НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
134
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Свободната воля е нещо
относително
и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни.
Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен.
Свободната воля е нещо
относително
и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни.
От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
„Трудно“ и „лесно“ е нещо
относително
.
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни.
„Трудно“ и „лесно“ е нещо
относително
.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Когато говорим за зимата, то е нещо
относително
, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша.
Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.
Когато говорим за зимата, то е нещо
относително
, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша.
На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели.
към беседата >>
4.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Сега мога, като Архимеда, да определя
относителното
тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона.
Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е.
Сега мога, като Архимеда, да определя
относителното
тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона.
Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“.
към беседата >>
5.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е
относително
– не е абсолютно непостижимо.
Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия? “ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Там има неща непостижими“.
Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е
относително
– не е абсолютно непостижимо.
Всяко нещо е постижимо, но се изисква време за разбирането му. Едно дете първо почне да разбира малко, после повечко и повечко и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменява. И сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след 1,000 години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните, плюс нещо – едно и отгоре плюс. Да се върна.
към беседата >>
6.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е
относително
нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.
За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия Живот, трябва да направите крива линия и да започнете да градите. Не трябва да се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин си позволява да казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се намират други учени, които възразяват на това и казват: „Ако това би било вярно, тогава цялото пространство трябваше да бъде топло, а факт е, че колкото отива човек по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“; затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, а последната се трансформира тук, на Земята. Именно Земята произвежда топлина и светлина, защото наистина, когато се изкачвате нагоре, ще видите, те там, в небето, е тъмно, мрак. Тия хора спорят, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но има едно неразбиране.
Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е
относително
нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.
Ето защо най-първо ние трябва да се избавим от тая илюзия да мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае да готви счукани охлюви – не трябва да готвим така и истините. По същия начин и Европа сега готви охлювите; втори път европейските народи ще готвят по друг начин. Но да се върнем на съществената мисъл: трябва да творим. Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него.
към беседата >>
Няма лошо място, то е нещо
относително
: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.
“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Ами къде е адът? “ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете.
Няма лошо място, то е нещо
относително
: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.
Значи първото основание, първата опорна точка сте вие, втората е Христос. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли.
към беседата >>
7.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Затова казваме, че понятието за време е
относително
.
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден.
Затова казваме, че понятието за време е
относително
.
То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората. „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци.
към беседата >>
Слѣдователно понятието за врѣме е
относително
въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
(втори вариант)
“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове.
Слѣдователно понятието за врѣме е
относително
въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството. Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате. Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория.
към втори вариант >>
8.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Що се отнася до близост към Бога, това е
относително
понятие.
Съвременните хора се спъват едни-други в живота си, защото се състезават. Всеки иска да бъде пръв. Светският човек иска да заеме първо място в обществото, а религиозният – да бъде близо до Бога. И едното, и другото е невъзможно. Каквото и място да заемеш в обществото, все ще има един човек, който да стои по-горе от тебе.
Що се отнася до близост към Бога, това е
относително
понятие.
Бог е слънцето на живота, но от човека зависи да бъде близо или далече от Него. Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът.
към беседата >>
9.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Така всички се оплакват, всички казват, че не съществува Бог, че истината, доброто, любовта са неща относителни, всичко в живота е
относително
.
Същото е и в училището. Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители“. Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители“.
Така всички се оплакват, всички казват, че не съществува Бог, че истината, доброто, любовта са неща относителни, всичко в живота е
относително
.
Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо. Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“.
към беседата >>
Децата казват, че всичко в училищата е
относително
и учителят е нещо
относително
.
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители“. Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители“. Така всички се оплакват, всички казват, че не съществува Бог, че истината, доброто, любовта са неща относителни, всичко в живота е относително.
Децата казват, че всичко в училищата е
относително
и учителят е нещо
относително
.
Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо. Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“.
към беседата >>
Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо
относително
, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо.
Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители“. Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители“. Така всички се оплакват, всички казват, че не съществува Бог, че истината, доброто, любовта са неща относителни, всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително.
Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо
относително
, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо.
Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“. Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя.
към беседата >>
Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е
относително
.
(втори вариант)
У хората започва добре, а свършва зле. Родят им се деца, радват им се, но като пораснат децата - родителите плачат. Родителите плачат и си казват: „Това излезе от нашите деца, на които толкова много се надявахме и на които толкова много се радвахме." У никои птици малките не причиняват толкова страдания на родителите си, както децата у хората. Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други.
Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е
относително
.
Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм се спирал да слушам как пеят гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете, но ако хората биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото има сега.
към втори вариант >>
Децата казват, че всичко в училищата е
относително
.
(втори вариант)
Родят им се деца, радват им се, но като пораснат децата - родителите плачат. Родителите плачат и си казват: „Това излезе от нашите деца, на които толкова много се надявахме и на които толкова много се радвахме." У никои птици малките не причиняват толкова страдания на родителите си, както децата у хората. Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително.
Децата казват, че всичко в училищата е
относително
.
Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм се спирал да слушам как пеят гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете, но ако хората биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото има сега. Гугутките ми отговарят: „Да, но и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката, която е култура на лъжите." Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя.
към втори вариант >>
Всичко в света ни се вижда
относително
, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни.
(втори вариант)
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни.
Всичко в света ни се вижда
относително
, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни.
Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм се спирал да слушам как пеят гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете, но ако хората биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото има сега. Гугутките ми отговарят: „Да, но и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката, която е култура на лъжите." Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя. Е, добре, слънцето светне силно, но на хората очите са гурелясали и болни, та им се отразява зле - виновно ли е за това нещо слънцето? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се е завъртяла преждевременно и слънцето я е огряло?
към втори вариант >>
10.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо
относително
в своята проява.
Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тия двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение.
Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо
относително
в своята проява.
Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание.
към беседата >>
11.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Но това е
относително
добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички.
И тъй, едно от качествата на топлината е, че тя произвежда движение и понякога вдига прах, вятър, става проветряване. Проветряването е признак, че Любовта е започнала да действа. Когато дойде Любовта, тя докарва едно проветряване, проявление на живот, на работа. Когато ни дойдат неприятности, ние започваме да действаме. Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро.
Но това е
относително
добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички.
Пътят, за който Христос ни говори, това е материалният свят. Ние всички сме в този материален свят и трябва сега да използваме условията на живота, трябва да проучим всичко, което ни се представя. Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек.
към беседата >>
12.
Точка, линия, плоскост, куб
,
НБ
, В.Търново, 7.11.1920г.,
Малко и голямо нещо, това е нещо
относително
тук, на земята.
Като кажете така, и светлината казва: „И всичко мое е твое.“ И тогава ще видим плода на тази Божествена истина. Не можете да имате веселие, щастие, блага, здравие, ако не кажете в себе си: „Всичко, каквото имам, Господи, Твое е.“ Ако едно цвете е затворено и ме пита какво трябва да направи, аз ще му кажа да се разтвори, за да даде възможност на светлината да проникне вътре. Линията показва направлението на точката. Точката всякога се движи около себе си, тя не се движи извън себе си. Ние сме точка на Божественото съзнание, то е центърът.
Малко и голямо нещо, това е нещо
относително
тук, на земята.
Ако кажем, че Слънцето е по-голямо от Земята, то е значи близо. Следовател но нещата са малки, когато са далеч, а големи, когато са близо. И ние, когато сме близо до Бога, сме големи, а когато сме далеч, ние сме малки. Например Слънцето, което е 92 000 000 мили далеч от Земята, ние го гледаме като една топка, а при това то е един и половина милион пъти по-голямо от Земята; но ако бихме го гледали още по-отдалеч, щяхме да го виждаме като точка. И така, нещата имат съотношение от самите нас как и къде се намират.
към беседата >>
13.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Ако между нас съществува не
относително
, но абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще бъдат еднакви.
Общите души се групират в едно общо цяло. Ако кажете това на външните хора, ще считат, че се занимавате с празни работи. За тоя, който не може да смята, смятането е празна работа. Обаче, не е така за оня, който знае да смята. Сега, бих желал да дойде при мене човек, който има еднакви мисли и чувства като моите, и да се опитаме едновременно да нарисуваме един и същ предмет от природата.
Ако между нас съществува не
относително
, но абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще бъдат еднакви.
Значи ако мислите и чувствата на човека са правилни, и действията му ще бъдат правилни. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: „Прав съм във всички свои действия“. – Прав си в сегашния момент. Щом си прав в сегашния момент, ще бъдеш прав всякога.
към беседата >>
Ако нашитѣ религиозни схващания и вѣрвания бѣха правилни, не само
относително
, но абсолютно правилни, защото въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който нѣма никакви изключения, то и дѣйствията ни щѣха да бѫдатъ правилни.
