НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
115
резултата в
70
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с
разкаяние
и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас!
(втори вариант)
„За да се изпълни все що е писано". С други думи казано: Съд Божи иде в света! – Кога ще дойде Божият съд? – Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.
Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с
разкаяние
и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас!
Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с любов. Помолете се на Бога, да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години и приемете истината. Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа.
към втори вариант >>
2.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората
разкаяние
.
Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега.
След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората
разкаяние
.
Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Единственото нищо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва, както е постъпил Йона. Ще кажете, че човек трябва да си поживее малко. Като влезете в утробата на кита, ще видите, как се живее.
към беседата >>
3.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво
разкаяние
, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си.
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво
разкаяние
, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея.
към беседата >>
4.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Плачът е признак на
разкаяние
, на осъзнаване на човешките погрешки.
Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
Плачът е признак на
разкаяние
, на осъзнаване на човешките погрешки.
Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
към беседата >>
Разкаянието
на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака.
Разкаянието
на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа. Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли?
към беседата >>
Плачътъ е признакъ на
разкаяние
, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки.
(втори вариант)
Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
Плачътъ е признакъ на
разкаяние
, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки.
Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
към втори вариант >>
Разкаянието
на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
(втори вариант)
За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака.
Разкаянието
на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли?
към втори вариант >>
5.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Единственото нещо, което спасява човека от греха, е
разкаянието
.
С други думи казано: музиката, цветята и животните спасяват човека от греха. Затова, спирайте вниманието си върху тях. Който не им обръща внимание, той е сляп, глух и без обоняние. Той се е развел с жена си. Затова не трябва да се приема в никакво общество, нито между хората на земята, нито между Съществата на Небето.
Единственото нещо, което спасява човека от греха, е
разкаянието
.
Що е разкаянието? Тониране, което има за цел да хармонизира всички тонове, чрез които човек може да свири по Божествен начин. Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. Затова, именно, са дошли хората на земята. Като се тонират във великата работилница – земята, те ще се върнат отново на Небето.
към беседата >>
Що е
разкаянието
?
Затова, спирайте вниманието си върху тях. Който не им обръща внимание, той е сляп, глух и без обоняние. Той се е развел с жена си. Затова не трябва да се приема в никакво общество, нито между хората на земята, нито между Съществата на Небето. Единственото нещо, което спасява човека от греха, е разкаянието.
Що е
разкаянието
?
Тониране, което има за цел да хармонизира всички тонове, чрез които човек може да свири по Божествен начин. Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. Затова, именно, са дошли хората на земята. Като се тонират във великата работилница – земята, те ще се върнат отново на Небето. Това, което човек прави на земята, Добро или зло, не може да го направи на Небето – там няма съответни условия.
към беседата >>
Разкаянието
е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония.
Той се е развел с жена си. Затова не трябва да се приема в никакво общество, нито между хората на земята, нито между Съществата на Небето. Единственото нещо, което спасява човека от греха, е разкаянието. Що е разкаянието? Тониране, което има за цел да хармонизира всички тонове, чрез които човек може да свири по Божествен начин.
Разкаянието
е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония.
Затова, именно, са дошли хората на земята. Като се тонират във великата работилница – земята, те ще се върнат отново на Небето. Това, което човек прави на земята, Добро или зло, не може да го направи на Небето – там няма съответни условия. Ако отидете на Небето и допуснете една лоша мисъл, ще ви изпъдят вън за хиляди години. – “Там не прощават ли?
към беседата >>
Единственото нѣщо, което спасява човѣка отъ грѣха, е
разкаянието
.
(втори вариант)
Съ други думи казано: музиката, цвѣтята и животнитѣ спасяватъ човѣка отъ грѣха. Затова, спирайте вниманието си върху тѣхъ. Който не имъ обръща внимание, той е слѣпъ, глухъ и безъ обоняние. Той се е развелъ съ жена си. Затова не трѣбва да се приема въ никакво общество, нито между хората на земята, нито между сѫществата на небето.
Единственото нѣщо, което спасява човѣка отъ грѣха, е
разкаянието
.
Що е разкаянието? — Тониране, което има за цель да хармонизира всички тонове, чрезъ които човѣкъ може да свири по Божественъ начинъ. Разкаянието е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония. Затова, именно, сѫ дошли хората на земята. Като се тониратъ въ великата работилница — земята, тѣ ще се върнатъ отново на небето.
към втори вариант >>
Що е
разкаянието
?
(втори вариант)
Затова, спирайте вниманието си върху тѣхъ. Който не имъ обръща внимание, той е слѣпъ, глухъ и безъ обоняние. Той се е развелъ съ жена си. Затова не трѣбва да се приема въ никакво общество, нито между хората на земята, нито между сѫществата на небето. Единственото нѣщо, което спасява човѣка отъ грѣха, е разкаянието.
Що е
разкаянието
?
— Тониране, което има за цель да хармонизира всички тонове, чрезъ които човѣкъ може да свири по Божественъ начинъ. Разкаянието е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония. Затова, именно, сѫ дошли хората на земята. Като се тониратъ въ великата работилница — земята, тѣ ще се върнатъ отново на небето. Това, което човѣкъ прави на земята, добро или зло, не може да го направи на небето — тамъ нѣма съответни условия.
към втори вариант >>
Разкаянието
е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония.
(втори вариант)
Той се е развелъ съ жена си. Затова не трѣбва да се приема въ никакво общество, нито между хората на земята, нито между сѫществата на небето. Единственото нѣщо, което спасява човѣка отъ грѣха, е разкаянието. Що е разкаянието? — Тониране, което има за цель да хармонизира всички тонове, чрезъ които човѣкъ може да свири по Божественъ начинъ.
Разкаянието
е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония.
Затова, именно, сѫ дошли хората на земята. Като се тониратъ въ великата работилница — земята, тѣ ще се върнатъ отново на небето. Това, което човѣкъ прави на земята, добро или зло, не може да го направи на небето — тамъ нѣма съответни условия. Ако отидете на небето и допуснете една лоша мисъль, ще ви изпѫдятъ вънъ за хиляди години. — Тамъ не прощаватъ ли?
към втори вариант >>
6.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използва.“ Използване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство.
Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием“, Господ веднага изля благословението Си – настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.
към беседата >>
7.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Разкаянието
е резултат на големите страдания, през които той минал.
Имам свои разбирания и ще живея, както намирам за добре. Ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. Той напомня разговора на бащата с първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си. Той се отказал да отиде на лозето му, но после се разкаял и отишъл да работи.
Разкаянието
е резултат на големите страдания, през които той минал.
Съзнанието му се пробудило, и той казал: Ще отида да изпълня волята на своя баща. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си. Когато говорим за първия син, разбираме проява на любовта във всичките й форми. Казано е: „Любовта ражда живота.” Значи, животът не може да се прояви, нито може да се разбере без дълбоко проникване в любовта. Под „любов” не разбирам вашите чувствания, които са само резултат на любовта.
към беседата >>
8.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно
разкаяние
, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Като казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашият индивидуален живот, а принципиално ви говоря какви са законите. В тези закони има изключение, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, това ще бъде до момента, докато се противите. Но в момента, в който се промените, и тя ще се промени спрямо вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата.
Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно
разкаяние
, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя им се радва, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област." Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към беседата >>
9.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Не е нужно само плач и
разкаяние
, но чистене трябва.
Тоя закон действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура“. Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете“.
Не е нужно само плач и
разкаяние
, но чистене трябва.
Казано е в Писанието: „Ако повярваш в Господа, ще бъдеш спасен ти и дома ти“. От друга страна е казано: „За да наследиш Царството Божие, трябва да се отречеш от богатството си, от майка си и баща си, и най-после от себе си“. Един ден, когато стане тая промяна с вас, никой не трябва да забележи, че сте се изменили. Какво става сега? Едва замислите известна реформа, всички я знаят вече.
към беседата >>
Не се изисква само плачене,
разкаяние
, но чистене, чистене трѣбва.
