Търсене в текстове за 'Разкаяние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
към текста >>

2. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама!
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

4. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост.
към текста >>

5. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец.
към текста >>

Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава.
Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път.
Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И аз ще направя да забравите всяко съкрушение, разкаяние и покаяние.
Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно тяло. Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща. Истинският дух, стремейки се към безконечното, надживява времената. Вечната справедливост учи Духа правилно да употребява силите си. Безконечният ни казва: „Отдайте ми се без резерва. И аз ще направя да забравите всяко съкрушение, разкаяние и покаяние. Ще ви направя да познаете и да се радвате на познанието. Да растете от днешното несъвършенство към утрешното съвършенство и вечното повдигане. Печалното ви разкаяние да се превърне в радостно знание. Така че да не бъдете вече отговорни за всичко, което бяхте, мислихте и правихте в миналото – действие на една нисша, неразвита и следователно по-груба форма на живот. Ето вие надраснахте вече тая форма и сега станахте по-светли, по-добри и по-чисти.
към текста >>

Печалното ви разкаяние да се превърне в радостно знание.
Вечната справедливост учи Духа правилно да употребява силите си. Безконечният ни казва: „Отдайте ми се без резерва. И аз ще направя да забравите всяко съкрушение, разкаяние и покаяние. Ще ви направя да познаете и да се радвате на познанието. Да растете от днешното несъвършенство към утрешното съвършенство и вечното повдигане. Печалното ви разкаяние да се превърне в радостно знание. Така че да не бъдете вече отговорни за всичко, което бяхте, мислихте и правихте в миналото – действие на една нисша, неразвита и следователно по-груба форма на живот. Ето вие надраснахте вече тая форма и сега станахте по-светли, по-добри и по-чисти. И винаги ще ставате по-светли, добри и чисти. Не ще чувствате никакво разкаяние, когато познаете. че днешното ви битие не е вчерашното.
към текста >>

Не ще чувствате никакво разкаяние, когато познаете.
Да растете от днешното несъвършенство към утрешното съвършенство и вечното повдигане. Печалното ви разкаяние да се превърне в радостно знание. Така че да не бъдете вече отговорни за всичко, което бяхте, мислихте и правихте в миналото – действие на една нисша, неразвита и следователно по-груба форма на живот. Ето вие надраснахте вече тая форма и сега станахте по-светли, по-добри и по-чисти. И винаги ще ставате по-светли, добри и чисти. Не ще чувствате никакво разкаяние, когато познаете. че днешното ви битие не е вчерашното. Ще се радвате, защото сте намерили една по-добра форма, един по-светъл начин на живот. И ще смените тая форма с все по-добра и по-светла. Защото ангелите не познават греха. Те познават вашето вчерашно съзнание като вчерашно несъвършенство.
към текста >>

8. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
към текста >>

Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си.
към текста >>

9. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение.
Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват. Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение. Когато почнете да четете тази книга, вие не можете да я оставите и много пъти вашето сърце ще се къпе в сълзите, които умиват и възраждат. Едно истинско художествено творение, издържано във всяко отношение, заслужава да се разпространи най-широко, особено всред учащите се, за които е поставена специална цена 10 лева. Книгата е 162 стр. и струва иначе 30 лева. Волите животине.
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път.
Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал.
Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
към текста >>

12. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието.
Под тоя знак се роди и укрепна учението на Рама на изтока и много народи са имали Овен като знак и свещен символ. Неговото противовесно съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата. Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието. Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението. Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ.
към текста >>

Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението.
Неговото противовесно съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата. Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието. Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението. Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота.
към текста >>

13. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй-старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно — воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"?
към текста >>

Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
към текста >>

Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат.
към текста >>

И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“.
“ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление!
към текста >>

Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници!
Нужни ли са повече доказателства за това, че ние веднъж за винаги трябва да изоставим старите пътища? Вечна Правда царува в живота, и тя ще дойде сама при нас, когато ние заслужим това, а не чрез мечовете на нашите войници, нито чрез дипломатически акробатства или чрез коленопреклонни моления I Правото никога не е било и никога не ще бъде на силния! Даже в тези насилия и тежести, които днес българите чувстват върху себе си, ние виждаме надвесения меч на Божията Правда! Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове! Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях.
към текста >>

А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове!
Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове! Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните.
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние.
За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят. Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори.
към текста >>

15. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще пролееш ли сълзите на разкаянието?
Подай ръката си на твоя брат и изтрий сълзите на страдащия! Помагай на слабите, просвещавай невежите, повдигай падналия] Вратите на Рая и днес още са отворени пред тебе, човече! Бог, твоят Баща, и днес още те очаква и зове, — тебе — своя блуден син! Ще се опомниш ли? Ще се повърнеш ли? Ще пролееш ли сълзите на разкаянието? Та, това зависи от теб! Ти можеш да го направиш, ако искаш! Човечеството трябва да се обедини! Целият свят трябва да се обедини духовно, икономически, политически! Всичко трябва да бъде наредено като в едно голямо Семейство, така, че никой да не остане без своя насъщен хляб.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели.
— Няма французи и германци, няма сърби и българи, има само хора, човеци, родни братя, синове на един Баща — Бог. Съзнанието на хората започва да се пробужда едновременно по всички части на света. Те виждат ясно безмислицата на взаимните борби. Вместо да разрушават, те искат вече да градят. Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат. Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество. Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят.
Това е Закон! Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището.
Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища. Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания.
към текста >>