(втори вариант)
Въ всички, въ всѣки отдѣлно, тия души сѫ групирани. Сега, ако кажете това нѣщо на съврѣменния свѣтъ, ще кажатъ: „Това сѫ празни работи! “ Всѣки, който не може да смѣта, това сѫ за него празни работи. Бихъ желалъ да дойде единъ човѣкъ, съ когото имаме еднакви чувства и да нарисуваме нѣщо общо отъ природата. Ако ние сме прави въ всички свои мисли, непрѣменно и дѣйствията ни ще бѫдатъ прави.
Ако нашитѣ религиозни схващания и вѣрвания бѣха правилни, не само
относително
, но абсолютно правилни, защото въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който нѣма никакви изключения, то и дѣйствията ни щѣха да бѫдатъ правилни.
Правиятъ човѣкъ е правъ само въ настоящето. Човѣкъ може да бѫде правъ само въ настоящето. Ако той е правъ въ настоящето, правъ ще бѫде и въ бѫдещето и обратно. Ако поддържаме другата философия, това е една крива основа. Тогава съврѣменнитѣ учени хора на какво мязатъ.
към втори вариант >>
14.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Има
относително
зло, има и принципиално зло.
Да се твърди един факт, това показва, че той е във физичния свят. Когато се отрича, това показва, че той е в духовния свят. Следователно, невъзможно е едно и също нещо да се проявява едновременно в два свята или в две посоки. Не можеш да бъдеш едновременно и добър, и лош. Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате.
Има
относително
зло, има и принципиално зло.
Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш.
към беседата >>
Има зло
относително
, има и зло принципално.
(втори вариант)
Когато се твърди единъ фактъ, показва, че той е вънъ, въ физическия свѣтъ, а когато се отрича, показва, че той е вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, той едноврѣменно не може да сѫществува на двѣ мѣста, т.е. не може да се проявява въ двѣ посоки. Човѣкъ едноврѣменно не може да бѫде и добъръ и лошъ. Имайте прѣдъ видъ, че азъ взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате.
Има зло
относително
, има и зло принципално.
Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“
към втори вариант >>
15.
Четирите правила / Важни правила
,
ООК
, София, 9.3.1922г.,
Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на
относителното
и преходното.
Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда.
Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на
относителното
и преходното.
Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.
към беседата >>
Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на
относителното
и преходното.
Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда.
Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на
относителното
и преходното.
Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.
към беседата >>
16.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Има
относително
зло и
относително
добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло.
За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни.
Има
относително
зло и
относително
добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло.
За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло.
към беседата >>
Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на
относителното
зло.
Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си.
Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на
относителното
зло.
Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение. Казано е, че Любовта примирява всички противоречия. Наистина, за да се домогне до Божественото учение, човек трябва да се е справил с противоречията си. Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло.
към беседата >>
Има
относително
зло и
относително
добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло.
За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни.
Има
относително
зло и
относително
добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло.
За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло.
към беседата >>
Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на
относителното
зло.
Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си.
Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на
относителното
зло.
Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение. Казано е, че Любовта примирява всички противоречия. Наистина, за да се домогне до Божественото учение, човек трябва да се е справил с противоречията си. Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло.
към беседата >>
17.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо
относително
.
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега.
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо
относително
.
Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.
към беседата >>
18.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Лошо или добро, то е
относително
.
Вторият момент е, когато влезе в стадото, дращи овците с краката си, но не ги дави. Третият момент е, когато влиза в стадото, всички овци се разбягват, но той само ги побутва и си отива, заминава си. Тъй щото тези състояния са и у човека. Човекът като вълка най-първо дави, после дращи и най-после само с муцуната си побутва. Тъй щото когато говорим за лошавини на един човек, трябва да знаем за кой момент се отнасяте.
Лошо или добро, то е
относително
.
Казвам: „Относителните неща се определят от времето, в което енергията и деятелността се сменят“. Някой ще каже: „Ама защо не може? “ Ти вече не можеш да правиш зло, защото всяко зло астрологически се определя. Има условия, при които можеш да вършиш зло. А щом мине туй условие, то се затваря и ти нямаш условия вече да вършиш зло.
към беседата >>
19.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Днес вие изработвате вашите схващания върху
относителността
, а не върху абсолютното.
Турете го на кантара и вижте, ще тежи ли този човек, или няма да тежи. Той ще тежи повече, отколкото е неговото тегло. Това е благодарение на двамата юнаци, които заместват земното притегляне. Ако теглят същия човек нагоре, теглото му ще бъде по-малко. Както виждате, нещата са относителни.
Днес вие изработвате вашите схващания върху
относителността
, а не върху абсолютното.
Сега, да дойдем до положителните прояви на човека. Казваш: Ще направя нещо за своя приятел. Отиваш у дома си и се размисляш — отменяш решението ся. Това положителна проява ли е? Обичаш някого и си казваш: Обичам този човек.
към беседата >>
20.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за
относителността
на нещата.
Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища.
Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за
относителността
на нещата.
Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща. Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила.
към беседата >>
21.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Сега, като делим хората на добри и лоши, това е
относително
, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка.
Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
Сега, като делим хората на добри и лоши, това е
относително
, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка.
Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го [е] заставил да стане свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципно.
към беседата >>
22.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като
относителност
?
Действително развитието на главата се проектира чрез тялото; проявената деятелност на цялото тяло представлява смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситена остава – колкото и да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.
Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като
относителност
?
Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Например, нарисувате една картина на платно; тази картина е поставена на плоскост, значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се представи извън трите измерения – да се нарисува в мисълта.
към беседата >>
23.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Знанието на сегашните хора е
относително
.
В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, той ще може да става невидим. Той ще става въздухообразен, воден, според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на слънцето, веднага ще литне там. Сега човек вдига главата си, гледа към слънцето, но не знае какво има там.
Знанието на сегашните хора е
относително
.
Иде ново знание, нова култура в света. Павел я нарича култура на синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката.
към беседата >>
24.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Относително
само знаем това.
Вие по някой път си мислите: „Защо ли има лоши и добри хора в света? “ Лоши и добри хора – това е обикновеното ваше разбиране. Вие още не знаете кой човек е лош. Не е зло това, което ние считаме за зло. Ние не знаем кой човек е лош.
Относително
само знаем това.
Известен човек при известно отношение е лош заради нас. Така и известен човек при известни отношения е добър заради нас, но това е само едно отношение. Това не е абсолютна Истина. Когато ние говорим, че трябва да любим врага си, подразбираме какви трябва да бъдат разумните ни отношения спрямо всички хора. Тия отношения, в които Бог те е поставил, не трябва да ги променяш, но трябва разумно да изпълниш всичките свои задължения.
към беседата >>
25.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Всичко е вярно, но това е нещо
относително
.
Излез вън, попечи се малко! „Има ли Господ? “ – Ела с мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. Аз никога досега не съм ви водил на слънцето и ако ви заведа, ще се обърнете на па̀ра, но това е според нашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че слънцето имало 0 градуса топлина; други, че имало 32,000 градуса топлина, трети – 1,000,000 градуса, а някои допущат – до 5,000,000 градуса топлина.
Всичко е вярно, но това е нещо
относително
.
Ти можеш да минеш през 5,000,000 градуса топлина без да я усетиш, пък можеш да минеш през 100 градуса топлина и да я усетиш. Това зависи от твоето движение. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ И сегашното заблуждение у всинца ви, туй, което спъва вашия живот, е, че всички казват, какво за Бога не може да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – светлина без сенки; за Бога можем да имаме едно понятие – живот без ограничения; за Бога можем да имаме едно понятие – Любов без промени и измени, знания без погрешки, свобода без ограничения.
към беседата >>
26.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само
относително
.
Кои са качествата, които в даден момент отличават един човек от друг? Ние ги изчисляваме математически. В добрите хора тия линии винаги са широки, дълги, а у лошите хора тия линии са къси, неравни. Затова казваме: добрите хора се приближават към Бога, а лошите хора се отдалечават от Бога. Това е мярката, с която мерим нещата.
Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само
относително
.
Окултната наука казва тъй: този човек се приближава към Бога по своите стремежи, значи в стремежите на своето съзнание той се приближава към Бога. Тук не става въпрос за зло. Злото е само един резултат. Кога се ражда злото? Ти вземи парите на богатия, той после се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждат само при неблагоприятни условия.
към беседата >>
27.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
В сегашните условия, при които се намираме, всичко е
относително
.
Следователно ние мислим това, което са мислили другите хора преди нас. Някой казва: „Аз мисля, идея имам! “ Я ми кажете една нова мисъл, една нова идея, каквато никой друг досега не е помислял? – Няма такива мисли. Това, което наричате нова мисъл, нова идея, ще видите, че и други са я мислили, само че у вас тя се явява с едно малко видоизменение.
В сегашните условия, при които се намираме, всичко е
относително
.
Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част.
към беседата >>
28.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Че са лоши, това е нещо
относително
.
Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието. Туй е теоретически, но щом се дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете коя жена от вас е благодарна за лошия мъж, който ª е даден? Или кой мъж е благодарен за лошата жена, която му е дадена?
