Търсене в текстове за 'Относително'

което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни.
Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник. Това учение има за цел изучването на откровението, като има свойството на върховен морал; следователно то се съгласява строго с Евангелието, което е израз на Божественния морал. Според авторите на философията това. което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни. Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката.
към текста >>

Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г.
Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест.
към текста >>

12. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл101 във физическия е обратно.
Тя е атрибут на душата. Първоначалната вяра ние имаме у себе си и ако тя е постоянно у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази първоначална Божествена чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл101 във физическия е обратно. В духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В духовния свят силните слугуват на слабите, а във физическия е обратното. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира. Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в тоя свят.
към текста >>

13. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Трудно и лесно е нещо относително.
Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат и унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 [легиона] ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще искате тяхното съдействие и интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете в съприкосновение чрез Христа с тия същества. Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите |също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно.
към текста >>

14. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка.
В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да може да се ползувате. Така, ако вие може да се научите как да произнасяте думата .любов", как именно да спазвате вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да не се подчини. С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели.
към текста >>

15. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Ние относително сме свободни.
И като достигнем Истината, тя ще ни освободи. В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието. Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене.
към текста >>

16. 11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.

НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА

ТОМ 12

В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае.
Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шест- тех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година.
към текста >>

17. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Дали език учиш или работиш с него, дали музика изучаваш, каквото и да постигнеш, то е относително.
Как ме напътваше Учителят при работата ми с беседите? Това се отнасяше главно до печатането на беседите, която работа минаваше през мен. За печатане на каква и да е работа, нужна е да знаеш да коригираш и да стилизираш. За щастие аз знаех отчасти и да коригирам, и да стилизирам. Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно. Дали език учиш или работиш с него, дали музика изучаваш, каквото и да постигнеш, то е относително. На земята думата „абсолютно" не съществува. В говоримия език тя се употребява само като степен за сравнение. Тъй щото и аз познавах отчасти и двете: коректорство и стилизация. През 1919 година излезе от печат моят учебник по химия, на който за пръв път се учих да коригирам и да стилизирам не сама, а с помощта на брат Гълъбов, който имаше тънко чувство и усет към едното и другото. Аз започнах за пръв път да печатам беседите в края на 1921 година, но вече сама.
към текста >>

18. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША

Гена Папазова

ТОМ 13

Та хубостта е нещо много относително.
Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх. Такава свежест лъхаше от нея. После без съмнение, възрастта си показа въздействието. Човек се променя. Нито аз съм била, каквато съм била, нито тя беше, каквата е била. Та хубостта е нещо много относително. Но тя беше обаятелна. А Аня беше строга, тънка, висока, а отвътре толкова мека. Надя не е така напълно проявена. Тя беше малко подтисната, защото не можела да учи поради мигрената, от дете която има. Но интересно е, че Аня е страдала от главоболие, Надя е страдала определено от мигрена и след като стават вегетарианци, това страдание изчезва.
към текста >>

19. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица.
В Ямбол завърших вече 1937 година гимназията. Но аз завърших две години по- късно от моите съученици. Последната година бях освободен по всички предмети от матурата. Бях силен ученик, макар че бях изключван. В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика. Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено? Учителят каза: „Ще останете в междучасието да обясня." И останах аз и още няколко души останаха.
към текста >>

20. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Относително запретените събрания от кмета и попа в с.
Всичко 14 человеци поканени и 12 присъствували. Пристига Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 часа сутринта тук, а за обед на „Изгрева" ще отидем, а за по-последните събрания, там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпана по Ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата - тя е жената, която седи на 7-те хълма.
към текста >>

21. 9. САТУРН

Николай Дойнов

Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има.
Българите са под неговото влияние. Физическите качества на една планета, открита от астрономите дават ценни указания за нейното влияние. Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени.
към текста >>

Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство.
Физическите качества на една планета, открита от астрономите дават ценни указания за нейното влияние. Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания.
към текста >>

22. 10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

Тази планета има от всички планети от Слънчевото семейство най- малко относително тегло равно на 0,68, което показва, че тя има най- дебела въздушна обвивка.
Всички тези елементи за всяко небесно тяло, определят размера, скоростта на еволюционният процес. А еволюционният процес е преди всичко процес на творчество. Но за да имаме един такъв процес в истинският смисъл на думата трябва знания, мъдрост - дълбоките познания на законите в природата и трябва също и мисъл и устои. Тези елементи идват от силовите течения на Сатурна. Защото самата планета по своето съдържание, по своята изява, това което тя е, като едно творение, определя и естеството на силите, които са я създали, и които изтичат от нея. Тази планета има от всички планети от Слънчевото семейство най- малко относително тегло равно на 0,68, което показва, че тя има най- дебела въздушна обвивка. Древните мъдреци, всякога са определяли, че има една много тясна връзка между въздуха - независимо какви елементи има той и мисълта. Затова, когато те са определяли въздействието на зодиакалните съзвездия и планетите върху Земята на нея, живота и по- специално върху човека, са ги делили на четири дяла: Огнени, земни, въздушни и водни, като тези наименования са само символични. Те само по форма определят естеството на силите, които изтичат от тях и въздействието им върху съответен дял от човешката природа. Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка.
към текста >>

23. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

Относителното му тегло се определя на едно цяло и шест десети, което показва, че той има доста дебела атмосфера около себе си.
Първият е този подложен на силовите течения на планетата Уран и зодиакалното съзвездие Водолей. И вторият под въздействието на Нептун и съзвездието Риби. Тук ще разгледаме първият етап - този на Уран и Водолей. Планетата Уран е от тези с по-голям размер и има диаметър от около 51,000 километра. Това определя неговото влияние като по- задълбочено и по-дълготрайно. Относителното му тегло се определя на едно цяло и шест десети, което показва, че той има доста дебела атмосфера около себе си. Това определя за неговото влияние една подчертана резервираност в отношенията си към хората, а също и подтика към едно задълбочено и всестранно разглеждане на всеки въпрос. Най- характерното за тази планета, което го няма в никоя друга от планетите в Слънчевото семейство така ярко изразено е, че неговата ос на въртене е легнала и нещо повече, сключва с плоскостта на орбитата му 98 градуса, което ще рече, че планетата има обратно въртеливо движение. Това е особено характерно за естеството на силите, които са го образували, както и тези, които изтичат от него за да въздействуват преди всичко на човека. Положението, оста, на една планета определя естеството на идейния свят с който човека ще има контакт, какви ще бъдат те. В това отношение, положението на оста на планетата Уран определя две крайности със своето влияние.
към текста >>

24. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
- Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отеднаж личи отсъствието на професионалните политици, които са по настоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно-административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет. Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия законна развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите.
към текста >>

25. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие.
Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! " Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага" и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибегнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи.
към текста >>

26. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance.
към текста >>

Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа.
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
към текста >>

27. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Ние сега живеем относително при сегашния живот.
Пусталията кон едва носи 10 килограма. По-добре е страдания, мъчнотии и здраве да имаш, също и сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитни страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е силата и здравето, макар че има противоречия. Не считайте, че имате противоречия в обществения живот; противоречията показват, че вие вървите напред. „Ама ние не живеем добре" - то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме назад, но в сравнение с миналото сме напред. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който разрешавате сам въпроса.
към текста >>

28. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
8. Строежът на човека Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219 Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество.
към текста >>

29. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) - се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота.
Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) - се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали „fortuna minor” - малката фортуна. „Голямата фортуна” - големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми - „Habeas corpus'a” на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, „естетично”, хармонично, носещо щастие в живота. Чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват, и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
към текста >>

30. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение „Математични основи на теорията на относителността”.
Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни. Те ще ни обърнат внимание, за пример, че онзи, който е писал родословието на Исуса, ненапразно е разделил четиридесетях и два рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение „Математични основи на теорията на относителността”. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори”, „тензори”, „трансформации” и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини, и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайна като нещо непонятно и до немай - къде скучно.
към текста >>

31. 2. Планети

Изразите „добър” и „лош”, „благотворна” и „неблаготборна планета” имат и в астрологията само относително значение.
Като добри, обикновено, се смятат Юпитер, Венера и Слънцето. Като зли — Сатурн, Марс и Уран. Луната, Меркурий и Нептун минават за неутрални. Впрочем, и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептуна, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични. Изразите „добър” и „лош”, „благотворна” и „неблаготборна планета” имат и в астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не е всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всяка планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло”. (Синдбад - д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък. Нека оставим да говори по тоя въпрос един майстор - Сефариал, който е дал следните колкото кратки, толкова и инструктивни характеристики.
към текста >>

32. 4. Домове или силови полета

Вследствие относително бързото околоосно въртене на Земята, обаче, ние виждаме, че както Слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т. е.
Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращ - зенит или медиум цели, залязващият - десцендент, а тоя, който заема долния меридиан - надир или имум цели. Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т. е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на Земята, обаче, ние виждаме, че както Слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т. е. от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респективно планетни лъчи спрямо хоризонт меридионалната система на това място. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено място.
към текста >>

33. 5. Аспекти

И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри” и „лоши” е твърде относително.
5) опозиция или противостоене — отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция. 6) паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него. Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела. Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекта. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри” и „лоши” е твърде относително. Същото важи и при аспектите. „Наименованието „благоприятни” и „неблагоприятни” при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко специални разсъждения. Това наименование е направено изключително от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни” за нашето вътрешно развитие. Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща. Когато ние, следователно, казваме за една констелация, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно.
към текста >>

34. (Продължение)

Ако е въпрос за относително най-меродавния фактор, то най-авторитетните астролози са наклонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета.
Преценяването на влиянието на дадена планета с оглед на известен аспект ще стане въз основа на едно претегляне на петте компонента по начин, подобен на оня, по който определяме нейното общо влияние въз основа на четиритях фактора. Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзки са хармонични, до твърде лошо - когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична. При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са дисхармонични, до твърде добър, когато четири елемента са хармонични, с изключение само на петия - аспектната връзка. Степента на доброто или лошо влияние ще зависи, очевидно, от отношението между положителните и отрицателните компоненти, влизащи в състава на аспекта. Естествено, колкото повече преобладават положителните елементи спрямо отрицателните в даден случай, толкова въздействието на еспекта ще бъде по-благотворно и обратно. Ако е въпрос за относително най-меродавния фактор, то най-авторитетните астролози са наклонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета. Поради важността на въпроса ще приведем и мнението на председателя на дружеството на английските астролози - Картер - по тоя въпрос: „Нека напомним на астролога, че при всички преценки той трябва да държи точна сметка за знаците и домовете, в които се намират планетите. Също така и за другите аспекти, които те евентуално получават покрай тоя, който тъкмо разглежда. Хармоничността или нехармоничността на трите фактори - планети, домове и знаци - е от най-голяма важност и една планета, поставена добре по дом и знак, може дори с един дисхармоничен аспект да действува все още твърде благотворно. Така че един лош аспект може да донесе добро, ако домът и знакът са благоприятни за дадена планета. Обратно, хармоничният аспект на слаба планета ще може да донесе само малко добро.
към текста >>

35. 14. БОЖЕСТВЕНИТЕ ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ И СИЛИ В АСТРОЛОГИЯТА

Иван Антонов

Всичко е относително, зависещо от отношенията към Божественото Добро.
Божествената Добродетел определя ПЛОДОТВОРНОСТТА на всички условия и неща изобщо. В материалния свят, цялата природа, изобщо всичко е условно, зависещо от отношението към Божествената Любов. Всичко е променливо, зависещо от проявлението на Божествената Мъдрост. Всичко е гранично, зависещо от отношенията към Божествената Истина. Всичко е временно, зависещо от отношението към Божествената Правда. Всичко е относително, зависещо от отношенията към Божественото Добро. Проявите на Бога като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел биват вътре в човека и вън от човека, в природата. Проявите ма Бога като ЛЮБОВ, вътре в човека, става чрез неговите чувства. Проявите на Бога като МЪДРОСТ, вътре в човека, става чрез мислите. Проявите на Бога като ИСТИНА, вътре в човека, става чрез желанията. Проявите на Бога като Правда, вътре в човека, става чрез словото, говора изобщо.
към текста >>

