дума да каже, се приближава до софричката.
76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ Село Буковец. Високо в планината. Едно малко семейство вечеря в малката бедна стаица. Зад прозорците е вече тъмно. По едно време вратата се отваря тихо.
Съвсем тихо влиза един беден
старец
, затваря врата, оставя си тояжката там до врата и, без дума да каже, се приближава до софричката.
Притегля трикрако столче и сяда, все така без дума да каже. Всички го гледат. Баба Радка, домакинята, придвижва към него лъжица и парче хляб. Гостът започва да яде. Чак тогава дядо Стоичко запитва: "Е, сега кажи кой си и от къде си".
към текста >>
Старецът
започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът.
Притегля трикрако столче и сяда, все така без дума да каже. Всички го гледат. Баба Радка, домакинята, придвижва към него лъжица и парче хляб. Гостът започва да яде. Чак тогава дядо Стоичко запитва: "Е, сега кажи кой си и от къде си".
Старецът
започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът.
За този край е много просто и естествено: замръкнал човекът в планината, вижда светнало прозорче и влиза. Може би и друг път е влизал тука? Не, за първи път той виждаше тези хора и те за първи път го виждаха. След това баба Радка му постила на земята, за да преспи човекът. На другата заран след закуската старецът с тояжката и торбичката си тръгва на път.
към текста >>
На другата заран след закуската
старецът
с тояжката и торбичката си тръгва на път.
Старецът започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът. За този край е много просто и естествено: замръкнал човекът в планината, вижда светнало прозорче и влиза. Може би и друг път е влизал тука? Не, за първи път той виждаше тези хора и те за първи път го виждаха. След това баба Радка му постила на земята, за да преспи човекът.
На другата заран след закуската
старецът
с тояжката и торбичката си тръгва на път.
Буковец, съборен ден. Всяка къща е празник. Хората са наготвили най-различни яденета, направили са и баници. Чакат гости. Те ще дойдат и от София, и от съседните села и от самото село.
към текста >>
32.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден
старец
облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата.
Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера.
Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден
старец
облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата.
Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя.
към текста >>
Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад
старец
идва към мен.
Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща. Възпявах любовта на Христа и неговата безгранична милост към човечеството. И така пишех поезия и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен. А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото.
Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад
старец
идва към мен.
Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък. Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива походка. Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме.
към текста >>
И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният
старец
.
Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх. Сега вече зная, това е Молитвения връх, от който се разкриваше дивна картина. Предизгревна прелюдия.
И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният
старец
.
Когато на светлия източен хоризонт затрептяха първите изгревни лъчи на слънцето, Той стана и всички около Него прави в благоговейно мълчание и вглъбени в молитвена мисъл съзерцавахме дивният възход на голямото светило. След това Той седна и разтвори Свещеното писание, за да ни прочете Слова от него и заговори. Всички спокойни и съсредоточени поглъщахме жадно Неговите думи благи, пълни с Мъдрост, Живот и Сила. От всичко, което чух особено силно се внедри в съзнанието ми една Негова мисъл, а именно, че между ума, сърцето и волята на човека трябва да съществува хармония. От тази сутрин нататък, редовно в ранните зори на всеки ден отивах на Молитвения връх и слушах Словото Му, което обновяваше с неотразима сила цялото ми същество.
към текста >>
33.
19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН
,
,
ТОМ 8
19.
СТАРЕЦЪТ
- САТУРН Започвам да разказвам за брат Иван Антонов.
19.
СТАРЕЦЪТ
- САТУРН Започвам да разказвам за брат Иван Антонов.
Познавам го още от дете. Той беше страшилище за нас. Пазеше реда и тишината в салона, затова го наричаха Иван Салонски. И когато имаше концерти, събрания, ние, децата се събирахме и играехме навън около салона на Изгрева. Тогава той ни респектираше да не шумим и пречим.
към текста >>
Иван Антонов казваше за моя свекър Иван Жеков, баща на Данаил, моят бивш съпруг, че е истински образ на Сатурн и затова го наричаше "
Старецът
".
Беше много авторитетен и строг. Всички се плашеха от него. А той беше добър астролог. За него планетата Сатурн беше символ на старото, на отживялото, на кармата (това е в смисъл на отрицателните черти на тази планета, защото тя има и много положителни черти). А Меркурий, както знаем е символ на младостта.
Иван Антонов казваше за моя свекър Иван Жеков, баща на Данаил, моят бивш съпруг, че е истински образ на Сатурн и затова го наричаше "
Старецът
".
Чувала съм тези думи от него. Иначе моят свекър беше интелигентен човек, преподавател в гимназията, мисля по биология. Държеше много на Учителя и беше прочел всичките му беседи. Но към моето създадено семейство със синът му Данаил, се държеше много зле. Това е било болест, но не съм знаела.
към текста >>
Накрая ми стана свекър, за да разбера какво значи когато Сатурн е
старец
.
Но се е спасил. А защо? Та той ни разказваше на мен и майка ми, че за Иван Жеков Учителят казал, че има "изопачен ум". Учителят се опитал да му помогне, да му даде методи за изправяне, но Иван му отказал. И то не случайно.
Накрая ми стана свекър, за да разбера какво значи когато Сатурн е
старец
.
Не само да разбера, но и да го изпитам на гърба си и с главата си!
към текста >>
34.
07 - 30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
„Хайде да отидем на Изгрева, да се срещнем със
стареца
, когото именуват Учителя, че да си подрънкаме с него", казал единият.
30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ Било пролет. Хубаво време. Неделя. Птичките подхвръквали от клон на клон и чуруликали весело. Двама студенти се разхождали из гората. Унесени в песента на пойните птички и лекото шумолене на гората, двамата млади мъже не забелязали как изминали гората и стигнали до Изгрева.
„Хайде да отидем на Изгрева, да се срещнем със
стареца
, когото именуват Учителя, че да си подрънкаме с него", казал единият.
„Да отидем", съгласил се другият. Отиват на Изгрева и влизат през източната врата. И ето, Учителят ги посреща и поканва да седнат при масите пред салона. Учителят отишъл в приемната, взел две чаши, празни, с лъжички и им ги дал. Върнал се в приемната, където дълго се бавил.
към текста >>
35.
07 - 38. ИЗВЕЯНАТА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
До стълба пейка, на която е седнал беловлас
старец
- Учителят.
38. ИЗВЕЯНАТА София - Изгрева. Голяма триъгълна поляна. В центъра електрически стълб.
До стълба пейка, на която е седнал беловлас
старец
- Учителят.
„Учителят", шепнеха устата на тия, които за първи път бяха зърнали спокойната му фигура, внушаваща респект. Една сестра се приближи към него. Поздрави го с целуване на десницата му и му заговорва: „Много ми е мъчно, Учителю", каза тя, „задето моите близки и познати ми думат, че съм извеяна, поради убежденията ми. Те вместо да се замислят, и да възприемат тези хубави идеи, подиграват ми се." - „Какво ти думат? " - „Че съм била извеяна, Учителю." - „Че какво лошо има в това?
към текста >>
36.
08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Но един път така се случи, а то беше в началото, когато отидох на Изгрева, така се случиха нещата, че в службата ме бяха поставили да работя при един
старец
, който непрекъснато пушеше.
Учителят, като го погледнал строго, гледа към него, но чувствал, че гледал над него някъде, обаче много строго, няколко секунди и след туй не помня дали му е казал нещо, но вечерта, когато рекъл да си смени превръзката, раната била заздравяла и не станало нужда повече да я връзва, Значи една рана, която трябва да се лекува 15-20 дена, само за няколко часа била заздравяла. Какво е направил Учителят, не знаел, обаче раната му до вечерта била заздравяла и нова превръзка не сложил. Аз имам една опитност с Учителя. Малко съм се срещал с Учителя, защото, както казах и по-рано, гледах да не му отнемам времето. Знам, че неговото време е много скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да си ги уреждам.
Но един път така се случи, а то беше в началото, когато отидох на Изгрева, така се случиха нещата, че в службата ме бяха поставили да работя при един
старец
, който непрекъснато пушеше.
А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. И всичкият дим отиваше в устата ми. Той не може да се откаже от цигарите и аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина един месец, два месеца - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-после реших да отида, да споделя сУчителя тази си мъка, какво да правя.
към текста >>
37.
08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една от неговите жени от харема му изневерява и той веднага я изгонва, а
старецът
през пространството наблюдава тази работа и после, когато той се явява при него да кандидатсва за ученик, той му казва.
Тук можем да прочетем, за да имаш впечатление за тях. „Изпити на ученика", едно от тях, например, представлява разказа за Жеда, един престолонаследник, как искал да се посвети при един посветен като отива, искал да се посвети в духовен живот, пък ръководителят не го приема, защото смята, че не е узрял още за този живот. Събрал съм няколко такива случаи, това са изпити, на които ученикът бива подложен. Например, един от изпитите на Жеда бил: Тогава са имала такива хареми. И той, като престолонаследник, си има свой харем.
Една от неговите жени от харема му изневерява и той веднага я изгонва, а
старецът
през пространството наблюдава тази работа и после, когато той се явява при него да кандидатсва за ученик, той му казва.
Той отначало дълго време мълчи и най-после казва: „Ти изгони еди-коя си жена, която прегреши, ти се раздели с приятеля си еди-кой си, изгони еди-кого си". И казва му ред случаи и той разбрал, че действително е сбъркал и се връща. Тя е дълга работа да ви разказвам сега. Час и половина трябва да приказваме. Няма що.
към текста >>
И разпространили мълва за него между царедворците и в двореца, и между народа, че той се покаял при някакъв
старец
- отшелник, станал ученик, иска да разруши старата религия и да въдеде нова религия.
