Търсене в текстове за 'Невнимание'

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.

Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му.
към текста >>

Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки.

(З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си е отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът му се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ? " Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната.
към текста >>

От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст.

Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си. Никакво поточе не се отделя от него. То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини. От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст. Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето. Скали, прилични на огромни сфинксови глави гледат в езерото от шеметна висота, с поглед неизвестно какъв - на обич, закана или присмех.
към текста >>

" - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането.

" - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането.
Ще работиш както Бог работи. Както Той осмисля работите ти и ти, в малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя? " - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 годишна възраст. Станало слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш? " Онзи мълчи.
към текста >>

Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира.

Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира.
Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год.
към текста >>

Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака.

Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София.
към текста >>