36. 15. ОСНОВНИ АСТРОЛОГИЧНИ ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ПРИ ТЪЛКУВАНЕ НА ХОРОСКОП

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

5-ят АСТРОЛОГИЧЕН ЗАКОН, който произхожда от Божествената Добродетел, гласи: Всичко в живота и съдбата на човека е ОТНОСИТЕЛНО, т. е.
2-ят АСТРОЛОГИЧЕН ЗАКОН, който произхожда от Божествената Мъдрост, гласи: Всичко в живота и съдбата на човека е ПРОМЕНЛИВО, а всички промени зависят от Божествената Мъдрост, която има за цел непрестанно в умствено, духовно и физическо отношение да пречиства, да преобразява, да обновява, да облагородява, да обогатява, да украсява и да усъвършенства човека, за да го доведе до безсмъртие. 3-ят АСТРОЛОГИЧЕН ЗАКОН, който произхожда от Божествената Истина, гласи: Всичко в живота и съдбата на човека е ГРАНИЧНО, т. е. става в определени граници по пространство и по сила. Следователно свободата или ограниченията в живота са в зависимост от отношенията на човека към Божествената Истина. 4-ят АСТРОЛОГИЧЕН ЗАКОН, който произхожда от Божествената Правда, гласи: Всичко в живота и съдбата на земния човек, и доброто, и злото е ВРЕМЕННО, следователно трайността на доброто и злото в живота на човека са в зависимост от отношенията на човека към Божествената Правда. 5-ят АСТРОЛОГИЧЕН ЗАКОН, който произхожда от Божествената Добродетел, гласи: Всичко в живота и съдбата на човека е ОТНОСИТЕЛНО, т. е. при Божествения порядък, който Господ е определил за човека, всичко, което се случва на човека, се преобръща на добро. Извън Божествения порядък всичко, което се случва, се преобръща на зло. С други думи казано, когато човек се стреми да живее и работи под ръководството на Господа, всичко в живота му бива за добро; когато човек работи и живее без ръководството на Господа, тогава всичко в живота му се преобръща на зло.
към текста >>

37. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Затова и ние тук употребяваме думата „заминаване”, а не думата „смърт”, която може да бъде приета и употребена само като едно условно относително понятие, тъй като фактическа смърт няма - нито за материята, нито за съзнанието.
Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Забележка на редактора: Тази статия на Георги Раден е публикувана тук за негово възпоменание. 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 Никой човек досега не е „умрял” в смисъл, да е изчезнал напълно за живота, да е изчезнал напълно като индивидуално съзнание, да се е превърнал в „нищо”. Затова и ние тук употребяваме думата „заминаване”, а не думата „смърт”, която може да бъде приета и употребена само като едно условно относително понятие, тъй като фактическа смърт няма - нито за материята, нито за съзнанието. И ний знаем, че Георги Радев е жив, също така, както са живи и всички други, които са отминали от тоя свят преди или след него. Макар и невидим, Георги Радев е също така жив, както сме живи ние, които още обитаваме земята, облечени в грубата материална дреха. Ний знаем също така, че той е често, може би много често, при нас, неговите познати и че неговата будна, дълбока, проницателна мисъл не престава да ни сътрудничи, да ни подпомага, да работи, изобщо, за великото дело, на което той беше се посветил всецяло още докато беше тук, на земята, във видима физическа форма... Рядко, много рядко, в една-единствена индивидуалност са се събирали, като във фокус, толкова много способности, толкова много гениални заложби, толкова много и тъй добре осмислени и систематизирани знания и, всичкото това, върху основата на една висока и рядка културност и на една тънка, дълбоко проникваща интуитивност. Георги Радев, наистина, е незаменим. И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен.
към текста >>

38. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

Следващия основен закон можем да изразим така: „Всичко в човешкия живот е относително, т. е.
Ако Мъдростта участва в нашите начинания, то и най-лошите неща можем да променим в благоприятни. На тоя закон почива и поговорката, че „Всяко зло е задобро”. Другият основен закон дефинира, че всичко в човешкия животе гранично, т. е. става в точно определени граници. А всички видове граници се определят от принципа на Истината. Следващия основен закон можем да изразим така: „Всичко в човешкия живот е относително, т. е. става при установени отношения между нещата, а всяко правилно и благотворно отношение се образува от Доброто.” И накрая, да се спрем и на последния основен закон, който всъщност ни е необходим за нашата работа, и да го разгледаме. Той гласи, че всичко в човешкия живот е временно, т. е. става в точно определено време, а всяко време се определя от Божествената Правда. Божествената Правда определя трайността на всяко нещо. Справедливо ли е или не дадено събитие - това може да определи само Правдата.
към текста >>

39. 2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна.
Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес.
към текста >>

40. 3. ПЛАНЕТИТЕ

Тези смущения астрономите сега ги обясняват с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни.
най-близо до Слънцето, тя идва от него само на 600,000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той дойде най-близо до него - в Перихелий, се забелязват известни смущения в пътя му. Тези смущения астрономите сега ги обясняват с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Щом е така, тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на планета, пo-близо до Слънцето, както това и при други случаи е било. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина в известна степен е голяма, то е, както отбелязват астрономите, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. Телескопът е трябвало да има някакви специални приспособления, за такива наблюдения. Има и друга причина, за да е мъчно нейното откриване, за което нещо по-долу ще отбележим.
към текста >>

41. 9. ЮПИТЕР

Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата.
9. ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство, гиганта в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото на Земята. Или съгласно Закона на Тициус Боде на пет и две десети астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието на Земята до Слънцето равно на 150,000,000 километра, се приема в Астрономията за мярка и се казва „астрономическа единица”). Неговият диаметър е 143,000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
към текста >>

Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той.
Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото на Земята. Или съгласно Закона на Тициус Боде на пет и две десети астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието на Земята до Слънцето равно на 150,000,000 километра, се приема в Астрономията за мярка и се казва „астрономическа единица”). Неговият диаметър е 143,000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35,000 километра, който е почти три пъти по- голям от този на Земята. Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство.
към текста >>

Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер.
Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека.
към текста >>

42. 10. САТУРН

Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува.
Изобщо всички небесни тела, които излъчват топлина, светлина, сили. При Сатурна, както и при всички небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който ние можем да приемем като атмосфера или нещо друго, играещо ролята на статор и самото кълбо, в случая самата планета, която се върти по всяка вероятност, за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето. Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество. Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина. От гледището на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и човека, изразено в неговото могъща влияние, онзи неразбран и несъзнателен подтик във всички живи форми да се устроят така, че да могат да живеят и понасят условията, при които те са поставени. Животните със своите кожуси, птиците с перата и другите приспособления, гнезда, дупки и пр.
към текста >>

Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество.
По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето. Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество. Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина. От гледището на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и човека, изразено в неговото могъща влияние, онзи неразбран и несъзнателен подтик във всички живи форми да се устроят така, че да могат да живеят и понасят условията, при които те са поставени. Животните със своите кожуси, птиците с перата и другите приспособления, гнезда, дупки и пр. за техният живот. Живите форми във водните басейни, реки, езера, морета, океани, също са съоръжени с неща, които им дават възможност да живеят там.
към текста >>

43. 11. УРАН

Измереният диаметър на тази планета е около 50,800 километра, със средна плътност - относително тегло 1,60, което ще рече, че общата й маса е малко по-плътна, по-тежка от тази на водата.
11. УРАН Следващата планета след Сатурна е планетата Уран с приет символичен знак , Тази планета е открита от много известния английски астроном Вилиам Хершел през 1781 година. Измереният диаметър на тази планета е около 50,800 километра, със средна плътност - относително тегло 1,60, което ще рече, че общата й маса е малко по-плътна, по-тежка от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети, на планетите с малка плътност, с малко относително тегло. И тук, както при Юпитер и Сатурна, имаме създадени от същия тип странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Ние приемаме, както и при всички планети и слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо, както това е на Земята с диаметър, пресметнат на около 17,000 километра, с около 4200 километра по-голям от този на Земята и атмосферен слой около него с дебелина около 18,000 километра. Че наистина Уран има атмосфера, говори, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на неговата бърза ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути.
към текста >>

Планетата Уран влиза в групата на големите планети, на планетите с малка плътност, с малко относително тегло.
11. УРАН Следващата планета след Сатурна е планетата Уран с приет символичен знак , Тази планета е открита от много известния английски астроном Вилиам Хершел през 1781 година. Измереният диаметър на тази планета е около 50,800 километра, със средна плътност - относително тегло 1,60, което ще рече, че общата й маса е малко по-плътна, по-тежка от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети, на планетите с малка плътност, с малко относително тегло. И тук, както при Юпитер и Сатурна, имаме създадени от същия тип странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Ние приемаме, както и при всички планети и слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо, както това е на Земята с диаметър, пресметнат на около 17,000 километра, с около 4200 километра по-голям от този на Земята и атмосферен слой около него с дебелина около 18,000 километра. Че наистина Уран има атмосфера, говори, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на неговата бърза ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурна ще приемем, че самата атмосферна обвивка се завърта за това време, което не ще рече, че и самата планета се завърта за същият период.
към текста >>

44. 12. НЕПТУН

Измереният диаметър на Нептуновия диск е около50,200 километра, с едно относително тегло - плътност на общата му маса от 2,3.
Тези центрове също създават и тласкат човека към познаване на no-висшите светове, извън заобикалящият ни триизмерен. Такива хора имат и подтика към едно обединение, към създаване на „Идейни общества”, където ясно е изразен стремежа към познаване на по-висшите светове, което нещо създава възможността за по-бързата еволюция на човека. Тези качества на Нептуновото влияние, към този стремеж за по-висшето, създават у човека и способността към различните видове изкуства. Това не е нищо друго, освен стремежа и възможността към едно занимание от no-висш порядък, имащо за задачата да поднесе нещо по-съвършено от това, което ни заобикаля, изява на по-съвършените светове. Тези творби въздействуват облагородяващо, както на околната среда, така и за живите форми, и по-специално на човека. Измереният диаметър на Нептуновия диск е около50,200 километра, с едно относително тегло - плътност на общата му маса от 2,3. И тук, както и при другите е небесни образувания с малка плътност, има създадени същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме едно кълбо, като това на Земята, което кълбо има пресметнат диаметър на около 23,000 километра. Това говори, че Нептун след Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам и неговият по-голям устои срещу пристъпите на разрушителните и демонични замогвания на черното Слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея, и по-специално върху човека.
към текста >>

Единият е Тритон, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло, което говори, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита.
Най-далече от Земята на Нептун имаме, когато е по правата линия Земя-Слънце- Нептун, при тъй нареченият съвпад. Тогава влиянието на Нептун е по-слабо. Нептун обикаля около Слънцето за 164,78 земни години, с една средна скорост от 5,43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е Тритон, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло, което говори, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Всички тези качества и други такива, които могат да се установят, говорят, че Тритон е небесно тяло, в което процесите на живота са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества, които отбелязахме за този спътник, ще трябва да приемем, че той със своето влияние подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата.
към текста >>

45. 5. ДУНАНМА

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността.
Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце. В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години. Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце. Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността. Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява. Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав. Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната простота и яснота. Спомних си една случка по време на Учителя, където една такава погледната от човешко гледище сложност, Учителят разреши така леко като че ли нищо не каза. Един ден минавам пред салона на Изгрева, гледам Учителят беше седнал на края на една от масите, на които се хранехме.
към текста >>

46. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Истината е нещо абсолютно, а не относително.
Значи, той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържа на големи изпитания, без да се разколебае, без да измени убежденията си.” 215. ОТ ВСИЧКИТЕ НАЙ-МНОГО: 8 неделна беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], Т. I. София, 1937, с. 166 ÷ 167, 174 ÷ 175 „И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените подържат истината, че Земята се върти около оста си и около Слънцето, - Това е научен факт. не е истина. Било е време, когато Земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се върти около една млада мома, не се свърта в къщи.
към текста >>

47. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Това е знание перспективно, условно, относително.
Напредък на един е напредък на всички. Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната. За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът. Учи се външно, чрез памет и ум. Това е знание перспективно, условно, относително. Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето. Истинска лоза е тази, която дава грозде. Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш. Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж.
към текста >>

48. 22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение.
На един брат от «Свобода» не му харесали някои работи. Ний ценим неговото мнение и нас ни радва, че с толкова малко го е незадоволил първият ни брой. Така нему не харесало, гдето сме употребили думата «Божи гроб» в една статия. Наистина Господ няма гроб, но той няма и каменна «църква», няма и «владици», няма и духовници, няма и християни (освен отделни индивиди) - и все пак ний условно употребяваме всички тия думи, защото пишем за хората, между които живеем и с езика на които се съобразяваме. Но ако знаехме, че не ще се хареса тая дума, бихме казали само «Иерусалим». Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение. Погрешно е обаче схващанието на Детелин, че «Алфа» излиза за защита на г-н Дънов. «Алфа» няма цел да защищава никого. Истината се защищава сама. Животът е, който доказва или опровергава нейната стойност. Най-голямата привилегия обаче, която мислим, че можем да имаме, то е да изнесем тази истина в света.
към текста >>

49. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)

Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си.
Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма, която поискаш или помислиш. Това е свят, в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват. Вярват не на тия, които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка... Едно време и Христофор Ко-лумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва все на учени хора, че пътят към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл.
към текста >>

50. 14. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Големината на тия линии може да се измери само относително.
С други думи, това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето място в лицето на човека и съответното тяхно значение, омекотено или засилено от другите околни фактори, ще им даде вярната преценка на значение на всяка част, линия или ъгъл. Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинающите. По-добре е дълго да изучават и наблюдават и тогава да кажат своето схващание. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяние на нещата, всяко нещо на своето място и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително. Норма не може да се даде, по много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всяко нещо и най-незначителният жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свивание на окото, да са цял разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето, т.е. дължината на откритата част на главата от върха на челото началото, гдето почват космите, до подножието на брадата, трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални.
към текста >>

51. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922.
Terrd Croft Електротехника 1928 г. Cours d'electrecite theorique par. J. B. Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H.
към текста >>

Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления.
Cours d'electrecite theorique par. J. B. Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E.
към текста >>

52. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84)

От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
По този начин се реабилитираха «исторически» Боржиите, сега - Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
към текста >>

53. 11. От миналото на българите II. (Продължение)

Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществующа от дълги години «истина», напр.
Но то - новото, прилича на дете, което, когато му дойде времето, се ражда и без акушерка. Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващанието на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхватът, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричанието на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществующа от дълги години «истина», напр. да вземем тая за въртението на Слънцето около Земята, в която столетия са вярвали учени хора - или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, «непогрешимата наука»... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа -и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел - и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напуща-ние пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат някакви спомени, паметниците на която повече са от желязо - ще се стопят като нищо - и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-послешните разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефемерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би само големите блокове армиран бетон да ги поучудят, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити - и да ги наречат някакъв «конгломерат», «минерал», както и ние наричаме гранита, варовика, гнайса, базалта и пр. «скали». Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои го вземат като легенди, предания.
към текста >>

54. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява.
Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)
към текста >>

55. ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО

Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина.
В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина. Големите висоти, на които се издига човешкият ум, не са още никакво доказателство за правилността на такова движение - напротив - честите събаряния от високите върхове сочат именно на нестабилната основа, върху която става умственият градеж. Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение, студенти без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава... За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е. Но за тия, които днес са по върховете на обществената стълба, в които са вперени очите на всички крачещи след тях, за нашите Водачи? Не приближава ли часът - и не е ли дошел вече с тая малка книжка, ако ний, една от многото, от тълпата, вдигаме гласа си да запитаме: «Къде ни водите? Какви перспективи ни откривате?
към текста >>

56. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Едва след 200 години на съществуване, 1614 година, те се решават да публикуват за първи път нещо относително своето братство и с това се помъчиха да отворят очите на хората, да запалят сърцата им с една жажда за истината и търсение верния път за човечеството.
В 15-о столетие (1425 г.) един посветен - Християн Розенкройц - име, което само по себе си е цял символ - образува тайно духовно общество, което се стреми чрез обществена дейност от избрани и изпитани хора да внесе подем в околните, а същевременно да обедини техните духовни огнища, да сгру-пира усилията им и с това улесни бъдещата им задача. В 1559 година Орденът на «Кръста и Розата» (Розенкройц) се създава в Германия, като образува в продължение на няколко години след това ложи във Франция и Англия и другите страни на Европа. Между другото, тоя орден разпространява с особено присърце тогавашните «официални» науки - медицината, магията и алхимията. Цяло столетие тоя орден просъществува в дълбока тайна. Неговите членове церяха болни, правеха добрини, работеха неуморно в полето на просветата, но точно изпълняваха Христовото правило: каквото правеше дясната ръка, лявата не знаеше\ А от друга страна големите преследвания, на които бяха подложени всички духовни братства, които мислеха и проповядваха, че не само в буквалното разбирание на Библията се крие цялата наука на света, през миналото време, ги караха да бъдат особено предпазливи в своите дела и изявления. Едва след 200 години на съществуване, 1614 година, те се решават да публикуват за първи път нещо относително своето братство и с това се помъчиха да отворят очите на хората, да запалят сърцата им с една жажда за истината и търсение верния път за човечеството. Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак! Тая черкова употреби всичките усилия да открие техните ложи и узнае членовете им, разбира се, с благородната цел в публично «ауто да фе» да ги превърне в «правоверни»... Но те бяха добре скрити. И при това нямаше човешко начинание през онова време, което да не съдържаше в основата си усилието на това духовно братство. Исканието реформи на църковата във Франция, Германия и Швейцария бе тяхно дело. Университетът в Париж беше тяхно гнездо.
към текста >>

57. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено. Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др. Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в Добруджа... нов 16 юни! Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят.
към текста >>

58. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността”, която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29.V.1919 г.
Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често остава през цялата нощ, а след това се завръща изкалян и мокър от дъжда, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне. Айнщайн се оженва втори път за еврейката Елза, която се грижи за него с голяма любов. През 1915 г. той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността”, която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29.V.1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите начело с Адолф Хитлер се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. Германците са същите онези римляни от далечното минало, които владееха света и чиято държава Христос след Възкресението Си разруши, защото евреите Го разпнаха. Затова сега германците започнаха жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход.
към текста >>

59. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

първа част - писма от 1908г до 1912г

На моя въпросителен поглед той ми каза, че тя била много песимистка относително германците и че му омръзнало да слуша все едно и също.
Тогава аз обикновено попреставах да го безпокоя с молби за помощ, докато дойдеха оплакванията на някои нови нещастници...22 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595) Когато веднъж царят беше отишъл на Карловските бани и беше се влошило нещо положението му (здравословното), той беше писал на княгиня Евдокия да ме пита по тоя повод за някакво природосъобразно лекарство. Аз отидох вкъщи при Евдокия и там говорихме между другото и за нейното впечатление от Германия, когато беше ходила при сестра си на гости. Мен ме изненада това, което ми каза, че там от цяла къща (и то на херцог!) се отоплявало само една стая, и че имало голям недоимък на храна и пр. По-късно, когато случайно заговорих с царя по същия повод, той призна, че това е вярно, че той викал децата и сестра си тук, да се поохранят, но не изпусна да ми каже, че Евдокия си е турила черни очила и че бръщолеви работи, които не са верни. На моя въпросителен поглед той ми каза, че тя била много песимистка относително германците и че му омръзнало да слуша все едно и също. От това разбрах, че му беше говорила нещо повече, отколкото е казала на мен. По-късно царят говореше с неприязън за нея и от това разбрах, че тя след новото си ходене в Германия е донесла още по-”тъмни очила”. Царя не можеше да му се помене, че може и тя да има верни наблюдения. “Преувеличава” - ми възразяваше той. Евдокия, сестрата на царя, ми е правила впечатление на умна и енергична жена.
към текста >>

60. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

Относително вашето желание имайте търпение.
Подвизавате се в добрия път на животът и Господ ще преобърне всичко да съдействува за ваше добро. Мъчнотията не е в започванието на една работа, но в нейното завършвание. Желая като добро семе да растете на добра почва. Всяка пръчка, която в мен пребъдва и приноси плод, Отец ми я очистя, за да принесе повече. Имайте жива вяра и тя ще внесе мир и радост в душата ви. Относително вашето желание имайте търпение. Това става според разпорежданието на Небето. Ако се нареди, Аз ще ви съобщя. Моя поздрав на всинца ви, Живейте в Духът на Божията Любов, тя ще хвърли виделина в душите ви. Ваш Верен П. К. Дънов Търново 14.VІІ.1909 3.
към текста >>

61. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Относително събора: на 14, 15, 16 - Младежкия, на 17, 18 - приготовления за старешкия и на 19-и, Преображене -откриване и пр.
Вчера късно отидох дома (а от дома тръгнала Гела* да ме вика, понеже вуйчо ми бил дошел на гости, а също и една нейна другарка от Б-к [Белоградчик]. Взех си писмата, но не можах да ти отговоря както ми се искаше - тутакси, и се върнах обратно тук и сега правя това, когато имам малко по-свободно време. Тук се правят палатки, т.е. бараки, и Уч. [Учителят] иска да се помага. Относително събора: на 14, 15, 16 - Младежкия, на 17, 18 - приготовления за старешкия и на 19-и, Преображене -откриване и пр. Това - теб лично за сведение. Какво можеш да направиш, не зная - но моят план за Г-во [Габрово] изглежда, че не няма да се реализира... Много неща се преплитат, но както и да е - каквото и да стане - все ще е хубаво или за хубаво, щом слушаш вътрешния глас. Картичката ти е много красива. И тъй хубаво ми пишеш. Аз още съм затворен.
към текста >>

62. 2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

ТОМ 22

той изнася пред света теорията на относителността, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г.
Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителността, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остр а борба срещ у еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христо с след възкресението си им разруш и държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жесток о гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите.
към текста >>

63. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

Иначе, доброто е относително.
Младежи - ученици, щом правят тия упражнения, като седнат да учат, ще почувствуват грамадната разлика в мисълта и здравето. Добре е младежите, които имат възможност, да потърсят книжката «Творческата сила на мисълта» от Джеймс Ален, да я прочетат и да се уверят в силата на мисълта. 3. За доброто Красиво е всички да бъдем добри и да вършим добри дела. Така ние сме образци и пред другите. Но и доброто, ако го правим заради доброто; правим го навреме и на място, правим го в рамките на истината и правдата, това е истинското добро! Иначе, доброто е относително. Ето защо, лошият човек гледа само да взема, без да дава; обикновеният взема десет, а дава само едно или две; добрият обаче, колкото му дадат или сторят, стреми се и той да се отплати по същия начин. Обаче идеалистът, алтруистът, издигнатият духовно човек, е като извор - той дава, без да иска, върши доброто заради доброто, обича хората, без да чака да го обичат. И такъв човек, действително, заслужава да се обича. Стореното добро е наш капитал. 4. За богатството Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно.
към текста >>

