НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-
папаз
“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа.
Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-
папаз
“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.
към беседата >>
2.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Някои очакват на
папата
да каже думата си, и мирът да дойде.
Отиде някой учен на бойното поле, крие се, бяга от бомбите, а не може да ги спре. Къде остава знанието му? Ще кажете, че само Бог е в състояние да спре бомбите. Който живее в съгласие с Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре. Щом слушат Бога, и тебе ще слушат.
Някои очакват на
папата
да каже думата си, и мирът да дойде.
Не очаквайте на никого, но се обърнете към Бога и кажете: Господи, Ти си наш Баща, Ти ще спреш войната. Признайте Бога за ваш Баща, Той ще чуе гласа ви и ще ви помогне. Вие не вярвате в своята сила и мислите, че човек нищо не може да направи пред големите събития, които стават около него. Който върши Божията воля, всичко може да направи. Ако всички хора – българи, руси, французи, англичани, германци повдигнат гласа си към Бога, войната ще спре, и мирът ще дойде.
към беседата >>
Нѣкои се надѣватъ на
папата
, той да тури миръ.
(втори вариант)
„Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти. Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ.
Нѣкои се надѣватъ на
папата
, той да тури миръ.
Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ. Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки.
към втори вариант >>
Не трѣбва да чакате
папата
, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?
(втори вариант)
Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти. Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ.
Не трѣбва да чакате
папата
, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?
“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ. Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи.
към втори вариант >>
3.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Като му роди едно дете, той става
папа
, т.е. баща.
едно е дървото на Живота, но с много разклонения. За да познаете истинската религия, трябва да облечете новите си дрехи, както свещеникът облича новите одежди и излиза да служи. Защо мъжът и жената да не бъдат като свещениците, облечени в нови одежди? Като се ожени, мъжът става поп. Жената го е опопила.
Като му роди едно дете, той става
папа
, т.е. баща.
В този смисъл, всеки човек може да бъде баща и майка, да облече новата си одежда и да служи на новото. Да опопиш мъжа си, това значи, да му родиш нещо възвишено и благородно. Бих желал всяка жена така да опопи мъжа си, че да му роди благороден син или благородна дъщеря, облечени в нови дрехи. Като ражда, жената трябва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мъжа си. Това значи, и двамата да се облекат в нови, чисти дрехи.
към беседата >>
Като му роди едно дете, той става „
папа
”, т.
(втори вариант)
едно е дървото на живота, но съ много разклонения. За да познаете истинската религия, трѣбва да облѣчете новитѣ си дрехи, както свещеникътъ облича новитѣ одежди и излиза да служи. Защо мѫжътъ и жената да не бѫдатъ като свещеницитѣ, облѣчени въ нови одежди? Като се ожени, мѫжътъ става попъ. Жената го опопила.
Като му роди едно дете, той става „
папа
”, т.
е. баща. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде баща и майка, да облѣче новата си одежда и да служи на новото. Да опопишъ мѫжа си, това значи, да му родишъ нѣщо възвишено и благородно. Бихъ желалъ всѣка жена така да опопи мѫжа си, че да му роди благороденъ синъ или благородна дъщеря, облѣчени въ нови дрехи. Като ражда, жената трѣбва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мѫжа си.
към втори вариант >>
4.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
с бащи (от думата
папа
), които търсят лек начин за прехранване.
към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е.
с бащи (от думата
папа
), които търсят лек начин за прехранване.
Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин. Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията.
към беседата >>
съ бащи (отъ думата „
папа
”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е.
съ бащи (отъ думата „
папа
”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване.
Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи. Видятъ ли, че пристига нѣкой съ черни дрехи, веднага го връщатъ назадъ. Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията.
към втори вариант >>
5.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Като отидат в Рим, искат да видят
папата
, да му се поклонят, да му целунат краката.
Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава. Какво правят католиците?
Като отидат в Рим, искат да видят
папата
, да му се поклонят, да му целунат краката.
Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен. Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот. Казват за някого, че целувал краката па папата.
към беседата >>
Значи, и момата е
папа
за своя възлюбен.
Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава. Какво правят католиците? Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й.
Значи, и момата е
папа
за своя възлюбен.
Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот. Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето.
към беседата >>
Под „
папа
" се разбира баща и майка на вашия живот.
Какво правят католиците? Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен.
Под „
папа
" се разбира баща и майка на вашия живот.
Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува!
към беседата >>
Казват за някого, че целувал краката па
папата
.
Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен. Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот.
Казват за някого, че целувал краката па
папата
.
– Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата.
към беседата >>
Не се чудете, че хората целуват краката на
папата
.
Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува!
Не се чудете, че хората целуват краката на
папата
.
И вашето дете е папа. Да целунеш крака на папата, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо! Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си.
към беседата >>
И вашето дете е
папа
.
– Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата.
И вашето дете е
папа
.
Да целунеш крака на папата, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо! Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува.
към беседата >>
Да целунеш крака на
папата
, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо!
Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата. И вашето дете е папа.
Да целунеш крака на
папата
, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо!
Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува. Аз не мога още да предам тази наука на българите.
към беседата >>
6.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Той казва: „Взели парите,
опапали
ги“.
Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3 хиляди лева нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът – парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра.
Той казва: „Взели парите,
опапали
ги“.
Онези, които не са платили, скриват се и мълчат. Отива евреинът при една сестра и казва: „Кажете на вашия Учител, че неговите ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платят! “ Казвам: Идете, вижте тази работа доколко е докарана сумата. – Сега има около 800–1,200 лева да се плащат.
към беседата >>
7.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Ако нѣматъ туй вѣрую, нѣматъ
папа
.
Ами съврѣменниятъ културенъ човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога? Когато вие добиете едно вѣрую, вземете сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ Бога, нима така сѫ създадени? Туй вѣрую е създадено отвънка, наложено имъ е отвънка. И тогава ще вѣрвашъ въ Бога, и оттатъкъ ще отидешъ. Съврѣменнитѣ лѣкари въ Америка сѫ материалисти, но понеже иматъ клиенти отъ хората на тия богати църкви, тѣ ставатъ външно религиозни и заематъ най-видно, почтено мѣсто въ църквата.
Ако нѣматъ туй вѣрую, нѣматъ
папа
.
Слѣдователно той има вѣрую, което се обуславя отъ извѣстни условия, отъ извѣстни материални побуждения. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Бога“. Ако дойдемъ сега да запитаме, защо вѣрвашъ въ Бога, отъ само себе си ли, или отъ вънка те заставятъ? „Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше“. Въ какво?
към беседата >>
8.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Католическата църква се държи за
папата
, евангелската – за Лютер, православната – за светите отци.
(втори вариант)
Така трябва да бъде, но, всъщност, не е така. Съществуват три християнски църкви: православна, евангелска и католическа. Понеже не се спогаждат, това показва, че имат три различни бащи. Наистина, и трите църкви имат три различни физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот.
Католическата църква се държи за
папата
, евангелската – за Лютер, православната – за светите отци.
Де е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата. Като се отвори война, взимат това знаме и тръгват напред с него, да плаши неприятеля. Като се свърши войната, пак го закачват на къщата. Това не е вяра, не е убеждение.
към втори вариант >>
9.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Мислите ли, че ако
опапа
къщата, че тебе няма да разруши?
Зад тази червенина се крие нещо. Когато онази къща избухне от огън и се обхване от тия пламъци, благо ли носи този червеният цвят? Около този пламък се наредили тулумбаджии и гледаш, след 1–2 часа от този пламък всичко е изядено, всичко е загубено и само няколко дирека стърчат. А някои казват: „Да съм червеничък малко! “ Мислите ли, че този червеният цвят няма да оцапа и тебе тъй, както оцапа и тази къща?
Мислите ли, че ако
опапа
къщата, че тебе няма да разруши?
Всички искат да бъдат червени. Майката иска нейното дете да бъде червено. Мъжът иска неговата жена да бъде червена. Всички хора искат все червения цвят. Умните хора се спрели и мислят.
към беседата >>
10.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако
опапашъ
цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота.
Азъ ще направя едно възражение. Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ? Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша? Казватъ: трѣбва да ядемъ! Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ.
Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако
опапашъ
цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота.
И сега, нѣкои казватъ: явили се въ свѣта едни неправовѣрни хора. Защо не сѫ правовѣрни? Защото казватъ, че не трѣбва да се яде месо. А тия, които казватъ, че трѣбва да се яде месо, тѣ сѫ правовѣрни! Но, въ първата глава на Битието се казва, че човѣкъ трѣбва да се храни само съ плодове.
към беседата >>
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако
опапаш
цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
(втори вариант)
Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако
опапаш
цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
към втори вариант >>
11.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Папагалът
например се мъчи да запомни някои думи и да ги възпроизведе.
Те не могат да говорят. Кучето се опитва да говори, но лае. Волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която животните са създадени, им пречи да говорят. В това отношение птиците са достигнали до една по-висока степен от животните.
Папагалът
например се мъчи да запомни някои думи и да ги възпроизведе.
Сега мнозина от вас казват: „Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъж, по вдъхновение.“ Вдъхновението представлява един велик закон. Вие знаете ли какво нещо е вдъхновението? То е най-великият закон, който съществува в света. За да дойде вдъхновението у вас, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Вдъхновение може да има само човекът на абсолютната вяра.
към беседата >>
12.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Вълкът като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца,
опапа
я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота.
– ама това е една случайност, това е от дявола. Вие срещали ли сте се някъде с този дявол? Знаете ли, какво нещо е той? – Той е едно същество, излязло от Бога. Следователно, какво е отношението на вълка спрямо овцата, такова е и отношението на дявола към човешката душа.
Вълкът като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца,
опапа
я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота.
Аз няма да ви доказвам това. Защо? Защото то е една Истина. Смъртта подразбира, че доброто се е трансформирало в зло. Някой път и злото може да погълне живота на доброто, така че и злото може да се трансформира. Но ще знаете, че в този случай злото не е изчезнало.
към беседата >>
13.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
И ако някой път вам се чини, че Бог не ви е задоволил, то е защото вашите подчинени са
опапали
всичко.
Това е Цветан, който казва, че знае всичко, че разбира всичко. Няма нищо в това, но туй е една погрешка в нас. Вземете колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което не сме предвиждали, ние правим въпрос: как си позволява Господ да не чуе молитвата ни? Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.
И ако някой път вам се чини, че Бог не ви е задоволил, то е защото вашите подчинени са
опапали
всичко.
Казвате: ами защо Бог е допуснал тая работа? Бог абсолютно не се занимава с лошите работи на хората. Този, който се занимава с лошите работи на хората, е друг. Българите наричат Бога “Всевишний”, аз Го наричам “Скришни”. Той е Бог на Любовта.
към беседата >>
14.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Тези свещеници, служители на Бога, както и
папата
в Рим, можеха да направят много нещо за избягване на войната, но те си казаха: е, за благото на църквата.
Мислите ли, че Англия и Германия, които можеха да направят някои неща във време на войната, за да се избегнат тия кръвопролития и не ги направиха не са отговорни? Отговорни са. Разумните същества ги държат отговорни за това нещо. Ако направят това, което са обещали, добре. Ако не го направят, за тях е лошото.
Тези свещеници, служители на Бога, както и
папата
в Рим, можеха да направят много нещо за избягване на войната, но те си казаха: е, за благото на църквата.
