НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
Защото България по
невнимание
и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза.
Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото да сте готови да жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата". Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас.
Защото България по
невнимание
и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза.
Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух.
към беседата >>
2.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Защото мнозина от
невнимание
са изгубвали своето зрение и други сетива.
Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
Защото мнозина от
невнимание
са изгубвали своето зрение и други сетива.
Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
към беседата >>
3.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
В 1875 година град Чикаго изгорял по
невниманието
на един човек.
Като извади една релса от пътя му. Всеки може да подвижи спрелия се трен, като тури извадената релса на мястото й. Човек може да направи и едното, и другото, понеже е фактор в света. На човека е дадена свобода да прави каквото иска, но той не може да бъде свободен от отговорност за своите дела. По отношение на вселената, човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия.
В 1875 година град Чикаго изгорял по
невниманието
на един човек.
Той имал крава и влязъл в обора вечер, със свещ в ръка, да я дои. Кравата ритнала свещта, и сламата се запалила. Човекът не забелязал това и продължил работата си. След малко затворил обора и се прибрал вкъщи. Среднощ той се събудил от страшен вик – целият град бил в пламъци.
към беседата >>
Въ 1875-та година градъ Чикаго изгорѣлъ по
невниманието
на единъ човѣкъ.
(втори вариант)
— Като извади една релса отъ пѫтя му. Всѣки може да подвижи спрѣлия се тренъ, като тури извадената релса на мѣстото ѝ. Човѣкъ може да направи и едното, и другото, понеже е факторъ въ свѣта. На човѣка е дадена свобода да прави, каквото иска, но той не може да бѫде свободенъ отъ отговорность за своитѣ дѣла. По отношение на вселената, човѣкъ е малъкъ, но често малката причина произвежда голѣми резултати и последствия.
Въ 1875-та година градъ Чикаго изгорѣлъ по
невниманието
на единъ човѣкъ.
Той ималъ крава и влѣзълъ въ обора вечерь, съ свѣщь въ рѫка, да я дои. Кравата ритнала свѣщьта, и сламата се запалила. Човѣкътъ не забелязалъ това и продължилъ работата си. Следъ малко затворилъ обора и се прибралъ вкѫщи. Срѣдъ нощь той се събудилъ отъ страшенъ викъ — цѣлиятъ градъ билъ въ пламъци.
към втори вариант >>
4.
Когато дойде Духът
,
ИБ
, В.Търново, 14.9.1920г.,
Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по
невнимание
на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр.
Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото.
Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по
невнимание
на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр.
са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана.
към беседата >>
5.
Нито се променя, нито се изменя
,
ИБ
, В.Търново, 14.10.1920г.,
– Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по
невнимание
сламата се запаля от свещта и така станал пожарът.
Аз ще ви докажа как ще трябва да се изменяте. Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате старец, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив. Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря?
– Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по
невнимание
сламата се запаля от свещта и така станал пожарът.
През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал. „Не си събирайте съкровища тук, на земята.“ По-сигурна банка от банката на небето няма. И тъй, християнството е една велика наука – да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже?
към беседата >>
6.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по
невнимание
, се подхлъзнал и си счупил крака.
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по
невнимание
, се подхлъзнал и си счупил крака.
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“.
към беседата >>
7.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
За да не се изложи пред поданиците за
невниманието
си, той казал, че небето го облагодетелствало с голямо благо – извадили дясното му око и го оставили само с едно око – лявото.
Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят. Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов. Като преследвал една сърна, за да я убие, той се спънал, паднал и един сух клон влязъл в дясното му око. Още в момента окото му изтекло и той останал с едно око.
За да не се изложи пред поданиците за
невниманието
си, той казал, че небето го облагодетелствало с голямо благо – извадили дясното му око и го оставили само с едно око – лявото.
Това било едно от великите посвещения, през които минават избраниците. Всички добри хора трябвало да имат само по едно око – лявото. Той издал заповед: Всеки, който искал да го посети и да се ползва от неговото благоволение, трябвало да извади дясното си око. Това се считало за привилегия. Следователно, всеки човек по онова време, който нямал дясно око, е направил посещение на царя.
към беседата >>
“ – Защото преди 12 хиляди години един царски син ходил на лов и, като гонел една сърна да я убие, по
невнимание
извадил дясното си око.
“ – Щом искаш да се ожениш за твоя цар, трябва да си готова да извадиш дясното си око. Христос казва: „Ако искаш да се ожениш за твоята царица, трябва да си готов да се смачка носът ти“. Всички моми, които са омъжени, са с едно око; всички момци, които са оженени, са със смачкани носове. Следователно, по закона на наследствеността, всички момичета, които приличат на майка си, са без дясно око; всички момчета, които приличат на баща си, са със смачкани носове. Питате: „Защо сме нещастни?
“ – Защото преди 12 хиляди години един царски син ходил на лов и, като гонел една сърна да я убие, по
невнимание
извадил дясното си око.
За да не остане посрамен пред поданиците си, той издал заповед: „Всички добри хора да бъдат с едно око. Който иска да го посети, трябва да извади дясното си око“. Природата е възприела тая мисъл, затова и до днес хората се раждат слепи с едното си око. Христос иде при жената и я пита: „Жено, защо си сляпа с дясното си око? “ – „Господи, мъжът ми извади окото.“ – Голяма привилегия беше за тебе да посетиш тоя цар, да му се поклониш.
към беседата >>
За да не кажатъ, че тази царица пострадала по
невнимание
, казала, че да бѫде човѣкъ съ смачканъ носъ това било най-голѣмото благоволение и затова всички жени, който искали срѣща съ нея, трѣбвало да иматъ смачканъ носъ.
(втори вариант)
Това било привилегия за онѣзи, който ще го посѣтятъ и за да приематъ едно царско благоволение, трѣбвало да извадятъ дѣсното си око. Тъй че всѣки, който нѣмалъ дѣсно око, при царя ходилъ. Обаче, дошло врѣме да наследи царството, трѣбвало да се ожени. Оженва се за една много красива княгиня. Единъ день, по нещастие пада единъ камъкъ и смачква носа ѝ.
За да не кажатъ, че тази царица пострадала по
невнимание
, казала, че да бѫде човѣкъ съ смачканъ носъ това било най-голѣмото благоволение и затова всички жени, който искали срѣща съ нея, трѣбвало да иматъ смачканъ носъ.
Та въ това царство на всички мѫже, който посѣщавали царя, било извадено дѣсното око, а на всички жени, който посѣщавали царицата, носътъ билъ смачканъ. Мисля че отъ тогава останало у хората това чувство да се хвалятъ съ своитѣ недостатъци. Че това е фактъ, знаете ли отъ кога е останалъ у хората обичай да си стрижатъ косата? Единъ отъ френскитѣ крале ималъ една рана на главата си и за да покаже на хората, че билъ герой, остригалъ косата си. И всички други мѫже по негова мода, ниско се стрижатъ, обаче не виждамъ тѣхнитѣ качества на главата.
към втори вариант >>
“ Защото единъ царски синъ прѣди 12 000 години, като ходилъ на ловъ и гонилъ да убие една сърна, извадилъ си по
невнимание
дѣсното око и турилъ като законъ: Всѣки, който иска да го посѣти, да си извади дѣсното око.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „Азъ трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти. Жената, когато се жени, всѣкога си поставя да цѣль да смири мѫжа си, да смачка малко носа му. И всички мѫже, които сѫ женени, сѫ съ смачкани носове, а всички жени, които сѫ женени, сѫ безъ едно око, безъ дѣсното. Слѣдователно и вашитѣ дѣца, по закона на наслѣдственостьта, момченцата, които мязатъ на баща си, ще сѫ съ смачкани носове, а момиченцата, които мязатъ на майка си, ще сѫ съ извадено дѣсно око. Послѣ питате: „Защо сѫ тѣзи нещастия?
“ Защото единъ царски синъ прѣди 12 000 години, като ходилъ на ловъ и гонилъ да убие една сърна, извадилъ си по
невнимание
дѣсното око и турилъ като законъ: Всѣки, който иска да го посѣти, да си извади дѣсното око.
И природата и тя възприела тази мисъль и затова се раждатъ слѣпи хора. Христосъ идва при васъ и ви пита: „Защо женитѣ сѫ слѣпи съ едното око? “ Жената казва: „Господи, мѫжътъ ми ми извади окото.“ Не, голѣма привилегия бѣше за тебе да отидешъ при този царь, да му се прѣдставишъ на ауденция. Е, какво придобихте като си извадихте окото? Христосъ казва: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Жената трѣбваше да извади окото си прѣди да види мѫжа си и като го извади, да не отива никога при него.
към втори вариант >>
8.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
В древността при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден по
невнимание
направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
Отиваш войник и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“. Патриот си, защото камшик има. Но когато говоря за волята на онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Ще ви приведа един малък разказ.
В древността при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден по
невнимание
направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: „Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде“. И действително, на царя се ражда син, тъй както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това“.
към беседата >>
9.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по
невнимание
пада и си счупва двата крака.
И вие ме питате: „Защо стават тия работи така? “ – Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ.
В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по
невнимание
пада и си счупва двата крака.
Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс.
към беседата >>
10.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
А онзи, който по
невнимание
падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза.
Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби.
А онзи, който по
невнимание
падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза.
Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд.
към беседата >>
Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по
невнимание
се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по
невнимание
слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
(втори вариант)
Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен.
Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по
невнимание
се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по
невнимание
слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието.
към втори вариант >>
11.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето
невнимание
.
Туй е жертва! Тогава аз питам: знаете ли колко очи са дадени заради вас? И ако за този персийски син, Сабусадин, гражданите на неговото царство са дали очите си, как мислите е живял той? Той е живял най-благочестивия живот. На всички ония, които са дали очите си за него, той дължал целия си живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли?
От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето
невнимание
.
Знаете ли колко има, които са изгубили очите си заради нас? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачат сега заради нас? И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син? Той е бил много по-благороден! Ние ще задържим ли сълзите си?
към беседата >>
12.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Много майстори градили този хамбар, но, по
невнимание
, един от майсторите оставил една малка дупчица.
Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата.
Много майстори градили този хамбар, но, по
невнимание
, един от майсторите оставил една малка дупчица.
Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце.
към беседата >>
Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по
невнимание
остави една малка дупка.
(втори вариант)
Едно време на един цар дошла мисълта да намери някой, който да му разкаже една приказка без край и издал указ: всички мъдреци да се съберат и да видят кой от тях би могъл да му разкаже една такава приказка - без край, като обещава на този, който му разкаже такава приказка, да му направи един дворец, богат да го направи, да го повдигне в чин. Да го направи най-видния човек в държавата. Никой не могъл да му разкаже такава приказка, всички имали край. Дохожда най-после един мъдрец, казва: „Ще ти разкажа една приказка без край." Започва: „Едно време имаше един цар, по-велик, по-мъдър от тебе. Той съгради един голям хамбар, една житница и тури всичкото си жито там.
Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по
невнимание
остави една малка дупка.
Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после? " „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон. От този хамбар трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон.
към втори вариант >>
13.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Много певици изгубват гласа си от
невнимание
.
Киселото – също, лимонена киселина обаче може да употребявате. Трябва да избягвате пиенето на студена вода, дишане през устата; всички тия неща са вредни за музикалния орган. И когато излизате навън, за да се предпазите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо не става. Ще направите опит.
Много певици изгубват гласа си от
невнимание
.
Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Така и много сестри са изгубили гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак на стража. Под сянка няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога! Туй са предохранителни мерки, които трябва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици.
към беседата >>
14.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Няма да мине много време и той по
невнимание
ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си.
Желанието за правене на добро е положителна сила, която придава нещо на човека, но не отнема. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тъга или известно неразположение. Тази тъга, това неразположение са наказание за вас, че не сте извършили доброто. Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие.
Няма да мине много време и той по
невнимание
ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си.
Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. И след това той ще вика лекар, ще плаща, ще лежи два-три месеца в легло. Какво е спечелил от всичко това? Значи всички нещастия, всички страдания в живота на човека се дължат на нежеланието му да изпълни Волята Божия. Нищо в Живота не остава безнаказано.
към беседата >>
15.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Нека бъде смел и решителен, да каже: „По
невнимание
паднах еди-къде си и го изпетих“.
Друг случай: Дадем някому самовара да го носи. Той се препъне някъде, изпети самовара – премълчава. Даде го другиму да го носи. Питат: „Кой изпети самовара? “ Първият мълчи.
Нека бъде смел и решителен, да каже: „По
невнимание
паднах еди-къде си и го изпетих“.
Ще кажем: „Нищо, ще изправим самовара“. Защото ако той от страх скрие истината, този страх за в бъдеще ще създаде по-лоши последствия, по-големи нещастия. Та всякога, когато имаме заблуждения, има и страх, а когато нямаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми! “ То е друг въпрос вече, това е изнудване.
към беседата >>
16.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Най-малкото
невнимание
от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.
Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи.
Най-малкото
невнимание
от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.
Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи.
към беседата >>
Окултната наука е като една лаборатория, дето се борави с известни киселини, и за едно малко
невнимание
скъпо може да си отплатите.
(втори вариант)
След като си решите задачата, ще видите, че всички тия погрешки са послужили за постигане на целта. При сегашните условия вие ще срещнете много мъчнотии. Дали вярвате, или не вярвате, дали изучавате окултната наука, или не, вие ще срещнете големи препятствия и трябва да знаете как да ги преодолявате. Ако ги преодолявате по окултен начин, добре, по-лесно ще ви е, но може и по друг начин да ги преодолявате. По-нататък, ако у вас не се образува един стабилен морален гръбнак, тогава вашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи на всички сътресения.
Окултната наука е като една лаборатория, дето се борави с известни киселини, и за едно малко
невнимание
скъпо може да си отплатите.
Природата е толкова жива и всякога, когато влизате в нея с непочитание, тя ще ви даде един скъп урок, няма избавление. Всеки, който е дошъл на земята, ще влезе в нейните ръце. Тя ще им даде всичките изпитания. Трябва да бъдете абсолютно чисти, подготвени. Ние знаем какви са нейните методи.
към втори вариант >>
17.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Вие имате един приятел, когото обичате, но един ден, по
невнимание
, кажете една дума, от която той се обижда, неговото настроение се изменя.
След като умре охлювът или мидата, тази черупка остава и ако я счупите, никога не ще може да образувате наново тази форма. Обратно: ако вземете солта и я разтворите във вода, после оставите разтвора ѝ да изкристализира, ще се образува същата форма. Следователно разумните форми не се възстановяват тъй, както формите на кристалите. Затуй, когато в света направите известна погрешка или известно добро, разумната сила, която е направила тази погрешка или това добро, тя сама е в сила да пресъздаде туй, което е направила или развалила. Сега допуснете следния факт, който може да се обясни по два начина.
Вие имате един приятел, когото обичате, но един ден, по
невнимание
, кажете една дума, от която той се обижда, неговото настроение се изменя.
Вие отивате, извинявате се, но той не иска да ви прости. Питам: Защо не иска да ви прости? Онзи човек, който не иска да ви прости, той не е обиденият, друг е обиденият, но го няма. Следователно той казва: „Аз няма какво да ви прощавам, аз оставам само негов настойник“. За пример, даден е един процес на някой адвокат, но друг един му казва: „Прекрати този процес“.
към беседата >>
18.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Грехът е нещо умишлено, той е престъпване на известен закон, който Бог е турил, а погрешките произтичат от
невнимание
.
Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките. Те знаят какво е погрешка. Погрешката не е морален недъг. Грехът е друго. Погрешката и грехът са две различни идеи.
Грехът е нещо умишлено, той е престъпване на известен закон, който Бог е турил, а погрешките произтичат от
невнимание
.
Затова ще се стараете да поправите погрешките си. Един от недъзите у хората, както и у учениците, е този, че те виждат погрешките на другите. Ако започнете да виждате много погрешките на хората, да знаете, че сте на опасен път. И ако не ги виждате, пак сте на опасен път, защото погрешките на другите хора са училище за нас. Една погрешка, която си видял у другите, можеш да я използваш, за да изправиш себе си.
към беседата >>
19.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Представете си, че един човек излезе и по
невнимание
си облече палтото наопаки.
И тази Истина днес не е турена на мястото си, тя е тъй извратена, тъй изчуфилена. Всичките наши съвременни дисертации, проповеди, говорения за Истината са толкова смешни, че ако един жител от небето би дошъл да я чуе, той би се хванал за корема от смях за тази извратеност, за гениалността ни да изопачаваме нещата. Той би казал: „Гениални са днес хората, но гениални в низходяща степен“. Не че това изопачаване на Истината е умишлено, но често човек върви по един негативен път, обаче мисли, че той е на правата страна. На какво мяза това?
Представете си, че един човек излезе и по
невнимание
си облече палтото наопаки.
Той не се вижда, излиза, върви си свободно, но всички хора му се смеят, а той си мисли, че е голямо величие. Всички хора се смеят, че турил палтото си наопаки. Какво показва това? – Това показва една небрежност от негова страна, липсва му нещо. Ако е един философ, аз бих го извинил.
към беседата >>
20.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по
невнимание
падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница.
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по
невнимание
падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
към беседата >>
Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по
невнимание
паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това.
Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по
невнимание
паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта. Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот.
към беседата >>
21.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Туй е
невнимание
, незнание.
Закони има в света, които трябва да изпълним. В неизпълнението на Волята Божия се раждат тия нещастия. „Аз искам да бъда добър човек.“ Че и най-добрият човек може да върши най-глупави работи. Нима един добър човек не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лош.
Туй е
невнимание
, незнание.
Според туй Учение за един момент можеш да станеш добър. Но вие се спирате, казвате: „Това не може изведнъж, то е невъзможно.“ – Не, може. Невъзможните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. Бедният може да влезе в Небето, а богатият – никога. Богатството може и да ви повдигне, може и да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие.
към беседата >>
22.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Натоварено било със сол и по
невнимание
се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила.
Той насред пътя ще те бутне. Знаеш ли на какво мяза твоето положение? Някои искат да надхитрят дявола. Знаете ли онзи пример с магарето, което служило дълго време на господаря си. Един ден то минавало през една река.
Натоварено било със сол и по
невнимание
се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила.
Подигнало се, усеща, че товарът му олекнал. Казва си: „Отлична работа! Научих туй изкуство, как да си облекчавам товара. Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“. Втори път господарят натоварва магарето с вълна.
към беседата >>
23.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Като го градили, по
невнимание
, зидарите оставили една малка дупчица незазидана.
