Търсене в текстове за 'Относително'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

4. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности.
И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония.
към текста >>

5. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
към текста >>

6. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание.
Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание. В този смисъл, абсолютността е относителна. И затова говорят великите мъдреци на човечеството, че абсолютните величини са само у Бога. А на човека е дадено да борави с относителните абсолютности. Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения.
към текста >>

Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността.
Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни". И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати. Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия. Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°. Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология. За съжаление обаче, ни един български биолог не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год.
към текста >>

7. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване.
от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание.
към текста >>

8. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси).
към текста >>

9. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен.
Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека?
към текста >>

10. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>

11. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях.
Отсега източникът на духовното проглеждане се влива в него от по-високи сфери. Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина. Загадките за света се явяват в нова светлина. Сега той говори не с нещата, които са създадени от Духа, а със самия Дух строител. Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество. Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух".
към текста >>

12. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом.
Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
към текста >>

13. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922.
Terrd Croft Електротехника 1928 г. Cours d'electrecite theorique par. J. B. Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H.
към текста >>

Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления.
Cours d'electrecite theorique par. J. B. Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E.
към текста >>

14. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няколко думи за едно ново отношение на човека към техниката, „Füntdimensionale ReIativ i tatstheorie" (петоизмерна теория за относителността) от Рашко Зайков, асистент при Държавния университет, София, стр.
„Zur Padagogik Rudolf Steiners", двумесечно списание на съюза „Свободно Валдорфско училище", год. ІІ., книга 3, септември 1928 година. „Menschund Tier" (Човекът и животното), от Д-р Херман Попелбаум. Издание на естество-научната секция при окултния университет „Гьотенаум". „Mensetund Maschine" (Човекът и машината), от Д-р Александр Страком. Няколко думи за едно ново отношение на човека към техниката, „Füntdimensionale ReIativ i tatstheorie" (петоизмерна теория за относителността) от Рашко Зайков, асистент при Държавния университет, София, стр. 72, 1928 г., цена 3 марки. Получени са в редакцията следните списания и книги „Вulgara Esperantisto ", год. Х, кн, I, Русе, абонамент 30 лева. „Goetteanum ", год. VII; получава се редовно.
към текста >>

15. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
към текста >>

16. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното.
Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата.
към текста >>

17. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
към текста >>

18. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове.
Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец. Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен молитвата. „Може би хипнотизъм? ” - ще помисли никой. Дете заболяло от круп на четиридесет мили разстояние от града, дето обитава церителят, е ли хипнотизируемо?
към текста >>

19. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
към текста >>

20. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр.
Но то, новото, прилича на дете, което, когато му дойде времето, се ражда и без акушерка. Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания.
към текста >>

21. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
към текста >>

22. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят.
към текста >>

23. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Аз говоря за относителното зло.
Но от що произтича всъщност смущението? То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши. То произтича от неразбраното добро в света. А неразбраното Добро, то е именно злото. Друго определение за злото в природата няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло.
към текста >>

Относителното зло е неразбраното добро.
То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши. То произтича от неразбраното добро в света. А неразбраното Добро, то е именно злото. Друго определение за злото в природата няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им.
към текста >>

Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро.
А неразбраното Добро, то е именно злото. Друго определение за злото в природата няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло.
към текста >>

Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло.
Друго определение за злото в природата няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият.
към текста >>

Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло.
Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият. Те мислят, че ще се избавят от мъки и страдания, но не знаят, че ще влязат в един свят на пълна забрава - в света на забравените.
към текста >>

Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им.
Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият. Те мислят, че ще се избавят от мъки и страдания, но не знаят, че ще влязат в един свят на пълна забрава - в света на забравените. Влезе ли човек в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили.
към текста >>

Болестта, запример, е относително зло.
Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият. Те мислят, че ще се избавят от мъки и страдания, но не знаят, че ще влязат в един свят на пълна забрава - в света на забравените. Влезе ли човек в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили. Като че ли човек е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ.
към текста >>

Злото е нещо относително.
А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос?
към текста >>

24. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце.
Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум. Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото. те не се спират на подробности. Такъв човек е с големи планове и проекти.
към текста >>

При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени.
Много малките ръце имат като отрицателни качества гордостта, амбицията, честолюбието, надменността. Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I.
към текста >>

Относително влагата - сухи и влажни.
Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1.
към текста >>

Относително плътността или материалната страна - мършави и месести.
Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1. голяма длан 2.
към текста >>

Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни.
От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1. голяма длан 2. средна - ” - 3.
към текста >>

25. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно.
Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко.
към текста >>

26. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>

27. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното.
Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика!
към текста >>

28. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение.
Издание „Братство" - Севлиево. Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. Лекуването с грозде, От Д-р Ив. Жеков. Библиотека Натуризъм, кн. 1. ц. 5 лв.
към текста >>

29. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн.
За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността.
към текста >>

До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света.
И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища.
към текста >>

Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката.
към текста >>

Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността.
Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока.
към текста >>

30. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото.
За да направим ясна мисълта, ще приведем едно просто сравнение. Детето, което се ражда, неговото тяло, е божественото. Пелените, с които майка му го повива. е човешкото. Много пелени ще се скъсат и ще бъдат сменени, но тялото на детето все си остава, макар да расте и да се променя. Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото. На вид това е и просто и ясно. Но кога рече човек да го приложи на дело, ще се натъкне на толкова мъчнотии - и вътрешни и външни - че ще трябва да работи с будно съзнание, непрекъснато, за да достигне това ясно различаване. Да го постигне, без да се раздвоява, без да губи своето равновесие и мир: нито да бяга от „света" - преходното, човешкото, нито да отрече божественото. При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога".
Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична.
към текста >>

32. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

"Изразите "добър" и "лош", "благотворна" и "неблаготворна планета" имат и в астрологията само относително значение.
Като добри обикновено се смятат Юпитер, Венера и Слънцето. Като зли - Сатурн, Марс и Уран. Луната, Меркурий и Нептун минават за неутрални. Впрочем и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептун, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични. "Изразите "добър" и "лош", "благотворна" и "неблаготворна планета" имат и в астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всека планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло". (Синдбад Д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък. Нека оставим да говори по тоя въпрос един майстор - Сефариал, който е дал следните колкото кратки, толкова и инструктивни характеристики.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад.
Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който заема долния меридиан – надир или имум цели. Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место.
към текста >>

34. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително.
опозиция или противостояние – отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция. 6. паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него. Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела. * Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекти. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително. Същото важи и при аспектите. „Наименованието „благоприятни", и „неблагоприятни", при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни" за нашето вътрешно развитие. Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено, ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща. Когато ние, следователно, казваме за една констелация, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, че тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно. Съвсем не може да се каже, че един хороскоп само с добри ъгли отговаря на един значителен живот.
към текста >>

35. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота.
Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
към текста >>

36. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя е най-относителното нещо.
Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си.
към текста >>

37. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство.
Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове.
към текста >>

38. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение Математични основи на теорията на относителността.
Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни. Те ще ни обърнат внимание, запример, че онзи, който е писал родословието на Исуса, не напразно е разделил четиридесеттях и два рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща, именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение Математични основи на теорията на относителността. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори", „тензори" „трансформации" и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайн като нещо непонятно и до немай-къде скучно.
към текста >>

39. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното. Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени. Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество.
към текста >>

Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот.
Качете се на един планински връх и огледайте хоризонтите. Помислете си, какво голямо кълбо е това на което сте кацнали! Ще ви обхване идеята за грандиозното. Но, ако след това бихте си помислили за гигантските предали на слънчевото тяло, ако съпоставите това, че нашата земя сравнена със слънцето е като капка вода пред водата на една цяла бъчва, тогава грандиозната наша земя ще се превърне на нищожна прашинка. Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие.
към текста >>

40. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета.
Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства". А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако е въпрос за относително най-меродавният фактор, то най-авторитетните астролози са склонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета.
Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзка са. хармонични, до твърде лошо – когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична. При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са диехармонични, до твърде добър, когато четири елементи са хармонични с изключение само на петия – аспектната връзка. Степента на доброто или лошо влияние ще зависи, очевидно, от отношението между положителните и отрицателните компоненти, влизащи в състава на аспекта. Естествено, колкото повече преобладават положителните елементи спрямо отрицателните в даден случай, толкова въздействието на аспекта ще бъде по-благотворно и обратно. Ако е въпрос за относително най-меродавният фактор, то най-авторитетните астролози са склонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета. Поради важността на въпроса ще приведем и мнението на председателя на дружеството на английските астролози – Картер – по тоя въпрос: „Нека напомним на астролога, че при всички преценки той трябва да държи точна сметка за знаците и домовете, в които се намират планетите. Също така и за другите аспекти, които те евентуално получават покрай тоя, който тъкмо разглежда. Хармоничността или нехармоничността на трите фактора – планети, домове и знаци – е от най-голяма важност и една планета, поставена добре по дом и знак, може дори с един дисхармоничен аспект да действа все още твърде благотворно. Така че, един лош аспект може да донесе добро, ако домът и знакът са благоприятни за дадена планета. Обратно, хармоничният аспект на слаба планета ще може да донесе само малко добро.
към текста >>

42. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
към текста >>

43. НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир.
МИРЪТ И СВОБОДАТА Д-р М. Константинов 5].... всички народи – малки и големи – имат еднакви права на земята; всеки народ има правото да живее според вътрешното изискване на онова историческо предназначение, за което е призван". Из книгата: Живот за Цялото. Мирът, като понятие в международното право, е един санкциониран ред по силата на договори, които изразяват дадено конкретно политическо положение между две или повече държави по пътя на материалната сила, която няма за критерий международната справедливост, но силата на принудата. Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир. Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни. Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм.
към текста >>

44. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот.
Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта. Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот. в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси. След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието.
към текста >>

45. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр.
То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума. Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота. Тя е проява на Бога, това абсолютно съзнание, което е неограничено, непрекъснат живот дело и свобода." В това е целта на творческото развитие — достигане свободата, самоосвобождаване на духа. Творческото развитие е развитие на мировата воля, на проявения Бог. Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр. Всичките му съчинения са издадени досега в десетки издания, най-важните от които са: „Опит (Есе) върху непосредствените данни на съзнанието" (на немски тая книга е преведена под надслов: „Време и Свобода"), „Материя и памет", „Творческата еволюция", „Смехът", „Трайност и едновременност" — по случай теорията на Айнщайн, „Духовната енергия", „Двата извора на морала и религията", „Мисълта и подвижното" и др. За този, който е посветен в окултизма, в окултните науки е много ясно откъде Бергсон е черпил, върху основата на кое знание е обосновал своята философия. Известно е, че Бергсон е взимал активно участие в окултните и спиритуалистични движения във Франция. Главната му цел, обаче, бе да изложи окултните, духовни истини на един съвременен философски език. И той успя в големи размери!
към текста >>

46. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр.
Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква друг въпрос: що е „горе" и що е „долу" в езика на окултната космология? На пръв поглед понятията горе и долу са. неща относителни, които всъщност не важат като нещо обективно в природата. Например, по-конкретно казано, за един земен жител „долу" е посоката към центъра на земята, а „горе" е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр. в България и Америка, „горе" и „долу" са. съвсем обратни. Но сега се явява въпрос, има ли „горе" и „долу" в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата земя, преди да ги отнесем за космичния живот.
към текста >>

47. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща.
Велика идея, но смътна за мнозина. Повечето от хората на съвременния материалистичен век считат парите за нещо съществено в своя живот. Те мислят, че като имат пари, всичко могат да придобият. Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго. Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща. Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
към текста >>

48. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя.
Те намират една цифра от около 3 милиарда години. Човек си представя тая апокалиптична картина и разпростира своята размисъл в тоя низ от епохи. Облъхва го стихийността на космичните сили, величието на могъщата и необуздана младост на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса. В душата му прозвънява мелодията на едно далечно, неуловимо битие и защото е така безкрайно далечно и непостижимо, той започва да чувствува мистичния трепет на безкрая! Както всяко същество, предназначено да роди из себе си нов живот, така и земята е трябвало да премине през големи изпитни и преобразования. Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя. Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя! Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове, долини и цветни поляни. Едно мрачно бушуващо море, което е криело в глъбините си заканата за бъдния живот, който ще роди, едно море без край! Един ден из недрата на тая шир започнали да се поддават материците, а скоро по тях е почнал да се проявява скромен, първичен, едва пърхащ живот. Хилядолетията са сновали над тая пуста изоставена планета.
към текста >>

Единият, целокупният, вечният живот се проявява в тия отделности, които ние не проумяваме, защото ги мерим с оскъдните мащаби на относителното и предметното, а техният корен е в абсолютното и в царството на идеите.
Защо се появи тогава? Защо се появява човекът, който припламва мимолетно и изчезва в сянката на отвъдното? Ето великата загадка. Нима може да бъде случайно това появяване, както на земята, така и на човека? Това са малки отсечки и точици от огромната лента на всемирния живот. Единият, целокупният, вечният живот се проявява в тия отделности, които ние не проумяваме, защото ги мерим с оскъдните мащаби на относителното и предметното, а техният корен е в абсолютното и в царството на идеите. Безконечна е вселената. Ние можем да разпрострем нашата екскурзия из тоя населен безкрай. Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото величие, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка. Ще дойде ден и ще се покрие може би и нашата земя с ледено мъртвило, обвита с безнадеждната студенина на вселенската пустота. Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с тъга ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане.
към текста >>

49. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава.
При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел. Ето думите на Карел по това (стр. 235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата".
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С тази именно единствена и абсолютна мярка на любовта единствено е възможно да разрешим трудните задачи за относителността на духовните ценности.
Не е любов това, което отнема свободата. Вгледай се наоколо, не прилича ли животът на огромен затвор, където мнозина пъшкат, заключени в клетките на нечий егоизъм. Хванат някого от любов, затворят го зад решетките на един чужд, оскъден живот, пазят го от любов като арестант и най-после го погребат от любов. Това е най-голямата лъжа в света, срещу която Христос дойде да воюва. Тази, неистинската, криворазбрана любов, която произлиза от егоизма, трябва да се замени с любовта, която дарява свободата. С тази именно единствена и абсолютна мярка на любовта единствено е възможно да разрешим трудните задачи за относителността на духовните ценности.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно.
Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля. Знае се, че основният закон на живота е развитието. Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит. Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно. От това гледище, ние преценяваме постъпките, потребностите и ценностите на даден индивид, народ или епоха. От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство. Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ.
Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола. Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини? Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-нисшия до най-висшия и абсолютно незаменими.
към текста >>

53. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване.
Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
към текста >>

54. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи.
Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки йони във въздуха, големи йони, еманации, космични лъчи и др. Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи. А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж. Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата.
към текста >>

А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж.
Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи. А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж. Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето.
към текста >>

55. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс.
Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата.
към текста >>

56. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание.
Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае.
към текста >>

57. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По такъв начин всичко в света е относително.
Tе трябвa да бъдат послушни и към хора, защото често Бог ни изявява своите намерения чрез техните уста. Хармония в многообразието. Ако всеки цвят би изглеждал за нас еднакво, бихме могли да кажем, че в света не съществуват цветове. Хармонията на човешкото лице лежи в разлика между неговите черти. Един гост може да бъде много доволен тогава, когато в същото време, този който го приема, може би се стеснява. По такъв начин всичко в света е относително. Да се оставим на изкушението на лошите влечения е твърде лесно, трудно е обаче да се контролираме винаги, въздържайки се от изкушението. Ако всеки отделен човек не свикне да се вглъбява в себе си и да преценява сам своите постъпки, съвършената хармония на цялото е невъзможна. Нека правим без никакво колебание това, което ние мислим че е добро. Хидемару Дегучи Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят. Скритият извор За да открием наново един пресъхнал извор, за да освободим затрупаната струя, необходимо е да копаем дълбоко и да превърнем земята.
към текста >>

58. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама.
Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи.
към текста >>

От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>

59. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако наследствеността на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие.
с Испания. Идва епоха, когато числото на ражданията почва да намалява. Тогава изглежда, че нищо не може да спре бързото падане. Защо е това? Величието на един народ зависи от условията за живот и дейност, които той може да предложи на душите, готови да влязат в него. Ако наследствеността на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие. Накратко, дейността на един народ зависи от нивото на душите, които се въплотяват в него; а това ниво зависи от средата, която се предлага на тези души. Националните добродетели и добрите методи и условия за възпитание, имат най-голяма притегателна сила. Един народ започва да запада, когато най напредналите души са привлечени другаде; в действителност, когато една страна не притежава повече забележителни личности, бързо по-младите и по-неопитни души вземат в ръцете си насоката на работите и стават представители на нацията. Всеки народ, както и един клас в училището, учи известни уроци и известни добродетели, които зависят от степента на неговото социално, морално и политическо развитие. Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява.
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега свободата е нещо относително.
И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително. За да дойдем до освобождението, трябва да намерим своето място и служба в Природата, и да намерим истинския смисъл на всички форми, които Природата е създала. От неразбиране смисъла на нещата се създават анормални отношения, a те са основа за всички престъпления. А природата има крайно отвращение към всички престъпления, които вършат съвременните хора. Ако се изразим с човешки език, ще кажем, че тя е толкова гневна, че мисли какво наказание да наложи на хората. И ще го наложи.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е.
Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това? Вие поддържате, че „науката представлява подреден, достоверен, вековен човешки опит. Опитът, ето началото и основата на науката“ ..... „познание е съзнателното, преднамерено съгласуване помежду им фактите на нашата мисъл, така че да не противоречат, на фактите на действителността“. Но това безусловно поддържа заедно с Вас и всеки окултист, само че тук трябва да забележа, че резултатите на „вековния човешки опит“ само отчасти са зарегистрирани и използвани от днешната официална материалистична наука и то по простата причина, че чистата наука и материалистичното учение са несъвместими и че последното слага на първата граници и то съвсем тесни граници, когато науката не може да има каквито и да било граници, както и познанието е безгранично. А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е. подаващо се на субективно схващане и преценка, напълно зависими от умствения и духовния кръгозор на всеки отделен човек. Впрочем, вие сам твърдите, че „науката обгръща всякога само ограничен дял от тая действителност“. Що се отнася пък до вашето твърдение, че „изводите и твърденията на науката са общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“ — ще ми позволите да не се съглася с него по следните мотиви: като се има пред вид, че умствения и духовния кръгозор на „нормалните“ хора, както вече казах, е най-различен и обхваща количество от факти между един минимум и един максимум, между които дистанцията е грамадна, каквато е между обикновения човек и гения, то явно е, че е невъзможно да се гради науката само от факти „общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“. Ако обратното беше възможно, то би значило човекът на науката да не се издига над нормалния“ човек, в който случай не би имало наука, или пък до се допуща, че обикновения „нормалния“ човек, без да е изминал пътя на учения, може при желание да се издигне до него, което е абсурд. Вие твърдите, че особени познавателни способности в човека няма и не може да има: че извън средствата за познание, с които си служи днешната наука, други такива няма.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност.
С миналото е ликвидирано вече. Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха. За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие. Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми. Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност. Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67.
Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в секунда, парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е нещо относително.
Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос. По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея.
98) В силовите орбити на слънчевата система непрестанно се вливат от всички страни синтезираните психофизически вълни от енергиите на окръжаващите братски системи. Потоци от разнообразни космични енергии, с различни вибрации и амплитуди но вълните, но твърде изтънчени, за да бъдат доловени от грубите човешки апарати, се промъкват и през земната атмосфера и изменят съответно вибрациите на психофизическата енергия на Земята. Безчислени радиотелеграми, идващи от космоса и безсъзнателно възприемани от хората, безконтролно се отразяват в техните импулси и постъпки … Всичките тези потоци енергия се използват от земните обитатели само в една извънредно малка тяхна част, — и не могат да бъдат изчерпателно преработени, затова, защото не са съзнателно претворени в съграждащи мисли, чувства и действия. Творческите сили на Космоса се намират а постоянна еволюция, пресъздаване, т. е. те менят формите си, приспособени към окръжаващата ги среда — това е динамиката на Космоса. Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително.
Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло.
(„Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното.
с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа. Поколения преди нас — от епоха на епоха — ни е втълпявано още от детинство, че било неизбежна необходимост, че било закон и нещо. основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно. А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе.
Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея. Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето. Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро. което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на Божията воля. Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център. Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе. И тази звездна мелодия, акорд на хармонията на сферите, се мени всеки момент, непрекъснато и е вечна правилност на божествения ритъм. с разнообразие то дирижирано от звездите, които пеят във вечния ритъм за вечния живот. Всяко същество, което се ражда, расте и умира там, е люляно всеки момент: неговата радост и неговата сила се увеличават, ако бъде в хармония с всемирния живот; то се поправя с тежкото наказание на разочарованието, ако се отстрани; и дори ще бъде сломено, ако се противопостави. Ето оправданието, ето ролята на астрологията. Подобно на диригента на оркестъра, който показва на оркестрантите ритъма и височината на нотата, написана от гениалната ръка на автора, тя определя състоянието на небето, от където нашия земен живот протича и се регулира, тя показва предварително възможностите на дадено време и место, според както са написани, за да изпълним с радост и хармония нашата част на божествения концерт.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н.
Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез. Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на относителността“.
Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни. Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на относителността“. Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце. Това вселенско яйце първоначално е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената. Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления.
към текста >>