Да, имат си те своите съображения, но казвам, че благото на църквата седи по-долу от благото на Царството божие. Аз уважавам благото на всеки, но трябва да знаете един по-възвишен идеал. Той е благото на Царството божие и от това благо зависи щастието на всеки народ. Върви ли се по този идеал, ще бъде добре за всеки народ: и за англичаните, и за германците, и за американците. Това е една идея, която трябва да се вложи в умовете на всички верующи хора.
към беседата >>
15.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
Техните деяния са насъскване от католичеството, от
папата
- аз ги наричам "черните манафи".
Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа - те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато; щом пресъхне водата, и всички жаби престават да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават. Криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете, тях ги оставете - тям от другаде ще им дойде.
Техните деяния са насъскване от католичеството, от
папата
- аз ги наричам "черните манафи".
Това, което става, е все папство - италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде.
към беседата >>
И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с
папата
.
Криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете, тях ги оставете - тям от другаде ще им дойде. Техните деяния са насъскване от католичеството, от папата - аз ги наричам "черните манафи". Това, което става, е все папство - италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство.
И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с
папата
.
Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. Гръцката църква се пречиства отвсякъде. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата, те имат организация твърде здрава.
към беседата >>
Масоните искат и ще успеят да респектират
папата
, те имат организация твърде здрава.
И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. Гръцката църква се пречиства отвсякъде. И в Русия разгониха свещеничествата.
Масоните искат и ще успеят да респектират
папата
, те имат организация твърде здрава.
Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи, хора, тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция отслабва. Само в Испания засега има повечко влияние, но духовенството вече си отива.
към беседата >>
16.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
И студентът
папагалски
заучава всичко това и минава за учен човек пред професора си.
(втори вариант)
Сега ние констатираме тия два процеса в природата. Природата в нейния процес констатира само тия, съществените работи, когато пък хората констатират и несъществените работи. Запример един професор не констатира дали ученикът е способен, но той иска ученикът да знае и да учи. Даже некои неща иска ученикът да ги знае тъй буквално, както той ги е предал. После иска ученикът да знае и неговата форма на предаване, неговия език и израза му.
И студентът
папагалски
заучава всичко това и минава за учен човек пред професора си.
А некои други професори искат от студента свободно той да разкаже идеята, която професорът е вложил. Та рекох, ако аз дойда да изуча тия крака, тяхната външна форма, безразлично кои са те, под тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръстите, аз мога да нарисувам целия човек, ръста му и лицето му. Не само това, но от тия извивания, от формата, от красотата и вида ще извадя и неговия морален облик какъв е, и степента на моралната му сила. Ако тия пръсти са хубаво нарисувани, да се вижда и големия, и малкия пръст, естествено може да се познае и човешката интелигентност. То значи да се вижда по неговите крака всичката негова усилена деятелност.
към втори вариант >>
17.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме,
папаз
ефенди!
Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш?
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме,
папаз
ефенди!
Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това.
към беседата >>
18.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Отсега нататък няма вече беднотия, няма
папазство
, лесно ще печеля.
Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
Отсега нататък няма вече беднотия, няма
папазство
, лесно ще печеля.
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете?
към беседата >>
19.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Другият има всичките възможности да си купи, каквото иска, но той казва: „Не ми трябва богатство, не ми трябват пари, аз искам да си
папам
.
(втори вариант)
Той може всичко да си купи да яде, но няма възможности отвътре. Не може да яде. Отвън имаш всичките възможности, позволяват ти да си купиш каквото желаеш, но отвътре не ти позволяват, нямаш вътрешни възможности. Природата ти казва - позволено ти е да си купиш, каквото искаш, но не ти е позволено да ядеш. От друга страна, някой казва: „Искам да ям, но пари нямам." Единият има желанието да яде и може да яде, но пари няма.
Другият има всичките възможности да си купи, каквото иска, но той казва: „Не ми трябва богатство, не ми трябват пари, аз искам да си
папам
.
Желание силно имам да си ям, но не мога." Първият има вътрешни възможности. Като седне да яде, много яде, но няма пет пари в джоба си. Той няма условия отвън. Стомахът му е здрав, камъни да туриш - мели. Богатият пък казва: „Да не беше този стомах, какво щях да направя!
към втори вариант >>
20.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като
папагали
.
Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден, както трябва.
Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като
папагали
.
Не се подавайте на лъжите на този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата.
към беседата >>
21.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
Турчинът му казва:
Папаз
ефенди, за тебе е много добре, но за умрелия не е добре.
(втори вариант)
Който няма, трябва да си прекарате инсталация. Сега това са фигури на речта, за да ви утеша малко. Защото вашата работа, аз като ви казвам, вие може да ме разберете криво. Минава един гръцки поп, в турско време, и носи един български чорбаджия умрял. Попът казва: иииииии... А и на турски значи добре.
Турчинът му казва:
Папаз
ефенди, за тебе е много добре, но за умрелия не е добре.
Та сега и вие казвате: това, което казва Учителят е много добре, но питайте нас. Аз влизам и във вашето положение. Щом аз видя, че ви носят на тарга, аз имам мнение вече. Аз ви считам, казвам, този не е от много умните, фалирал е вече. Нищо повече!
към втори вариант >>
22.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
“ Обърнал се и видял един
папагал
.
По същия начин и всяка ваша мисъл, или всяко ваше желание, които ви харесват, най-напред трябва да ги представите пред окото на Бога, да ги одобри, и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате. Тогава вие няма да знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания. Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога! “ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение!
“ Обърнал се и видял един
папагал
.
Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога! “ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“.
към беседата >>
Значи
папагалът
повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога!
Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате. Тогава вие няма да знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания. Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога! “ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение! “ Обърнал се и видял един папагал.
Значи
папагалът
повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога!
“ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение!
към беседата >>
“ Проповедникът харесал
папагала
и помолил търговеца да му го продаде.
Тогава вие няма да знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания. Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога! “ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение! “ Обърнал се и видял един папагал. Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога!
“ Проповедникът харесал
папагала
и помолил търговеца да му го продаде.
Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът?
към беседата >>
Последният се съгласил на това предложение и продал
папагала
за 250 английски лири.
Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога! “ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение! “ Обърнал се и видял един папагал. Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога! “ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде.
Последният се съгласил на това предложение и продал
папагала
за 250 английски лири.
Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши.
към беседата >>
Той взел
папагала
и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този
папагал
потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“.
“ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение! “ Обърнал се и видял един папагал. Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога! “ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири.
Той взел
папагала
и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този
папагал
потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“.
Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира.
към беседата >>
Папагалът
пак се обадил: „Няма съмнение!
Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога! “ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“.
Папагалът
пак се обадил: „Няма съмнение!
“ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо. Казвам: всеки човек има един професор в себе си, който всеки ден го учи какво да прави и какво да не прави.
към беседата >>
“ Питам: какво представлява
папагалът
?
“ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение!
“ Питам: какво представлява
папагалът
?
Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо. Казвам: всеки човек има един професор в себе си, който всеки ден го учи какво да прави и какво да не прави. Например, този професор казва: „Който иска да стане човек, да внуши респект и уважение на хората, той трябва да бъде строг, намръщен, недоволен и т.н.“ И след като слушате този ваш професор, вие сте скръбни, тъжни и се измъчвате.
към беседата >>
Папагалът
не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши.
Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът?
Папагалът
не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши.
Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо. Казвам: всеки човек има един професор в себе си, който всеки ден го учи какво да прави и какво да не прави. Например, този професор казва: „Който иска да стане човек, да внуши респект и уважение на хората, той трябва да бъде строг, намръщен, недоволен и т.н.“ И след като слушате този ваш професор, вие сте скръбни, тъжни и се измъчвате. Питам: защо сте скръбни?
към беседата >>
23.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
И още първата вечер на любовната си среща той я
опапал
, както се опапва кокошка.
Вълкът бил левент момък, герой, снажен, мускулест и много красив, при това с отличен ум. Бог го създал такъв, за да може да работи. Същевременно създал и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, с които хората да могат да се обличат. Вълкът, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си! ” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казал истината, защото в душата му се таила една скрита мисъл.
И още първата вечер на любовната си среща той я
опапал
, както се опапва кокошка.
Тогава отишъл при Господа и Му казал: „Отиде си възлюбената ми, скри се някъде, напусна ме.” Господ не му казал, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживяла в него вътре и той се видял в чудо, хвърлял се, ровил земята от мъка, докато най-после тя излязла от устата му пак цяла, неповредена. Той видял, че не може да изяде това, нещо. Тогава пак отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вътре в мен и докато излезе, щеше да ме умори. Господ му отговаря: „Дръж си устата затворена.” И сега още вълкът все говори за това, което Господ не му казал.
към беседата >>
24.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Тя
опапала
всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже.
Тя
опапала
всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли?
към беседата >>
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я
опапа
, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я
опапа
, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
към беседата >>
25.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Една сестра разправяше - вестниците били писали, че един индус подарил на
папата
едно оризено зърно, на което написал цяла поема.
Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнеш по този път, но на теб не ти оттърва, защото, ако се решиш да вървиш в този път, ти трябва да уредиш всичките си въпроси със своите ближни. Този си оплел, онзи си оплел, на този имаш да даваш, на онзи имаш да даваш, и като дадеш последните си пари, ще останеш последен голтак. Аз не съм от тези, които ще те учат да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава сам, щеш-нещеш, ще се научиш как да се молиш. След като останеш последен голтак, тогава аз ще те науча, как да се обличаш по новия начин.
Една сестра разправяше - вестниците били писали, че един индус подарил на
папата
едно оризено зърно, на което написал цяла поема.
Как е станало това, не знаем. После друг му подарил един плат, изтъкан от самите буби, които той отхранвал. Те сами изтъкали този плат. Разбирам, ако хората тъкат платно, но бубите, без участието на човека, плат не могат да направят. Ако разглеждате сегашния човек, ще видите, че това не е истинският човек.
към беседата >>
26.
Разумен център
,
МОК
, София, 24.6.1932г.,
– Така е, да говориш за това, което знаеш, значи да повтаряш нещата като
папагал
.
Каква е разликата между точка и център? Мнозина казват: Ние знаем какво нещо е точката и какво – центърът, няма какво да се говори за тях.
– Така е, да говориш за това, което знаеш, значи да повтаряш нещата като
папагал
.
Папагалът повтаря това, което му се каже, помни добре, но сам нищо не може да научи. Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Всъщност не е така. Любовта е майка на знанието. Щом имаш любов, можеш да повтаряш нещата, но при всяко повтаряне формата ще бъде различна.
към беседата >>
Папагалът
повтаря това, което му се каже, помни добре, но сам нищо не може да научи.
Каква е разликата между точка и център? Мнозина казват: Ние знаем какво нещо е точката и какво – центърът, няма какво да се говори за тях. – Така е, да говориш за това, което знаеш, значи да повтаряш нещата като папагал.
Папагалът
повтаря това, което му се каже, помни добре, но сам нищо не може да научи.
Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Всъщност не е така. Любовта е майка на знанието. Щом имаш любов, можеш да повтаряш нещата, но при всяко повтаряне формата ще бъде различна. Ако наистина повтарянето е майка на знанието и ти повтаряш, че искаш да станеш богат, а не ставаш такъв, вярно ли е, че повтарянето е майка на знанието?