(втори вариант)
Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура. Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“.
Не се изисква само плачене,
разкаяние
, но чистене, чистене трѣбва.
Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона.
към втори вариант >>
10.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Дето има
разкаяние
, там любовта не е била истинска.
Казвате: „Велико нещо е да любиш! “ Питам: Ония, които са любили, не се ли каят за това? Колко пъти човек се е каел за своята любов! – Защо се е разкайвал? – Защото любовта му не е била такава, каквато трябва да бъде.
Дето има
разкаяние
, там любовта не е била истинска.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Това е настроение, чувство или временно разположение. Това не е оная любов, която носи живот. Не казвам, че нямате любов, но вие се спирате само върху страничните прояви на любовта, а не върху самата любов. Вие се спирате върху несъщественото в живота, а върху любовта – същественото, не се спирате.
към беседата >>
Защо това
разкаяние
?
(втори вариант)
Булски дрехи трѣбватъ сега отъ тази нова фирма. И когато майкитѣ тогава зачепатъ и родятъ дѣца, ще разрѣшатъ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ. Вие ще ми отговорите какво нѣщо е да люби човѣкъ. Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но азъ питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си?
Защо това
разкаяние
?
Разкаянието произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва. Тамъ дѣто има разкаяние, тамъ нѣма любовь. И споредъ мене любовь, която не може да издържи всички изпитания въ живота, това е само едно човѣшко понятие за любовь. Тя не е онази любовь, която държи, която носи животъ въ себе си. Не казвамъ, че нѣмате любовь, но вие се спирате върху нѣщата, които прѣдставляватъ живота, а се отдалечавате отъ сѫщественото.
към втори вариант >>
Разкаянието
произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва.
(втори вариант)
И когато майкитѣ тогава зачепатъ и родятъ дѣца, ще разрѣшатъ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ. Вие ще ми отговорите какво нѣщо е да люби човѣкъ. Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но азъ питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си? Защо това разкаяние?
Разкаянието
произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва.
Тамъ дѣто има разкаяние, тамъ нѣма любовь. И споредъ мене любовь, която не може да издържи всички изпитания въ живота, това е само едно човѣшко понятие за любовь. Тя не е онази любовь, която държи, която носи животъ въ себе си. Не казвамъ, че нѣмате любовь, но вие се спирате върху нѣщата, които прѣдставляватъ живота, а се отдалечавате отъ сѫщественото. Вие се спирате върху едно-друго, но за сѫщественото, което прѣдставлява живота, не се спирате.
към втори вариант >>
Тамъ дѣто има
разкаяние
, тамъ нѣма любовь.
(втори вариант)
Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ. Вие ще ми отговорите какво нѣщо е да люби човѣкъ. Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но азъ питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си? Защо това разкаяние? Разкаянието произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва.
Тамъ дѣто има
разкаяние
, тамъ нѣма любовь.
И споредъ мене любовь, която не може да издържи всички изпитания въ живота, това е само едно човѣшко понятие за любовь. Тя не е онази любовь, която държи, която носи животъ въ себе си. Не казвамъ, че нѣмате любовь, но вие се спирате върху нѣщата, които прѣдставляватъ живота, а се отдалечавате отъ сѫщественото. Вие се спирате върху едно-друго, но за сѫщественото, което прѣдставлява живота, не се спирате. И казва се въ стиха: „А това казваше Той, за да ги изпита, защото си знаеше какво щѣше да прави.“ Дойде ви въ кѫщи едно голѣмо нещастие, едно голѣмо изпитание, въпросъ е какъ трѣбва да го разрѣшите.
към втори вариант >>
11.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Съдията помислил, че плаче от
разкаяние
и го запитал: „Защо плачеш?
Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията помислил, че плаче от
разкаяние
и го запитал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
12.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Разкаянието
също не е признак за присъствието на Духа в човека.
Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа.
Разкаянието
също не е признак за присъствието на Духа в човека.
Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора.
към беседата >>
13.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
— Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни същества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни, и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до
разкаяние
.
Питате: Де са, да ги видим! — Ще ги видите. Техните ножове проникват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам, ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши.
— Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни същества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни, и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до
разкаяние
.
"Защо ние не можахме? " Необикновена любов е нужна на хората. Любов да се проповядва! Как ще влезете в новата култура? Как ще посрещнете утрешния ден?
към беседата >>
14.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Въ какво седи
разкаянието
?
Докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние сме здрави, докато то е вѫтрѣ въ насъ, ние мислимъ добре, докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние чувствуваме отлично, докато То е вѫтрѣ въ насъ, ние ходимъ и всичко ни върви, но въ деня, въ който това сѫщество почва да се отдалечава отъ насъ, всички нещастия почватъ да вървятъ едно слѣдъ друго подире ни; първиятъ день ще умре вола ни, вториятъ день – овцитѣ, кокошкитѣ, дѣцата, жената ни ще умре, кѫщата ни ще се запали. Туй е единъ лошъ признакъ. Тогава ще се обърнешъ къмъ Господа да изповѣдашъ грѣховетѣ си. И когато работитѣ на единъ народъ тръгнатъ назадъ, да повика Сина. Единъ народъ когато изгуби Бога, ще се обърне къмъ Бога, ще се моли, ще се разкае.
Въ какво седи
разкаянието
?
Бедна онеправдана вдовица срѣщна, ще глѣдамъ да ѝ помогна. Всички хора трѣбва да живѣятъ еднакво по човѣшки. Всѣки човѣкъ работи именно за насъщния хлѣбъ. Всѣка вдовица, всѣко сираче, иматъ право еднакво да живѣятъ. Тази земя е еднакво създадена отъ Бога за всинца ни.
към беседата >>
– Как ще изявя
разкаянието
си?
(втори вариант)
Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети.
– Как ще изявя
разкаянието
си?
– Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек, ще му помогнеш. Ще живееш по нов начип. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него.
към втори вариант >>
15.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Разкаянието
показва, че минаваш от стария в новия живот.
(втори вариант)
Понятието "Бог" не е вече отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: Готов ли си да изпълниш моя закон? Бог не морализира никого, но казва: Люби ближния си, като себе си. Бъди готов да се жертвуваш за него с любов. Който жертвува с любов, никога не се разкайва.
Разкаянието
показва, че минаваш от стария в новия живот.
На кого ще служиш? Ще служа на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. На кой Бог служите? На този, Когото всеки момент опитваме. На кой Бог служите?
към втори вариант >>
16.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
“ Те са дошли до едно умиление и
разкаяние
.
Мълчиш 10 години, 100 години, 1000 години, и пак ти ще заговориш пръв, Господ няма да ти заговори. И като заговориш, Господ казва: „Добре, че заговори нашето гневливо дете“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все са такива гневливи деца, паднали от небето. Те се разгневили за много малко нещо и с хиляди години мълчат, от дома си бягат и казват: „Аз за дома не искам да мисля“. Ама сега се затъжили вече, като са дошли до дъното на абсолютно малкото, и питат: „Какво ли правят горе?
“ Те са дошли до едно умиление и
разкаяние
.
Тогава почват ангелите да слизат отгоре, да носят писма от къщи. Те четат писмата, текат им сълзи и питат: „Какво прави моята сестра? “ – „Мисли за тебе. Ами ти? “ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.
към беседата >>
17.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
У слугата се заражда видимо
разкаяние
.
Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята. В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си.
У слугата се заражда видимо
разкаяние
.
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя.
към беседата >>
18.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено
разкаяние
.
Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено
разкаяние
.
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ?
към беседата >>
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено
разкаяние
.
(втори вариант)
После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби.
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено
разкаяние
.
И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек?
към втори вариант >>
19.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Но когато дойдем до
разкаянието
, по-добре е да се отречеш и после, като пропее петелът, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш.