И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г.
Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото.
Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание.
Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека.
към текста >>

Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност.
Всяка дарба си има своя произход. Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки. Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва. Да си представим един човек и някое си плоско същество, което може да гледа само в една.равнина. Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Звездните влияния върху земните вещества Г-жа Л. Колиско е превила дългогодишни изследвания върху този въпрос. Тя искала с научни опити да покаже, че звездното небе участва в земните явления. При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства — както денем, така и мощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка — дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, по топена в тях.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Големината на тия линии може да се измери само относително.
това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето место в лицето на човека и съответното тяхно значение омекотено или засилено от другите околни фактори ще им даде вирната преценка на значение на всяка част, линия или ъгъл. Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинаещите. По добре е дълго да изучават и наблюдавай и тогава да кажат своето схващане. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяне на нещата всяко нещо на своето место и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително. Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето относителността на децата на света.
Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност. Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си.
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава! — шизофренизъм, лудост, халюцинация . . .
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни.
към текста >>

78. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително.
Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Покоя г е само една привидност и относителност, една илюзия.
Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала. Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина. Сега ние познаваме само статиката на нещата, а това е една велика илюзия, защото всичко тече, всичко е в движение. Покоя г е само една привидност и относителност, една илюзия. Онези, които са изучавали живота на природата изобщо и частно живота на растителното царство, са забелязали дейността на този ритмус в проявата на живота в природата. В своето проявление Космичният ритмус за нас се проявява чрез поляризацията и отношението на слънцето, земята и планетите. Космичният ритмус е, който движи слънцето, земята и всички небесни тела. Като едно мощно електромагнитно течение, космичният ритмус обгръща нашата земя от към северния полюс и той е причината за движението на земята около оста й, в което движение се създава деня и нощта, той е който движи земята по орбитата й около слънцето и създава годишните времена. И в процеса на тези движения имаме ред поляризации на космичната енергия, които са предмет на проучване от астрологията.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата.
Тогава ангелите ще ви посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука. Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми. Те ще намерят тази философия, тези форми, в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен.
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право!
Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността? Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи! — това е върховната максима, свещеното верую на днешните хора. Колко горчиво се лъжат те. Слепи водачи, с още по-слепи водени от тях тълпи! — те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право! . . . Те не разбират, че освен човешката сила и човешката власт, колкото твърди и непоклатими да ни се виждат те, съществуват и друга една Сила и друга една Власт, непреходни и вечни! Хората продължават да кадят тамян на своите лъжливи богове и сляпо вярват в тях. Разочарованието, обаче, не ще закъснее да дойде. Не е далеч времето, когато кумирите на днешното време ще бъдат развенчани. Това.
към текста >>

82. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко.
към текста >>

От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова?
към текста >>

83. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Моралът е нещо относително — това, което за едни е неморално, за други е морално.
Хол МОРАЛЪТ Моралът е всякога и за всички един и същ; той не се изменя. А това, което хората наричат относителен морал, то не е морал, а е само едно човешко разбиране за морала. Ще се спра върху морала, който се отнася до половия живот, защото тук ний много се греши и най-често се употребяват думите: морално и неморално. Както моралът на религиозните църковници, тъй и тоя на материалистите е нещо много променчиво, много неустойчиво. Затова и често чуваме да се казва: Няма истински, постоянен морал. Моралът е нещо относително — това, което за едни е неморално, за други е морално. Обаче ясно е, че има един истински, един положителен морал, който всякога е бил и всякога ще бъде. Това е моралът, наложен от самата природа. Според тоя морал всяко полово сношение е оправдано и позволено само тогава когато то има за цел да се продължи рода. Спазването на тоя морал можем да видим в природата, особено между дивите животни. Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони.
към текста >>

Ако хората на европейската култура днес твърдят, че няма истински морал, че всичко е относително, това показва че и тая култура е дошла до своя връх и й остава само да рухне, да се превърне на развалини, както е станало с всички стари култури.
Желаем ли да бъдем здрави и силни, желаем ли да се развиваме правилно и да живеем щастливо, желаем ли да се обичаме един други и да имаме мир и радост през дните на живота си — ние ще можем да достигнем всичко това само като постъпваме и живеем съгласно истинският морал, само като изпълняваме законите на природата. Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота. Без морал няма растене, няма напредък. Всички култури са расли и цъфтели докато са черпили сила от морала. И всички култури са рухвали, щом се отклонят и откъснат от морала. Ако хората на европейската култура днес твърдят, че няма истински морал, че всичко е относително, това показва че и тая култура е дошла до своя връх и й остава само да рухне, да се превърне на развалини, както е станало с всички стари култури. Защото по същия отдалечаващ се от морала път са намерили своята гибел и своя гроб всички минали култури. Да, ще рухне съвременната култура, разклатена и съборена от своя фалшив и относителен морал. И на нейно място ще се издигне нова култура от нови хора. Моралът ще бъде основата на тая нова култура; моралът ще бъде върховен закон в живота на новите хора. Това ще бъде културата на духовната сила и красота, културата на любовта, братството и мира между всички хора по цялата земя.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е относително гледане на нещата.
Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство?
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност.
В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо? Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва? И тъй нататък! Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност. И затова, пак един от нашите съвременници, проф. Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове: „Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“ (следва) _____________________________ Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят.
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледище то на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци.
И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа. Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце. Всред студа на омразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това. което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма. Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява. Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледище то на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това. което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление, според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази статия ще засегна само опитите правени с махало, което може да бъда относително тежко — от един кг.
от живия организъм. Това не може да ни попречи да почнем нашите внимателни опити и да отбележим резултата на нашето усилие. Опитите, за които ще пиша, са постижими от всеки, защото те не изискват някакво специално знание, но само настойчивост и разбира се, притежание на способност за отбелязване на излъчванията. Тази възможност се намира в мнозина, около 80% от хората и само опита може да открие тяхната чувствителност. * Употребяваният метод е този на търсачите на вода, които употребяват или лесковата вилка или махалото. В тази статия ще засегна само опитите правени с махало, което може да бъда относително тежко — от един кг. до няколко грама. Затуй, защото задоволителните резултати зависят от личната природна способност на този, който прави опита. Ние не можем да дадем определени правила, но само общи съвети, които всеки изследвач трябва да съобрази със своята лична способност. Аз обаче ще посоча 25 грамовото махало, което отговаря на чувствителността на по-голяма част от хората. Често се употребява дървено топче, вързано с конец.
към текста >>

88. -

Разбира се, казаното е относително.
Получавайки обаче нови сили при храненето, естествено е да се убедим в достоверността на факта, че при дъвченето нервната система приема жизнените, най-фини сили направо от току що приетата храна и ние се чувстваме нахранени. 3. За психичното въздействие на зъбите са правени доста интересни изследвания. Така напр. намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително. Здравите зъби не са гаранция за здрава мисъл. От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната линия. Затова човекът е едно изправено същество. От там идва и неговото гръцко название „антропос“. Това положение има своята връзка и със зъбите, защото тия органи не са само дъвкателни, но и център на деликатен всмукателен процес.
към текста >>