Че са лоши, това е нещо
относително
.
Лошата жена за едного е добра, за другиго – не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите как си гугукат. Аз зная мъже, които, като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугукат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря или техния син да вземе тази дъщеря.
към беседата >>
Че са лоши, това е нещо
относително
.
(втори вариант)
Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието. Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете, коя жена от вас е благодарна от лошия мъж, който и е даден? Или кой мъж е благодарен от лошата жена, която му е дадена?
Че са лоши, това е нещо
относително
.
Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат! Аз зная мъже, които като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугуцат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря, или техният син да вземе тази дъщеря.
към втори вариант >>
29.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо
относително
.
Да бѫдешъ Синъ Божий, това е най-възвишеното положение, което нѣкой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажемъ, че можемъ да бѫдемъ Синове Божии, веднага ще се родятъ противоречия, съмнѣния: можемъ ли да бѫдемъ Синове Божии, или не? Азъ не обичамъ да споря, дали можемъ да бѫдемъ Синове Божии. Който разсѫждава, и който размишлява, може да разрѣши всички задачи; който не разсѫждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разрѣши. Нѣкои ми казватъ: ама азъ не мога да видя това нѣщо.
Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо
относително
.
Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи. Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла. Тамъ ще я видя. Нѣкой казва: ти си ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София. Азъ ще ви възразя: ако ти си дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо.
към беседата >>
Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо
относително
.
(втори вариант)
Да бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажем, че можем да бъдем Синове Божии, веднага ще се родят противоречия, съмнения: можем ли да бъдем Синове Божии, или не? Аз не обичам да споря, дали можем да бъдем Синове Божии. Който разсъждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Някои ми казват: Ама аз не мога да видя това нещо.
Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо
относително
.
Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. Обаче, аз мога да стана оттук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Там ще я видя. Някой казва: Ти си учен човек, виж иглата от София. Аз ще ви възразя: Ако ти си действително учен човек ще отидеш сам на мястото и ще видиш тази игла отблизо.
към втори вариант >>
30.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Действително туй е вярно, но
относително
е вярно.
(Те не са равни величини.) – Защо? Представете си следното: тук имате жена (ж). Тя е негативна в природата (– ) и мъж (м), той е положителен в природата (плюс). Но тази жена бие мъжа си и физически го бие и по ум го бие. Как тогава ще си обясните тогава това?
Действително туй е вярно, но
относително
е вярно.
Сега тия разсъждения са извън науката, те да не ви бъркат на вашата наука. Вие трябва да ги държите отвън. Те със само един посторонен капитал, а вие дръжте си вашия капитал. Как бихте означили настроението, положително ли е, или отрицателно? Кой е създал настроението?
към беседата >>
Действително туй е вярно, но
относително
вярно.
(втори вариант)
Ако термометърът показва +5є или –5є, това едно и също нещо ли означава? – Не. Защо? Представете си следното положение: имате жена (ж),която е негативна в Природата (минус), и мъж (м), който е положителен в Природата (плюс). Обаче тази жена бие мъжа си и физически, и по ум. Как ще си обясните това нещо?
Действително туй е вярно, но
относително
вярно.
Тия разсъждения сега са извън науката. Нека те не бъркат на вашата наука. Вие трябва да ги държите отвън. Те са посторонен капитал, а вие трябва да държите вашия капитал, който имате. Как бихте означили настроението – положително ли е то, или отрицателно?
към втори вариант >>
31.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде
относително
добра, а не в идеалния смисъл на думата.
Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни.
Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде
относително
добра, а не в идеалния смисъл на думата.
Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото. Възрастните хора забравят своите младини и работят само въз основа на своята опитност. Те казват: „Ние имаме житейска опитност, много неща сме преживели и опитали.“ Някой човек е на сто и двадесет години, мисли се за много умен. Това не показва, че този човек е много умен.
към беседата >>
32.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Огорчението е нещо
относително
, нещо вътрешно, а не външно.
При сегашните ви мисли всеки може да ви подразни – дали умът ви е на място, или не, а при Божествените мисли никой няма да ви закачи. Нека дадем образец пред света от Божествени чувства и Божествени мисли. И ние можем да дадем образци. Питам ви: когато две разумни същества се разговарят, може ли да се съмняват едно в друго? Две разумни същества се разговарят приятелски помежду си, те не могат да се огорчават.
Огорчението е нещо
относително
, нещо вътрешно, а не външно.
Когато се разговаряте с някого, вие обръщате внимание на звука, на гласа на този човек, а не на вътрешните качества на този глас, на думите: дали в тях се крие някаква отрова, или не. Този звук някой път може да е силен, а някога мек, но в него има нещо хубаво. Следователно вие трябва да видите какво е съдържанието на самия звук. Ако в него има вътрешна отрова, той може да те огорчи. Какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците?
към беседата >>
33.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Всичко това е нещо
относително
, но важното е словото да се въплъти в нас.
Дали сега ще бъде това нещо или след 10 000 години, то е едно и също нещо. Казано и свършено! Сега или след 10 000 години, това е същото. Тия 10 000 години за един ангел представляват една хилядна част от секундата. За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н.
Всичко това е нещо
относително
, но важното е словото да се въплъти в нас.
Това е великото в света. И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро.
към беседата >>
34.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо
относително
.
Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий! ". Кого да не убива: човека ли? Питам: Може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, волове или който убива мухи, сече гори и т. н.? Ако истинският морал се заключава в спазване правилото „Не убий", този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал.
Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо
относително
.
Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него.
към беседата >>
35.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
Та по някой път
относително
е търпението.
Средно 50 кила, повече не може. Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече.
Та по някой път
относително
е търпението.
А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението. За образец нетърпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи.
към беседата >>
36.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
Относително
запретените събрания от кмета и попа в село Каялий (Бургаско) на нашите приятели.
Пристигна Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 ч. сутринта тук, а за обед на Изгрева ще отидем, а за последните събрания там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпена по ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена натясно - турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания, искат от нея "нещо" и тя трябва да даде това нещо, а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма, и Сърбия ще я заставят да даде "нещо".
Относително
запретените събрания от кмета и попа в село Каялий (Бургаско) на нашите приятели.
Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика, като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: всички, които са отишли там, вътре в нея, уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата, тя е жената, която седи на 7-тях хълма, истинската църква е горе.
към беседата >>
37.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен –
относително
.
(втори вариант)
Откак са го изпратили в Холандия, той реже дървета. Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. Реже целия ден, какво ще прави? Той се отдалечи от своя народ, като божество го считаха всички германци. Сега, ще разбирате основния закон.
Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен –
относително
.
И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света – очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте! Едно правило: Един приятел обещае ти да дойде навреме, в 5 часа, 7 часа – не го чакай, щом дойде време, тръгни. Тъй се създава характер в света.
към втори вариант >>
38.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне
относително
отношение.
Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? Какво отношение има носа към моя характер?
Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне
относително
отношение.
От носа се определя и състоянието на дихателната система. И обратно: когато дихателната система на човека е добре развита, и носът е добре развит. Например, когато дихателната система у човека е добре развита, той диша правилно, вследствие на което мускулите на носа се упражняват повече, ноздрите се отварят широко и в края на краищата носът се развива правилно. Когато пък дихателната система у човека е слаба, дишането става по-бавно, вследствие на което носът се сплесква, ноздрите се свиват. Ако някой човек има повече желания, те се отразяват върху лицето, главно върху устните му.
към беседата >>
39.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Казват, че правото е
относително
.
Та казвам: законът представлява разумен извод от нщата. Те могат да се направят, или да се съпоставят само по един идеен начин. Съвършенството на човека седи в това, човек да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето място. Това е правата мисъл. Сега хората питат, какво нещо е правото.
Казват, че правото е
относително
.
Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им.
към беседата >>
Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а
относително
право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз.
Те могат да се направят, или да се съпоставят само по един идеен начин. Съвършенството на човека седи в това, човек да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето място. Това е правата мисъл. Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително.
Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а
относително
право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз.
Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво.
към беседата >>
Туй е тъй нареченото релативно,
относително
знание за нещата.
Това е толкова вярно, колкото когато някой каже, че човек не се дави в голямата вода. Да, там, дето човек се дави, рибата не се дави. Този извод прав ли е? Рибите давят ли се във водата? Следователно, когато някой прави извод, че човек може да се удави във водата, това не е абсолютна мисъл, това не е права мисъл.
Туй е тъй нареченото релативно,
относително
знание за нещата.
Другите неща още се бълникат. Какво нещо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете в него половин килограм хубав пясък. Когато шишето е в покой, всичките частици на пясъка са наредени по един определен ред. Взимам след това шишето, разклащам го.
към беседата >>
40.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Едно трябва да се има пред вид: Знанието е нещо
относително
, а не абсолютно.