към беседата >>
– Да говориш върху това, което знаеш, това значи да повтаряш нещата или както се казва да бъдеш
папагал
.
(втори вариант)
Какво различие ще направите между точка и център?
– Да говориш върху това, което знаеш, това значи да повтаряш нещата или както се казва да бъдеш
папагал
.
Всичко повтаря, всичко помни, но нищо не може да научи. Казва се, че повторението е майка на знанието. Повторението само по себе си не е никаква майка. Любовта е майка на знанието, нищо повече. Може да повтаряш нещо като имаш Любов.
към втори вариант >>
27.
Деца на Бога
,
ООК
, София, 6.7.1932г.,
– Казват, че
папата
издал заповед, в никоя черква да не палят свещи.
— И така да е, не мога да паля свещи. Един ден баща ми се разболя сериозно. Аз взех пари от къщи и казах на баща си: Отивам да запаля свещ за твое здраве. – Не ходи, синко, едва проговори той. – Защо?
– Казват, че
папата
издал заповед, в никоя черква да не палят свещи.
Паленето на свещи било езически обичай. По-рано, като евангелист, бях приел евангелизма, не беше доволен, че не паля свещи – това било еретическо. Сега пък паленето на свещи било езическо. Казвам: И аз паля свещи, но по особен начин. Като срещна бедна вдовица или сирачета, давам им по един хляб.
към беседата >>
28.
Разрешаване на мъчнотиите
,
УС
, София, 6.11.1932г.,
Докато си съблека дрехите, да не ги
папам
, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник.
Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. За да стана велик художник, нужно ми е само един час.
Докато си съблека дрехите, да не ги
папам
, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник.
В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига. Там всичко се отпечатва в един момент. Голямо изкуство е вложено във фотографията на природата! Ще дойде ден, когато всичко ще се отпечатва със своите цветове. Човек ще може да се фотографира, както си е, с всички цветове.
към беседата >>
29.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Онези казват: „Свършил науките си
опапани
са, изядени са.“ Това е нещастието.
(втори вариант)
Не искам да остане в ума ви, но само за контраст. Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един.
Онези казват: „Свършил науките си
опапани
са, изядени са.“ Това е нещастието.
Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат.
към втори вариант >>
30.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Ако ти имаш едно чело като на
папагал
и мислиш, че ще разрешиш един философски въпрос, ти трябва да измениш челото на този
папагал
.
Казвате: „Аз трябва да вярвам.“ Представител на Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно той живее в най-долното жилище. По главата ти ще познаеш какво е отношението на Бога към тебе. Ако твоята глава не е оформена, Бог няма правилно отношение към тебе и ти какво мислиш.
Ако ти имаш едно чело като на
папагал
и мислиш, че ще разрешиш един философски въпрос, ти трябва да измениш челото на този
папагал
.
Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте едно правилно чело? После добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка. Като измеря лицето на човека, аз зная какви трябва да бъдат отношенията на ушите спрямо лицето, какво трябва да бъде отношението на носа спрямо лицето, отношението на устата.
към беседата >>
Ако имаш чело като на
папагал
, невъзможно е да мислиш.
(втори вариант)
Представител Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно, той живее в най- долното жилище. По главата ти се познава какво е отношението на Бога към теб. Ако твоята глава не е оформена добре, Бог не може да има правилно отношение към тебе.
Ако имаш чело като на
папагал
, невъзможно е да мислиш.
За да разрешиш един философски въпрос трябва да измениш челото си. Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте едно правилно чело? Добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка.
към втори вариант >>
31.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
С този кръст той отишъл в Рим да се представи на
папата
.
– Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам. Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък.
С този кръст той отишъл в Рим да се представи на
папата
.
Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите. Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка.
към беседата >>
Какво е казал
папата
за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите.
Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата.
Какво е казал
папата
за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите.
Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Иова – говеда, овце, камили.
към беседата >>
Това е реклама, вие искате да отидете с тях при
папата
.
Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите. Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове.
Това е реклама, вие искате да отидете с тях при
папата
.
Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Иова – говеда, овце, камили. Може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили.Това е магията на животи. Всички останали работи, вън от добрата постъпка са лесно постижими.
към беседата >>
Не зная какво е казал
папата
за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент.
(втори вариант)
Мене не ми са нуждни тези фотографии. И няма какво да уча от тези фотографии. Мога да нарисувам страданията с трънения венец на Христа. Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим.
Не зная какво е казал
папата
за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент.
Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама. Вие искате да отидете при папата. Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. Една добра постъпка е, която ме интересува в дадения случай.
към втори вариант >>
Вие искате да отидете при
папата
.
(втори вариант)
Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. Не зная какво е казал папата за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент. Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама.
Вие искате да отидете при
папата
.
Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. Една добра постъпка е, която ме интересува в дадения случай. Вие може да бъдете красиви, богати, може да имате говеда като Йова, камили, хиляди овце, може да имате премия от академията на науките за някое изобретение и това не ви интересува, но една добра постъпка, това е магията на света. Другите работи са лесни. Щом имаш добрата постъпка, щом я имаш, другите неща са постижими.
към втори вариант >>
32.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Защото поп значи баща (
папа
).
(Учителят показа картината с тъмния фон.) След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия.
Защото поп значи баща (
папа
).
Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
33.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както
папата
някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както
папата
някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
към беседата >>
И вие може да носите някоя ваша идея, както
папата
от Ватикана до Св. Петър.
Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете.
И вие може да носите някоя ваша идея, както
папата
от Ватикана до Св. Петър.
Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха.
към беседата >>
34.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "
Папаз
, махни се!
Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб. Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан.
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "
Папаз
, махни се!
" Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
към беседата >>
35.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Тогава турчинът казва: „
Папаз
ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
(втори вариант)
Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“.
Тогава турчинът казва: „
Папаз
ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо!
към втори вариант >>
36.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за
папагали
, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения.
– Когато главите ви са пълни със знание, да разбирате законите на природата, когато сте отлични гениални художници, че дето отидете, всичко можете да нарисувате. Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка или да свирите на пиано и дето отидете, можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: Възможно ли е това? Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях.
Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за
папагали
, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения.
Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение.
към беседата >>
Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят
папагалите
.
Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка или да свирите на пиано и дето отидете, можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: Възможно ли е това? Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения.
Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят
папагалите
.
Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал.
към беседата >>
Публиката слуша как пеят
папагалите
.
Сега ще дойде възражението и ще кажете: Възможно ли е това? Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите.
Публиката слуша как пеят
папагалите
.
Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава.
към беседата >>
Един ден, когато
папагалите
се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н.
Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите.
Един ден, когато
папагалите
се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н.
Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава. – Не, продай ми го.
към беседата >>
В това време
папагалът
на приятеля му се обадил: Няма съмнение.
Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси.
В това време
папагалът
на приятеля му се обадил: Няма съмнение.
Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава. – Не, продай ми го. Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си като казва: Имам един хубав папагал.
към беседата >>
Като чул това, той много харесал
папагала
и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този
папагал
.
Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение.
Като чул това, той много харесал
папагала
и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този
папагал
.
– Не ми се продава. – Не, продай ми го. Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си като казва: Имам един хубав папагал. Един ден той разправя на жена (си), че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си.
към беседата >>
Той плаща, взима
папагала
и го занася на жена си като казва: Имам един хубав
папагал
.
В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава. – Не, продай ми го. Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250.
Той плаща, взима
папагала
и го занася на жена си като казва: Имам един хубав
папагал
.
Един ден той разправя на жена (си), че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си. Това време папагалът пак се обадил: – Няма съмнение в това. „Всеки, който слуша тези мои словеса“. Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните папагали дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят. Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори.
към беседата >>
Това време
папагалът
пак се обадил: – Няма съмнение в това.
– Не ми се продава. – Не, продай ми го. Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си като казва: Имам един хубав папагал. Един ден той разправя на жена (си), че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си.
Това време
папагалът
пак се обадил: – Няма съмнение в това.
„Всеки, който слуша тези мои словеса“. Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните папагали дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят. Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори. Утре като се счупи тази плоча, нищо няма да стане от нея. И папагалът, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори, както плочите.
към беседата >>
Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните
папагали
дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят.
Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си като казва: Имам един хубав папагал. Един ден той разправя на жена (си), че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си. Това време папагалът пак се обадил: – Няма съмнение в това. „Всеки, който слуша тези мои словеса“.
Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните
папагали
дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят.
Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори. Утре като се счупи тази плоча, нищо няма да стане от нея. И папагалът, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори, както плочите. Това показва до где е достигнал човек. Реалното в света седи на друго место.
към беседата >>
И
папагалът
, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори, както плочите.
Това време папагалът пак се обадил: – Няма съмнение в това. „Всеки, който слуша тези мои словеса“. Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните папагали дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят. Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори. Утре като се счупи тази плоча, нищо няма да стане от нея.
И
папагалът
, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори, както плочите.
Това показва до где е достигнал човек. Реалното в света седи на друго место. Реалното се отличава от преходното. Дали сте в реалното или в преходното, това се познава по две неща. Докато се смущаваш, ти си в преходния свет.
към беседата >>
37.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Днес и
папагалите
се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо.
Значи, който ти даде да ядеш, същият дойде да иска пари и като не можа да му платиш, наби те. Къде е погрешката? - В кривите разбирания на хората. Ако човек не промени разбиранията си, ще бъде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голямо постижение да бъде човек грамофонна плоча.
Днес и
папагалите
се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо.
Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти, най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. - Защо? - Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито папагалът може сам да пее. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо?
към беседата >>
- Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито
папагалът
може сам да пее.
Ако човек не промени разбиранията си, ще бъде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голямо постижение да бъде човек грамофонна плоча. Днес и папагалите се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо. Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти, най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. - Защо?
- Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито
папагалът
може сам да пее.
И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо? - Защото е в положението на папагал, който повтаря написаното върху плочата. Още със слизането си на земята, човек започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т.н. Един ден ще дойде комисия от невидимия свят, да го изпитва и като види, че знае добре уроците си, ще го тури в по-висок клас.
към беседата >>
- Защото е в положението на
папагал
, който повтаря написаното върху плочата.
Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти, най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. - Защо? - Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито папагалът може сам да пее. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо?
- Защото е в положението на
папагал
, който повтаря написаното върху плочата.
Още със слизането си на земята, човек започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т.н. Един ден ще дойде комисия от невидимия свят, да го изпитва и като види, че знае добре уроците си, ще го тури в по-висок клас. "За то аз рекох: Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи". (- 2 ст.). "А по-добър от двамата е, който не е бил още".
към беседата >>
Сега употребяват плочите, за да учат
папагалите
да пеят.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате, вие ще си умрете такива, каквито сте дошли. Ще си умрете с вашите грамофонни плочи. Ще си умрете като големи мъдреци на плочите. И от тия плочи нито една буква не знаете повече. И ако вие декламирате, ще имате това, което плочите казват.
Сега употребяват плочите, за да учат
папагалите
да пеят.
И те пеят цели оперни парчета. И хубаво ги пеят. Тъй щото вече конкурират се. Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт. И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек.
към втори вариант >>
Един
папагал
може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт.
(втори вариант)
И ако вие декламирате, ще имате това, което плочите казват. Сега употребяват плочите, за да учат папагалите да пеят. И те пеят цели оперни парчета. И хубаво ги пеят. Тъй щото вече конкурират се.