Час и половина трябва да приказваме. Няма що. И тогава той се връща наново в живота, баща му в туй време се разболява и той поема властта. Обаче неговите близки хора, които са го придружавали, когато отива със своята свита, оставя я на края на вековната гора, и сам отива да се представи. Но свитата видяла къде отива.
И разпространили мълва за него между царедворците и в двореца, и между народа, че той се покаял при някакъв
старец
- отшелник, станал ученик, иска да разруши старата религия и да въдеде нова религия.
Затова подготвят бунт. Начело на бунта е неговият брат. Та това се разказва в него разказ, което е дълга работа. Това са тези „Изпити на ученика". „Източни приказки" - това са приказки, арабски и персийски и др.
към текста >>
38.
08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
А то рекло: „Ами един
старец
, моят ръководител, ми се яви и той ми каза, че вече ще говоря, че вече ще говоря и ще проповядвам, казва, за Бога.
Едно момче в Калафат, едно овчарче, 12-13 години било, нямо родено. Като не може да ходи на училище, не може друга работа да върши, направили го овчарче в планината Карпатите ли, къде беше, в Румъния. То пасяло овцете и всички го знаели като нямото овчарче, нямото овчарче. Обаче един ден го видяли, весели се, вика, кряка, пее и се чудят какво е станало. А пък то него ден проговорило и го питали как.
А то рекло: „Ами един
старец
, моят ръководител, ми се яви и той ми каза, че вече ще говоря, че вече ще говоря и ще проповядвам, казва, за Бога.
Каза ми и някои лекарства, как да леквам някои болести." И така. Обаче това се разчува и след туй го викат, като смятат, че това е религиозна пропаганда. Отиват при него, искат да го арестуват и когато се качило в колата, моторът угасва. А той е бил в изправност, нали отива дотам. Като се качва, моторът угасва.
към текста >>
39.
09 - 12. ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО ЧРЕЗ СЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един
старец
със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега.
12. ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО ЧРЕЗ СЪН Сестра Мала Желева от село Горица един ден ми разказа следната интересна случка: От много време страдам от болно сърце и се чудех какво да правя. Постоянно търся лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих.
Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един
старец
със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега.
Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене.
към текста >>
40.
09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Той беше едър, снажен и симпатичен
старец
, който не е вече между живите.
52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше?
Той беше едър, снажен и симпатичен
старец
, който не е вече между живите.
Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея.
към текста >>
41.
09 - 111. ИДЕТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни
старец
и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде?
Брат Боев стана от мястото си и каза: „Виж какво, виж какво, щом Учителят е казал, вземи повече, ето ти сто екземпляра." Напълних куфара и отпътувах. Още същата вечер по влака ги продадох. Двама студенти се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев. Минало доста време от тая среща по влака. Студентът не отишъл при Учителя.
Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни
старец
и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде?
" И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед. Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия старец, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев. За горното научих от писмото, което студентът ми писа след срещата си с Учителя.
към текста >>
Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия
старец
, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев.
Студентът не отишъл при Учителя. Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде? " И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед.
Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия
старец
, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев.
За горното научих от писмото, което студентът ми писа след срещата си с Учителя. По разказа на Райна Каменова.
към текста >>
42.
09 - 146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
И ние, докато разберем какво става,
старецът
се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога.
Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката.
И ние, докато разберем какво става,
старецът
се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога.
„Дядо - обади се зет му - за какво благодариш? " - „Благодаря, че не се убих, че с малко се отървах" - каза симпатичният дядо Йордан. Дядо Йордан скоро бе слушал беседа за благодарността и сега се радваше, че му се бе удало случай да я приложи. Радваше се, че в решителния момент не бе забравил да благодари. Г. Събев.
към текста >>
43.
09 - 152. ОПИТНОСТ НА МЛАДЕН ПОПОВ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя
старец
.
Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: „Учителю! " И за чудо на смаяната публика, и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него.
Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя
старец
.
За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна. След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят. Разказал: Ив. Гарвалов.
към текста >>
44.
09 - 166. ЗАМЕСТНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По едно време се обърнах и видях в купето между другите пътници
старец
с дълга подрязана коса и бяла брада.
166. ЗАМЕСТНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Когато пътувах за София, за да видя малкия Чавдар, след като поседях в купето, но не ме сдържаше и станах и отидох на прозореца, та като гледам да се разсее мъката, която стягаше сърцето ми. В купето имаше само едно празно място, а аз стоях на прозореца и гледах бързо сменящите се картини.
По едно време се обърнах и видях в купето между другите пътници
старец
с дълга подрязана коса и бяла брада.
Кога бе дошъл в купето не зная, защото не бях чула вратата да се отваря, но той стоеше в купето и ме гледаше проницателно, но същевременно и тъй благо и бащински, че аз мислено му казах: „Гледай ме, гледай ме, старче, та дано разтопиш мъката ми." И аз пак се обърнах към прозореца, както си бях и преди това. Но в съзнанието ми тоя благ поглед и се обърнах още веднъж да го видя, но за мое голямо учудване него вече го нямаше в купето. Той бе изчезнал тъй неочаквано, като беше се явил, без да забележа или чуя да се отваря вратата на купето. Една нощ същият тоя старец ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах. Вървяхме доста през една гора.
към текста >>
Една нощ същият тоя
старец
ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах.
В купето имаше само едно празно място, а аз стоях на прозореца и гледах бързо сменящите се картини. По едно време се обърнах и видях в купето между другите пътници старец с дълга подрязана коса и бяла брада. Кога бе дошъл в купето не зная, защото не бях чула вратата да се отваря, но той стоеше в купето и ме гледаше проницателно, но същевременно и тъй благо и бащински, че аз мислено му казах: „Гледай ме, гледай ме, старче, та дано разтопиш мъката ми." И аз пак се обърнах към прозореца, както си бях и преди това. Но в съзнанието ми тоя благ поглед и се обърнах още веднъж да го видя, но за мое голямо учудване него вече го нямаше в купето. Той бе изчезнал тъй неочаквано, като беше се явил, без да забележа или чуя да се отваря вратата на купето.
Една нощ същият тоя
старец
ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах.
Вървяхме доста през една гора. След като свърши гората, видяхме там квартал. Старецът ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха. Той продължи да ми говори: „Аз сега не съм на земята, но аз тук имам заместник." Събудих се. Този ден бе събота.
към текста >>
Старецът
ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха.
Но в съзнанието ми тоя благ поглед и се обърнах още веднъж да го видя, но за мое голямо учудване него вече го нямаше в купето. Той бе изчезнал тъй неочаквано, като беше се явил, без да забележа или чуя да се отваря вратата на купето. Една нощ същият тоя старец ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах. Вървяхме доста през една гора. След като свърши гората, видяхме там квартал.
Старецът
ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха.
Той продължи да ми говори: „Аз сега не съм на земята, но аз тук имам заместник." Събудих се. Този ден бе събота. Привечер аз тръгнах по същия път, по който насън ме преведоха. Стигнах до Изгрева и отидох пред салона, като разглеждах тук-там, понеже всичко тук бе ново за мене. Тогава се приближиха към мене някои сестри от Изгрева, запознахме се и виждайки, че аз търся нещо, те предложиха услугите си.
към текста >>
В лицето на този портрет познах
стареца
, който ми се бе явил в купето и когото бях сънувала миналата нощ, че ме доведе на Изгрева.
На разсъмване някой чукна на прозореца и аз станах веднага и се приготвих за салона, но ето че идват сестрите да ме будят. „Кой ви събуди? " - ме питаха изненадано те. - „Някой чукна, аз мисля, че сте вие и станах." - „Събудили са ви", казаха сестрите и тръгнахме към салона. В салона видях няколко картини и един портрет.
В лицето на този портрет познах
стареца
, който ми се бе явил в купето и когото бях сънувала миналата нощ, че ме доведе на Изгрева.
„Чий е този образ? " - попитах аз. - „Това е Учителят", ми отговориха те. Развълнувах се и почнах да плача. Нищо не чух от беседата, която се чете.
към текста >>
„На мене ми се каза - почна тя - че днес брат Боев ще има едно необикновено посещение и аз дойдох и чакам цял ден заедно с брата." Почнахме разговор, в който им разказах за мъката си, както и за явяването на непознатия
старец
в купето, както и за съня, дето той ме доведе миналата нощ на Изгрева, като ми каза, че тук ще намеря утеха.
Наистина на втората беседа имаше повече хора, но и там не намерих заместника на Учителя който ми бе показан насън. Вече се свечеряваше, когато минавахме покрай една къща. В този момент лампата светна и видях човека, когото търся и отидох при него, като му казах: „Вас търся,брат. Изпратена съм от Учителя." -„Аз ви очаквам", ми каза той. „И аз затуй съм дошла", обади се една сестра, която заварих при него.
„На мене ми се каза - почна тя - че днес брат Боев ще има едно необикновено посещение и аз дойдох и чакам цял ден заедно с брата." Почнахме разговор, в който им разказах за мъката си, както и за явяването на непознатия
старец
в купето, както и за съня, дето той ме доведе миналата нощ на Изгрева, като ми каза, че тук ще намеря утеха.
Водихме дълъг и интересен разговор, който продължи до късно. От тази среща с брат Боев аз разбрах, че тука е моето място и почнах да чета беседите. От този ден датира моето духовно пробуждане. Разказала: Майката на Чавдар. „Майка е не тая, която физически ражда, а която в душата доброто посажда." Г.
към текста >>
45.
09 - 224. ЧАША С ОТРОВА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея
старец
, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение?
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад.
Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея
старец
, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение?
" Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева.