И обратно: много неща ни се виждат криви, а те са прави. Обаче, съществува една максима, която определя истинското положение на проявите в живота. В широк смисъл на думата, правата мисъл представя най-късото разстояние между две разумни същества. С други думи казано: права линия е тази, на двата края на която седят две разумни същества. Много от съвременните хора говорят за науката, разискват върху известни научни теории, като за нещо установено.
Едно трябва да се има пред вид: Знанието е нещо
относително
, а не абсолютно.
Това, което учените знаят днес по даден въпрос, утре техните знания по същия въпрос ще се различават от вчерашните. Науката всеки ден се обогатява с нови и нови факти, по-близо до истината. Или, ако науката не е познавала днес едно явление, утре ще го познава. Например, в миналия век планетата Уран не била позната на учените, обаче, съвременните астрономи знаят вече за нея. Те знаят, на какво разстояние се намира тя от слънцето, от земята и т.н.
към беседата >>
Значи, вашето знание е
относително
.
Те знаят, на какво разстояние се намира тя от слънцето, от земята и т.н. Те знаят още, че тази планета принадлежи към слънчевата система, но какво е нейното вътрешно състояние, не знаят. Това още не е абсолютно знание. Може ли да се каже, че познавате човека, ако само чуете нещо за него? Например, четете в вестниците, че в София е дошъл някой германски или френски дипломатически консул, но какъв е този човек, какъв е неговият характер, не знаете.
Значи, вашето знание е
относително
.
Ако отидем още по-дълбоко, ще дойдем до въпроса за душата, върху който и досега хората спорят, съществува ли душа, или не. Онези, които отричат съществуването на душата, са в положението на учените астрономи, които наблюдават през своите телескопи, но не са могли още да видят душата в полето на своите тръби, Докато не я видят, те ще я отричат. Обаче, един ден, когато тя попадне в полето на тяхното зрение, те ще поддържат съществуването на душата, както всички астрономи днес говорят за съществуването на планетата Уран. Ще дойде ден, когато съществуването на душата ще бъде свършен факт за всички хора. Но всички души не са на земята.
към беседата >>
41.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Тази
относителност
именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време.
Може ли времето да бъде ограничено или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всякога разширява човека. То подразбира неограничено състояние, в което човек живее и се движи. Интервалите на времето, които ние различаваме, са относителни.
Тази
относителност
именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време.
Ако поставят някого да прекара сто години в магнетически сън, като се събуди, той ще бъде толкова млад, колкото преди заспиването. Обаче ако прекара на земята сто години буден живот, той ще бъде стар. Значи, движението на човека хвърля отпечатъци върху неговото физическо тяло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човека. Една пословица казва: "Времето е пари".
към беседата >>
42.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Щастието на земята е постижимо
относително
, когато блаженството е напълно постижимо.
Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и отново човек да бъде нещастен. Затова се казва, че на земята човек не може да бъде щастлив.
Щастието на земята е постижимо
относително
, когато блаженството е напълно постижимо.
Всеки вярващ човек всеки момент трябва да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени вярващите, блажени милосърдните, блажени кротките“. Де ще проявите кротостта? Срещу кротостта трябва да се яви нещо противоположно на нея, от друго естество.
към беседата >>
Щастието на земята е постижимо
относително
, когато блаженството е постижимо напълно.
(втори вариант)
Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и човек да бъде отново нещастен. Затова се казва, че човек на земята не може да бъде щастлив.
Щастието на земята е постижимо
относително
, когато блаженството е постижимо напълно.
Всеки верующ човек трябва всеки момент да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени верующите, блажени милосърдните, блажени кротките, защото те ще наследят Царството небесно.“ Къде ще проявите кротостта? Срещу кротостта трябва да се яви нещо противоположно. Срещу всяка добродетел лежи нещо противоположно ней, от друго естество.
към втори вариант >>
43.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
То е само
относително
.
(втори вариант)
Това не е за обезсърчение. Онзи, който не разбира, може да се обезсърчава. В света има една философия, тя е следната. Никога не мисли, че някои неща са по-важни, а други по-маловажни. Никога не мисли, че един човек е по-красив, друг по-грозен.
То е само
относително
.
В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният, човек е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния. Защото грозният е толкоз необходим, колкото и красивият. Един за друг са необходими. Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния. Сега, не разбирате закона, казвате: "Защо аз да бъда грозен?
към втори вариант >>
44.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Свободата е нещо
относително
.
Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи, да оставите човека свободен.
Свободата е нещо
относително
.
Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия ниша, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си.
към беседата >>
45.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е
относително
.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате.
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е
относително
.
Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди.
към беседата >>
Не че ние отричаме, че сте женени, но всяко нещо е
относително
.
(втори вариант)
То е второстепенна работа. Усеща той, че е бременен. Вие сега мислите, че сте женени. Вие сте като Толстоя, сън сънувате. Я сте женени, я не сте.
Не че ние отричаме, че сте женени, но всяко нещо е
относително
.
Имаш известна скръб, зачнал си нещо като Толстоя, искаш да родиш. Ще кажеш: "Това нещо мяза на Толстоевата работа." Положението, в което се намираме сега, в което сме, е да се освободи нашата душа. Ние имаме известна задача, да освободим душата си от известни страдания, от известни скърби и мъчения, които ни спъват в онова развитие. Нашият поглед е насочен повече навън и се спъваме е този, с онзи, искаме целият свят да се поправи.
към втори вариант >>
46.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са
относителното
им положение, а не действителното.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка. Всъщност, какво представляват тия два свята, и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа. Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини. Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат.
Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са
относителното
им положение, а не действителното.
Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала. Всичко това не трябва да обезсърчава човека, но да му дава подтик, стремеж да работи и да учи. За пример, той не знае кой час се е родил в Битието: сутрин, на обяд, вечер или посред нощ. Началото на Битието е моментът на неговото зачеване. Битието има ден и нощ, които никога не се свършват.
към беседата >>
47.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
То е едно
относително
добро, което съществува.
(втори вариант)
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия.
То е едно
относително
добро, което съществува.
При тия отношения се улеснява животът. Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание.
към втори вариант >>
48.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
Значи тогава трябва да кажеш: „
Относително
има някои неща в науката, в религията, в любовта и прочие, в които не вярвам.“ А пък който отрича всичко това, това не е наука.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз не вярвам в нищо.“ Това твърдение отчасти е вярно. Ти вярваш в себе си. Тогава защо казваш, че не вярваш в нищо? Ти вярваш в себе си. Ти вярваш, че си дошъл тук на Земята.
Значи тогава трябва да кажеш: „
Относително
има някои неща в науката, в религията, в любовта и прочие, в които не вярвам.“ А пък който отрича всичко това, това не е наука.
Това е невежество. Първото нещо е да говорите истината. Да говориш истината със себе си. Ама ще кажеш: „Аз зная всичко.“ И в това лъжеш. Ти казваш: „Аз тази работа я зная.“ Че какво знаеш?
към втори вариант >>
49.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
– Това е
относително
твърдение.
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав.
– Това е
относително
твърдение.
Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове.
към беседата >>
– И това е
относително
твърдение.
Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек.
– И това е
относително
твърдение.
Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек.
към беседата >>
При сегашното ваше развитие трябва да съставите едно пълно, не пълно, но
относително
понятие, какво представяте вие в дадения случай.
(втори вариант)
В Америка, когато някой иска да стане виден, ще направи някой скандал, някъде из вестниците ще пишат. Един баща казва на сина си: "Синко, човек няма да станеш, никой за тебе няма да знае." Той направил един ден едно престъпление. Във вестниците пишат: "Еди-кой си направил това и това." И синът казва тогава на баща си: "Татко, виждаш ли, вестниците писаха заради мене." Не е лошо вестниците да пишат заради нас, но туй, което пишат, важно ли е. Аз не зная каква вероятност има туй, което вестниците пишат, или туй, което хората кажат, [да] е вярно. Защото някой път хората ще кажат туй, което не е.
При сегашното ваше развитие трябва да съставите едно пълно, не пълно, но
относително
понятие, какво представяте вие в дадения случай.
Да знаете вашите добри и слаби страни. Запример обичате някой път да се сърдите. Нищо, един сърдит човек е един отличен човек. Че той е сух барут. Когато има война, сух барут ни трябва.
към втори вариант >>
50.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Следователно, нашият огън е
относително
нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества.
– Това са твърдения, които не могат да се доказват. Това са твърдения, които не издържат критика. Аз оспорвам твърдението, че дом без огън не може. Човешкият дом не може без огън, защото човек познава огъня, но какво ще кажете за дома на другите животни? Птиците, рибите, млекопитаещите употребяват ли огън?
Следователно, нашият огън е
относително
нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества.
Обаче, има един огън, без който никой дом не може. Той е огънят на слънцето, огънят на живота. При този огън всичко живее, всичко съществува. Ако този огън изчезне, с него заедно изчезва и животът. Следователно, ако човешкият огън искате да направите вечен, вие заставате на една фалшива философия, която, сама по себе си, не е вечна.
