НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
51
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Необходимо е прозрение, необходимо е
разкаяние
, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват.
Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща.
Необходимо е прозрение, необходимо е
разкаяние
, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват.
Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа. А Словото Му е Слово на Бога!
към текста >>
2.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
- Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни общества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до
разкаяние
.
Питате: Де са да ги видим? - Ще ги видите. Техните ножове пронизват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши.
- Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни общества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до
разкаяние
.
Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памти века. Нека свещениците викат народа и го питат: Искате ли да стои Дънов в България или не? Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: Върнете се в православната църква. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук.
към текста >>
3.
43. Кой къде занимава в онзи свят?
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Тази е сметкаджийската мисъл, която го е водила Юда, за да се обеси, а не
разкаянието
, което някои си мислят, че Юда се е разкаял и заради туй се е обесил.
Той е знаел, Юда е знаел, че Христос ще бъде разпънат на кръста и след като премине в другия свят една от работите, които ще свърши след това е, че ще отиде в Ада. До тогава в Ада са отивали всички души,които си заминават от земята, независимо от това дали са добри или лоши, дали са праведни или не, всички отивали на едно място. Юда е знаел това, че Христос, след като замине в другия свят, ще отиде там и ще отдели едните от другите и оттогава вече има диференциация на това, кои заминали от земята души къде ще отидат. Едни отиват в Ада, а праведните в Невидимия свят. Затова Юда, имайки тия знания побързва да си замине от тоя свят преди Христос, за да може когато Христос отиде в другия свят, той да е вече там и Христос да му помогне и да излезе от ада.
Тази е сметкаджийската мисъл, която го е водила Юда, за да се обеси, а не
разкаянието
, което някои си мислят, че Юда се е разкаял и заради туй се е обесил.
Няма нищо такова. Юда се е обесил от чисто изгодно за него действие. Това го знам от бай Иван, който го чул от Учителя. До Христа човечеството е в своята инволюция, а след Христа започва неговата еволюция.
към текста >>
4.
11. Изповедта на Любомир Лулчев
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
И: Това е една изповед, това е едно
разкаяние
.
И: Да. Най-после стареца от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и стареца го пита, къде? „Отивам да целуна нозете на Учителя.“ В: Това е към книжката, така ли? И: Това е към книжката. В: Значи, отива да целуне нозете на Учителя.
И: Това е една изповед, това е едно
разкаяние
.
В: Значи в тази книжка се съобщава, че винаги когато го е изпровождал, превеждал го не по същи я път, а Той му е давал друг път. И: Друг път, а той след това узнава, че там са го чакали да го убият. В: Това е в самата книжка. И: Да, в самата книжка. Ако се намери тая книжка, тя е много ценна.
към текста >>
5.
07 - 23. ЛОШОТО ПИСМО НА ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Но след като минало малко време и се размислил върху стореното, в душата му се явило
разкаяние
, което постоянно се засилвало.
Никъде не го свъртало. Защото неговото достойнство било накърнено. Седнал на масата и написал писмо до брат Неделчо, който бил в казармата. Не пестил обидни думи по адрес на приятеля си. Написал писмото и го пуснал в пощенската кутия и чак тогава се успокоил.
Но след като минало малко време и се размислил върху стореното, в душата му се явило
разкаяние
, което постоянно се засилвало.
То дошло до такава степен, че вече не му давало покой. .Какво направих? ", се питал той. „Защо постъпих тъй? Ами ако този брат от недомислие ме е наскърбил?
към текста >>
6.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се пробуди
разкаяние
и пожелаят да се поправят.
Там, между зъберите на страшни скали се виждат зарите на изгряващо слънце - бленуваната цел. Втора картина-духовният свят. Във втората картина също на пръв план се вижда море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Това са душите на ония, които през земния си живот са вършили големи, непростими грехове. Тези души биват постоянно нападани от чудовища и те са в постоянна отбрана, като живеят в непрекъснат страх.
Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се пробуди
разкаяние
и пожелаят да се поправят.