Йоан беше този ученик. Петър се отрече, а Йоан каза: „По-добре да оставя дрехата си, отколкото да се отрека.“ – И избяга. Кое е по-хубаво: да избягаш и да оставиш дрехата си, или да останеш и да се отречеш? Кое е по-хубаво: да се отречеш, да излезеш вън и да се разкаеш, или да избягаш и никога повече да не се върнеш? Следователно по-добре е в първия случай да оставиш дрехата си и да избягаш, без да се отречеш.
Но когато дойдем до
разкаянието
, по-добре е да се отречеш и после, като пропее петелът, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш.
Нека разгледаме сега това трояко проявление на човешкия живот като физически, духовен и Божествен. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е временният живот, с тези временни блага за нас, които упражняват най-силно влияние върху организма ни. От тези временни блага на първо място са тия, които се доставят за поддръжка на нашето тяло: хлебецът, водицата, въздухът – без тях не може. Питам сега: ако ние грешим, ще подобрим ли своя живот?
към беседата >>
20.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Съвременната религия препоръчва на хората
разкаяние
като едно от важните условия за придобиване на спасение.
Въпросът не се решава така. Генералът е мек спрямо момата, защото тя внася нещо ново в неговата душа. Следователно, когато не можем да внесем в душите на хората това, от което те се нуждаят, ние имаме обратни резултати. Защо? - Защото тогава процесите както в природата, така и в математиката не се извършват правилно. Щом процесите не стават правилно, и резултатите им няма да бъдат правилни.
Съвременната религия препоръчва на хората
разкаяние
като едно от важните условия за придобиване на спасение.
Да се разкае човек, да признае и разбере своите погрешки, преди всичко той трябва да знае как да ги изправя. Който не знае и не може да изправя погрешките си, всъщност той не ги знае. Да познаваш, да знаеш нещо, това подразбира да имаш два противоположни възгледа, които да сменяваш един с друг. Например вие разглеждате здравото и болезненото състояние на човека. По какво се различават тези две състояния?
към беседата >>
21.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
След отмъщението идва
разкаянието
за сторените постъпки.
След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението.
След отмъщението идва
разкаянието
за сторените постъпки.
Това са ред състояния, които човек изживява. Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях. Майката има дъщеря, която много обича и дъщерята също обича майка си, обаче една вечер дъщерята закъснее някъде. У майката веднага се явява съмнение. Защо съмнението е проникнало в майката?
към беседата >>
22.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде
разкаянието
, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове.
Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение. За онези, които не го познават, е безразлично дали той е добър, или не. От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението.
Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде
разкаянието
, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове.
С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си. Съвременните хора работят за възпитанието на младите, но все със стари методи – бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не са дали добри резултати. Добрият човек трябва да работи с нови методи, които доброто налага.
към беседата >>
23.
Духовна мекота
,
МОК
, София, 7.3.1926г.,
Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно
разкаяние
.
(втори вариант)
Пък от вас, който има мекота и който няма, сега може да направи опит. Да ви туря по двама да седите по пет минути, ти не можеш да го търпиш. Силите действат. Ако се чувстваш стеснен, силите ще са положителни и между тях трябва да дойде един мек елемент да трансформира енергиите. Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори.
Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно
разкаяние
.
Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб.
към втори вариант >>
24.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Има едно малко
разкаяние
в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо
разкаяние
.
За страданията аз съм ви говорил много пъти. Как трябва да ги понасяте също съм ви говорил, но трябва да знаете, че закона на щастието започва със закона за съпоставянето на нещата. „Вземи детето и бягай в Египет! ” Това значи: иди при лошите хора, не ги осъждай, изучавай живота им и ще видиш, че във всички тия хора има едно въздишане. Вечерно време като се върнат те си казват: не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота!
Има едно малко
разкаяние
в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо
разкаяние
.
Обаче не е само в разкаянието, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си. Туй разкаяние не е само в раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам. Ако онова пиленце вътре в яйцето е толкова щедро, че който дойде при него, то му каже, че всеки може да вземе яйцето му, питам: какво ще излезе от това пиленце? - Нищо няма да излезе.
към беседата >>
Обаче не е само в
разкаянието
, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си.
Как трябва да ги понасяте също съм ви говорил, но трябва да знаете, че закона на щастието започва със закона за съпоставянето на нещата. „Вземи детето и бягай в Египет! ” Това значи: иди при лошите хора, не ги осъждай, изучавай живота им и ще видиш, че във всички тия хора има едно въздишане. Вечерно време като се върнат те си казват: не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота! Има едно малко разкаяние в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо разкаяние.
Обаче не е само в
разкаянието
, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си.
Туй разкаяние не е само в раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам. Ако онова пиленце вътре в яйцето е толкова щедро, че който дойде при него, то му каже, че всеки може да вземе яйцето му, питам: какво ще излезе от това пиленце? - Нищо няма да излезе. От него няма да се излюпи пиле.
към беседата >>
Туй
разкаяние
не е само в раздаване на имота си.
„Вземи детето и бягай в Египет! ” Това значи: иди при лошите хора, не ги осъждай, изучавай живота им и ще видиш, че във всички тия хора има едно въздишане. Вечерно време като се върнат те си казват: не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота! Има едно малко разкаяние в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо разкаяние. Обаче не е само в разкаянието, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си.
Туй
разкаяние
не е само в раздаване на имота си.
Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам. Ако онова пиленце вътре в яйцето е толкова щедро, че който дойде при него, то му каже, че всеки може да вземе яйцето му, питам: какво ще излезе от това пиленце? - Нищо няма да излезе. От него няма да се излюпи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно.
към беседата >>
25.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Ако вие ме питате каква е службата на старите хора –
разкаяние
.
(втори вариант)
Разбира се, някои от тези въпроси вий ще ги срещнете в живота си може би след 10, след 1000 [години], а някои може да използувате сега. Вий сте млади, живели сте много пъти на Земята, но сега наскоро трябва да разрешите някои въпроси. Някой казва: «Като остареем.» Като остареете, нищо не може да разрешите. В младини човек може да извърши повече, отколкото в старини. Младият трябва да работи, а старият – да се разкайва.
Ако вие ме питате каква е службата на старите хора –
разкаяние
.
А каква е службата на младите хора? – Работа. Но когато младият седне и почне да се разкайва, той остарява. Погрешките ще изправяш, мъчнотиите ще преодоляваш, няма да се разкайваш, няма да се обезверяваш. «Ще работя задачата, която ми е дадена.
към втори вариант >>
26.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
Ако религиозният човек види, че някой се оглежда в огледало, той ще го счита за голям грешник, ще му наложи епитимия в пост и молитва, в
разкаяние
и т. н.
Съвременната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краен развой. Но и ние няма да я кърпим с нови ями, ще я оставим да върви и да се развива по естествен път. Ако й турим нови ями, нови кръпки, дупките й ще станат по-големи. Старите дрехи ще кърпим със стари ями, а от новите дрехи ще съградим новата философия за живота. Ако речем да реформираме света по стария начин, ние ще се натъкнем на още по-големи мъчнотии.
Ако религиозният човек види, че някой се оглежда в огледало, той ще го счита за голям грешник, ще му наложи епитимия в пост и молитва, в
разкаяние
и т. н.
В това отношение турците са по-свободни. Те казват: „Благословение е да гледаш красивото! " И тъй всяко съзнание като част от Божественото има условия да расте и да се развива. Щом знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мъчнотии и противоречия.
към беседата >>
27.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него
разкаянието
дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи.
(втори вариант)
Идва онази слугиня и той се уплаши. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителят? – «Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака. До този момент той имаше упование на себе си.
Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него
разкаянието
дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи.
Доблестна черта, каза «Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.» Значи – съзнанието. Хубава черта е. Смели и разумни като Павла.
към втори вариант >>
28.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно
разкаяние
и да започне да работи за Бога.
Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси.
Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно
разкаяние
и да започне да работи за Бога.
Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява.
към беседата >>
Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до
разкаяние
.
Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи.
Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до
разкаяние
.
Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта.
към беседата >>
29.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Не се минало и седмица, у неговите последователи настанало
разкаяние
и те си казали: „Този човек живя между нас 20 години.