към текста >>
Като го видяла, в неговото лице тя познала оня
старец
, който й се бе явил в къщи в оня критически за нея момент.
След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева. Учителят бил на поляната.
Като го видяла, в неговото лице тя познала оня
старец
, който й се бе явил в къщи в оня критически за нея момент.
Приближила се към него и казала „Ето моят спасител! " - „Тъй ли? Радвай се тогава", казал Учителят и си отминал. Тези нейни познати по всяка вероятност са били или хора от братството или близки на нашите среди, затова са я завели на Изгрева. Разказала: Дора Куртева.
към текста >>
46.
09 - 231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една нощ майката сънува, че при нея идва
старец
с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали?
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им.
Една нощ майката сънува, че при нея идва
старец
с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали?
Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете? " Дотук е сънят. Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на стареца /Учителя/. Подали молба, от София направили анкета и до десетина дни получили известие, че дъщеря им е приета.
към текста >>
Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на
стареца
/Учителя/.
Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им. Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете? " Дотук е сънят.
Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на
стареца
/Учителя/.
Подали молба, от София направили анкета и до десетина дни получили известие, че дъщеря им е приета. Разказал: Г. Тахчиев. От горния случай се вижда, че Учителят е помагал и на хора съвсем чужди и непознати, като им е давал съвет какво да правят.
към текста >>
47.
09 - 254. СИНЪТ НА НОРКА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Стои и вижда, че срещу нея по билото идва
старец
с дълга, подрязана до рамене коса и с почти бяла брада.
254. СИНЪТ НА НОРКА Синът на Норка отскоро се запознал с идеите на Учителя. Родителите му не споделят тези идеи и са силно обезпокоени, че синът им не е в добър път и се стараели да го отклонят. Един ден Норка била в конфликт със сина си. Вечерта, когато си легнала, сънувала, че се намира на някоя планина, но не много високо било.
Стои и вижда, че срещу нея по билото идва
старец
с дълга, подрязана до рамене коса и с почти бяла брада.
/Рила - билото на Молитвения връх./ От лицето му се излъчвала сякаш безкрайна благост. Духало лек вятър и му пилеело дългата коса. Той й казал: „Ела малко да поговорим! " - „Аз не съм от вашето братство", отговорила тя. - „Знам, знам.
към текста >>
48.
09 - 257. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Гледам, високо над мене някъде към тазана бюста на жив, интелигентен
старец
, облечен в чисти шаечни дрехи.
Разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена. Точно на деветия месец една заран чух мъжки глас в стаята си и се събудих.
Гледам, високо над мене някъде към тазана бюста на жив, интелигентен
старец
, облечен в чисти шаечни дрехи.
Онова, което ми направи впечатление най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно-красиви, като че бяха изваяни. След като се събудих, той ми рече: „По пътя на дъновистите". Запомних думите, без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари. от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище „Юнак" и попитах поста: „Къде е пътят за дъновистите?
към текста >>
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах
стареца
, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега
старецът
беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло.
" И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича „Изгрев". Видях, че влизатхора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах
стареца
, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега
старецът
беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло.
Попитах стоящите до мен кой е, който говори. Отговориха ми: „Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: „Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили. Аз намерих Учителя.
към текста >>
49.
09 - 267. ЕДНА ДУША СЕ РАЖДА (ЧИЧО РОСЕН)
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Свечеряваше се, когато при мене дойде един снажен
старец
с хубава бяла брада да купува орехи.
Нали за нас, които купуваме и ядем месото? Щом аз ям месо, то и аз съм косвен убиец. На тия невинни четвероноги животни, наши по-малки братя." Захвърлих салама и реших отсега никога вече да не ям месо, т.е. от плътта на нашите безсловесни братя - животните. Продължих пътя си по-нататък, но не можах да се освободя от потресающото впечатление през този ден.
Свечеряваше се, когато при мене дойде един снажен
старец
с хубава бяла брада да купува орехи.
Той хареса стоката и реши да купи повече. Понеже вече се смрачаваше, той ме покани да нощувам в неговия дом, което аз приех. И без това вече мислех да търся конак за нощуване. Сложиха вечеря. На масата между другото имаше и кюфтета.
към текста >>
Това събуди интерес у всички сътрапезници, но от всички най-много се заинтересува приказливият
старец
.
Понеже вече се смрачаваше, той ме покани да нощувам в неговия дом, което аз приех. И без това вече мислех да търся конак за нощуване. Сложиха вечеря. На масата между другото имаше и кюфтета. Поканиха ме да си взема и от тях, но аз казах, че не ям месо.
Това събуди интерес у всички сътрапезници, но от всички най-много се заинтересува приказливият
старец
.
„Откога не ядеш месо, бе братко? " - ме попита старецът. - „От днес", казах аз. „Е, как, защо? " - разпитваше ме любезният старец.
към текста >>
" - ме попита
старецът
.
Сложиха вечеря. На масата между другото имаше и кюфтета. Поканиха ме да си взема и от тях, но аз казах, че не ям месо. Това събуди интерес у всички сътрапезници, но от всички най-много се заинтересува приказливият старец. „Откога не ядеш месо, бе братко?
" - ме попита
старецът
.
- „От днес", казах аз. „Е, как, защо? " - разпитваше ме любезният старец. Аз му разправих случката, на която днес неволно бях свидетел. Казах му как видях в ръката си забравения салам, как го захвърлих и реших веднъж завинаги да не ям месо и да не ставам съучастник с убийците.
към текста >>
" - разпитваше ме любезният
старец
.
Това събуди интерес у всички сътрапезници, но от всички най-много се заинтересува приказливият старец. „Откога не ядеш месо, бе братко? " - ме попита старецът. - „От днес", казах аз. „Е, как, защо?
" - разпитваше ме любезният
старец
.
Аз му разправих случката, на която днес неволно бях свидетел. Казах му как видях в ръката си забравения салам, как го захвърлих и реших веднъж завинаги да не ям месо и да не ставам съучастник с убийците. Тогава старецът, зарадван от това стана, прегърна ме, погледна нагоре и каза: „Господи, днес ти определи тази душа да се роди. Благодаря ти, Господи и слава да бъде на Твоето име. Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
към текста >>
Тогава
старецът
, зарадван от това стана, прегърна ме, погледна нагоре и каза: „Господи, днес ти определи тази душа да се роди.
- „От днес", казах аз. „Е, как, защо? " - разпитваше ме любезният старец. Аз му разправих случката, на която днес неволно бях свидетел. Казах му как видях в ръката си забравения салам, как го захвърлих и реших веднъж завинаги да не ям месо и да не ставам съучастник с убийците.
Тогава
старецът
, зарадван от това стана, прегърна ме, погледна нагоре и каза: „Господи, днес ти определи тази душа да се роди.
Благодаря ти, Господи и слава да бъде на Твоето име. Слава Тебе, Господи, слава Тебе! " Всички присъстващи ме гледаха с повишен интерес и се радваха още повече, след като чуха моя разказ. Радвах се и аз, след като разбрах, че цялото това семейство от много години не ядат месо и че те са членове на духовното общество Бяло братство, с което се свързах завинаги и аз. Тъй стана моето духовно пробуждане, за което съм хиляди пъти благодарен.
към текста >>
50.
09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен
старец
вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен
старец
вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница.
Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз.
към текста >>
51.
09 - 291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек,
старец
, с яморлук и магаренце.
291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се.
Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек,
старец
, с яморлук и магаренце.
„Има ли място за нощуване на един пътник? " - ме попита старецът. - „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка.
към текста >>
" - ме попита
старецът
.
291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце. „Има ли място за нощуване на един пътник?
" - ме попита
старецът
.
- „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора.
към текста >>
52.
09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Когато Старейшински бил буден, при него идвал един
старец
-дух, който го учил на много работи.
На обед и вечерта пак наминал. Това продължило три дни. На четвъртия ден лекарят пак бил там, когато Кирил Старейшински се събудил, погледнал лекаря, обърнал се към жена си с думите: „Аз нали те предупредих, защо си създала затруднение на лекаря да идва без нужда? " - „Страхувах се да не стане нещо лошо", отвърнала жена му. При следващите излъчвания (дълбок транс) тя вече не викала лекар, като разбрала, че не е необходимо.
Когато Старейшински бил буден, при него идвал един
старец
-дух, който го учил на много работи.
И тъй Кирил се прочул със своето ясновидство. При него почнали да се стичат хора от разни места, на които той казвал къде са изгубените им вещи, имената на посетителите, както и лек за разни болни и страдащи. Но не само това. Той им казвал нещо и за тяхното бъдеще, които се сбъдвали. Всеки ден се трупал народ, на което не се гледало с добро око от страна на местните власти.
към текста >>
При мене идва един
старец
, който ме учи на нова азбука, на нов език." И Ценко извадил от джоба си бележника с азбуката.
От инжекциите той бил отровен и се поминал. Малко след неговата смърт в село Дрянковец /Видинско/ един юноша на име Ценко, който бил на около 15-16 години се проявил като ясновидец. Почнали да го посещават много хора. Председателят на селсъвета го повикал и предупредил да не събира и заблуждава хората. На думите на председателя Ценко отговорил: „Когато виждам, какво да правя?
При мене идва един
старец
, който ме учи на нова азбука, на нов език." И Ценко извадил от джоба си бележника с азбуката.
Участъковият лекар, който присъствал на тази среща, погледнал в бележника и казал, че не познава такава азбука. Тогава лекарят казал на Ценко: „Остави тия заблуждения." - „Ако продължаваш да говориш така за Божиите работи - му казал Ценко - ще ти се случи нещо много лошо." След това му казал такива неща из неговия живот, които само той знаел. Това озадачило лекаря и той повече нищо не казал. Младежът бил определен да ходи по селата и да проповядва истината, но му било забранено и той престанал да говори. Съобщава: Р.