към беседата >>
51.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 12.5.1929г.,
Това определение за правата линия е
относително
вярно.
Че луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на земята. Някога, в далечното минало, хората са живели на луната, и от там са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята. Сега ще се спра върху един въпрос, с който геометрията се занимава. В геометрията под права линия се разбира най-късото разстояние между две точки.
Това определение за правата линия е
относително
вярно.
Ние казваме, че правата линия има три точки. Третата линия подразбира възможността на правата линия да се огъне, да се превърне в крива. Ако правата линия не можеше да се огъва, крива линия нямаше да съществува. Значи, кривата линия се образува при огъване на правата. Отношението между двама души е права линия.
към беседата >>
52.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и
относително
разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания.
Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и
относително
разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност.
Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи!
към беседата >>
Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или
относителност
.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност.
Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или
относителност
.
Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено?
към беседата >>
Първото отношение е абсолютно, а второто —
относително
.
За човека е важно да люби Бога — първо и главно отношение в живота му. Първото отношение е праволинейно, от периферията към центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния му, криволинейно движение. Това движение започва от центъра на кръга и върви към всяка точка на окръжността. В първото си отношение, човек се стреми само към Бога, а във второто — към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало — от Бога.
Първото отношение е абсолютно, а второто —
относително
.
И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Например, отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате.
към беседата >>
Човешкото спасение е
относително
.
— Не, човек може да живее само по един начин — по закона на Божията Любов. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължат, именно, на многото начини, по които те живеят. Ще кажете, че човек трябва да прави различни опити, за да се спаси човечеството, за да се оправи света. Има кой да мисли по този въпрос. Който е създал света, Той ще го оправи, Той ще го спаси.
Човешкото спасение е
относително
.
Светът трябва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създал. Искате ли вие да спасите света, трябва да се върнете към Първата Причина на нещата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в Него“.
към беседата >>
Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на
относителното
пеене.
Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение, вие ще пеете, ще вложите всичката си любов, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш ближен, в самите вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето пеене зависи, да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван.
Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на
относителното
пеене.
Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има любов в себе си. Той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене. Млад или стар, човек трябва да пее.
към беседата >>
Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на
относителното
пеене.
Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене. Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има любов в себе си. Той пее с душата си.
Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на
относителното
пеене.
Млад или стар, човек трябва да пее. Дето любовта отсъства, там безлюбието царува. Дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта. Дето е любовта, там и музика има. И тъй, искате ли да възстановите любовта си към Бога, дайте място на Божественото в себе си.
към беседата >>
Има едно абсолютно разбиране, а другото е
относително
.
(втори вариант)
В света има две разбирания.
Има едно абсолютно разбиране, а другото е
относително
.
Има една абсолютна възможност, има и друга възможност, относителна. Сега стихът "Истината ще ви направи свободни". Може да носиш едни стари дрехи, прекроени. Например някое дете, майка му прекроила дрехи. Носил ги е баща му, дядо му, и сега детето ги носи.
към втори вариант >>
Значи имаме две отношения, едно абсолютно, към Първичната причина, а друго,
относително
, към съществата, които са излезли от Бога.
(втори вариант)
Вторият закон: аз трябва да обичам ближния, понеже Бог живее в него, и той трябва да обича мене, понеже Бог живее в мене. Аз имам едно отношение, праволинейно, към Бога, а второто отношение, криволи- нейно, към ближния. Ще знаете това: абсолютно отношение към Бога! В отношението към Бога има само една, абсолютна, възможност, да Го обичаме, а всички други отношения, които имаме, са отношения към всички същества, които са излезли от Бога. Окръжността значи отношенията на всички същества, които са излезли от Бога.
Значи имаме две отношения, едно абсолютно, към Първичната причина, а друго,
относително
, към съществата, които са излезли от Бога.
С тях ще разрешим втория закон, ще го приложим. Та казвам, като държите тази мисъл в ума, вие ще се избавите от онова вътрешно изкушение, което имате помежду си. Вие казвате тъй: "Спрямо мен еди-кой си не постъпва право." Защо не постъпва право? Вие сте искали от него пари, и той не ви е дал. Казвате за него: "Той не е християнин." Но и вие не сте постъпили според закона.
към втори вариант >>
С каквато мярка мериш, ще ти се въз- мери." То е относителната реалност,
относителното
разбиране на нещата.
(втори вариант)
Онзи, който върви по относителната реалност, неговият живот е от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Постоянно има такива фази, които се сменят. Всеки има тази опитност. Обичате някого, после казвате: "Мен ми изстудя от сърцето." Писанието казва: "Понеже ти си напуснал първата любов, първото отношение, понеже си напуснал първата любов, дошъл си до относителната реалност, изстудя сърцето ти, затова и аз ще постъпя така.
С каквато мярка мериш, ще ти се въз- мери." То е относителната реалност,
относителното
разбиране на нещата.
Защо ти са дрехите на един умрял човек да ги носиш. Ти с тия дрехи на умрелия човек не може да харосаш. Постоянно тия дрехи, това платно казва: "Аз ще се разболея, аз ще умра." Не ти трябват тия дрехи. По-добре ходи гол, ще бъдеш по-щастлив. Ще си туриш платно на срамотиите места, да ги закриеш.
към втори вариант >>
Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в
относителното
, ти ще попаднеш в тия полюси.
(втори вариант)
Аз, като си замина за другия свят, ще ви правя по-голямо добро. А ако нямам отношение, ще ви правя по-голямо зло. Вие сте чудни, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Индиферентен не може да бъдеш. Затуй съществуват две сили в относителната реалност, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш.
Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в
относителното
, ти ще попаднеш в тия полюси.
Затуй да ви обясня един друг закон. Аз ви казвам, на земята неизбежна е любовта, неизбежна е омразата. И двете са неизбежни. Затуй този закон не го разрешавайте. Ти казвай: "Аз искам да обичам." А другия въпрос оставете любовта да разреши.
към втори вариант >>
То е
относително
.
(втори вариант)
А истинският певец е, който преживява нещата, както са. Пък има и друго нещо Аз не искам да ви пея някой път, защото ако пееш една песен на любовта на хора, които нямат любов, те се опорочават. Защото изведнъж вие имате една представа, казвате: "Еди-кой си певец е знаменит, отлично пее." Помнете едно, човек, който пее с пари, не е певец и човек, който свири с пари, не е музикант, нищо повече. Той може да е техник, може да има всичкото изкуство, но той не е певец, не е музикант.
То е
относително
.
На онзи музикант ще му дадат сто хиляди лева и той ще пее или ще свири. Като свири той на хората, те трябва да го обикнат и е обичта си да го възнаградят. Че му дали стотина лева за билет, това не е плащане. Но всеки един, като излезе, да каже: "Свириха ми." И никога да не забравиш туй, което си слушал, и като си спомниш за тази музика, да се въодушеви сърцето ти. Някой път артистите свирят и пеят хубаво, защото публиката ги разбира повече.
към втори вариант >>
По отношение на
относителното
пеене вие сте отлични певци.
(втори вариант)
Той може да има нашите идеи, но певци ни трябват нас. Запример, да изкарам някой от вас да пее, вие ще се стесните. Аз ви влизам в положението. Най-първо, средата не е музикална. Ако трябва една да пее, вие ще кажете: "Все тя ли да пее, все нейния глас ли да слушаме." И тя веднага ще се сгуши.
По отношение на
относителното
пеене вие сте отлични певци.
Но по отношение на абсолютното пеене, вътрешно трябва да има израз. За да се пее с душа, всички хора трябва да бъдат на един ум. Без любов не може да пеете. Любовта, това е изразът на пеенето. Душата пее.
към втори вариант >>
Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е
относително
.
(втори вариант)
Но по отношение на абсолютното пеене, вътрешно трябва да има израз. За да се пее с душа, всички хора трябва да бъдат на един ум. Без любов не може да пеете. Любовта, това е изразът на пеенето. Душата пее.
Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е
относително
.
Млад или стар, аз трябва да пея. Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е относително. Дето няма любов, има старост. Дето има любов, няма сиромашия. Дето няма любов, има сиромашия.
към втори вариант >>
Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е
относително
.
(втори вариант)
Без любов не може да пеете. Любовта, това е изразът на пеенето. Душата пее. Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е относително. Млад или стар, аз трябва да пея.
Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е
относително
.
Дето няма любов, има старост. Дето има любов, няма сиромашия. Дето няма любов, има сиромашия. Дето има любов, няма болест. Дето няма любов, има болест.
към втори вариант >>
53.
Единство в живота
,
МОК
, София, 17.5.1929г.,
Абсолютното добро е в центъра, а
относителното
добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете.
Дойдем ли до абсолютната, духовна, психическа геометрия, там всичко е в движение. Кръговете, със своите радиуси и диаметри, кривите линии – всичко се движи. Движението осмисля и одухотворява нещата. Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог?
Абсолютното добро е в центъра, а
относителното
добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете.
Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен. Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота.