В скоро време, обаче, къщата му се изпразнила от тия посетители и той останал само по палтото и долните си дрехи. Те го обрали и след това престанали да ходят у дома му. Проповедникът се обръща отново към Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нещо, което не съм изпълнил? “ Той бил готов да изпълни всичко, което Бог иска от него. От този пример се вижда как трябва да се служи на Бога.
Не се минало и седмица, у неговите последователи настанало
разкаяние
и те си казали: „Този човек живя между нас 20 години.
Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгоре на това го обрахме. Хайде да върнем всичко, което му взехме“. И започнали те един по един да връщат откраднатите вещи. Сега важният въпрос не седи в това, дали ще върнат или не заграбените вещи, но във всинца ни трябва да има едно силно вътрешно желание да изпълним волята Божия тъй, както ние я разбираме, от дълбочината на нашата душа, а не както е писано в книгите. Всяко сторено нещо, всяка наука трябва да бъде за слава Божия.
към беседата >>
30.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Това наричат някои „
разкаяние
“.
Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си.
Това наричат някои „
разкаяние
“.
Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае. Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането.
към беседата >>
Сега, да оставим
разкаянието
настрана.
Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
Сега, да оставим
разкаянието
настрана.
То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение.
към беседата >>
31.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и
разкаянието
, през което той минава, има известно съотношение.
Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика. Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система.
Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и
разкаянието
, през което той минава, има известно съотношение.
Както стомашната и отделителна системи отделят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез разкаянието човек се чисти – отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното. Всички религии препоръчват разкаянието като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга. След това чистите сокове отиват към сърцето и дробовете, а оттам – в мозъка. Ако сърцето и белите дробове не функционират правилно, човек не може да диша. Щом не диша правилно, той не може да мисли право.
към беседата >>
Както стомашната и отделителна системи отделят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез
разкаянието
човек се чисти – отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното.
Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и разкаянието, през което той минава, има известно съотношение.
Както стомашната и отделителна системи отделят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез
разкаянието
човек се чисти – отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното.
Всички религии препоръчват разкаянието като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга. След това чистите сокове отиват към сърцето и дробовете, а оттам – в мозъка. Ако сърцето и белите дробове не функционират правилно, човек не може да диша. Щом не диша правилно, той не може да мисли право. Дихателната система на човека показва, че не само кръвта трябва да се пречиства, но и желанията.
към беседата >>
Всички религии препоръчват
разкаянието
като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга.
От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и разкаянието, през което той минава, има известно съотношение. Както стомашната и отделителна системи отделят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез разкаянието човек се чисти – отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното.
Всички религии препоръчват
разкаянието
като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга.
След това чистите сокове отиват към сърцето и дробовете, а оттам – в мозъка. Ако сърцето и белите дробове не функционират правилно, човек не може да диша. Щом не диша правилно, той не може да мисли право. Дихателната система на човека показва, че не само кръвта трябва да се пречиства, но и желанията. Както нечистата кръв трови организма, така и нечистите желания го тровят.
към беседата >>
32.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
– Болестта ще го доведе до
разкаяние
, да осъзнае грешката си и да я изправи.
По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. – Защо?
– Болестта ще го доведе до
разкаяние
, да осъзнае грешката си и да я изправи.
Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал цели 38 години. Като го видя Христос, запита го: Искаш ли да придобиеш това, което си загубил? – Искам, Господи, но няма кой да ми го даде.
към беседата >>
33.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Дойде едно вътрешно
разкаяние
в душата, че си направил някаква погрешка, не си станал навреме.
(втори вариант)
Стани, облечи се, майка ти те вика. Дълго време баща ти не е идвал, твоята майка казва: „Стани." Сега ти седиш под юргана, не ставаш. Тогава в природата има екзекутори, които ще дойдат, майката ще прави да те наложат по всичките правила. Целия ден ти си неразположен духом, мъчно ти е, криво ти е, не знаеш причината. Стяга те нещо.
Дойде едно вътрешно
разкаяние
в душата, че си направил някаква погрешка, не си станал навреме.
Представете си, мине един човек, казва ви да станете в четири часа. Казвате: „Става ли се в четири часа? " Може да станеш. Сега нас трябва да ни заставят да станем. Представете си, че вас един човек ви обещае, точно в четири часа носи двеста хиляди лева.
към втори вариант >>
34.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва
разкаяние
.
Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета. Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва
разкаяние
.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Не е въпрос до погрешките и до
разкаянието
.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
Не е въпрос до погрешките и до
разкаянието
.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
към беседата >>
Какво придобива човек с
разкаянието
?
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с
разкаянието
?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
към беседата >>
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва
разкаяние
.
(втори вариант)
Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета. Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва
разкаяние
.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Не е въпрос до погрешките и до
разкаянието
.
(втори вариант)
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
Не е въпрос до погрешките и до
разкаянието
.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
към втори вариант >>
Какво придобива човек с
разкаянието
?
(втори вариант)
Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек Всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с
разкаянието
?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
към втори вариант >>
Разкаянието
е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
(втори вариант)
" Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата.
Разкаянието
е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта.
към втори вариант >>
35.
Съществено и несъществено
,
ООК
, София, 3.6.1931г.,
Ще кажете, че в Писанието се говори за
разкаянието
на Господа.
– Защо трябва да благодарим за тия неща? – Защото само по този начин човек има възможност да познае величието на Бога. Не мислете за несгодите и мъчнотиите, мислете за новия живот, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли някаква добра работа, вярвайте, че ще я свършите с успех. Когато направи човека, Бог видя, че го е направил добре.
Ще кажете, че в Писанието се говори за
разкаянието
на Господа.
Значи Бог е направил човека, после се е разкаял за направеното. – Преводът е крив. Човек се разкайва, задето Бог го е създал. Колко пъти, при мъчнотии и страдания, човек съжалява, че Бог го е създал! Много хора се запитват защо живеят.
към беседата >>
36.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Значи не
разкаяние
, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора.
Вие казвате: повикайте този син, нека се разкае. Бог изпъди своя син, а днес някой баща не може да изпъди сина си. Бог изпъди и Адама, и Ева от рая, и двамата ги изпъди навън. И след това тури един ангел при вратата, да пази, да не се върнат, като им каза: идете сега в света, там да се учите. Вече осем хиляди години, и ние не сме в рая.
Значи не
разкаяние
, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора.
Докато човек не се поправи, той не може да се разкае. Като се поправи, той ще се разкае. И сегашните хора, като направят едно прегрешение, казват: Господи, ще се разкаем. Не, не разкаяние, но изправяне трябва. Човек трябва да изправи своите мисли, своите чувства, своите постъпки и своите желания.
към беседата >>
Не, не
разкаяние
, но изправяне трябва.
Вече осем хиляди години, и ние не сме в рая. Значи не разкаяние, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора. Докато човек не се поправи, той не може да се разкае. Като се поправи, той ще се разкае. И сегашните хора, като направят едно прегрешение, казват: Господи, ще се разкаем.
Не, не
разкаяние
, но изправяне трябва.
Човек трябва да изправи своите мисли, своите чувства, своите постъпки и своите желания. Силата на човека седи в това, да изправи себе си. Страданията, които претърпяваме, показват, че ние сме хора, които не се изправяме. Като правих своите научни изследвания из България, срещам един стар българин, който ми казва: много будала човек съм бил аз! – Защо си бил будала?
към беседата >>
37.
Малкото добро. (Живият порядък)
,
ООК
, София, 22.6.1932г.,
С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи
разкаяние
и смирение.
След това те се готвят за другия свят. Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди. Божественият свят не е място за инвалиди. Там не се правят никакви подаяния. Там живеят децата на Бога, които Го познават и разбират.
С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи
разкаяние
и смирение.
Блудният син се върна при баща си и каза: Татко, сгреших пред тебе и пред Господа. Всичко, което ми даде, изядох. Сега съм готов да ти работя като слуга. Приеми ме в дома си. Когато човек дойде до положение на блудния син, той влиза в новия живот.