За богатството Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно.
Иначе, доброто е относително. Ето защо, лошият човек гледа само да взема, без да дава; обикновеният взема десет, а дава само едно или две; добрият обаче, колкото му дадат или сторят, стреми се и той да се отплати по същия начин. Обаче идеалистът, алтруистът, издигнатият духовно човек, е като извор - той дава, без да иска, върши доброто заради доброто, обича хората, без да чака да го обичат. И такъв човек, действително, заслужава да се обича. Стореното добро е наш капитал. 4. За богатството Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно. При все това, придобитото богатство по нечестни пътища е неморално. От такова богатство няма радости, освен временно и все с вътрешно гризане на съвестта. Богатство, придобито на гърба на други, е анормално. А това, придобито по правилен начин, е благословение. При това, всички богати хора са и касиери на природата, на провидението.
към текста >>

64. VI. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ 30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО

Д-р Михаил Стоицев

Господин съдия-следовател, В свръзка с извършваното от вас следствие относително същността на учението на «Бялото Братство», ние, подписаните членове на това Братство, считаме за свой дълг да Ви дадем някои сведения относно основните положения, които влизат в учението на това Братство, тъй както ние сме го схванали и проверили.
Тереза Керемидчиева, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 9. Ана Динова, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 10. Асен Райчев, запасен подполковник, улича «Руен» № 85, София. 11. Инженер Георги Стайков, улица «Иван Вазов» № 34, София. 12. Запасен полковник Дечко Бояджиев, бивш военен прокурор, Пловдив, по следствено дело № 284/1936 година. Господин съдия-следовател, В свръзка с извършваното от вас следствие относително същността на учението на «Бялото Братство», ние, подписаните членове на това Братство, считаме за свой дълг да Ви дадем някои сведения относно основните положения, които влизат в учението на това Братство, тъй както ние сме го схванали и проверили. Човечеството преживява неспокойни времена. Рушат се вече не само материални ценности, но и всички духовни такива. Човечеството преживява една всестранна криза: духовна, политическа, материална и пр. Всички ценности са подложени на преоценка. Най-страшното в тая криза е, че - привидно поне - моралните основи на живота са разколебани и хората са в безпътица.
към текста >>

65. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др.
глупави и смахнати, болни и разнебитени, са се изменили, са оздравявали, станали умерени, умни, добри, чисти, честни или духовни? Ето кое е важното! Какви са трансформациите, които се произвеждат в човешките души! Тия, които живеят според духовните закони, даже и когато не държат беседи, осветляват, лекуват, възкресяват навсякъде! Както Учителя! Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др. Това подразбира, че за да се убедят и привлекат към учението окултистите, трябва да им се покажат знанията, които те имат, и нещо повече, което те нямат, иначе е безсмислено човек да убеди за възприемането на новите Учителеви идеи, методи, упражнения и пр., такива големи учени в окултните науки, ако човек е невежа! Мнозина оттам си мислят, че когато им се говори само за любовта и се произнасят няколко Учителеви формули, тия големи окултисти ще останат зяпнали, възхитени и очаровани от невежеството на човека. Само да знаете, мили брат, какви хора срещнах, с какви познания и с какви сили! Вие нямате ясна представа! Даже човек няма и достъп до тях!
към текста >>

Ето какво впечатление ми произведоха Вашите съвети, относително въпроса как да се уреди с Бертоли.
Защо Господ не се произнесе за втория ден, че е бил добър? За всички останали Той се произнесе. Ето защо, от гледна точка на небето, всички тия, които не са разбрали по какви методи работеше Учителят, продължават да покровителствуват амбициозното, завистливото, лошото, като искат да ги слеят заедно, вместо да съдействуват на посадените заченки от Учителя, те гледат да създадат нещо настрана, за да се развали всичко! Все същото нещо е да искаш да впрегнеш на работа орела, рибата, къртицата и вола! Какво ще се получи? Ето какво впечатление ми произведоха Вашите съвети, относително въпроса как да се уреди с Бертоли. Те досега ме критикуваха, че не съм позволявал да четат беседите на Учителя, а съм издавал моите книги, забравяйки, че те са именно тия, които не поискаха да ми дадат правото да ги издам и печатам. Аз, въпреки това, издавайки моите книги, не говоря за нищо друго, освен за Учителя. Знаят ли те колко книги преведени от Учителя, които имаме, чакат да се отпечатат? Какво правят те самите? Както фарисеите и книжниците, не влизат в Царството Божие, не пускат и другите да влязат.
към текста >>

Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли.
Значи те правят същото нещо, което аз направих. Да, но това е книга за Учителя, ще ми възразят. Ами аз не издадох ли едно количество беседи само за Учителя и неговия живот? Във всеки том има няколко беседи за Него само. Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога! » Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги.
към текста >>

66. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст.
Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих. При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас. Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст. Хенрих Споуста, пенсионер София, 12 януарий 1939 г. 16. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров OT29.VIII.1939 г. ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка Централно управление, СОФИЯ Георги Ив. Овчаров София, 23 август 1939 г.
към текста >>

67. 2. д-р Елиас Ригс

При последното ми свиждане с него, той каза със сладка усмивка, че би желал, ако да имах време, да поговоря с него по някои точки относително преглеждане превода на Библията.
Никога не съм прекарвал един час при него без да почувствувам, че съм се ползувал и умствено, и духовно. За мене ще бъде за всегда причина за сърдечна признателност това, дето, освен дългото ни приятелство и задружна християнска работа за тази страна, имах специалната привилегия да бъде негов сътрудник в превода на Свещеното Писание на български. Всекидневно работих аз с него около четири години. Всякога съм считал тези за четирите най-производителни години на своя живот. Д-р Ригс е продължавал до последния час да се занимава с работа, що е вършил през целия си живот. При последното ми свиждане с него, той каза със сладка усмивка, че би желал, ако да имах време, да поговоря с него по някои точки относително преглеждане превода на Библията. След туй той прибави: "Имам и две-три нови духовни песни на български, които Ви моля да прегледате с мене." Малко мислих аз, че това беше последното ми стискане на онази бащинска ръка. Д-р Ригс принадлежеше на Презвитерианската черква. С мене той беше методист, който се интересуваше и радваше тъй усърдно в успеха на Методистката черква, както и аз. Той с удоволствие сочеше на едно свидетелство за доживотно членство в Мисионерското общество на Методистката епископална черква, що беше окачено в неговото писалище. Както покойният д-р Кайлер, сърцето му беше много широко, за да се ограничи любовта му само на една деноминация.
към текста >>

68. 3. Православната църква и превода на Библията

Относително лицата на осмочленната комисия, Ветеран казва, че "действително между тях има и някои способни и добросъвестни работници, ала пък има и такива, на които за способностите и добросъвестността не би трябвало и да се споменува.
Рилски, Константин Фотинов, Христодул Костович, Петко Славейков и американците д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. Двамата последни са още живи; те основно познават не само старите еврейски, халдейски, гръцки и латински езици, но коренно познават българския и руски езици. Тук трябва да се каже, че и Христодул Костович е известен като учен на старите и нови български и гръцки езици, познаваше добре руския език, па и западните български наречия. Такъв беше и Петко Славейков, с тая разлика, че той не бе вещ на стария гръцки език, ала познаваше добре не само североизточните, ами и южните, тракийските български наречия." По-нататък Ветеран твърде справедливо казва, че "ако имаше необходима нужда за превеждането на Св. Писание, то преводът трябваше да стане от първообраза, а не от руски"(курсивът е наш). Относително лицата на осмочленната комисия, Ветеран казва, че "действително между тях има и някои способни и добросъвестни работници, ала пък има и такива, на които за способностите и добросъвестността не би трябвало и да се споменува. Дори и всичките да са способни, пак тия хора не биха могли да свършат за две години тая трудна и важна работа (комисията тъкми да приготви превода до 1 май 1902 г.). Та възможно ли е такова нещо? Какъв ще да е тоя превод? " "Ветеран" напомнюва, че "в началото на XVII век 47 души учени на старите езици англичани, се захванали за превеждането на Св. Писание на английски език, и едва в продължение на шест години превели цялата Библия.
към текста >>

69. 5. Първи преводи на Библията. Преводи на Библията Християнски свят.

Голямата разлика в ръкописите написани от първите християнски отци, е причинявала голяма препирня между църковниците, относително кои книги могат да се включат в Библията.
Този труд на Св. Иерома е известен под името Вулгат (Vulgate). Думата "библия" (книги) или както са я употребявали древните писатели "книгата", първо се употребява от Хризостом в петото столетие, за да обозначи християнските Св. Писания. Той нарича Св. Писания изобщо Библията или "книгите". Голямата разлика в ръкописите написани от първите християнски отци, е причинявала голяма препирня между църковниците, относително кои книги могат да се включат в Библията. За приемането на някои от тях като канонически те всички са били съгласни; но имало е други книги, които от едни са били приемани за канонически, а други са ги отхвърляли като апокрифически. Книгите съставляващи Библията, както са наредени и приети понастоящем, са плод на многогодишен труд и безбройни събори и съвещания. За 1200 години след умиранието на Спасителя нашего Исуса Христа на Голгота, подробностите за което умирание са известни вече на повече от 700,000,000 души, пръснати по всичките кътове на земното кълбо, всякоя от книгите на Библията е била една непрекъсната историйка, неразделена на глави, параграфи и стихове, както те са разделени сега. Преди времето на Испанский равин, който е въвел настоящето подразделение, евреите са употребявали една система подразделение на Вехтий Завет в глави и стихове, която никога не е била приета и от самите евреи и била заместена с тази на учений испанец. Новий Завет не е бил разделен на стихове до след изобретението на печатането, а именно в гръцкото издание на Роберт Стефан в 1551 г.
към текста >>

Първите печатани издания на Библията напомнюват человеку изречението на мъдреца относително телата ни, че са "страшно и чудно създадени".
Този забележителен превод в три езици е бил назначен да отговаря на нуждите на всичките части на Египет През тъмните векове и до времето, когато Лютер дал на света главното си произведение, няколко превода били направени. Между тези са: Ноткер - Лабньовий в 980 г. сл. Р Хр.; онзи, приготвен под надзора на Петра Валда в 1170 г.; важний труд на Лудовик Благоразумний в 1227 г.; онзи от Карл Мудрий в 1380 г.; Гуаровото издание в 1286 г.; Испанското издание в тринадесетото столетие, през управлението на Алфонсо V и двата изящни трудове на Уиклифа и Хуса, последний за чехите, а първий за англоговорящите народи. След изобретението на книгопечатането, всякой, който съзирал в себе си що годе литературни дарби, се мислил и за проводен от Бога нарочно, за да направи нов превод на Библията. Че това е било тъй, личи от факта, че не по- малко от седемнадесет превода на Библията, само на немски, са били направени в промеждутъка между Гутенберг и Фауст на една страна и Мартин Лютер на другата. Първите печатани издания на Библията напомнюват человеку изречението на мъдреца относително телата ни, че са "страшно и чудно създадени". Първий превод на английски бил Уикпифовий в 1384 г. Преводачът Уиклиф бил осъден на изгаряние, загдето си позволил да извърши такова дело без съгласието на духовенството, нр най-после му се позволило да умре от естествена смърт. Неговата Библия никога не се печатала, обаче, от нея има много ръкописи. Няма днес друга книга, която да е преведена на толкова много езици и от толкова много хора, колкото Библията. През настоящий век най-голяма деятелност се е развивала в превеждане и разпространението на тази книга.
към текста >>

70. 10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо

ИЗНОВО: Неделна беседа; 4 март, 1928 г.

Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати.
Хармонията е на първи план. Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати. Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим. Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен.
към текста >>

71. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия.
Гудели и Ада-чифлик. Въпреки упоритото им и храбро държание, войниците от заставата бяха принудени да отстъпят; впоследствие обаче, командирът на дружината контраатакува във фланг и успява да заеме обратно селото. Всички тези частични и общи атаки, благодарение неустрашимостта и безпримерната храброст на нашите войници, бяха отбити без особени за нас загуби, като на противника не се удаде да завладее нито педя наша земя. Тук трябва да споменем за особено храброто държание на началниците на предните два взвода - впоследствие всички ранени, които няколкократно контраатакуваха и отблъскваха противника, водейки свиреп ръкопашен бой: с това те го приковаваха и задържаха, парализирайки неговия успех и дадоха възможност на нашите части да се приближат и го контраатакуват с по големи сили. Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение. Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия. Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха. Липсваше и инженерен материал, за да можеха да се направят поне за наблюдателите по-солидни скривалища и наблюдателници, които да ги запазят едва от леките неприятелски артилерийски изстрели. Това, което бе направено изключително с разполагаемия подръчен материал, даваше само илюзия на укрепяване.
към текста >>

72. 12.7.СВОБОДАТА, ДЪРЖАВАТА И БОЖИИТЕ ЗАКОНИ

ТОМ 25

Свободата е нещо относително.
Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи да оставите човека свободен. Свободата е нещо относително. Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия неща, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си.
към текста >>

73. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Относително моето изявяване Вам, съм с мисълта да застана в определен час на някое свещено за Вас и за мен място, гдето ще дойдете и склоните глава на моя скут.
Апелирам към Вашето съгласие да приложиме този проект, който има преимущество пред едно лично явяване, защото в личната среща, както Вие, така и аз, или не бихме имали време да се изкажем, или много от откровените мисли отбелязани в писмата ни, биха се изпуснали. Бихте ли желали Вие лично да Му ги поднесете? Моля Ви обаче, да възложите това на мене, и то не за друго, а за да Му се представи „лекарката Добринка Емануилова”. Разчитам, че приемате тази идея, затова заедно със съгласието Ви, приложете и четвъртото мое писмо от 5.VII. (може и препис от него), тъй като пропуснато е от моя страна да си взема препис. Относително моето изявяване Вам, съм с мисълта да застана в определен час на някое свещено за Вас и за мен място, гдето ще дойдете и склоните глава на моя скут. И, о тогава! - Ще се слеят сълзите на две еднакво страждущи души. Но, както и Вие чувствувате, по-добре е, още известно време да се въздържиме, защото не е чудно, моето инкогнито да принесе нова полза. Ще зависи где Учителят ще ни насочи. Жаждата за любимият е лесно обяснима за една душа тъй дълго лишена от ласки, каквато е Вашата.
към текста >>

Бяхте ме запитали относително Вашето име.
Може да използувате за четене и някои Ваши работи, както и от множеството ония литературни откъслеци, които предполагам, че ще трябва да прочетете в свръзка с училището Ви. Резултата ще покаже как да продължите. Подробностите и въобще възприемането и приложението на планът оставям на Вас лично. Ако Ви са известни и други някои правила от други компетентни лица, свободни сте и тях да прилагате. Имам да Ви пиша още доста нещо, но днес приключвам с този лист. Бяхте ме запитали относително Вашето име. Права сте като го поставяте на тази висота - да го употребявате по възможност за най-святи случаи. Бях Ви споменала, че то ще еволира наедно с Вас, т.е. ще претърпи известни малко промени, които ще говорят за една възходяща душа. Прочее не бойте се! Употребявайте го във всичките Ви писма до мен.
към текста >>

74. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Относително запитванията на някои сестри, тия на които вече сте казали, че благата Ви идват от Вашия „Баща” можете да поддържате същото, а при нови случаи, може да им казвате в този смисъл: „Мислите ли, че Вашата сестра не е в състояние след ред години Хамсуновски живот да достигне и притежава тия малки блага?
Бих се радвала, ако сте получили един умен отговор, в духа на разговорите, които сте имали в момента на задаването му. Доста умно би било от негова страна, ако още тогава Ви кажеше, че желае разговори от рода на този, що сте имали в момента да изобилствуват сред другите Ваши занимания. Пишете ми как сте и с чувствата Ви с брат А..., като при случай ми описвате и по някоя сцена от общението Ви с него след опознанието Ви. В добавка на казаното за „рекичката”, бих изтъкнала, че като допуснеме в градинката си една, която ни се нрави и една, която се явява извънредно, можем всекиму да посочим, че е излишно напирането за достъп и на други; но факт е, че когато можем да посочим такова едно положение, изчезват и излишните стремежи на такива рекички. Често нашата любвеобилност е причина за привличането им, затова и в общението си с разни лица трябва да сме внимателни где би се насочила дадена рекичка, за да избегнем прекалената влага. Относително запитванията на някои сестри, тия на които вече сте казали, че благата Ви идват от Вашия „Баща” можете да поддържате същото, а при нови случаи, може да им казвате в този смисъл: „Мислите ли, че Вашата сестра не е в състояние след ред години Хамсуновски живот да достигне и притежава тия малки блага? Знайте, че сама съм постигнала всичко и това що виждате върху мен е плод на чистота и святост.” Вземам бележка да Ви пратя препис от изчезналото писмо (то бе кратко), но все пак запитайте дали въпросната госпожица не е запазила нещо от този плик, който явно е, че тя е отворила. Възползвайте се да й обясните как свято трябва да се гледа на чуждата кореспонденция, но изберете момент щото тя да е разположена към откровеност, да знае, че сте й простили подобна една грешка, защото няма смисъл, ако вие поискате обяснение, а тя да почне да Ви лъже. Изпращам Ви планът, който съставих върху темата за „Дверите на щастието”; може би писах повечко и затова не ще е толкова красиво. Но и това е отчасти изживяно, затова може да се разчита, че ще съставите едно красиво стихотворение. Спрете се в подробно, красиво описание на „вестителя”, самите „двери на щастието”, това което вътре се съзира и състоянието на душата, кога се решава да слезе пак на земята, заедно с вожда и новият си приятел, да довърши всичко що й предстои.
към текста >>

75. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

После едни от поученията на този дух са някои пророчества, които ни дава за близкото и далечно бъдаще, относително устройството на нашата Земя, обществения живот на човечеството, както и силите, които човека ще владее в бъдаще.” Ако Учителя се заинтересува за подробностите по тоя сюжет, разбира се ще Му разкажете каквото е потребно, а това вярвам ще даде повод и Той да допълни известни неща.
Отделно ще Ви изпратя една малка разработка, записана така, както я преживях още при първото ни с Вас пътуване. Може би си спомняте, че еднаж цялата школа предприе такова пътуване и сега поисках да го повторим с Вас. Даже още еднаж да го направим и идния четвъртък, за да преживеете сама това, върху което ще пишете. Освен това, за успешното предаване този така да кажа необикновен сюжет, моля да се срещнете с Учителя, от когото да измолите някои пояснения, потребни за работата, тъй като може би сами не сме в положение да ги постигнем. Именно, срещнете Учителя и кажете Му приблизително това: „Искам да пиша върху един сюжет „Гостуване у Слънцето” и моля да ми опишете какъв вид има един слънчев жител, какъв характер може да има, с какво име подхожда да се нарече. После едни от поученията на този дух са някои пророчества, които ни дава за близкото и далечно бъдаще, относително устройството на нашата Земя, обществения живот на човечеството, както и силите, които човека ще владее в бъдаще.” Ако Учителя се заинтересува за подробностите по тоя сюжет, разбира се ще Му разкажете каквото е потребно, а това вярвам ще даде повод и Той да допълни известни неща. Запитайте също Учителя, как да опишете „билета”, даден ни от Него за свободно пътуване. Въобще по стиховете, които ми изпращате, не е нужно да преписвате за мене отделен екземпляр, а този, който бихте ми изпратили, след като го прочета няколко пъти ще Ви го връщам, след като си го препиша, разбира се. Всяка беседа на Учителя ми дава по някой сюжет - вече имам записани няколко такива. Най ми се нрави един и може би следният ще Ви изпратя него. Радвам се, че сте довършила .Двете девойки”.
към текста >>

76. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

Глава 2. По следите на казаното

Относително „Овчарят”, Вашият намек за „Българския Дядо" и в мен хвърли нов простор за тоя сюжет.
Когато двама или повече духовни человеци се подвизават в Дух и Истина, не са ли те като щастливи събирачи на бисери и скъпоценни камъни? Посегнат в неизчерпаемата рудница на Твореца и си вземат каквото и колкото искат! О, Хелмира! Нека се координираме по какъвто искате въпрос и да го поставим пред Бога. Но, как трудно е понякога това координиране! Относително „Овчарят”, Вашият намек за „Българския Дядо" и в мен хвърли нов простор за тоя сюжет. Записах си няколко точки, в които може да се разшири и действително, че е по-добре да се опише този „Български Дядо”. И мен някога той се присъни като най-близък приятел на Учителя ни, присъни ми се със своята прекрасна бяла, дълга брада... И знаете ли какво чудно бе името му? - Дядо Еделвайс! При случай ще Ви опиша самият сън. Слушах въпросната заран стиховете Ви, четени на Изгрева.
към текста >>

77. 3. От непоръчаните

ТОМ 28

Нека е незабележимо движението, то не престава да върши колосалната си работа в чийто крайни предели съзираме относителността на двете величини - време и пространство.
Един остров, или една планина, хълм, долина векове могат да съществуват, без да проличат промените, които стават с тях. Една река може да не измени основното си течение, но колко промени стават с коритото и бреговете. Водата не търпи големите срокове, нейният път не е нищо друго, а вечно движеща се линия, която променя терена си не за години а за дни. Движението като всепроникващ закон влече след себе си неминуеми промени, независимо от плътността и устойчивостта на материята. Историята на земната повърхност не е нищо друго, а ярко доказателство за вечното движение, следователно и за вечните промени, които стават с всичките природни форми. Нека е незабележимо движението, то не престава да върши колосалната си работа в чийто крайни предели съзираме относителността на двете величини - време и пространство. Каква ценност може да представлява тогава известна частичка от земната площ? Едно място получава известен ореол и цена поради присъствието на някакво забележително същество, което е живяло, работило, творило там. Но нима мястото този пространствен квадрат не е къс материя която неминуемо рано или късно се разпада, а заедно с това ще изчезне и цената която й сме предали? Пространствената точка по силата на този закон отдавна е загубила първоначалните географска ширина и дължина. Предадената от човека цена се разпада, както се разпадат бреговете и коритото на една река.
към текста >>

78. 5. Истината и Той

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

Има нещо относително в гледищата на хората обвити в паяжината на една условност и затвърдени от формализъма на своето време. Жалко.
Няма изключения, а ако има те са много редки. Рано се раждат Великите хора, изпреварили своето време, като ранни птички, които оповестяват пролетта. И ония, които би трябвало да се наредят и устроят тържествен прием, се опълчват срещу нея, превръщайки се на тълпа въоръжена с камъни и кал. Не е било време Истината да не е била гонена, малтретирана, хулена, спъвана. Нееднократен е случая, упорито той се повтаря и за съжаление тия, които се възмущават от издевателствата през миналото над нея, правят същото, което са правели и другите някога. Има нещо относително в гледищата на хората обвити в паяжината на една условност и затвърдени от формализъма на своето време. Жалко. Навремето гониха Мойсей. Защо? Защото носеше Истината. По-късно гонеха пророците. Защо? И те носеха Истината. Гониха и разпънаха Христос.
към текста >>