Тогава им бива изпратена помощ и те биват извадени от тия условия и биват поставени при нови условия, по-благоприятни за тяхното развитие. По какво се познава, че в една душа е настъпило разкаяние? Познава се по това, че около главата се явява едно леко сияние, което е верен знак на настъпилото разкаяние. Наляво горе художникът е нарисувал светла пътека, по която се движат пробудените души. Те минават по тесния път над пропасти и бездни, но неустрашимо следват стъпките на своя ръководител.
към текста >>
По какво се познава, че в една душа е настъпило
разкаяние
?
Във втората картина също на пръв план се вижда море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Това са душите на ония, които през земния си живот са вършили големи, непростими грехове. Тези души биват постоянно нападани от чудовища и те са в постоянна отбрана, като живеят в непрекъснат страх. Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се пробуди разкаяние и пожелаят да се поправят. Тогава им бива изпратена помощ и те биват извадени от тия условия и биват поставени при нови условия, по-благоприятни за тяхното развитие.
По какво се познава, че в една душа е настъпило
разкаяние
?
Познава се по това, че около главата се явява едно леко сияние, което е верен знак на настъпилото разкаяние. Наляво горе художникът е нарисувал светла пътека, по която се движат пробудените души. Те минават по тесния път над пропасти и бездни, но неустрашимо следват стъпките на своя ръководител. Той ги води към една златна врата, окъпана в светлина. Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие.
към текста >>
Познава се по това, че около главата се явява едно леко сияние, което е верен знак на настъпилото
разкаяние
.
Това са душите на ония, които през земния си живот са вършили големи, непростими грехове. Тези души биват постоянно нападани от чудовища и те са в постоянна отбрана, като живеят в непрекъснат страх. Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се пробуди разкаяние и пожелаят да се поправят. Тогава им бива изпратена помощ и те биват извадени от тия условия и биват поставени при нови условия, по-благоприятни за тяхното развитие. По какво се познава, че в една душа е настъпило разкаяние?
Познава се по това, че около главата се явява едно леко сияние, което е верен знак на настъпилото
разкаяние
.
Наляво горе художникът е нарисувал светла пътека, по която се движат пробудените души. Те минават по тесния път над пропасти и бездни, но неустрашимо следват стъпките на своя ръководител. Той ги води към една златна врата, окъпана в светлина. Това е вратата на Новия Йерусалим, на Царството Божие. кактоУчителят го назовава в Словото си.
към текста >>
7.
09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
" - „Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито
разкаяние
, страданието продължава.
Същата дъщеря, която бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в неговия духовен път. Двете жени, майка и дъщеря, вече от пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат я посетил, на когото тя е сродница и й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. „Никакъв грях не съм сторила", заявила тя. „Защо Господ ме наказва?
" - „Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито
разкаяние
, страданието продължава.
Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота. Всичко се плаща. Разказал: брат Киряк.
към текста >>
8.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на
разкаяние
от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската.
Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии.
Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на
разкаяние
от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската.
Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св. Синод, щото Бератът на Her. Преосв. Г.
към текста >>
9.
V.II.28 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Открий ми всичките грехове и беззакония, подари ми дух на
разкаяние
и ще се вразумя за греховете си, и ще ги изповедам пред Тебе. 6.
28 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ 1. Господи Боже на Силите, моля Ти се прости всичките ми грехове и беззакония 2. И изпълни ме с Духа Святого и Неговата благодат 3. Защото Ти се моля в името на Господа Исуса Христа. 4. Моля Ти се Боже, подари ми жива вяра и молитвен дух, и ще Ти се моля постоянно, докато не ме благословиш. 5.
Открий ми всичките грехове и беззакония, подари ми дух на
разкаяние
и ще се вразумя за греховете си, и ще ги изповедам пред Тебе. 6.
Моля Ти се Отче Наш Небесни, подари ми дух на очакуване за отговор на молитвата. 7. И няма да закъснееш и ще ми отговориш, защото Ти се моля в Името на Господа Исуса Христа. Амин.
към текста >>
10.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно
разкаяние
, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас.
Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно
разкаяние
, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към текста >>
11.
4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и
разкаяние
, и той отправя своята молитва.
- Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога.
Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и
разкаяние
, и той отправя своята молитва.
Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс.