Един
папагал
може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт.
И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй? “ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета.
към втори вариант >>
И даже вече вие пред тези
папагали
сте един прост човек.
(втори вариант)
Сега употребяват плочите, за да учат папагалите да пеят. И те пеят цели оперни парчета. И хубаво ги пеят. Тъй щото вече конкурират се. Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт.
И даже вече вие пред тези
папагали
сте един прост човек.
Ще кажете: „Как тъй? “ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят.
към втори вариант >>
Един
папагал
пее едно парче.
(втори вариант)
Тъй щото вече конкурират се. Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт. И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй? “ факт.
Един
папагал
пее едно парче.
И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят. Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това. Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча.
към втори вариант >>
И друг
папагал
също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто
папагали
, и всички пеят парчета.
(втори вариант)
Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт. И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй? “ факт. Един папагал пее едно парче.
И друг
папагал
също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто
папагали
, и всички пеят парчета.
Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят. Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това. Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета.
към втори вариант >>
Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия
папагали
слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха
папагалите
да пеят.
(втори вариант)
И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй? “ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета.
Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия
папагали
слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха
папагалите
да пеят.
Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това. Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета. Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих).
към втори вариант >>
Въртят се плочите, въртят се, докато
папагалът
научи това.
(втори вариант)
Ще кажете: „Как тъй? “ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят.
Въртят се плочите, въртят се, докато
папагалът
научи това.
Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета. Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих). – И казва още: – А по–добър от двамата е, който не е бил още (3. стих).
към втори вариант >>
Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един
папагал
в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето.
(втори вариант)
“ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят. Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това.
Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един
папагал
в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето.
И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета. Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих). – И казва още: – А по–добър от двамата е, който не е бил още (3. стих). – И казва: – Блазе на онези, които никак не са се родили още.“
към втори вариант >>
Папагалите
и те се научават да пеят тия арии и песни по грамофоните.
(втори вариант)
Сега не разбирайте, че аз искам да отричам вашия живот. Аз за сегашния ваш живот и дума не правя. Сегашният живот, какъвто и да е, той е живот на плочите. Хубави са тия плочи, нямам нищо против плочите. Но казвам, в новото разбиране от тия плочи вие ще научите много обикновени работи.
Папагалите
и те се научават да пеят тия арии и песни по грамофоните.
Но ако искате да влезете в истинския живот, трябва да напуснете плочите. И трябва да научите добре да пеете без плочи. Може би някой казва – и един ден и децата ще ги учат плочите. Ще влезнат там в училището, ще турят плочите, и те ще почнат да преподават азбуката. Това дете, като му говори плочата, ще се научи най– после да говори.
към втори вариант >>
38.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Един
папагал
можем да научим да произнася съществителни имена, а има и
папагали
, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт.
Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже.
Един
папагал
можем да научим да произнася съществителни имена, а има и
папагали
, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт.
Те пеят много хубаво, дори по-хубаво от някой певец. Глаголите каква роля играят? Ако човек знае как да избира глаголите, той ще се справи с много мъчнотии. 1-1 = 0 0 = 0 1=0+1 2 = 2. На 2 е равно.
към беседата >>
39.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
Като не могъл да вземе пари, един (ден) той задигнал пръстените и продал ги, и парите
опапал
.
Мнозина от вас се оплаквате, че има неща, които те не могат да преодолеят. Сега ще ви приведа един пример, един разказ, доколкото е верен, не зная, но един автор го привежда. Един млад момък се оженил за една богата търговска дъщеря, бащата на която приготвил голяма прикя: направил ѝ хубава булска рокля, хубави обуща, скъпа шапка, дал ѝ скъпи огърлици, пръстени, всичко от каквото се нуждаела момата. Обаче, младият момък имал слабостта да пие. Младата булка държала всичките пари в банката, на нейно име.
Като не могъл да вземе пари, един (ден) той задигнал пръстените и продал ги, и парите
опапал
.
На другия ден той се домогнал до огърлицата и продал я, и опапал парите. Така, ден след ден, той се домогнал до всичко онова, с което младата мома се оженила, взел обущата и роклята ѝ, и шапката ѝ, продал ги и парите изпил. Един ден като се разговаряли помежду си, младата невеста казала на мъжа си:Не зная кой ще ми е задигнал булската огърлица, няма я. – Кой ли ще е направил това? – Ами знаеш ли, че и пръстените ми ги няма, задигнал ги е някой.
към беседата >>
На другия ден той се домогнал до огърлицата и продал я, и
опапал
парите.
Сега ще ви приведа един пример, един разказ, доколкото е верен, не зная, но един автор го привежда. Един млад момък се оженил за една богата търговска дъщеря, бащата на която приготвил голяма прикя: направил ѝ хубава булска рокля, хубави обуща, скъпа шапка, дал ѝ скъпи огърлици, пръстени, всичко от каквото се нуждаела момата. Обаче, младият момък имал слабостта да пие. Младата булка държала всичките пари в банката, на нейно име. Като не могъл да вземе пари, един (ден) той задигнал пръстените и продал ги, и парите опапал.
На другия ден той се домогнал до огърлицата и продал я, и
опапал
парите.
Така, ден след ден, той се домогнал до всичко онова, с което младата мома се оженила, взел обущата и роклята ѝ, и шапката ѝ, продал ги и парите изпил. Един ден като се разговаряли помежду си, младата невеста казала на мъжа си:Не зная кой ще ми е задигнал булската огърлица, няма я. – Кой ли ще е направил това? – Ами знаеш ли, че и пръстените ми ги няма, задигнал ги е някой. И булската ми рокля, булските ми обуща и шапка ги няма, задигнал ги е някой.
към беседата >>
40.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Един турчин го слуша, турски бей, и казва: „
Папаз
ефенди, а и–и–и.
(втори вариант)
Всеки иска, каквото пожелае, да му се даде и каквото помисли, да стане. И да бъде като някой царски син, че да няма никакви противоречия за него. Едно отлично състояние. Та вашите разсъждения мязат като онзи гръцки свещеник, носили един умрял човек и той казвал: „И–и–и, и–и–и.“ Пее си човекът „И– и–и, и–и–и“. Върви си той и „И–и–и, и–и–и“, за да погребе мъртвия.
Един турчин го слуша, турски бей, и казва: „
Папаз
ефенди, а и–и–и.
На турски значи „добре“. На тебе е добре, но на умрелия, когото носиш, сега не е добре. Ни най–малко тази работа не е добра, ще го заровят в земята, ще го натиснат. Не е добра тази работа.“ Сега не че попът нарочно казва така, той си пее, опява, а турчинът разбира друго. Та по някой път и ние в живота пеем песента като гръцкия поп – и–и–и, погребваме някого, а друг казва: „Какво опяваш, в живота няма такова нещо.“ Тя е много чапрашик тази работа.
към втори вариант >>
41.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
На френски
папа
значи баща.
Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем.
На френски
папа
значи баща.
Англичаните казват: „май фадър“. Турчинът другояче произнася. Но казва Христос: Един е вашият Отец. Другите бащи на земята са представители на Бога. Той се явява чрез тях.
към беседата >>
42.
Двата полюса. Мъжът и жената
,
МОК
, София, 5.7.1935г.,
–
Папаризъм
.
Представете си, че вие не може да изкажете звука "А". "А"-то е закон на свободното дишане. Ако не може да изкажеш "А"-то, в тебе дишането не върви правилно. Животните, които не знаят нищо за звуковете в българския език или за звука "А" в другите езици, и те имат този звук. Как се казва тази наука, при която се подражава на всичко, така както птиците църкат, както кучетата лаят, както агнетата блеят, подражават на всички животни?
–
Папаризъм
.
Тук идва един италиански професор, който изнесе лекция за едно ново течение, което представя нещата точно както са. Има един звук, който човек трябва да произнесе правилно вътре. То е като един резултат. Ако не може да го произнесеш, има нещо, което те спъва. Да кажем, много певци има, които не могат да пеят.
към беседата >>
43.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Птиците може да подражават като
папагала
.
Добре, вие трябва да мислите, нещата са невъзможни, ако вие имате състоянието на едно животно. Но, ако имате състоянието на една птица, е възможно. Има обаче неща, които са невъзможни и за птиците. Кое е невъзможното за птиците? Птиците не могат това, което човек може.
Птиците може да подражават като
папагала
.
Той може да подражава, но да мисли не може. По какво се отличават хората, които мислят? Да запомняш, това не е мисъл. То е отвън. Тия неща са като фотография.
към беседата >>
44.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Взима пръстена, отива да го продаде и го
изпапа
.
(втори вариант)
Като види хубавия пръстен на ръката на момата, той казва: „Колко е хубав твоя пръстен. Можеш ли да ми дадеш да го целуна? “ Тя сваля пръстена от ръката си, дава го на момъка да го целуне и той после го туря в джоба си и казва: „Мога ли да задържа този пръстен за спомен от тебе? “ „Може.“ Момата се радва, че той иска да има спомен от нея, да мисли повече за нея. Обаче този момък обича да гуляе.
Взима пръстена, отива да го продаде и го
изпапа
.
Момата си мисли, че той го е скрил някъде за спомен от нея. То е все едно, като дойда облечен тук, през всичкото време да мисля за своето хубаво облекло. Някои сестри обичат да вземат косми от главата ми и да ги държат за спомен. Казвам си: бре, до голямо светийство съм дошъл, щом пазят космите ми за спомен. Всеки човек си държи в джоба по един косъм.
към втори вариант >>
45.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Слугата, като тръгнал,
опапал
едната скумрия, изял и другата, изял всичките пет скумрии.
(втори вариант)
После обича ли той като рибите да се изхлузва навсякъде, мазен ли е. После ще го видиш умен ли е, знае ли да лъже и като те излъже, ти да повярваш. На какво ще мяза вашият слуга? Един свещеник изпраща слугата си при един архимандрит, който му изпраща пет скумрии. Дава му да му даде писмо.
Слугата, като тръгнал,
опапал
едната скумрия, изял и другата, изял всичките пет скумрии.
Архимандритът писал едно писмо на свещеника, слугата не знае да чете, той мълчи, потайва се. Мисли, че архимандритът не е писал нищо за рибите. Казва: „Няма да кажа нищо на попа за рибите.“ Идва попът, слугата не казва нищо, мисли си: „И слугата може да яде попски риби.“ Сега името му било Иван. Свещеникът казва: „Иване, пет риби имало тук.“ „Намерих ги“ – казва. „Намери ли ги?
към втори вариант >>
46.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
То е
папагал
.
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
То е
папагал
.
Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите.
към беседата >>
Като
папагал
започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите.
Като
папагал
започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря.
към беседата >>
47.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Един турчин казва:
Папаз
ефенди, за тебе е добре, но за умрялото как е?
Казват, че на момците горели сърцата. Аз досега не съм видял някой момък да го гасят с вода. По този начин само се говори. Като ви говоря тази работа, мяза на един гръцки свещеник, който съпровождал едно умряло, пее там, и може 10–15-тина да пеят. Пък и на турски значи добре.
Един турчин казва:
Папаз
ефенди, за тебе е добре, но за умрялото как е?
