Търсене в текстове за 'Папа'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите.
Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството.
към текста >>

2. 5_28 Жабата, която донесе материализма

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му.
към текста >>

3. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година. Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра. Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това. Моето поколение няма вина за това раздробяване, защото бяхме младежи и не бяхме допуснати от старите приятели да движим и да се занимаваме с тези неща.
към текста >>

4. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София.
А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи. Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен.
към текста >>

5. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев.
Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си?
към текста >>

Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.
Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост.
към текста >>

6. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Присламчват се и ни изпапат яденето.
Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята!
към текста >>

7. 59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м.
Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за другия свят. Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар. И така, които го послушаха взеха големи места, но това бяха малцина. Други купиха места от селяните, но при покупката си ги разпределяха по 400-500 кв. метра. Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една нива от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина. Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м. Така тази голяма нива вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека. И получихме нотариален акт N 176, том 25, регистър 522, дело N 4822 от 1931 г. Така на 500 кв.м аз построих барака, а от другата страна построи Славчо Печеников. Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г. по присъда на НОХД N 4 от 1959 г.
към текста >>

8. 171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ

Борис Николов

ТОМ 2

Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3.
А това което казал го има във всеки учебник по история и това е тезата на англичаните и германците от миналия век. Учителят добавил: „Напротив. Наполеон не е престъпник и не е гений на Злото. Наполеон е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен в Европа за следните три задачи. 1. Имаше за задача да премахне феодализма в Европа, което той направи. 2. Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3. Най-важната задача бе да направи. Европейски Щати и да обедини цяла Европа. Но в тази задача той не успя. Той направи грешка като тръгна на поход срещу Русия. Руският цар Николай не го признаваше и той искаше да го накара чрез война да му коленичи.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5.
НЕСТОР ИЛИЕВ БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ. Летопис / Вергилий Кръстев 1. Бедното момче става лекар 2. Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4. Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов 6. Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10.
към текста >>

Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52.
Гуменки за рожден ден 47. Симеон Радев 48. Д-р Миркович 49. Послушание 50. Истинското лекарство 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52. Нападките срещу Учителя 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски 54. Дом за приеми и гости 55. Ненадейни срещи 9 56. Д-р Дафинка Кьорчева 57.
към текста >>

10. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика.
И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите.
към текста >>

Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи.
Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги.
към текста >>

Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва.
Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо.
към текста >>

Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи.
В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
към текста >>

11. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си.
Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно.
към текста >>

На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери.
На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г.
към текста >>

А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I.
Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира.
към текста >>

12. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г.
към текста >>

Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е.
към текста >>

Папа Григорий издава възпоменателен медал.
А 2000 г. ще бъде високосна с 366 дни, защото се дели на 400. Така за 400 години, започвайки от 1600 г. до 2000 г. ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място. Папа Григорий издава възпоменателен медал. Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил. СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г.
към текста >>

13. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек.
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България?
към текста >>

Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI.
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов!
към текста >>

И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте?
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал.
към текста >>

Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България?
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята.
към текста >>

" „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов!
Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете".
към текста >>

„Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него.
" Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте? " И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София. Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване.
към текста >>

Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България?
Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте? " И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София. Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване. „Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г.
към текста >>

Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г.
Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване. „Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов?
към текста >>

Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия.
"Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий.
към текста >>

Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство.
" - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий. И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов.
към текста >>

Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов?
Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий. И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов. Един малък пример за отношението на главата на Римокатолическата църква към Учителя Дънов.
към текста >>

И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов.
Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий. И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов. Един малък пример за отношението на главата на Римокатолическата църква към Учителя Дънов.
към текста >>

14. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ Бях близък с д-р Дафина Кьорчева и дълги години приятелствахме.
51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ Бях близък с д-р Дафина Кьорчева и дълги години приятелствахме. Тя беше, освен като лекар-гинеколог, рядък човек, една рядка българка, сестра на многоизвестния наш юрист, литератор, литературен критик, адвокат Димо Кьорчев. От Търново са. Разбира се той бе от Стамболовистката партия. Това е две думи за семейството. Д-р Кьорчева ми разказа следния случай.
към текста >>

И след това стана след време папа Йоан XXIII.
А те имат много такива. След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка. Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали. А Ронкали беше монсеньор. Той изпълняваше длъжността - представител на Ватикана в България. И след това стана след време папа Йоан XXIII. С него започнаха реформациите във Ватикана. Той знаеше за Учителя и част от неговите идеи от България занесе във Ватикана. Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г.
към текста >>

Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София.
Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г. завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница. През 1925 г. Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София. Това му донася звание епископ. От 1925 г.-1939 г. е в София. Той познава Учителя Петър Дънов и е чел негови беседи. От 1939 г.
към текста >>

Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана.
до 1944 г. е назначен в Турция за папски наместник. В края на 1944 г. е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация. Този пост се смята за един от най-важните в дипломатическата мисия на Ватикана. Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана. Ронкали е вече кардинал и успява, благодарение на своето умение, да промени политическата атмосфера във висшите кръгове. Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г.
към текста >>

Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII.
Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ. Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници. Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г.
към текста >>

Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г.
Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници. Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г. до 1953 г. е в Париж кардинал. От 1953-1958 г. е патриарх на Венеция.
към текста >>

Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа".
под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя. Ето един пример, как работи Небето със своите служители: чрез Духът, чрез Слово и чрез Дела.
към текста >>

15. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

" „Константинов, недей повече да ме разиграваш, защото лично Георги Димитров ме вика на доклад за тази книга, който сега е министър-председател." Аз виждам, че е сериозна работата и му казвам: „Утре ще ви дам от нея." Отивам при един мой приятел Папазов, който имаше връзка с един от министрите.
„Защо ме лъжете. Снощи в Министерския съвет разглеждаха тази книга и с лук ми търкаха носа. Казват ми, че съм твърдял, че няма хартия за вестниците, а позволявам да излезе тази книга." „Господин министър, странно, в България няма още цензура. Искаме да излезе една книга, разрешава се. Защо е тази олелия? " „Константинов, недей повече да ме разиграваш, защото лично Георги Димитров ме вика на доклад за тази книга, който сега е министър-председател." Аз виждам, че е сериозна работата и му казвам: „Утре ще ви дам от нея." Отивам при един мой приятел Папазов, който имаше връзка с един от министрите. А пък Казасов се съветва с него и бил в течение на този въпрос, защото Министерския съвет се е занимавал с тази книга. Имало доклад за нея и отдолу стояла забележка: „Как е възможно под носа на министъра на финансите доктор Константинов да издава такава книга? " Казасов отива на доклад при Георги Димитров. Преди това Трайчо Костов е замествал Георги Димитров, който бил в годишен отпуск. Той е дал големи кредити за министерството и Георги Димитров не е бил доволен от него.
към текста >>

16. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Същото както папата се приема като заместник на Христа.
Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. Навремето една негова обожателка, след като се разочарова от него, дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели. Имах един приятел, който беше завършил в Женева. Помолих го да се срещне с Михаил и да ми пише какво представлява Михаил в последно време. Отива при него, среща се и след това ми пише: "Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5.
Величков - 239 III. Нестор Илиев - „Божествета партия" 1. Бедното момче става лекар - 242 т 2. Болният фабрикант - 243 3. Богатството и болестта - 244 4. Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов - 245 6. Обещаното заминаване - 246 7. Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9. Цената на вегетарианството - 248 10.
към текста >>

Монсеньор Ронкали и папа Йоан XXIII - 276 52.
Гуменки за рожден ден - 273 47. Симеон Радев - 273 48. Д-р Миркович - 274 49. Послушание - 275 50. Истинското лекарство - 275_ 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан XXIII - 276 52. Нападките срещу Учителя - 277 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски - 278 54. Дом за приеми и гости - 279 55. Ненадейни срещи - 279 56. Д-р Дафинка Кьорчева - 280 57.
към текста >>

18. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия.
Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм в България, като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина... „И вие учениците като напуснете, тъй ще стане". Тъй е писано в един Божествен закон. Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас?
към текста >>

19. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>

20. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат.
223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ Бертоли след като се завърна от Букурещ с припечелените пари успя да се стабилизира и не знам дали си научи урокът и дали го разбра, но живота на Школата продължаваше. След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва. Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя. Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за докторат, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад. Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том.
към текста >>

21. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

Тогава, за да разхлабят тези наши позиции и да ги подкопаят накараха една сестра да приеме Паша да я гледа, накараха други да купят апартамент, след това подслониха Паша в него, намериха се други, които вече я наглеждаха и накрая се яви Гена Папазова, която се грижеше за Паша в последните й години.
А знаете ли как и защо? По начин, по който никой не предполагаше и не очакваше. И вие също няма да се сетите. Понеже Паша вече беше на квартира при нас тя имаше много познати, близки, които започнаха да я посещават, аз ги посрещах, гощавах ги и Паша ги приемаше. Изведнъж някои се усетиха, че Паша, която е отседнала при нас без да иска създава голям център в дома ни и усилва нашето влияние с Борис и че Паша ще попадне под наше влияние и ще се засилят нашите позиция в Братството. Тогава, за да разхлабят тези наши позиции и да ги подкопаят накараха една сестра да приеме Паша да я гледа, накараха други да купят апартамент, след това подслониха Паша в него, намериха се други, които вече я наглеждаха и накрая се яви Гена Папазова, която се грижеше за Паша в последните й години. Но Паша я прибраха от нас поради чиста амбиция. Това бе толкова демонстративно, че беше дори смешно. А аз се радвах, че по този начин Небето заработи и ръката на Учителя се разпростря над Паша и разреши този проблем. По онези години имах проблем с материалното имущество на рода си. Отивам и споделям с Учителя.
към текста >>

22. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напред-назад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>

23. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напредназад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>

24. 21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ

Петър Камбуров

От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др. бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева - Учителка в с. Стражица. Имахме братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна". Спахме в папрата. Времето бе топло и не усетихме студ.
към текста >>

25. 23. СКАЗКАТА

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми.
От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна песента „Събуди се, братко, мили". Изсвирих я, после втора, трета... та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно. Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми. Учителят също бил доволен. Доволен бях и аз.
към текста >>

26. МАРИН КАМБУРОВ

Гена Папазова беше много ревностна сестра.
Бати отиде после да работи в Захарната фабрика,но аз останах да работя земеделие. Не можех да оставя работата. Всички тия работи ние общо с брат ми ги преживяхме. И в София, и в Арбанаси и другаде. Изпита беше общ. Гена Папазова беше много ревностна сестра. Тя беше от Делебец и беше ученичка от осми клас. Тя идваше често при нас. Родителите й бяха заможни хора. Ние ходехме у тях и вземахме някои работи за конете. Те често ни даваха сено и други неща.
към текста >>

27. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Боев За всичко това съобщете на Папазова.
Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев За всичко това съобщете на Папазова. Изгрев, 16.XII.1934 г. Любезна сестро, Получих писмото ви. Много има да си говорим, когато дойдеш тук! Защо в края на февруари? Защо не по-рано?
към текста >>

28. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Изпрати ме до дома на Папазов.
Като стане готов ще ни извикаш всички и ще ни нагостиш". Така ми каза Учителят. Както ми каза, така премина от едното ухо и оттам през другото и после отлетя и не се видя накъде замина. А Той ми даде метод как да се справя със себе и онова, което гореше в мен. Веднъж след един разговор Учителят ме изпраща до къщата на Балтова и един час говори с мене. Изпрати ме до дома на Папазов. Изпраща и ми говори бащински. Учителят ме насочи в този ден да отида при една сестра - Весела Несторова, за да работим с нея. Но аз не можах да се сработя и не можахме да се хармонизираме. Учителят настояваше да ме свърже с нея, за да свършим една работа. Държеше на тази връзка.
към текста >>

29. 14. ИЗГРЕВЪТ

Нарушение на окултните закони

На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка.
Там тя имаше пиано и няколко пъти аз ходих да ми преподава уроци, но до тука беше. Срещу Славчовата къща на запад пред гората имаше голяма къща на Пеню Ганев. Там той живееше с другарката си, която си спомням смътно, после тя почина. От ляво на него беше къщичката на Стоянка Илиева, която пишеше стихове. Беше хубава жена и при нея отиде да живее брат Илия Узунов, млад и даровит, с разни патенти за разни неща. На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка. Тя беше много работлива, научен работник по земеделието. Надолу още по на юг беше къщичката на Ана Каназирева и Димитрий, който имаше отделна стая. Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра. Той имаше две цитри и ми даде едната за мене. Репетирахме и даже веднъж излязохме на концерт в салона на две цитри.
към текста >>

30. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Известно време той живя в бараката на Гена Папазова.
Било му тежко, трудно. Братството в Русе изгуби, мога да кажа, най-ценния брат, който беше като стожер при русенци. В София той не можеше да работи друго освен тежък физически труд. Такива бяха законите. Софийско жителство даваха само на комунисти, а на другите, особено на хората от братството, жителство не се даваше. Известно време той живя в бараката на Гена Папазова. Тази барака й беше предоставена като агроном и научен работник. Понеже бараката беше до къщата на брат Антов, последният искаше да го изгони от там и брат Петър води дълго време дела с помощта на брат Богомил Малджиев. След като получи жителство софийско Петър си купи място от Васил Славов, който беше осъден след 9.IX.1944 г. и лежа в затвора във връзка с Трайчо Костов. Славов след като беше осъден, имаше да дължи на държавата и съпругата му продаде част от дворното място, за да посрещне задължението към държавата.
към текста >>

31. 39. Истинският Учител

Георги Йорданов Добрев

Имахме една сестра Гена Папазова, вие я знаете - агроном.
“ „Учителю, при младия, новия учител ще ходя.“ Учителят му казва: „Ради, иди при него, но втори път тук няма да дойдеш“. Строг е. „Иди, ама втори път тука няма да дойдеш, да стъпиш.“ Брат Ради Го погледнал, погледнал: „Е, га е тъй Учителю, га е тъй, няма да ида.“ Хвърлил чергите, останал. Г.Д.: Ради се грижеше се за дръвчетата на градината. Пръскаше ги, копаеше зеленчуците. Имахме една сестра Гена Папазова, вие я знаете - агроном. Гена Папазова нещо го съветва, приказват си. Говори на брат Ради: „Така ще направиш, така, така“, го учи тя. А пък той й казал: „Абе, Гено, ти като си агрономка, кажи ми нещо“, някакъв въпрос й задал. Хъката-мъката тя не могла да отговори. Та това е, че брат Ради беше земеделец, не се водеше по агрономите, които са следвали, а по своята практика вървеше в живота, гдето е садил на село семена, зеленчуци, плодове, Всичко сели и знае, всичко повече от агроном.
към текста >>

Гена Папазова нещо го съветва, приказват си.
Строг е. „Иди, ама втори път тука няма да дойдеш, да стъпиш.“ Брат Ради Го погледнал, погледнал: „Е, га е тъй Учителю, га е тъй, няма да ида.“ Хвърлил чергите, останал. Г.Д.: Ради се грижеше се за дръвчетата на градината. Пръскаше ги, копаеше зеленчуците. Имахме една сестра Гена Папазова, вие я знаете - агроном. Гена Папазова нещо го съветва, приказват си. Говори на брат Ради: „Така ще направиш, така, така“, го учи тя. А пък той й казал: „Абе, Гено, ти като си агрономка, кажи ми нещо“, някакъв въпрос й задал. Хъката-мъката тя не могла да отговори. Та това е, че брат Ради беше земеделец, не се водеше по агрономите, които са следвали, а по своята практика вървеше в живота, гдето е садил на село семена, зеленчуци, плодове, Всичко сели и знае, всичко повече от агроном. Животът му е бил учител.
към текста >>

32. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра.
И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала. Вие няма да я знаете, къщата на Стефови, не ги знаете и тех. Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра. А тя беше нейна ученичка, тя така в очите я гледаше Гена. Когато си замина Паша и тя понеже знаеше аз какво съм в парахода за тех и последния помен на Паша, така пред всички, при Еленка Андреева се събирахме, вика: „Йотке, докато съм жива, аз поемам на Паша годишнината, а аз като си замина щафетата я предавам на тебе. Ти ще имаш грижата“. Щото бях една от най-близките. А Гена така благоговееше пред Паша.
към текста >>

33. 14. Нарушение на окултните закони

Васко Искренов

Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с художник, с писател.
на 80-годишна възраст. Тя живя добре. В: Добре де, как така не можа“ дъщеря ви да устои да бъде вегетарианка? Да пие и пуши, дъщеря ви? И: Нали ви казвам такъв е живота там. Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с художник, с писател. Нищо не стана. Казва: „Как ще обикаляш ти света след като си вегетарианец? “ Та аз го обиколих пак света, живях 20 години в странство, компромиси не направих, особено в старческия дом дето жената искаше да ме принуди да ям месо дето се казва една глупачка, собственичката. Компромиси не правих, ама Бог ме е пазил винаги. Аз съм така силно убеден в това, че човек когато е идейно чист печели!
към текста >>

34. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова.
Ние живеехме под наем, нямахме собствена къща. Отидохме да живеем в къщичката на Веса и Колю Йорданови. Аз съм била 12-годишна тогава, но помня как се преселихме от Хасково. Тогава нямаше бързи влакове. Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба.
към текста >>

35. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно.
2. ЖЕЛЕЗНИТЕ И МЕДНИ ВРАТИ Композитора Петко Стайнов - слепият много обичаше Влади и Влади му казваше, че винаги му правят мръсно и той казваше: „На дърво без плод никой не хвърля камък". Та веднъж пак бяхме там с Учителя, говореше, че си има неприятности и Той му казваше: „Сега ти се затварят железните врати, но ще ти се отворят медните врати". Ама не знам, до края му все бяха врати затворени. Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите. Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали приказки и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение. В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя.
към текста >>

Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон".
Ама не знам, до края му все бяха врати затворени. Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите. Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали приказки и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение. В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това?
към текста >>

Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам.
Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите. Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали приказки и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение. В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това? В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше.
към текста >>

36. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

Той и преди това имаше големи покани, даже и във Ватикана го бяха поканили да свири, но нашите власти не даваха, комунистите се бояха от папата.
“ Първо на първо ти да отидеш в Америка без да платиш нито грош, да си в най-луксозните хотели и въпреки това имаха и джоб- харчлък по 4-5 долара на ден. Е, ти значи 4 долара на сто деца като дадеш те са 400 долара на ден. Ами как ще има, ето защо казваше астролога Иван Антонов: „Ще си известен в цял свят, но няма да имаш пари! “ И така 1-2 месеца преди да си замине той ми казваше: „Мариета, аз ще умра! “ Нали, защото точно тогава му се разнесе славата. Той и преди това имаше големи покани, даже и във Ватикана го бяха поканили да свири, но нашите власти не даваха, комунистите се бояха от папата. Ти ще водиш пионери във Ватикана? Накрая вече бяха се поотпуснали, като виждаха накъде върви света и до нея година когато той умря имаше предвид огромно турне. Трябваше да ходи в Лондон 1990 г. през пролетта, лятото Лондон и всичките Щати, а есента трябваше в Австралия да направи голямо турне. Бяхме пратили вече материали къде ли не, всичко беше уговорено с много големи хонорари, за пръв път.
към текста >>