към текста >>
12.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се яви
разкаяние
за сторения грях, за което тяхният ръководител следи.
Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ. И в тази картина на пръв план имаме море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Душите на ония, които са извършили смъртни грехове, като блудство, кръвосмешение, чародейство и други. Тези души постоянно биват атакувани от разни чудовища, без да могат да се отбраняват.
Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се яви
разкаяние
за сторения грях, за което тяхният ръководител следи.
А това той ще познае по сиянието, което се явява около главата на разкаялия се. Тогава той бива поставен при подобри условия, в по-високо поле на развитие. Горе наляво се вижда светла пътека, по която се движат пробудените души, които са победили своите слабости. Те минават по тесния път над пропасти и бездни и неустрашимо следват своя духовен ръководител. Той ги води към една златна врата, огряна от светлина - вратата на духовния свят или Новия Йерусалим, за който се говори в Свещеното писание и в Словото на Учителят.
към текста >>
13.
МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 81-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Разкаянието
и изповедта са стъпки към приближаване до Бога. Изявленията.
Мото: 86 Познаването на Бога седи в това да Го обичаме. Познаване. Връзката. 87 Човек трябва да съзнава непрестанно връзката си с Бога. Грешките. 88 Бог се радва, когато човек съзнае грешките си и иска да се поправи. Той е близо при него и му помага.
Разкаянието
и изповедта са стъпки към приближаване до Бога. Изявленията.
89 Доброто, Любовта и Духът са изявления на Бога. 9.ІІІ.1922 г. Малките неща. 90 Хората се занимават с големите работи, а Бог с малките. Съществото. 91 Бог, това е туй Същество, което може да се обича без страх и без съмнение.
към текста >>
14.
1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В
разкаяние
и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.
Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изгръгна от безброй мъченишки гърди.
В
разкаяние
и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.
Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
към текста >>
15.
1. Една страничка от древната символика
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и
разкаянието
.
Под тоя знак се роди и укрепна учението на Рама на изтока, и много народи са имали Овена като знак и свещен символ. Неговото противовес но съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата.
Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и
разкаянието
.
Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението. Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Алис е бил свещеният символ.
към текста >>
Идеята за
разкаянието
и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението.
Неговото противовес но съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата. Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието.
Идеята за
разкаянието
и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението.
Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Алис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота.
към текста >>
16.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Така чрез
разкаянието
и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим.
Така чрез
разкаянието
и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа.
към текста >>
17.
РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
,
ТОМ 20
Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира
разкаяние
за своето послушание.
Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс. Викнах му да остави месото на земята и да дойде. То послуша. Вкарах го в двора. То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него.
Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира
разкаяние
за своето послушание.
В неговата глава липсваше идеята за смъртта. която му носеше това парче месо. В неговия - макар и крайно ограничен -психически живот, който то несъмнено преживяваше, се раждаха идеи, които не беше трудно да се отгатнат. Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново. Затворено в бараката поради опасност да не прескочи сто-бора и стане жертва на улицата, то можеше да вади логични, но съвсем неправдоподобни заключения, че послушанието води със себе си лишения от лакоми късове и свобода - една констатация, повтарям, напълно логична, но несправедлива и необоснована, когато в съзнанието липсва основната идея, която дава смисъл на всичко това - опасността от отравяние - идея, която принадлежеше на друга категория съзнания - недостъпна за моя четирикрак приятел.
към текста >>
18.
18. НАПУСКАНЕ НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ ОТ БЪЛГАРИТЕ И ГОЛЯМОТО ПЛОДОРОДИЕ
,
ПРАВИЯТ ПЪТ: Беседа от Учителя, държана на 20.VIII.1919 г.
,
ТОМ 21
Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използуват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може да се използува.” Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покварват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство.
Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Законите на Бялото.Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха Солунския фронт* и казаха: „Не искаме да се бием”, Господ веднага изля благословението Си - настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.
към текста >>
19.
ПОСВЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 22
Когато дойде Огънят на Любовта, Божественият огън, едни ще просветнат, а друг и ще изгорят , ще минат през
разкаяние
. 3.
Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат ще просветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията й, за тях тази вълна ще бъде огън , който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големи страдания . И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят. Затова тази вълна на Любовта, която иде се нарича Божествен огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората минат през този Божествен огън , ще дойде Царството Божие на земята.
Когато дойде Огънят на Любовта, Божественият огън, едни ще просветнат, а друг и ще изгорят , ще минат през
разкаяние
. 3.
Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън . Иде огънят в света. Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало . Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея.
към текста >>
20.
Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.
,
VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
Не е нужно само плач и
разкаяние
, но и чистене трябва." (27, с.33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много.
Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с. 393) „Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви човек за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете.
Не е нужно само плач и
разкаяние
, но и чистене трябва." (27, с.33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много.
То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с.
към текста >>
21.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него
,
,
ТОМ 22
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо
разкаяние
, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо
разкаяние
, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове.
към текста >>
22.
22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА
,
,
ТОМ 22
" Защото после никакво
разкаяние
не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш.
В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули.И сега в Отечествения фронт има само четири партии: партията на главата - „Звено", партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти. Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действуват като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм.Щом се наруши равновесието на силите , правят се погрешки , които трябва да се изправят . Всяка погрешка трябва да се изправи . Бог ни допуща да направим известна погрешка, защото ни е оставил свободни, но винаги ни пита: „Туй, което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре?
" Защото после никакво
разкаяние
не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш.
Христос казва: Не съдете, за да не бъдете съдени. Който съди другите, неизбежно и него ще съдят. Затова ви казвам: Бъдете справедливи, защото щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят върху вашия гръб.Не говорете неверни работи , понеже ще спънете себе си . В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична , чиста и светла мисъл , отлично чувство бе никакво колебание и една отлична постъпка . Това са три неща, на които можете да разчитате.
към текста >>
23.
1. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ЧУЖДА ЕНЕРГИЯ В ИМЕТО НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 22
Всеки , който озлоби, изневери , изнуди своя брат се изключва от това братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Казват си: „У този човек има добър подтик, може де се използува". Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство.
Всеки , който озлоби, изневери , изнуди своя брат се изключва от това братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Законите на Бялото Братство са безпощадни . Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си - настана голямо плодородие, когато пък, до като се биеха още, нямаше такова.
към текста >>
24.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до
разкаяние
и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си.
И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие.
Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до
разкаяние
и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си.
Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества!
към текста >>
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или
разкаяние
, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот? » И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях.
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или
разкаяние
, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос.
към текста >>
25.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Вярно е, че не е лесно човек да е бил в едно отклонение в живота и да излезе от него с желание на
разкаяние
, на анализиране себе си и решително да реже своите недъзи.
Ако те ви харесват и ги задържите за себе си, внесете доброволно каквато сума обичате в книжарницата на Михаил Ламбрев на Джумаята в Пловдив, които ще послужат за изтриване сълзи на бедни хорица. А ако не искате да ги внесете, задръжте ги, без да платите, или пък ги върнете. Само от това, което ще прочетете, ние смело може да ви кажем, че пътят на Бялото Братство е труден и трънлив, защото трябва сериозно работене върху себе си. Бялото Братство обаче смело и упорито върви и ще върви по този труден път и ще се радва на резултатите. То знае, че смъртта е една врата, една промяна на вехтите дрехи с нови и че няма по-велико нещо да се жертвува човек за Бога, за Божественото, защото след такава жертва Христос го чака в обятията Си.
Вярно е, че не е лесно човек да е бил в едно отклонение в живота и да излезе от него с желание на
разкаяние
, на анализиране себе си и решително да реже своите недъзи.
Не е лесно да е живял довчера с разбирания да коли животни, да яде и да пие безразборно, и днес да заживее с мисълта да прилага 6-ата заповед «Не убий! » чисто божествено - че животните имат право да живеят като нас, и да заживее още с мисълта, че какъвто материал влага в зданието си - тялото, такова то и ще бъде. И войните ще престанат, когато повечето хора приложат и този морал. Ето защо, в изпълнение на горните разбирания, не е ли добре, не е ли приятно един човек, макар и с престъпни наклонности от по-рано, да стане един честен и добър гражданин? Да, приятно е и заслужава човек да се жертвува и да притежава тия качества.
