Търсене в текстове за 'Папа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 26 НАПОЛЕОН БОНАПАРТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя ми каза: "Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи: Да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи Съединени щати от държавите тук.
От тези разговори съм разбрал, че планетата Земя е предоставена на хората. Те сами ще трябва да оправят живота на нея и отношенията помежду си. Великите Братя само ще помагат и съдействат в изпълнение на задачите за идването на едно Царство Небесно. Тук са хората, които ще трябва да направят от Земята една Райска градина, в която да живеят щастливо. В един такъв разговор, стана въпрос за Наполеон. Учителя ми каза: "Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи: Да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи Съединени щати от държавите тук. С първите две задачи той се справи, но с третата се провали. С това той не изпълни напълно възложената му мисия." Учителя всякога е подчертавал, че всеки един план на Бялото Братство ще се изпълни, когато и да било. Ако един пратеник не го осъществи. Те изпращат друг, дотогава докато се намери такъв, който да го изпълни. В хода на големите исторически събития и силите на Доброто, и силите на Злото, изпращат свои представители на първите отговорни места.
към текста >>

2. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал.
Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго.
към текста >>

3. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста.
Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата. И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя.
към текста >>

Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист.
Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата. И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя. А това, което аз не виждам, и друг не може да види. Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение.
към текста >>

4. 2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така и на папа Климент Четиринадесети, който е знаел за тези символични карти и наредил на един учен бенедиктински монах да дешифрира и преведе това.
Първоначалният вид на тази чудна Книга е бил от злато. Тя е изчезнала като плочки при завладяването на Египет от персиеца Кандис, който е загинал със своята войска в пясъците на централна Африка. Но благодарение на магите всички символи са били възпроизведени от живописта или длетото в храмовете на Египет върху множество обелиски в подземията на храмовете. Благодарение на предатели и шарлатани изкуството на Таро е било заплашено да бъде изгубено, но е спасено от един еврейски посветен - Симеон Бар Йохас, доктор в онова прочуто училище, което се е славило в Александрия в зората на християнската епоха - това е школата на неоплатониците. Той написал обясненията на тайния символизъм. Също така и на папа Климент Четиринадесети, който е знаел за тези символични карти и наредил на един учен бенедиктински монах да дешифрира и преведе това. което еврейският посветен е написал.
към текста >>

5. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.
С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите.
към текста >>

6. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите.
Замъкът Монте Форте е бил тогава главен център на Богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен, поход против замъка. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер. В 1220 година в Тоскана е имало вече 50 души съвършени богомили. Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други.
към текста >>

Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове.
Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер. В 1220 година в Тоскана е имало вече 50 души съвършени богомили. Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други. Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени.
към текста >>

В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците.
Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други. Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия. Франция От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век.
към текста >>

В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия.
То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия. Франция От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
към текста >>

По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове. Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар. Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците.
към текста >>

В 1231 година по заповед на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вествалските богомили имали свои училища. В 1231 година по заповед на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Тогава били изгорени много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Те били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетелства. Сродно движение на Богомилството в Германия било Братството на свободния дух. И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения.
към текста >>

Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите.
Мнозина от тях загинали на кладата. Потомци на богомилите в Англия са квакерите. Испания В Испания Богомилството се разпространило в северните й части, съединени с Франция: Арагона, Каталония, Леон, Навара. В 12 век и началото на 13 век там отивали и съвършени от Франция да проповядват учението. Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата. Русия 1004 година Богомилството проникнало в Киев. Разпространявал го някой си Адршан. И в Русия Богомилството било подложено на големи гонения и преследвания.
към текста >>

7. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва:
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва: "В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа.
към текста >>

8. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Те искат да се съсипе това общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия.
Но веднъж родени от баща си и майка си, вие може да изправите живота си след като станете на 21 годишна възраст, когато сте вече пълновъзрастни. Тогава вие сте в състояние да измените живота си както искате, но се изисква воля, воля. Няма да дойде, без да мислите и да работите над себе си. 208. Целта на реакцията против Братството. С реакцията, която се подига против Братството, те искат да отнема спечелената енергия. Те искат да се съсипе това общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Докато аз съм в България, ще има плодородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие Учениците, като напуснете, тъй ще стане. Докато и вие Учениците сте в тази страна, ще има плодородие.
към текста >>