Разказвали му те 5 – 6 дена, но приказките все имали край. Като не могли да го задоволят, той ги набивал и ги изпращал да си вървят. Най-после се явил един мъдрец и му казал: Аз мога да ти разкажа една приказка без край. – Внимавай, че много мъдреци, като тебе, си отидоха бити, та да не пострадаш и ти като тях. – Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям хамбар и да се напълни с жито.
Като го градили, по
невнимание
, зидарите оставили една малка дупчица незазидана.
Един щурец забелязал малката дупчица, влязъл през нея и си взел едно зрънце. После се върнал, взел второ зрънце и него изнесъл. Пак се върнал, взел трето зрънце и го изнесъл. – Е, после? – Чакай да изнесат всичките зрънца.
към беседата >>
24.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по
невнимание
е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по
невнимание
е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
към беседата >>
Ако той беше умен, нямаше защо да троши краката на тази кукла; ако пък по
невнимание
е направил това ние ще кажем: Няма нищо; обаче, и в единия и в другия случай той е нарушил спокойствието на туй малко момиченце.
(втори вариант)
Представете си, че аз съм един стар философ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съм безсърдечен човек. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своите педагогически правила, за своите морални кодекси – тъй ги наричам аз – ще имат ли валидност за живота и? Разбира се, ние не оправдаваме този философ.
Ако той беше умен, нямаше защо да троши краката на тази кукла; ако пък по
невнимание
е направил това ние ще кажем: Няма нищо; обаче, и в единия и в другия случай той е нарушил спокойствието на туй малко момиченце.
Тук, обаче няма никакво морално нарушение. Питам: Ние, съвременните културни хора, тъй, както живеем, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава със своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава със своето конче? Всеки един от вас ще каже: Как тъй, аз зная това! Аз зная, какво нещо е животът, разбирам от него, зная и да свиря и да пея. Знаеш, но това аз не наричам знание.
към втори вариант >>
25.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше
невнимание
се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме.
Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда. Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви.
По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше
невнимание
се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме.
Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота. Като изпитате тези страдания, т.е. като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „Да живеем по Бога!
към беседата >>
26.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по
невнимание
, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал.
Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска.
Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по
невнимание
, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал.
Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне. Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря.
към беседата >>
По едно
невнимание
от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо.
Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята.
По едно
невнимание
от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо.
Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек.
към беседата >>
27.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Той иска да го направи по всички правила на техниката, но един от зидарите, по
невнимание
, отпуснал някъде, дал по-голям наклон на мрамора.
Запомнете само няколко мисли, но ги приложете. Вие трябва да се освободите от заблужденията, които ви спъват на всяка крачка в живота. Мнозина ще кажат: „Защо ли ни се говори така? “ Аз ще представя мисълта си в конкретна форма. Да допуснем, че някой предприемач се наема да направи едно голямо здание, което ще струва около 35 милиона лева.
Той иска да го направи по всички правила на техниката, но един от зидарите, по
невнимание
, отпуснал някъде, дал по-голям наклон на мрамора.
Той поглежда към работата си, вижда, че наклонът е с един сантиметър по-голям, но казва: „Няма нищо, и така ще мине“. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щом види, че една от страните на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градеж и казва: „Тази страна трябва да се коригира; тя трябва да бъде абсолютно отвесна“. Наклони ли се малко, симетрията на цялото здание се разваля. В това отношение и вашият организъм е такова здание, което Бог сам строи.
към беседата >>
28.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Представете си един човек, който обича да яде много, има отличен апетит, но по
невнимание
и небрежност към своя стомах, той е задръстил каналите на червата си и ги е направил много тесни.
Затова го турете в една реторта, а вие стойте далеч от него.” Защо? Защото усмърдяването всякога предполага оставане на един излишък, който именно е причина за миризмата. Това е за обяснение. Трябва да знаете, че всеки човек, който иска да стане добър или учен във всяко отношение, всякога в него ще остане един малък излишък, с който трябва да знае как да се справи. И ако не може да се справи с този излишък в себе си, той ще му създаде най-големите страдания.
Представете си един човек, който обича да яде много, има отличен апетит, но по
невнимание
и небрежност към своя стомах, той е задръстил каналите на червата си и ги е направил много тесни.
Какво ще бъде неговото състояние, ако не може да изкара този излишък? Той ще изживее едно тежко състояние. Същото нещо е и с чувствата на човека. Когато човек работи със законите на любовта, всякога в него остава един малък излишък, с който той трябва да умее да се справи. Когато в природата остава тор, тя знае законите как да се справи с него, как да го използва.
към беседата >>
29.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по
невнимание
я изпуснете на земята.
Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по
невнимание
я изпуснете на земята.
Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
към беседата >>
30.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое
невнимание
.
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое
невнимание
.
Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват.
към беседата >>
Каква връзка може да съществува между
невниманието
и небрежността на хората и растенията?
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо?
Каква връзка може да съществува между
невниманието
и небрежността на хората и растенията?
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо?
към беседата >>
31.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по
невнимание
ударил крака си?
Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи - във време на война, на големи нападения и т. н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно.
Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по
невнимание
ударил крака си?
Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него. Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика.
към беседата >>
32.
Постъпки
,
ООК
, София, 25.5.1927г.,
Представете си, че по
невнимание
, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина.
Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.
Представете си, че по
невнимание
, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина.
Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания.
към беседата >>
33.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
Допуснете, качили сте се в един трен по
невнимание
, машинистът – пиян и не се сеща да тури спирачките, тренът пътува с голяма бързина.
(втори вариант)
Казват: «поумнял». Не е поумнял, но изправя погрешките на онзи, безконтролния живот. Старецът нищо не поправя. Туй не се отнася до вас, аз не казвам, че вашите спирачки са развалени. Туй е обяснение на един вътрешен принцип на живота.
Допуснете, качили сте се в един трен по
невнимание
, машинистът – пиян и не се сеща да тури спирачките, тренът пътува с голяма бързина.
Кой е виновен? Вий съжалявате, че сте се качили на този трен, поверили сте съдбата си на този, глупавия машинист. Но вий не сте отговорни, но трябва да се молите на Бога или на машиниста, да тури спирачките, или тренът да не излезе от релсите – и втори път да не влизате в този вагон Често пъти в живота имате такава опитност. Имате ли някакво упражнение? Онова, за 10 дена, с тренирането?
към втори вариант >>
34.
Отличителни черти
,
ООК
, София, 22.6.1927г.,
По
невнимание
, той се подхлъзнал, паднал от къщата и строшил крака си.
Нямаше да бъдете щастливи. При това положение, хората щяха да изпитват такова недоволство, каквото никога на земята не е съществувало. Ще приведа един пример, който илюстрира недоволството на съвременните хора. Хората са недоволни и оттам, отдето нямат право да бъдат недоволни. Един майстор грък се качил един ден на къщата си да поправя нещо.
По
невнимание
, той се подхлъзнал, паднал от къщата и строшил крака си.
Той започнал да плаче, да роптае и се обърнал кьм Зевс с думите: Господи, аз мислех, че си от добрите богове, а ти създаде такъв закон, според който трябваше да си счупя крака. – Какво искаш да направя? – Изхвърли този закон, да не действа повече в света, за да бъдат хората свободни. Какъв бил този закон? Законът за земното притегляне, според който всяко тяло, хвърлено във въздуха, пада на земята.
към беседата >>
35.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
По
невнимание
, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли. Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода.
По
невнимание
, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте!
към беседата >>
36.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Питам: ако ти по
невнимание
хванеш сабята, която някой друг направил и изострил, и се порежеш, жестоко ли е това?
Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното Добро ще бъде зло на бъдещите векове. Значи, само по себе си, доброто никога не може да се оформи. Това, което всякога остава непроявено или неоформено, е добро; всяко нещо, което се проявява, е зло. Така говорят за злото и доброто великите мислители; така говорят и Великите Учители в света. Това определение на мнозина ще се види странно.
Питам: ако ти по
невнимание
хванеш сабята, която някой друг направил и изострил, и се порежеш, жестоко ли е това?
Че ти си се порязал, не е виновен онзи, който направил сабята. Ти трябваше да бъдеш внимателен. Казваш: Защо този нож е толкова остър? Не е виновен ножа за твоето порязване, но – твоето невнимание. Ти си изцапал с черно мастило бялата си дреха, а после казваш: Кой направи това черно мастило?
към беседата >>
Не е виновен ножа за твоето порязване, но – твоето
невнимание
.
Това определение на мнозина ще се види странно. Питам: ако ти по невнимание хванеш сабята, която някой друг направил и изострил, и се порежеш, жестоко ли е това? Че ти си се порязал, не е виновен онзи, който направил сабята. Ти трябваше да бъдеш внимателен. Казваш: Защо този нож е толкова остър?
Не е виновен ножа за твоето порязване, но – твоето
невнимание
.
Ти си изцапал с черно мастило бялата си дреха, а после казваш: Кой направи това черно мастило? Не е виновно черното мастило. Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишат все с това черно мастило, но по невнимание, някой може да изцапа дрехата си с него, да остави такова петно на нея, което и с химически средства мъчно може да се изчисти. Както и да се изчисти, все ще остане малко черно петно върху бялата дреха. Това не е ли противоречие?
към беседата >>
Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишат все с това черно мастило, но по
невнимание
, някой може да изцапа дрехата си с него, да остави такова петно на нея, което и с химически средства мъчно може да се изчисти.