към текста >>
53.
09 - 301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Заболял хитрият
старец
и боледувал продължително. Онемял.
Той хранел и свини, от които получавал мас. Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае. Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло. Това продължило години. Спечелил много пари, но се страхувал да не го оберат, ето защо криел парите в една дупка в стената.
Заболял хитрият
старец
и боледувал продължително. Онемял.
С движения на ръцете едва успял да каже на своите близки къде са парите. Те разкопали стената и ги намерили. Били се събрали няколко хиляди лева, но вече били излязли от обръщение. Всичко отишло нахалост. Много труд за нищо.
към текста >>
54.
09 - 302. СРУТИЛА СЕ КАРИЕРАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: „Боже, Боже." В него момент на пълна безнадежност, при него се явил
старец
с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: „Аз ще ти помогна." И пак се изгубил
старецът
, също тъй, както внезапно се бил явил.
302. СРУТИЛА СЕ КАРИЕРАТА Трима души работели в една кариера. Внезапно станало срутване. Двамата успяли да избягат, а третият бил затрупан, но за негово щастие останал между две канари /скали/, където имало малко въздух за известно време. Изживял момент на голям ужас, като си мислел: „Тук вече ще ми е краят.
Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: „Боже, Боже." В него момент на пълна безнадежност, при него се явил
старец
с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: „Аз ще ти помогна." И пак се изгубил
старецът
, също тъй, както внезапно се бил явил.
Другарите му веднага почнали да копаят и след няколко часа усилен труд успяли да го спасят. Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали. Един ден така се случило, че същият човек отива у дома на Христо Каратлиев от Любимец. Там, в стаята му вижда портрета на Учителя, загледал се в него и попитал: „Чий е този портрет? " - „Това е портрета на нашия Учител.
към текста >>
55.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Посрещна ме беловлас
старец
.
Отидох, срещнах се с някои приятели, за да се уточним. С мене беше и Георги Събев. Но те започнаха да се отклоняват в разговора ни и аз ги спрях, като им казах, че аз в случая командвам и ако искат да стане чествуване в Айтос, трябва да ме слушат. Съгласиха се. Заведоха ме при ръководителя на Айтоското братство - Марко Христов.
Посрещна ме беловлас
старец
.
Седнахме и се представих и в няколко изречения аз представих плана си. Слушаше ме спокойно и внимателно. Запитах го: „Искаш ли да правим чествуване? " В миг леко обърна поглед с очите си нагоре, без да помръдва главата си и след няколко секунди каза: „Искаме." - „Имаш ли нещо против да го направим в градския салон? " Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната събота от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено.
към текста >>
56.
23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
На сеанса се яви един светъл
старец
със светещ триъгълник на главата.
Тя посочваше отделни лица от публиката, казваше им имената също и на техните близки починали, отношенията им и пр. След това отиваше на гробищата и на всеки гроб казваше кой е погребан, името, дрехите, с които е погребан и посочваше техни близки, ако имаше наблизо. В дома ни приемаше хора, които имаха нужда от помощ и лечение. Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед.
На сеанса се яви един светъл
старец
със светещ триъгълник на главата.
Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма. Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси. По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби. Сеансите са вредни за медиумите, които губят своите магнетични сили." На другия ден Тодор Абаджиев получи и писмо от Учителя със същото съдържание - да прекратим сеансите.
към текста >>
Чрез медиума този
старец
още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси.
Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед. На сеанса се яви един светъл старец със светещ триъгълник на главата. Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма.
Чрез медиума този
старец
още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси.
По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби. Сеансите са вредни за медиумите, които губят своите магнетични сили." На другия ден Тодор Абаджиев получи и писмо от Учителя със същото съдържание - да прекратим сеансите.
към текста >>
57.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Този нов идеал на
стареца
, макар и ценен, се обвива в кора, превръща се на семка и пада в плазмата на живота, отива си заедно с него, за да се появи идната пролет.
Семейство, деца, проблеми. След време децата израстват, задълженията намаляват, но той чувства, че и силите му намаляват и вече може да намали напрежението. Към 63-та година той е свободен от всякакви задължения и е като дете, седнал на брега на житейското море. Вижда какви бури, вълнения и кризи е преживял. Сега прави преоценка на ценностите в своя живот.
Този нов идеал на
стареца
, макар и ценен, се обвива в кора, превръща се на семка и пада в плазмата на живота, отива си заедно с него, за да се появи идната пролет.
Оттук започва един величествен кръг - кръгът на човешката история. Историята на човека, специално на нашата бяла арийска раса се е развивала под влиянието на четирите годишни времена. Тя е имала своите пролет, лято, есен и зима. Според окултизма зародишът на нашата пета раса е от избраните най-чисти и благонадеждни индивиди от четвъртата раса - атлантската. Те са били заселени около Хималаите и са образували впоследствие петата арийска раса.
към текста >>
58.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Вижда светъл дух -
старец
- който го изобличава за грехозете му.
каза да бъде с по-добро сърце. С гордостта нищо не печелиш, а кога дойде тук (зад гроба), ще види какво значи гордостта. - На що отдавате тия добри поуки? Могат бясовете тъй мило да съветват за добро? На 19 ноември спящият медиум Ю.
Вижда светъл дух -
старец
- който го изобличава за грехозете му.
Кани го да се помоли. След молитвата вижда една градина, пълна с различни цветя, невидени досега и с разнообразни краски, които омайват погледа и насищат душата. Въздухът е препълнен от благоухание? Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си!
към текста >>
Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи
старецът
, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира,
старецът
му казва: само вие ли имате тренове?
Кани го да се помоли. След молитвата вижда една градина, пълна с различни цветя, невидени досега и с разнообразни краски, които омайват погледа и насищат душата. Въздухът е препълнен от благоухание? Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си!
Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи
старецът
, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира,
старецът
му казва: само вие ли имате тренове?
А кой ви даде умът да ги строите? Какво мислите за небето и обитателите му? Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не? Г. М-в пита за едно свое видение, а вместо отговори, медиумът вижда същото видение - на Данаил не се ли даде да види съновидението на царя? Чрез Хр.
към текста >>
59.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На излизане ни срещна един
старец
, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ -(1*) В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА „СВ. ДИМИТРИЙ" (КАССЪМА-ДЖАМИСИ) Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 година На велики петък-(2*) отидохме с другарите: Белю Пинин, Тодор Х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.
На излизане ни срещна един
старец
, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време", като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.
към текста >>
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният
старец
се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?...
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният
старец
се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа.
към текста >>
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен
старец
, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни".
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен
старец
, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
към текста >>
60.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Срещата на юношата Константин Дъновски със
стареца
свещеник се осъществява на 10 април 1854 г.
Всички тези преписи са извършвани на ръка. Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия. 2*.
Срещата на юношата Константин Дъновски със
стареца
свещеник се осъществява на 10 април 1854 г.
на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос. Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува.
към текста >>
Срещата на Константин Дъновски със
стареца
свещеник и проведения разговор доказват, че този
старец
е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г.
Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*.
Срещата на Константин Дъновски със
стареца
свещеник и проведения разговор доказват, че този
старец
е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г.
Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини.
към текста >>
Най-интересното е, че след кратък разговор със
стареца
свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори.
Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*.
Най-интересното е, че след кратък разговор със
стареца
свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори.
Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл. 2, ст. 17). Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез стареца, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски.
към текста >>
Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез
стареца
, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски.
Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл. 2, ст. 17).
Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез
стареца
, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски.
И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух. 5*. Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край.
към текста >>
Святият Дух, чрез
стареца
, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това.
1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл. 2, ст. 17). Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез стареца, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски. И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух. 5*.
Святият Дух, чрез
стареца
, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това.
А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. „Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл.
към текста >>
Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но
стареца
изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието.
Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. „Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9).
Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но
стареца
изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието.
Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*. Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*.
към текста >>
Тогава
старецът
вдига ръце и го благославя. 6*.
„Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява.
Тогава
старецът
вдига ръце и го благославя. 6*.
Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ.
към текста >>
Тогава
старецът
изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин.
1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*.
Тогава
старецът
изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин.
И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол.
към текста >>
61.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Едроръст, с холеричен темперамент
старец
, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две".
Заветници на свободата ни (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първия български снещеник в Черноморския край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп.
Едроръст, с холеричен темперамент
старец
, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две".
Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва уловима ирония в гласа, той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17 годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква „Св. Димитрий", (превърната от турците в джамия), става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил.
към текста >>
62.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един
старец
, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
3част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО" В Солунската черква „Св. Димитър", дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕНИЯ ПОУЧЕНИЯ откровението от святаго духа духът на овещанието - дух сеятий едно откровение в солунската черква СВ. ДИМИТРИЙ (КАССЪМА-ДЖАЯШСИ) Дадено на Отца Константнна Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, нд 10 Април 1854 година На велики петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св.
Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един
старец
, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Нии му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време, като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме.
към текста >>
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният
старец
се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?...
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният
старец
се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
към текста >>
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен
старец
, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни.
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен
старец
, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
към текста >>
63.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният
старец
презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител.
И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г.
от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният
старец
презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител.
Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера. С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при първите свои стъпки. Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско.
към текста >>
Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл
старец
умря през 1865 г.
Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител.
Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл
старец
умря през 1865 г.
от избухналата тогава в Цариград холера. С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при първите свои стъпки. Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско. Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст.
към текста >>
64.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Един от същите антиминси връчил и явилият се
старец
-свещеник в Солунската църква „Св.
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места.
Един от същите антиминси връчил и явилият се
старец
-свещеник в Солунската църква „Св.
Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога.