към текста >>
26.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението,
разкаянието
, и после идва жертвата.
Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината прониква в целия козмос. Тя се раздава навсякъде.
После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението,
разкаянието
, и после идва жертвата.
Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно. Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка.
към текста >>
27.
16. ПРИКАЗКА ЗА ТРЪНЧЕТО
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
- Измама исках да направя - и
разкаяние
лицето му огре.
- и заплака в горест трънчето тогаз, и като погледна към небето, молба отправи с кротък глас: «Кому, о, Боже, съм полезен? Кой ще мен погледне с любов? Всеки,който ме докосне, да бодна само съм готов. Добро аз искам да направя - на някой болка изцеря, вместо хула - благодарност, усмивка светла да даря.» Търпеливо и с надежда ден донесе му съдбата, жилцето си да забие, на човек - злодей един в ръката. С вик отскочи той ожилен, смутен в трънчето се взре.
- Измама исках да направя - и
разкаяние
лицето му огре.
А нашто трънче възродено от бодилче в сладък плод, песен радостно запя, песен за ДОБРИЯ БОГ. 19.XI.1942 г., ИЗГРЕВ Целува десницата Ви Свята Вашата ученичка Милка.
към текста >>
28.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)
,
,
ТОМ 24
Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на
разкаяние
, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции.
Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си. Той е дълбоко убеден, че Словото Божие трябва да присъства във всеки един дом и в сърцето на всеки един човек. М.
Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на
разкаяние
, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции.
Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г. Очакванията на М. Лютер за проява на разбиране от църковните ръководители не се оправдават. Слага се началото на преследване, разпити, дебати и осъждането на М. Лютер. Животът му е в опасност.
към текста >>
29.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
Както Орфей е укротявал зверовете с мелодията си и е събирал с музиката си животните около себе си, така и покойната със своя особен тембър на гласа си, с личното си въодушевление в песента разчувстваше всички и изтръгваше сълзи на тъга и
разкаяние
, на радост и надежда.
И колко пленителен бе нейният говор, колко чаровни усмивките й, колко внушителни бяха нейните жестове. Тя бе всегдашно сияние на человеколюбие. Ореолът, рисуван около главите на светиите, окръжаваше цялото й същество, съпровождаше всичките й прояви. Всичко в нея бе затрогвателно, обаче, когато тя запяваше, надминаваше всяка представа за непосредственото въздействие. Всичко около нея просто замираше - превърнато в слух.
Както Орфей е укротявал зверовете с мелодията си и е събирал с музиката си животните около себе си, така и покойната със своя особен тембър на гласа си, с личното си въодушевление в песента разчувстваше всички и изтръгваше сълзи на тъга и
разкаяние
, на радост и надежда.
Толкова мощно бе впечатлението върху ми на нейното пение, че през целия ми живот, при всички обстоятелства, дори до днес, като че ли слушам нейната особено сладка за мене мелодия, а през нея и думите и поуките, включвани в песните, които тя пееше. Да бях музикален, бих предал в точност нейния глас, мелодия в говора и пението с всичките им особености. - Да бях художник, бих нарисувал така на ум самата нея и обстановката около нея в стотината им промени, с всичките подробности, като сега да са в натура пред очите ми. Дали всички тия външни впечатления са били моста, по който са преминавали в съзнанието ми и засядвали в душата ми ония морални и религиозни наставления, истини и правила, които тя влагаше в своя говор и песни, или наопаки, възхищението от тях е усилвало външните впечатления - и днес не мога да определя. По-скоро тук е имало взаимодействие между физиологическото и психологическото впечатление, като по тоя начин взаимно са се усилвали.
към текста >>
30.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
Василев под влияние проповедите на американския мисионер г-н Лаунзбери, с дълбоко
разкаяние
и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител.
В) Портрет на Петър Василев Иванов Най-същественият момент в живота на П. Василев, който определя и цялото му бъдеще е свързан със студените есенни дни, края на м. октомври на 1880 г. в Русе. 24 годишния П.
Василев под влияние проповедите на американския мисионер г-н Лаунзбери, с дълбоко
разкаяние
и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител.