79. 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Не се насищаме да оглеждаме Неговия свят и Него самия приближил се както винаги до нас: “Вие като ученици трябва да бъдете, ако не абсолютно справедливи, поне относително справедливи” и продължава: “Думата абсолютно, взимам я за себе си, а за вас оставам думата относително.
Океанът е неизследим, огромен със своята безбрежност и дълбочина, небето също. Ние долавяме сега силата на някоя дума и нямаме желание да подминем оня час, който ни Го разкрива. Спираме се задъхани от вълнение и го отбелязваме. Преживяно е някога това, преживяно е и сега, и смеем да кажем не по-малко задълбочено, не, нещо повече има сега за сметка на радостта ни. Несравнимо е и днешното. Не се насищаме да оглеждаме Неговия свят и Него самия приближил се както винаги до нас: “Вие като ученици трябва да бъдете, ако не абсолютно справедливи, поне относително справедливи” и продължава: “Думата абсолютно, взимам я за себе си, а за вас оставам думата относително. Щом дойде въпросът до Мене, аз не си позволявам абсолютно никакви погрешки”. Учениците слушат, те добре разбират думите “относително” и “абсолютно", и тоя път не се спират на първото и на себе си, не - то сякаш е останало на втори план, на преден е излязъл Той и думата “абсолютно" фосфорира, привлича с блясъка си и ти забравяш всичко отнасящо се за тебе, в гледаш само Него. Избрал си абсолютното положение и знаеш вече, че то не се отнася само до справедливостта. Не ... а до всичко. И това всичко не го знаеш от афоризмите, от цялото Слово, а от живото всекидневие на места светящо от силата на подвига.
към текста >>

Учениците слушат, те добре разбират думите “относително” и “абсолютно", и тоя път не се спират на първото и на себе си, не - то сякаш е останало на втори план, на преден е излязъл Той и думата “абсолютно" фосфорира, привлича с блясъка си и ти забравяш всичко отнасящо се за тебе, в гледаш само Него.
Спираме се задъхани от вълнение и го отбелязваме. Преживяно е някога това, преживяно е и сега, и смеем да кажем не по-малко задълбочено, не, нещо повече има сега за сметка на радостта ни. Несравнимо е и днешното. Не се насищаме да оглеждаме Неговия свят и Него самия приближил се както винаги до нас: “Вие като ученици трябва да бъдете, ако не абсолютно справедливи, поне относително справедливи” и продължава: “Думата абсолютно, взимам я за себе си, а за вас оставам думата относително. Щом дойде въпросът до Мене, аз не си позволявам абсолютно никакви погрешки”. Учениците слушат, те добре разбират думите “относително” и “абсолютно", и тоя път не се спират на първото и на себе си, не - то сякаш е останало на втори план, на преден е излязъл Той и думата “абсолютно" фосфорира, привлича с блясъка си и ти забравяш всичко отнасящо се за тебе, в гледаш само Него. Избрал си абсолютното положение и знаеш вече, че то не се отнася само до справедливостта. Не ... а до всичко. И това всичко не го знаеш от афоризмите, от цялото Слово, а от живото всекидневие на места светящо от силата на подвига. Така го виждаш, така го усещаш, абсолютно във всичко. Там бе силата, обаянието, оня магнетизъм, който те привличаше, и те караше да слушаш и да гледаш с часове.
към текста >>

80. 8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледището на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци.
да му повредиш. И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа. Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце. Всред студа на умразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души, които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това, което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма. Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява. Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледището на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това, което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое например ний днес според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не?
към текста >>

81. 25. Генералната линия / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 13, бр. 279, 22.06.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Защото ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище.
25. ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 279, 22.06.1941, с. 1. Има „генерални линии”, които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога - от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата - все едно е как ще го наречем. Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен”, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като свършено нелогичен. Защото ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ?
към текста >>

82. 33. Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 288.1.01.1942. с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, да не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично.
Ще изчезне злобата, ще изчезне умразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат! Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си! Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се окажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига те да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. Ний, хората трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, да не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова. Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност. Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това. което става на света, към това, което ний хората правим. А щом има Бог, то ние не можем да се скрием от Неговия поглед, ние не можем да се противим на Неговата воля, ние не можем да нарушаваме или да заобикаляме безнаказано Неговите закони.
към текста >>

83. 49. Когато Бог ни пази. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 308, 10.06.1943, с. 1.

Той не знае, че цялата верига от причини и следствия, от постъпки и резултати, се движи по съвсем други закони, а не по тези, които той познава, и затова неговото „обективно" мислене всъщност е само едно ограничено, относително мислене, което може да бъде „логично" в една тясно ограничена област на човешки схващания, но което по същество не е право, защото противоречи на великите и вечни закони на живота, които, в своето късогледство, човек е отхвърлил, не познава и не признава.
Понеже човек е изпаднал в жалката заблуда да мисли, че е господар на този свят, на тази земя, на която живеем и работим, то нему се струва, че неговите решения, неговите постъпки, неговите действия имат решающе. окончателно, непреодолимо влияние за това, което става и което ще става в нашия земен свят. Но дори и в случаите, когато е напълно така, т.е., когато това, което става, е обусловено от нашите мисли, решения и постъпки, дори и тогава човек се лъже, и то много повече, защото, разсъждавайки със своя ограничен ум, виждайки само това, което е пред очите му, което е ясно и видимо, той изпада в заблуждението да мисли, че следствията от неговите решения и действия ще бъдат, именно такива, каквито той предполага, каквито той очаква и желае, а не други, не дори противоположни. Човешкият ум, свикнал да разсъждава „обективно", вижда „ясно" наличните сили, наличните фактори и възможности в живота, които, според него, единствени ще обусловят неговото бъдеще. Но той ни най-малко не предполага, че освен видимите за него сили, фактори и възможности, има и такива, които той не вижда, но които са много по-мощни от първите. Той не знае, че цялата верига от причини и следствия, от постъпки и резултати, се движи по съвсем други закони, а не по тези, които той познава, и затова неговото „обективно" мислене всъщност е само едно ограничено, относително мислене, което може да бъде „логично" в една тясно ограничена област на човешки схващания, но което по същество не е право, защото противоречи на великите и вечни закони на живота, които, в своето късогледство, човек е отхвърлил, не познава и не признава. Благодарение на това, именно човешко късогледство, ние обикновено мислим, че нашето бъдеще може да бъде осигурено, че ние, изобщо, можем да се запазим от всякакви враждебни сили, уповавайки, именно на нашата собствена, или на която и да било земна, физическа сила и на нашия, човешки, ограничен ум. Не е трудно, обаче, да потърсим и да намерим хиляди примери, които показват, че това наше схващане не е нищо друго, освен една обикновена човешка илюзия. Какво нещо е човешката сила? Какво нещо е човешкият ум? Колко големи, колко могъщи, колко всеобгръщащи трябва да бъдат те, за да могат да останат трайни, постоянни, за да могат да движат нещата, събитията по своето собствено желание и по своето собствено разбиране?
към текста >>

84. 1. Учителят Дънов и Бялото Братство. 1.1. Учението на Всемирното Бяло Братство. Закон за Единството

От това гледище, индивидуалният живот, индивидуалното съзнание, които ние, хората, и другите същества, притежаваме, са нещо относително - те не са нещо постоянно, нещо неизменно, нещо абсолютно реално, защотото са в положение на постоянно движение, на постоянно развите и усъвършенствуване - постоянен стремеж към все по-тясно сливане и взаимодействие с този велик космичен живот.
Външен израз, външна проява на този велик, единен космичен живот е видимата и невидимата /за нашите ограничени човешки сетива/ Вселена - безбройните Галактики, милиардите слънца, слънчеви системи планети, комети, спътници. Всичко това е Едно. Всичко това е един единен, цялостен жив Организъм, от всички части, от всички отделни центрове или органи, на които бликат непрестанно по всички посоки най-различни сили, енергии, подтици, влияния. Това е Макрокосмоса, това е тялото на Космичния Човек, който обгръща всичко, от малката прашинка до най-огромните слънца и в което и ние, всички хора и всички същества, сме отделни, по-малки или по-големи частици. Всички ние сме само клетки в този могъщ, всеобгръщащ вселенски организъм. От това гледище, индивидуалният живот, индивидуалното съзнание, които ние, хората, и другите същества, притежаваме, са нещо относително - те не са нещо постоянно, нещо неизменно, нещо абсолютно реално, защотото са в положение на постоянно движение, на постоянно развите и усъвършенствуване - постоянен стремеж към все по-тясно сливане и взаимодействие с този велик космичен живот. Нали клетките на нашия човешки организъм си имат свой собствен, отделен живот? - Да, но този техен живот е само частица от живота на целия човешки организъм и тяхната форма, тяхното тяло е също така частица от тоя организъм. Ние, хората и всички същества, и всичко съществуващо сме клетки и органи в този велик вселенски организъм на Космичния Човек. В този именно факт се крие необходимостта, повелята, основния закон на живота, що се отнася до нашата човешка дейност, тук, на земята - във всичките си прояви да действуваме в хармония, в съгласие с този колективен, с този общ живот. Да не се отделяме, да не се обособяваме, да не се противопоставяме на общия живот, на общите интереси.
към текста >>

85. 1.9. Не даваме „Изгрева”!

Има Ценности, които с никакви земни ценности не може да се сравнят: милиарди злато, всички най-скъпи богатства на земята, това, от което човек очаква, това, на което човек разчита, това, което е силата, гордостта, постижението на човека на земята, относително взето, не представлява нищо, в сравнение с великото, нетленно Богатство, подарено на човека от Бога - донесено на земята, на цялото човечество, от Учителя, чрез Божественото Слово, което Той ни даде.
Не по човешки - по Божествени закони става това! От никакви земни сили не може да бъде осуетено това. Затуй нека се спрем, нека се замислим, нека се опомним, преди извършването на една капитална, съдбоносна, непоправима грешка. Нека не посягаме на свещеното, на Божественото, на това, за което нямаме мярка, нямаме думи, нямаме съзнание - да го изразим, да го разберем, да го обгърнем и окачествим. Затуй, защото то стои безкрайно по-високо над нас, над всичко човешко! Има Ценности, които с никакви земни ценности не може да се сравнят: милиарди злато, всички най-скъпи богатства на земята, това, от което човек очаква, това, на което човек разчита, това, което е силата, гордостта, постижението на човека на земята, относително взето, не представлява нищо, в сравнение с великото, нетленно Богатство, подарено на човека от Бога - донесено на земята, на цялото човечество, от Учителя, чрез Божественото Слово, което Той ни даде. Споменът, символът, светинята, земният апотеоз на туй, най- великото, свещеното, което Бог подари на човечеството, това е „Изгрева" - Мястото, дето живя и учи Учителят; Мястото, дето, по нареждане, с разрешение на Георги Димитров, е положено тялото на Учителя! То е свещено за нас! То е свещено за цялото човечество! То е, то ще бъде най-скъпата, върховната Светиня на бъдните векове и хилядолетия за цялата земя! Малко е да се каже, че за нас, българите, и за цялото човечество, "Изгревът" е туй, което е „Ясна поляна" за руския народ и за човечеството.
към текста >>

86. 1.13. Псалом 53. Заповедта на Учителя.