към беседата >>
38.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на
разкаяние
.
По това се отличава човекът от животните. Тъй щото, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното. Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното пред него то е гениално. И най-хубавото животинско ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека. И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно.
И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на
разкаяние
.
Той си казва: „Това нещо няма да го правя повече.“ Докато у животното това състояние не дохожда. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата. В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи.
към беседата >>
И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на
разкаяние
.
(втори вариант)
По това се отличава човекът от животните. Тъй че, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното. Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното, пред него то е идеално. И най-хубавото животинско ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека. И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно.
И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на
разкаяние
.
Той си казва: Това нещо няма да го правя повече. Когато у животното това състояние не идва. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи.
към втори вариант >>
39.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Само
разкаянието
ли е отиване при Бога?
Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога.
Само
разкаянието
ли е отиване при Бога?
Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо?
към беседата >>
Тогава
разкаянието
е ниска степен.
Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая.
Тогава
разкаянието
е ниска степен.
Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече?
към беседата >>
Щом дойдем до
разкаянието
, ти си много долу, много далече от Господа.
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен.
Щом дойдем до
разкаянието
, ти си много долу, много далече от Господа.
Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието.
към беседата >>
Щом остане за
разкаяние
, ти си далече от Господа.
Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа.
Щом остане за
разкаяние
, ти си далече от Господа.
Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Само чрез
разкаяние
ли се отива при Бога?
(втори вариант)
Ако сегашният живот не може да ни свърже с реалността, мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието се говори за смъртта, но чрез отричане. Досега всички методи са били само отрицателни на истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога.
Само чрез
разкаяние
ли се отива при Бога?
Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече?
към втори вариант >>
Тогава
разкаянието
е ниска степен за отношение с Бога.
(втори вариант)
Досега всички методи са били само отрицателни на истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам?
Тогава
разкаянието
е ниска степен за отношение с Бога.
Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н.
към втори вариант >>
Щом дойдете до
разкаянието
, вие сте много долу, много далече от Господа.
(втори вариант)
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога.
Щом дойдете до
разкаянието
, вие сте много долу, много далече от Господа.
Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия.
към втори вариант >>
Разкаяние
, покаяние, после идва спасение и т.н.
(втори вариант)
Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа.
Разкаяние
, покаяние, после идва спасение и т.н.
Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи.
към втори вариант >>
40.
Вътрешно послушание
,
УС
, София, 30.7.1933г.,
Че нямал кал на себе си, се вижда по
разкаянието
на неговата душа.
И най-добрата майка няма да приеме детето си в стаята, ако е влязло в дълбоката кал и се е оцапало. Даже и в двора си няма да го пусне. Ще възразите: Тогава защо бащата прие блудния си син в своя дом? Знаете ли на колко извори се е къпал този син, докато стигне при баща си? Като се явил при него, той бил съвършено чист, нямал никаква кал на себе си – чист бил вече.
Че нямал кал на себе си, се вижда по
разкаянието
на неговата душа.
Той казал: Татко, аз направих неща, които не трябваше да правя. Наруших правилните отношения между тебе и мене, и сега не мога да се нарека твой син. Искам да ме приемаш като един от последните си слуги. Искам да бъда твой роб. Готов съм вече само да давам, да изпълня твоята воля, да ти работя.
към беседата >>
41.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи
разкаянието
на Бога?
Сега вие не учите, вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек! “ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно има нещо лошо.
Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи
разкаянието
на Бога?
Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало да свърши. Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага.
към беседата >>
Сега иде
разкаянието
, неговата работа Бог трябвало да свърши.
Външно има нещо лошо. Вие, като отворите твоята книга, човешката душа, то не е само ваша опитност, в Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал. „Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека да се възползува, обаче работата, която човек трябваше да извърши, той остави тази работа – трябвало Бог да я свърши.
Сега иде
разкаянието
, неговата работа Бог трябвало да свърши.
Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може да се справи, Бог му помага. Що са греховете в света? Той е нарушил целия Божествен ред на нещата. Трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало да слиза на земята да оправи тази работа.
към беседата >>
42.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
За мене
разкаянието
на човека е предмет.
Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек. Сега, да се върнем. Тъй, както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва.
За мене
разкаянието
на човека е предмет.
За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние. А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние.
към беседата >>
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е
разкаяние
.
Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив.
След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е
разкаяние
.
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия.
към беседата >>
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е
разкаяние
.
За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Човек се разкайва. Да кажем, той е несправедлив. След като ме слуша, той иде дома си, той имал 10 души слуги, с които постъпвал несправедливо, казва: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив, след като сте ми работили толкова години, нито едно възнаграждение не съм ви дал“ – това е разкаяние.
А тъй, само да ми разправя, без да се изправи, то не е
разкаяние
.
Казва: „Аз ще се изправя.“ След като си изправен пред своите слуги, да дойдеш при мене да ми се изповядваш, че не постъпваш добре. Казвам: Ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които се изповядват, да отидат при онзи, пред когото са направили несправедливост.
към беседата >>
43.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
(
Разкаяние
.) Хубаво нещо е
разкаянието
.
Някои полицаи си имат копои. Те ще го надушат. Тури ти торбата на гърба. Ще те кара да я носиш и да се извиняваш, че не си я занесъл. Как наричат това църковниците?
(
Разкаяние
.) Хубаво нещо е
разкаянието
.
Снежната топка може ли да се разкайва, ако не се разтопи? За да се разкая човек, трябва да се измени неговата култура, да се промени неговото съзнание. При едно обикновено съзнание една погрешка не може да се изправи, не може да стане разкаяние. А пък една неизправена погрешка в един живот, една малка неизправена погрешка в следващия живот, във втория, в третия, в четвъртия, в петия - тази погрешка може да се увеличи. Тя може да спре цялото развитие, целия ход на човешкия живот.
към беседата >>
При едно обикновено съзнание една погрешка не може да се изправи, не може да стане
разкаяние
.
Ще те кара да я носиш и да се извиняваш, че не си я занесъл. Как наричат това църковниците? (Разкаяние.) Хубаво нещо е разкаянието. Снежната топка може ли да се разкайва, ако не се разтопи? За да се разкая човек, трябва да се измени неговата култура, да се промени неговото съзнание.
При едно обикновено съзнание една погрешка не може да се изправи, не може да стане
разкаяние
.
А пък една неизправена погрешка в един живот, една малка неизправена погрешка в следващия живот, във втория, в третия, в четвъртия, в петия - тази погрешка може да се увеличи. Тя може да спре цялото развитие, целия ход на човешкия живот. Сега вас ви интересуват много неща, вие се спъвате в сегашното си положение. Усещате, че сте беден, че някои ваши дарби не са развити, без да може да дадете отчет кои са причините, дето някои ваши дарби не са развити. За пример вие казвате: „Аз не съм някой талантлив художник или поет, или музикант." Кои са причините, дето не сте даровит?
към беседата >>
44.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското
разкаяние
.
След известно време, когато Ион съжалява за изсъхването на тиквата, която сам посадил за защита от горещото слънце, Бог му казал: „Ако ти съжаляваш за една тиква, която израства за една нощ, не трябва ли аз да пощадя този 80-хиляден народ, а между тях и деца, които не различават дясната си ръка от лявата? “ Като изнасям постъпките на хората, това не значи, че трябва да се съдите. Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява.
Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското
разкаяние
.
Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи той се страхува от хората, а от Бога не се страхува.
към беседата >>
45.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
И отвори вратата на
разкаяние
, да могат да влезнат хората, да се развиват.
То е в настоящето, което Бог е турил. И Христос дойде, Великото, тоест дойде [не] да заличи миналото, а да отвори пътя на доброто. Но във времето на Христа царуваше омраза в света, неволите. Щом дойде Христос, дойде избавлението. Христос отвори вратата на Любовта.
И отвори вратата на
разкаяние
, да могат да влезнат хората, да се развиват.