По-късно, често в своите проповеди, слушателите на П. Василев са чували той да казва за себе си: "Аз зная един младеж, който, когато търсеше Божията милост, по цяла нощ горчиво обливаше със сълзи възглавницата си. Той горко плачеше за греховете си. Ден и нощ се молеше с думите: "Господи, научи ме какво трябва да правя". П. Василев постоянства в молитва, искайки от Бога да му покаже дали ще бъде полезен за Неговото дело.
към текста >>
31.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно
разкаяние
, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца!
Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте".
Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно
разкаяние
, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца!
И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр. Бургас и книжарницата на Кр.
към текста >>
32.
7.3. НАПУСКАНЕТО НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ ОТ БЪЛГАРИТЕ И ГОЛЯМОТО ПЛОДОРОДИЕ
,
ПРАВИЯТ ПЪТ: Съборна беседа; 20 август 1919 г.
,
ТОМ 25
Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го вземат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използуват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: "У този човек има добър подтик, може да се използува." Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство.
Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го вземат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно
разкаяние
.
Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: "Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си - настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.
към текста >>
33.
60. Българи, сърби и Македонската организация.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно
разкаяние
, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
С.К.: „Сърбите са наши братя - никакви караници, никакви спорове, кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намерят истинността на този факт. Ние се спираме върху него и върху него искаме да изградим бъдещите си отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко злонанесено нанесено отпосле върху тази основа, ний искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ний на всяка цена искаме да запълним бездната зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А затова е нужно „Воля за мир” и ново... Чакай сега, тука ли или на друго място аз обвинявах така българите.
Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно
разкаяние
, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо. „Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство.
към текста >>
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка
разкаяние
за миналото”.
„Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно?
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка
разкаяние
за миналото”.
В.К.: Каква беше реакцията? С.К.: Ами виж какво, реакцията беше, че няколко дена след излизане на туй, дойде този, как се казва в полицията тогаз, как беше тоз ръководител, полицейския пристав, още бе съдебен пристав, той е към съда, пък този е полицейския пристав, който беше, непосредствено след околийския началник. Околийския началник, пък той началник така административен от Севлиево. Дойде той един ден и поиска тия вестници и колкото имаше ги взе. Но както казах и тогаз, той пак беше близък на семейството ни, в смисъл на баща ми близък.
към текста >>
34.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
А за това е нужно:
разкаяние
, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим.
А за това е нужно:
разкаяние
, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите! Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ?
към текста >>
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка
разкаяние
за миналото?
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно?
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка
разкаяние
за миналото?
Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
към текста >>
Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на
разкаянието
, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие.
Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на
разкаянието
, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете греха си, престъплението си пред вашия роден брат.
към текста >>
И друг път няма: или
разкаяние
, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”.
” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
И друг път няма: или
разкаяние
, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”.
Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете греха си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление!
към текста >>
35.
135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
" Защото после никакво
разкаяние
не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш.
Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действуват като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм. Щом се наруши равновесието на силите, правят се погрешки, които трябва да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи. Бог ни допуща да направим известна погрешка, защото ни е оставил свободни, но винаги ни пита: „Туй, което си намислил да го правиш, обмислял ли си го добре?
" Защото после никакво
разкаяние
не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш.
Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Който съди другите, неизбежно и него ще съдят. Затова ви казвам: Бъдете справедливи, защото щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят върху вашия гръб. Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична, чиста и светла мисъл, отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка. Това са три неща, на които можете да разчитате.
към текста >>
36.
9. Възкресение / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 259, 28.04.1940, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до
разкаянието
, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.
В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате, че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно”? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника” в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до
разкаянието
, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.
За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира, че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници” и „грешници” са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по-големи, които ги задържат в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата.
към текста >>
37.
5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Бог ще извика сълзи на
разкаяние
в очите на тези, които днес се считат врагове.
- Няма място за безверие. Бог изпълнява своите обещания. Бог не е човек, не е ограничено същество, та да забрави, да не изпълни, да се откаже от своите обещания, от своите предначертания. Бог ще изпълни света - нашия земен свят - със светлина: с истина, с правда и красота. Бог ще изпълни душите и сърцата на хората с дивния трепет на това, което досега не е било: любовта, братското чувство, съзнанието за единството на живота.