към текста >>
Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил
старецът
, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност.
Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил
старецът
, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност.
Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св.
към текста >>
Необикновената среща със
стареца
-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св.
Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност.
Необикновената среща със
стареца
-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св.
Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св. Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св.
към текста >>
65.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що
старецът
е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков).
Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що
старецът
е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
към текста >>
Накрай
старецът
- председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище.
Накрай
старецът
- председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д. Агура, копие от което дядо Симеон ми изпрати на 26 юли т.г.
към текста >>
Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения
старец
-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина.
Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат.
Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения
старец
-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина.
Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисо-вата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел.
към текста >>
66.
3. ДО БЛАГОГОВЕЙНИЙ СВЕЩЕНИК ОТЦА ИВ. К. РАДОВ, ИКОНОМ В ГРАД ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Нашите тогивашни вестници не знаеха как да се исхвалят пред света с тоя достоуважаван
старец
; целий български народ произнасяше с възторг неговото име, а днес почти забравен.
3. ДО БЛАГОГОВЕЙНИЙ СВЕЩЕНИК ОТЦА ИВ. К. РАДОВ, ИКОНОМ В ГРАД ВАРНА По времето на черковний ни въпрос, когато от всички наши по-главни градове изпращаха представители в Цариград, тогава градът Варна като беше със слаба българска община, едва ли можеше да поддържа свой представител в Цариград. (На представителите се плащаше ежемесечно по 2-3000 гроша и то с години.) Но намери се от варненските села, именно от с. Хадърджа един за чюдо родолюбив българин-селенин дядо Атанас, който, избран от Варненско, прие да иди за представител на свои разноски в Цариград. Тук, доколкото помня, дядо Атанас стоя 6 години, и тамо си и умря, без да бе честит да дочакареше-нието на въпроса.
Нашите тогивашни вестници не знаеха как да се исхвалят пред света с тоя достоуважаван
старец
; целий български народ произнасяше с възторг неговото име, а днес почти забравен.
Моля вас, които сте близо до това село, потрудети се да поизпитате, доколкото ви е възможно, нещо из неговия живот по неговия подвиг в Цариград, за да му направим една кратка поне биографийка, за да не се забравят подобни високозаслуживши наши хора, които безкористно са ратували за доброто на съотечествениците си. Уредник Ил. Блъсков „Памятник", год. I, кн. II, 1895 год.
към текста >>
67.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен."
Старецът
казал: „Как да направя това?
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен."
Старецът
казал: „Как да направя това?
Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа.
към текста >>
68.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен."
Старецът
казал: „Как да направя това?
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен."
Старецът
казал: „Как да направя това?
Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа.
към текста >>
69.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин
старец
?
Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости.
Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин
старец
?
" На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност.
към текста >>
Имаше един
старец
, който вечерно време влизаше в Сливен.
И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.
Имаше един
старец
, който вечерно време влизаше в Сливен.
Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
към текста >>
70.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един
старец
, защото не можел да премине през реката.
Когато обичаш някого, трябва да го държиш половин метър на разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва да обичаш ближния си като себе си, то значи да го държиш половин метър разстояние от себе си. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В един разказ от „Халима“ се разказва следното.
Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един
старец
, защото не можел да премине през реката.
Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил.
към текста >>
Когато трябва да слезе,
старецът
не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си.
Като се казва да обичаш ближния си като себе си, то значи да го държиш половин метър разстояние от себе си. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката.
Когато трябва да слезе,
старецът
не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си.
По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете.
към текста >>
По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие
стареца
.
Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си.
По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие
стареца
.
Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате.
към текста >>
Пие си той виното, а
старецът
го стиска за гърлото - и той иска.
В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца.
Пие си той виното, а
старецът
го стиска за гърлото - и той иска.
Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов.
към текста >>
Господинът му давал, давал, докато най-после
старецът
се напил.
Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска.
Господинът му давал, давал, докато най-после
старецът
се напил.
Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората.
към текста >>
71.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Например някоя видяла един
старец
с бели дрехи, с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствувате тъй, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някой от вас да поговори 5-6 минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности? И ние имаме такива.“ Имайте пред вид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности.
Например някоя видяла един
старец
с бели дрехи, с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
“ - Този старец каза ли ти, че е Господ? - „Не ми каза, но предполагам, че е Той.“ Ти видиш някой момък и го харесваш и казваш: „Той е за мене! “ Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които, няма, а друг отрича грехове, които има.
към текста >>
“ - Този
старец
каза ли ти, че е Господ?
Сега, ако изкарам някой от вас да поговори 5-6 минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности? И ние имаме такива.“ Имайте пред вид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи, с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
“ - Този
старец
каза ли ти, че е Господ?
- „Не ми каза, но предполагам, че е Той.“ Ти видиш някой момък и го харесваш и казваш: „Той е за мене! “ Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които, няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни.
към текста >>
72.
ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ
,
,
ТОМ 12
А тук е 77-годишен
старец
и жена на 25 години.
Онези от неговото поколение си спомниха какво бе казал Учителят за него (виж „Изгревът" том VIII, стр. 64-66 под № 77 и 78). Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год. как е седнал на седалката, а напреко на коленете му е седнала една от възлюблените му и се целуват и прегръщат за общо възмущение на гражданите. Тогава такова нещо бе много рядко и то само при младежи се случваше.
А тук е 77-годишен
старец
и жена на 25 години.
А него го познаваха мнозина и започнали да шушукат в трамвая: „Виж ги какво правят дъновистите." Тогава Павлина отива в дома му цялата възмутена и му вика: „Брат Борис, ако се целувате, целувайте се тук, у дома, а не в трамваите, за да ни се смеят хората." Майстор Борис извикал „Вън от къщата ми! " Сега е 2000 година, Павлина е жива и е с разума си и още го разказва този случай с възмущение. А същата му възлюблена му наследи къщата и имота, като изгони слугинята Станка (виж „Изгревът" том V, стр. 199-201). И понеже ме уведомиха, че съм писал лъжи и че щял съм да бъда съден за неверни неща, бе помолена Марийка Марашлиева да опише тези деяния на майстор Борис, чрез Жана Иванова. Бяха ми изпратени откровенията на една духовна сестра и ето, аз ги публикувам.
към текста >>
73.
9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тук-там някой
старец
или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота.
Тук-там някой
старец
или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
И колко още красоти и богатства се откриват в онази човешка душа, която е в хармония с Безконечността, с онзи Велик Извор на живота, от който лъха истинския живот, красота и светлина, знание и свобода, простор, чистота и любов. Един ден, по особено стечение на условията, тази райска градина премина в ръцете на друг собственик, който напълно прояви правата си на абсолютен собственик. Първо, той направи висока ограда - цяла крепост, през която да не минава нито човешки крак, нито крак на животно. Той тури табела на входната врата и с едри букви написа: „Входът е забранен." От този ден градината започна да запустява и в скоро време се превърна в пустиня: изворите и поточетата пресъхнаха; не се чуваха вече сладкопойни птички, нито песните, нито веселите игри и смехове на децата. Цветята започнаха да вехнат - ароматът и благоуханието им изчезнаха.
към текста >>
74.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения
старец
.
Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот.
Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения
старец
.
И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат.
към текста >>
75.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Затуй и
старец
, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри.
А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше.
Затуй и
старец
, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри.
А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря?
към текста >>
76.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Тя я завежда при един
старец
, отшелник, далеч извън града.
На главната улица живееше заможно, видно семейство Гюлмезови. Навремето те са кумували на мама, всички наричахме г-жа Гюлмезова „кръстница". Тя не позволи да отидем в хотел - къща голяма, има много място. Дъщеря й Роза, на чието име бе кръстена сестра ми, е омъжена и живее в София. Мама изплаква мъката си за Асенча.
Тя я завежда при един
старец
, отшелник, далеч извън града.
Турна Асенча на колене да се помоли, молил се и той, дал му да гледа в един съд с чиста вода, после казал: „Направих, каквото можах - не ми плащайте! " Мама била щедра, но резултат - никакъв! Тогава кръстницата казала: „Сийка, ще те заведа при един лекар, който лекува чрез хипноза, руснак, емигрант, тукашните лекари му забранили да лекува, щото правел чудеса! " Д-р Теодоров ни посрещна усмихнат, прегледа Асенча, пита го дали вярва, че ще му помогне. Очите му светло-сини, зеницата ясно се вижда, погледът твърд.
към текста >>
77.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Някой
старец
не може да завърже обувката си, ще му помогнеш.
Високият идеал. 2027 Целият свят около нас - това са все задачи, к о и т о Господ е предоставил на нас да разрешим. В к а к в о т о и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа. Служението. 2028 Ще започнете служението с най-малките работи. - Плаче детенце, ще се спреш, ще го утешиш.
Някой
старец
не може да завърже обувката си, ще му помогнеш.
Някой е болен - ще му помогнеш. Някой ученик не може да реши задачата си - ще му помогнеш да я реши. Обяснение към Пентаграма.* 2029 Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Тогава ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. Това е външната обиколка, а има и вътрешна.
към текста >>
78.
72. БЕЛЕНЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
" Би трябвало да разширя отговора си, че вярвам не в този Господ, който е по иконите,
старец
с бяла брада, а вярвам в този Господ, който е в самият мен.
Когато дойде моят ред, влязох спокойно. Разговорът водеше началника - видя ми се благороден и кротък човек, разгръщаше досието ми, поглеждаше към мен и ми зададе няколко въпроса. Навярно откри в книжата, че с ьм религиозен човек и ме запита: „Има ли Господ? " Отговорих, че това е личен въпрос, всеки човек е свободен да вярва или да не вярва. Той тогава ми каза: „Ние искаме да чуем от тебе..." Отговорих пак - „За мен има Господ!