37. 72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й.
Точно по това време се задава рождената й сестра Ана, приближава се до Него и Той с ръка посочва Паша. "Ето, Паша те чака." Анна я взима под ръка и я отвежда. От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя. Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.
към текста >>

38. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия.
После той ще човърка, ще човърка да дойде до истината. Французинът може да дойде до една оригинална мисъл и да спре там. Само, защото е оригинална, българина няма да се задоволи с това нещо. Нещо по-дълбоко търси нашия българин. Не случайно е имало едно такова учение на Богомилството. Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия. Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме те да се сетят за Учителя.
към текста >>

39. 6. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ

Един папа дойде днеска, който иска да обедини двете църкви даже.
"Е, защо? " "Защото Той е над вас, вие не можете да го нанесете във вашата таблица." На него му стана криво гдето се казва. В края на краищата Той е един духовен водач в България. Но това са вече за мене църковни съзнания. Няма нашо и вашо. Един папа дойде днеска, който иска да обедини двете църкви даже. Ходи чак в Цариград да се среща с Патриарха Цариградски. Ами те продължават християните да разпъват Христос. Днеска се бият в Ирландия. Католици с протестанти след като са изминали хиляди години. Това не е ли разпъване на Христос?
към текста >>

40. 11. РУСИЯ И ВОЙНАТА

21. ЮНИ 1941 Г.

Защото веднъж Учителят ми каза така в началото на войната: "Черният папа се намира в Полша".
В: Нашият народ не възприема формата. Д: Да, той е малко анархично настроен и той бе критичен. Освен това те бяха непросветени хора, те не знаеха нищо, а ставаха попове и т.н. Но по-чисто е от католишкото от гледище на карма. Та не всеки разбира, че ония, католиците, са извършили много престъпления. Защото веднъж Учителят ми каза така в началото на войната: "Черният папа се намира в Полша". Значи Черната ложа е най-силна в Италия и в Полша. "Тя много ще пострада." Поляците загубиха по 3000 души на ден. А това е 6 милиона за 1000 дни. Та имат да си плащат те някои неща, та черният папа е в Полша. Много е интересно когато на 21.юни 1941 г.
към текста >>

Та имат да си плащат те някои неща, та черният папа е в Полша.
Та не всеки разбира, че ония, католиците, са извършили много престъпления. Защото веднъж Учителят ми каза така в началото на войната: "Черният папа се намира в Полша". Значи Черната ложа е най-силна в Италия и в Полша. "Тя много ще пострада." Поляците загубиха по 3000 души на ден. А това е 6 милиона за 1000 дни. Та имат да си плащат те някои неща, та черният папа е в Полша. Много е интересно когато на 21.юни 1941 г. удариха германците Съветския съюз. Беше неделен ден. Отивам аз към салона. Викам: "Учителю, какво става?
към текста >>

41. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България?
Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп. Той е бил в една стара персийска школа. Но също знам на един прием в София при един полковник присъствувах и Стефан беше там и му задават въпроса какво му е отношението към Учителя. В: На кой, полковника? Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България? " И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа.
към текста >>

Значи папата го смята за най-святия човек в България.
В: На кой, полковника? Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България? " И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка".
към текста >>

Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер.
Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка". Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер. Веднага дадоха един сигнал на Учителя и Учителя като му отвинти лампата-крушката, Цеко я зарови в триъгълника при розите. Това бяха много интересни неща, когато близо до Учителя ставаха тия неща. Значи все пак той онзи е знаел кой е Учителят и идва на Изгрева. Защото те, поповете долу се джавкат, но горе духовните водачи си знаят основните задачи, те си знаят цената и знаеха кой каква йерархия заема. Така както Стефан разбираше кой е Учителят.
към текста >>

Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България.
Веднага дадоха един сигнал на Учителя и Учителя като му отвинти лампата-крушката, Цеко я зарови в триъгълника при розите. Това бяха много интересни неща, когато близо до Учителя ставаха тия неща. Значи все пак той онзи е знаел кой е Учителят и идва на Изгрева. Защото те, поповете долу се джавкат, но горе духовните водачи си знаят основните задачи, те си знаят цената и знаеха кой каква йерархия заема. Така както Стефан разбираше кой е Учителят. Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа.
към текста >>

В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали?
Това бяха много интересни неща, когато близо до Учителя ставаха тия неща. Значи все пак той онзи е знаел кой е Учителят и идва на Изгрева. Защото те, поповете долу се джавкат, но горе духовните водачи си знаят основните задачи, те си знаят цената и знаеха кой каква йерархия заема. Така както Стефан разбираше кой е Учителят. Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи.
към текста >>

В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г.
Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх.
към текста >>

на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г.
Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх. И Оф това чакаше.
към текста >>

42. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Д: Тя беше там където си направи къщата Папазов.
В: Това на Изгрева, нали? Д: Брат Сава имаше една бакалничка, която имаше идея на Георги Радев и някои други, да се пише колко е купена стоката, а сам да си даде купувача някоя надценка. Обаче Учителят каза, че много хора ще се съберат тука заради бакалничката, а не заради Школата и така отпадна тази идея. В: Този дядо Сава къде беше? Точно къде беше тази бакалничка? Д: Тя беше там където си направи къщата Папазов. Точно там където е сега Съветското посолство. В: Сега тази бакалничка, тези цени бяха приготвени за някой събор ли? Д: А не. Това си беше като квартална бакалничка. В: Значи много хора ще дойдат заради бакалничката.
към текста >>

43. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

На времето Учителят ми каза: "Черният папа се намира днес в Полша.
Та няма ли да възраснат в живота ни? Ние няма да правим секти и църкви. В църквата се събират всяка неделя на служба, молят се и на другия ден си правят каквото знаят и пак са същите. Християнството върви сега по една външна демонстрация. Ние няма да вървим по този път. На времето Учителят ми каза: "Черният папа се намира днес в Полша. Италия и Полша ще преживеят много страшни неща". Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната. Но ако се приложи като хората със справедливост. Ние направихме едно модерно земеделие. Не може модерно земеделие без колективизация.
към текста >>

Чухме, че новият Папа е канонизирал три нови съвременни светии.
Не може модерно земеделие без колективизация. Но друг е въпросът какви методи се прилагат за разпределение на труда и на благата. Методите на комунизма излезнаха не човешки и това провали всичко. Църквата издига сега догматичният възглед за Бога. А животът е нещо друго. Чухме, че новият Папа е канонизирал три нови съвременни светии. Както при социализма канонизират някой човек като герой на социалистическия труд, дадат му орден и по-голяма заплата. Много хубаво е, че българинът не е религиозен. Той ще тръгне след време по духовен път. Той по дух не е религиозен, понеже гръцката църква донесе толкова поражения и страдания на българския народ. Искаха чрез църквата, в името на Христа да асимилират българския народ.
към текста >>

44. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

" Той отговори косвено: "Аз, когато се срещнах с папата в Рим, той най-напред ме попита: "Какво прави най-светлия човек в България -г-н Дънов?
е избран Кирил. Той имаше и качества на дипломат и т.н. В: А какво беше неговото отношение към Школата, към Учителя? Д: Мога да ти кажа само един случай. Когато на една вечеря на един генерал ли къде беше, какво беше в София, една жена попита митрополит Стефан: "Какво ви е отношението към Учителя Дънов? " Той отговори косвено: "Аз, когато се срещнах с папата в Рим, той най-напред ме попита: "Какво прави най-светлия човек в България -г-н Дънов? " Така отговори. Това беше Пий XI, бе един от духовните папи, заемащ папския престол от 1922-1939 г. И така ще имаш предвид, че Стефан си подстригваше брадата и туряше голфа и си пътуваше из чужбина. В: И как завърши той по-нататък? Д: Ами как завърши той?
към текста >>

45. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

"Папа Колю, искам да водя един разговор, обаче в твоята работилница".
Д: Да и нищо, така че се осъзнаха нашите комунисти, имаха един хъс така към мене, нали което се изрази по най-елементарен начин. Когато минаваха да определят къде трябва да бъдат настанени руски войници, аз отсъствах тогава от стаята си, посочили, че в моята стая трябва да има двама души. И Халачева, хазайката ми се уплаши жената. Казвам й: "Бъди спокойна". Отивам аз вечерта при Колю-обущаря. "Папа Колю, искам да водя един разговор, обаче в твоята работилница". И влизам вътре: "Колю, вие с Тръпка делите моята работилница, защото моята стая е работилница, аз на това пиано предавам уроци и работя, ще има двама руснаци. Колко ще има в твоята? " "Как казва така? " "Най-напред ти като комунист трябва да приемеш ти двама души, после ще изпратиш при мен. Ще отида в комендантството да те изоблича." Колю се уплаши, разбира се: "Няма, бъди спокоен", с него се оправихме.
към текста >>

46. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната.
Всъщност едно време, когато Учителят идва в България, някакси не иде официалният духовен представител да бъде един обикновен духовник. И действително, Учителят ми каза за него, че той бил от стара персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле. Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов? " Така че по върховете, висшето духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан. Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна.
към текста >>

"И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов?
И действително, Учителят ми каза за него, че той бил от стара персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле. Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов? " Така че по върховете, висшето духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан. Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата?
към текста >>

И сутринта радиото съобщи, че папа Пий XI е починал в същото това време.
Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата? Д: Крушката изгасна, привечер беше и Учителят стоя така известно време и каза: "Новият ще бъде вече с по-малък ампераж" и каза на Цеко да постави, той се занимаваше с електрическите работи на Изгрева, да постави крушка с по-малко свещи. И сутринта радиото съобщи, че папа Пий XI е починал в същото това време. Както виждаш, дават се сигнали веднага на Учителя. Учителят казал Цеко да отвърти крушката и Му я даде и Учителят помня му нареди да я зарови в триъгълника при розите. Това са неща изобщо за Школата, но са много интересни и да кажем, свидетели са няколко души на такова нещо и опитнос-тите са много, как да ти кажа, дето се казва, който има очи да гледа и който има уши да слуша. Та официалната църква в лицето на нейния водач не е водила война, няма така лошо отношение към Учителя. В: Значи с крушката се зарови папа Пий XI?
към текста >>

В: Значи с крушката се зарови папа Пий XI?
И сутринта радиото съобщи, че папа Пий XI е починал в същото това време. Както виждаш, дават се сигнали веднага на Учителя. Учителят казал Цеко да отвърти крушката и Му я даде и Учителят помня му нареди да я зарови в триъгълника при розите. Това са неща изобщо за Школата, но са много интересни и да кажем, свидетели са няколко души на такова нещо и опитнос-тите са много, как да ти кажа, дето се казва, който има очи да гледа и който има уши да слуша. Та официалната църква в лицето на нейния водач не е водила война, няма така лошо отношение към Учителя. В: Значи с крушката се зарови папа Пий XI? Д: В същото време е починал той. Тези сигнали, които се дават не са случайни. Те идват от Невидимия свят. В: И той според баща ви беше повече за дипломат? Д: Баща ми каза, той беше един умен мъж: "Повече ми се струва беше за дипломат, отколкото за духовник" и той мечтата му е била да стане патриарх, не можа да стане, нали той си остана екзарх.
към текста >>

47. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата.
С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги.
към текста >>

48. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата".
Росица Атанасова. Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии". Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет.
към текста >>

Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата".
Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си.
към текста >>

Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата".
Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса". Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на едно място, че е излъгал. Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто.
към текста >>

Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват.
към текста >>

За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата".
Това бяха: Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов. Аз дойдох по-кьсно на Изгрева. Брат Пеньо е разправял този случай на много места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат, произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно.
към текста >>

49. 2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ.
А от къде ги знаеше тези идеи президента на САЩ? В един от разговорите с приятелите, Учителят каза: "Американският президент Уилсън е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен да създаде Организацията на обединените народи". И наистина, той предложи план за създаване Организацията на обединените народи. Някой трябваше от учениците на Бялото Братство да довърши онова, което на времето, в миналия век Наполеон Бонапарт не можа да изпълни. А според Учителят той бе изпратен от Невидимия свят на земята и имаше мисия. Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ. Но това той не можа да изпълни. Той бе подведен и отклонен и тръгна да воюва срещу Николай I и Русия. А според Учителя и Наполеон и Николай I бяха ученици на Бялото Братство. Те горе бяха равни. Ето какво преживяхме, както в света, така и България.
към текста >>

50. 56. БИБЛИЯТА

Но това, за което съм могла, съм се старала да живея и тука, и при Гена Папазова, и на Изгрева, и където съм живяла, не съм живяла така със спорове и с кавги.
Тези думи на баща ми са ме ангажирали, разбирате ли, това доверие което е имал към мене ме ангажира, ама вътрешно ме ангажира. И после и това ми легна на мене това, че аз мога да го направя както той мисли. И наистина, аз не съм имала спорове никога вкъщи, нито с втората си майка, нито с хората с които съм живяла. Че аз не съм била изправна, защото аз имам още несъвършенства, ама това е за неща които не съм видяла, които не съм осъзнала, неща които аз имам да изработвам в себе си. Смятам, че и невидимия свят за това не може да ме съди. Но това, за което съм могла, съм се старала да живея и тука, и при Гена Папазова, и на Изгрева, и където съм живяла, не съм живяла така със спорове и с кавги. Трудно е да бъдеш разумен в отношенията си между себеподобните. Когато минавах през изпитания в моя път Учителят веднъж говори за разумността и накара другите две стенографки да ми го извадят, и да ми го предадат. Било за мен. А аз смятам, че и вас ще ползва. Затова го прилагам.
към текста >>

51. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Е.А.: Гена Папазова е ученичка, мисля в Търново.
Викам, това е невъзможно той да е влязъл във връзка, майка да Му е казала, или някой друг човек да Му е разказал. Аз живея в стаята тук от една година и не знам, че преди мене е живяла една мома, не е ставало въпрос да ми кажат, камо ли пък друг човек да знае. И вече това ми остава в съзнанието като една възможност, но понеже не познавах духовните сили на Учителя, остана така под една въпросителна. Човек не е склонен да приема тия неща, когато не познаваш човека и затуй взех да си казвам и хората от света като не знаят за туй мъчно е да приемат това нещо. В.К.: А тази опитност с Гена? Е.А.: Гена Папазова е ученичка, мисля в Търново. Паша я запознава с учението. Но къде са се срещнали точно не знам, защото Паша беше учителка в Русе, когато Гена е в осми клас. И в осми клас Паша е учителка на Гена. Значи в Русе са били и тя като завършила края на учебната година. Гена е добра ученичка, освобождават я от цялата матура, но по времето беше задължително всеки да държи писмен изпит.
към текста >>

52. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Нашата сестра Гена Папазова в 1923 год.
Затова по закон се освобождавали от служба двама или трима на сто или на хиляда души /не зная точно/ - по жребие. Учителят изтеглил жребието, за да бъде освободен от служба. Така той не е служил войник и бил свободен за цял живот. Но как е знаел, че няма да служи, когато това е ставало по жребие? Друг случай. Нашата сестра Гена Папазова в 1923 год. завършва гимназия в Търново. Тя е била добра ученичка и била освободена от цяла матура, но е трябвало да държи писмен изпит по български език, който бил задължителен за всички. След като ги разпускат в края на годината за да се приготвят за матурата, сестрата е била свободна и с една група братя и сестри отишли на екскурзия в околностите на Търново. Там набрали много горски ягоди и някой от групата предложил на младата сестра да отиде в София и да занесе ягодите на Учителя. Тя тръгва, отива на ул.
към текста >>

53. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Е.А.: За нея, за Гена Папазова.
В.К.: Четем. Друг случай: „Нашата сестра Г.П. в 1923 год. завършва гимназия в Търново". Тоя случай за кого се отнася? Е.А.: За нея, за Гена Папазова. В.К.: А този случай тя ти го разказва? Е.А.: Тя го разказва, да. В.К.: Този случай за нея се отнася. Е.А.: За нея се отнася, ама тука разказвала ли съм го? В.К.: Разказала си го.
към текста >>

В.К.: Значи за Гена Папазова.
Е.А.: За нея се отнася, ама тука разказвала ли съм го? В.К.: Разказала си го. Е.А.: Той е така много характерен случай. В.К.: За матурата. Е.А.: За матурата и такова за послушанието. В.К.: Значи за Гена Папазова. Е.А.: Тя се завръща в Търново с ужас. Тя се завръща с ужас, щото как ще каже на родителите си, че пропуснала срока за матурата? А като отива, по пътя още я срещат тези съученички „Гена, знаеш ли, че се отложи матурата? " В.К.: Ха, ха,...Е.А.: Сега, пък Учителят я задържа. И тя се чуди.
към текста >>

54. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

Живеех в дома на Гена Папазова, на ул.
Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствувана. Живеех в дома на Гена Папазова, на ул. „Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени направени от мене, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде и одобряваше или казваше как по-добре да бъде. В.К.: Значи тук на сцената излиза и Катя Грива.
към текста >>

55. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Е.А.: Гена Папазова казва, че аз съм го казвала преразказване, пък тя казва редактиране на беседите.
В.К.: Тя не иска този израз. Е.А.: Израз, да. В.К.: А то така ли беше? Е.А.: Ами как да ти кажа сега, тя каза, че е редактиране това. В.К.: Кое е редактиране? Е.А.: Гена Папазова казва, че аз съм го казвала преразказване, пък тя казва редактиране на беседите. В.К.: Да, ама ако ги събереме беседите, които са печатани 1925, 1926 год. с печатаните в 1940 год. и сравним, ще видим, че не може в един и същи ден да има такива беседи. Е.А.: Има ги. В.К.: Дето не можеш да познаеш страницата, какво е написано преди и след това, след 15-20 години, защото е преразказано. Е.А.
към текста >>

Е.А.: Е, сега Гена Папазова каза, че не е било така, пък аз го знам така от Паша.
" За точност. В.К. Четем: „В работата си Паша в началото беше подпомогната от нейната сестра Ана Теодорова". Сега Учителят й предложил да захване, тя отказала, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Не е могла да се справи или какво? Е.А.: Е, сега Гена Папазова каза, че не е било така, пък аз го знам така от Паша. Не, тя не се захвана. Не се зае да редактира беседите. Разбираш ли? В.К.: А тя не посмя да редактира. Е.А.: А, това е моето впечатление.
към текста >>

56. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква.
Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини. Признава владенията на Атон от Гърция. На 24 юли 1923 г. в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон. 11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г. тълпа, водена от папа Ефтимий прониква в покоите на патриарх Милетиос IV и го подлага на поругание. Той е изгонен от Цариград. Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим. Свалят се от фенер вензелът на Византия - двуглав орел върху златно поле.
към текста >>

тълпа, водена от папа Ефтимий прониква в покоите на патриарх Милетиос IV и го подлага на поругание.
Признава владенията на Атон от Гърция. На 24 юли 1923 г. в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон. 11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г. тълпа, водена от папа Ефтимий прониква в покоите на патриарх Милетиос IV и го подлага на поругание. Той е изгонен от Цариград. Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим. Свалят се от фенер вензелът на Византия - двуглав орел върху златно поле. Новоизбраният патриарх също подава оставка -Константин VI е изгонен. На негово място на 17 юли 1925 г.
към текста >>

Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим.
в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон. 11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г. тълпа, водена от папа Ефтимий прониква в покоите на патриарх Милетиос IV и го подлага на поругание. Той е изгонен от Цариград. Новоизбраният Григориос VII също е атакуван от тълпа, водена от папа Евтим. Свалят се от фенер вензелът на Византия - двуглав орел върху златно поле. Новоизбраният патриарх също подава оставка -Константин VI е изгонен. На негово място на 17 юли 1925 г. е избран Василий, грък, но роден в Турция. Така на Вселенската патриаршия е нанесен удар от политическо и духовно естество.
към текста >>

57. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква.
5.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена. На 24 март 1201 г. на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква.
към текста >>

кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме.
на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. Унията, сключена между България и Рим имала политически характер. Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди. Още същата година, на 13 април 1204 г., войските на западните.рицари от IV кръстоносен поход превзели Константинопол.
към текста >>

Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди.
На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. Унията, сключена между България и Рим имала политически характер. Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди. Още същата година, на 13 април 1204 г., войските на западните.рицари от IV кръстоносен поход превзели Константинопол. Надменността на латинците и враждебните им действия срещу Калоян доказали, че унията е един формален църковно-политически акт. Когато кръстоносната армия приближавала Одрин на 29 март 1205 г. над кулите се развявали знамената на българския цар Калоян, на който личали кръстът и ключовете на Св. Петър, дадени им от папата в Рим.
към текста >>

Петър, дадени им от папата в Рим.
Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди. Още същата година, на 13 април 1204 г., войските на западните.рицари от IV кръстоносен поход превзели Константинопол. Надменността на латинците и враждебните им действия срещу Калоян доказали, че унията е един формален църковно-политически акт. Когато кръстоносната армия приближавала Одрин на 29 март 1205 г. над кулите се развявали знамената на българския цар Калоян, на който личали кръстът и ключовете на Св. Петър, дадени им от папата в Рим. На 14 април българите нанесли поражение на рицарите и бил пленен Балдуин Фландърски -императорът на латинците. През 1204 г. бил превзет Солун от рицарите, като жителите на Солун се споразумели да го предадат на Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода, който на 4.IX.1207 г. загинал, пронизан от българска стрела и главата му била изпратена на Калоян. В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска.
към текста >>

Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната правоолавна църква, която е предлагала по-голяма самостоятелност, отколкото папата от Рим.
Димитър и го е наранил с копието си. Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей. От една страна чрез него се освобождава България от византийско робство, а от друга страна той служи за Меч Господен и бич Божий срещу онези, които нарушавали пътя Господен. Всички Асеневци са били посечени и погинали, според историците, от родственици и племеноверци след вражди и свади. Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната правоолавна църква, която е предлагала по-голяма самостоятелност, отколкото папата от Рим.
към текста >>

58. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г.
османците превземат Солун с щурм. Всички църкви са превърнати в джамии. Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св.
към текста >>

59. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

На 8 ноември 1204 г., от името на папа Инокентий III, българският владетел Калоян е коронясан за крал от изпратения от Рим кардинал Лъв.
7. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ На 13 април 1204 г., Константинопол, столица на Византия, е превзета от кръстоносците, като завладяват европейската част на византийската империя. На 8 ноември 1204 г., от името на папа Инокентий III, българският владетел Калоян е коронясан за крал от изпратения от Рим кардинал Лъв. На 14 април 1205 г. цар Калоян разбива при Одрин рицарите от IV кръстоносен поход, изпратени от папа Инокентий III. В Мала Азия възниква Никейската империя от останалата незавладяна Византия. Тя изгражда отбранителна система срещу селджукските турци През 1261 г. Никейската империя превзема отново Константинопол и възстановява Византия, начело с Михаил VIII Палеолог (1259-1282 г.).
към текста >>

цар Калоян разбива при Одрин рицарите от IV кръстоносен поход, изпратени от папа Инокентий III.
7. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ На 13 април 1204 г., Константинопол, столица на Византия, е превзета от кръстоносците, като завладяват европейската част на византийската империя. На 8 ноември 1204 г., от името на папа Инокентий III, българският владетел Калоян е коронясан за крал от изпратения от Рим кардинал Лъв. На 14 април 1205 г. цар Калоян разбива при Одрин рицарите от IV кръстоносен поход, изпратени от папа Инокентий III. В Мала Азия възниква Никейската империя от останалата незавладяна Византия. Тя изгражда отбранителна система срещу селджукските турци През 1261 г. Никейската империя превзема отново Константинопол и възстановява Византия, начело с Михаил VIII Палеолог (1259-1282 г.). Защитните погранични укрепления били занемарени и рухнал защитният пояс, Османският владетел Орхан (1326-1362 г.) завладява гр. Бруса и я обявява през 1329 г.
към текста >>

60. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

войските на мамелюкския египетски султан Халил превземат сирийската крепост Акра, която е последната територия на кръстоносните походи на папата, върху която са се веели християнски знамена.
9. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ На 18 май 1291 г. войските на мамелюкския египетски султан Халил превземат сирийската крепост Акра, която е последната територия на кръстоносните походи на папата, върху която са се веели християнски знамена. Мамелюците стават господари на източното Средиземноморие. Кръстоносната идея излиза на преден план. Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход.
към текста >>

Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария.
9. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ На 18 май 1291 г. войските на мамелюкския египетски султан Халил превземат сирийската крепост Акра, която е последната територия на кръстоносните походи на папата, върху която са се веели християнски знамена. Мамелюците стават господари на източното Средиземноморие. Кръстоносната идея излиза на преден план. Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход. През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол.
към текста >>

папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход.
войските на мамелюкския египетски султан Халил превземат сирийската крепост Акра, която е последната територия на кръстоносните походи на папата, върху която са се веели християнски знамена. Мамелюците стават господари на източното Средиземноморие. Кръстоносната идея излиза на преден план. Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход. През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол. На 26 септември 1396 г, кръстоносната армия претърпява пълен разгром. Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп.
към текста >>

папа Евгений IV назначава за свой легат в Унгария, Бохемия, кардинал Юлиян Чезарини.
принуждава османския владетел Мехмед I да признае правото й на търговия в османските владения. На 5 юли 1439 г. на тържествена церемония в църквата „Санта Мария дел фиоре" се е прочел официалния документ за унията между Ватикана и източното православие. Открит е фронта за кръстоносен поход. През 1442 г. папа Евгений IV назначава за свой легат в Унгария, Бохемия, кардинал Юлиян Чезарини. На 1.1.1443 г. папа Евгений IV издига и обявява була към цялото християнство за поход срещу османците. Наречен е „Дългият поход", но отрядите се събират бавно. Пропуснати са летните месеци за похода, Войската тръгнала от Унгария, предвождана от Владислав, младия 19 годишен крал на Полша и Унгария (1440 г.), но действителен вожд на похода е Ян Хунияди. На края на месец октомври 1443 г.
към текста >>

папа Евгений IV издига и обявява була към цялото християнство за поход срещу османците.
на тържествена церемония в църквата „Санта Мария дел фиоре" се е прочел официалния документ за унията между Ватикана и източното православие. Открит е фронта за кръстоносен поход. През 1442 г. папа Евгений IV назначава за свой легат в Унгария, Бохемия, кардинал Юлиян Чезарини. На 1.1.1443 г. папа Евгений IV издига и обявява була към цялото християнство за поход срещу османците. Наречен е „Дългият поход", но отрядите се събират бавно. Пропуснати са летните месеци за похода, Войската тръгнала от Унгария, предвождана от Владислав, младия 19 годишен крал на Полша и Унгария (1440 г.), но действителен вожд на похода е Ян Хунияди. На края на месец октомври 1443 г. нанасят поражение на османците до Ниш, на 22.XI.1443 г. стигат Пирот.
към текста >>

Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II.
При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
към текста >>

61. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора.
10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА На 1 септември 1444 г. предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин.
към текста >>

Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят.
предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г.
към текста >>

А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт.
Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария. Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит.
към текста >>

62. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново.
Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители. В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша. В „Повесть временнмх лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка. Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I. За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново. А византийските свещеници са върнати позорно в Цариград. През 863 г. съборът на римските епископи анатемосал патриарх фотий в Цариград и обявил схизма срещу Патриаршията. През 870 г. в Цариград се свиква събор между Източната и Западната църква, за да се преодолее схизмата.
към текста >>

папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград.
българите потвърждават, че в страната, която са завладели, са намерени гръцки свещеници. На събора през 870 г. се решава България да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ. Разривът между Цариград и Ватикана е окончателен. През 881 г. папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград. На 16 юли 1054 г. легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква. На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата. Така се е оформило разделянето на църквите. По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец.
към текста >>

легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква.
се решава България да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ. Разривът между Цариград и Ватикана е окончателен. През 881 г. папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград. На 16 юли 1054 г. легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква. На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата. Така се е оформило разделянето на църквите. По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец. Второто южнославянско културно нашествие върху Русия е по времето, когато България пада под турско робство. През 1393 г.
към текста >>

На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата.
Разривът между Цариград и Ватикана е окончателен. През 881 г. папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград. На 16 юли 1054 г. легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква. На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата. Така се е оформило разделянето на църквите. По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец. Второто южнославянско културно нашествие върху Русия е по времето, когато България пада под турско робство. През 1393 г. пада Търново, през 1396 г.
към текста >>

63. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

наемниците на Михаил VIII Палеолог, бивши кръстоносци, обсаждат Атон, за да сломят съпротивата на монасите, които се противопоставят на уния с папата.
Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса. Манастирите в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно. През 1044 г. арабите го опустошават. През 1275 г. наемниците на Михаил VIII Палеолог, бивши кръстоносци, обсаждат Атон, за да сломят съпротивата на монасите, които се противопоставят на уния с папата. А преди това Михаил VIII Палеолог, византийски император, през 1201 г. отвоювал Цариград от латинците, не ги прогонва, а ги задържа при себе си като наемници. Така, на 10 октомври 1275 г. обградили кулата на Зограф - българския манастир и с дърва, натрупани до върха, я запалили и към 20 монаси били изпепелени, заедно с безценни исторически реликви, свидетелства за миналото на българския народ. През 1308 и 1311 г.
към текста >>

64. I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ

Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос.
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото Му лице с брада, разделена по средата е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в Него дълго, поради греещото изящество на Неговите черти.
към текста >>

65. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх.
АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС ПРОСЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 ГОД. Руско-български сборник, София, 1929 год. (стр. 238-249) АЛЕКСАНДЪР !! И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС Дългогодишната и тежка борба, която българският народ води през XIX век с цариградската патриаршия за сдобиване с народна иерархия и за обособяване като отделна самобитна народност в турската империя, в развитието си достигна до решителна фаза на връх Великден, 3 април 1860 г. В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка.
към текста >>

66. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и за църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново. Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти. И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год. 26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво.
към текста >>

67. 4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин.
Като се чуло обаче, че се строи в с. Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се,- че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села.
към текста >>

68. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Палиците (Габровско); 30) Папаз Иван от Трявна; 31) Стоян Бахчеванджи, 32) Драган Василев; 33) Стойко Жеков от с.
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с. Палиците (Габровско); 30) Папаз Иван от Трявна; 31) Стоян Бахчеванджи, 32) Драган Василев; 33) Стойко Жеков от с. Карахюсеин и синовете му Жеко, Коста, Иван и Тодор. Ст. Жеков произхожда от Одрин, гдето баща му е бил свещеник; 34) Арабаджи Тодор от Ямбол; 35) Антон Недялков Карабатак от с. Куюджук; 36) Янаки фурнаджи от Ямбол; 37) Терзи Никола от с. Дебелец (В. Търновско); 38) Арабджи Стоян; 39) Кюркчи Генчо от В.
към текста >>

Климентово; 78) Гаки Тодоров; 79) Илия Папаз Иванов; 80) Жеко (бъчвар); 81) бричкаджи Г.
Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих. Риболов; 74) Стоян Куюджук, 75) Н. Праматарев; 76) Еширо-олу Христо; 77) Арабджи Никола Панайотов от с. Климентово; 78) Гаки Тодоров; 79) Илия Папаз Иванов; 80) Жеко (бъчвар); 81) бричкаджи Г. Жеков от Ямбол; 82) Н. П. Корчев от Самоков; 83) Табак Марин Андреев; 84) Табак Павли\ 85) Арабаджи Васил Калчо-олу от Ямбол; 86, 87) Балтаджи Кирак и брат му Драган, бъчвар от Ямбол; 89) Бони Данаил от Казанлък; 90) Балтаджи Станев от с. Девня; 91) Ханджи Стоян от Ямбол; 92) Абаджи Трифон; 93) Г. Страшимиров; 94) П. Павлов; 95) Конда Кателев; 96) Ст.
към текста >>

69. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Папазоглу; Добрич - х.
Минчоглу, а епархията-архимандритх. Теодосий, игумен на Капиновския манастир, и иконом поп Петко; Свищов (околията) - йеромонах Пахомий, а града - иконом поп Христо; Ловеч - д-р Коста Павлов; Шумен - д-р Вичо Панов; Сливен - Иван Добровски (Добрович); Ст. Загора - х. Господин Славов; Самоков - Захари х. Гюров; Казанлък - Хр. Папазоглу; Добрич - х. Ив. х. Вълков; Русе - Костаки Маринов; Варна - Атанас Георгиев. Други градове натоварили живущите в Цариград българи да ги представят: Кюстендил избрал за свой представител д-р Захарий Струмски; Одрин - Цвятко Узунов; Плевен - Хараминков; Разград- Константин Славчевич; българите от Букурещ - х. Н. х. Минчоглу, Хр.
към текста >>

70. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Тогава Гена Папазова, асистент, после доцент в Агрономическия факултет и сестра от Школата, предлага една стая на Елена в своя апартамент, намиращ се на реката между Орловия мост и Военното училище.
С малки изключения, приятелите, които бяха останали на този свят, ги разселиха по различните квартали на София. На стенографките Елена Аьдреева и Паша Теодорова не им дадоха жилище. Паша си имаше своя лична къща и имаше възможност да си реши проблема по-лесно. Елена обаче нямаше нищо. Къде да отиде? Тогава Гена Папазова, асистент, после доцент в Агрономическия факултет и сестра от Школата, предлага една стая на Елена в своя апартамент, намиращ се на реката между Орловия мост и Военното училище. Условието да ползва квартирата беше само едно: да не се забиват никакви гвоздеи по стените, тавана и пода. Всички аксесоари, необходими за една жилищна стая, трябваше да се закрепят без гвоздеи. Е, трябва да кажа, че успях, защото на мен бе възложено това. Трудно, но се справих. Така сестра Елена Андреева заживя там.
към текста >>

71. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIII

Гена Папазова разказва спомените си. 29.
Хилда - в шлифера, съпруга на Васко Искренов. 2. Димитрина Атанасова. 3. Паша Теодорова. 4. Елена Андреева. 25, 26, 27,28. Гена Папазова разказва спомените си. 29. Петър Говедев - убитият баща на Милка Говедева през 1923 г. 30. 31. Милка Говедева в Букурещ. 32. Милка Говедева като абитуриентка. 33. Милка Говедева на 4 години с майка си Ана Каролева и баба си Елиница, която държи сестра й Вяра. 34.
към текста >>

72. СЪДЪРЖАНИЕ

Гена Папазова …………………………………………………………….....335 - 392 IV.
СЪДЪРЖАНИЕ I. Стефан Тошев……………………………………………………………….. 3 - 158 II. Паша Теодорова………………………………………………………….....59 - 334 III. Гена Папазова …………………………………………………………….....335 - 392 IV. Милка Говедева …………………………………………………………......393 - 509 V. Анриета Маркова Жерберт …………………………………………..........510 - 513 VI. Лидия Соломонова Аладжем …………………………………….............514 - 548 VII. Магдалина Стефанова Григорова ……………………………................549 - 565 VIII. Вяра Христова …………………………………………………………........566 - 574 IX.
към текста >>

73. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Папазов писах в редакцията на „Житно зърно".
А. К. П. Б. А.! Получих писмото и записа. От октомврий съм по обиколка със сказки. Обиколих досега някои градове в Южна България. За г. Папазов писах в редакцията на „Житно зърно". И всички други справки ще се направят, както ми пишете. Моят адрес: Чрез Тодор Абаджиев, търговец (за Б. Боев) - Ямбол. Този адрес важи само ако ми пишете веднага, понеже в Ямбол няма да се бавя много време. В София смятам да се завърна през втората половина на декемврий; ще гледам във всеки случай преди Нова година.
към текста >>

74. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

Паша Теодорова

ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов 24.02.1972 година Мила Цанке, Пиша ти малко късно, защото след изпращането на с.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които геройски превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат. Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост. И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов 24.02.1972 година Мила Цанке, Пиша ти малко късно, защото след изпращането на с. Паша заболяхме и двамата - безсъние, главоболие, температура, хрема, малко кашлица и силно понижен дух. Когато сме само двама, мълчим, а пред гостите едва говорим, повече лежим и почти не ядем. Бавно се възстановяваме. Липсва ни централната личност, а и самата раздяла е тежка. С. Паша ни напусна на 12 т.м.
към текста >>

75. ПОСЛЕСЛОВ (от Вергилий Кръстев)

Паша Теодорова

Една малка част получих от Гена Папазова.
Бяха подбрани нейни оригинални текстове, написани лично от нея на собствената й пишуща машина. Вероятно е да има и други нейни останали текстове и писма, както и послания. Но това, което се публикува, не е малко. Всичко е по нейния оригинал. Дори е много. Една малка част получих от Гена Папазова. Другото събрах сам-самичък. А що се отнася за публикувания материал от стр. 241- 254 (от N 16 до N 18) трябва читателят да се запознае с „Изгревът", том IX,стр. 669-727, 775-789, 797801, 801-824, „Изгревът", том X, стр. 759-763. И лично да провери след това с отпечатани към 2000 г.
към текста >>

76. ГЕНА ПАПАЗОВА (18/21.09.1903-12.02.1979 г.)