89. -

Тя има само едно относително, въображаемо обусловено от известни условия съществуване.
— Тъмнината няма реално съществуване, тя представлява само липса, отсъствие на светлина. Тя е една илюзия, която съществува само там, гдето известни плътни материални тела хвърлят своята сянка и не позволяват на светлината да проникне. Но достатъчно е тялото, което препречва пътя на светлината, да се придвижи в една или друга посока, или, както това става със земята, достатъчно е тя да се завърти ма няколко градуса и неогряната й и тъмна дотогава повърхност бива огряна отново от слънчевите лъчи! Тъмнина, като самостойна реалност, не съществува! Тъмнината е само една илюзия на човешкия ум. Тя има само едно относително, въображаемо обусловено от известни условия съществуване. Материалистическият мироглед т. е. „философският материализъм“, също както и неговият събрат — практическият материализъм, със само сенки в нощта — временната нощ на човешкото съзнание. Когато човек изгуби връзката си и представата си за реалността, той става привърженик на материалистическия светоглед. Когато човек загуби връзката си с Цялото, с целокупния организъм на живота, той става практически материалист. Едното и другото са свързани.
към текста >>

90. -

в истинското, неограничено и неотносително човешко съзнание и че тя, вярата, извлича живителните сокове на своя живот от едно висше, по-широко и по реално знание, отколкото е това на човешкия ум, а именно — от знанието на човешкия дух, на човешката душа.
Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване. Достатъчно е да измерим само с тази мярка живота и същината на вярата в безсмъртието на човешкия дух, за да разберем, че тази вяра в същност не е само „вяра“ в съвременния вулгарен смисъл на тази дума, но че нейните корени се крият дълбоко в подсъзнанието, или по-точно, в свръхсъзнанието, т. е. в истинското, неограничено и неотносително човешко съзнание и че тя, вярата, извлича живителните сокове на своя живот от едно висше, по-широко и по реално знание, отколкото е това на човешкия ум, а именно — от знанието на човешкия дух, на човешката душа. С други думи, трайността, безспирната продължителност неунищожимия живот на вярата през вековете от незапомнени времена до днес, показват че нейните корени не са в суеверието, както мнозина днес твърдят, а че те се намират в едно действително знание — знание за реалността, за вътрешната същност на нещата, знание за това, което е скрито за повърхностния човешки ум. Коя е отличителната черта на този ум? — Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения? Каква е стойността на всички тия логически построения и на техните крайни изводи, тогава, когато в основата си те не почиват на нищо трайно, на нищо реално, на нищо абсолютно сигурно?
към текста >>

относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т.
Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.
към текста >>

91. -

От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително.
Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум. Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите идеи, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди. Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек. От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително. Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието.
към текста >>

Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия.
Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него.
към текста >>

92. -

Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище.
Калименов Питагор – А. Неделчев Из науката и живота. Селското домакинство и подобрението му – Д. Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем. Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен. Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ?
към текста >>

93. -

И другото е реално, но то е относително нещо.
Пак го довеждат в този свят, пак става войник. Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай. Нека бъдем доволни! Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето тяло е здраво, ти си весел и радостен. Това е най-важното в живота. А ти какво искаш повече?
към текста >>

94. -

Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично.
Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат! Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си! Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. • Ний, хората, трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова. Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те не знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност. Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това. което става на света към това, което ний хората правим. А щом има Бог, то ние не можем да се скрием от неговия поглед, ние не можем да се противим на неговата воля, ние не можем да нарушаваме или да заобикаляме безнаказано неговите закони.
към текста >>

95. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Айнщайновият принцип на относителността (продължение от кн. IV).
IV): Носът — човешкото същество, отбулено чрез формата му. От А. Бюе (прев. от френски). 17. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на относителността (продължение от кн. IV). С портрета на проф. Айнщайна и наблюдателната му кула в Потсдам. Прев от немски. 18. Безкрайна ли е вселената? от Шарл Нордман(с много илюстрации). 19.
към текста >>