То е разбиране. Казва: На тебе е добре. Утешава го човекът, като пее попът, утешава го, а турчинът разбира, че е много добре. Носят те на гърба, свещеникът ти пее, трябва да бъдеш много благодарен, че има кой да те утешава, кой да те зарови, да ти пее, да ти чете една молитва, да те оправи за другия свят. Сега да пристъпим към онзи предмет.
към беседата >>
48.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е
опапал
, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш. Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи.
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е
опапал
, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата.
към беседата >>
49.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Най-после поставил отгоре и
папата
, да има кой да ги ръководи.
Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици.
Най-после поставил отгоре и
папата
, да има кой да ги ръководи.
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън.
към беседата >>
Отишел един от онези, които гледали картината при
папата
и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и
папата
.
Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи.
Отишел един от онези, които гледали картината при
папата
и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и
папата
.
– Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш.
към беседата >>
Дохожда художникът и
папата
му казва: Вие ще извадите от картината си онзи
папа
, когото сте поставили.
Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене.
Дохожда художникът и
папата
му казва: Вие ще извадите от картината си онзи
папа
, когото сте поставили.
– Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал.
към беседата >>
50.
Организиране
,
МОК
, София, 27.3.1936г.,
Един турчин казва: „Слушай,
папаз
ефенди, господин свещеник, на тебе е много добре ами на умрелия добре ли е това?
От къде придобихте тия работи? Конят е благороден, но е и всадника му. Та, има един анекдот. Един гръцки поп опявал един покойник и той пеел: „И-и-и.“ „И“ на турски значи добре. Той върви и пее.
Един турчин казва: „Слушай,
папаз
ефенди, господин свещеник, на тебе е много добре ами на умрелия добре ли е това?
“ Думата беззаконник, по нямане на думи си служим с тази дума. Беззаконие има в света. Закон има за богатите в света, но за сиромасите, които гладуват, за тях какво казвате? Казва: „Ред и порядък има, всичко е установено.“ Да но за богатия, но не и за сиромасите.
към беседата >>
51.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
–
Папа
, баща.
(втори вариант)
Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си. Какво означава думата „поп“?
–
Папа
, баща.
Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добрите мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа.
към втори вариант >>
52.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „
Папаз
ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „
Папаз
ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
към беседата >>
Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”
Папаз
ефенди, да се махнеш отпреде ми!
(втори вариант)
Човек напълно не вижда нещата. Като пътува вечер в гората, какво ли не вижда. В турско време един албанец пътува през гората с коня си. По едно време гледа една черна фигура на пътя седи, чака го. Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го.
Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”
Папаз
ефенди, да се махнеш отпреде ми!
” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан.
към втори вариант >>
53.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Гледам сега и
папата
, който минава за заместник на Христа.
Мислиш, че си учен човек. Ти си учил 4 години в първоначалното училище, 3 години в прогимназията, 5 години в гимназията, 4 години в университета и 2 години специализация. И най-сетне си забиете един гвоздей в главата, че си учен човек. Не мисли, че си учен човек! Учен човек си, а пък утре дойде една хрема, хване тебе, учения човек!
Гледам сега и
папата
, който минава за заместник на Христа.
Идват лекарите, тия невежите, които той би афоресал, четат му лекции, какви лекарства как да вземе. Че какъв папа е той? Никакъв папа не е той! Като дойде една болест, тя идва да ви покаже вашето невежество. Търсиш един лекар.
към беседата >>
Че какъв
папа
е той?
И най-сетне си забиете един гвоздей в главата, че си учен човек. Не мисли, че си учен човек! Учен човек си, а пък утре дойде една хрема, хване тебе, учения човек! Гледам сега и папата, който минава за заместник на Христа. Идват лекарите, тия невежите, които той би афоресал, четат му лекции, какви лекарства как да вземе.
Че какъв
папа
е той?
Никакъв папа не е той! Като дойде една болест, тя идва да ви покаже вашето невежество. Търсиш един лекар. Казваш: „Той е грешен! “ Но ти търсиш помощта от един грешник.
към беседата >>
Никакъв
папа
не е той!
Не мисли, че си учен човек! Учен човек си, а пък утре дойде една хрема, хване тебе, учения човек! Гледам сега и папата, който минава за заместник на Христа. Идват лекарите, тия невежите, които той би афоресал, четат му лекции, какви лекарства как да вземе. Че какъв папа е той?
Никакъв
папа
не е той!
Като дойде една болест, тя идва да ви покаже вашето невежество. Търсиш един лекар. Казваш: „Той е грешен! “ Но ти търсиш помощта от един грешник. На този лекар ще му проповядваш, че трябва да се спаси, че не е праведен, а пък ти го викаш да ти помага.
към беседата >>
54.
Три необходими неща / Три неща са потребни
,
УС
, София, 28.2.1937г.,
Едни вярват в църквата, други вярват в
папата
, а трети – в евангелието.
– Камък. Петър е крайъгълният камък на християнската църква. Той показа през какви изпитания ще мине църквата. И до днес още вярващите спорят коя църква е на прав път: православната, католическата или евангелската. Днес хората не се питат обичат ли Христа, но кой в какво вярва.
Едни вярват в църквата, други вярват в
папата
, а трети – в евангелието.
Къде е Христос? – В Петра, който се отрече от Христа. Задачата на Петра е да се върне към Христа и да проповядва на хората Христовото учение. Това са минали неща, за които не трябва да се говори. Те внасят съблазън.
към беседата >>
Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в
папата
вярваш ли?
(втори вариант)
Той на крайъгълен камък ще стане. Че ще спорят с него, в коя църква трябва да бъдат верни? Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви. И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? ТЕ питат, ти в църквата вярваш ли?
Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в
папата
вярваш ли?
И като идеш в евангелската църква, не питат: Вярваш ли в Христа, но в Евангелието вярваш ли? Значи, днес едни вярват в църквата, Други в папата, а трети в Евангелието. А къде е Христос? Той е Петър, който се отрече. И като го погледна Христос, казва: Та вие нали сте онзи папите.
към втори вариант >>
Значи, днес едни вярват в църквата, Други в
папата
, а трети в Евангелието.
(втори вариант)
Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви. И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? ТЕ питат, ти в църквата вярваш ли? Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в папата вярваш ли? И като идеш в евангелската църква, не питат: Вярваш ли в Христа, но в Евангелието вярваш ли?
Значи, днес едни вярват в църквата, Други в
папата
, а трети в Евангелието.
А къде е Христос? Той е Петър, който се отрече. И като го погледна Христос, казва: Та вие нали сте онзи папите. Та Петър трябва сега да учи всички тия хора. Сега да се върнем, тези са минали неща.
към втори вариант >>
55.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Ако отидеш между католиците, те ще те питат вярваш ли в непогрешимостта на
папата
.
Един е Бог и Неговата правда. Това трябва да се съзнае от всички хора. Но това съзнание го няма още в хората. Ако отидеш при евангелистите, те ще те питат вярваш ли в Библията, вярваш ли в Христа, в това, което е казал? Ако отидеш при православните, и те ще те питат вярваш ли в тяхното верую.
Ако отидеш между католиците, те ще те питат вярваш ли в непогрешимостта на
папата
.
Около 200 милиона хора вярват в непогрешимостта на папата. Но ако аз кажа, че съм непогрешим, това е лошо. Тогава де е логиката на тия хора? – „Да, но папата имал някакво свидетелство от Бога.“ Не, хората са направили папата непогрешим, а не Бог. Казвам: Всеки човек трябва да носи своя документ със себе си, че каквото говори, да е вярно.
към беседата >>
Около 200 милиона хора вярват в непогрешимостта на
папата
.
Това трябва да се съзнае от всички хора. Но това съзнание го няма още в хората. Ако отидеш при евангелистите, те ще те питат вярваш ли в Библията, вярваш ли в Христа, в това, което е казал? Ако отидеш при православните, и те ще те питат вярваш ли в тяхното верую. Ако отидеш между католиците, те ще те питат вярваш ли в непогрешимостта на папата.
Около 200 милиона хора вярват в непогрешимостта на
папата
.
Но ако аз кажа, че съм непогрешим, това е лошо. Тогава де е логиката на тия хора? – „Да, но папата имал някакво свидетелство от Бога.“ Не, хората са направили папата непогрешим, а не Бог. Казвам: Всеки човек трябва да носи своя документ със себе си, че каквото говори, да е вярно. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е.
към беседата >>
– „Да, но
папата
имал някакво свидетелство от Бога.“ Не, хората са направили
папата
непогрешим, а не Бог.
Ако отидеш при православните, и те ще те питат вярваш ли в тяхното верую. Ако отидеш между католиците, те ще те питат вярваш ли в непогрешимостта на папата. Около 200 милиона хора вярват в непогрешимостта на папата. Но ако аз кажа, че съм непогрешим, това е лошо. Тогава де е логиката на тия хора?
– „Да, но
папата
имал някакво свидетелство от Бога.“ Не, хората са направили
папата
непогрешим, а не Бог.
Казвам: Всеки човек трябва да носи своя документ със себе си, че каквото говори, да е вярно. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Хората мислят, че като наближи време да дойде Христос на Земята, Той първо ще съди хората, без да им се изявява. И като ги осъди, тогава ще слезе на Земята. Всички хора трябва да бъдат искрени.
към беседата >>
Един френски писател писал една книга против католическата църква, заради което бил повикан от
папата
.
Има неща, които трябва да се опитат. Тъй, както чувствувате нещата в дадения случай, те са реални неща за вас. Обаче това, което сега чувствувате, не е още онова, което в бъдеще ще се прояви. Вие още не сте срещали светии. Но в бъдеще, ако срещнете един светия, вие ще се уплашите и ще се прострете на земята.
Един френски писател писал една книга против католическата църква, заради което бил повикан от
папата
.
Като отишъл при него, той се прострял на земята със съзнанието си, че се намира пред един свят човек. Обаче след разговора си с папата той излязъл толкова ожесточен и озлобен, че излял всичката си злъч против него. Той излял всичкото си неверие срещу католическата църква. Ние благодарим за такива светии. Има смисъл да падне човек пред един светия, но като стане, да се почувствува изчистен, освободен от вътрешния страх в себе си, както и от греха в себе си.
към беседата >>
Обаче след разговора си с
папата
той излязъл толкова ожесточен и озлобен, че излял всичката си злъч против него.
Обаче това, което сега чувствувате, не е още онова, което в бъдеще ще се прояви. Вие още не сте срещали светии. Но в бъдеще, ако срещнете един светия, вие ще се уплашите и ще се прострете на земята. Един френски писател писал една книга против католическата църква, заради което бил повикан от папата. Като отишъл при него, той се прострял на земята със съзнанието си, че се намира пред един свят човек.
Обаче след разговора си с
папата
той излязъл толкова ожесточен и озлобен, че излял всичката си злъч против него.
Той излял всичкото си неверие срещу католическата църква. Ние благодарим за такива светии. Има смисъл да падне човек пред един светия, но като стане, да се почувствува изчистен, освободен от вътрешния страх в себе си, както и от греха в себе си. Бъдещите светии ще бъдат такива, че ще лекуват човечеството, ще помагат на бедни, на страдащи. Бъдещите гении ще учат хората на всички изкуства, на всички науки.
към беседата >>
56.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Католикът вярва в непогрешимостта на
папата
.