" Би трябвало да разширя отговора си, че вярвам не в този Господ, който е по иконите,
старец
с бяла брада, а вярвам в този Господ, който е в самият мен.
Човек със своят ум не може да обхване даже времето и пространството, които са творения на Бога, а колко повече е трудно да се обхване понятието Бог! По-добре е било, че не съм навлязъл в подробности. Може би ми се зададоха и други въпроси, но спомням си, че един от присъствуващите, навярно помощник-началник, ме погледна и рече: „За такива като тебе имаме и по-строги места, например затвора в Плевен! Там да поживееш! " Отидох си след срещата с тия хора.
към текста >>
79.
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един
старец
, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която
старецът
му посочил.
" Спиритистът му отговорил:"Виждам над вашата глава това име."- „Не - отговорил Фархи - това е името на моят Учител, а аз се казвам Фархи". И тогава и на него му заговорил за Учителя и Неговото дело, дал му и на него беседи на английски. Интересно беше също и посещението на Изгрева на един калугер от един Атонски манастир в Света гора. При идването си той разправя чудният начин, по който е бил докаран тук. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли.
И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един
старец
, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която
старецът
му посочил.
На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този старец, който видял в съня си. Приближавайки до него старецът му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно. Сега ти ще отидеш в една далечна малка страна, държава и там ще срещнеш един човек, стар като мене. Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена старецът умира. Но калугерът у когото както се разбира е имало известна степен ясновидство, го вижда и чувствува около себе си.
към текста >>
На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този
старец
, който видял в съня си.
И тогава и на него му заговорил за Учителя и Неговото дело, дал му и на него беседи на английски. Интересно беше също и посещението на Изгрева на един калугер от един Атонски манастир в Света гора. При идването си той разправя чудният начин, по който е бил докаран тук. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли. И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един старец, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която старецът му посочил.
На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този
старец
, който видял в съня си.
Приближавайки до него старецът му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно. Сега ти ще отидеш в една далечна малка страна, държава и там ще срещнеш един човек, стар като мене. Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена старецът умира. Но калугерът у когото както се разбира е имало известна степен ясновидство, го вижда и чувствува около себе си. Калугерът постоянно бил в очакване да разбере коя е тази малка държава и кое е това лице, с което има да се срещне.
към текста >>
Приближавайки до него
старецът
му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно.
Интересно беше също и посещението на Изгрева на един калугер от един Атонски манастир в Света гора. При идването си той разправя чудният начин, по който е бил докаран тук. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли. И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един старец, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която старецът му посочил. На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този старец, който видял в съня си.
Приближавайки до него
старецът
му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно.
Сега ти ще отидеш в една далечна малка страна, държава и там ще срещнеш един човек, стар като мене. Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена старецът умира. Но калугерът у когото както се разбира е имало известна степен ясновидство, го вижда и чувствува около себе си. Калугерът постоянно бил в очакване да разбере коя е тази малка държава и кое е това лице, с което има да се срещне. Отива след това в Цариград и едно вътрешно ръководство му казва да отиде в София.
към текста >>
Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена
старецът
умира.
Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли. И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един старец, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която старецът му посочил. На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този старец, който видял в съня си. Приближавайки до него старецът му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно. Сега ти ще отидеш в една далечна малка страна, държава и там ще срещнеш един човек, стар като мене.
Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена
старецът
умира.
Но калугерът у когото както се разбира е имало известна степен ясновидство, го вижда и чувствува около себе си. Калугерът постоянно бил в очакване да разбере коя е тази малка държава и кое е това лице, с което има да се срещне. Отива след това в Цариград и едно вътрешно ръководство му казва да отиде в София. Той наистина идва в София, стои тук един месец и не знае за какво е тук и що да прави. Един ден, един негов познат му казва: „Тук, има едно общество - дъновисти, Бяло Братство".
към текста >>
Идва на Изгрева, според както му се посочва, среща се с Учителя и веднага разбира, че именно Учителя е лицето, за което му е говорил
старецът
в Рим.
Отива след това в Цариград и едно вътрешно ръководство му казва да отиде в София. Той наистина идва в София, стои тук един месец и не знае за какво е тук и що да прави. Един ден, един негов познат му казва: „Тук, има едно общество - дъновисти, Бяло Братство". Като чува това, сърцето на калугера трепва. Едно вътрешно чувство му подсказва, че там ще намери, това което е очаквал толкова време.
Идва на Изгрева, според както му се посочва, среща се с Учителя и веднага разбира, че именно Учителя е лицето, за което му е говорил
старецът
в Рим.
Учителят му дал ред упътвания и му казал да дойде след една година, за да му даде нови. Калугерът проявил голям интерес към идеите и всичко, което Учителя му казал. На Изгрева идва и известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче, една малка удобна стаичка на колелета. По това време усилено изучавах Хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му прегледам ръката, като обясних защо.
към текста >>
80.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Веднъж, ние бяхме с тебе на една екскурзия на Витоша навремето и при нас се присъедини един
старец
80 годишен.
Това е. В.К. Само така. Н.Д. Да, само така. Сяда на камък, не че... , В.К. Нарочно чета тези неща, защото по такъв начин съм ги записал, а може и по друг начин да са дадени. Сега.
Веднъж, ние бяхме с тебе на една екскурзия на Витоша навремето и при нас се присъедини един
старец
80 годишен.
Той навремето е бил съдържател на вегетарианският ресторант в София, Чаушев ли беше, кой беше?. Н.Д. Да, Чаушев. В.К. И той разказваше един случай навремето, когато в първите години са го викнали войник на фронта. Той отива при Учителя и питал Учителя дали да отиде войник, или да не ходи. Учителят казал: „На този въпрос мога дати отговоря след 1000 години".
към текста >>
81.
73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН
,
,
ТОМ 16
Отидох в Котел, обаче гледам, че Слънцето захожда вече и пред една къща - една малка пейчица и седнали един
старец
с бабата си, седнали на една малка дъсчица, така е направена една пейка.
И аз се чудя какво да направя. Писах писмо. Имаше една Стиляна Русева тука, която отговаряше за Шуменски окръг. Писах до нея писмо, попитах я къде се намира Учителят, а тя ми отговори: „Той се намира в гр. Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм отскубнал, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар.
Отидох в Котел, обаче гледам, че Слънцето захожда вече и пред една къща - една малка пейчица и седнали един
старец
с бабата си, седнали на една малка дъсчица, така е направена една пейка.
Та ми викат: „Къде отиваш, бе момче? " Рекох: „Отивам у Сливен." „Амчи ти ходил ли си си друг път у Сливен? " Рекох: „Не съм ходил." - „Ти по никой начин не можеш да го намериш Сливен - каза, - Сливен е далеч. Ти само лозята на Сливен няма да изходиш." Тез хора казаха: „Ще спиш у нас." Вечерта ми сготвиха, туриха ме да спя на спалня. Сутринта, като станах, пак ми сготвиха, пак ми дадоха закуска и казаха: „Като излезеш оттука, няма да вървиш по шосето, щото шосето много избикаля за Сливен, ами ще тръгнеш за село Ичаръ.
към текста >>
82.
1925 година
,
,
ТОМ 16
При Каваците настигнах
старец
, пътуващ за Малканово.
Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше.
При Каваците настигнах
старец
, пътуващ за Малканово.
Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина.
към текста >>
83.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един
старец
с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
* Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора.
Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един
старец
с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша. Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали.
към текста >>
84.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Този
старец
излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката.
Ето на стената на стаята образа на един стар човек с голяма бяла брада. С една извънредно голяма брадавица на десния връх на брадата. Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка.
Този
старец
излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката.
Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба. И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих.
към текста >>
И тя дойде и кацна на гърдите на
стареца
и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена.
Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка. Този старец излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката. Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба.
И тя дойде и кацна на гърдите на
стареца
и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена.
Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих. * Дойде да ме вика да отиваме за Ново село за картофи. Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в треска хвърлен.
към текста >>
85.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Дотърчали потях и хващат един
старец
без пушка.
След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр. Байна Баща всичкия багаж на II дружина и тя остана на позиция на гарнизон в с. Рогачица. В 3 ч камионите, пълни с войници от ловната рота, и дивизионният и полковият командир, потеглихме за гр. Ужица. Някъде се забелязаха две въоръжени лица, избягали в гората.
Дотърчали потях и хващат един
старец
без пушка.
На две места шосето бе скопано, а на едно място развалили моста съвсем бандитите. Късно пристигнахме в град Ужица и отидох в казармите. Тук ми предадоха цигулката и друг багаж, които бях оставил в склада на 2-ра дружина. Легнах в едно казармено помещение на пода и спах без постелка и креват. 27.Х.1943 год., сряда, гр.
към текста >>
86.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в
стареца
.
Това, което дава радост а света, е Любов. Любовта носи всички радости, всички веселия, всички блага. Тя носи всичко онова, което човек иска.[/b] [b]Душите са слугини на Любовта. Всички души са излезли от бога, за да донесат Любовта на Земята, и пак да се върнат при Бога ида Му разправят как са изявили Любовта. Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много.[/b] [b]Когато едно дете израсне, къде отива?
То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в
стареца
.
И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата.
към текста >>
И
старецът
не е последната форма.
Любовта носи всички радости, всички веселия, всички блага. Тя носи всичко онова, което човек иска.[/b] [b]Душите са слугини на Любовта. Всички души са излезли от бога, за да донесат Любовта на Земята, и пак да се върнат при Бога ида Му разправят как са изявили Любовта. Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много.[/b] [b]Когато едно дете израсне, къде отива? То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца.
И
старецът
не е последната форма.
Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие.
към текста >>
87.
28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
" Ти ще си като
старец
пред тях.
Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си. Когато си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше?
" Ти ще си като
старец
пред тях.
Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Когато отидем на небето." Как ще отидеш на небето, когато си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи „старост". Това е една дума, първоначална, която значи „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявяваното е само Истина.
към текста >>
88.
9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
" Ти ще си като
старец
пред тях.
Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта за себе си. Като си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което играеше?
" Ти ще си като
старец
пред тях.
Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Като отидеш на небето." Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи старост. „Стар" - това е една дума първоначална, която значи: „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявеното е само Истина.
към текста >>
89.
47. Разговор: за северните сияния, за времето, петела и др.
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Един
старец
му казал: „Дете, хайде да си говорим!
Днес времето е топло, на сянка 15°. Петелът пее и казва: „Всичките промени показват, че на добре отива. Каквото пишат вестниците, право е, но тълкуванията са криви." Щом петелът кукурига, стой си; щом престане да кукурига, да те няма вкъщи, землетресение ще стане. „Докато аз пея, казва, свободен бъди. Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре.
Един
старец
му казал: „Дете, хайде да си говорим!
" - „Хайде, дядо! " - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо! " Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим.
към текста >>
" Слязло и
старецът
се качил.
Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре. Един старец му казал: „Дете, хайде да си говорим! " - „Хайде, дядо! " - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо!
" Слязло и
старецът
се качил.
После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз! " Старецът казал: „А, не може! " Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл.
към текста >>
"
Старецът
казал: „А, не може!
" - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо! " Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз!
"
Старецът
казал: „А, не може!
" Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи. По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия. Двете срички означават: „Иди да ринеш!
към текста >>
90.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че
старецът
обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока.
Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир.
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че
старецът
обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока.
Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.
към текста >>
Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя
старец
: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга?
Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.
Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя
старец
: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга?
Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица.
към текста >>
91.
11. Високият идеал
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
ПРЕДГОВОР (превод от италиански) На пръв поглед Учителят Дънов е
старец
с прошарени коси, които падат надолу, смесвайки се с напълно бялата му брада.
11. Високият идеал Същата година излиза в превод на италиански: „L'Alto Ideale" (1925 г.), по-късно и на есперанто: „La Alta Idealo" (1928 г.), беседата „Високият идеал", държана от Учителя пред Общия окултен клас на 11.IX.1923 г. Предговорът към брошурата е от Мара Белчева.
ПРЕДГОВОР (превод от италиански) На пръв поглед Учителят Дънов е
старец
с прошарени коси, които падат надолу, смесвайки се с напълно бялата му брада.
Благи очи с дълбок поглед, които, отваряйки се и затваряйки се блестят под гъсти вежди. Челото му е израз на мисълта. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Би могло да се каже, че неговият духовен образ е послужил за модел на онзи бронзов Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва.
към текста >>
Когато Той говори,
старецът
изчезва.
ПРЕДГОВОР (превод от италиански) На пръв поглед Учителят Дънов е старец с прошарени коси, които падат надолу, смесвайки се с напълно бялата му брада. Благи очи с дълбок поглед, които, отваряйки се и затваряйки се блестят под гъсти вежди. Челото му е израз на мисълта. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Би могло да се каже, че неговият духовен образ е послужил за модел на онзи бронзов Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври.
Когато Той говори,
старецът
изчезва.
Музиката на неговите думи, слизайки стремително от шеметни височини или разливайки се спокойно, увлича надалеч с цветовете на своята симфония изсъхналите клончета на злото. Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта. Ти вече летиш извън пространството и времето... в познати само на твоята душа сфери. И ето че млъква. Слиза от катедрата.
към текста >>
Когато Той говори,
старецът
изчезва.
София, 20.VI.1925 Мара Белчева (Предговор към изданието на италиански на беседата „Високият идеал ") Превод от италиански: Стефка Антонова Карангова ПРЕДГОВОР (превод от есперанто) На пръв поглед Учителят Дънов изглежда възрастен, с прошарена, почти бяла коса, която се слива с белоснежната му брада. Благи кафяви очи с дълбок проницателен поглед гледат спокойно изпод прошарените вежди. Челото му е израз на Неговата мисъл. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Човек би казал, че този одухотворен образ някога е послужил като модел за бронзовия Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най- отбраните шедьоври.
Когато Той говори,
старецът
изчезва.
Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото. Къде сте, страдание, мъка, нужда, старост, смърт? Едва са изминали няколко минути откакто е заговорил, и ти вече летиш отвъд пространството и времето в сферата на своята душа. И ето, Той замълчава. От катедрата слиза среден на ръст мъж с хармонични движения.
към текста >>
92.
12. Учителят Дънов и Неговото учение
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Когато говори Той,
старецът
изчезва - и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт.
Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават дълбокия вътрешен живот, светят изпод буйни пъстри вежди. Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излян онзи бронзов Омир, скътан там във флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври.
Когато говори Той,
старецът
изчезва - и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт.
Едва няколко минути откак е заговорил, и вече се носиш - отвъд пространство и време - в най-светлите сфери на душата си. И ето млъква. От катедрата слиза човек среден ръст с хармонични движения. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло.
към текста >>
93.
10. Сп. Житно зърно, год. VI, кн. 1,1931 г.
,
III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Щап подел, той почука: „Нищ отвърженик нерад." - „Всякой е добре дошел, влез." Прегърбен влезе
старец
белобрад.
Мара Белчева *) ТОЛСТОЙ Степ. Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запре пред тъмните врата мънастирски.
Щап подел, той почука: „Нищ отвърженик нерад." - „Всякой е добре дошел, влез." Прегърбен влезе
старец
белобрад.
Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе - глас и кротък, и жесток. Влезе и излезе пак. И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпя щ как отеква във степта. ---------------- *) Излезе от печат антологията на Мара Белчева „Избрани песни".
към текста >>
94.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Ето пред мен
старец
с блага усмивка, с посъх в ръка слиза от планината, доближава се до мен и кротко ми шепне: „Ти плачеш, чадо?
Ти благ си - аз зная. Ти любиш всички на земята - недей оставя в мъка тез майки сега, когато толкова страдат техните сърца. И плаках аз горко, тъй както плаче дете, оставено сред страшните ужаси и не знае що трябва да стори. И отново пак виковете на отчаяните майки долитаха до мен и будеха душата ми. Отново почувствувах болката на моето морно сърце.
Ето пред мен
старец
с блага усмивка, с посъх в ръка слиза от планината, доближава се до мен и кротко ми шепне: „Ти плачеш, чадо?
И защо?... За безумието човешко? Стани! Безумните безумие раждат и когато го родят, още по- тежко става за тях. В безумието човек се учи и когато сам в страдания се къпе, той става чист.
към текста >>
95.
18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Техният ръководител е
старец
на деветдесет и пет години, все още отлично запазен.
Всичко в Америка е хубаво! - О, ние сме във връзка с тяхното „Юнити". То е също като Бялото Братство. От тях има много в Калифорния. Голяма част от тях са богати хора, които са вложили всичко, каквото са имали, и живеят в общност.
Техният ръководител е
старец
на деветдесет и пет години, все още отлично запазен.
Ние поддържаме връзка с Юнити - стига само да можем! Когато само времето се поправи, ние ще отидем при тях. Ние ще им занесем много нещо от това, което ни остави Учителят. Само веднъж да се поправи времето и да може да се ходи! Дарлинг веднага прехвърли вниманието си на друга тема: - Брат Боев трябва да пее!
към текста >>
96.
23. Капелмайстор Ковачев за Софрони Ников и за Дънов и Георги Димитров
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
23. Капелмайстор Ковачев за Софрони Ников и за Дънов и Георги Димитров Разказва капелмайстор Ковачев, вече седемдесетгодишен, добре запазен
старец
, с буден интерес към това, което става около него.
23. Капелмайстор Ковачев за Софрони Ников и за Дънов и Георги Димитров Разказва капелмайстор Ковачев, вече седемдесетгодишен, добре запазен
старец
, с буден интерес към това, което става около него.
Преди да отида в провинцията - в Казанлък, Стара Загора и Ямбол, покрай другата си работа завеждах хоровете на протестантската църква в квартала на Банишора. Една от най-редовните посетителки на църквата беше майката на Георги Димитррв - баба Парашкева. Това беше енергична възрастна жена, напълно революционно настроена, която поддържаше много сина си Георги. Така си и спомвам, когато ме хващаше за ръката след отпуск църква и ми казваше: - Маестро, имам радост! Получих писмо от Георги.
към текста >>
97.
30. Весела Радоева Козарева
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тя толкова много мислила за Него, че един ден така й се видял - същият усмихнат
старец
, какъвто по-късно наистина на живо видяла.
Детето се развивало нормално, но все била мечтателна, вглъбена в себе си, замислена за нещо далечно, което няма нищо общо с това, което я заобикаля. В училището не вървяла много добре - нямала особено влечение към школската наука. Родителите й нямали много време да я принуждават да следва. Поради това тя постъпва на работа в едно шапкарско ателие, гдето работила доста дълго време. Когато била на десет години, ученичка в IV отделение, нейната по-голяма сестра вече видяла Учителя в Шумен и й разказвала много за Него.
Тя толкова много мислила за Него, че един ден така й се видял - същият усмихнат
старец
, какъвто по-късно наистина на живо видяла.
При всичката своя заетост, тя не преставала да мисли за Него и да говори за Неговото учение. По-късно се свързала писмено с Него и получила отговор на писмото си. Тя разказвала на другарките си за Него, за Неговото учение и то с такъв жар, с такова увлечение, чете я слушали със зяпнали уста. По-късно получавала печатани беседи и все така усърдно ги четяла и тълкувала. Намирали се винаги хора, които с охота я слушали.