ГЕНА ПАПАЗОВА (18/21.09.1903-12.02.1979 г.) I.
ГЕНА ПАПАЗОВА (18/21.09.1903-12.02.1979 г.) I. Паша Теодорова-описание на живота й. II. Агрономът и развръзката на кармата му.
към текста >>

77. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова (Г.
I. ПАША ТЕОДОРОВА (1887-1972) ОПИСАНИЕ НА ЖИВОТА Й 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ Вергилий Кръстев (В. К.): Разкажете ни за Паша Теодорова. Гена Папазова (Г. П.): Най-напред трябва да Ви разкажа нещо за най-близките й, защото тя не е живяла сама. Това бяха три сестри: Надя, Аня и Паша. Надя е Надежда, Аня си е Ана, а Паша - Параскева. Те са родени от Мария и Петър. Мария е майката - българка от Болград, а Петър е руснак, точно от кое населено място, там не знам.
към текста >>

Защото те говореха „папа", „маминка", „папа", „маминка", и аз не знаех името даже на майката, с голяма трудност си припомних, че името й е Мария.
В.К.: А тя беше родена през 1887 година. Г.П.: Значи в 1887 година той се е поминал. В.К.: А в кой месец и кой ден е родена Паша? Г.П.: Това не знам. Даже ако щете аз не знаех и името на баща й, че по-после се сетих от паспорта й, че е Петър. Защото те говореха „папа", „маминка", „папа", „маминка", и аз не знаех името даже на майката, с голяма трудност си припомних, че името й е Мария. Защото тя беше само „маминка", но беше стълб за тях. Тя беше умна, разумна, не само умна. В.К.: Бащата си заминава, а препитанието изрично на семейството е от майката. Г.П.: Препитанието от майката, но децата едно по едно израстват. Майката е богата, не знам сега това богатство дали е било лично нейно или е било и на съпруга й, обаче ходи често в Болград, продава там земи и с тези земи доизглежда децата си.
към текста >>

Вие сега се казвахте Гена Папазова коя?
Г.П.: В Русе. В.К.: Като ученичка. Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточниме, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова. В.К.: В коя година сте родена? Г.П.: 1903 година. В.К.: Месец и дата?
към текста >>

Йонева Папазова.
Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточниме, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова. В.К.: В коя година сте родена? Г.П.: 1903 година. В.К.: Месец и дата? Г.П.: 18 септември по стар стил. В.К.: 18 септември.
към текста >>

78. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА Г.П.: Аз имам съпруг.
8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА Г.П.: Аз имам съпруг. Той е юрист, весел, работлив, с дар на писател. Бил е помощник-кмет във Видин, редактирал е там техния вестник, общински ли, какъв не го знам какъв беше, интелигентен човек. Той ми знаеше убежденията, той нямаше убеждения. Обикновени убеждения, не някакви. Ако искате, и политически нямаше.
към текста >>

79. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ В.К.: Сега искам да ми разкажете нещо за вашия живот, така последователно и за вашия род.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ В.К.: Сега искам да ми разкажете нещо за вашия живот, така последователно и за вашия род. Г.П.: Родена съм в Дебелец, в едно заможно селско стопанство. Село Дебелец, сега е град. Още на времето беше голямо село. В.К.: То къде е точно? Г.П.: До Търново, на пет километра.
към текста >>

Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе.
Г.П.: Виж го как изскочи това нещо от акъла ми. Ей сега ви го казах. Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници.
към текста >>

Един ден среща Палазов моя баща. Папазов.
Г.П.: Значи баща ми ги обучаваше, по военно нареждане става. В.К.: Обучава ги. Г.П.: Не им знам степените, бе, обучава ги. И този учител, Палазов, не.се е подчинявал и баща ми го наказва. Щото той строг човек и дисциплиниран и т.н. Един ден среща Палазов моя баща. Папазов. Вика: „Твоята дъщеря е при мен." Разказал му каквото знае, каквото ме познава и се сдобряват двамата. Палазов и Папазов се одобряват. Сега баща ми от една страна има любимата си дъщеря, разумната, но която той подготвяше. Той ме подготвяше за смъртта си. И казваше така: „Знай, че повече от 50 години едно домакинство не се задържа.
към текста >>

Палазов и Папазов се одобряват.
Г.П.: Не им знам степените, бе, обучава ги. И този учител, Палазов, не.се е подчинявал и баща ми го наказва. Щото той строг човек и дисциплиниран и т.н. Един ден среща Палазов моя баща. Папазов. Вика: „Твоята дъщеря е при мен." Разказал му каквото знае, каквото ме познава и се сдобряват двамата. Палазов и Папазов се одобряват. Сега баща ми от една страна има любимата си дъщеря, разумната, но която той подготвяше. Той ме подготвяше за смъртта си. И казваше така: „Знай, че повече от 50 години едно домакинство не се задържа. То се разпилява. Женят се, тръгват насам- натам, разпиляват се." Подготвяше ме тъй, както не е говорил с другата, голямата ми сестра, три години по-голяма от мен, никога така не е говорил и както и да е.
към текста >>

80. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

А те отиват, работниците, и му се оплакват, че дошла една Папазова, която ги кара да работят.
Най-напред направих парк върху чист пясъчник, като избрах подходящи растения. Организирах работниците. Всеки на място да се явява, всеки това да прави, отчет на всичко и т.н. Добре, но тогава беше земеделски режим. А там имаше народен представител - Йотов. А те отиват, работниците, и му се оплакват, че дошла една Папазова, която ги кара да работят. И тоя ахмак: „Как така ще малтретираш нашите партизани? " Земеделци. И ме назначават на по-високо място. Пращат ме в опитната станция в Пловдив, който стана после институт. Там ме приемат с добре дошла и Христо Даскалов ме прави специалист по декоративната растителност.
към текста >>

81. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА

21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА София, 26.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА София, 26. IV. 1927г. Н. Л. К. Б. Л! Добра Гена, На теб и на всички в къщи ви честито Възкресение Христово! Нека тази идея дълбоко залегне в съзнанието ти та при всички случаи в живота ти на мрак, тъмнина и смърт в съзнанието ти да знаеш, че има и възкресение, има и нов живот. Бъде добра и весела и уповай само на Бога! Никакъв човешки ум, никакво човешко сърце, никаква човешка дума, колкото и сладка да е, не може да изведе човека на светлия и красив пък към Бога.
към текста >>

Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с.
Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита. Поздрави майка си, Гечо и останалите. Ако видиш Петра, също и него поздрави! Всичко хубаво ти желаем всички у дома: N 136. Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят.
към текста >>

в дома на доцент Гена Папазова, ул.
Ако видиш Петра, също и него поздрави! Всичко хубаво ти желаем всички у дома: N 136. Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят. Когато подготвих твоите спомени, през есента на 1991 г. се обадих на твоята племенница и осиновена дъщеря по телефона - Радка Цанкова, за да предаде някоя твоя снимка или на Паша Теодорова. Тя се зарадва и ми каза, че има такива снимки, като пожела да се видим и пием кафе.
към текста >>

Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят.
Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Адресирано до г-ца Гена Йонева Папазова, студентка по агрономия, с. Дебелец, Търновско. Магнетофонният запис бе направен януари 1988 г. в дома на доцент Гена Папазова, ул. „Клемент Готвалд" 31А. Уважаема сестра Гена Папазова, Ти сега си в Невидимия свят. Когато подготвих твоите спомени, през есента на 1991 г. се обадих на твоята племенница и осиновена дъщеря по телефона - Радка Цанкова, за да предаде някоя твоя снимка или на Паша Теодорова. Тя се зарадва и ми каза, че има такива снимки, като пожела да се видим и пием кафе. През месец май 2000 г. я потърсих по телефона и обясних, че се обаждам за снимките, които тя бе обещала.
към текста >>

82. 32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

Милка Говедева

Говори се, че Гена Папазова го е продала.
А сега мисля реставрация ще има, ама кой ще наследи тая реставрация? Тя има някаква племенница, на братовчедката й Жели, дали може тя да вземе, не знам. Те упрекваха Паша за това, ама на Паша имаше завещан имот в Казанлък, на д-р Дуков. Къде е тоя имот? Братски имот. Говори се, че Гена Папазова го е продала. Вярно ли е? Аз не знам. В.К.: Не знам. М.Г.: Нали? Елена ми го е казвала това нещо.
към текста >>

Също Гена Папазова се разпореждаше с него.
Аз не знам. В.К.: Не знам. М.Г.: Нали? Елена ми го е казвала това нещо. После на Паша имаше и друг имот. Също Гена Папазова се разпореждаше с него. В.К.: Тя две къщи ли е имала Паша? М.Г.: Само една къща и тя половин къща, тя не е цяла къща. Тя бе половината на Заимов, половината на нея. Те са били близки тогава, нали. Те са от Болград.
към текста >>

83. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

И сутринта става детето и вика: „Мамо, искам да папам!
" Като се разболя, викам доктор. Викам: „Докторе, ако ще вземайте ми всеки ден по пет лева, но детето не е добре, не ще да се храни, не ще водичка, нищо не ще. Ако умре, викам, баща му, как ще отговарям, без да му кажа? " И той нищо не ми каза, отиде си. Вечерта сънувам Учителя как влиза и нищо не каза, хвана го така за рамото, без да говори нещо и го изкара навънка и пише, пише рецепта и ми я даде. И сутринта става детето и вика: „Мамо, искам да папам! Гладен съм." Оздравя, Той го излекува, Учителят. И така седяхме. После вика: „Кога дойде моят татко, да идеме дома." У дома иска да идеме. И аз писах на баща му всичко и той пристигна, взема ни и ни заведе в Годеч, тука Софийско и там намерихме квартира, бяхме много добре. Там децата играеха цял ден на поляната.
към текста >>

" - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата.
Викам: „Кой ти позволи тука? " Един път дойде тука одраскан. Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел. „Кой ти разреши да идваш тука? " - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата. Беше се научил да бозае от кравата. Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя? М.Д.: Ами той много обичаше да ходи там. Ходехме винаги в градината и срещаме и Учителя. „Хайде, мамо, искам дядо Боже, искам дядо Боже." Учителят говореше с някого си.
към текста >>

84. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти.
към текста >>

85. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с.
10, номер 2. Този Динко Славов я е приел. Колко е стояла при него, не знаем. Вероятно е нямал възможност да я съхранява добре и е извикал Ганчо Генчев да си я прибере. Ганчо отива в Димитровград и освобождава Динко Славов от задължението да пази картината, като си я взима. Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това.
Вероятно е нямал възможност да я съхранява добре и е извикал Ганчо Генчев да си я прибере. Ганчо отива в Димитровград и освобождава Динко Славов от задължението да пази картината, като си я взима. Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов. Оттогава цялото му семейство се стреми да живее по методите на тая наука. Така, когато аз се ожених за внучката на дядо Паню през 1968 г. картината на Цветана Симеонова беше вече там.
към текста >>

Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов.
Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов. Оттогава цялото му семейство се стреми да живее по методите на тая наука. Така, когато аз се ожених за внучката на дядо Паню през 1968 г. картината на Цветана Симеонова беше вече там. В техния двор бяха направили едно салонче, където да се събират някои от жителите на селото, имащи мерак да чуят нещо по-различно от другаде. Там, в това салонче, беше поставена и тази картина.
към текста >>

86. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Техните деяния са насъсквание от католичеството - от папата - аз ги наричам „черните манафи" - това което става е все папство, италиански фашизъм.
Вие трябва да развивате вашата интуиция. Те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато - щом пресъхне водата и всички жаби престанат да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават: криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете - тях ги оставете - там от другаде ще дойде. Техните деяния са насъсквание от католичеството - от папата - аз ги наричам „черните манафи" - това което става е все папство, италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства.
към текста >>

И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата.
Те са като жабите, които крякат в едно блато - щом пресъхне водата и всички жаби престанат да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават: криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете - тях ги оставете - там от другаде ще дойде. Техните деяния са насъсквание от католичеството - от папата - аз ги наричам „черните манафи" - това което става е все папство, италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава.
към текста >>

Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава.
И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва. Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива.
към текста >>

87. 35. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Учителят ми каза: „Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи - да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи съединени щати от държавите тук.
От тези разговори съм разбирал, че планетата Земя е предоставена на хората. Те сами ще трябва да оправят живота на нея и отношенията помежду си. Великите Бели Братя ще им помагат и съдействуват само в изпълнение на задачите, за идването на Царството небесно. Тук хората са, които ще трябва да направят от Земята една райска градина, в която да живеят те щастливо. В един такъв разговор стана въпрос за Наполеона. Учителят ми каза: „Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи - да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи съединени щати от държавите тук. С първите две задачи той се справи, но с третата той се провали. С това той не изпълни напълно възложената му мисия". Учителят е казвал, че всеки един план на Великото Бяло Братство, ще се изпълни, когато и да било. Ако един пратеник не го осъществи, то ще изпратят друг с тази задача, дотогава докато се намери пратеник, който да я изпълни. В хода на големите исторически събития и силите на доброто, и тези на злото, изпращат свои представители, на първите и отговорни места.
към текста >>

88. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца.
Тежки катинари увиснаха на входните врати. Пазачи зорко го охраняваха. Стенографките, които живееха там и Ганка, една усърдна и работлива наша сестра, която беше поела цялата работа по малкото ни стопанство, след като Бай Ради се беше поминал, бяха изпъдени. Виждайки това деяние на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането. В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади. Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори.
към текста >>

89. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Сега друг, онзи случай с Начо Папазов, който е присъствувал при атентата в „Св.
В тоз смисъл ми го каза Учителя. Точно такъв случай не си спомням, но той ми каза: „Не ний ще оправим Земята, Земята е предоставена на хората, те ще я оправят". Точно тъй ми каза. В.К. А ние отгоре ще изпращаме делегати. Н.Д. Е, изпращат делегати от хората, които да подпомогнат развитието на живота на Земята. В.К. Сега друг, онзи случай с Начо Папазов, който е присъствувал при атентата в „Св. Неделя", това вече сме го записили. Сега друго съм записал. Учителят пита Милка Периклиева „Ти можеш ли да изпълниш задачата като ученичка да въведеш Паневритмията? " Но тя пет години не можа да я въведе. Това ти си го описал. Н.Д.
към текста >>

90. 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Като Му разказах какво ми се предлага от родното ми село и от чичо ми, Той ми каза следното: „Поп, папа, баща; поповете носят черни раса с широки ръкави, което е израз на щедрост.
Сестра Щилянова от София ми бе писала, че Учителят е в Сливен. Минах през село Славяново, Юсенлери, Омуртаг. Нощувах в гр. Котел и на другия ден през Ичера пристигнах в Сливен. Изпитах за дома на брат Райнов и се явих при Учителя. Като Му разказах какво ми се предлага от родното ми село и от чичо ми, Той ми каза следното: „Поп, папа, баща; поповете носят черни раса с широки ръкави, което е израз на щедрост. Ако погледнеш под широкия ръкав, долната му риза е закопчана, пришвъкната, което е израз на скържавост, себичност; хора, които мислят само за своето лично благо." Попитах Учителя: аз, като човек от Бялото Братство, не мога ли да стана поп? Отговори ми, че щом Светият синод се научи, ще ме уволни телеграфически. „Те не могат да търпят новите хора и новите идеи. Аз - каза Учителят - те съветвам да станеш свещеник, но с делата си да светиш, а не поп. Вземи пари от чичо си и следвай гимназия!
към текста >>

91. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз.
Бъдете внимателни с новия учител, когото ви назначих. Имате отличен учител." Това нещо след време ми го разказваха колегите И като научили, че съм пристигнал в селото, казали си, че тази вечер трябва да ме посрещнат. Затова събрали пари, платили и купили едно агне, изпекли го в голяма тепсия, а за мен приготвили пържени яйца и квасено мляко. Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години. Село Алдомировци беше голямо село и имаше двама попове. Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната. Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен. Седи в олтаря на черквата уж да служи и пее, ама слуша дали трака даракът му. А той се чуваше надалече, нали работеше, а един кон се въртеше в кръг като на харман и движеше едно колело, което задвижваше целия дарак.
към текста >>

Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен.
Те ще ядат агнешко печено с червено вино, а за мен: овчо квасено мляко и яйца - храната на бедния учител по ония години. Село Алдомировци беше голямо село и имаше двама попове. Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната. Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен. Седи в олтаря на черквата уж да служи и пее, ама слуша дали трака даракът му. А той се чуваше надалече, нали работеше, а един кон се въртеше в кръг като на харман и движеше едно колело, което задвижваше целия дарак. Другият поп беше млад поп. Казваше се поп Ганчо. Казал: „И аз искам да дойда и да посрещна новия учител!
към текста >>

92. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това.
Аз бях слухар - чуя нещо, запомням го и го изсвирвам веднага. Можех да свиря и по ноти, но идеалът за мен бе по-висок и аз се насочих към него. Но първо трябваше да питам Учителя. А самоук да учи цигулка, това е все едно даракчийски кон да тъпче на едно място. А даракчийският кон се движи в кръг и движи едно колело - то е тягата, която движи дарака. Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това. Поучавах се от всичко, което бе около мен. Елена Хаджи Григорова ме заведе за първи път при Христо Петков да ме види и чуе. Ето ме на Изгрева, застанал съм пред Учителя и Му разказвам моето желание да уча цигулка при Христо Петков. Но нещо се смущавах и казах направо: „Учителю, Месецът днес е стар, на разсип е, а в понеделник е 15-то число. Месецът е на свършване, след това ще има смяна на Месеца.
към текста >>

93. 1929 година

На 31 потеглихме за Папаз-гьол.
Слязохме в Банско. Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под хижата из гората. На 30 по обед - на Ел-тепе. На 31 потеглихме за Папаз-гьол. През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус. Обширен и чудноват по своята обширност и околна структура. Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с.
към текста >>

През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус.
Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под хижата из гората. На 30 по обед - на Ел-тепе. На 31 потеглихме за Папаз-гьол. През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус. Обширен и чудноват по своята обширност и околна структура. Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала.
към текста >>

94. VIII. Документи на Пеню Ганев