Търсене в текстове за 'Невнимание'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили.
Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога.
към текста >>

2. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки.
Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ? " Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната.
към текста >>

3. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу.
33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО Бяхме на някакъв строеж. Аз се бях качил на скелето на третия етаж. По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу. Във въздуха по някакъв начин се преобърнах, после паднах на една дъска от скелето, че после от там се изтърсих на друга по-надолу и на всеки етаж нещо се намираше, на което падах и омекотяваше удара ми. Накрая се озовах на земята. Всичко това стана за секунди. И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно.
към текста >>

4. 7.29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II. НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5.
10 е отбелязано, че рождения му брат Атанас е първороден в семейството, а сестра Му Мария е второто дете. Това е грешка и да се поправи като се обозначи, че първородното дете е Мария, второто дете е Атанас, а третото дете е Петър Константинов Дънов. 4. На стр. 11. на 34. ред е направена същата грешка и следва да се поправи по горния начин. Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5. На стр. 355 от N 46 е отбелязано с думи 1944 г. като заглавие. Да се чете 1941 г. Това е грешка при набора. 6.
към текста >>

5. 29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II НА „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 4

Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника, понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5.
На стр. 10 е отбелязано, че рождения му брат Атанас е първороден в семейството, а сестра Му Мария е второто дете. Това е грешка и да се поправи като се обозначи, че първородното дете е Мария, второто дете е Атанас, а третото дете е Петър Константинов Дънов. 4. На стр. 11 на 34 ред е направена същата грешка и следва да се поправи по горния начин. Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника, понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5. На стр. 355 от № 46 е отбелязано с думи 1944 г. като заглавие. Да се чете 1941 г. Това е грешка при набора. 6.
към текста >>

6. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави допусна тази криза.
става пробива на Добро поле и България е разгромена и я сполита Втора национална катастрофа. Ето защо през 1913 година няма събор в София на веригата. На 11 август 1913 година в София Учителят държи беседа и говори: „Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството", Той обяснява за Първата национална катастрофа така: „Кризата, която се прекарва днес е криза в самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза". Той завършва с думите: „Внимавайте прочее, за да опазите душите си и да ви помогне Христос". През 1914 година събора е от 10 до 18 август и присъствуват 81 човека. В неделя на 10 август Учителят казва: „Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам от името на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>

7. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Там имаше един квартирант, който поради невнимание допусна пожар и бараката изгоря.
И какво стана по-нататък? На Изгрева всяко нещо има финал. Само че трябва да дойде времето, за да се види този финал. И той се видя. Няколко месеца преди да се оцени бараката на Борис и преди да се разруши Изгрева бараката се запали и изгоря. Там имаше един квартирант, който поради невнимание допусна пожар и бараката изгоря. Изгоря бараката барабар с мивката. Така собственикът на мивката се оказа, че няма нито мивка, нито барака. Борис не получи обезщетение за изгорялата барака, но му дадоха една малка сума за отчужденото място, равняващо се на две пенсии. Всички се учудваха, как е възможно да се случи това, когато много свети хора са живели и спали в тази барака. И светиите изгарят, когато нарушат окултните закони.
към текста >>

8. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

ТОМ 7

Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“.
към текста >>

9. 32. Влад Пашов и двата пожара

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Един ден обаче по някакво невнимание на Влад Пашов му се запалва бараката.
И Тошко Симеонов, Пантелей Карапетров са били все ученици на брат Боев. А брат Боев е бил проводника, който е станал причина тия наши приятели да станат ученици на Учителя. За Влад Пашов много биографични данни не си спомням, но това го зная със сигурност. Той е живял на Изгрева на същото място там където беше и бараката на бай Иван. Те са били две отделни бараки наблизо, разположени една до друга. Един ден обаче по някакво невнимание на Влад Пашов му се запалва бараката. Той я подпалва и тя изгаря. И тогава Учителят е бил много недоволен и е наредил и казал: „Влад Пашов да не живее на Изгрева. Да иде да живее в града“. И наистина чичо Влад, както му казваха и други като мене, чичо Влад отива, той бил млад по това време, не е бил чак чичо, но той отива и живее в града. Минава известно време, може би година или две, не мога да кажа точно, но един ден бай Иван гледа, че чичо Влад носи материали и ги струпва там наблизо до бараката където си му е била.
към текста >>