- Всичко друго е временно, преходно, относително, а не абсолютно реално.
Любовта идва от Духа. - А Духът е проява на Бога: ЕДИНСТВЕНАТА И НЕПРЕХОДНА РЕАЛНОСТ. В света, в безграничната Вселена, фактически, в абсолютния смисъл на думата - СЪЩЕСТВУВА САМО БОГ: Великата Разумност, Великата Любов. Великият всеобгръщащ Живот! Всичко друго е функция, резултат, следствие от Неговата дейност. - Всичко друго е временно, преходно, относително, а не абсолютно реално. Всичко друго представлява Неговата Дреха, Неговото външно облекло, Неговата външна изява: „В БОГА НИЙ ЖИВЕЕМ, ДВИЖИМ СЕ И СЪЩЕСТВУВАМЕ". Ний сме безкрайно малки клетки, атоми, в Неговото тяло - ВСЕЛЕНАТА. Ний сме само микроскопични, безкрайно малки функции от едно Велико, всеобгръщащо ЦЯЛО - БОГ! НИЕ, И ВСИЧКО ОСТАНАЛО, СМЕ В НЕГО, А НЕ ВЪН ОТ НЕГО! Съществува само Бог!
към текста >>

87. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

В нашия временен, земен живот, в нашия несъвършен, движещ се към съвършенство свят, в нашия свят на относителността, в нашия свят на Светлина и тъмнина, в нашия свят, в който се сменят деня и нощта.
Невинни жертви за Доброто. Безумието на войната. Кръвта на животните! Самата смърт, накрая, разтворила уста като страшна Ламя, пред всичко живо на земята. Да. има такава реалност, която се нарича ЗЛО. В нашия временен, земен живот, в нашия несъвършен, движещ се към съвършенство свят, в нашия свят на относителността, в нашия свят на Светлина и тъмнина, в нашия свят, в който се сменят деня и нощта. в света тук, на земята, създаден от Бога като стъпало към по-високи, по-съвършенни светове, към по-съвършен живот; създаден от Бога като предверие към света на ВЕЧНАТА ХАРМОНИЯ. към света на Вечната Светлина и Красота. към света на съвършенството, и на Вечната Радост; Тук, на нашата земя, в нашия човешки свят, съществува тази реалност - реалност относителна, временна, която наричаме зло. Но, има зло, което причинява сам човекът. Зло, което по силата на своята собствена Свободна воля, по правото на избор между Доброто и злото, сам човекът извършва и за което той отговаря.
към текста >>

Зло, временно, относително: - човек ще се поучи от страданията, които то му носи по силата на Карма - Великият Закон на Бога за причинността.
към света на Вечната Светлина и Красота. към света на съвършенството, и на Вечната Радост; Тук, на нашата земя, в нашия човешки свят, съществува тази реалност - реалност относителна, временна, която наричаме зло. Но, има зло, което причинява сам човекът. Зло, което по силата на своята собствена Свободна воля, по правото на избор между Доброто и злото, сам човекът извършва и за което той отговаря. За което той плаща и ще плаща. Зло, временно, относително: - човек ще се поучи от страданията, които то му носи по силата на Карма - Великият Закон на Бога за причинността. И тъй поучен, ще престане да го върши. Ще дойде края му. Ще има край злото човешко. Туй зло, което човек съзнателно или несъзнателно извършва. По-рано или по-късно, човек ще се освободи от него.
към текста >>

В нашия човешки свят, в който всичко е относително, в света на земната реалност, зло и добро, плюс и минус, еднакво работят за Доброто: - за движението напред, за прогреса.
ВЕЧНО Е САМО ДОБРОТО. АБСОЛЮТНО РЕАЛНО Е САМО ДОБРОТО! „Абсолютно зло не съществува" - казва Учителят. Злото е само временно. Злото има ролята си в несъвършения свят. В нашия човешки свят, в който всичко е относително, в света на земната реалност, зло и добро, плюс и минус, еднакво работят за Доброто: - за движението напред, за прогреса. В края на краищата - ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Такъв е Великият Закон на Бога! Такава е Великата Диалектика на живота, за която говори още древната индийска философия, която по-късно обоснова Платон, която Хегел оповести в по-ново време, за която и днес се говори, която и днес се изучава и разглежда в ограничена, тясна форма. Добро и Зло - хаос от понятия в ограниченото съзнание на човека. Понятия, които непрестанно се менят.
към текста >>

88. 3.5. Да се превърнеш в светлина!

На това слабо, несъвършено, ограничено същество, което всеки ден пада и става, което всеки ден върши глупости, греши; - на този живот, който като че ли е напълно потънал, напълно обгърнат в тъмнина; в който ти като че ли не можеш да видиш, да откриеш Светлината; в който ти като че ли не можеш да видиш, да откриеш Любовта... Да видиш, да осъзнаеш разликата между твоето временно, преходно, относително, несъществено и несъвършено „за", и твоето вечно, безсмъртно, абсолютно реално, Божествено, истинско „Аз".
Което е Бог. Което си ти, като дете на Бога, в обятията на Бога. В обятията на Вечността и Безкрайността. И да погледнеш от Там: от неизмеримите, неизразимите, непонятните за ограничения ум Висини - тук, долу на малкия земен човек, върху нашата малка земя. На това, което ти обикновено си, в своя всекидневен, земен, обикновен живот. На това слабо, несъвършено, ограничено същество, което всеки ден пада и става, което всеки ден върши глупости, греши; - на този живот, който като че ли е напълно потънал, напълно обгърнат в тъмнина; в който ти като че ли не можеш да видиш, да откриеш Светлината; в който ти като че ли не можеш да видиш, да откриеш Любовта... Да видиш, да осъзнаеш разликата между твоето временно, преходно, относително, несъществено и несъвършено „за", и твоето вечно, безсмъртно, абсолютно реално, Божествено, истинско „Аз". Между това, което пред обикновения, земния поглед, пред твоите земни очи, и пред очите на тия, които те заобикалят, ти изглеждаш че си. и това, КОЕТО ТИ НАИСТИНА СИ! Да видиш, да осъзнаеш разликата между човека и Бога в себе си, в твоята душа. Да се видиш едновременно в света на земната, временната, относителната действителност и - в света на непреходната, абсолютната, върховната Божествена Реалност. Да се видиш, да се почувствуваш, да се осъзнаеш като светлина, и - като ограничено земно същество.
към текста >>

Кое е относителното и кое - абсолютно реалното.
Да се видиш едновременно в света на земната, временната, относителната действителност и - в света на непреходната, абсолютната, върховната Божествена Реалност. Да се видиш, да се почувствуваш, да се осъзнаеш като светлина, и - като ограничено земно същество. Да разбереш - кое си ти и кое не си ти. Кое е временното и кое - Вечното. Кое е ограниченото и кое - безграничното. Кое е относителното и кое - абсолютно реалното. Да познаеш себе си. Наистина, в действителност да познаеш себе си. Ти си дете на Бога. Ти си син на Бога, дъщеря на Бога. Ти си жител на безграничното, небесно, Божие Царство.
към текста >>

Твоето обикновено, всекидневно, временно, земно, относително, несъвършено съществуване, е само една малка, безкрайно малка отсечка, в твоя път към Вечността, в Безкрайността.
Наистина, в действителност да познаеш себе си. Ти си дете на Бога. Ти си син на Бога, дъщеря на Бога. Ти си жител на безграничното, небесно, Божие Царство. Ти си жител на Вечността и Безкрайността. Твоето обикновено, всекидневно, временно, земно, относително, несъвършено съществуване, е само една малка, безкрайно малка отсечка, в твоя път към Вечността, в Безкрайността. Твоето малко, ограничено, несъвършено съзнание, твоето земно, ограничено, несъвършено „аз", е само слаб отблясък, само смътно, неясно отражение, от величието, могъществото, красотата на твоето истинско, безсмъртно „аз". На това, което ти наистина си, като син на Бога, като същество изпълнено с нетленна светлина и красота, като същество, което в своята истинска същност, в своята истинска проява, е светлина, е - любов. Сега ти знаеш какво си и какво не си. Сега ти можеш да правиш разлика между временното и Вечното. Ти се видя като малък, жалък, ограничен, несъвършен човек, в своето временно земно обиталище, в своята временна земна форма, и - като велик, безграничен, безсмъртен, Божествен Дух - дете на Бога, син на Бога, частица от Бога.
към текста >>

89. 3.15. Поема за възрастта.

В тоя свят на относителността, В тоя живот на преходността, Това не са абсолютни истини.
Не си ти смъртно, земно тяло! Не от пръст, от чисто злато е направено Твоето истинско тяло. Ръждата на времето не ще го никога докосне. Помни добре това, о, сестро моя. Възраст, години, старост, смърт! В тоя свят на относителността, В тоя живот на преходността, Това не са абсолютни истини. Временни, преходни положения, Това са сенки на сенките, Това са отражения на отраженията, Това са картонени мечове, От които не се страхува душата. За родената от Бога безсмъртна душа Няма възраст, старост, смърт - Такива, каквито нашия ограничен земен поглед ги вижда. За родената от Бога безсмъртна душа Никаква земна категория не е страшна. За родената от Бога човешка душа Няма нищо страшно тука, на земята: Възраст, старост, смърт, Сенки на сенките, Временни илюзии на живота, Майа: преходното, лъжливото, нереалното в живота и света. О, сестро моя, ти, душа човешка, Над тебе времето власт няма!
към текста >>

90. 5.15. Светът не е материален!

Затова от човешко, земно, ограничено гледище, материалното е относително, временно, не абсолютно реално.
Всичко е Дух: безгранична Любов, всеобгръщащо Съзнание, безкрайна, непостижима Мъдрост, вечно трептяща, всемогъща Вибрация, вечно звучаща, безкрайно красива музика: БОГ! Материалното е само една завеса, едно прикритие на същината, на Духа, който се изразява чрез светлината и топлината, носители на Любовта и Мъдростта. Материалното е навсякъде около нас: ние го виждаме, усещаме, осезаваме. То е - ние не го отричаме като действителност - външна, видима, променчива, преходна. Но тази действителност е обусловена, създадена и поддържана за живот от една друга, върховна, непреходна, невидима, истински реална действителност: Духът. Затова от човешко, земно, ограничено гледище, материалното е относително, временно, не абсолютно реално. А от Божествено гледище, от гледището на Духа, на Вечността, до което ний желаем, до което се опитваме да се издигнем, поне временно, то е нереално. Нереално - в смисъл че не е вечно, не е трайно, не е постоянно. Защото, от гледището на Духа, истински реално е само Вечното, непреходното. Достатъчно е да отправим мислено поглед във времето и пространството - в миналото, в бъдещето, във Вечността и Безкрайността, и ще видим, ще разберем, че там, дето някога, преди милиони години, е съществувала цяла Вселена, със своите слънца, планети, системи, галактики, днес е празно пространство; и обратно, там, дето сега е празно пространство, в бъдеще, след милиони години, ще съществува нова Вселена. Материалното е изчезнало.
към текста >>

Това са видимите, преходни, краткотрайни форми – нереални - не от нашето ограничено, земно, човешко относително гледище, а от гледището на Вечността, на Духа.
Слово, Живот, Любов - Музика! Светът не е материален! Видимост, само външна видимост за очите е това. То е само външния, видим, лъжовен образ на истинския, не лъжовен, а реален свят, на истинския, велик, могъщ, красив живот: живота на Бога, живота на Духа! Това са формите, в които е застинала, в които се е изразила, изляла, великата Божия Мисъл, великата Божествена Музика, великото творческо Божествено Слово: силата, величието, красотата, любовта и мъдростта на Бога - на Духа. Това са видимите, преходни, краткотрайни форми – нереални - не от нашето ограничено, земно, човешко относително гледище, а от гледището на Вечността, на Духа. Майя - лъжовният образ на „лъжовния свят”, зад който се крие истинския, непреходния, безсмъртния, съвършенния живот - живота на Бога, живота на Духа: великата, вечна и свята Музика на живота. Животът е Музика! Музиката е в основата на живота, на света, на всичко: великата Божествена Вибрация, великата Божествена Мисъл, Великото Божествено Слово, великата Божествена Музика, великата Божествена Любов! В начало бе Словото: в начало бе Музиката! И в началото и днес, и във Вечността, трепти и ще трепти това Божествено Слово, тази Божествена Музика.
към текста >>

91. 3.13. Причината за земетресенията

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 110-117. 1) „Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат. Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното. Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала. Всичко това не трябва да обезсърдчава човека, но да му дава подтик, стремеж да работи и да учи. Запример, той не знае, кой час се е родил в Битието: сутрин, на обед, вечер, или посред нощ. Началото на Битието е моментът на неговото зачеване. Битието има ден и нощ, които никога не се свършват.
към текста >>

92. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Времето: Има едно относително време, човешко време.
Тъй работи Бялото Братство. Показва и здравия живот на Царството Божие. Бъди като извора в планината. Той си тече. Който и да дойде при него, ще си вземе колкото вода му е потребна. Времето: Има едно относително време, човешко време. Поредица от часове, дни, месеци, години, достатъчно за ограничените човешки представи. Ала има и друго време, времето на Духовния свят. В него нещата, явленията са обединени в едно по съдържание. Съдържанието, еднаквото съдържание определя тяхната едновременност или съвременност. Ако и да ги делят векове, ние казваме: „Съвременници сме.” Значи - сродни явления.
към текста >>

93. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Днес теорията за относителността и модерната физика са се доближили до обяснението на това явление.
Може би в самото атомно ядро се съхранява тази фина енергия. Човешката памет, която е едно чудо има това свойство на веществото. Тази последователност при запомнянето, това изложение на паметта като че се развива някаква лента. Като се наруши тази последователност, обърква се паметта. Следователно тук има последователност в записите, или някаква вътрешна структура, някаква цялостност на процеса. Днес теорията за относителността и модерната физика са се доближили до обяснението на това явление. Теориите за елементарните частици и квантите приближават човека до разкриването на тези тайни, а този разпространен днес уред магнетофон, подсказва това свойство на веществото, макар и чисто механически. Наистина техниката копира природата. При днешната сложна механизация става все по-явно, че човешките машини представляват стилизирани органи и форми на органическия свят. И използват силите, които досега човек не познаваше, но които функционират в човешкият организъм. Разумността може да бъде във веществото, тогава имаме живи същества.
към текста >>

94. 3. Закон на Опуленс: из кн. „Смени в природата”, ООК, 9 ян. 1929 г., сряда, 6.14 ч.