Ти трябваше да бъдеш внимателен. Казваш: Защо този нож е толкова остър? Не е виновен ножа за твоето порязване, но – твоето невнимание. Ти си изцапал с черно мастило бялата си дреха, а после казваш: Кой направи това черно мастило? Не е виновно черното мастило.
Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишат все с това черно мастило, но по
невнимание
, някой може да изцапа дрехата си с него, да остави такова петно на нея, което и с химически средства мъчно може да се изчисти.
Както и да се изчисти, все ще остане малко черно петно върху бялата дреха. Това не е ли противоречие? Хубави работи се пишат с черно мастило върху бяла хартия, а черни, нежелани петна остават върху бяла дреха. Днес и философите, и учените хора се смущават от противоречията в живота. Няма същество, горе-долу съзнателно, което да не се смущава от противоречията, но въпреки това, те съществуват в човешкия живот.
към беседата >>
37.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по
невнимание
, пада в кладенеца.
Каква нужда има да се изповядваш пред хората, че вярваш, или че не вярваш в Бога? Да вярвам в Бога, това значи да запаля свещта си и да отида с нея между хора, които се намират в голяма опасност, да им помагам. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им. Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва?
Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по
невнимание
, пада в кладенеца.
Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца?
към беседата >>
38.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Един ден, като отивал на лов, по
невнимание
, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала.
Част от нея е писана от египтяните; те пък са взели много неща от другаде и т.н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман. След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски да опишат вътрешния смисъл на този роман. С ред примери от живота, Достоевски е описал добре, какво се крие в сърцата на хората. В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов.
Един ден, като отивал на лов, по
невнимание
, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала.
Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат. Съблекли детето голо и го пуснали да бяга; същевременно той насъскал кучетата си подир детето. Кучетата се спуснали след него и започнали най-безмилостно да го хапят, докато най-после го разкъсали. Това ясно говори за сърцата на съвременните хора.
към беседата >>
39.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
Отдалечи ли се Бог от човека, той вече е изложен пред грубостта, пред
невниманието
на хората.
Това наричат философите „Божес- твен Промисъл". Срещате един прост човек, който ви разказва: „Чудно нещо, прост човек съм, не познавам наука, нищо не зная, а хората са внимателни към мене. Всеки се чуди как да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. С нищо не съм заслужил внимание, а въпреки това от всички го получавам.” Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а във всичко това ние виждаме Божия Промисъл.
Отдалечи ли се Бог от човека, той вече е изложен пред грубостта, пред
невниманието
на хората.
За съзнателния човек и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. В първия случай той вижда Божията милост, във втория – Неговата святост. Тогава човек вижда и Божията Мъдрост. И тъй, който иска да опита върху себе. си милостта Божия и Неговия Промисъл, да се приближи към Бога.
към беседата >>
40.
Практически правила
,
МОК
, София, 1.4.1928г.,
Опасно е, когато човек скача, играе и по
невнимание
може да падне, да си счупи крака.
Напротив, ако имате много любов, благодарете. Ако любовта ви е извор, с нея можете да поите вашата градина, както и градините на вашите съседи. Страшно е, ако любовта ви е локва, в която се въдят микроби и се развиват миризливи газове. Никой не е пострадал от любов, на която водите са чисти, кристални. Тази любов носи изобилие в живота, прави хората радостни и весели.
Опасно е, когато човек скача, играе и по
невнимание
може да падне, да си счупи крака.
Това не се дължи на любовта, но на неумението на човека да се справя с нейните енергии. Свещено нещо е Любовта. Дойде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение. Бог е Любов. Следователно, каквото мислите за Бога, такова ще мислите и за Любовта.
към беседата >>
41.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
И ако този човек, по
невнимание
, изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото сърце непременно ще се размътят.
Същото нещо се забелязва и в живота. Във всяка страна, в която дърветата се изсичат и растителността не се поддържа, никаква култура не може да има. Този закон е верен и по отношение на самия човек. Често хората страдат по причина на това, че изтребват растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човек, в него виждаме гъсти гори и богата растителност.
И ако този човек, по
невнимание
, изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото сърце непременно ще се размътят.
Често съвременните хора говорят за морал, за убеждения, обаче, моралът, убежденията на повечето от сегашните хора се заключават в следното: да живеят добре, да имат хубави жилища, да бъдат щастливи. Тази идея е отлична, но тя подразбира друго нещо. Когато човек се стреми да има хубаво, хигиенично жилище, това подразбира здраво тяло, отличен, светъл ум, чисто и благородно сърце и устойчива воля. Има ли човек тия неща, и физическите условия на живота му непременно ще бъдат добри. Той ще има отлична къща, която ще отговаря на всички хигиенични и екологични изисквания на живота.
към беседата >>
42.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето
невнимание
и небрежност.
Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва.
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето
невнимание
и небрежност.
Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един?
към беседата >>
43.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Или ако по
невнимание
турите крака си в огъня и чувствувате болка, какво сте виновати?
(втори вариант)
Ние, като ще кажем, че човек е морален, разбираме туй здраве е взето в още по-широк смисъл: когато в неговите мисли, и в неговото желание, и в неговото тяло има съгласие, има хармония с природата, с законите на самата природа. Следователно, когато ние дойдем да разсъждаваме върху страданията и мъченията в света, някой път тия страдания, които ние изпитваме, не са наши. Но, същевременно, тия страдания показват, че некъде в природата съществува некое оттегляне, в нейния ред и порядък, има некое отклонение. Някой път за вашите страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усещате студ или стягане на вашите крака, какво сте отговорни?
Или ако по
невнимание
турите крака си в огъня и чувствувате болка, какво сте виновати?
Или ако някой ваш приятел държи каната с вряла вода, иска да ви налее вода за чай и ви залее, че ви изгори крака, кой е виновен за това? Той ще каже: „Моля, извини ме.“ Извини, но вие носите страданията. В даден случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрешката? И у двама ви. Щом видите, че той сипва повече вода, отколкото трябва, вие трябва да се отдръпнете най-малко на един метър от неговата кана.
към втори вариант >>
44.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
По
невнимание
, той паднал от покрива и изкълчил крака си.
Онзи, който има морален устой, не се поддава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на мястото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. Всъщност, вината не е нито в първия, нито във втория, който не се помества, но в теглото им. Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива.
По
невнимание
, той паднал от покрива и изкълчил крака си.
Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намери един човек да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва. Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае, колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира.
към беседата >>
45.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по
невнимание
, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване.
В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата. Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване.
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по
невнимание
, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване.
Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
към беседата >>
И ако някой човек, по
невнимание
закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота.
И ако някой човек, по
невнимание
закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни.
Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря.
към беседата >>
Един ден, по
невнимание
, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си.
Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца. Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата.
Един ден, по
невнимание
, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си.
Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете.
към беседата >>
46.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Обаче, ако, по
невнимание
, му се даде по-голяма доза, животът му се излага на опасност.
Въпреки всичко, обаче, вие се натъквате на тия минуси и по този начин, се заблуждавате. За да не се самоизлъгва, човек трябва да има такава мярка, с която точно да мери нещата, да знае истинското им тегло. Ученият трябва да си служи с толкова чувствителни везни, с които да измерва теглото на най-малките величини. Същият закон има отношение не само към психическия, но и към физическия живот на човека. Запример: на трескавия дават известна доза хинин.
Обаче, ако, по
невнимание
, му се даде по-голяма доза, животът му се излага на опасност.
Ето защо, когато се дават отровни лекарства на болните, дозата на тия лекарства трябва да бъде точно измерена, с най-чувствителни везни. Да си служим с такива везни и в психическия живот, това значи, всеки момент, да имаме будно съзнание към своите мисли и чувства, да ги различаваме като вредни и безвредни и с оглед на това, да ги допущаме да минават през съзнанието ни, само в точно определено тегловно отношение. Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат да отровят човека. Като са знаели това, от най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало да влизат неподготвени ученици. Преди да постъпи в окултна школа, ученикът трябвало да различава отровните мисли и чувства от безвредните, от възвишените и да знае, кои в каква доза да употребява.
към беседата >>
Като се оженят, по
невнимание
, той й казва една сбидна дума и тя веднага се нахвърля върху него с думите: Ти си голям грубиян, невежа, човек без култура.
Той я пита: Какво е мнението ти за мене? – Ти си цял ангел. По-добър човек от тебе не съм срещала. – Не виждаш ли някакъв недостатък в мене? – Никакъв недостатък не виждам.
Като се оженят, по
невнимание
, той й казва една сбидна дума и тя веднага се нахвърля върху него с думите: Ти си голям грубиян, невежа, човек без култура.
– Отде извади тези качества? Защо по-рано ми казваше, че нямам никакви недостатъци? – Защото исках да се оженя за тебе. И тогава виждах всичките ти недостатъци, но исках да постигна целта си. Щом постигнах целта си, свободно мога да ти кажа, какво мисля за тебе.
към беседата >>
47.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
В играта си едно негово другарче, по
невнимание
му извади окото.” Казвам: не бързайте!
Тогава работите ви ще се объркат много повече. Един наш познат разправяше следния нещастен случай, който го сполетял. „Всяка сутрин аз се молех на Бога и след това започвах работата си. Една сутрин, обаче, трябваше да замина за някъде и като се боях да не пропусна трена, казах си: тази сутрин ще мине без молитва и тръгнах за гарата. Тази сутрин, именно, моето дете пострада.