9. 900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ - ПОСВЕЩЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Тази книга изпратих на Роналд Рейгън, на Джоржд Буш, на Маргарет Тачър, на папа Йоан Павел II, на Симеон II и на няколко приятелки в чужбина, в различни страни.
900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ Посвещаваме на 140-годишнината от рождението и 60-годишнината от заминаването на Петър Дънов (Беинса Дуно) В една от неиздадените беседи Учителя казва: “Бих се радвал много, ако някой от вас вземе и извади мисли от всички беседи, които да са с универсално значение, за всяка душа, и с тези мисли опаше света.” Седнах веднага на машината. Идеята ми беше да извадя 9000 мисли, после, като написах около стотина, разбрах, че ще излезе много дебел том, задрасках мислено от 9000 едната нула и така станаха 900. Тази книга изпратих на Роналд Рейгън, на Джоржд Буш, на Маргарет Тачър, на папа Йоан Павел II, на Симеон II и на няколко приятелки в чужбина, в различни страни. Само Маргарет Тачър ми отговори с много ласкаво писмо. Дано тези семенца попаднат в добра почва и дадат плод стократно. Лалка Кръстева (1927-1998) “...Тогава Учителят ще отвори
към текста >>

10. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Същото както папата се приема като заместник на Христа.
Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели. Имах един приятел, който беше завършил в Женева. Помолих го да се срещне с Михаил и да ми пише какво представлява Михаил в последно време. Отива при него, среща се и след това ми пише: „Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София.
към текста >>

11. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата.
С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги.
към текста >>

12. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г.
Те имат вътрешно знание и поставят известни символи и знаци върху обработваемата земя, с които привличат положителните енергии на природата и винаги се радват на голямо плодородие. Те са вегетарианци и посяват семената на новия разумен живот в умовете на окръжаващите ги. Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството.
към текста >>

срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г.
Те са вегетарианци и посяват семената на новия разумен живот в умовете на окръжаващите ги. Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхното физическо унищожение предизвикват гнева на небето.
към текста >>

13. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин.
Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г.
към текста >>

14. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Не след дълго време по-видните граждани и такива, които знаят да мълчат, разбраха, че д-р Миркович заедно с Драган Цанков ще заминава за Италия, където двамата просветени родолюбци ще поставят пред главата на католическата църква - тогавашния папа - въпроси във връзка с духовната и политическата свобода на българския народ.
Рождената дата на доктор Миркович е най-вероятно 1828 г., като се има предвид, че той е завършил медицина в Монпелие в 1856 г. Доктор Миркович е един от най-старите лекари в България, неколкократно награждаван за заслуги както към народа, така и за заслуги в медицината. Един ден през 1860 г., когато овошките в сливенските дворове са вече в буйния си разцвет и зеленина, из града се носи къде шепнешком, къде малко по-смело една новина, която за сливенци е вече потвърдена от това, че пред къщата, където живее докторът, спира едно старо ландо от тия, с които в по-големите градове се возят важните господа. Къде ще пътува докторът? - питат се сливенци. Не след дълго време по-видните граждани и такива, които знаят да мълчат, разбраха, че д-р Миркович заедно с Драган Цанков ще заминава за Италия, където двамата просветени родолюбци ще поставят пред главата на католическата църква - тогавашния папа - въпроси във връзка с духовната и политическата свобода на българския народ. Доктор Миркович е любимецът на сливенци. Те се гордеят с него. Знаят, че освен със своята професия като лекар, той е известен и с голямата си култура. Нали той е авторът на една от най-старите български граматики и е родоначалник на природолечението и хомеопатията. Докторът започна по-късно да издава списанията „Нова светлина" и още по-късно, към 1903 г.
към текста >>

15. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На него казвах "папа", а на жена му "маман".
– Направи голям прогрес, бързо възприема. Хармония – 17. – Много надарена." Както писа директорът, тъй и стана. Аз бях приета като член в семейството на професора ми по солфеж, г-н Депорт. На него казвах "папа", а на жена му "маман". Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха "френския Шуберт". По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство. За конкурсния изпит ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорските дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи.
към текста >>