Коя е отличителната черта на християнина? Коя е отличителната черта на човека от новото учение? Друг ще каже, че е православен, евангелист, или католик. Коя е отличителната черта на православния, на евангелиста, или на католика? Много черти ще изнесете, но коя от тях е съществена, сами не знаете.
Католикът вярва в непогрешимостта на
папата
.
Това не е същественото. Докато имам пари, всички вярват в мене. Щом изгубя парите си, и вярата на хората в мене изчезва. Истинска вяра има оня, който, и като получава пари от мене, и като не получава, пак вярва. Ако вярва, само когато му давам пари, той не вярва в мене, но в парите.
към беседата >>
Католик е онзи, който вярва в непогрешимостта на
папата
.
(втори вариант)
Коя е съществената черта на Новото Учение? И ако попитат, коя е съществената черта на един православен? Или на един евангелист, и той не знае. Той ще тури много неща, които не са съществени. Или на един католик коя е съществената черта?
Католик е онзи, който вярва в непогрешимостта на
папата
.
Но то не е същественото. Че докато аз имам пари, всеки вярва в мене. Но щом си изгубя парите, вече престава и вярата на хората. А вярата е тази, дали имам пари или нямам пари? Онзи, който вярва в мен, и като имам пари, и като нямам пари, той вярва.
към втори вариант >>
57.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че
папата
е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че
папата
е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа. Същественото в живота, това е Любовта.
към беседата >>
58.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
За туй казва Христос: „Ако не ме ядете, нямате живот..." Като идете в оня свят, ще ви
опапат
.
(втори вариант)
На ореха, като узрее, най-първо една външна черупка, тя отпада. Като отивате за другия свят, искат да си похапнат от вас, да видят какъв е другия свят. Хората имат желание да видят какви са хората от този свят. За да се запознаят, ще ви изядат. Вие като узреете, ще ви счупят твърдата черупка и ще ви изядат.
За туй казва Христос: „Ако не ме ядете, нямате живот..." Като идете в оня свят, ще ви
опапат
.
Затова хората не искат да умират, понеже отиде всичко. Но то е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това да те ядат хората на оня свят. Вие имате за яденето съвсем друго понятие. Вие сдъвквате храната, но и то е илюзия.
към втори вариант >>
59.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
– Пер,
папа
.
С коя дума ще започнеш като станеш сутрин? Как ще повикаш Бога? Отче или татко, или баща, как ще кажеш? На български имаме три думи за баща. На френски колко думи има?
– Пер,
папа
.
Сега забележете, че вие всички имате известни идеи, предустановени. Вие всички сте дошли с предустановени планове, искате на земята да бъдете щастливи. То е първото заблуждение. Щастливият свят е светът на музиката. Ако не намериш пътя на музиката, ти и в пътя на щастливия живот не можеш да влезеш.
към беседата >>
60.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
Един гостенин, когото вие не може да
изпапате
.
(втори вариант)
По средата, мъжът от едната страна и жената от другата страна, кокошката по средата. Тогава жената хване едното крило и мъжът другото крило. Използувам сега кокошката. Та рекох, когато дойде един гостенин, турете го на мястото на кокошката. Мъжът едното крило и жената другото крило.
Един гостенин, когото вие не може да
изпапате
.
Туй не е за новото. Добрите гости, които дойдат при вас, като дойдат, за да ви бъдат благоприятни, джобовете трябва да се изпразнят, трябва да донесат нещо, не да вземат. В даден случай този гост, който дошъл, къде е погрешката? Той задигна туй, което не беше негово. Той нямаше право.
към втори вариант >>
61.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Ако един
папагал
може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един
папагал
може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш?
Не знаеш да пееш. Ами като имаш цигулка, имаш всичко туй налице, имаш ларинкс, можеш да свириш, можеш да пееш както искаш. Казва: „Не съм се научил да пея, да свиря“. Питам тогава: Как се научи славеят да пее? Ако един славей може да се научи така да пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея да не мога да пея?
Ако един
папагал
може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един
папагал
може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш?
Казва: „Той е папагал“. Я ми кажете в света кой не е папагал? Не го ли научихте като папагала? Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски.
към беседата >>
Казва: „Той е
папагал
“.
Ами като имаш цигулка, имаш всичко туй налице, имаш ларинкс, можеш да свириш, можеш да пееш както искаш. Казва: „Не съм се научил да пея, да свиря“. Питам тогава: Как се научи славеят да пее? Ако един славей може да се научи така да пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея да не мога да пея? Ако един папагал може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един папагал може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш?
Казва: „Той е
папагал
“.
Я ми кажете в света кой не е папагал? Не го ли научихте като папагала? Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал.
към беседата >>
Я ми кажете в света кой не е
папагал
?
Казва: „Не съм се научил да пея, да свиря“. Питам тогава: Как се научи славеят да пее? Ако един славей може да се научи така да пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея да не мога да пея? Ако един папагал може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един папагал може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш? Казва: „Той е папагал“.
Я ми кажете в света кой не е
папагал
?
Не го ли научихте като папагала? Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо.
към беседата >>
Не го ли научихте като
папагала
?
Питам тогава: Как се научи славеят да пее? Ако един славей може да се научи така да пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея да не мога да пея? Ако един папагал може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един папагал може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш? Казва: „Той е папагал“. Я ми кажете в света кой не е папагал?
Не го ли научихте като
папагала
?
Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна.
към беседата >>
Вие говорите български, но вие сте били
папагали
.
Ако един славей може да се научи така да пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея да не мога да пея? Ако един папагал може да се научи между животните да реве като магаре, може да пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един папагал може да научи всичко туй, във времето може да научи много работи, ами ти как да не можеш да научиш? Казва: „Той е папагал“. Я ми кажете в света кой не е папагал? Не го ли научихте като папагала?
Вие говорите български, но вие сте били
папагали
.
Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност.
към беседата >>
Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като
папагал
.
Казва: „Той е папагал“. Я ми кажете в света кой не е папагал? Не го ли научихте като папагала? Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски.
Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като
папагал
.
Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците.
към беседата >>
У
папагала
френологически показва, че е развита речта.
Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност.
У
папагала
френологически показва, че е развита речта.
И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците. Де се спряхме?
към беседата >>
Има умни
папагали
, но има и глупави
папагали
.
Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците. Де се спряхме? На коя мисъл?
Има умни
папагали
, но има и глупави
папагали
.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
към беседата >>
Тогава ще ви кажа един анекдот за един
папагал
.
У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците. Де се спряхме? На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един
папагал
.
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
към беседата >>
Един
папагал
попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този
папагал
“.
Упражнявайте се в езиците. Де се спряхме? На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал.
Един
папагал
попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този
папагал
“.
Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
към беседата >>
Папагалът
казва: „Няма съмнение“.
На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски.
Папагалът
казва: „Няма съмнение“.
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
към беседата >>
Лордът като чува, харесва му
папагала
и казва: „Даваш ли ми този
папагал
?
Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“.
Лордът като чува, харесва му
папагала
и казва: „Даваш ли ми този
папагал
?
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
към беседата >>
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима
папагала
.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима
папагала
.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
към беседата >>
Папагалът
казва, че тази работа провървяла.
Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
Папагалът
казва, че тази работа провървяла.
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“.
към беседата >>
Папагалът
казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
Папагалът
казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие?
към беседата >>
Папагалът
мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
Папагалът
мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
към беседата >>
Лордът казва: „Не искам този
папагал
“.
Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Лордът казва: „Не искам този
папагал
“.
Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш?
към беседата >>
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните
папагали
; когато човек започне да говори лошо той е неразумен
папагал
, работите не вървят добре.
Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде.
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните
папагали
; когато човек започне да говори лошо той е неразумен
папагал
, работите не вървят добре.
Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
към беседата >>
62.
Няма нищо ново под слънцето
,
НБ
, София, 23.1.1938г.,
Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме,
папаз
ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Да ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин, да го придружава. Свещеникът носел със себе си пари. Като дошли до селото Батово, свещеникът чул, че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види и вижда, че един разбойник се прицелил към него, иска да го убие.
Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме,
папаз
ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Ти си Божи човек, затова не можах да те убия.“ Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената мъртва зона. Някой войник или офицер минава през тази зона, дето картечници работят, гранати, куршуми падат наляво-надясно, но нищо не го засяга, той си минава като че нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението.
към беседата >>
63.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
Папагалите
може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
Папагалите
може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен?
към беседата >>
64.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Ако се намерите на един такъв замръзнал блок, на един такъв леден блок, както руските полярни герои, както
Папанин
, какво ще очаквате?
Ако се намерите на един такъв замръзнал блок, на един такъв леден блок, както руските полярни герои, както
Папанин
, какво ще очаквате?
Ще очаквате отвън да ви спасят, да дойдат на помощ, някой ледоразбивач или някой аероплан. Всинца сте поставени на такива ледени блокове. Човек на земята е на такъв леден блок. Все таки трябва да дойде помощ отнякъде. Някой път вие разглеждате живота съвсем от особено гледище.
към беседата >>
65.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
Поп или
папа
означава баща.
Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Поп или
папа
означава баща.
За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща. Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му.
към беседата >>
66.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Казвам, кокошките сега ги ядат, но и нас ще ни ядат един ден, ще ни изядат по всичките правила и няма да остане нито един, който да не е
опапан
.
Кокошката след като са я заколили, скърби. Казва: „Може ли аз да скърбя? “ Човек, като яде кокошката, той се радва за скръбта на кокошката. Човек, като изяде кокошката, се радва на скръбта на кокошката. Радвай се на нейната радост, радвай се и на нейната скръб!
Казвам, кокошките сега ги ядат, но и нас ще ни ядат един ден, ще ни изядат по всичките правила и няма да остане нито един, който да не е
опапан
.
Като умре някой, няма ли да го опапа[т]? Казвате: „Сега да не говорим за смъртта.“ Но все таки ще дойде един ден, ще свършим работата си на земята, няма да имаме нужда от това тяло и понеже то е една дреха, ще я съблечем. Само че, дрехата трябва да я съблечем, но да имаме вече нова дреха. Никога не хвърляй старата дреха, докато нямаш нова. Като облечеш новата дреха, хвърли старата.
към беседата >>
Като умре някой, няма ли да го
опапа
[т]?
Казва: „Може ли аз да скърбя? “ Човек, като яде кокошката, той се радва за скръбта на кокошката. Човек, като изяде кокошката, се радва на скръбта на кокошката. Радвай се на нейната радост, радвай се и на нейната скръб! Казвам, кокошките сега ги ядат, но и нас ще ни ядат един ден, ще ни изядат по всичките правила и няма да остане нито един, който да не е опапан.
Като умре някой, няма ли да го
опапа
[т]?
Казвате: „Сега да не говорим за смъртта.“ Но все таки ще дойде един ден, ще свършим работата си на земята, няма да имаме нужда от това тяло и понеже то е една дреха, ще я съблечем. Само че, дрехата трябва да я съблечем, но да имаме вече нова дреха. Никога не хвърляй старата дреха, докато нямаш нова. Като облечеш новата дреха, хвърли старата. Но никога не хвърляй старата дреха преди да си облякъл новата.
към беседата >>
67.
И ще бъдеш блажен
,
НБ
, София, 8.1.1939г.,
Четиримата
Папановци
, които прекараха на Северния полюс, се крепяха благодарение на Русия и на руския народ.