В играта си едно негово другарче, по
невнимание
му извади окото.” Казвам: не бързайте!
Не започвайте работата си, преди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днес го пропуснете, утре пак има трен. Трена и утре можеш да хванеш, но изваденото око не можеш да върнеш. Направете това, което е необходимо за душата ви.
към беседата >>
48.
Динамическа сила на мисълта
,
ООК
, София, 3.10.1929г.,
То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нещо, но по
невнимание
чаршафът на леглото се запалил.
Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута, и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане някакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да тури ръцете си върху главата и, и тя моментално да стане. Един ден детето и се пъхнало под кревата да играе.
То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нещо, но по
невнимание
чаршафът на леглото се запалил.
Болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, да не стане пожар, тя незабелязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла, станал особен обрат в нервната и система, в следствие на което тя оздравяла. Тя си казала: Добре, че не изгорях. Но какво стана с мене, не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствах здрава.
към беседата >>
49.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Жена готви обяд на мъжа си, но по
невнимание
яденето прегаря.
– Защото се натъкват на ред отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението. Тъкмо се храните, и кредиторът ви, с полица в ръка, влиза в стаята при вас, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученик отива на изпит, но пропада. Връща се у дома си неразположен, без желание да яде.
Жена готви обяд на мъжа си, но по
невнимание
яденето прегаря.
Връща се мъжът от работа, и като хапва от прегорялото ядене, започва да се сърди на жена си. След това и двамата не могат да ядат, недоволни са един от друг. Съвременните хора, въпреки науката, с която разполагат, са дошли до положение други да ги учат, как да се хранят, каква храна да употребяват и т. н. Срещате една млада майка, и тя веднага ви запитва, как и с какво трябва да храни детето си. – Много проста работа.
към беседата >>
50.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Обаче, по
невнимание
, детето взима един железен нож да си играе и се натъква на него.
Някой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желязна руда. Идват работници, изкопават рудата и я поставят в пещи, да се стопи, да отделят желязото от сгурията. От това желязо правят различни железни изделия. С тези изделия започва голяма търговия. Хората се радват, че имат възможност да печелят.
Обаче, по
невнимание
, детето взима един железен нож да си играе и се натъква на него.
Кой е причина за това зло – ножът или детето? – Причината се крие в невежеството, в невниманието на детето, или в непредвидливостта на ония, които са правили ножовете. Ако всеки нож беше поставен в ножница, никакво нещастие нямаше да се случи. Следователно, когато желязото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини някакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло.
към беседата >>
– Причината се крие в невежеството, в
невниманието
на детето, или в непредвидливостта на ония, които са правили ножовете.
От това желязо правят различни железни изделия. С тези изделия започва голяма търговия. Хората се радват, че имат възможност да печелят. Обаче, по невнимание, детето взима един железен нож да си играе и се натъква на него. Кой е причина за това зло – ножът или детето?
– Причината се крие в невежеството, в
невниманието
на детето, или в непредвидливостта на ония, които са правили ножовете.
Ако всеки нож беше поставен в ножница, никакво нещастие нямаше да се случи. Следователно, когато желязото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини някакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие в себе си мисълта на своя създател да руши, да убива, да причинява пакости. Понякога създателят на бомбата, без да е мислил зло на човека, може да убие с нея някой учен, който работи с бомбата, изследва направата и състава й.
към беседата >>
51.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
Ако по
невнимание
бутне някои от лошите центрове, човек веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ.
Лесно стават работите за онзи, който знае, как и къде да тури ръката си. Ако не знае, как и къде да постави ръката си, вместо добро той може да произведе катаклизъм в своя личен живот. Ето защо, човек не трябва да се спира само върху последствията на нещата, но да търси техните причини. И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на човека като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос. Всичко зависи от това, кой бутон в станцията ще бутне, за да влезе във връзка с добри или лоши същества.
Ако по
невнимание
бутне някои от лошите центрове, човек веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ.
Така постъпват днес и параходите в големите морета и океани. Щом се намерят в опасност, те веднага викат за помощ. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Чрез тази станция човек влиза във връзка с външния и вътрешен свят, с всички разумни същества.
към беседата >>
След малко вие си вдигнете ръката и по
невнимание
бутнете се някъде.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен.
След малко вие си вдигнете ръката и по
невнимание
бутнете се някъде.
При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават.
към втори вариант >>
52.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по
невнимание
да вземе един крив тон.
Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя.
Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по
невнимание
да вземе един крив тон.
И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен. Казвате: „Как ще прекараме нашия живот?
към беседата >>
53.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по
невнимание
, паднал и навехнал крака си.
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по
невнимание
, паднал и навехнал крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
към беседата >>
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по
невнимание
паднал и навехнал крака си.
(втори вариант)
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. Ама защо паднал? Как стана това падане?
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по
невнимание
паднал и навехнал крака си.
Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? " На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си. Като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо!
към втори вариант >>
54.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Представете си, че по
невнимание
вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате.
Представете си, че по
невнимание
вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти.
към беседата >>
55.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Една вечер, по
невнимание
, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Той изпада в тъмнина и загубва пътя си. Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време.
Една вечер, по
невнимание
, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
към беседата >>
По
невнимание
, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата.
По
невнимание
, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
56.
Доброто оръжие
,
ООК
, София, 23.4.1930г.,
Току драснете по
невнимание
, влезе в барута, вие ще хвръкнете във въздуха.
(втори вариант)
Будният човек никога няма да предизвика една ненавременна реакция. Всичките реакции започват от малки работи. Да кажем, някой вземе кибрит и носи. Драсне една клечка, играе си, но играта е опасна работа. Представете си, че вие сте в един барутен клас, искате да осветите мястото.
Току драснете по
невнимание
, влезе в барута, вие ще хвръкнете във въздуха.
Вашият език е пълен с такива драсквания. Всяко едно чувство по някой път може да се запали така и благодарете, че много от вашите клечки не се палят. Благодарете, че много от думите не се палят. Ако се палят, от нещастие не може да се освободите. Пропорцията е такава, че приблизително на хиляда думи, които казвате, клечките се запалват.
към втори вариант >>
57.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
При най-малкото
невнимание
, човек може да изгуби своето добро разположение.
С един нож той убил 12 души. След това той турил ножа в ножницата си. Като намислил да убие 13 човека, той посегнал към ножа си, но останал изненадан – ножът ръждясал. Значи, след 12 убийства, той се натъкнал на последствията на своите дела. За да избегне лошите последствия на делата си, човек трябва да бъде внимателен, да знае, какво прави.
При най-малкото
невнимание
, човек може да изгуби своето добро разположение.
Ако е невнимателен в храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система. Същият закон се отнася и към храненето. Запример, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха.
към беседата >>
Никога не питай коя е причината на тръна, понеже причината на тръна е твоето
невнимание
.
(втори вариант)
Казваш: „Кой му дал правото? “ Няма никакъв кодекс да влезе трънът в краката. Вървиш ти по пътя, но не внимаваш какво остава. Вземи малки щипци, да извадиш тръна навън. След туй мястото може да намажеш с нещо и да си вървиш по пътя.
Никога не питай коя е причината на тръна, понеже причината на тръна е твоето
невнимание
.
Ти трябваше да погледнеш на това място, където минаваш. Твоите обуща са били слаби, трънът е силен, твоето съзнание ще бъде будно, да не би с мазането на крака да влезе трънът. Ако влезе малък трън, благодари, че не е по-голям. Защо влизат тръните? Както и да философствате, той ще влезе, без да подозирате.
към втори вариант >>
58.
Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)
,
МОК
, София, 6.6.1930г.,
Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше
невнимание
тя може да ви ухапе.
(втори вариант)
Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат.
Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше
невнимание
тя може да ви ухапе.
Те спят, докато си далече. Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не.
към втори вариант >>
Представете си - една игла по някое
невнимание
е проникнала така в ръката ви, че е излязла от другата страна на ръката.
(втори вариант)
В затвора да станеш богат, то е безпредметно и няма смисъл, там ще искате да ви пуснат само. Ако дойде този гениален човек при слепия, той ще му каже: „Да ми се отворят очите." Или за вас същественото кое е, което искате сега? Или вие нямате какво да искате? Та сега трябва да започнете с процеса на освобождаването. Има у вас някои мисли, които ви безпокоят и не знаете как да се справите с тях.
Представете си - една игла по някое
невнимание
е проникнала така в ръката ви, че е излязла от другата страна на ръката.
Ако речеш да я теглиш, боли, не може. Седиш, носиш иглата със себе си. Какво се изисква? Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън.
към втори вариант >>
59.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по
невнимание
, той пострадва.
Защото среща големи препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силен. Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение. Във всеки човек има нещо благородно и възвишено, въпреки това той може да сгреши. Никой не желае злото, но понякога му се подава.
И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по
невнимание
, той пострадва.
Без да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчерите на живота, човек непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин. Разумност се иска от хората. Само разумният може да възстанови своята първоначална вяра в Бога.
към беседата >>
60.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
На какво се дължи твоето
невнимание
?