10. 38. Висше образование и занаят

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз.
Те идват, искат да направят нещо, обаче не са подготвени, не че са неспособни, но не могат да направят нищо, защото са загубили условията си за работа. Ей това е цялата трагедия. Но това го казва и самия Методи Константинов, с него на тая тема съм говорил много пъти. Записал съм му опитностите и знам как са нещата. Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя? Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище. И съм мазал, и съм чистил, работил съм наравно с майсторите. Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба. Това е така, аз съм за това нещо.
към текста >>

11. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

ТОМ 8

Аз се очудих когато познах моята шапка, която по невнимание съм изпуснала и казах на брата: "Заповядайте, брат!
Ти вътре остани! ", ми извика брат Стефан топло и авторитетно, когато ме видя да излизам от стаята и да се отправям към огъня. Трогна ме това внимание от страна на брат Стефан, който не е същият, който ме посрещна при отиването ми горе. Който не е и онзи брат Стефан, с когото пътувахме заедно, и който още същата вечер, когато отидох при огъня ми каза: "Не съм си взел шапка и ми е много студено на главата". А в този същият момент едно малко момченце се провре между стената от живи хора и на светлината на играещите пламъци, извика: "Една шапка намерих". Аз се очудих когато познах моята шапка, която по невнимание съм изпуснала и казах на брата: "Заповядайте, брат! Аз пък съм взела две". И брат Стефан я сложи на главата и благодари, но след два дена ме срещна и каза: "Знаеш ли, сестра Теофана, че аз изгубих шапката? ", и продължи да се извинява братът, а неговата другарка, сестра Иванка, добави: "Тука нищо не се губи. И аз съм сигурна, че шапката ще се намери, но понеже ние утре сутринта тръгваме, прегледайте молим при "Намерени вещи". Разбира се, че шапката и втори път се намери, защото, всичко изгубено, което се намереше из лагера и из планината се оставяше там, но този брат Стефан не беше същият, чието внимание ме затротна в онази нощ с тънки струйки моята душа. Не.
към текста >>

12. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр.
към текста >>

13. V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А молитвите са Скрижалите на Духът Господен." И ако тези Скрижали, които публикувам в „Изгревът" том XI, поради невежество, невнимание, немарливост някой отвори печатите на Духът, с които са запечатани и ги предаде на онези, които са дошли да обругаят, да кощунствуват чрез тях, то ще се обърна към оногова, чието име е само едно - предател - и ще му кажа: „Ти с коя ръка предаде молитвите на обругание и кощунство?
Не пречи на никого да бъде по едното или по другото. По избор. Трябва да се спазва оригинала. И когато Учителят ме запита: „Ти с тези ли две ръце им даде молитвите и скрижалите на Духа? ". То ще отговоря: „Да, аз ги предадох на онези души, които бяха определени и изпратени да приемат Словото от Вас, и да го предадат чрез живота си на следващите поколения, защото това Слово е Слово на Бога за идното човечество. А молитвите са Скрижалите на Духът Господен." И ако тези Скрижали, които публикувам в „Изгревът" том XI, поради невежество, невнимание, немарливост някой отвори печатите на Духът, с които са запечатани и ги предаде на онези, които са дошли да обругаят, да кощунствуват чрез тях, то ще се обърна към оногова, чието име е само едно - предател - и ще му кажа: „Ти с коя ръка предаде молитвите на обругание и кощунство? Ти забрави ли думите на Христовия Дух - „Не хвърляйте бисерите на свинете! " Тогава ще му предам думите на Великият Учител, какво е казал по този повод - „Нито едно престъпление на Изгрева няма да остане ненаказано, защото съдбата на света започва от Дома Господен". А Домът Господен бе Дом на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, Дом на Светата Троица и всичко бе в Едно изявено и в Едно проявено, чрез Словото на Всемировия Учител. Защото то обемаше все и вся, т.е. всичко и навсякъде.
към текста >>

14. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма живее или един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите, всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на тялото ви. Затова именно се казва в стих 20 от прочетената глава: да назидаваме себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидени блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуемия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свини те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата се ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр.
към текста >>

15. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането.
Както Той осмисля работите ти и ти, в малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя? " - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти. Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 годишна възраст. Станало слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш? " Онзи мълчи.
към текста >>

16. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Николай Дойнов

ТОМ 15

Много такива в обикновеният ни живот с невнимание и често дори и с презрение се отнасяме към тях.
А по това време по магазините нямаше газ за горене. Тя го донесе и го сложихме в общия братски багаж. В голямата си залисия бях забравил за него. И сега това бидонче, някак с радостен глас викаше: „Ето ме, не се тревожи, работата ще бъде свършена, спасението е тука". Какво нещо са ценностите в този свят. Много такива в обикновеният ни живот с невнимание и често дори и с презрение се отнасяме към тях. Газ, кой я поглеждаше, една вонеща, неприятна, мазна течност, като полепне по тебе не можеш да я измиеш, а сега бях готов от радост да я разцелувам. Грабнах бидона, беше пълен непобутнат. Някой го беше сложил там и така си стоеше, просто за да дочака този напрегнат момент. Дървата бяха затрупани със сняг, но това вече не беше така сериозно. С крака и ръце можах да разчистя снега, улових и измъкнах няколко щайги и кафези, с които пренасяхме хляба и продуктите, строших ги с крака и ръце, и ето първите дърва за огъня бяха вече готови.
към текста >>

17. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода.
Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърляш книгата и ти се отнасяш небрежно към нея и те ще ти обърнат гръб. Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкият ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Четете написаното върху тях.
към текста >>

18. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

ТОМ 15

Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи.
А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действува и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползува всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва.
към текста >>

19. 1929 година

ТОМ 16

Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание.
След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъж-дам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен! Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите". Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание. Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата.
към текста >>

20. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака.
Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък.
към текста >>

21. 1934 година

ТОМ 16

Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака.
Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък.
към текста >>

22. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

ТОМ 16

Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други.
Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч си легнах. 24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата. Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други. В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля. Днес се установи, че са изстреляни над 15 000 куршума и пр. Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт.
към текста >>

23. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка.
Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода.
към текста >>

Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу.
И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода. Оказа се, че вода в стъклениците няма и той по стълбите надолу се затече да дири вода.
към текста >>

" Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма.
Аз, придържайки с лявата си ръка дясната, която не ме боли, но я наблюдавам, че е обезобразена, като че не се подчинава на повелите на мозъка ми и я оправам с лявата си ръка. Тръгнах по стълбите надолу, за да догонвам или пресрещам лекаря, който отиде за вода. Ето, отдясно на стълбите, милосердна сестра тъкмо налива като че плювалник вода, извика: „Ето вода! " Веднага си гурнах ръката в една вана, над която кран вода чурка. Сестрата пита: „Какво стана? " Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма. Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч.
към текста >>

24. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

По едно невнимание поврежда едната врата.
Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи престъпления. Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане. Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек? " - На Бога и на праведния.
към текста >>

25. IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек

Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)

ТОМ 18

Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака.
Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша. С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София.
към текста >>

26. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си... - Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца?
Като махало се движи душата и към едната, и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка - искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й даваше. Видя го жрец, но загина от погрешката си. Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна момичето на тоя, който го беше приел... И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си... - Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца? - чух аз гласа на момичето, което гледах още без да виждам. Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи, разбраха и аз додадох: - Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си. - Много е силно - каза тя. Аз се съгласих с нея и казах да ми посочи ръката си.
към текста >>

27. 68. Васил Раджев Гарджев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

По невнимание Васил паднал от 8 м.
Той и казва ясновидски много неща за дъщеря и Мариана и семейството и. Попитал я може ли да отсяда в дома и, да говори за Учителя. Естирка го приема и научава как да развива интуицията си с упражнения за очите, ушите и веждите. Васил имал способността да се излъчва и да се материализира другаде. Веднъж бил в Момчилград, Естирка говорила по телефона с него и след малко го видяла в Димитровград. По невнимание Васил паднал от 8 м. височина и си разбил зъбите, от което понякога изпадал в депресия. Създава братска група и в нейния дом започват редовно да се събират младежи за четене на беседи и разговори. Понеже проявява ясновидство, отвсякъде идват посетители в дома на Естирка. Тя готви и ги посреща. Макар че между тях разликата е повече от 20 години, те започват взаимно да си помагат.
към текста >>

28. 26. МОЕТО ПИАНО

Милка Периклиева

ТОМ 23

Бях много недоволна от невниманието им.
Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Молих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мен каза: - И училището, онова, близо до църквата «Свети Седмочисленици», е в развалини. Развълнувана, обърнах се към говорящия: - Кое училище, гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина.
към текста >>

29. 5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков

Весела Несторова

ТОМ 24

Не се отчайвай от мен, те моля, за невниманието ми.
5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков 23.XI.1942 г. Гальо, Сега както си седях, ми мина през ума, че ти имаше онзи ден рожден ден! Сетих се със закъснение, както виждаш! Не се отчайвай от мен, те моля, за невниманието ми. Знай, че някой иска да отдели съзнанието ми от много работи, но не ще успее, защото светлината днес е мощна и всичко ще победи на края. Тя само иска врата отворена в нас да влиза свободно да ни учи! А това имаме - и затова тъмнината не ще надделее. Дълго време давах на много сили да действат над мен - свириха какви ли не щеш съзнания на инструмента ми - и вече мислих, че е дошло време да му скъсат струните, но Гальо, има още малко надежда, че това не може да стане. Човек е много издръжливо творение и неговата психика издържа огромен натиск понякога, без да се разкъса разумната нишка, която сплотява вътрешния му живот.
към текста >>