Айнщайновйят принцип на относителността.
от кн. 6—7. 10. Окултните сили на растенията. Новото естествено овощарство. 11. А Пфлюгер. Айнщайновйят принцип на относителността. (Продължение от кн. 6—7 и край). 12. Алхимия: единството на материята. 13. К. А. Либра. Астрология. (Продълж. от кн: 6—7). 14.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката.
Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола.
Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що?
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни.
Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си. — Целият ход на изследването със своите все по-тясно ограничени въпроси ни показва чиста психометрия, където Бъканън е този, който дава, а психометрът е приемачът. Във всеки случай, Бъканън е бил запознат с философията на Будизма, до колкото това е било възможно в неговото време. Ако би повторил днес своите опити още веднъж, Бъканън би постигнал съвсем други резултати. Може-би неупражнените духовни зрители, психометри и окултисти ла намират удоволствие, без предварителна наука да могат лесно да се произнасят при изследването на имената. В всеки случай, обаче, и относително добрите изследвания на Бъканъна научно не са безупречни. Не е нужно да се спираме на други примери от ръководството. Причината за изобилието на данни лежи, от една страна, в научната подготовка на Бъканъна в съответните специални предмети, които съставят отчасти един несъзнателен фонд от несъзнавани от самия него познания, които достигат до съзнанието посредством психометра и по този начин му се вижда, като че произхождат от някой много отдалечен източник; от друга страна, такава причина е и психометрическата опитност на неговия партньор, който в по-ранни години бил работил добре като медиум. Колкото и различно да се тълкува резултатът, във всеки случай Бъканъновите изследвания на имена съставляват ценен принос в субективната диагноза. Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно. Ако психометрията се движи в това направление, тя няма да бъде оборвана от никого, защото за хората трябва да бъде безразлично, от къде произхождат нашите познания.
към текста >>

Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето.
Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
към текста >>

Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание.
Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха). Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е.
към текста >>

От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто.
Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
към текста >>

На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.
Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Блянът на Новалис1) за „Синия цветец“ Отдавна е забравена истината относително естеството на бляна.
Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст. Атанасов — София. 2) А когато, както е у нас, самите учите ти и възпитатели, в грамадното си мнозинство, са отчаяни месоядци и любители на спиртните питиета ? — Б. Р. МИСТИЦИЗЪМ I. Блянът на Новалис1) за „Синия цветец“ Отдавна е забравена истината относително естеството на бляна. Може би сега тя е известна само на пустинниците, блуждаещи в сърцето на Арабия или насядали по брега на свещения Ганг. Известна е там, но не и на нас. Обаче, макар и рядко, и в Европа се появяват личности, в които напълно се проявява кристализиралия блян. Новалис е един от тях. След прочитането на неговия роман „Хайнрих фон Офтердинген“ всеки с трепет се запитва: „Нима блянът е откровение на истинско реалното?!
към текста >>

Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации.
Десет, което се разделя, за да се противопостави на себе си, се равнява на 10/2 = 5, а пет е точното число на буквата хе, втората буква на великото свещено име Хе ще представлява, следователно, пасивното, по отношение към йода, който е символ на активното, не-аз но отношение към Аз, жената по Отношение към мъжа, субстанцията по отношение към същността, животът по отношение към душата и пр. Вау. Противопоставянето на Аз и Не-Аз дава непосредствено начало на новия фактор , именно на отношението, което съществува между това Аз и това He-Аз Прочее, вау, шестата буква от еврейската азбука, е произлязла от 10 (йод) + 5 (хе) =15 = 6 (от 1 + 5) и означава свръзка на съотношението. Тази именно свръзка съединява противоположностите в цялата природа и съставлява третия член от тая тайнствена троица: Аз — Не — Аз. Второто хе. Над Троицата, разгледана като закон, нищо друго не съществува. Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации. И тъй, само три букви съставляват великото свещено име. Четвъртият член на това име е образуван от втората буква хе, като е повторена. Това повторение посочва прехода от закона за троицата към ново приложение или, по-точно, прехода от метафизическия свят към физическия или изобщо от който и да е свят към другия, следващ непосредно подир него. Значението на това свойство на второто хе е ключът на цялото божествено име във всичките му приложения, достъпни за възприемане. Впрочем, ако бихме се впуснали само да резюмираме заключенията на кабалистите за буквите, които съставляват третото име на Бога.
към текста >>

Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто физиогномическото развитие на двата пола се различава толкова, колкото и френологическите им особености. Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които трите темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия.
Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме. Челото и горните части на лицето както в страни, така и вътрешно, се развиват, понеже веселието, идеализма и строителността, недостатъчно развити във всеки некултурен и див народ, биват.най-забележително уголемени, до като в същото време става едно намаление на долните части, което причинява от ден на ден по-забележително изменение на кръглата форма, представена на фигура 6. Приложените външни очертания (фиг. 11) ни показват в недостатъчна степен характера на промяната, която описахме. Противните условия обръщат тая промяна, чрез извикването към активност на други центрове на качества и основата на мозъка се разширява, долните лицеви черти се уголемяват, вратът става по-дебел, очите по-тъпи, устата по-груба и цялото лице по-кръгло и по-малко изразително. Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които трите темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия. При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16.
към текста >>

Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип.
Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане. Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини. Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа. Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип. с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.
към текста >>

НАГОРЕ

0.47891402244568