(втори вариант)
" Той не може да каже, че е бил невнимателен. От друга страна, мравите пък се радват, защото това е едно благо зарад тях. Какво трябва той да каже сега? Те ще го питат кои са причините, защо остави чувала да се отвори и житото да изтече? Остава да кажеш: „Аз бях невнимателен." Щом влезеш в духовния свят, ще кажеш цялата истина.
На какво се дължи твоето
невнимание
?
Един пример. Имате прекрасно състояние на духа, но отивате на нивата и гледате - всичкото жито изчезнало. Трябва да се върнете назад. Какъв отчет трябва да дадете на себе си? Вие не можете да дадете отчет как е станало това, че сте загубили това красивото състояние.
към втори вариант >>
61.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Някога вашето
невнимание
може да мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин: веднъж завинаги да помните – чужди мисли и чувства да не тъпчете.
Каквото е времето – пролет, лято, есен или зима – такъв ще бъде и цветът. При това колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите. И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество.
Някога вашето
невнимание
може да мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин: веднъж завинаги да помните – чужди мисли и чувства да не тъпчете.
Свещен закон е: не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпвали тогава с мислите и чувствата на хората? Навярно тях бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва да имате към него? Това дете носи в себе си едновременно мислите и желанията на своите родители.
към беседата >>
62.
Носител на Божиите мисли
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Една вечер, по
невнимание
, той забравил каците отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята.
По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на някой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива? Един индиец ходил из Индия да търси особени видове змии и ги занасял в дома си, където ги укротявал. Той ги държал обикновено в две каци.
Една вечер, по
невнимание
, той забравил каците отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята.
На сутринта, като се събудил, индиецът останал ужасен, като се видял цял обвит със змиите. Той не посмял да се помръдне. Най-малкото помръдване от негова страна щяло да коства живота му, защото змиите били от най-опасните. Сутринта, когато слугата влязъл в стаята и видял господаря си тъй обвит от змиите, веднага турил един голям котел с мляко да се вари на огъня и после го внесъл в стаята. Змиите, привлечени от миризмата на прясното мляко, започнали една по една да се отправят към млякото.
към беседата >>
63.
Трудните неща
,
ИБ
,
БР
, София, 30.8.1930г.,
Една майка по
невнимание
изтървала детето си и то онемяло от падането.
– Ще работиш, както Бог работи. Както Той осмисля работите, и ти, малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени, ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя“ Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.
Една майка по
невнимание
изтървала детето си и то онемяло от падането.
Детето порасло и станало на 20 години възраст. Става слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш? “ Онзи мълчи.
към беседата >>
64.
Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото
,
МОК
, София, 5.9.1930г.,
Но по едно
невнимание
на кораба, на яхтата не са били завързани добре колелетата с верига, и тези двете оръдия, които са били на кораба, едното от едната страна на кораба, другото от другата страна, тъй не вързани добре, освобождават се от веригите и като погледнеш, едното от едната страна тър тър тър, другото от другата страна тър тър тър, и всички се чудят, търсят начин как да ги спрат.
(втори вариант)
Следователно, ако две ваши желания, които едновременно се зараждат вътре във вас, и вие не можете да ги съпоставите, да ги примирите тези ваши желания, това показва, че тези желания не са ваши, те са чужди; това са две желания, които имат напрежение, налягане у вас, и вие трябва да се освободите от тяхното действие. Когато вие казвате, че трябва да се освободите от две ваши желания, подразбираме, две ваши желания, които постоянно се бълникат, не можете да ги турите в никаква дейност, не можете да ги използувате, освободете се от тях. Схващате ли каква е мисълта? Да ви приведа един пример. Разправя се в един разказ, в един английски параход в по-новите времена, дето били образувани тези скорострелните оръдия, модерните с колелета, топове.
Но по едно
невнимание
на кораба, на яхтата не са били завързани добре колелетата с верига, и тези двете оръдия, които са били на кораба, едното от едната страна на кораба, другото от другата страна, тъй не вързани добре, освобождават се от веригите и като погледнеш, едното от едната страна тър тър тър, другото от другата страна тър тър тър, и всички се чудят, търсят начин как да ги спрат.
Всичките моряци се виждат в чудо, не могат да ги спрат, маршируват тези оръдия. Та казвам, по някой път някои ваши желания мязат на тези оръдия, които обикалят от единия край на кораба до другия. Най-после те сполучват да ги спрат по някакъв начин; но цялата куварта е била изпочупена и много работи на нищо не замязали. Сегашният морал мяза на такова нещо. Имаш някое желание, което мяза на такова оръдие с колелета.
към втори вариант >>
65.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
По
невнимание
, ученикът стъпил на една от пружините й, и тя престанала да тече.
Отдалеч още, той забелязал една хубава, мраморна чешма и се упътил към нея да пие. Едва се приближил до нея и турил устата си да пие, той останал учуден – не потекла нито капка вода от чешмата. Той започнал да си търка очите и си казал: Дали право виждах, че чешмата течеше, или се излъгах? Може да съм се излъгал, или е станало нещо с чешмата. Обаче, тя била така направена, че който стъпвал на една от нейните пружини, спирал водата й.
По
невнимание
, ученикът стъпил на една от пружините й, и тя престанала да тече.
Като се отдалечил от нея, той настъпил някакъв кран, и в този момент чешмата започнала да тече буйно, при което се обърнала няколко пъти и съвсем го измокрила. Той си помислил, че става нещо неестествено. Не, така е направена чешмата. Не е трябвало ученикът да бърза толкова, да пие вода. Трябвало е да прочете правилата, как и къде да стъпи и тогава да започне да пие.
към беседата >>
66.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
Един учен, който се занимавал десетки години с научни изследвания, по
невнимание
набол крака си на една игла.
За да не го лъжат, той трябва да прави сметките си навреме, да не ги отлага. Отложи ли ги за след няколко дни, непременно ще бъде излъган. Понеже мечтателят не прави сметките си навреме, всякога остава излъган. Като изпадне в това положение, той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Ще приведа един анекдот, да видите как страданията на един човек причиняват радост на друг.
Един учен, който се занимавал десетки години с научни изследвания, по
невнимание
набол крака си на една игла.
Колкото и да се мъчел да я извади, иглата влизала все по-навътре. Той престанал да прави своите изследвания, все за иглата мислел. Най-после му дошло на ум, да отиде при някой хирург, който да извади иглата от крака му. Хирургът го прегледал и сполучливо извършил операцията, извадил иглата от крака. Същевременно той се зарадвал много, защото тази игла, именно, го навела на идеята, как да я приспособи към шевната машина, върху откритието на която той работел отдавна.
към беседата >>
67.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
За пример, по
невнимание
човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов.
Когато се поклониш на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тясната пътека, през която трябва да минеш. Ако не я поздравиш, тя ще се затвори за тебе, т.е. никакъв път няма да ти покаже. Човек трябва да бъде разумен, да изучава условията на живота, да не изпада в грешки. Грешките се предизвикват от ненавременното влизане на човека в една или в друга област на живота, за която или не е готов, или отдавна е минал.
За пример, по
невнимание
човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов.
Обаче попадне ли в настоящето, той се хваща с двете си ръце за миналото и бъдещето, чрез които уравновесява силите на своя организъм. Дясната ръка представлява бъдещето на човека, а лявата – неговото минало. Човек представлява единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бъдещето чрез настоящето, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Значи мъчението, адът е за човека, а не за растенията и за животните.
към беседата >>
68.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Представете си, че вдигнете едно дете над главата си, подхвърлите го във въздуха и по
невнимание
го изпуснете на земята.
Всички хора се запитват кои са причините на злото.
Представете си, че вдигнете едно дете над главата си, подхвърлите го във въздуха и по
невнимание
го изпуснете на земята.
С вашето невнимание вие причинявате зло на детето. То е тяло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си в един камък. Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан.
към беседата >>
С вашето
невнимание
вие причинявате зло на детето.
Всички хора се запитват кои са причините на злото. Представете си, че вдигнете едно дете над главата си, подхвърлите го във въздуха и по невнимание го изпуснете на земята.
С вашето
невнимание
вие причинявате зло на детето.
То е тяло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си в един камък. Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан. Това наричаме ние владеене на силите, или самообладание.
към беседата >>
69.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по
невнимание
спъне се някъде, падне и счупи яйцата.
Каквато е разликата между растението и почвата, на която то расте, между рибата и водата, птицата и въздуха, човека и средата, в която той живее, такава е разликата между нашата земя и тази, в която е раят. Човек живее на земята, във въздуха и светлината, но сам той не е нито земя, нито въздух, нито светлина. Ще цитирате стиха, в който Христос казва: „Аз съм виделината на света“. Под думата „виделина“ или „светлина“ Христос има предвид умствената и духовна светлина, а не физическата. Като ученици, вие трябва да гледате обективно на нещата, да не изпадате в заблуждения и криви разбирания.
За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по
невнимание
спъне се някъде, падне и счупи яйцата.
Като види пакостта, която е направил, той казва: „Чудно нещо, защо Господ допусна да стане това? “ – Ами ти защо не беше внимателен? Мислиш ли, че Бог се занимава с твоите яйца? Нали казваш, че Бог е съвършен и се грижи за всички живи същества? Защо допускаш тогава, че Той е причината?
към беседата >>
70.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Ако по
невнимание
някой изпусне ножа върху крака си, ще се рани.