към текста >>
98.
37. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Люба Стойкова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
И както вървях, видях да върви срещу мен един висок
старец
с дълга бяла брада.
Чувала бях, че съществуват дъновисти, не съм имала някакво отрицателно отношения, но никога не съм се интересува какви хора са те. Ожених се за варненец и отидох със съпруга си във Варна, в 1933 г. Седем години по-късно сънувах сън, че вървя по един широк планински път, водещ нагоре към планината. От едната страна на пътя имаше поток и зад него се издигаше планинският хребет. Вървях в много весело настроение, съвършено безгрижно.
И както вървях, видях да върви срещу мен един висок
старец
с дълга бяла брада.
Вървеше с бърза и властна походка. Цялата му фигура излъчваше власт, мощ и сила. Когато дойде съвсем близко до мене, махна ми с ръка в знак да тръгна с него. Погледът му, с който ме погледна, беше необикновен, излъчващ сияние. Той прескочи потока и с бързи крачки се отправи нагоре по планинския склон, обрасъл с гъста гора.
към текста >>
Тогава видях, че имаше едно свободно място и Учителят (
старецът
, който ме водеше) ми посочи мястото с ръка и с жест ми каза да седна.
Изкачихме се високо и се озовахме на една огромна поляна. На тази поляна видях много хора, може би над 500 души, насядали в много правилен кръг. Пред всеки един имаше чиста, бяла салфетка с храна, но никой не бе започнал да се храни. Сякаш очакваха някого. Ние се приближихме до тях.
Тогава видях, че имаше едно свободно място и Учителят (
старецът
, който ме водеше) ми посочи мястото с ръка и с жест ми каза да седна.
Аз седнах и в този момент се събудих. Този необикновен сън ми направи много силно впечатление и се запечати в ума ми, но никак и с нищо не можех да си обясня нито на какво се дължеше, нито какво може да значи. 37.2. Среща с Учителя чрез Неговите книги Наскоро след този сън дойде сестра ми от София при мене на гости. И тъй като беше свободна, имаше възможност да излиза и отива на гости у майката на една моя ученичка. По това време аз бях начална учителка и при родителски срещи се срещах с майките на моите ученици.
към текста >>
Аз знаех вече, с вътрешната си същност, че тъкмо този Учител, от Когото бяха тези беседи, беше същият изпълнен със сила, власт и мощ
старец
на планината. 37.3.
Но бях изненадана и увлечена от съдържанието му. Когато завърших книгата, изведнъж в съзнанието ми изпъкна сънят ми, който бях сънувала в планината и някак, не зная как, изведнъж свързах съня с образа на Учителя, който се изнасяше в книгата. С цялото си същество, някак, и аз самата не зная как, знаех, че именно този Учител, за Когото се говореше в книгата, беше същият, Когото бях видяла в съня си аз и Който ме бе повикал да вървя след Него. От този момент аз се заинтересувах от литературата, която четеше сестра ми, давана не само от майката на моята ученичка, но и от други хора, с които тя бе се запознала и при които тя ходеше вече редовно. Оказа се, че книгите са беседи от Учителя.
Аз знаех вече, с вътрешната си същност, че тъкмо този Учител, от Когото бяха тези беседи, беше същият изпълнен със сила, власт и мощ
старец
на планината. 37.3.
Школата и полиците, които ще плащам Започнах да посещавам неделните беседи на Учителя, които се четяха в салона във Варна. Минаха няколко месеца и отново сънувах, вече знаех кого- Учителя. Той беше седнал, точно не помня къде и как, и аз отидох при Него и Му казах: - Учителю, искам да вляза в Школата. Той държеше в ръката Си няколко листчета и като ми ги помаха, каза: - Добре, но имаш много полици, готова ли си да плащаш? - Готова съм, Учителю - отговорих Му аз.
към текста >>
99.
45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.1. Старецът и Библията
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Старецът
и Библията Всякога е приятно да се разговаря за Учителя, да се слушат спомени и случки за Него.
45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.1.
Старецът
и Библията Всякога е приятно да се разговаря за Учителя, да се слушат спомени и случки за Него.
А с още по-голям интерес се слуша, когато тези случки над хвърлят неща от обикновения човешки живот и ни разкриват духовните, мистичните възможности на някои наши сестри и братя. Техните предварителни срещи с Учителя ни показват, че наистина Учителят по един или друг начин повиква учениците Си. Слушайки тези разкази, свързани с Учителя, ние ту жалим, че не сме имали ние тези духовни възможности, ту се радваме, че чрез очите на другите можем да проникнем в други светове, да видим необикновената Скромност и Смирение на Учителя, имащ безгранична духовна мощ и сила. Винаги след такъв разговор за Учителя, в душите ни остава светла пътека и ние сме готови да разкажем и на другите това, което сме чули, за да станат и те съпричастници на духовната светлина и радост, която сме имали ние. Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя.
към текста >>
Обърнах се, гледам белобрад
старец
до мене.
Ние се вглеждаме в сините и бистри очи и слушаме да ни разказва: -Това беше през войната, през 1943 година. Аз държах павилион, в кой то продавах стоки, каквито се продават във всички павилиони, разбира се и вестници. Мъжът ми до сами павилиона имаше обущарница и работеше в нея. Беше топла лятна утрина, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им, за да видя докъде са стигнали германците в Русия. В този момент видях човешка сянка до мене.
Обърнах се, гледам белобрад
старец
до мене.
Той ме запита: - Какво четеш, сине? - Чета, дядо, новините - отвърнах му аз, - да видя докъде са стигнали германците в Русия. - Това не е за вас - каза ми тихо Той. - У вас имате шкаф с две чекмедже та, в едното чекмедже имате мухлясала Библия. Погледнах го учудено.
към текста >>
Отгде знаеше този
старец
за тази Библия?
Той ме запита: - Какво четеш, сине? - Чета, дядо, новините - отвърнах му аз, - да видя докъде са стигнали германците в Русия. - Това не е за вас - каза ми тихо Той. - У вас имате шкаф с две чекмедже та, в едното чекмедже имате мухлясала Библия. Погледнах го учудено.
Отгде знаеше този
старец
за тази Библия?
И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтво риш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това, което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса близо до отворената врата. - Виж пък тоя дядо какво ми казва... - Димитьр вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше.
към текста >>
- Виж пък тоя дядо какво ми казва... - Димитьр вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча
стареца
, но него вече го нямаше.
Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтво риш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това, което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса близо до отворената врата.
- Виж пък тоя дядо какво ми казва... - Димитьр вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча
стареца
, но него вече го нямаше.
Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път? „Чудна работа!
към текста >>
Кой беше този
старец
, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път?
Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса близо до отворената врата. - Виж пък тоя дядо какво ми казва... - Димитьр вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка.
Кой беше този
старец
, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път?
„Чудна работа! " - повтарях си постоянно аз. Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но старецът от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него." Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Библията. Намерих я, извадих я. Наистина, кой знае от кои години не беше отваряна.
към текста >>
Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но
старецът
от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него." Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Библията.
Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път? „Чудна работа! " - повтарях си постоянно аз.
Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но
старецът
от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него." Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Библията.
Намерих я, извадих я. Наистина, кой знае от кои години не беше отваряна. Седнах, както ми каза старецът, отворих я наслуки и прочетох: „Бях на третото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинската си работа. Но каквото и да правех, мисълта за стареца не ме напускаше.
към текста >>
Седнах, както ми каза
старецът
, отворих я наслуки и прочетох: „Бях на третото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинската си работа.
„Чудна работа! " - повтарях си постоянно аз. Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но старецът от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него." Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Библията. Намерих я, извадих я. Наистина, кой знае от кои години не беше отваряна.
Седнах, както ми каза
старецът
, отворих я наслуки и прочетох: „Бях на третото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинската си работа.
Но каквото и да правех, мисълта за стареца не ме напускаше.
към текста >>
Но каквото и да правех, мисълта за
стареца
не ме напускаше.
" - повтарях си постоянно аз. Исках отново да прегледам вестниците, да отвлека ума си, но старецът от ново заставаше пред очите ми и чувах да казва: „Ще разтвориш наслуки Библията, ще прочетеш едно стихче и цял ден ще размишляваш върху него." Като се върнах на обед вкъщи, най-напред потърсих в чекмеджето Библията. Намерих я, извадих я. Наистина, кой знае от кои години не беше отваряна. Седнах, както ми каза старецът, отворих я наслуки и прочетох: „Бях на третото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинската си работа.
Но каквото и да правех, мисълта за
стареца
не ме напускаше.
към текста >>
100.
45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.2. Грях пред Христа
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На нея също направи много силно впечатление както внезапното изчезване на
стареца
, така и това, което ми беше казал Позамисли се тя, позамисли се и ме запита: - Ти къде ходиш всяка сутрин?
Добре се разбирахме с нея, защото беше добър, скромен човек. Обичаше да се замисля и сериозно гледаше на нещата. По това време, пък и през целия си живот, аз бях религиозна и разговорите ми с Панова бяха много приятни. Вечерта, като затворих павилиона, отидох при Невяна да й разкажа това, което ми се беше случило през деня. Тя ме прие както винаги много любезно и изслуша с голямо внимание.
На нея също направи много силно впечатление както внезапното изчезване на
стареца
, така и това, което ми беше казал Позамисли се тя, позамисли се и ме запита: - Ти къде ходиш всяка сутрин?
- На църква - отвърнах аз, - нали има сутрешна молитва там. А в празник пея в хора на църквата... но право да ти кажа, че гледам, слушам, но все нещо празно ми остава в душата. Не може да ме нахрани това, което виждам и слушам там. - Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоят дух.
към текста >>
НАГОРЕ