към беседата >>
Докато се движи по линиите на
относителното
добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен.
Движението осмисля и одухотворява нещата. Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото.
Докато се движи по линиите на
относителното
добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен.
Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбежно минава по кривата линия. На пътя му застава млада, красива мома, която го увлича след себе си.
към беседата >>
Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на
относителното
в живота.
Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен.
Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на
относителното
в живота.
Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбежно минава по кривата линия. На пътя му застава млада, красива мома, която го увлича след себе си. Той намира работа, но изгубва идеала си.
към беседата >>
54.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и
относителност
.
Например зимно време запалената печка в стаята е съществено нещо. Лятно време, обаче, когато слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи, всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено. Не се ли направи на място, то е несъществено. Всъщност, съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място.
Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и
относителност
.
Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н. Като говорим за относителния морал, ние имаме пред вид морала на обикновените хора. Този морал ограничава и опетнява хората. Всяко нещо, с което обикновеният човек си служи е опетнено. И всяко нещо, с което светията си служи, е подобно на чиста монета.
към беседата >>
Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и
относително
знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.
Лятно време, обаче, когато слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи, всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено. Не се ли направи на място, то е несъществено. Всъщност, съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и относителност.
Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и
относително
знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.
Като говорим за относителния морал, ние имаме пред вид морала на обикновените хора. Този морал ограничава и опетнява хората. Всяко нещо, с което обикновеният човек си служи е опетнено. И всяко нещо, с което светията си служи, е подобно на чиста монета. Например ако 20 души разбойници се сдружат, числото 20 вече е опетнено.
към беседата >>
55.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
На земята всичко е
относително
, преходно.
За следния път пишете върху темата: "Може ли човек да живее без страдания? " Колкото е възможно да живее човек без страдания, толкова е възможно да живее и със страдания. И двете положения са верни. Както и да разглеждате нещата в природата, вие не можете да дойдете до техния абсолютен смисъл. Докато е на земята, човек не може да има абсолютни познания.
На земята всичко е
относително
, преходно.
Например ако напишете числото 1234 така, че разместите цифрите, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система от числа съществува ли в природата? Може да съществува, а може и да не съществува. Тя е създадена от човешкия ум и от човешкия дух по известни съображения. Обаче, трябва да се знае, че всичко, каквото човешкият дух създава, непременно съществува и в природата.
към беседата >>
Всичко онова, за което говорим, е
относително
, временно.
(втори вариант)
Има една философия, която ние познаваме като забавление. Пишете темата "Възможно ли е човек да живее без страдания". Може ли да се живее без страдания? И едното е вярно, че може да се живее без страдания, и другото е вярно, че не може да се живее без страдания. Ако разглеждате нещата в природата, вие ги разглеждате не абсолютно, защото на земята никой човек няма абсолютно познание за нещата.
Всичко онова, за което говорим, е
относително
, временно.
Да кажем, да напишем числата: 1234, 2341, 3214, 4321. Тази система в природата съществува ли? Възможно е да съществува, но възможно да е обратното. Къде е създадена човешката система? Създал я човешкият ум, човешкият дух по известни съображения.
към втори вариант >>
56.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Изобщо, в живота на човека съществува известна
относителност
.
Докато се движи в несъществените прояви на живота, човек е далеч още да го разбере. Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче, чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. Страданието на едного предизвиква радост на друг някой. И обратно: радостта на едного предизвиква страдание на друг.
Изобщо, в живота на човека съществува известна
относителност
.
Например когато дава, човек някога се радва, някога скърби. Като дава нещо на човек, когото обича, той се радва. Ако пък е заставен да даде нещо на човек, когото не обича, той страда. Защо е така, и той сам не си дава отговор. Всеки е забелязал, че по отношение на някой човек е любезен, разположен, а към друг е неразположен.
към беседата >>
57.
Постоянни и преходни неща. Козметика
,
ООК
, София, 31.7.1929г.,
Без тази наука човек живее в
относителността
на нещата.
Той мисли, че е много добър или много лош човек. Когато в него се проявява красивото и възвишеното, той се чувствува добър. Щом се прояви низшето начало в него, той казва за себе си, че е лош човек. В единия и в другия случай в човека се изразяват ред сили, на които той трябва да бъде господар. Като ученици, вие трябва да се занимавате с Божествената наука, която дава абсолютна представа за всички неща.
Без тази наука човек живее в
относителността
на нещата.
Тази е причината, поради която за едно и също нещо хората имат няколко мнения. Например за един и същ човек едни казват, че е добър, други казват, че е лош. За обикновения човек въглеродният двуокис е вреден, задушлив газ. За растенията, обаче, същият газ е полезен. Те се хранят с него.
към беседата >>
58.
Удължени и скъсени линии / Правата линия
,
МОК
, София, 20.9.1929г.,
Ако се спираш само на едното лице, то е
относително
знание.
(втори вариант)
Сега вие, младите, както и старите, имате една идея за самовъзпитанието на човека толкова повърхностно, колкото е и паяжината. То няма никакъв закон. Та ние можем да определим по този начин числата. Аз не искам да ви разкрия тайната на числата, но ще ви покажа отношението им. Щом лицето изменя своята дължина и широчина, аз да ви кажа колко време ще трае вашето приятелство.
Ако се спираш само на едното лице, то е
относително
знание.
Ако едното лице е по-дълго, а другото по-широко, тогава казваме единият има интензивност на чувствата, а другият на мисълта. Единият ще бъде привързан по чувство, а другият по мисъл. Следователно и двамата могат да работят заедно. Ако и двете лица бъдат еднакво дълги, ще има известна дисхармония. Та аз искам при метода на самовъзпитанието да разбирате геометрията.
към втори вариант >>
59.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Истината е нещо абсолютно, а не
относително
.
При свиренето е нужно гадание; при пеене гаданието е излишно. Искате ли да чуете как пее душата, вземете си билет, колкото и да е скъп и идете в някой от световните салони да я чуете. За да чуе песента на душата, заслужава човек да работи цял живот, да спечели пари за един билет. Скъпо струват билетите за влизане в салон, дето пее царицата на света – човешката душа. И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него.
Истината е нещо абсолютно, а не
относително
.
Учените поддържат истината, че земята се върти около оста си и около слънцето. – Това е научен факт, не е истина. Било е време, когато земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се върти около една млада мома, не се свърта в къщи.
към беседата >>
60.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Защото всяко друго твърдение вън от това е
относително
и отрицателно и ще ви изведе на лъжлив път.
Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл, вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно?
Защото всяко друго твърдение вън от това е
относително
и отрицателно и ще ви изведе на лъжлив път.
Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести. Животът на всеки човек трябва да бъде поставен на реална основа. Застане ли на такава основа, човек има нещо устойчиво, на което разчита във всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стъпил, човек живее в преходните и временни неща. Например, някой човек е неразположен към едного, не мисли добре за него.
към беседата >>
Всяко нещо, което е създадено, е
относително
реално.
За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален.
Всяко нещо, което е създадено, е
относително
реално.
Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човека. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
Туй, което е създадено, то е
относително
реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
(втори вариант)
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество.
Туй, което е създадено, то е
относително
реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
61.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
В реалното абсолютно - защото има и реално
относително
, няма никаква загуба.
(втори вариант)
Сега аз ще определя какво нещо е реалността, какво нещо е битието, какво небитието и какво нещо е илюзия в живота. Реалност наричам това, в което аз взимам участие. Реалността всякога има отношение към мене и аз имам отношение към реалността. Следователно аз всякога имам дял в тази реалност и във всички нейни придобивки. В реалността абсолютно няма загуба.
В реалното абсолютно - защото има и реално
относително
, няма никаква загуба.
Това, което не е реално, подразбирам това, към което аз нямам никакви отношения. За мене това не е реално. Някой казва - животът не е реален. Защото нямаш отношения към него. Щом нямаш никакви отношения към живота, значи той не е реален.
към втори вариант >>
62.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното
относително
значение.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното
относително
значение.
По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява.
към беседата >>
Той се движи от реалното към
относителното
.
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото.
Той се движи от реалното към
относителното
.
Реалното е незнайното, а относителното е знайното. Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите.
към беседата >>
Реалното е незнайното, а
относителното
е знайното.
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното.
Реалното е незнайното, а
относителното
е знайното.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи.
към беседата >>
Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е
относителното
.
(втори вариант)
Тъй се тълкува в света. Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит.
Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е
относителното
.
Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света. Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение.
към втори вариант >>
63.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Следователно, искате ли да излезете от
относителното
разбиране на живота и да влезете в абсолютното, вие трябва да изхвърлите всичко излишно от себе си.
Докато цялото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трябва да прави, за да се спаси? Той трябва да приложи закона на смаляването, на раздробяването: цялата единица да я раздроби. Той трябва бързо да откачва кука след кука от гърба си и да ги хвърля във водата, докато дойде до уравновесяване на своето тегло с това на водата. Щом дойде до това тегло, той ще се задържи над водата и ще се спаси.