А сега омразата се развиваше. И сега има хора, които живеят в омразата, които се убиват, одумват. Казвам: Престанете да хлопате на ония врата на миналото. Вие питате: „Кой е прав? “ Тя е врата на миналото.
към беседата >>
46.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Туй, което наричат в духовния свят
разкаяние
, то е купуване на този цяр.
Ще дадеш всичкото си имане, каквото имаш, че да останеш без нищо. Този цяр ще очисти всичко, но всичко трябва да дадеш. Не като теб, да вземеш за малко. Като отидеш там, в аптеката, скъпо е лекарството. Затуй човек трябва да бъде много внимателен, защото има лекарство, което само веднъж можеш да вземеш.
Туй, което наричат в духовния свят
разкаяние
, то е купуване на този цяр.
Сега някой път хората отиват, но не им дават цяр. Каквато е цената, такова е лекарството. Ако дадеш всичкото си имане и останеш без пари, лекарството е на място. Или казано другояче: Докато ти не се откажеш, [не се] отречеш да правиш погрешки, ти не можеш да бъдеш свободен от погрешките. Докато не се откажеш от погрешките, не можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
47.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Аз ви говоря сега за онова вътрешно разбиране, за да не дойде едно вътрешно
разкаяние
, та да кажеш: „Защо ми трябваше да се оженя?
Казвам, тогози хората са го оженили. А пък тези, които Бог ги оженил, те са като двете ръце, хващат се, те са като краката, вървят заедно, те са както очите, както ушите. Как трябва да се ожениш? Както ръцете са се оженили, както краката са се оженили, както ушите, както очите са се оженили. Трябва да имаш един идеал.
Аз ви говоря сега за онова вътрешно разбиране, за да не дойде едно вътрешно
разкаяние
, та да кажеш: „Защо ми трябваше да се оженя?
Що ми трябваше по дяволски да се женя, що ми трябваше по човешки да се женя? " А пък щом Бог те е оженил, ще кажеш: „Много добре стана, че се ожених." Вие ще кажете: ние, които сме се оженили сега, кой ни е оженил? Сега без да искам аз, ви обиждам. Не ви обиждам, но ви правя една пакост, без да искам. Представете си, че вие седите тук и не се познавате, понеже е тъмно.
към беседата >>
48.
Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка
,
УС
, София, 12.4.1936г.,
Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е
разкаяние
.
(втори вариант)
Той е над обикновеното и преходното. Този живот изключва всякакво покаяние. И до днес още вярващите говорят за покаяние. Какво нещо е покаянието? Да се покае човек, това значи, коренно да измени живота си.
Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е
разкаяние
.
Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите любовта си, а не безлюбието! И тъй, ще знаете, че това, което разделя хората, обществата и народите, е безлюбието. – Какво трябва да се прави? – Да се приложи любовта. – Какво ще кажат хората за нас?
към втори вариант >>
49.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Бог не го осъди за това, но го остави да се осъзнае, да дойде до
разкаяние
.
Така възпитаваше Той и праведния Иов. По човешки Иов беше праведен, но не и от гледището на Бога. Иов беше богат и добър човек, но имаше някои недъзи, които сам не виждаше. За да го освободи от тях, Бог го прекара през големи страдания. Като се натъкна на страданията, Иов прокле и съдбата си, и живота си, и себе си.
Бог не го осъди за това, но го остави да се осъзнае, да дойде до
разкаяние
.
Иов видя погрешките си и се изправи. Днес хората се карат, бият се и после се помиряват. Аз се радвам на това, защото започват зле, а свършват добре. Някои дохождат да ми разправят, че младите ходели двама по двама, двойки. – Има ли нещо лошо в това?
към беседата >>
50.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето
разкаяние
?
(втори вариант)
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени.
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето
разкаяние
?
То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това.
към втори вариант >>
51.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
После може да дойде
разкаяние
в него, но първо ще извърши престъплението.
Те обичат среброто и златото, без да познават техните свойства. Като говоря за свойствата на златото, аз имам предвид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината и минало през истинското слънце, после – през тъмното, след това – през нашето, и с него заедно е дошло на земята. Това злато съдържа 4 ценни свойства в себе си, които носи от слънцата, през които е минало. За това злато може да се каже, че е носител на живота. Ако някой се домогне до златото, когато минава през тъмното слънце, той е в състояние да убие човека.
После може да дойде
разкаяние
в него, но първо ще извърши престъплението.
Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през 4 превръщания. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си. Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лекувате с него по хомеопатически начин. Вземете един грам чисто, самородно злато, турете го в 10 грама вода и я оставете да стои няколко дена на слънце.
към беседата >>
И после идва
разкаянието
на този, който е убил.
(втори вариант)
Първичното злато, който е влязъл с първия лъч, който е минал през първото слънце, през тъмното слънце, през това слънце и е дошъл на земята. Четири качества има това злато. Трябва да знаете качествата на онова злато, което е носител на живота. Има едно злато, което е минало през тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиват.
И после идва
разкаянието
на този, който е убил.
Като дойде на земята, човек казва: „Да си поживеем и да бъдем добри.“ Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нещо е златото, ако не знаем да употребяваме златото за това, което трябва, тогаз ние не можем да постигнем това, което желаем в света. И когато Бог ти даде злато, ти трябва да разбереш доброто в златото и това добро да го възприемеш и да го внесеш в своя организъм. Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил: само че ще ви туря в едно заблуждение. Аз не искам вие да го правите.
към втори вариант >>
52.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Разкаянието
е там.
(втори вариант)
Щом е изгубил силата си, той е огорчил духа си. Щом е изгубил светлината си, той е огорчил ума си. Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” - Възстанови доброто на сърдцето си.
Разкаянието
е там.
Възстанови светлината на ума си, там е разкаянието. Възстанови силата на духа си, там е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си.
към втори вариант >>
Възстанови светлината на ума си, там е
разкаянието
.
(втори вариант)
Щом е изгубил светлината си, той е огорчил ума си. Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е там.
Възстанови светлината на ума си, там е
разкаянието
.
Възстанови силата на духа си, там е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си. Умен е онзи, който знае как да се обхожда с ума си.
към втори вариант >>
Възстанови силата на духа си, там е
разкаянието
.
(втори вариант)
Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е там. Възстанови светлината на ума си, там е разкаянието.
Възстанови силата на духа си, там е
разкаянието
.
И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си. Умен е онзи, който знае как да се обхожда с ума си. Добър е онзи, който знае как да се обхожда с сърдцето си.
към втори вариант >>
53.
Божието дихание
,
ООК
, София, 9.3.1938г.,
И заражда се в него
разкаяние
и си мисли: „При баща си живях много по-хубаво и по-свободно, отколкото тук в света“.
И той отива в широкия свят, удря на ядене и пиене. Пие, изяжда всичко и след като е изхарчил всичко, хората са го изоставили. Хората са го уважавали, докато има пари, но после го оставили. И той става свинар. И даже не му дават да яде рошковите, с които хранят свинете.
И заражда се в него
разкаяние
и си мисли: „При баща си живях много по-хубаво и по-свободно, отколкото тук в света“.
И си казва: „Ще се завърна при баща си и ще работя при него. Работата при баща ми ще бъде много по-добра, отколкото при свинете“. Сега вие всички хора на земята сте като този младия син, които са дошли от невидимия свят да пасат свинете. Всички вие сте все от тия младите синове. Като остарееш, хората ще те оставят и като умреш ще кажат: „Хубаво, че се освободихме от него“.
към беседата >>
54.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Това е
разкаяние
.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо.
Това е
разкаяние
.
Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва.
към беседата >>
55.
Естествените връзки
,
ООК
, София, 26.10.1938г.,
Онези, които не разбират живота, казват: „Трябва да се покае човек.“ На нас не ни трябва, сега,
разкаяние
.
Той е недоволен. Защо е недоволен? Той е недоволен от своите мисли, чувства и постъпки, понеже те се отразяват на лицето му. Погледнеш се и виждаш, че има нещо в мисълта ти, което не ти е приятно. Тогава, какво трябва да се прави?