30. 13. СОЛУН

Тодор Божков

ТОМ 25

Гърците по много хитър начин успяха поради невнимание и глупост на шофьора да ми задигнат багажа от колата и перелината.
"Чуден човек, да платим кафето, пък да не го пием? Язък за кафето! " Аз не споделях моето вътрешно изживяване и моята опитност с другарите си. Аз взех решение да напусна Солун и да се върна обратно. Другарите ми останаха в Солун. Гърците по много хитър начин успяха поради невнимание и глупост на шофьора да ми задигнат багажа от колата и перелината. Аз оставих другарите си и се завърнах с германския влак в Скопие. Аз не съжалявах за откраднатия багаж и за пелерината и бях доволен, че спасих живота си и че получих голям личен опит от станалото. Спомних си думите на Учителя, казани ми преди този случай: "На гъркът не трябва да се вярва и тогава, когато е в гроба! " Аз отново проверих какво знае и какво може нашия Велик Учител. И всичко това, което стана като че ли имаше за мен само този смисъл и значение, т.е.
към текста >>

31. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 26

Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира.
Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.” „Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието. Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница. Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.
към текста >>

32. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст.
Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си. Никакво поточе не се отделя от него. То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини. От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст. Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето. Скали, прилични на огромни сфинксови глави гледат в езерото от шеметна висота, с поглед неизвестно какъв - на обич, закана или присмех.
към текста >>

33. 2. Ако има човек в България

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

Най-малката грешка, несъобразителност и невнимание може да струва живота и безопасността на много хора.
2. АКО ИМА ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ... Цената на едно жилище, на една кола, на един мост, параход, самолет, не е във външния вид, в красотата, блясъка, не, а само в тяхната солидност. Важно е не до колко са красиви, а до колко са здрави, доколко те са построени по всичките правила на техниката, до колко те ще могат да издържат на тежестта и напрежението. Най-малката грешка, несъобразителност и невнимание може да струва живота и безопасността на много хора. До приемането им в експлоатация, те преминават през сериозна изпитна комисия. Играта с човешкия живот може да се окаже най-опасна. Ние трябва да благодарим, че чувството за отговорност при тия случаи, днес стои на голяма висота. Човечеството е стигнало до идеята за охраняването на тази скъпоценност, каквато представлява човешкия живот. Но нека добавим, че има още много, твърде много да се желае.
към текста >>

34. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си.
Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости!
към текста >>

35. 7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се, и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуща тази криза.
А пък вие, за да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите измяна на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма живее един добър или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова, именно се казва в 20 стих от прочетената глава: „да назидавате себе си във вярата." Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се, и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуща тази криза. Няма защо да недоумяваме и да се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави беснуемият. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, унищожи се България, окепази се България" и пр.
към текста >>

36. 312. Как се чете една книга

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Разбрал, че Андрей се обидил по негова вина, невнимание - лека, успокояваща, искаща извинение усмивка се появи на лицето му и бързо скри.
” И усмивката му изчезна, и със себе си отнесе радостта му! - Господин Христов, нали вчера бяхме на планината, нали ме „посвещавахте”, нали ми казахте днес да дойда? Андрей говореше с яд, недоволство, ирония и тон на кавга! Духът на Христов, като че с мъка се отделяше, откъсваше откъдето е бил, от работата, която е работил, книгата - чел или писал, и бавно се върна към обикновения живот. Той го изпълни и той пак стана познатия на Андрей -Христов. Разбрал, че Андрей се обидил по негова вина, невнимание - лека, успокояваща, искаща извинение усмивка се появи на лицето му и бързо скри. Произнесе шаблонното: „Влезте! ” - И пак се спря до вратата. Андрей си мислеше, събувайки си галошите: „Забравил ме, а не забравил да ме наблюдава, както вчера и завчера как се събувам! Но този път аз вече зная, всичко правя както трябва, както той иска.” Христов му посочи да седне на леглото му, без дума да му каже и да го погледне продължи да чете книгата, която беше върху бюрото му. Днес Андрей си съблече палтото, сне шапката, постави ги на леглото до себе си както двамата лекари.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1518800258636