Следователно, искате ли да излезете от
относителното
разбиране на живота и да влезете в абсолютното, вие трябва да изхвърлите всичко излишно от себе си.
Остане ли излишното в душата ви, то произвежда спор и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излезе със счупен крак, със счупена ръка или глава, и въпросите пак остават неразрешени. Природата е дала право на човека да разрешава най-малките мъчнотии.
към беседата >>
Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси
относителното
ти тегло с водата, да можеш да седиш.
(втори вариант)
Работиш с дробите в даден случай. Трябва да знаеш единица ли трябва да останеш, или трябва да се делиш. Седиш във водата. Допуснете, цяла единица има около тебе, петдесет килограма злато, и във водата ти потъваш надолу. Но имаш сила, те са куки накачени, откачиш една, хвърляш, откачиш друга, хвърляш.
Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси
относителното
ти тегло с водата, да можеш да седиш.
Другояче с тази тежест ти ще идеш на дъното на морето, ще изгубиш живота. Когато дойдете до закона за относителното разбиране в света, изхвърлете всичко онова излишно, което може да произведе спор в душата. Дотогава, докато спориш в света за своите права, ти воюваш в света. Който воюва, той не е на правия път. Той въпроса може да го разреши, но винаги ще излезе със счупена глава, със счупен крак.
към втори вариант >>
Когато дойдете до закона за
относителното
разбиране в света, изхвърлете всичко онова излишно, което може да произведе спор в душата.
(втори вариант)
Седиш във водата. Допуснете, цяла единица има около тебе, петдесет килограма злато, и във водата ти потъваш надолу. Но имаш сила, те са куки накачени, откачиш една, хвърляш, откачиш друга, хвърляш. Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси относителното ти тегло с водата, да можеш да седиш. Другояче с тази тежест ти ще идеш на дъното на морето, ще изгубиш живота.
Когато дойдете до закона за
относителното
разбиране в света, изхвърлете всичко онова излишно, което може да произведе спор в душата.
Дотогава, докато спориш в света за своите права, ти воюваш в света. Който воюва, той не е на правия път. Той въпроса може да го разреши, но винаги ще излезе със счупена глава, със счупен крак. Той нищо не разрешава. Природата обича разрешаването на въпроса, на най-малките мъчнотии.
към втори вариант >>
64.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много
относително
.
(втори вариант)
Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни. Аз съм за онази вътрешна свобода.
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много
относително
.
Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
65.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Знанието е
относително
.
- Ти трябва да знаеш мнението на Природата, а не мнението на философите. Ученикът трябва да прави преводи от езика на Природата към езика на своите разбирания и обратно - от езика на своите разбирания към езика на Природата. Като може да превежда от един език на друг, човек увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силен е той. Сега, не е въпрос да мислите, много ли знаете, или малко.
Знанието е
относително
.
Ако се сравнявате с бръмбарите, с насекомите, вие сте гении. По отношение на цялото животинско царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човек е поставен при условия, всеки ден да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умствен живот. Обаче, като придобива знание, той трябва да го прилага, да не се товари с излишен багаж. Прилагайте знанието си, да се ползвате от него и вие, и вашите ближни.
към беседата >>
66.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
И нашето определение ще бъде
относително
.
Като не разбират Божиите закони, хората казват, че човек трябва да бъде добър. Те мислят, че ако човек е добър, няма да има никакви мъчнотии и изпитания. Какво нещо е доброто? Каквито определения да дадете за доброто, те са относителни. Досега никой философ не е дал абсолютно определение за понятието добро.
И нашето определение ще бъде
относително
.
Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и също. То не се огъва. Както да въртиш, накъдето да обръщаш, доброто не се огъва. Добрият човек е извор, който постоянно дава. Казвате му: Дай!
към беседата >>
То е вярно
относително
.
(втори вариант)
Да кажем, десет души дадат определение за доброто. Мислите ли, че тези определения са верни. Нито едно определение, което е дадено досега за доброто, не е вярно. Всичките философи от памтивека, които са давали определения за доброто, не са верни. И ние определението, което ще дадем, няма да бъде вярно.
То е вярно
относително
.
Ти казваш: „Много добър човек.“ Щом като говорим за доброто, под добър човек ние разбираме онзи, който абсолютно при никакви условия не се огъва. Добро е това, което при никакви условия не се огъва. Добрият човек при всички условия остава един и същ. Като един извор постоянно тече. Казва: „Дай.“ Дава.
към втори вариант >>
67.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Иначе, каквото каже, ще бъде
относително
вярно.
Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина.
Иначе, каквото каже, ще бъде
относително
вярно.
Запример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени. Какво представя влюбването?
към беседата >>
68.
Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото
,
МОК
, София, 5.9.1930г.,
Това
относителното
добро?
(втори вариант)
Ако на мен ми вземат сладкия бонбон, за мен този човек, който ми го е взел, е лош човек. Добре. Ако в дадения случай мене ми вземат горчивия бонбон, този човек за мене е добър човек. В дадения случай, ако на болния някой даде горчив бонбон, той е добър, мисли му значи доброто; ако му даде сладкия бонбон, той го залъгва, не е добър човек. Питам тогава, де е моралът, с който вие разполагате? Кое е доброто?
Това
относителното
добро?
Нали казват, относително е доброто. Може да се измени. При дадени условия известни неща са добри. При други дадени условия, известни неща не са добри. Тъй че плюс и минус се менят.
към втори вариант >>
Нали казват,
относително
е доброто.
(втори вариант)
Ако в дадения случай мене ми вземат горчивия бонбон, този човек за мене е добър човек. В дадения случай, ако на болния някой даде горчив бонбон, той е добър, мисли му значи доброто; ако му даде сладкия бонбон, той го залъгва, не е добър човек. Питам тогава, де е моралът, с който вие разполагате? Кое е доброто? Това относителното добро?
Нали казват,
относително
е доброто.
Може да се измени. При дадени условия известни неща са добри. При други дадени условия, известни неща не са добри. Тъй че плюс и минус се менят. Което в даден случай е било минус, в следующия случай се превръща в плюс, и обратното, което е било плюс, после става минус.
към втори вариант >>
69.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Та казвам, знанието е
относително
.
(втори вариант)
Кой я поставил на известно място, това е друг въпрос. Даже най-учените хора не знаят, казват, че има звезди, които сега определят къде се намират. И хората сега мислят, че те сега се определят къде се намират, а те с хиляди години са били там. Астрономите допущат сега, че еди-коя си звезда, Вега, била там. Но Вега не е на това място, което те определят, тя е на друго място.
Та казвам, знанието е
относително
.
По отношение на миналото, така е; ние сега изучаваме небето, както е било преди хиляди години, а как е сега, не го знаем. Даже и слънцето как е било преди хиляди години не знаем. И сегашното състояние, енергиите, които се зараждат в слънцето, и тях не знаем. Може би с векове ще се минат, докато произведат един съзнателен ефект върху нас. Не е само да усещаш топлината и светлината, която иде от слънцето, но тази светлина да произведе един съзнателен ефект, да можеш да разбираш какво създава слънцето.
към втори вариант >>
70.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
Някои от заключенията му са
относително
верни, други – по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно.
За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, където човек го направлява. Както зад куршума стои разумна сила, която го направлява, така и зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. Когато пише, човек не си дава отчет, защо туря една чертичка горе, а друга – долу, защо някъде пише тънко, а някъде – надебелява. Обаче когато графологът разглежда този почерк, той прави ред заключения за характера на човека.
Някои от заключенията му са
относително
верни, други – по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно.
Каквото и да каже графологът, както френологът и физиогномистът, всякога ще задържат нещо за себе си. Те оставят нещо недоизказано. Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише с дребни букви и натиска. Щедрият пише нашироко, а скъперникът – сгъстено. Той прави икономия на хартия.
към беседата >>
71.
Определено време и място
,
ООК
, София, 15.10.1930г.,
Това, което хората наричат зло, е нещо
относително
.
Днешният ден е облачен. Облаците показват, че на физическия свят имате препятствия. За да се справите с препятствията, вие трябва да се качите в Божествения свят, над облаците, да стане проветрение в умовете ви. Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. В Божествения свят не съществува никакво зло.
Това, което хората наричат зло, е нещо
относително
.
То се определя като зло според техните разбирания. Злото е влязло в човешкия живот заедно с ограничението. Значи човек е внесъл злото в света чрез ограничението. Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо, който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото.
към беседата >>
72.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са
относително
реални.
Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин.
Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са
относително
реални.
Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията?
към беседата >>
Тези науки поставяме към
относително
реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални.
Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия.
Тези науки поставяме към
относително
реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални.
За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? – Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява.
към беседата >>
Относително
, той не е твърд.