Бог ще извика сълзи на
разкаяние
в очите на тези, които днес се считат врагове.
Ще ги накара да заридаят от мъка заради братоубийството, което досега са вършили. Да си подадат ръка, да се прегърнат като братя, да забравят... Бог ще въдвори мира в сърцата и душите ни, в отношенията с близките ни, и с тия, които досега сме считали за врагове. НЯМА ДА ИМА ВЕЧЕ ВРАГОВЕ! Това Бог иска! То ще бъде, защото Бог го иска.
към текста >>
38.
2.56. Михаил Ковачът
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Това бяха някакви възпоменания за далечни събития - това бяха дни на
разкаяние
.
Той седеше на стария плетен стол, облечен празднично-чист, измит, сресан. Пред него на масичката - отворено Евангелието - единствената книга, която четеше. Сам той, със затворени очи, беше в размишление или молитва. Разбрах, Михаил имаше свой празници. Той си определяше дните сам.
Това бяха някакви възпоменания за далечни събития - това бяха дни на
разкаяние
.
В тях той отдаваше почит на отдавнашни спомени. В неговия бурен живот такива имаше много. Той ги преживяваше отново -преценяваше, изпросваше милост от Бога. И в такива дни не биваше да му се говори за работа. Аз влязох тихо и приседнах на сандъчето срещу него.
към текста >>
39.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
Ако сме искрени в
разкаянието
си, има кой да ни помогне /поправи/!
Гледането под око трансформира всички състояния, и се добиват криви понятия за нещата. Окултният ученик, трябва да има един идеал и постоянно да сравнява дали живота му върви с идеала му. Един ученик, ако не следва идеала си, той е загубен. Хората са в противоречие със себе си, щом вършат нечестни работи. Окултният ученик има само една идея - да изпълни волята на Бога.
Ако сме искрени в
разкаянието
си, има кой да ни помогне /поправи/!
Подтикът за [............], трябва да дойде отвътре. На трудностите, трябва да гледате като на една възможност за въздигане, като на едно стъпало. Знанието няма смисъл, ако не си го приложил. Имаш една цигулка -какво те ползува, ако не свириш на нея. Който иска да бъде силен, да служи по законите на Бога, а ако искате да сте богати - служете на Любовта.
към текста >>
40.
274. Пръстенът на Учителя
,
,
ТОМ 34
И когато дойде по-големият му брат и възропта защо бащата не постъпва тъй към него, а към блудния син, бащата му отговори, че той беше загубен и се намери, и трябва да му подадем ръка, и да се радваме, че той се връща с
разкаяние
при нас.” В.К.: И този пръстен, след като си замина брат Христо, кому го дадохте?
А когато улови опашката си, такава змия е символ вече на ония висши духове, които отдавна са ликвидирали всички човешки слабости”. И такава змия, този символ във вид на пръстен или каквото и да е, се дава на Дух, който е победил всички човешки слабости. Например в деветте блаженства, за които Христос говори на планината, преди да започнем първото блаженство, Учителят дава следния текст: „И качи се Христос на планината, и приближиха се учениците Му до Него, и тия блаженства девет, които изговори Христос в „Проповедта на планината” (прочутата „Проповед на планината”), бяха отправени не към народа, а само към Неговите ученици.” И за всяко едно блаженство Учителят пък отговаря със свои думи и стават осемнадесет блаженства. Там Учителят казва следните думи: „Когато блудният син се върна при баща си и каза: „Приеми ме като последен твой слуга, защото не съм достоен вече да се наричам твой син! ”, бащата му сложи на пръста на ръката пръстен във вид на змия, която е ухапала опашката си и го заметна с мантия на Божествено благословение, и сложи специална трапеза в негова чест.
И когато дойде по-големият му брат и възропта защо бащата не постъпва тъй към него, а към блудния син, бащата му отговори, че той беше загубен и се намери, и трябва да му подадем ръка, и да се радваме, че той се връща с
разкаяние
при нас.” В.К.: И този пръстен, след като си замина брат Христо, кому го дадохте?