Човек трябва да мине още една стъпка по-високо, за да влезе в Царството Божие. Човек е бил в Божествения живот, но после е излязъл от него и е влязъл в съзнанието на човека. Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му. Тогава,именно, той може да получава писма от невидимия свят. И забележете, земята е красива по единствена причина, че представя отражение на онзи свят.
Четиримата
Папановци
, които прекараха на Северния полюс, се крепяха благодарение на Русия и на руския народ.
Те бяха в непрекъсната връзка с Русия, отдето им изпращаха с аероплани дрехи, гориво, храна. Там те можаха да прекарат в своите топли палатки, да правят своите наблюдения. Ако зад тях не беше Русия, те нищо не можеха да направят. Така и хората на земята се крепят благодарение на грижите на невидимия свят. Ако зад тях не седи този свят, от хората нищо не би останало.
към беседата >>
Сега всички хора на земята са
Папановци
, дошли от Северния полюс да правят научни изследвания.
Те бяха в непрекъсната връзка с Русия, отдето им изпращаха с аероплани дрехи, гориво, храна. Там те можаха да прекарат в своите топли палатки, да правят своите наблюдения. Ако зад тях не беше Русия, те нищо не можеха да направят. Така и хората на земята се крепят благодарение на грижите на невидимия свят. Ако зад тях не седи този свят, от хората нищо не би останало.
Сега всички хора на земята са
Папановци
, дошли от Северния полюс да правят научни изследвания.
Зад хората седи невидимият свят със своите аероплани и радиоприемници. Наистина, тия Папановци имаха и неблагоприятни условия. Те се намираха при голям студ, до [минус] 35–40 градуса. Все таки, благодарение на тяхната издръжливост те можаха да прекарат толкова месеци. Често религиозните и духовните хора говорят за постижения.
към беседата >>
Наистина, тия
Папановци
имаха и неблагоприятни условия.
Ако зад тях не беше Русия, те нищо не можеха да направят. Така и хората на земята се крепят благодарение на грижите на невидимия свят. Ако зад тях не седи този свят, от хората нищо не би останало. Сега всички хора на земята са Папановци, дошли от Северния полюс да правят научни изследвания. Зад хората седи невидимият свят със своите аероплани и радиоприемници.
Наистина, тия
Папановци
имаха и неблагоприятни условия.
Те се намираха при голям студ, до [минус] 35–40 градуса. Все таки, благодарение на тяхната издръжливост те можаха да прекарат толкова месеци. Често религиозните и духовните хора говорят за постижения. Те едва са в началото на своите постижения. На всеки човек предстой задачата да намери своето място и своето предназначение.
към беседата >>
68.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Ще ни
опапат
на общо основание.
А пък щом Го изядаш, ще имаш живот в себе си. И хората живеят, и Бог се проявява. Като изядеш, ти ще намериш Господа. Ти си бил безбожник и като Иона ще бъдеш погълнат от рибата и ще се молиш, и Господ пак ще те изпрати навън и ще ти покаже закона, че всичко, каквото Той праща, трябва да го приемеш на радо сърце. Мислите ли, че няма да ни ядат?
Ще ни
опапат
на общо основание.
Че я вижте, че като заровят някого, ще се прекомандироват при него в гроба му вътре и ще видите какво угощение ще има. Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го опапат, останат само костите. И си заминат гуляйджиите, които са били там вътре. Това е един факт. И всеки един човек така ще бъде опапан на общо основание.
към беседата >>
Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го
опапат
, останат само костите.
Като изядеш, ти ще намериш Господа. Ти си бил безбожник и като Иона ще бъдеш погълнат от рибата и ще се молиш, и Господ пак ще те изпрати навън и ще ти покаже закона, че всичко, каквото Той праща, трябва да го приемеш на радо сърце. Мислите ли, че няма да ни ядат? Ще ни опапат на общо основание. Че я вижте, че като заровят някого, ще се прекомандироват при него в гроба му вътре и ще видите какво угощение ще има.
Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го
опапат
, останат само костите.
И си заминат гуляйджиите, които са били там вътре. Това е един факт. И всеки един човек така ще бъде опапан на общо основание. Но не само това – и с живия човек ще стане това. Вземете за пример какво е охтиката.
към беседата >>
И всеки един човек така ще бъде
опапан
на общо основание.
Ще ни опапат на общо основание. Че я вижте, че като заровят някого, ще се прекомандироват при него в гроба му вътре и ще видите какво угощение ще има. Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го опапат, останат само костите. И си заминат гуляйджиите, които са били там вътре. Това е един факт.
И всеки един човек така ще бъде
опапан
на общо основание.
Но не само това – и с живия човек ще стане това. Вземете за пример какво е охтиката. Живия човек го изядат. Влязат тези неканени гости в дробовете и започнат да го ядат, и го изядат. После виждате болестта рак в стомаха на човека.
към беседата >>
69.
Силата на човека
,
УС
, София, 21.5.1939г.,
Някой път се случва, имам джиджи
папа
, както турците го казват – коджа манджа.
Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам.
Някой път се случва, имам джиджи
папа
, както турците го казват – коджа манджа.
Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш?
към беседата >>
70.
Еднообразие и разнообразие
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1939г.,
Има
папагали
, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи.
Има причини за това. Друг някой пък обича много да говори. Защо? Защото центърът на речта е силно развит в него. Значи, и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно.
Има
папагали
, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи.
Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си.
към беседата >>
Един англичанин чул един
папагал
да повтаря думите: Няма съмнение в това.
Друг някой пък обича много да говори. Защо? Защото центърът на речта е силно развит в него. Значи, и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи.
Един англичанин чул един
папагал
да повтаря думите: Няма съмнение в това.
Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него.
към беседата >>
Харесал му
папагалът
и го купил.
Защото центърът на речта е силно развит в него. Значи, и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи. Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това.
Харесал му
папагалът
и го купил.
Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост.
към беседата >>
Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един
папагал
.
Значи, и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи. Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил.
Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един
папагал
.
Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това.
към беседата >>
Веднага
папагалът
се обадил: Няма съмнение в това.
Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи. Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал.
Веднага
папагалът
се обадил: Няма съмнение в това.
Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам.
към беседата >>
Така продължавал
папагалът
да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него.
Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си.
Така продължавал
папагалът
да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него.
Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам. Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не е доволен вече? Много естествено.
към беседата >>
Веднага
папагалът
се обадил: Няма съмнение в това.
Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост.
Веднага
папагалът
се обадил: Няма съмнение в това.
Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам. Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не е доволен вече? Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си, човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония.
към беседата >>
Като чул потвърждението от
папагала
, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от
папагала
, ще го продам.
Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това.
Като чул потвърждението от
папагала
, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от
папагала
, ще го продам.
Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не е доволен вече? Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си, човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония. Еднообразните постъпки внасят горчивина в човека, а разнообразните – сладчина.
към беседата >>
Защо в първо време англичанинът бил доволен от
папагала
, а след това не е доволен вече?
Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам.
Защо в първо време англичанинът бил доволен от
папагала
, а след това не е доволен вече?
Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си, човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония. Еднообразните постъпки внасят горчивина в човека, а разнообразните – сладчина. Следователно, еднообразието деформира човека, а разнообразието го оформява, прави го красив.
към беседата >>
71.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
На първо място турили
папа
Пий XII, след него – Хитлер, после – Сталин и т.н.
Та казвам: Когато говори, човек трябва да знае какво иска. Някой казва: „Аз искам.“ Какво искаш? – „Знание искам.“ – Какво знание искаш и защо ти е това знание? Сега, като гледам по вестниците, виждам как са наредени всички държавни глави, всички, които ръководят държавите, и си казвам: Ето хората, които днес създават нещастието на света. Някои от тях са много умни, но някои от тях имат големи амбиции, амбициите им са повече от ума.
На първо място турили
папа
Пий XII, след него – Хитлер, после – Сталин и т.н.
Всеки човек трябва да бъде на своето място. Всеки от тях не иска съзнателно да създаде нещастието и злото на човечеството. Те имат един благороден подтик – всеки иска да подигне своя народ. Всеки работи в това отношение. От всичко, каквото става в природата, ние виждаме една голяма целесъобразност.
към беседата >>
72.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Ще ме извиниш и простиш,
папаз
ефенди.“ Свещеникът си мислил, че турчинът ще го пази, а той цъкал в гърба му.
По едно време свещеникът чува, че някой цъка подир него. Обърнал се да види какво става. Вижда, че турчинът извадил пушката си и цъка един, два, три пъти, но пушката не хваща. „Какво правиш? “ – „Исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Ще ме извиниш и простиш,
папаз
ефенди.“ Свещеникът си мислил, че турчинът ще го пази, а той цъкал в гърба му.
Свещеникът разбрал погрешката си – не е трябвало да хваща никакъв турчин или какъв да е човек да го пази, но трябвало е да уповава на Бога. Освен че турчинът не го пазил, но се готвел да го убие. Всеки човек има по един такъв гавазин, който ще го пази. Оставете се от такива гавази. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът не могат да пазят човека, всяко друго пазене е безпредметно.
към беседата >>
73.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Казвам на овцата: „Ти трябва да умреш, да еволюираш, да се усъвършенствуваш, да прогресираш и непременно трябва това да те принеса в жертва.“ Аз ще
опапам
тази овца, тя ще прогресира, разбира се.
Човек, който очаква да умре, той не е разбрал Божиите пътища. Като е създал човека, Бог го е създал да живее или да умира? Той го е създал да живее. Всичките проповядват, казват: „Трябва да умрем.“ Досега така е било, трябва да умрем. Защото, когато аз говоря на една овца, че трябва да умре, проповядвам това на овцата, знайте, че аз съм заинтересован.
Казвам на овцата: „Ти трябва да умреш, да еволюираш, да се усъвършенствуваш, да прогресираш и непременно трябва това да те принеса в жертва.“ Аз ще
опапам
тази овца, тя ще прогресира, разбира се.
Някой казва: „Знаеш ли аз какво зная? “ Много работи може да знаеш. Радвай се, че знаеш. Мислиш, че знаеш нещо. Ти да не бъдеш като онзи млад момък, който излязъл със своята възлюблена на разходка, но тя му се разсърдила, казва: „Оттук не мърдам.
към беседата >>
74.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Той казва: „
Папаз
ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия дали е много добре?
За вас е добре. Тогава ще ви кажа онзи анекдот. Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки поп пее: „И-и-и-и“. На турски значи „добре“. Турчинът мисли, че попът казва на умрелия: „Много добре“.
Той казва: „
Папаз
ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия дали е много добре?
“ Вие като ядете яденето, на вас е много добре, но на онзи, който е умрял, на него дали е много добре? Всичко седи в разбирането на нещата. Всичката философия на живота в дадения случай, в дадения момент, какво е вашето разбиране за онова, което Бог е създал? Всичките страдания в живота произтичат от оня факт, че в дадения случай ти не схващаш нещата както Бог ги е създал. В какво седи нещастието?
към беседата >>
75.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Не е писано овцата да яде трева, а вълкът да
опапа
наготово онова, което тя е обработила.
Колкото повече овце изяде един вълк, толкова повече губи. Някои от индуските философи, които не разбирали живота, извадили крив извод. Те създали една теория за кармата, според която казват, че така е писано да стане това или онова. Ако вълкът постоянно яде овце, той престава да получава Божието благословение, но ако престане да яде овце, той получава Божието благословение. Като яде овце, вълкът казва: „Така е писано.“ Не е писано така.