(втори вариант)
Защото те не могат да се преведат. Твърдостта в правата смисъл, това е реалност на света. Всичката реалност на битието седи в неговата твърдост – нещо, което не се мени, не се изменя. Това, което се мени, то не е твърдо; това, което не можеш да разделиш, това, на което всякога можеш да разчиташ, то е твърдо. Питам сега, този стол твърд ли е?
Относително
, той не е твърд.
И като го туря в огъня, показва, че не е твърд. За някой човек казват, той характер има, той е твърд. В какво е твърд? Като му туриш на гърба сто кила злато, той се огъва, не само се огъва, но от голямото триене той ще се стопи. А какво означава морално стопяване?
към втори вариант >>
73.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Но това е още
относително
число.
(втори вариант)
И ще пише на родителите си, тук не може да се живее, климатът е такъв, това и онова, и ще напусне; а другият с чело 6 и 7, той ще се бори и ще свърши университета, крайният резултат на него е 4, той ще свърши университета добре. Сега това е по тяхната енергия, във втория 6 и 7 има повече енергия заложена, той ще издържи, а първият 12 и 6 няма да издържи борбата; ако е на бойното поле, пак няма да издържи, ще напусне и ще се върне, а вторият ще издържи. Но това още не показва, че те са или не са добри. Ние не говорим за тяхната добрина, ние говорим за тяхната издръжливост; съотношение на числата. С 12 см чело, този човек е черезмерно чувствителен, той преувеличава нещата и при най-малките спънки се обезкуражава, казва, тази работа не е заради мене.
Но това е още
относително
число.
Донякъде са верни тези числа. Има няколко изключения. Сега законът е там, именно след като изучавате числата, ако разбирате отношенията на числата, как сте построени, и законите на природата, вие щяхте да си помагате в много неща. Но за да си помогне човек, той трябва да направи ред изчисления и трябва да се приготви да мине през известна опитност. Той така лесно няма да се освободи от мъчнотиите на живота.
към втори вариант >>
74.
Дишането на човека и на животните
,
ООК
, София, 21.1.1931г.,
относително
реални.
доволни на това и казват: добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са.
относително
реални.
Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда.
към беседата >>
Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са
относително
реални.
Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са. относително реални.
Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са
относително
реални.
Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. За да дойде до постоянните мисли и чувства, човек трябва да се свърже с Бога.
към беседата >>
75.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
– Така е, неморално е, но моралът е нещо
относително
.
В първия случай ти напущаш гостилницата, т.е. света доброволно, по естествен път. Във втория случай, ти напущаш гостилницата крадешком, с желание да не те видят. Като намериш една от вратите отворена, веднага избягваш. Ще кажете, че това е неморално.
– Така е, неморално е, но моралът е нещо
относително
.
Има толкова вида морал, колкото народи и колкото хора има на земята. Следователно има български, английски, американски, френски морал и т.н. Пък и всеки човек има свой собствен морал. Нещо е морално само за тебе, а не за другите. В природата съществува само един морал.
към беседата >>
76.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Това е нещо
относително
.
(втори вариант)
Аз наричам невидим, как бихте определили вие невидимото? Това, което не се вижда, което не се знае. Но невидимото за едного е видимо за другиго. Тъй една мравка има много работи, които не вижда, а по-висшите същества ги виждат. Невидимите работи за нас, за други са видими.
Това е нещо
относително
.
Зависи от степента на съзнанието каква е. Колкото съзнанието е по-будно, толкова невидимите неща стават по-видими. Или вие имате идеята, казвате ВЕЧНОСТТА. Какво подразбирате под думата вечност? (Вечността има отношение към времето, значи безкрайно голямо време; а безкрайността има отношение към пространството).
към втори вариант >>
77.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
Всички останали неща, за които говорим, наричаме
относително
реални.
Ето защо, когато говорим за правата линия, ние имаме предвид живот на точката; когато говорим за отсечка, имаме предвид отношение между две разумни същества. Ако начертаете една права линия на дъската, казвате, че тя съществува. – Ако я заличите, съществува ли тя? – Не съществува. Следователно реални неща са тия, които съществуват и които никога не се заличават.
Всички останали неща, за които говорим, наричаме
относително
реални.
Често се говори за реални и нереални неща, за реален и нереален живот. Като не могат да се домогнат до реалността на живота, хората наричат относителните неща реални, а нереалните – непостижими. Всъщност, абсолютно непостижими неща са неразумните. Всяко разумно и постижимо нещо е реално. За пример, ако без знания и условия човек започне да създава някакъв свят, това желание е неразумно и нереално.
към беседата >>
Това, което може да се изчисти, то е
относително
съществувание, то не е реално.
(втори вариант)
Съществува тази права линия доколко време може да съществува тази права линия? Ако аз взема, че с една гъба изтрия всичко писано на дъската, вие казвате, тази права линия АБ съществува, нали тъй. Ако взема една гъба, че изчистя хубаво книгата, къде отиде правата линия? Защото съществува това, което не може да се изличи! Това е съществувание.
Това, което може да се изчисти, то е
относително
съществувание, то не е реално.
Кои неща наричате вие реални? Но сега законът е друг. Следователно, ако тази права линия представлява милиони от точки, които същевременно се движат в една и съща посока, по този закон не съществува само една точка в пространството. В реалния свят съществуват милиони точки. Представете си, тогава че милиони точки се движат в една и съща посока, какво ще образуват?
към втори вариант >>
78.
Разумно прилагане / Разумното употребление
,
МОК
, София, 1.5.1931г.,
Тази
относителност
съществува навсякъде в живота: и в науката, и в религията, и в музиката, и в изкуствата.
За умния, за добрия и за здравия човек е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човек това е невъзможно. Силният човек може да носи 1000 килограма тежест на гърба си, но слабият не може. Значи понятията „възможно“ и „невъзможно“ са относителни. Наистина, докато дойде до реалността на нещата, до тяхната абсолютна същност, човек живее в относителния свят.
Тази
относителност
съществува навсякъде в живота: и в науката, и в религията, и в музиката, и в изкуствата.
Всички хора се натъкват на относителността в живота и търсят вечното, неизменното в света. Още във времето на Христа се яви един богат младеж да пита какво да направи, за да придобие вечен живот. Христос му отговори, но той не можа да изпълни това, което му се каза. И до днес още този човек не е намерил вечния живот. Той продължава да задава същия въпрос.
към беседата >>
Всички хора се натъкват на
относителността
в живота и търсят вечното, неизменното в света.
За глупавия, за неразумния и за слабия човек това е невъзможно. Силният човек може да носи 1000 килограма тежест на гърба си, но слабият не може. Значи понятията „възможно“ и „невъзможно“ са относителни. Наистина, докато дойде до реалността на нещата, до тяхната абсолютна същност, човек живее в относителния свят. Тази относителност съществува навсякъде в живота: и в науката, и в религията, и в музиката, и в изкуствата.
Всички хора се натъкват на
относителността
в живота и търсят вечното, неизменното в света.
Още във времето на Христа се яви един богат младеж да пита какво да направи, за да придобие вечен живот. Христос му отговори, но той не можа да изпълни това, което му се каза. И до днес още този човек не е намерил вечния живот. Той продължава да задава същия въпрос. Казвам: Търсите ли вечния живот, свържете се с Бога.
към беседата >>
Та ще поставите нещата точно, не че не е възможно, можем да изпием водата, но в
относителното
знание ние правим една погрешка.
(втори вариант)
И много пъти вашите желания са подобни както моето казване. Вие много пъти искате от мене подобни неща като 10-те кила вода. 10 кила да изпиете в 10 дена или в 3, 4, може, но да изпиете 10 кила в един час можете ли? Едно буре донасяш вода, но едно буре не можеш да изпиеш. Значи, това, което човек може отвънка да направи, отвътре не може да направи.
Та ще поставите нещата точно, не че не е възможно, можем да изпием водата, но в
относителното
знание ние правим една погрешка.
В дадения момент ние поставяме една цел несъвместима с нашия стремеж или искаме едно желание несъвместимо. Основната идея тогава. 10 кила вода не се пие в един час отгоре. Колко се изпива? На един човек, който тежи 60, 70 кгр.
към втори вариант >>
79.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Нали знаете онзи пример за Архимед, когато той намерил закона за
относителното
тегло, де е бил той?
(втори вариант)
Тъй човек, който се намира в едно затруднено положение, той мисли. Единственото нещо, което може да го спаси, то е мисълта. Не се безпокойте. Защото безпокойствие и мислене са две неща, два процеса различни. Ти в мисълта ще имаш един метод, два, три, пет, шест, може сто метода да употребиш, цяла година можеш да работиш, но един ден, като дойде една светла идея, ще разрешиш въпроса.
Нали знаете онзи пример за Архимед, когато той намерил закона за
относителното
тегло, де е бил той?
В банята, там разрешил един важен въпрос, и изскача из банята, и какво казва? Еврика! Значи, една светла идея го озари. Значи онази идея е излезнала при тези условия. Ти се зарадвай, не се спирай на външните формалности.
към втори вариант >>
НАГОРЕ