Вие го пазехте при Вас? Л.Т.: Пазя го, ама го турих на пръста на Венцислав Янков. Той ме посети тука и ако беше се оженил и си имаше семейство, нямаше да му го туря на пръста. Но той издържа, защото Учителят му е казал, че не е определено да се жени: „Твоята възлюблена е твоето изкуство, твоето пиано.” А на Любомир е казал: „Твоята възлюблена е цигулката ти, защото ако младоженикът е готов, неговата невеста сама ще дойде при него.” А тая негова невеста е неговата цигулка. И Учителят даде цигулката Си, най-хубавата Си цигулка, на Любомир, да изнесе Брамс-концерт в зала „България” с акомпанимента на Държавната филхармония.
към текста >>
41.
2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии
,
,
ТОМ 35
Соколски паднал на колене пред посланника и с
разкаяние
искал да бъде спасен от йезуитите.
191) Т. Бурмов, Българо-гръц. църк. распря, 227; Раковски, Съчинения 197. В. Теплов, Греко-болгарсюй церковньш вопрос, 48, разказва как Йосиф Соколски, като бил изведен от П. Славейкова, пристигнал с един каик в Буюк дере, лятната резиденция на руския посланник, княз Лобанов-Ростовски.
Соколски паднал на колене пред посланника и с
разкаяние
искал да бъде спасен от йезуитите.
Посланикът го посъветвал най-напред да съблече облеклото си на католишки прелат, поръчал да го облекат в дрехите на дякон Акакий, който имал същия ръст, и след като Соколски отново молел да бъде спасен от ногтите на католишкото духовенство, Лобанов предложил: „Днес имаме поща и подир един час ще дойде руски параход, който заминава за Одеса. Ако Вашето разкаяние е искрено, то нищо не Ви пречи са се качите на парахода и тутакси да се отправите за Русия.” Подир минута размишление Соколски приел предложението. Всичко станало тъй бързо и тъй ловко, щото униатите едва след три дни разбрали истината. 192) В писмо от Киев, 26 август 1866 г., Йосиф Соколски разказва своята история от 1861 г., като е обръща към българския народ с увещание, да се пази от унията. Время, бр.
към текста >>
Ако Вашето
разкаяние
е искрено, то нищо не Ви пречи са се качите на парахода и тутакси да се отправите за Русия.” Подир минута размишление Соколски приел предложението.
распря, 227; Раковски, Съчинения 197. В. Теплов, Греко-болгарсюй церковньш вопрос, 48, разказва как Йосиф Соколски, като бил изведен от П. Славейкова, пристигнал с един каик в Буюк дере, лятната резиденция на руския посланник, княз Лобанов-Ростовски. Соколски паднал на колене пред посланника и с разкаяние искал да бъде спасен от йезуитите. Посланикът го посъветвал най-напред да съблече облеклото си на католишки прелат, поръчал да го облекат в дрехите на дякон Акакий, който имал същия ръст, и след като Соколски отново молел да бъде спасен от ногтите на католишкото духовенство, Лобанов предложил: „Днес имаме поща и подир един час ще дойде руски параход, който заминава за Одеса.
Ако Вашето
разкаяние
е искрено, то нищо не Ви пречи са се качите на парахода и тутакси да се отправите за Русия.” Подир минута размишление Соколски приел предложението.
Всичко станало тъй бързо и тъй ловко, щото униатите едва след три дни разбрали истината. 192) В писмо от Киев, 26 август 1866 г., Йосиф Соколски разказва своята история от 1861 г., като е обръща към българския народ с увещание, да се пази от унията. Время, бр. 17 от 3 декемврий 1866.
към текста >>
42.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с
разкаяние
си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото.
Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре. В Рим депутацията пристигнала на 22 март. Към българското униатско представителство във Вечния град се отнесли с голямо внимание. Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX. При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св.
апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с
разкаяние
си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото.
Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил. Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си. На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”. В Рим Соколски проявил някои странности и известна самостоятелност, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление. На обеда, предложение от кардинал Антонели, Соколски не рачил да блажи понеже било Велики пости.
към текста >>
НАГОРЕ