Да станеш господар на земята, това значи да я владееш. Да владееш земята, това значи да бъдеш признат за господар от нейните жители. Ако си по-умен от тях, те ще те признаят за господар; ако си по-глупав, ще им бъдеш слуга. Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. Мнозина говорят за господарство, за владеене и управление на света, но не са в състояние себе си да управляват и владеят.
Ако по
невнимание
някой изпусне ножа върху крака си, ще се рани.
От болките, които претърпява, мисълта му се изменя, съзнанието му се помрачава. Щом иска да управлява света, защо не може да владее мисълта си? Ако е адепт, той може само със слюнка да заздрави раната си. Ето защо, когато някой се оплаква, че му е тежко на сърцето, казвам, че той е ранен. – „Как да се излекувам?
към беседата >>
71.
Правилен живот
,
ООК
, София, 16.12.1931г.,
По
невнимание
се подхлъзнеш и започнеш да се давиш.
Той обещава да ти услужи и определя ден и час, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нещо и той не идва на уречения час. Вярата ти в него се разколебава. Че не е дошъл навреме да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакаш, ти отидеш на близката река да се къпеш.
По
невнимание
се подхлъзнеш и започнеш да се давиш.
Около тебе няма нито един човек. Сега вече разчиташ само на приятеля си, който е обещал да дойде в този час. Само той може да те спаси, но ето че закъснял. В момента, когато започваш да губиш съзнание, приятелят ти пристига. Хваща те за ръката, изважда те от водата и те обръща с главата надолу, да изтече водата, която си погълнал.
към беседата >>
По
невнимание
се подхлъзнеш и започнеш да се давиш.
(втори вариант)
Той обещава да ти услужи и определя ден и час, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нещо и той не идва на уречения час. Вярата ти в него се разколебава. Че не е дошъл навреме да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакаш, ти отидеш на близката река да се къпеш.
По
невнимание
се подхлъзнеш и започнеш да се давиш.
Около тебе няма нито един човек. Сега вече разчиташ само на приятеля си, който е обещал да дойде в този час. Само той може да те спаси, но ето че закъснял. В момента, когато започваш да губиш съзнание, приятелят ти пристига. Хваща те за ръката, изважда те от водата и те обръща с главата надолу, да изтече водата, която си погълнал.
към втори вариант >>
72.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Казваш: "По
невнимание
се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода.
Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака.
Казваш: "По
невнимание
се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода.
Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете. Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец. Тогава ви завари някое нещастие. Някои от вас сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате ръцете си. Някои сте лозари, отивате да режете лозето, погледнете - отрязали сте си пръста.
към беседата >>
73.
Петък и събота
,
МОК
, София, 18.3.1932г.,
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по
невнимание
се подхлъзнала и започнала да се дави.
Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се.
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по
невнимание
се подхлъзнала и започнала да се дави.
Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
74.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
Това се дължи на една магическа дума, която по
невнимание
си изпуснал.
Държал си някъде реч, която не е произвела това впечатление, което си очаквал. Според тебе добре си наредил речта си, добре си я изказал, публиката те слушала внимателно. Като си свършил речта, никой не ти благодарил, не изказал впечатлението си. Ти се чудиш защо никой не те поздравява за хубавата реч. Има нещо, което препятствува на публиката да се изкаже.
Това се дължи на една магическа дума, която по
невнимание
си изпуснал.
Коя е тази дума? Сега ще направя две упражнения: допирам малкия пръст и на двете ръце до палеца, после безименния пръст до палеца, средния пръст до палеца и показалеца до палеца. Правя упражнението едновременно с двете ръце. Второ упражнение: Допирам палците на двете ръце един до друг; после показалците, средните пръсти, безименните и малките. След това казвам на палеца: Днес ти не направи нещата, както трябва.
към беседата >>
75.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това
невнимание
.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря.
Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това
невнимание
.
Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови. Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите.
към беседата >>
76.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
По
невнимание
падаш на земята.
“ Щом си задаваш този въпрос, ти преместваш погрешката от физическия свят в своя ум. Където отиваш, носиш погрешката със себе си; на работа ли отиваш, в училище ли отиваш, постоянно се питаш защо стана така. Че е станало нещо, станало е, но не можеш да си обясниш причината. Вървиш по пътя, бързаш за някъде. В ръката си носиш шише с масло.
По
невнимание
падаш на земята.
Шишето се счупва и маслото се разлива. – „Защо паднах и счупих шишето? “ – Не търси причината, няма да я намериш. – „Защо стана така? Не можеше ли да не се счупи шишето?
към беседата >>
77.
Деца на Бога
,
ООК
, София, 6.7.1932г.,
Ти си бил невнимателен, но бедният се ползува от твоето
невнимание
.
Аз виждам във всеки човек нещо хубаво и добро. Всеки трябва да изпълнява Божията воля, за да избегне някои ненужни страдания в своя индивидуален живот. – Какво да правим със своите погрешки? – Те са благо за всички. Ако изгубиш парите си, ти си недоволен, но намира ги един беден и благодари на Бога.
Ти си бил невнимателен, но бедният се ползува от твоето
невнимание
.
Всичко, което става в света, е на мястото си. Ако обичате Бога, така е; ако не Го обичате, ще страдате. Имате четири братя. Единият от тях умира, остават трима. Вие мислите само за умрелия, а забравяте живите.
към беседата >>
78.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Той отишъл някъде на гости и, по
невнимание
, счупил една хубава чаша на домакините.
Следователно, направиш ли една погрешка, не бързай да я измиеш. Остави я ден–два да изсъхне и после внимателно я изтъркай между пръстите си. По този начин тя по-лесно ще се изчисти, отколкото да я переш с вода. Като я переш с вода, ще си създадеш по-голяма беля. Един познат ми разправяше една своя опитност със счупването на две чаши.
Той отишъл някъде на гости и, по
невнимание
, счупил една хубава чаша на домакините.
Те не забелязали това нещо. Той взел счупената чаша и отишъл на пазара да купи друга. Намерил съща като счупената, купил я и я занесъл на познатите си. Без да им каже нещо, той сложил чашата на мястото ѝ. След време той отишъл другаде на гости и така се случило, че и там счупил една чаша.
към беседата >>
Тъкмо някоя стара рана е заздравяла, но дойде един и по
невнимание
започва да я човърка.
Не е ли по-добре да каже: „Не ме интересува кой ме обира. Кой каквото ще да прави, това е негова работа. За мене е важно, че ме викат от небето, и аз трябва да се приготвя“. Сега ние навлязохме в една област, която наричам „област на хирургическите операции“. В тази област едни рани се оперират, а други се човъркат.
Тъкмо някоя стара рана е заздравяла, но дойде един и по
невнимание
започва да я човърка.
Казвам: може и без тази хирургическа операция. Обаче, дойде ли до операция, по-добре е човек сам на себе си да бъде хирург, отколкото други да го оперират. Защо? – Защото, прави ли човек сам операцията си, той ще бъде много внимателен. Чуждият, който иде отвън да прави операцията, не може да бъде толкова внимателен. Той взима ножа, забива го и не пита.
към беседата >>
79.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Представете си, че един човек се върже с въже и по
невнимание
се спусне в кладенеца.
Той е броня, която го предпазва от външни неблагоприятни условия. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се намира в особена обстановка: животът му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае коя посока да хване и се обърква. Такъв човек е вън от орбитата на слънцето. Той се намира в положението на вързан човек, който търси начин да се освободи.
Представете си, че един човек се върже с въже и по
невнимание
се спусне в кладенеца.
Какво ще прави той в кладенеца? Първата му работа е да търси изход, да излезе оттам. Той се озърта натук-натам, да намери някой да го изтегли навън. Не, както сам е влязъл, така сам трябва да излезе от кладенеца. Щом въжето е около него, той има вече първата възможност да излезе вън от кладенеца.
към беседата >>
80.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по
невнимание
един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.
– Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по
невнимание
един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.
Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева.
към беседата >>
81.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
По
невнимание
докоснеш едно голямо гърне с крака си и го счупиш.
С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. Представи си, че си чирак в една грънчарница. Влизаш в работилницата и започваш да движиш краката си на една и на друга страна.
По
невнимание
докоснеш едно голямо гърне с крака си и го счупиш.
Какво ще правиш? Ако си майстор, ще направиш ново гърне, а ти си чирак, сам нищо не можеш да правиш. Господарят ти казва: Ще платиш гърнето! – Случайно го счупих. Не съм ли свободен да се движа както искам?
към беседата >>
Сега, за
невниманието
ти ще те глобя, ще платиш 500 лв.
– Случайно го счупих. Не съм ли свободен да се движа както искам? – Тук не си свободен. Излез на полето и се движи както искаш. Тук има грънци, ще внимаваш при движенията си.
Сега, за
невниманието
ти ще те глобя, ще платиш 500 лв.
– Ето едно неразумно движение. Простираш ръцете си, прегръщаш някого и го целуваш. – Защо правиш това, сам не знаеш. Нито ти му даваш нещо, нито гой ти дава. Това е движение по навик, по традиция.
към беседата >>
82.
Граници на възможности
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
Представете си, че той пътува вечер през една планинска местност и по
невнимание
, пада в една пропаст.
И човек, като мухата, попада при известни мъчнотии и се чуди, коя е причината за това. – Много естествено, той не знае законите на природата. Може да си учен, но ако си невнимателен, непременно ще попаднеш в мъчнотиите на мухата. – Може ли ученият да изпадне в мъчнотии? – Може, разбира се.