Не е писано овцата да яде трева, а вълкът да
опапа
наготово онова, което тя е обработила.
И съвременните културни форми постъпват по същия начин. А после минавате за големи благодетели. Така постъпват те и към пчелите – те им правят хубави къщички, но като дойдат до кошерите, взимат всичкия им мед. Като погледнат пчелите, нямат мед. Хората им казват: „Много мед сте си събрали, не ви е потребно толкова.“ Хората си имат специални пушалки, опушат пчелите, вземат меда им, а на тях оставят едва четири–пет килограма.
към беседата >>
76.
Нови и стари неща
,
УС
, София, 9.6.1940г.,
Вземете в „
Папагал
“, турчинът е нарисуван с голям нос.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг.
Вземете в „
Папагал
“, турчинът е нарисуван с голям нос.
То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си.
към беседата >>
77.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Иконата представлявала ада, в средата на който бил поставен един
папа
.
Със своята философия, той ще изкара ред заключения и аргументи за отношенията между мъжа и жената. Има много примери в света, които като се привеждат на хората, все ще се обиди някой. Едно време имаше иконописци, които като рисуваха икони за онзи свят, поставяха владиците и поповете напред, а другите грешници – подир тях, и всички ги теглеше дяволът. Сега тези икони не ги виждам вече. Разправят за един знаменит италиански художник, който нарисувал една хубава икона, която била поставена в църквата.
Иконата представлявала ада, в средата на който бил поставен един
папа
.
Тогавашният папа извикал художника и му казал: „Извади папата от ада, от твоята картина, защото ти уронваш престижа на папата.“ – „Не мога, Ваше Светейшество. Не мога да направя това поради законите на църквата, които казват: каквото е станало, не може да се измени.“ Следователно, веднъж папата влязъл вътре, не може да се извади навън. Къде се крие дълбоката идея? Значи, не може да направиш едно престъпление и да му дадеш благовиден характер, че е добро. Доброто и злото се отличават по своя резултат.
към беседата >>
Тогавашният
папа
извикал художника и му казал: „Извади
папата
от ада, от твоята картина, защото ти уронваш престижа на
папата
.“ – „Не мога, Ваше Светейшество.
Има много примери в света, които като се привеждат на хората, все ще се обиди някой. Едно време имаше иконописци, които като рисуваха икони за онзи свят, поставяха владиците и поповете напред, а другите грешници – подир тях, и всички ги теглеше дяволът. Сега тези икони не ги виждам вече. Разправят за един знаменит италиански художник, който нарисувал една хубава икона, която била поставена в църквата. Иконата представлявала ада, в средата на който бил поставен един папа.
Тогавашният
папа
извикал художника и му казал: „Извади
папата
от ада, от твоята картина, защото ти уронваш престижа на
папата
.“ – „Не мога, Ваше Светейшество.
Не мога да направя това поради законите на църквата, които казват: каквото е станало, не може да се измени.“ Следователно, веднъж папата влязъл вътре, не може да се извади навън. Къде се крие дълбоката идея? Значи, не може да направиш едно престъпление и да му дадеш благовиден характер, че е добро. Доброто и злото се отличават по своя резултат. В света има едно привидно добро и едно привидно зло.
към беседата >>
Не мога да направя това поради законите на църквата, които казват: каквото е станало, не може да се измени.“ Следователно, веднъж
папата
влязъл вътре, не може да се извади навън.
Едно време имаше иконописци, които като рисуваха икони за онзи свят, поставяха владиците и поповете напред, а другите грешници – подир тях, и всички ги теглеше дяволът. Сега тези икони не ги виждам вече. Разправят за един знаменит италиански художник, който нарисувал една хубава икона, която била поставена в църквата. Иконата представлявала ада, в средата на който бил поставен един папа. Тогавашният папа извикал художника и му казал: „Извади папата от ада, от твоята картина, защото ти уронваш престижа на папата.“ – „Не мога, Ваше Светейшество.
Не мога да направя това поради законите на църквата, които казват: каквото е станало, не може да се измени.“ Следователно, веднъж
папата
влязъл вътре, не може да се извади навън.
Къде се крие дълбоката идея? Значи, не може да направиш едно престъпление и да му дадеш благовиден характер, че е добро. Доброто и злото се отличават по своя резултат. В света има едно привидно добро и едно привидно зло. Но има едно съществено зло и едно съществено добро.
към беседата >>
78.
Източникът на радостта
,
ООК
, София, 31.7.1940г.,
“ Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я
опапа
.
Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре. Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?
“ Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я
опапа
.
А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният господар оставя винаги болните овце на вълците.
към беседата >>
79.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Паякътъ хване пеперудата –
опапа
я.
И пеперудитѣ съ дългитѣ си хоботи си приличатъ. Слонътъ, комарътъ и пеперудитѣ си приличатъ. Комарътъ мисли, че е ученъ човѣкъ и, че като него ученъ човѣкъ нѣма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива нѣма. И слонътъ си мисли, че като него нѣма.
Паякътъ хване пеперудата –
опапа
я.
Дойде нѣкоя птичка, глътне комара и учениятъ влѣзе вѫтре. Слонътъ и него го впрѣгнатъ да носи трѫби. Питамъ: По какво се отличава този, голѣмиятъ, слонъ, по какво се отличава комарътъ? Много харесвамъ комаритѣ, понеже сѫ много музикални. И доста умни сѫ.
към беседата >>
Паякът хване пеперудата –
опапа
я.
(втори вариант)
И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма.
Паякът хване пеперудата –
опапа
я.
Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са.
към втори вариант >>
80.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели
Папаз
.
Той казва: Ти не ми се меси в живота! Аз ще ви приведа един пример из варненско за поп Данчо. Знаменит поп Данчо, в турско време било. Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за поп, но за харамия. Един ден минава във Варна един гагаузин, бил е жена си.
Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели
Папаз
.
Пита: Защо биеш жена си? Обръща се жената към него и му казва: Какво се месиш ти, ние сме си мъж и жена, приказваме си, ти какво се месиш в нашата работа? Казва си: Данчооо, веднъж реших да направя добро, да примиря мъж и жена, и двамата се нахвърлиха върху мене. Втори път не се меся. Още веднъж мъж и жена не ги примирявам, нека се бият!
към беседата >>
81.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Отивал на един остров, дето живели канибали, десет души проповедници и те всичките ги изяли,
опапали
ги.
Някои представят човека, че първоначално бил много красив. Ние го оспорваме. Имало една фаза, когато човек е бил страшилище. Разправят в мисионерското дело, за обръщането на канибалите в християни. Един американец разправя своята опитност, който е от английски произход.
Отивал на един остров, дето живели канибали, десет души проповедници и те всичките ги изяли,
опапали
ги.
Той казва: Аз ще да им проповядвам. – Ще те убият. Той казва: Онези не знаеха какво да правят. Ако могат и мене да ме изядат – добре. Когато умът е слаб, когато сърцето е слабо и когато тялото е слабо, изядат човека.
към беседата >>
82.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-
папа
“.
Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-
папа
“.
Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми.
към беседата >>
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-
папа
”.
(втори вариант)
Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-
папа
”.
Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми.
към втори вариант >>
83.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Да направимъ това-онова, да направимъ хлѣбъ съ масло“, какъ го казвате – джиджи-
папа
.
40 деня наредъ носи. Азъ го считамъ туй (за) късметъ. Азъ взимамъ яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казватъ: „Да ги опечемъ.
Да направимъ това-онова, да направимъ хлѣбъ съ масло“, какъ го казвате – джиджи-
папа
.
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше съ котката. Сега като дойде, седне, дадатъ ѝ малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми взематъ яйцето, крѣкъ-крѣкъ“.
към беседата >>
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-
папа
.
(втори вариант)
40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем.
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-
папа
.
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”.
към втори вариант >>
84.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Един турчин казва на свещеника: „
Папаз
ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата?
Ми значи глагол. На турски имате думата ир, която значи добро. Има едно съвпадение. Върви един гръцки поп с кандилницата и пее: „И-и-и-и-...-и“, църковно пее. Носят след него един, умрял е.
Един турчин казва на свещеника: „
Папаз
ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата?
“ То е един анекдот, едно съвпадение. Най-първо, трябва да проверим всичките съвпадения. Мислите ли, че всяко нещо, което на мен е приятно, е приятно и на всичките хора? Не. Веднъж ходих на екскурзия на Витоша и там наблюдавах един баща, който водеше своето малко момиченце. Бащата обича малкото момиченце и като се умори, той го тури на раменете, носи го.
към беседата >>
85.
Трите зова
,
НБ
, София, 7.3.1943г.,
“ Казвам: „След година твоя другар ще го
опапат
, след две години децата ти ще
опапат
, най-после и тебе ще
опапат
и ще се свърши.“ Казва: „Друго няма ли?
Невежеството е за предпочитане пред знанието. Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си счупиш крака, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога ще си счупиш кръста, да знаеш кога жена ти ще умре или кога децата ти ще умрат, това [е] една страна. Има нещо конкретно. Сега говорите за противоречие. Една овца живее в една местност, дето има хищници, и пита: „Каква ще бъде моята съдба?
“ Казвам: „След година твоя другар ще го
опапат
, след две години децата ти ще
опапат
, най-после и тебе ще
опапат
и ще се свърши.“ Казва: „Друго няма ли?
“ Засега туй е съдбата. При сегашните условия тъй е. Туй е в един неуреден свят. В един неуреден свят е така. Аз различавам света на безлюбието, то е свят на нещастие, на големи противоречия, големи контрасти.
към беседата >>
86.
Движение в природата
,
НБ
, София, 2.5.1943г.,
Той приема и предава разумната реч, не се интересува какво се говори в Англия или в Америка, но като един
папагал
предава.
Само че различава се, във волята движение[то], разумността е отвън. Волята се занимава с механическите процеси в природата. Разумността е отвън, в самите предмети няма никаква разумност. Да кажем, един часовник разумен е, показва времето, но неговата разумност е отвън. Вземете един фонограф или едно кино – разумността не е в апарата, който имате.
Той приема и предава разумната реч, не се интересува какво се говори в Англия или в Америка, но като един
папагал
предава.
Тези апарати на радиото са папагали, както хване, и предава. Като хване станцията, предаде всичко. Разбирай го ти както искаш. Не може да искаш от един механичен процес разумно тълкувание. Той мълчи, казва: „Нищо не тълкувам.“
към беседата >>
Тези апарати на радиото са
папагали
, както хване, и предава.
Волята се занимава с механическите процеси в природата. Разумността е отвън, в самите предмети няма никаква разумност. Да кажем, един часовник разумен е, показва времето, но неговата разумност е отвън. Вземете един фонограф или едно кино – разумността не е в апарата, който имате. Той приема и предава разумната реч, не се интересува какво се говори в Англия или в Америка, но като един папагал предава.
Тези апарати на радиото са
папагали
, както хване, и предава.
Като хване станцията, предаде всичко. Разбирай го ти както искаш. Не може да искаш от един механичен процес разумно тълкувание. Той мълчи, казва: „Нищо не тълкувам.“ Та казвам: Движенията на живота, на най-хубавите, най-красивите неща имат най-красивите линии.
към беседата >>
НАГОРЕ