16. СВОБОДАТА - Борис Николов

Сега, по тоя повод, заслужава да ви разправя приказката за Малкото папагалче.
Изведнъж човекът извика: – Няма да ги ловя вече! Стори ми се, че очите му овлажняха. Между присъстващите се разнесе одобрителен шепот. Със свободата върви радостта от живота. Сега, по тоя повод, заслужава да ви разправя приказката за Малкото папагалче. Живееше в Багдад богат търговец. Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат, наоколо – голяма градина. Една вечер, като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче. Но каква птичка, какви шарки!
към текста >>

Една вечер, като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче.
Със свободата върви радостта от живота. Сега, по тоя повод, заслужава да ви разправя приказката за Малкото папагалче. Живееше в Багдад богат търговец. Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат, наоколо – голяма градина. Една вечер, като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче. Но каква птичка, какви шарки! Търговецът не беше виждал такова нещо. „Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи. Всички се зарадваха.
към текста >>

„Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето.
Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат, наоколо – голяма градина. Една вечер, като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче. Но каква птичка, какви шарки! Търговецът не беше виждал такова нещо. „Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи. Всички се зарадваха. Но най-много се привърза към папагалчето търговецът. Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето.
към текста >>

Но най-много се привърза към папагалчето търговецът.
Но каква птичка, какви шарки! Търговецът не беше виждал такова нещо. „Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи. Всички се зарадваха. Но най-много се привърза към папагалчето търговецът. Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса?
към текста >>

Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето.
„Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи. Всички се зарадваха. Но най-много се привърза към папагалчето търговецът. Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него:
към текста >>

Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него:
Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него: – А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат.
към текста >>

– А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни?
И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него: – А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат. И търговецът замина.
към текста >>

Папагалчето казва:
Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него: – А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат. И търговецът замина. Разпродаде стоката си, спечели много, закупи други стоки оттам, накупи и подаръците.
към текста >>

Накрая се сети и за папагалчето.
– Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат. И търговецът замина. Разпродаде стоката си, спечели много, закупи други стоки оттам, накупи и подаръците. Накрая се сети и за папагалчето. Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото. Търговецът застана пред дървото и извика: – Селям! Поздравява ви вашето братче, папагалчето! То живее в моя дом, в един златен кафез.
към текста >>

Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото.
Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат. И търговецът замина. Разпродаде стоката си, спечели много, закупи други стоки оттам, накупи и подаръците. Накрая се сети и за папагалчето. Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото. Търговецът застана пред дървото и извика: – Селям! Поздравява ви вашето братче, папагалчето! То живее в моя дом, в един златен кафез. Какво ще кажете да му занеса!
към текста >>

Поздравява ви вашето братче, папагалчето!
Разпродаде стоката си, спечели много, закупи други стоки оттам, накупи и подаръците. Накрая се сети и за папагалчето. Потърси земята Вак, намери голямото Дърво на папагалите и на него – папагалчетата накацали, все като неговото. Търговецът застана пред дървото и извика: – Селям! Поздравява ви вашето братче, папагалчето! То живее в моя дом, в един златен кафез. Какво ще кажете да му занеса! От дървото не дойде никакъв отговор. Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде.
към текста >>

Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето.
То живее в моя дом, в един златен кафез. Какво ще кажете да му занеса! От дървото не дойде никакъв отговор. Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
към текста >>

– Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род.
Какво ще кажете да му занеса! От дървото не дойде никакъв отговор. Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

Само едно папагалче падна мъртво от дървото.
Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката.
Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
– Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

17. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител.
Забележителният реформатор на Римо-католическата църква папа Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициативата за обединение на християнските църкви) преди да бъде избран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Втората световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион.
към текста >>

18. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Водил съм безброй разговори с Учителя Бейнса Дуно (Петър Дънов) и в един от тях той каза: „Изпратихме Наполеон Бонапарт в Европа с три задачи: да премахне светската власт на папата (по това време Инквизицията тероризираше хората, особено в западната част на континента); второ - да премахне феодализма, и трето - да създаде съединени щати в Европа.
ОКУЛТНОТО НЕВЕЖЕСТВО НА ПОЛИТИЦИТЕ МОЖЕ ДА ИМА УЖАСНИ ПОСЛЕДСТВИЯ На пръв поглед между политиката и окултизма едва ли може да се открие нещо общо, но в действителност те са дълбоко свързани. Знаете ли, че процесът на мир, разбирателство и обединение на Европа отдавна е планиран от Висшите разумни сили? Водил съм безброй разговори с Учителя Бейнса Дуно (Петър Дънов) и в един от тях той каза: „Изпратихме Наполеон Бонапарт в Европа с три задачи: да премахне светската власт на папата (по това време Инквизицията тероризираше хората, особено в западната част на континента); второ - да премахне феодализма, и трето - да създаде съединени щати в Европа. За съжаление, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето. Друг подобен политик от по-новата история е Уилсън, дошъл с мисията да създаде Обществото на народите. Сега звани и незвани астролози и гадатели вещаят на човечеството катаклизми, войни, земетресения, изригвания на вулкани. Най-често те се базират на предсказанията на Нострадамус. Разбира се, това е прорицател, достоен за уважение.
към текста >>

19. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали.
И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята. И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър. А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете. А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на змейове.
към текста >>

И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя.
От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.
към текста >>

20. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата?
Една историческа картина Ония, които ни описват събора в Костанца, който осъди Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ. Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
към текста >>

Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник.
към текста >>

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът.
Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

21. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него.
От близо! Ще има още и за Миркович. Нататък покрай Изгрева ще има за Лулчев. Ще има за който дойде. За Калканджиев да речем. За сливенската навалица от дъновисти. За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него. Ще видим как ще се търкули историята. Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа: „18 май 1903 г. Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“.
към текста >>

3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака.
19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе.
към текста >>

22. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал.
Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме владее общолюдието с голяма сила. С почит; неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал. За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности. Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение. Второ неговите добри и предани нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов, аз сравнително малко зная. Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение.
към текста >>

23. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Факир на новите марки велосипеди от следващото поколение! Дето понеже бяха семейство италианци в къщи не говореха български, и така и не го научиха съвсем както трябва колко десетилетия, и аз не знам! Още чувам италианското вибрато на Лучия да разтриса лятното утро на размърдващия се Изгрев: - Джильо! Порта ла бичиклето, че папа, че те бие! На италиано-шопско наречие: „Донеси велосипеда, че баща ти ще те бие!“ Като разтуриха „Изгрева“, семейството им се изсели във Франция, и Джигот (така му беше прякора на сина им) стана асистент в института на Фредерик Жолио Кюри.
Като Борис Николов, като Лулчев, Николай Дойнов, Боян Боев, който учи и се дипломира с отличие на Запад, за да дойде да стенографира всяка дума, която казва Учителя. Бертоли! Бертоли, който неуспоримо правеше най-съвършените венециански мозайки на планетата. Абсолютно съвършени! Живееше на Изгрева с жена си Лучия, и сина си Джильо. (Дъщеря им по него време вече беше женена). Джильо беше хлапак наша възраст. Факир на новите марки велосипеди от следващото поколение! Дето понеже бяха семейство италианци в къщи не говореха български, и така и не го научиха съвсем както трябва колко десетилетия, и аз не знам! Още чувам италианското вибрато на Лучия да разтриса лятното утро на размърдващия се Изгрев: - Джильо! Порта ла бичиклето, че папа, че те бие! На италиано-шопско наречие: „Донеси велосипеда, че баща ти ще те бие!“ Като разтуриха „Изгрева“, семейството им се изсели във Франция, и Джигот (така му беше прякора на сина им) стана асистент в института на Фредерик Жолио Кюри. Още я има, абсолютно необяснимо защо и как, прастарата улица, дето цепи някогашния Изгрев на две: „Фредерик Жолио Кюри“. Аз живеех на номер 83. Тръгваше от парцела, дето преди шейсет години беше къщурката на Бертоли. Но да не бързаме с тогавашното младо поколение, преди да сме споменали старите обитатели. Връстниците на Дънов.
към текста >>