Представете си, че той пътува вечер през една планинска местност и по
невнимание
, пада в една пропаст.
Ако пропастта не е дълбока, лесно ще излезе; ако е дълбока, ще очаква външна помощ. Като слушате да говоря така, казвате: Кажи ни нещо интересно. Остави настрана научните работи. – Какво ви интересува? – Искаме да знаем, де има заровени пари, де има вода, де са плодните градини.
към беседата >>
83.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
По
невнимание
, забравяш торбата някъде и един от хлябовете изчезнал.
Чудил се, кой може да го вземе. Какво трябва да се прави сега? – Всички да дадат пари да му се купи часовник. Аз така разрешавам въпроса. Друг случай: Носиш два хляба в торбата си.
По
невнимание
, забравяш торбата някъде и един от хлябовете изчезнал.
Ти предполагаш, че кучето е взело хляба. Подгониш кучето, не можеш да го хванеш. Сега не ти остава друго, освен да закачиш торбата на сигурно място, да запазиш другия хляб. Ние се отклонихме от въпроса. Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме.
към беседата >>
Опитай се да се докоснеш, по
невнимание
, до ханъмката на някой турчин.
Някой си чувал за амоняка и пожелал да го помирише. Приятелят му купил в едно шише от най-силния амоняк и неочаквано го поднесъл под носа му да го помирише. Миризмата му била толкова силна, че той не могъл да издържи и паднал на земята. Казвам: Много мисли и желания, много идеи приличат на амоняка. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да се повалиш на земята.
Опитай се да се докоснеш, по
невнимание
, до ханъмката на някой турчин.
Без да мисли много, той ще извади кобура си и ще те повали на земята. Днес повечето хора носят револвери. Кажеш ли нещо, което не им харесва, ще ти теглят куршума. Днес всички хора воюват: едни са на фронта, други – в тила. Онези, които са на фронта, ще свършат работата си добре.
към беседата >>
По
невнимание
торбата е останала някъде и един от хлябовете е изчезнал.
(втори вариант)
(„Всички трябва да купим този часовник. “) Все един трябва да купи часовника. В света съществува следното положение. Аз така разрешавам. Аз нося два хляба в торбата си.
По
невнимание
торбата е останала някъде и един от хлябовете е изчезнал.
Сега ние не знаем дали кучето не е взело единия хляб, но предполагам, че кучето го е взело. Задирят кучето, то не се хваща, дългокрако е кучето. Сега тези неща са само за обяснения. В торбата е останал само един хляб и затова ще взема торбата, ще я закача на високо място, да не я засяга кучето. Обаче ние ще се отвлечем от въпроса.
към втори вариант >>
Вземете в турско, ако един турчин си позволи само да бутне с единия си пръст ханъмата на някого по
невнимание
, веднага този турчин ще извади кобура си и ще го повали на земята.
(втори вариант)
И един пък носи едно шише такъв силен амоняк, защото някой път амонякът бива по-слаб и той след като помирисал шишето с амоняка, толкова силно му замирисало, че той се повалява на гърба си - толкова силно впечатление му направило. И толкова силно му се отразило, че той пада на гърба си и почти изгубва съзнание. Та казвам, някой път някои идеи са толкова силни в света, че те могат да повалят човека на земята. И вие всички имате тази опитност. Има известни идеи са толкова опасни, че само като ги бутнеш, могат да произведат цяла една катастрофа.
Вземете в турско, ако един турчин си позволи само да бутне с единия си пръст ханъмата на някого по
невнимание
, веднага този турчин ще извади кобура си и ще го повали на земята.
Разбирам, сега всичките хора си носят кобура и за най- малкото невнимание могат да ти теглят куршума. Сега ще ви кажа и друг пример. Този е наш приятел, който е бил тук, но друг един наш приятел той пък цялата нощ е седял, не можал да спи, сутринта отворил прозореца и оставил часовника си на масата. Като става, вижда, часовника го няма, а един много интелигентен приятел насреща ляга. Този казва: „Аз да имах един револвер, щях да му тегля куршум.“ Той го познава, описва го, но часовникът хвръкнал.
към втори вариант >>
Разбирам, сега всичките хора си носят кобура и за най- малкото
невнимание
могат да ти теглят куршума.
(втори вариант)
И толкова силно му се отразило, че той пада на гърба си и почти изгубва съзнание. Та казвам, някой път някои идеи са толкова силни в света, че те могат да повалят човека на земята. И вие всички имате тази опитност. Има известни идеи са толкова опасни, че само като ги бутнеш, могат да произведат цяла една катастрофа. Вземете в турско, ако един турчин си позволи само да бутне с единия си пръст ханъмата на някого по невнимание, веднага този турчин ще извади кобура си и ще го повали на земята.
Разбирам, сега всичките хора си носят кобура и за най- малкото
невнимание
могат да ти теглят куршума.
Сега ще ви кажа и друг пример. Този е наш приятел, който е бил тук, но друг един наш приятел той пък цялата нощ е седял, не можал да спи, сутринта отворил прозореца и оставил часовника си на масата. Като става, вижда, часовника го няма, а един много интелигентен приятел насреща ляга. Този казва: „Аз да имах един револвер, щях да му тегля куршум.“ Той го познава, описва го, но часовникът хвръкнал. Сега на първия, който е работил, аз разрешавам въпроса, но за втория как да разрешим въпроса.
към втори вариант >>
84.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Запалила лампата, но по
невнимание
лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила.
На основание на този закон аз ще ти предскажа точно това, което ще ти се случи. Ето запиши си сега: „След пет години точно, еди-коя си година, в този и този ден в тебе ще стане един преврат и ти ще започнеш да вярваш в това, което днес отричаш. Твоите възгледи коренно ще се изменят и ти на всеослушание ще изповядаш своите възгледи.“ Той каза: „Това значи да бъде човек луд.“ „Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си.“ След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Той ходил в разни дружества и една вечер отишъл на едно заседание. В това време жена му искала да направи нещо.
Запалила лампата, но по
невнимание
лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила.
Докато успее да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла. Това стана точно пет години, откакто бяхме се срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: „Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не вярвах.“ След това той ме срещна и първата му дума беше: „Ти си прав. Стана точно така, както ми беше предсказал. Аз повярвах в Бога.
към беседата >>
Запалила лампата, но по
невнимание
лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила.
(втори вариант)
Той казва: Това значи да бъда луд човек. Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си. След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Една вечер отишъл на някакво заседание. В това време жена му искала да направи нещо.
Запалила лампата, но по
невнимание
лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила.
Не успяла да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла. Това станало точно пет години откакто се бяхме срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не Вярвах. След това той ме срещна и първата му дума беше: Ти си прав. Стана точно така, както ти ми беше предсказал.
към втори вариант >>
85.
Положителното и отрицателното
,
МОК
, София, 23.12.1932г.,
Природата е взела предпазителни мерки, тя ги е затворила в шишенца, но по
невнимание
, човек е счупил шишенцата и те го изгарят.
Значи, има сили в природата, които са опасни, когато човек не знае, как да си служи с тях. Като знаете това, ще внимавате, да не се натъкнете на тези сили. Ножът, огънят са сили, които могат да причинят и вреда и полза – от вас зависи, за какво ще ги използвате. Такива сили природата е вложила и в човека. Както киселината, в джоба на някого, може да причини вреда, така известни мисли и желания причиняват зло на човека.
Природата е взела предпазителни мерки, тя ги е затворила в шишенца, но по
невнимание
, човек е счупил шишенцата и те го изгарят.
Едни от тях са отровни, други – разядливи. Ще се пазите и от едните и от другите. Като дойдеш до едно от тези шишенца, ще го вземеш внимателно и ще го преместиш на сигурно място. Ако трябва да го отвориш, ще бъдеш още по-внимателен. Има хора, които пипат грубо.
към беседата >>
86.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Ти, като минаваш през Разумния свят, може да ядеш бонбони и със своето
невнимание
може да хвърляли, малки парченца хартия и те изведнъж ще ги изчистят.
(втори вариант)
Досега всички вие все знаете да нагласявате. Нагласявате вашите деца, приятели и т.н. Но кой е истинския начин за нагласяване? В живата природа човек никога не може да си играе. Каквато линия и да теглиш, каквато мисъл и да имаш, всичко, каквото почувствуваш, то ще се впрегне на работа.
Ти, като минаваш през Разумния свят, може да ядеш бонбони и със своето
невнимание
може да хвърляли, малки парченца хартия и те изведнъж ще ги изчистят.
В Берлин държат много чисто. Постоянно метат и мият. В духовния свят се пази абсолютна чистота. Всяка една мисъл, чувство и постъпка, ако минете през духовния свят, дето е минал, може да е останал прах от вашите крака, а те ще дойдат да изметат и да изчистят всичко. Вие българите предполагате, че като отидете в онзи свят, ще ви свирят ангелите на китара, ще има угощение три деня.
към втори вариант >>
87.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
В древността един адепт, по
невнимание
, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?
Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
В древността един адепт, по
невнимание
, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?
“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид?
към беседата >>
88.
Разнообразието в живота
,
МОК
, София, 19.5.1933г.,
Например, вървиш по улицата и по
невнимание
блъснеш някого.
Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш.
Например, вървиш по улицата и по
невнимание
блъснеш някого.
Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
НАГОРЕ