Онези, които не разбират живота, казват: „Трябва да се покае човек.“ На нас не ни трябва, сега,
разкаяние
.
Две неща трябват: Да знаеш как добре да вземаш и как добре да даваш. Всеки ден, като станеш, трябва да възприемеш нещо от Бога. Най-първо, като станеш, ще Му благодариш. Ще дадеш нещо от себе си. Ще Му благодариш, понеже Той те е пазил.
към беседата >>
56.
Жената самарянка
,
НБ
, София, 12.2.1939г.,
Не е въпрос за
разкаяние
, не е въпрос и за жертва.
Ще мине човечеството през известни мъчнотии, но след туй ще дойде туй, което те са очаквали – Царството Божие на земята. Всички тогава ще живеят радостни и весели, под своите маслинови плодни дървета. Никой няма да ви смущава. Сега понеже туй е близо, всички трябва да се заемем да се приготвим. По старите методи казвате да се разкаете.
Не е въпрос за
разкаяние
, не е въпрос и за жертва.
Да се жертваме, това са го правили хората. Сега е въпрос да възкресим мъртвите от гробовете. Мъртвите хора трябва да оживеят. Сега Апостол Павел казва: „Че ако раздам целия си имот и ако пожертвам тялото си без любов, нищо не съм направил.“ Сега законът иска всяко дело, всяка постъпка, всяка една мисъл, която минава през нашия мозък, трябва да бъде плод на любовта. Всяко едно чувство, което минава през нашето сърце, трябва да бъде плод на любовта.
към беседата >>
57.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
В любовта няма
разкаяние
.
Като дойде на Земята, Той научи всичко това и днес го знае по-добре от всички хора. Съвременните хора не знаят много неща още, но с време ще ги научат. Много неща е опитал човек, но много има още да опитва. Запример, ако не опитате любовта в нейната пълнота, вие не можете да я разберете. Каквато и да е любовта, която проявявате, вие трябва да бъдете доволни от нея, да не се разкайвате.
В любовта няма
разкаяние
.
Който обича, той обича безкористно. Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш? Ако има за нещо да страда, то е че не оценяват любовта му. В края на краищата любовта ще се прояви в своята пълнота.
към беседата >>
58.
Новият човек
,
НБ
, София, 29.9.1940г.,
Ако е в
разкаяние
, всичките хора трябва да се разкаят, понеже не постъпват правилно.
Той ще ми проповядва страданието. Той сам зачервен, оправен като шопар. Като го разглеждам от чисто художествено гледище, коремът му много обемист, има благоутробие. Дошъл той да ми казва, че трябва да се разкайвам за греховете си. Аз, човекът, трябва да се разкайвам, ами вие какво трябва да правите?
Ако е в
разкаяние
, всичките хора трябва да се разкаят, понеже не постъпват правилно.
Прав е той. Че иде като един пророк, казва: Мене ме пратиха от невидимия свят. Казва, че ако аз съм приемал, той щял да ми даде всичкото си благословение. Когато се яви дяволът на Христа да го изпитва, каза: Видиш всичките тия царства, ще ти ги дам, ако ти ми се поклониш. Казва му Христос: Я да се махнеш оттука.
към беседата >>
59.
Божественитѣ врата / Божествените врата
,
ООК
, София, 2.10.1940г.,
Казвамъ му: „Азъ
разкаянието
си направихъ преди хиляда години.
Казва ми нѣкой: „Снощи сънувахъ онзи свѣтъ“. Казвамъ му: „Ти си го сънувалъ, а пъкъ азъ живѣя тамъ и зная законитѣ много по-добре. Ти виждашъ само голѣмитѣ грѣхове на хората, а пъкъ азъ виждамъ и най-малкитѣ нарушения, които ти следъ 1000 години ще видишъ. И най-малкитѣ им добродетели, които ти следъ 1000 години ще видишъ, азъ ги виждамъ сега“. Той ми казва: „Ти трѣбва да се разкаешъ“.
Казвамъ му: „Азъ
разкаянието
си направихъ преди хиляда години.
Ти си закъснѣлъ. Кѫде беше досега? Много назадъ си останалъ“. Казано е: „Изпитвайте духоветѣ отъ Бога ли сѫ? “ Ако тѣ идатъ презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината – слушайте ги.
към беседата >>
И най-малките им добродетели, които ти след 1000 години ще видиш, аз ги виждам сега.“ Той ми казва: „Ти трябва да се разкаеш.“ Казвам му: „Аз
разкаянието
си направих преди хиляда години.
(втори вариант)
Щом каже, че виното ми не е хубаво, аз зная какъв пророк е той. Ако каже, че е много хубаво виното, пак зная какъв пророк е. При мене често са идвали да ми разправят за онзи свят.. Аз се чудя на ума им. Казва ми някой: „Снощи сънувах онзи свят.“ Казвам му: „Ти си го сънувал, а пък аз живея там и зная законите много по-добре. Ти виждаш само големите грехове на хората, а пък аз виждам и най-малките нарушения, които ти след 1000 години ще видиш.
И най-малките им добродетели, които ти след 1000 години ще видиш, аз ги виждам сега.“ Той ми казва: „Ти трябва да се разкаеш.“ Казвам му: „Аз
разкаянието
си направих преди хиляда години.
Ти си закъснял. Къде беше досега? Много назад си останал.“ Казано е: „Изпитвайте духовете от Бога ли са.“ Ако те идат през вратата на любовта, мъдростта и истината – слушайте ги. А онзи, който не е минал през вратата на любовта, мъдростта и истината, вие го нагостете и вие му станете пророк. Тогава ще кажете на пророка: „Аз имам заповед от Господа да ти кажа това и това.“ Знаете ли колко работи ще му кажете?
към втори вариант >>
60.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Аз не проповядвам
разкаяние
.
– Онзи, който всякога обича хората повече, отколкото те са го обичали. Кой е Синът Божи? – Който ти прости всичките прегрешения, че всичкото, каквото вие сега сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли Този, който така постъпва, да бъде обичан?
Аз не проповядвам
разкаяние
.
Аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, Той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато да не е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и Той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал без да го знаем.
към беседата >>
61.
Прави възгледи
,
СБ
, София, 3.9.1941г.,
В Писанието има следния стих: “И разкая се Господ, че направи човека.” Какво значи
разкаянието
?
(втори вариант)
И да има всичките приспособления, има някои органически недостатъци. Казвам, природата е място за възпитание на човека. По-велико същество в света от човека няма, много благородно. Толкова упорито, толкова своенравно, подобно ни на земята, ни на небето има като него. За него има един стих, че Господ се е разкаял, че го е направил.
В Писанието има следния стих: “И разкая се Господ, че направи човека.” Какво значи
разкаянието
?
Казва Господ не му беше времето, трябваше да седи извън, защо го взел отвън рая и го внесъл в рая. Той не е за рая. И като видял, че не е за рая, изпъдил го вън от рая. Сега това е една далечна история. Някой път двама души се съберат, двама пътници, но не вървят еднакво бързо.
към втори вариант >>
62.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
“ Всички хора са минали през опитността на блудния син, всички са яли и пили, всичко разпиляли, но малцина са готови да се върнат при баща си с
разкаяние
и смирение, да пожелаят да бъдат негови слуги.
Дойде ли часът на заминаване, добре е сами да сте скъсали всички връзки със земята, да сте се облекли с нови дрехи, с нови обувки, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трябва да сте съблекли старите си дрехи и да сте облекли нови. Който иска да се яви пред лицето на Бога, трябва да бъде облечен в нови, чисти премени. Когато блудният син се върна при баща си, бащата заповяда на слугите си да му съблекат старите, окъсани дрехи, да го окъпят, да го облекат с нова премяна и тогава да се яви при него. След това баща му го прегърна, целуна и го запита: „Синко, видя ли какво нещо е земята?
“ Всички хора са минали през опитността на блудния син, всички са яли и пили, всичко разпиляли, но малцина са готови да се върнат при баща си с
разкаяние
и смирение, да пожелаят да бъдат негови слуги.