И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат.
За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища. Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания. И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите мисли, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас. Из „Тайнственото“ Предчувствие През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща.
O! Страшна е настъпващата нощ със своите ужасни привидения за сгрешилия, но Господи, стопи се тялото ми от мъка! Прости Господи — признавам, съгреших, но нали тъй съм чувал, че Ти си всеблаг и всемилостив? Тогава милост Господи, милост прося. Очите ми нека са склопят за тих сън и мир да настане в душата ми. Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща. И това, което има — дава, а това, което няма — моли да им се даде … Звездите трептят и почват да гаснат една по една. Виделината прониква в тъмнината. Утринен зефир полъхва, помръдват листата, пробуждат се и си кимат главите едно на друго за утринен поздрав. Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане.
Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания. Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема последица от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път. Никой не желае да страда. Това е така естествено, щом като живота е радост, красота, сила и копнеж. Но когато нарушим жизнената хармония, ние падаме в бездната на страданията. Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане. Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост. Страданието ни сближава за миг до него, защото ние трудно можем да го приближим със собствената воля. В тия редки мигове се разкрива пред очите ни широката панорама на нашата суета. Тогава виждаме ясно, колко неща са като непотребни, глупави труфила на живота: колко неща показват своята пошлост, омерзение и жестокост. Ние отвръщаме очи от тая гледка, като не желаем да се сродим с мисълта, че тя до преди миг беше нашето битие.
към текста >>

21. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.
В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. * За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата.
към текста >>

22. -

Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света.
— Онзи, който всякога обича хората повече, отколкото те са го обичали? Кой е Синът Божи? — Който ще прости всичките прегрешения, че всичко което сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, който така постъпва, да бъде обичан? Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи.
към текста >>

23. -

В любовта няма разкаяние.
Съвременните хора не знаят много неща още, но с време ще ги научат. Много неща е опитал човек, но много още има да опитва. Запример, ако не опитате любовта в нейната пълнота, вие не можете да я разберете. Каквато и да е любовта. която проявявате, вие трябва да бъдете доволни от нея, да не се разкайвате. В любовта няма разкаяние. Който обича, той обича безкористно. Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш. Не поставяйте препятствие на любовта. Нс поставяйте криви мисли в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове.
Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“.
Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи.
По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области.
към текста >>

липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко.
Излишък: упоритост; своеволие. Недостатък: умоколебливост; на човек, който няма твърдост, не можем да уповаваме — в такъв няма стабилности или решителност на характера. Морални чувства 15. Съвестност. — Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията. Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разкаяние, окончателно помилване. 80.
Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70. Любов към науката. 73. Обича природата, малко — изкуството. 75. Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77. Разкаяние, окончателно помилване. 80. Болест, изцеряване, дълго съществуване. 81. Художество, умствена култура. 90 Малко прозорлив, грешка, печал. 100. Благосклонности, почести, слава. 120. Добър съпруг, ревнивост, патриот. 150.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Казал му, че ще бъде необходимо графът да плати известна сума пари на църквата — като разкаяние - а след това, без колебание, ще трябва да изпъди жена си.
Колкото и да е предачно и вярно женското сърце, сърцето на мъжа не рядко закопнява за нови опитности и сензации. Един ден графът срещнал една красива селска девойка, в която лудо се влюбил. Сега той почнал да пренебрегва своята жена и да търси начин, по който да се освободи от своите съпружески задължения. Най-после той се посъветвал с енорийския свещеник, комуто и открил, че неговата жена е водна нимфа, а не човешко същество. Свещеникът, който често бил гост в замъка, се зарадвал, че ще може да услужи на графа и затова се престорил, че е ужасен. Казал му, че ще бъде необходимо графът да плати известна сума пари на църквата — като разкаяние - а след това, без колебание, ще трябва да изпъди жена си. Графът сторил това и се оженил за красивата селянка, но на утрото след женитбата и двамата били намерени в леглото удушени. ( Следва края) ____________________________________________________ 1) За по-голяма подробност вижте: F.Hartmann, Paracelsus, Лондон, Kegan Paul 1896. 2) Даваме ги в свободен превод. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Д-р Боян Фауст (Попово) Слънцето утрин и вечер Мнозина отричат влиянието на небесните светила върху атмосферните явления на земята, а още повече върху живота на земята. Ние, обаче, не пишем за тях.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато волята се чисти от своите по-раншни отровни вещества, нарича се разкаяние.
И тъй, есенцията на тоя пламък е свободата. Тя черпи своето начало от поле, където няма условности, вън от времето и пространството, вън от границите на материята. Това е нещо абсолютно, това е небе, където Бог живее. Следователно, за да расте волята тя трябва да се храни само от божественото. Тия същности са предчувствани по отношение на тяхната природа, а се познават по своите последици, които се казват: хармония, съгласие и любов. Когато волята се чисти от своите по-раншни отровни вещества, нарича се разкаяние. Когато е пък твърде изжадняла, до степен, че извиква от сферите на битието към живот обектите на своя копнеж — нарича се вяра. А когато е нахранена, то тя свято лъчезари — това е любовта. Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен. Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите, увлечението и с всичко онова, което познава магията и формалната религия. Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40585708618164