24. И така ... - Атанас Славов

Минали са шест-седемстотин години, откак латински говорящите пълчища на папа Инокентий избиват набожното, сродно население на латинска Южна Франция, защото - макар и набожно и сродно - не било набожно по правилния начин.
И така... И така... минали са осем-деветстотин години, откак паплачта на Европа, извисена с кръстовете на щитовете си, коли жени и деца в името на Христа - Учителя, който учи, че дори застрашен не трябва да убиваш и че любовта ще спаси света. Минали са шест-седемстотин години, откак латински говорящите пълчища на папа Инокентий избиват набожното, сродно население на латинска Южна Франция, защото - макар и набожно и сродно - не било набожно по правилния начин. Православни българи обезлюдяват гръцки области, за да откраднат кокал от мощите на св. Димитър и като го занесат в Търново, да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя, докато православни гърци рисуват икони, в които св. Димитър на кон ръга, ръга, ръга с копие българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя. Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя.
към текста >>

25. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет.
в с. Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас. 1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града.
към текста >>

1829 руски тилови офицери отвличат при напускането си на Варна единствения син на Рейс Папафотиуглу, който отказва да им го даде доброволно.
1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града. 1828-1929 чорбаджи Атанас обикаля с руски дипломати и военни лица по Черноморието чак до Одрин като преводач от гръцки, турски и български. 1829 Колридж публикува едно от най-авторитетните есета в теорията на трансцендентализма „Оръдия на размишлението“. 1829 руски тилови офицери отвличат при напускането си на Варна единствения син на Рейс Папафотиуглу, който отказва да им го даде доброволно. 1830 в с. Читак (сега Устово) се ражда бащата на Петър Дънов - Константин. 1831 в прерията на Уайоминг се ражда Ситинг Бул, великият вожд на индианските племена Су. 1831 в Днепропетровск, Русия, се ражда основателката на теософското движение Хелена фон Хаан, известна по-късно под името Елена Петровна Блаватска. 1832 (2 август) в Оранж, Ню Джърси, се ражда другият основател на теософското движение Хенри Стийл Олкот.
към текста >>

„...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си.
Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г.
към текста >>

1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака.
И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С. Йовчев, първият утвърден американски журналист от български произход. 1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака. 1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни.
към текста >>

1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац.
И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С. Йовчев, първият утвърден американски журналист от български произход. 1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака. 1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни. Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок.
към текста >>

Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони.
И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св. Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол.
към текста >>

26. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана.
Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време. Пак трета класа. В трюма. С пяната от бреговете на Европа, с низвергнатите, с хората напълно скъсали с корени, бит и минало. Безтегловните. Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана. Но това все пак са само външните картини, външните факти, ефимерният образ на късогледата камера и тя не ни дава намек дори от това какво се изписва във вътрешното зрение на един двадесетгодишен „непроговорил“ млад мъж, изправен пред Голямата Картина, и пред експлозията от огромното кълбо факти, които другите се правят, че не виждат, защото не им се губи време, но които той продължава да оставя да се сгромолясват върху него. Всичките. И то едновременно. Това е неговият свят и той иска да го задържи целия с надеждата да го осмисли. Колкото и застрашително и експлозивно да се разраства в момента. Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в простотата си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан.
към текста >>

И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.
Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега. Един задвижен за удар камшик, при който ръкохватката спира, но единното и неделимо движение се предава на корена на камшика и нататък и нататък до върха. Но никоя отделна част от движението не описва и не дава представа за цялото по какъвто и да било начин: Покойната ръкохватка?
към текста >>

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>

И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел.
Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша.
към текста >>

27. Публична сказка пред обществеността на селото - Георги Христов

Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми.
От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна песента „Събуди се, братко, мили“. Изсвирих я, после втора, трета... та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно. Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми. Учителя също бил доволен. Доволен бях и аз.
към текста >>

28. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия.
Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov. Духовно и културологично влияние Творчеството и дейността на Учителя Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от авторитетни учени и духовни водачи. Според Павел Бирюков, биограф на Лев Н. Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов. Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26184177398682