И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и с Любов. Съмнявайте се, но разумно и с Любов. Искате да кажете на някого една строга дума – кажете я с Любов. Прилагайте Любовта навсякъде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов.
към беседата >>
63.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Знаете какво значи
разкаяние
на Бога.
Скандали колкото искаш, затвори, гробища, 35 милиона хора годишно умират. Толкоз е своенравен човек, че Господ като направил човека, разкаял се. Казва: Що ми трябваше да го правя. Навях си белята с него. В Стария завет може да четете, дето казва: Разкая се Господ, че направи човека.
Знаете какво значи
разкаяние
на Бога.
Господ е едно благо същество. Туй същество упорито, своенравно, да го възпитам. Ще го възпитам, но съжалявам, че този метод, с който той ще влезе в реда на нещата, сам човек ще страда. Затова дошло страданието в света, за възпитание на човека. Сега нека разберем, нека напуснем личния живот.
към беседата >>
64.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Колко нощи са прекарали в
разкаяние
, никой не го знае.
– Пиянството на баща ми ме накара да стана трезвеник. Като идваше пиян в къщи от обноските му се погнусих и реших да не пия никога. Пиянството на баща му му подействува. Той е трезвеник, значи изправя погрешката на баща си. Отде знаем тия хора, които наричаме грешници в света и те носят един товар.
Колко нощи са прекарали в
разкаяние
, никой не го знае.
Всички казват, че той е такъв или такъв. Търси изходен път и не може да го намери. Всичките души търсят някоя душа да разбира положението, да го извади от този мочурляк навън. По кой начин ще се очистят хората? Пране трябва, вода трябва, светлина трябва, култура трябва, говорене трябва.
към беседата >>
65.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "
Разкаянието
на блудния син".
Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи. Изпейте една песен сега. Изпяхме "Красив е животът". /Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме.
После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "
Разкаянието
на блудния син".
Като се разкаял, искал да се върне при баща си. То е само пасаж.
към беседата >>
66.
Бащата иде
,
НБ
, София, 30.5.1943г.,
Трябва да има
разкаяние
.
Като дойде бащата, ще каже: „На кого си пукнал главата? “ Майката ще каже, че на сестра си няколко пъти синът е пукнал главата. Бащата ще попита: „Защо си ѝ пукнал главата? “ Знаеш какво ще ти каже бащата. Ако му кажеш Истината, ако кажеш: „Съгреших, няма вече да ѝ бутам главата“, той ще те целуне два пъти.
Трябва да има
разкаяние
.
Пукнал си главата, ще кажеш: „Ще я изправя.“ Онзи ученик за Любовта отишъл при болницата, изключват го. Той трябва да каже: „Ще се изправя.“ Те не вярват в неговата Любов. Враждебен човек дошъл без Любов и посадил лошото семе. Всичките лоши неща в света, които съществуват, са посадени от такива хора враждебници. Сега ние, хората, които съзнаваме по закона на Любовта, не трябва да идем и да ги изскубнем, но ще чакаме житото като се ожъне и ще отделим плевелите на една страна и житото на друга.
към беседата >>
67.
Мажорни и минорни гами
,
ООК
, София, 10.11.1943г.,
Това
разкаяние
нищо не допринася.
Мнозина искат да постигнат всичко изведнъж, както змията изведнъж съблича кожата си. За човека това е невъзможно. Змията всяка година съблича кожата си. но пак змия си остава. И вие може по десет пъти на ден да се разкайвате, но пак същите хора да си останете.
Това
разкаяние
нищо не допринася.
Единствената сила, която променя хората и техния живот, това е любовта. Всеки ще люби, както разбира, но ще бъде искрен в себе си. Направиш погрешка, ще я изправяш, няма защо да се разкайваш и изповядваш. Ти пръв знаеш погрешката си и сам можеш да я изправиш. – Кога може човек да се разкайва и изповядва?
към беседата >>
Разкаянието
не допринася.
(втори вариант)
Тя не е вярата като на един светия, но в дадения случай тази вяра съответства на неговите мисли. Вярата постепенно расте в човека. Вие искате по един начин, като змията, да се освободите от своята кожа. Змията всяка година си хвърля кожата и пак змия остава. Вие може десет пъти да се разкайвате, и все същите хора оставате.
Разкаянието
не допринася.
Единственото нещо, което изменя живота, то е любовта. Ти ще любиш в себе си, както разбираш. Всеки един от вас, като направи погрешка, ти го знаеш. Няма какво да се изповядваш. Няма да се оправдаваш с любовта.
към втори вариант >>
68.
Новото в живота
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 22.3.1944г.,
Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви и никакво
разкаяние
не са достатъчни.
Бог му казва: Ако някой те претрепе, неговите грехове ще бъдат 7 пъти по-големи от твоите. Аз ще туря белег върху тебе, та никой да не те убива. Та казвам: В света греховете са смъртни, не се изкупуват. Единственото нещо, което изкупува е Любовта! Единственото нещо, което лекува е Любовта!
Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви и никакво
разкаяние
не са достатъчни.
На един човек ти трябва да му възвърнеш онзи живот, който Бог му е дал. Та първото нещо, един морал е – не отнемай на човека, онези блага, които Бог му е дал. Това е първото нещо. Ако искаш да благуваш, не препятствай на човека върху неговото умствено развитие; не препятствай на човека върху неговото духовно развитие и не препятствай на човека върху неговото физическо развитие. Сега, някои от вас сте дошли тука от далече при нас и казвате: Ние имаме Любов, другояче не бихме дошли тука.
към беседата >>
Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво
разкаяние
не са в сила да изкупят греха.
(втори вариант)
Каин се обръща към Господа с думите: „Ти ме пъдиш, но който ме срещне, ще ме убие”. Господ му отговори: „Който те убие, върху него ще дойде седмократно отмъщение. Аз ще ти туря белег, никой да не те убива”. Казвам: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е любовта.
Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво
разкаяние
не са в сила да изкупят греха.
Отнемеш ли живота на човека, който Бог му е дал, ти трябва да му го върнеш. Първият морал е: Не отнемай на човека благата, които Бог му е дал. Ако искаш да благуваш, не препятствай за умственото развитие на човека; не препятствай за духовното развитие на човека; не препятствай за физическото развитие на човека. Сега някои от вас сте дошли от далеч и казвате: Ние имаме любов, иначе не бихме дошли. Значи, вие, които дойдохте тук, имате любов.
към втори вариант >>
69.
Милият поглед
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.10.1944г.,
Защото всяко нещо, което искаме да направим, ще ни позволи, но ще ни пита: Туй което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре, после никакво
разкаяние
, но трябва да се поправи тази погрешка.
Големи грешници в света няма. Какво ще направим, где са тия големите грешници? Не може човек да направи едно престъпление, ако не му е позволено. В света Бог те пита три пъти. Той казва: Ти обмислил ли си тази работа добре, аз ще ти позволя.
Защото всяко нещо, което искаме да направим, ще ни позволи, но ще ни пита: Туй което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре, после никакво
разкаяние
, но трябва да се поправи тази погрешка.
Ще ми се извинява някой, казва: Извинете, че не съм турил запетайка. Няма какво да те извинявам, ела и тури. Някой не писал ъ, няма какво да те извинявам, ела и поправи. Аз не искам да поправям човешките погрешки. И вие не поправяйте човешките погрешки.
към беседата >>
70.
Служители на земята / Служители
,
ИБ
,
ПС
, София, 25.10.1944г.,
Що е
разкаяние
?
(втори вариант)
Ще ви оставя да помислите, и втория път да отговорите. Ако искаш веднага да превърнеш лошата дума на добра, кажи на брата си: Слушай, братко, аз видях в тебе нещо лошо. В същност, себе си видях. Аз съм лош човек, ти си добър. Само така се изправят лошите работи.
Що е
разкаяние
?
Да видя своите погрешки, това значи, да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат погрешките на близките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите погрешки и да ги изправи.
към втори вариант >>
НАГОРЕ