Савка Керемидчиева

ТОМ 32

Злото в света е относително, защото за едни е добро, за други не е.
Не си криви душата, и следователно, ако една линия е крива, вие ще кажете: „Той е правдив човек.” Ако една линия крива застои, ако в тази елипса половината точки на кривите линии няма да съвпаднат към центровете, към полюсите, всякога ще се разпределят тези прави линии към двата полюса. Но да вземем една крива линия в кръга, като казваме, че всички точки на кривата линия са еднакво отдалечени от центъра. Следователно като казваме: „Не си криви душата”, трябва да определим, защото има криви линии на доброто и криви линии на злото. Има криви линии на доброто. Правата линия не е само права линия по линията на доброто. Злото в света е относително, защото за едни е добро, за други не е. Допуснете, че вий влизате в един двор на богат земеделец. Има само едно агънце на 4-5 месеца и веднага заколвате агнето, опичате го. Всички вий сте радостни и весели, обаче вий не считате, че постъпката на този земледелец, като е заклал това агне, вий това не считате за престъпление. Обаче от гледището на овците, те казват: „Откак дойде този земледелец, донесе едно зло! ” А в същото време за причина донесе едно добро.
към текста >>

Зависи значи от състоянието на човека, и както ние казваме, че злото е относително.
Допуснете, че вий влизате в един двор на богат земеделец. Има само едно агънце на 4-5 месеца и веднага заколвате агнето, опичате го. Всички вий сте радостни и весели, обаче вий не считате, че постъпката на този земледелец, като е заклал това агне, вий това не считате за престъпление. Обаче от гледището на овците, те казват: „Откак дойде този земледелец, донесе едно зло! ” А в същото време за причина донесе едно добро. Зависи значи от състоянието на човека, и както ние казваме, че злото е относително. Има известни наши желания, които не може да се реализират, а някои се реализират. Когато не се реализират, причиняват известно страдание, когато се реализират, причиняват радост. Има известни желания, които като се реализират, причиняват известна радост, и като се реализират, причиняват пак радост. И се сменят. Има известни болести, които след себе си носят скърби.
към текста >>

95. 386. Основният закон на Вселената и живота е равновесието

VII. Кооперацията ли?

ТОМ 33

В живота всичко е относително, няма постоянни величини към които да отнасяме нещата, с които да ги мерим.
- Добре, мисли както искаш - усмихнато и снизходително отговори Христов. После стана сериозен и продължи: - Там където отсъствува Бог, там са най-големите противоречия, там са болестите, страданията, смъртта! Да знаеш, ще ти дам един ключ: там където има болести, да знаеш - там не е Бог! Ако членовете на едно семейство боледуват, умират, имат недоразумения, те може по цели дни да се молят, може хиляди благодеяния да правят... да знаеш - там Бог не присъствува! Независимо от това как се наричат хората: комунисти, анархисти, капиталисти... дали казват, че вярват или че не вярват в Бога, което няма абсолютно никакво значение, ако не се покрива с истината, а истината е ако са здрави, ако живеят в хармония те са вярващи хора, в тяхната душа и в тяхната къща живее Бог. В живота всичко е относително, няма постоянни величини към които да отнасяме нещата, с които да ги мерим. А Бог е постоянното, непроменливото, вечното. Във всички досегашни системи на управление и живот, основния двигател е интереса, а основния закон на Вселената и живота това е равновесието, правдата. Но не винаги интересът на хората съвпада с правдата, тъкмо напротив, интересът и правдата са във вечен конфликт. Интересът, това е правото на по-силния, а правото на по-силния е основния закон на животинското царство. За тази вечер, по този въпрос толкова ти стига!
към текста >>

96. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Под таквоз положение се намираше Сливен относително народното съзнание през това време, когато тук-там беше почнало да се издава глас на българизма.
Въз основа на техните думи тя отказа да праща и тази помощ, що даваше Чинтулову. Тоя последния, недоволен от заплатата на сливенци, поиска им да му я допълнят със сума, равна на отнетата от браилци помощ. Като се намираха в невъзможност да направят това, те се разядосват и отказват учителството на Чинтулова. Ямболци, които нямаха учител в това време, го повикват и го уславят. Тъй, Сливен остава за няколко време без главен български учител. Под таквоз положение се намираше Сливен относително народното съзнание през това време, когато тук-там беше почнало да се издава глас на българизма. Четенето в черква по гръцки и гръцкиа език в училищата не се изхвърлиха, освен когато отвред гръцизма захвана да се прогонва - в 1860 година. При всичко туй, гръкоманството и до днес още лежи в сърцата на някои от нашите граждани, които скърбят за него: привичката е второ естество! III. Отдалечих се от предмета си, за да дам горе-долу вярно понятие за положението на българскиа дух през времето, когато се появи Униата. Ако нашиа град, с чисто българско население, е бил до такава степен заразен от гръцизма, може всеки да си представи, как са се намирали градовете, дето е имало и гръцко население. От 1850 до 1860 год.
към текста >>

С време, щом се узна от публиката, че акта за Униата е готов вече от самиа старец Илариона и че, освен туй, той е изменил намерението си относително Униата, повечето от еснафите, като бяха за нея, почнаха да не мируват и да се вълнуват за нейното осъществение.
От натиска на събраните вън хора, по едно време, и двете врати се отвориха и леглото на стареца стана изложено на всички. Пред публиката работата се сплете и можеше са стане твърде сериозна, ако се изкажеше истината; но благодарение на благоразумието, премълча се и един от епитропите, Манол, като взе думата, обяви на публиката, че „действително стареца е болен, но щом оздрави, обряда, за който днес сте канени, ще се извърши без друго. Бъдете уверени в това, което ви казвам, и, без да се зловиди никому, нека имаме още няколко дни търпение. Надеждата е най-главната утеха във всяко критическо положение.” Въз основа на уверението, че обряда ще се извърши по-нататък, събраните се разотидоха спокойно; но работите си останаха, както си бяха. Между туй, еснафската маса беше съвършено недоволна; тя не само негодуваше, но даже се и бунтуваше, особено за тескеретата67, които добиваха през гръцката патриаршиа и дето всеки българин трябваше да се пише под думата Рум Мемлети. С време, щом се узна от публиката, че акта за Униата е готов вече от самиа старец Илариона и че, освен туй, той е изменил намерението си относително Униата, повечето от еснафите, като бяха за нея, почнаха да не мируват и да се вълнуват за нейното осъществение. Това не произлизаше толкова от религиозна ревност, колкото от политическо стремление. Българина тръсеше да се сподобие с едно особено свърталище, дето да намира помощ и защита, както в обикновените случаи, тъй и в критическите моменти. Туй главното стремление на Българина стоеше, обаче, преплетено в преважния дипломатически въпрос, наречен Източен, дето бяха в борба интересите на Изток и Запад, и на самата Турциа. Както казах вече по-горе, тази последнята, гледаше как да унищожи озаконените права на патриаршиата; Запад имаше интереса да подкрепя българите в Униата, а Изток (Русия) напротив гледаше да потуши гласа на Българина за да не се накърни целостта на патриаршиата и православието. Под тези противоположно влияния българите се развиваха и упражняваха, в дадения случай, за една по-нататъшна стъпка.
към текста >>

Икономова (относително Униата) В сп .„Искра", год. VI.
Тя отказа на българите и им заповяда да се примирят с патриаршиата, а като не послушахме, след няколко време тя прати Владиците на заточение, с което вече и се туряше точка на всичко. Само когато успеха на Униата показа, че българите знаят и другояче да си решат въпроса, заинтересуваните дипломации, които до сега потушаваха гласа ни и защитаваха целостта на гръцката патриаршиа, се стреснаха и побързаха сами да извадят на зелената маса погребаните ни претенции. Ако днес имаме самостоятелна черква, то трябва да се благодари науниатите, с Д. Цанкова начело, коитосвестник„Българиа”и подкрепени от силните на деня - французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията ми и чрез успеха на Униата принудиха и най-противните дипломации да му припознаят черковните правдини. Няколко думи върху мемуарите на Т. Икономова (относително Униата) В сп .„Искра", год. VI. се обнародват мемуарите на Тодора Икономов, дето намираме изложени с коментарии и събитиата през време на Униата (кн. I). Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със самостоятелност в мислите и в действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящи комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избирането на дядо Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.” Тук Т. Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое достойно в това време лице.
към текста >>

97. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви.
И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква.
към текста >>

98. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
- извиква Христо. - Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа. Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други утвари, сега можело най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката, Манола и Цвакпидова, които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си, на руския параход, готов да тръгне, и тръгнал за Одеса.
към текста >>

99. 2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.

Везирът не им направил никаква бележка относително техния избор и мандат (Христо си отдъхна и каза: „Слава Богу!
Славейкова, посещенията му при дяда Йосифа оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в манастиря. В такива трепетни размишления Христо прекара цяла седмица и с нетърпение чакаше съботата, за да излезе и да иде на Фенер. Народните представители се събраха при великия везир. - На 10 юни Христо на Фенер узнава от Ив. Найденова, че събралите се 30 представители в предишния ден (9 юни) се явили на Къбръзлията с пълномощията и прошението си за независима от когото и да било народна йерархия. Везирът не им направил никаква бележка относително техния избор и мандат (Христо си отдъхна и каза: „Слава Богу! ”), но със свойствената си злоба против българите той ги изхокал с крясъците: „Каква е тая независимост, която бълнувате за вашата църква? Не забравяйте, че сте турски поданици. Думата независимост (истиклял) трябва да изчезне от главите ви. Видях страданията ви от гръцкото духовенство и ще направя потребното, за да се задоволите.” Тъй огорчени и отчаяни, народните представители се явили и пред Али паша за същата цел, но и той им отговорил в същата отрицателна смисъл, само че се отнесъл към тях учтиво и се разговарял с тях кротко и благосклонно, като им се обещал, че правителството ще взима във внимание справедливите оплаквания и желания на българския народ и ще ги удовлетворява в границите ма възможността. Представителите, смутени от такъвато прием на най-висшите сановници, от които зависи благоприятното разрешение на църковния въпрос, продължил Найденов, от утре, 11 юни, ще се събират тука да размишляват какво да се прави занапред.
към текста >>

100. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски