НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Те означават
личното
и общото развитие на човечеството.
Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава?
Те означават
личното
и общото развитие на човечеството.
Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите ¢, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
към беседата >>
2.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Най-
отличното
понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща.
Най-
отличното
понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха.
към беседата >>
3.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Азът,
личното
, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.
Азът,
личното
, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
към беседата >>
4.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от
личното
към общочовешкото.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото.
Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от
личното
към общочовешкото.
Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела.
към беседата >>
5.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Сега, като изучаваме проявите на хората, виждаме една разлика, която се определя от
различното
устройство на главите им.
Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. Следователно, впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена. На четвъртия трябва да отиде на работа.
Сега, като изучаваме проявите на хората, виждаме една разлика, която се определя от
различното
устройство на главите им.
У някои мозъкът е силно развит – те са интелигентни; при това, различните центрове на мозъка не са еднакво развити у всички хора. Ако предната част на мозъка, над веждите, е по-добре развита, човек има обективен или природен ум; ако задната част на мозъка е по-добре развита, той проявява друг род чувства и способности. У някои хора сърцето е добре развито, те са крайно чувствителни, сърдечни хора. Различните мозъчни центрове оказват различно влияние върху човека. Затова някои хора са умствени работници, други – философи, трети – дипломати, политици и т.н.
към беседата >>
6.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за
личното
в себе си.
вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.” Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма.
Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за
личното
в себе си.
Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство. Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в истината, на която служа; моето достойнство се заключава в любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора. Как гледам на хората в света?
към беседата >>
7.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото
личното
чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля. Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ. Азъ въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ. Не, това е отъ нѣкои особени прѣживѣвания. Ако човѣкъ е като Донъ Кихотъ, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излѣкува.
Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото
личното
чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика.
Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъль е малко особена. Не, ако това не е така, свѣтътъ трѣбваше да бѫде наредъ. Този Донъ Кихотъ навсѣкѫдѣ го има. Той е благороденъ човѣкъ, вѣрующъ.
към втори вариант >>
8.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ
различното
ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти.
(втори вариант)
Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость. Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа. За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ. Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ.
Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ
различното
ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти.
Разсѫждавайте правилно. Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи. Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи. Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто.
към втори вариант >>
9.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Обидата е свързана с честолюбието, с
личното
чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята.
Обидата е свързана с честолюбието, с
личното
чувство на човека.
То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>
Обидата е свързана с честолюбието, с
личното
чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята.
Обидата е свързана с честолюбието, с
личното
чувство на човека.
То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>
10.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Тя се отнася до
личното
достойнство на човека.
Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността?
Тя се отнася до
личното
достойнство на човека.
Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество.
към беседата >>
11.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
В гордостта като основа влиза
личното
чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността.
Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят. Думата горд на български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата горд започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение.
В гордостта като основа влиза
личното
чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността.
Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни. Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.
към беседата >>
12.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
– Разнообразието е резултат от
различното
размножаване.
Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала? Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората? Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата?
– Разнообразието е резултат от
различното
размножаване.
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно.
към беседата >>
13.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
В
личното
търпение винаги влиза една неприязненост.
Ние казваме: „Диамантна воля трябва.“ Мнозина от учениците и от ученичките, както ги виждам, нямат диамантна воля. Търпението в човека морално чувство ли е, или лично? Когато някоя жена търпи мъжа си, от морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: „Аз ще ти направя това, онова – всичко.“ От морални съображения ли, или от политика е това? Вие имате ли опитността на това търпение, за което говорите.
В
личното
търпение винаги влиза една неприязненост.
Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на моралното търпение. При моралното търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. Например мъжът и жената не живеят добре. Няма да се докачате.
към беседата >>
14.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
В 1917 година ме викаха в
столичното
градоначалство.
Ние сме войнствени. Като наблюдавах това, казах си: Ето една умна мравка. Тя искаше да каже на паяка, че нещастията в света идат, когато умът е насочен към престъпления. Това се дължи на изопачените човешки мисли. След всичко това, хората се държат за един обикновен морал.
В 1917 година ме викаха в
столичното
градоначалство.
Градоначалникът ми каза: За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените. И така да е, човещина е. Питам: Какво лошо има в това, да пипнеш ръката на една жена? Аз сам казвам: Зависи, какви са ръцете на този, който пипа. Ако ръцете и сърцето му са нечисти, той трябва да мисли, има ли право да пипа.
към беседата >>
15.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Значи, вие жертвувате моралнитѣ чувства за
личното
, за човѣшкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата честь чрѣзъ сѫдъ.
Но, ако за една обидна дума, която ви каже нѣкой, вие кипнете и кажете: защо е така? – У васъ изпѫкватъ личнитѣ чувства. Вие жертвувате моралнитѣ, и всичко отива. Другъ ви каже нѣкоя обидна дума, и вие казвате: господине, знаете ли, че вие обиждате моя личенъ престижъ! – И веднага го дадете подъ сѫдъ.
Значи, вие жертвувате моралнитѣ чувства за
личното
, за човѣшкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата честь чрѣзъ сѫдъ.
Споредъ великия моралъ на свѣта, честьта на човѣка отвънъ не може да се възстанови. Никакъвъ сѫдъ, никакво общество, никаква религия не е въ състояние да възстанови честьта на човѣка, освѣнъ той самиятъ. Ако азъ живѣя споредъ тази Божествена Любовь, и съзнавамъ реда на нѣщата, никога не ще жертвувамъ Божественото, великото въ мене. Когато изпѫкне нѣкое изкушение, азъ ще си кажа: за нищо въ свѣта, вѫтрѣ въ тази велика Любовь, която обгръща всичко въ себе си, нѣма да жертвувамъ туй великото въ мене, споредъ което сѫ живѣли и дѣйствували всички висши, разумни сѫщества прѣди мене и сѫ добили своята сила. Този великъ законъ за нищо нѣма да го прѣстѫпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
към беседата >>
Значи, вие жертвате моралните чувства за
личното
, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
(втори вариант)
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд.
Значи, вие жертвате моралните чувства за
личното
, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
към втори вариант >>
16.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е
личното
в човека.
А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити чрезмерно в него; има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до личните чувства, те действуват за благото на твоето тяло.
Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е
личното
в човека.
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1). После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта. Когато човек започне усилено да работи в известно направление, съответната област от неговия череп се изменя.
към беседата >>
17.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото
безличното
.
Следователно когато някой казва: "Ти право мислиш", какво изразява това? Той иска да каже, че някъде добре схващаш въпроса. Той подразбира: "У тебе има светлина, ти можеш да четеш." В твоята къща има светлина, отвори книгата си и чети. Туй трябва да го разберете. Ако искате да знаете, в света има само едно Същество, което може да мисли – Той е Бог.
А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото
безличното
.
Ние изразяваме само Божиите мисли. И ако ти кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право, в Него няма крива мисъл. Следователно аз трябва да кажа в себе си: "Под тази светлина, която Бог ми дава, аз мога да мисля." Или мога да кажа: "В мене Бог мисли право." За себе си ще го кажа това: В мене Бог мисли право, нищо повече.
към беседата >>
Всички други йерархии и същества изразяват само Великото,
Безличното
.
(втори вариант)
– Той иска да каже, че схващаш някъде добре въпроса. Значи у тебе има Светлина, при която можеш да четеш. В твоята къща има светлина, затова отвори книгата си и чети! Туй трябва да разберете. В света има само едно Същество, което може да мисли – то е Бог.
Всички други йерархии и същества изразяват само Великото,
Безличното
.
Ние само изразяваме Божиите мисли. И ако кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право – в Него няма крива мисъл. Следователно ти трябва да си кажеш: „Аз мога да мисля при Светлината, която Бог ми дава.“ Или можеш да кажеш: „Бог в мен мисли право.“ Това трябва да кажеш в себе си – нищо повече.
към втори вариант >>
18.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ
безличното
, това, което е безъ обекти, Божественото.
Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ
безличното
, това, което е безъ обекти, Божественото.
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
към беседата >>
Аз, като казвам за мен, подразбирам
безличното
, това, което е без обекти, Божественото.
(втори вариант)
Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
Аз, като казвам за мен, подразбирам
безличното
, това, което е без обекти, Божественото.
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
към втори вариант >>
19.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Аз казвам: ревът, това е най-благородното,
отличното
нещо на магаретата.
Запитват го: защо ревеш? Пея, отговорило то. Да нося вода, това е моя длъжност, а да пея, това е мое изкуство, което аз давам даром на хората. Без да ме бият и без да ме мушкат, аз пея. Наистина, когато магарето иска да прояви нещо от себе си, то пее.
Аз казвам: ревът, това е най-благородното,
отличното
нещо на магаретата.
То не реве, а пее. Има една тъга в това магаре. Ако аз бих бил един поет, бих написал няколко куплета за магарето. Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах. Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха.
към беседата >>
20.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Някой казва, че
личното
му достойнство се уронило.
Честен разбойник е този, който братски дели плячката си със своите другари. Безчестен разбойник е онзи, който освен чуждите хора, обира и другарите си, с които заедно краде. Някой ще кажат: “Ние минахме тези работи.” – Радвам се, че сте ги минали, но въпросът тук не е личен. Личните въпроси вие сами трябва да си разрешите. Пазете се от личните въпроси.
Някой казва, че
личното
му достойнство се уронило.
В какво седи това достойнство? За пример вие дължите някому десет хиляди лева, но не ги изплащате навреме. Вашият кредитор ви нарича безчестен човек, но вие се възмущавате и казвате: “Как смеете да уронвате моето достойнство? ” Казвам: С неизплащане на вашия дълг вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните.
към беседата >>
21.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
За пример онова чувство на страх – страхът с
личното
чувство на честолюбието раждат омразата.
(втори вариант)
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
За пример онова чувство на страх – страхът с
личното
чувство на честолюбието раждат омразата.
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува.
към втори вариант >>
След това иде
личното
у човека.
(втори вариант)
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува.
След това иде
личното
у човека.
Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно.
към втори вариант >>
22.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
Това се дължи вероятно на
различното
устройство на мозъчните клетки.
Запример вземете закона за увеличаването или намаляването на светлината. Този закон гласи: светлината на телата се увеличава или намалява в зависимост от квадрата на разстоянието. Обаче от какво зависи това намаляване или увеличаване на светлината, не е обяснено. Значи може да се предполага, че слънчевата светлина среща съпротивления в пространството, вследствие на което трептенията ў се намаляват. Освен това забелязано е, че всички хора не възприемат еднакво светлината.
Това се дължи вероятно на
различното
устройство на мозъчните клетки.
Запример, всички хора не възприемат еднакво червения цвят. Някой казва: Аз виждам червения цвят. – Ти можеш да виждаш червения цвят, но не и да го разбираш. Между виждане и разбиране има голяма разлика. В последно време учените пишат и говорят за цветовете повече, отколкото в по-раншните времена.
към беседата >>
23.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите
личното
местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт.
Казвам: Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете.
Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите
личното
местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт.
Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. Казвам: Ако като поет, като художник или като музикант, вие не сте могли да направите нещо, докато сте живели на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един паметник и нищо повече. Обаче, кажете ли „аз мога“, вие ще опитате плодовете на вашия труд.
към беседата >>
24.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби
личното
местоимение „аз".
– По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености.
Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби
личното
местоимение „аз".
В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на Англия е закон на природата. Каквито са законите на Англия такива са законите и на природата. Англичаните имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни.
към беседата >>
25.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Личното
пък представя физическата страна на въпроса.
Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства. Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва.
Личното
пък представя физическата страна на въпроса.
Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични.
към беседата >>
26.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Който иска да подчини Божественото на
личното
, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота.
– Животът не се поддържа с научни данни, но със следната велика аксиома: Бог живее в света, следователно, и аз живея. Докато спазвам Божиите закони, мога да се радвам на живота, който Бог ми е дал. Щом човек поддържа тази аксиома в себе си, той ще има Божието благоволение. Докато дава път на Божественото в себе си, човек всякога ще има Божията подкрепа. В който момент се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонил от правия път на живота.
Който иска да подчини Божественото на
личното
, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота.
Следователно, новият живот изисква всички хора да се подчинят на великия закон на Любовта. За да се проявява правилно, животът трябва да има за тил Любовта. Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Съвременните хора искат да живеят добре. Как могат да живеят добре без любовта?
към беседата >>
27.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Казвам: сега настъпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на
личното
.
Аз бих желал да срещна в България поне по десет души между проповедниците, управниците, учителите, учените, родителите, които да любят Бога, както трябва. Съвременните хора не любят Бога, затова между тях често се раждат спорове и недоразумения. Между хора, които обичат Бога, спор не съществува. Защо ще спорят двама братя за имането си? Щом седнат на бащината трапеза, и за двамата ще има ядене.
Казвам: сега настъпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на
личното
.
Всяка мисъл, която се явява в ума на човека, трябва да бъде достъпна за Бога, за ангелите, за светиите, за добрите хора, за добрите риби, птици, животни и растения. Казвате: Нима има и риби добри? Нима има и птици добри? Има добри риби, добри птици, добри животни, както и добри хора. Например, има някои видове риби, които се хранят само с водорасли.
към беседата >>
28.
Лъч на пробуждане
,
МОК
, София, 4.12.1927г.,
При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за
личното
в себе си.
Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща. Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното.
При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за
личното
в себе си.
Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.
към беседата >>
Личното
прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.
При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата.
Личното
прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.
Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мястото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, отсега нататък тя ще слугува. Когато се казва в Писанието, че човек трябва да даде отчет за своя живот, това се отнася до личността. Тя трябва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстъпи назад.
към беседата >>
29.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от
личното
в себе си и дръжте се за Божественото.
Ако е въпрос за лична философия, и аз имам такава, но личната философия е излишък в живота. Тя не разрешава важните задачи. Човек трябва да се проникне от онази положителна философия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, той ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето.
За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от
личното
в себе си и дръжте се за Божественото.
Божественото е струна, която, докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всеки човек. Няма човек в света, който да не желае хората да имат добро мнение за него. Имайте доверие във всеки човек. Щом човек разбере, че имате доверие в него, и той ще се отвори към вас.
към беседата >>
Човек не е дошъл на земята да работи за
личното
си благо, но за благото на човечеството.
Евреите не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трябва да знаете, че всеки човек, изпратен на земята от Бога, има своя мисия, в която никой не трябва да се бърка. Не само, че не трябва да му се противодейства, но трябва да му се съдейства. Ако този човек забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, в скоро време той всичко ще изгуби.
Човек не е дошъл на земята да работи за
личното
си благо, но за благото на човечеството.
Той не е дошъл на земята да работи за човешкото, но за Божественото. Това не значи, че човешкото трябва да се пренебрегва, но не трябва да взема надмощие пред Божественото. Когато погледнете очите на човека и мислено прекарате една хоризонтална плоскост през тях, ще видите, че там, дето Божественото има надмощие в човека, лъчът, който излиза от очите, взема направление нагоре. Там, дето човешкото взема надмощие, този лъч пада под плоскостта, по направление към земята. Очите на човека са извори, от които всякога тече нещо ново.
към беседата >>
30.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Фараон представя
личното
в човека.
Бог ожесточи сърцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратен от Него. Иначе Мойсей и целият Израилски народ щяха да потънат в Червено море. А така Бог раздели морето на две и прекара Израилския народ през него, а войниците на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бъдете проводници на Божията воля, отколкото да играете ролята на Фараона. Следователно всички светли мисли в ума на човека и всички добри чувства в сърцето му представят Израилския народ, заради когото Мойсей трябваше да дойде, да го освободи от Фараона.
Фараон представя
личното
в човека.
Ако този Фараон в човека не освободи Израилския народ, не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т. е. ако не даде ход на Божественото в себе си, и с него ще стане това, което стана с Фараона. Окултният ученик ще преживее опитностите на Фараона, за да разбере какво представя човешката личност. Някой казва: „Аз ще покажа на хората какво представям. Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори личното в човека.
към беседата >>
Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори
личното
в човека.
Фараон представя личното в човека. Ако този Фараон в човека не освободи Израилския народ, не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т. е. ако не даде ход на Божественото в себе си, и с него ще стане това, което стана с Фараона. Окултният ученик ще преживее опитностите на Фараона, за да разбере какво представя човешката личност. Някой казва: „Аз ще покажа на хората какво представям.
Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори
личното
в човека.
Много хора искате да бъдете като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трябва да е готов да срещне Мойсея, се жезъл в ръка. Господ не търпи фараонство в света. Който иска да бъде Фараон, той трябва да бъде разумен и добър. Да бъдеш разумен и добър, това значи да бъдеш силен човек.
към беседата >>
31.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Когато казваме, че човек трябва да се откаже от
личното
в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико.
Съдържанието на бурето обаче никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава. Казано е, че Бог е троеличен. Значи, ако човешката личност се унищожи, човек ще приеме едно от Божиите лица. Значи Бог ще се всели у човека. В този смисъл човек е слабо отражение на Божията личност, на Божието лице.
Когато казваме, че човек трябва да се откаже от
личното
в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико.
Само великото може да замести личността. Лесно може човек да се откаже от едно нещо, ако в замяна на това му се даде друго нещо по-голямо. Лесно можеш да пожертваш 1000 лева за 2000; 10,000 – за 100,000 или 1,000,000, за 10 или 100 милиона и т.н. Малко хора ще срещнете днес, които могат да пожертват голямото за малкото. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер да пожертвате 10,000 лева, за да получите срещу тях 100 лева?
към беседата >>
32.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Различното
качество на храната поражда недоволство между хората.
Всички се нареждат около трапезата и казват, че навсякъде съществува ред и порядък. Обаче какво ще правите, ако пред вас сложат няколко съда с ядене, приготвено от няколко дни: в единия съд – най-старо ядене, в другия – по-прясно, а в последния е сипано ядене, което току-що е свалено от огъня. Каквото и да е положението на човека – цар, владика или прост работник, всеки ще протестира, ако му сипят ядене, готвено от няколко дни насам. – Защо ще има протести? – Защото качеството на яденето не е еднакво, а същевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва от старото ядене, а на богати и учени – от прясното.
Различното
качество на храната поражда недоволство между хората.
Недоволството пък става причина за изгубване на акустиката на съзнанието им. В живота има много случаи, при които човек лесно губи акустиката на своето съзнание. За пример, една сутрин ставате весел, разположен, готвите се да излезете, да уредите някои важни работи. Вървите из пътя доволен, подсвирквате безгрижно с уста, но изведнъж срещате един ваш познат, който бързо слага в джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лева. Спомняте си, че това е ваша полица, която трябва да изплатите още днес.
към беседата >>
От
различното
съчетаване на тоновете се образува или хармония, или мелодия.
Това зависи от разбиранията на човека. Според мене всички пасажи в музиката, в поезията са еднакво важни. Различието се състои само в местата, на които са поставени. В една музикална пиеса всички тонове са еднакво важни, само че едни от тях са поставени на първо място, вследствие на което изпъкват повече от другите. Махнете ли някой от тоновете, които считате маловажни, веднага ще се образува един дисонанс.
От
различното
съчетаване на тоновете се образува или хармония, или мелодия.
Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията – дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно от хармония и от мелодия. Когато човек има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията в него се сливат в едно цяло. При такова съзнание мислите, чувствата и действията на човека са необикновени, изпълнени с хармония и мелодия. Сега, като ученици, пред вас се разкрива една велика задача, от правилното разрешаване на която зависи вашето велико бъдеще.
към беседата >>
33.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Това е
личното
чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена.
Това е
личното
чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина.
към беседата >>
Хюго дава един метод за
личното
усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
(втори вариант)
Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото.
Хюго дава един метод за
личното
усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение.
към втори вариант >>
34.
Втръсване
,
ООК
, София, 27.3.1929г.,
Ако
личното
у човека може да се прелее в индивидуалното, когато от
личното
може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно.
(втори вариант)
Като се измени съзнанието на българите, те ще изменят и езика си, ще си създадат своя език. Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. Понеже сегашните правила малко механически са турени. Казва се "аз го видях" или "видях го аз". Някъде може тия глаголи да бъдат излишни.
Ако
личното
у човека може да се прелее в индивидуалното, когато от
личното
може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно.
Душата е още по-голяма, преливане става, когато човек се ограничи в своите дребнави схващания в живота. Ако е за унижение, когато онази кокошка колят, и аз не може да й помогна, тя е в унижение. Виждам някой кон възседнат, натоварили го повече, той е в унижение. Нечестно е, неблагородно е аз само за себе си да мисля. То е частично разбиране.
към втори вариант >>
35.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
И тъй,
личното
разрешаване на житейските проблеми подразбира очакване на материални блага.
– Защото ги решават по личен път. Дето личността работи, там има обезсърчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решават въпросите от обществено гледище, в края на краищата хората ще кажат, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждат въпросите на живота. Обаче, дойдат ли до Божествено разрешаване на въпросите, хората се натъкват на голямо изобилие. Изобилието решава въпросите.
И тъй,
личното
разрешаване на житейските проблеми подразбира очакване на материални блага.
Младият момък иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне пред хората, всички да говорят за неговата жена. Щом се ожени за нея, той обръща друг лист: започва да й се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по негов вкус, да не говори с други мъже и да не гледа към тях. – Какво е придобил този мъж от своята умна и красива жена? – Не само че нищо не е придобил, но даже я съсипал. Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва.
към беседата >>
36.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Когато богатият говори, той често употребява
личното
местоимение „азъ“.
То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
Когато богатият говори, той често употребява
личното
местоимение „азъ“.
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието?
към беседата >>
37.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
В нея
личното
чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си.
(втори вариант)
И след всичко това ще казват, че българинът не е патриот. Патриотизмът е едно благородно чувство, но у българите личните чувства са така силно развити, че никакъв патриотизъм в тях не може да се прояви. Личните чувства могат да се подигнат само при един свят ум. Без него те ще тикнат човека в крива посока, да мисли, че има нещо, когато го няма. Казвам, ние се отвлякохме от атлантската култура, която е вече загинала.
В нея
личното
чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си.
Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот. В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна набожност, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава.
към втори вариант >>
38.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Оттук можем да кажем, че хората се различават според различните видове материя и енергия, както и от
различното
им количество.
Те ще изучат строежа на растенията и животните в математическо и геометрическо отношение, в плоскости и линии от една страна и в числа - от друга. Те ще се интересуват да намерят, при какви плоскости и линии, при какви числа, какви енергии действуват. Те няма да се интересуват само от материята на телата, но и от енергията, която действува в тях. Намерено е, че различните елементи внасят различни енергии в организма. Например, златото внася един вид енергия, среброто - друг вид, а желязото - трети вид.
Оттук можем да кажем, че хората се различават според различните видове материя и енергия, както и от
различното
им количество.
Това са научни въпроси, които днес не могат да се разрешат, но поне заставят човека да мисли. Като мисли върху ред явления, човек се натъква на особени факти в живота. Например, той забелязва, че различните хора обичат различни животни. Едни хора обичат кучета, други - котки, трети - коне, четвърти - крави и т.н. Коя е причината, че всеки човек отправя обичта си към специални животни?
към беседата >>
39.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Ако е въпрос за
личното
право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за
личното
право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
към беседата >>
Ако е въпрос за
личното
право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
(втори вариант)
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за
личното
право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
към втори вариант >>
40.
Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание
,
МОК
, София, 13.6.1930г.,
Във втория случай е застъпено
личното
чувство на полковия - как един войник да не му даде чест.
(втори вариант)
" В този случай морално разглеждам въпроса. Превеждам към науката. Сега тези примери, които ви давам, и в науката ги има. Вие можете да изучавате известен клон от науката, какво може да извадите от тази наука? Тя може да бъде само за ваша лична полза.
Във втория случай е застъпено
личното
чувство на полковия - как един войник да не му даде чест.
Как намирате вие тази забележка, разумна ли беше? Нали той можеше да мине и замине, без да каже нито дума на войника. Кой е най-умният от всички във втория случай? („Момата е най-умна.") Тъй е, момата е най-умна. Тя казва на офицера: „Извинете, аз съм виновна." Какво заключавате от това, че войникът не е отдал чест на полковия?
към втори вариант >>
41.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или
личното
благо на човека, е погрешка.
Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление? “ Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление.
Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или
личното
благо на човека, е погрешка.
Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. Но ако апашът види, че богатият се дави, и той веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление. – Защо? – Ако не беше взел торбата с парите от ръката на богатия и я хвърли на брега, богатият щеше да се удави. Престъплението не е в това, че го освободил от тежката торба, но в задигането на торбата с парите.
към беседата >>
42.
Основна мисъл
,
ООК
, София, 25.3.1931г.,
Различните характери са причина за
различното
разположение на хората към храните.
Изобщо всички удове на лицето изразяват известен характер. За пример, очите на хората са различни: изпъкнали и хлътнали, големи и малки, на близко или далечно разстояние от носа. И носовете на хората са различни: дълги и къси, остри и тъпи, прави и закривени. Това различие във формите на очите, на носа, на устата, на ушите е причина за голямото разнообразие на характерите. Човек трябва да знае какви сили се крият зад различните форми на тия удове, за да има предвид какви връзки и отношения да си създава с хората.
Различните характери са причина за
различното
разположение на хората към храните.
Едни хора обичат повече ябълки, други – круши, трети – сливи, череши и т.н. Това наричаме вкус, който се изявява не само към храните, но и към цветовете, към начина на обличането, на живеенето и т.н. Както външната форма на плода се определя от неговите семена, така и външният живот на човека, както и външната му форма, се обуславят от семената на неговите мисли и чувства. Мислите и чувствата на човека оформят неговото лице. Колкото по-възвишени са те, толкова по-красиво е лицето.
към беседата >>
43.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Малки работи аз наричам тия, които се отнасят до
личното
съзнание на човека.
Това разумно даване на любовта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте! Мнозина казват: „Господ не мисли за нас." От хиляди години насам Бог не е преставал нито за момент да мисли за хората, но те искат да Го заставят да мисли като тях. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото в Бога е това, че при своите големи, велики работи, Той отделя време и за малките.
Малки работи аз наричам тия, които се отнасят до
личното
съзнание на човека.
Ако Бог нямаше това качество - да се занимава и с малките работи - досега всички хора щяха да изчезнат. Сега с един пример ще обясня какво нещо е индивидуално, и какво - колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание представя ограниченото положение, в което човек се намира. Колективното съзнание е свободата, просторът, в който човек може да се движи. Представете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързана посредством безброй жици с целия външен свят.
към беседата >>
44.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Смисълът на живота не е в
личното
благо.
Ако истината, знанието, любовта и свободата могат да ви служат, те са добре дошли за вас. Много от съвременните хора имат лични разбирания за живота. Всичките им действия са насочени към придобиване на лични блага. Казвам: в света лично благо не съществува и не може да се постигне. То съществува временно само, но не и постоянно.
Смисълът на живота не е в
личното
благо.
Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, де остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, де остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си.
към беседата >>
45.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Това са съображения, това е
личното
в развитието.
На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред.
Това са съображения, това е
личното
в развитието.
Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член. Може да се тури една буква, която да членува. Тези членове в българския език – ,,-ът” и „-та” не са красиви. Нашите добри приятели се стремят да избегнат членовете.
към беседата >>
46.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Това се дължи на
личното
му разположение към хората.
В бъдеще хората ще гледат по особен начин на кражбата, на отношенията помежду си. Срещате млад, красив момък, пази се от хората, не иска да го оберат. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне в джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда и ще се усмихне, ще започне да се разговаря с нея. Той желае и втори път тя да го срещне и да бръкне в джоба му. Ако някой стар, грозен човек бръкне в джоба му, той ще бъде недоволен, ще се възмущава от безморалието на хората.
Това се дължи на
личното
му разположение към хората.
Като обичаш някого, търпиш всичко и каквото прави, не го обвиняваш в нищо. Ако не го обичаш, ще бъдеш недоволен от постъпката му и ще го критикуваш. Помни: Там, където е Бог, никакви престъпления не стават. Където Бог отсъства, там се вършат престъпления. В момента, в който помислиш, че някъде се вършат престъпления, Бог моментално се оттегля.
към беседата >>
47.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Туй е
личното
, индивидуалното, което човек може да направи в себе си.
Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави. Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него.
Туй е
личното
, индивидуалното, което човек може да направи в себе си.
Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение.
към беседата >>
48.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате
личното
местоимение “аз”, с което българите означават своята личност.
Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите? Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко.
Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате
личното
местоимение “аз”, с което българите означават своята личност.
Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия.
към беседата >>
49.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Казвате: "Нещо отлично е тази мома." Но това,
отличното
, после се замрачава.
Те описват една мома: че очите й били светли, че устните й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правела, че обходата й нещо лъкатуши. Това лъкатушене не е животът. Че кой не лъкатуши? Движението е израз на живота, но не е само това животът. Животът е съвсем друга реалност.
Казвате: "Нещо отлично е тази мома." Но това,
отличното
, после се замрачава.
Не се минават 4-5 месеца и казваш: "Аз съм се излъгал." Момата, дето си описвал, я няма там. Никой не се е докосвал до тази мома. Вие казвате за някого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засягате.
към беседата >>
50.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
Обаче
личното
повдигане,
личното
благо не води към щастие.
Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия, да побеждава мъчнотиите. Днес всеки иска да забогатее, да стане учен, добър, за да подобри положението си. Това е личен път на работа.
Обаче
личното
повдигане,
личното
благо не води към щастие.
Какво ви ползва знанието, богатството, добротата на един човек, ако той няма отношение към вас? Какво ви ползва светлината или знанието на един човек, щом той го задържа само за себе си? Да разработва човек даденото му от Бога и да се стреми още да придобива, с цел да помогне на себе си и на своите ближни, разбирам. Такова богатство, такова знание е на мястото си. Това значи изпълнение на волята Божия.
към беседата >>
51.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Та при
личното
възпитание на младите не може да турим едно правило.
Някой път вие може да мислите, че сте много големи грешници. Че сте грешници, то е право, но като сте грешници, как трябва да разрешите въпроса. Какво трябва да се разбира под думата грешник? И най-бедният човек има възможности, може да работи за бъдеще, може да стане богаташ. Той има ум да управлява – най-голямото имане.
Та при
личното
възпитание на младите не може да турим едно правило.
Старите казват, че младите не живеят като старите. Нито старите живеят като младите, нито като възрастните. Всеки трябва да живее като себе си. Казвате: „Да има едно правило.“ Ето едно правило: не яж, докато не ти се яде; не пий, докато не ти се пие. Не вземай тези атавистични склонности, които отпосле са дошли.
към беседата >>
52.
Свобода и ограничение
,
УС
, София, 9.10.1932г.,
Когато се поставя
личното
местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта.
Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение.
Когато се поставя
личното
местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта.
Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“?
към беседата >>
53.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Те предават на въпросите личен характер, но
личното
нищо не разрешава.
Казвам: Единият ощетил господаря си, а другият не го ощетил! При друг случай, господарят се оплаква, че слугите му го ощетили. – Слугите го ощетили, а той не ги ощетил! В което общество влезеш, все една и съща история ще чуеш: кой кого ощетил. Хората още не са дошли до изпълнение на Божията воля.
Те предават на въпросите личен характер, но
личното
нищо не разрешава.
Приятните неща лесно се разрешават, но как ще разрешите неприятните? С добрия човек лесно се справяш. Как ще се справиш с лошия? Доброто има предвид нашето щастие, но щастието не е само за един човек. И Бог има предвид нашето щастие, защото Той се проявява във всички.
към беседата >>
54.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Личното
чувство, това е набрана енергия, която трябва да туриш в работа, дето трябва.
(втори вариант)
А личните чувства и вашта индивидуалност е по-долу. Вие имате тогава наклон и ще искате да се проявите. Къде ще бъде тогава основният тон? Личните чувства ще ви създадат голяма неприятност, те ще ви турят в стълкновение с окръжаващите. Искаш да снемеш свой противник.
Личното
чувство, това е набрана енергия, която трябва да туриш в работа, дето трябва.
Това е бомба. Тази бомба трябва да я изпразниш по един много разумен начин и да я впрегнеш на работа. Вие сами си създавате нещастия, като искате да сломите това, което имате. Няма какво да го сломявате. Това е една енергия, турена на работа.
към втори вариант >>
55.
Духът дава живот
,
НБ
, София, 8.1.1933г.,
Ние се спираме върху
личното
.
Не му казвай, кажи му, че има дарби – не са развити. Не да му кажеш, че е лош човек, та да се поправи. Тия неща не са възпитателни.“ Сега да се върнем. Духът е, който дава живот.
Ние се спираме върху
личното
.
Вие искате да знаете какво ли аз искам да ви кажа. Аз не искам да повярвате в това, което ви казвам, нито аз искам да ви кажа какво мисля. То не е меродавно в дадения случай. Аз искам да ви изнеса един факт, какво нещо е истината в света, какво нещо е природата в света, какво нещо е тя като един инструмент, който обединява всичките хора и изисква от всички един отличен ум – от мене, от вас, от всинца ни изисква. Абсолютно никаква лъжа – нито бяла, нито черна.
към беседата >>
56.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Аз не съм за личния живот, или за
личното
благо.
И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот.
Аз не съм за личния живот, или за
личното
благо.
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото.
към беседата >>
Аз не съм за личния живот или за
личното
благо.
(втори вариант)
И да се страхуваме и да не се страхуваме, това което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: Ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите светицата си само и да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот.
Аз не съм за личния живот или за
личното
благо.
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покваряването на един човек е покваряване на цялото човечество. Такъв е принципът: Принципът на цялото е принцип на единичното и обратното. Защото всеки човек е орган на цялото човечество. Нали вие знаете, ако заболее един от вашите органи, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато той оздравее.
към втори вариант >>
57.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Някой е по
личното
разбиране, но страданието, то не е желателно.
(втори вариант)
Онзи, който е направил, е допринесъл погрешка, но много малка погрешка с големи последствия, но е неизбежно. Вие страдате, но от какво зависи страданието ви? Страданието си е страдание. То е допуснато. Нашите разбирания са различни.
Някой е по
личното
разбиране, но страданието, то не е желателно.
Няма какво да причиняваме страдание, болка. Ако аз увия пръста си, ще зависи от степента. Но колкото повредата е по-голяма, толкова и страданието е по-голямо, и обратно. Та казвам сега, тия контрастите ги оставете. Силните контрасти.
към втори вариант >>
58.
Прав и крив път
,
УС
, София, 19.3.1933г.,
Ти ще минеш без нови дрехи заради
личното
щастие на младия момък.
– Защо няма конци? – Защото младият момък, за да се срещне навреме със своята възлюбена, затворил магазина си по-рано от определеното време. Ти не си могъл да си купиш конци и съжаляваш, че дрехата ти остава незавършена. Момъкът казва: „Като се оженя, навреме ще отварям магазина и ще задоволявам нуждите на клиентите си“. – За него този аргумент е задоволителен, но тебе задоволява ли те?
Ти ще минеш без нови дрехи заради
личното
щастие на младия момък.
Казвам: Личното щастие не разрешава въпросите. Ако ти страдаш цял ден, а друг някой е щастлив, какво придобиваш? Животът ти осмисли ли се? Личното щастие не прави човека щастлив. В древността един адепт, като изучавал еврейската кабала, дошъл до числото десет.
към беседата >>
Казвам:
Личното
щастие не разрешава въпросите.
– Защото младият момък, за да се срещне навреме със своята възлюбена, затворил магазина си по-рано от определеното време. Ти не си могъл да си купиш конци и съжаляваш, че дрехата ти остава незавършена. Момъкът казва: „Като се оженя, навреме ще отварям магазина и ще задоволявам нуждите на клиентите си“. – За него този аргумент е задоволителен, но тебе задоволява ли те? Ти ще минеш без нови дрехи заради личното щастие на младия момък.
Казвам:
Личното
щастие не разрешава въпросите.
Ако ти страдаш цял ден, а друг някой е щастлив, какво придобиваш? Животът ти осмисли ли се? Личното щастие не прави човека щастлив. В древността един адепт, като изучавал еврейската кабала, дошъл до числото десет. За да изучи добре законите на това число, той решил да се ожени десет пъти.
към беседата >>
Личното
щастие не прави човека щастлив.
– За него този аргумент е задоволителен, но тебе задоволява ли те? Ти ще минеш без нови дрехи заради личното щастие на младия момък. Казвам: Личното щастие не разрешава въпросите. Ако ти страдаш цял ден, а друг някой е щастлив, какво придобиваш? Животът ти осмисли ли се?
Личното
щастие не прави човека щастлив.
В древността един адепт, като изучавал еврейската кабала, дошъл до числото десет. За да изучи добре законите на това число, той решил да се ожени десет пъти. Оженил се за една жена и скоро я напуснал. Така се женил той още девет пъти и все напущал жените си. Като останал отново сам, той си казал: „Нищо не научих от своите женитби.
към беседата >>
59.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Личното
в природата има много лоши последствия.
(втори вариант)
Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи.
Личното
в природата има много лоши последствия.
Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош.
към втори вариант >>
60.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Това е плочата само, когато вие дойдете в
личното
.
(втори вариант)
Каквото решение дадат, вие вървете по техния съвет. Има един начин. Казвате: „Духът да говори.“ То е особено. Пазете се, защото не всичко, което хрумне в ума, Духът говори. Не мислете, че когато една плоча се върти и говори, Духът говори.
Това е плочата само, когато вие дойдете в
личното
.
Най-първо във вас трябва да дойде Духът, той предшествува любовта. Абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение, никаква ревност, никаква злоба. Човек да се намери в тихо положение, да е разположен, да има разположение към всичките хора, готов е да направи услуга към когото и да е. След туй чуе един тих глас, ще каже: „Иди по този път.“ Няма да питаш: „Ще стигна ли или не? Мъчнотии ще има ли по пътя?
към втори вариант >>
61.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за
личното
си повдигане.
Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота си. Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи, човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш!
Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за
личното
си повдигане.
Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн. Идея трябва да имате всички!
към беседата >>
62.
Истинската добродетел
,
УС
, София, 19.11.1933г.,
Едно от хубавите неща, които виждам в Христа, това е
отличното
търпение.
В неговите постъпки няма нищо криво. Та казвам: Като се стремите към по-добър живот, вие често се сравнявате с хората. Добре е някога да следваме хората, но те не могат да бъдат образец за един правилен живот. Запример вие имате Христа като образец. Той може да ви послужи да бъдете смели, решителни, да носите страданията с търпение.
Едно от хубавите неща, които виждам в Христа, това е
отличното
търпение.
Аз виждам голямото геройство на търпението. Един човек, който в отрицателния смисъл на живота може да изнесе всички противоречия! А, другояче, ние сме заети само с дребнавите работи на живота. Така не може да бъдем щастливи. Ние искаме да бъдем щастливи на Земята, но щастието другояче не може да дойде.
към беседата >>
63.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Англичанинът, запример, ви говори
личното
местоимение „аз“.
Това са изключителни условия, при които някой път може да изгубиш някои неща. Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици. По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете.
Англичанинът, запример, ви говори
личното
местоимение „аз“.
[Това] показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения.
към беседата >>
[Това] показва колко силно е
личното
чувство.
Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици. По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете. Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“.
[Това] показва колко силно е
личното
чувство.
Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения. Може би англичаните климатическите условия са ги поставили в затворен живот; тази мъгла ги е заставила много да мислят.
към беседата >>
64.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Туй, което е
безличното
в света.
(втори вариант)
Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал.
Туй, което е
безличното
в света.
Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта.
към втори вариант >>
65.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
Обаче, човек е погълнат от личния живот, от
личното
разбиране, в следствие на което всеки иска да бъде щастлив на земята, и като не успява в това, чуди се защо работите му не стават така, както той иска.
Някои от тях са направили изчисления и казват, че сегашното знание, което хората имат, може да се събере в 99 книги, като Библията. Ако това знание се напечата в мозъка, ще остане место още за 999 книги, като Библията. Богати условия има човек за своето развитие. Значи той едва е започнал да учи. Това показва, че човек има голямо бъдеще в общото, в цялото човечество.
Обаче, човек е погълнат от личния живот, от
личното
разбиране, в следствие на което всеки иска да бъде щастлив на земята, и като не успява в това, чуди се защо работите му не стават така, както той иска.
Много проста е причината. Той не успява, защото не знае. Ако един човек вземе цигулката и не знае да свири, ще кажете, че така е роден. Не, не е учил. Който е учил, той ще вземе цигулката, ще знае да свири.
към беседата >>
66.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Англичанинът непременно ще започне с
личното
местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно.
Англичанинът непременно ще започне с
личното
местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната. Значи английското „ай“ има три различни значения.
към беседата >>
67.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Вие ще кажете: „Ние не се нуждаем от разясненията.“ Прави сте, но да се разбере една идея – той поддържа закона на
безличното
.
(втори вариант)
Да ги заведе, значи да имат неговото разбиране. А много мъчно се предава вътрешното разбиране. Метафизически толкова забутана е тази идея, че самата идея остава смътна. „Елате, казва, е мене.“ Питам тогава, Кришнамурти кой заведе при неговия възлюбен?
Вие ще кажете: „Ние не се нуждаем от разясненията.“ Прави сте, но да се разбере една идея – той поддържа закона на
безличното
.
А вие ще разберете, той казва, човек не трябва да води един личен живот, безлично трябва да живее. Под думата „безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен.
към втори вариант >>
68.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
Като се съблече гол, човек се освобождава от
личното
гледане на нещата.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи. Казвате: Какво ще остане от нас, като ни съблекат голи? Това да не ви смущава.
Като се съблече гол, човек се освобождава от
личното
гледане на нещата.
Няма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят. Ще каже някой, че бил професор, че държал двеста-триста лекции на студентите. - Това е било за негово лично благо. - Ама аз съм бил слуга, носил съм вода на господаря си.
към беседата >>
69.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Сега аз изключвам
личното
благо.
При това положение вие трябва сами да направите опита. Сега кажете: Господи, ако ми върнеш живота, ще повярвам вече в тебе. И ще видите, че най-малко след една седмица вие ще бъдете здрави. Трябва ли да се съмнявате и след това? Тези опити можете да ги направите и сами да се уверите в истинността на думите ми.
Сега аз изключвам
личното
благо.
Това не значи, че под името Божие вие трябва да криете своите престъпления. Често хората под името Божие крият своите престъпления. Не е въпросът: Когато някой иска да прокара свои лични интереси или цели, да поддържа, че Бог съществува, а когато не иска да даде нещо, да Го отрича. Един мъж казва на жена си: Ще знаеш, че аз съм Господ. Каквото ти кажа, това ще вършиш, аз съм Господ.
към беседата >>
70.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Отличното
изучаване на геометрията.
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите? Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви.
Отличното
изучаване на геометрията.
За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва.
към беседата >>
71.
Двата полюса. Мъжът и жената
,
МОК
, София, 5.7.1935г.,
Какво нещо е физическото недоволство,
личното
недоволство и моралното недоволство?
Той е път, посока на движение. Ако искаш да се освободиш от някои противоречия, които съществуват в тебе, трябва да започнеш да произнасяш гласната "И" дълго време и в тебе ще се роди един вътрешен път. Туй противоречие, което съществува, постепенно ще се премахне. Да допуснем, че вие имате известно недоволство. Какво нещо е недоволството?
Какво нещо е физическото недоволство,
личното
недоволство и моралното недоволство?
Има едно естествено недоволство. От какво произтича естественото недоволство? – От яденето. Щом не ядеш както трябва, недоволен си. Някой път си недоволен от себе си, не се харесваш, има защо.
към беседата >>
72.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
И
личното
местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад. Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
И
личното
местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста.
към беседата >>
73.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
У него
личното
чувство е развито, има мнение за себе си.
Той казва: "Не искам." Ако светне моят кръст, ще отиде и джубето* ти, и всичко. Той ми казва: "Ти говориш с алегории." После дойде и неговата светица. Той казва: "Аз се свързах вече." И затова носиш този кръст на челото си. Обвързал се с жена. Виждам, че тя има отличен ум, той дължи много на нея.
У него
личното
чувство е развито, има мнение за себе си.
Той ме гледа, да не би някак да го надхитря. И разсъждава: "Опасни са тия времена. Могат да ме оплетат." Казва ми: "Отвсякъде може да дойде дяволът." Страх го е. Той не иска да каже, но има тази мисъл: "Може и през вас да мине дяволът." Ако беше казал така, щях да му кажа: Слушай, ангелът ти е още слаб. Аз имам един дявол – мога да те кача на него, да си отидеш у дома, да не ходиш пеш.
към беседата >>
74.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Освободете се от
личното
гледане и схващане на нещата.
(втори вариант)
И кучето живее, макар че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия живот. Всеки е опитал живота и неговите блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителността е друга. Колкото и да отрича нещата, човек не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нещата, но не и да повлияе на тяхното съществуване.
Освободете се от
личното
гледане и схващане на нещата.
някой казва, че всяко нещо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всяко нещо приятно за вас е добро; и не всяко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятните за вас неща са приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне в някой джоб и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обран. Казано е в Библията: „Не кради!
към втори вариант >>
75.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима
безличното
, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свързан с личния живот.
Всички хора търсят щастието. Аз съм чел за щастието. Определили са щастието. Има една книжка написана, Кришнамурти обосновава своето учение за щастието. Той не говори за любовта, казва: „Елате да ви заведа при този, дето се намира щастието.“ Хубаво е, както е описал, и доста потънко.
Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима
безличното
, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свързан с личния живот.
Той трябва да изхвърли личността. Да стане безличен, само така може да бъде щастлив. Докато ти мислиш, според неговото учение... не според неговото учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че си учител, ти не можеш да бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че си жена, че си мъж, че си дете, ти не можеш да бъдеш щастлив. И докато ти мислиш, че си богат, че те докачил някой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицателното, ти не можеш да бъдеш щастлив. Той казва: безличното е да считаш благото на всички хора като че е твое благо.
към беседата >>
Той казва:
безличното
е да считаш благото на всички хора като че е твое благо.
Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима безличното, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свързан с личния живот. Той трябва да изхвърли личността. Да стане безличен, само така може да бъде щастлив. Докато ти мислиш, според неговото учение... не според неговото учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че си учител, ти не можеш да бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че си жена, че си мъж, че си дете, ти не можеш да бъдеш щастлив. И докато ти мислиш, че си богат, че те докачил някой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицателното, ти не можеш да бъдеш щастлив.
Той казва:
безличното
е да считаш благото на всички хора като че е твое благо.
И да си доволен. И в погрешките на всички хора да виждаш своите погрешки. И в доброто на всички хора, и в техните погрешки да виждаш своите погрешки. Е, как ще разберете това сега? Туй е цяла метафизика.
към беседата >>
76.
Той създава / Аз го създадох!
,
УС
, София, 27.9.1936г.,
Да живееш в
безличното
състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях.
Животното не може да каже „аз“. То живее в общото съзнание. Човек, обаче, се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество. Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние.
Да живееш в
безличното
състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях.
Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл. – „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в безличното състояние? “ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие.
към беседата >>
Мислете върху
безличното
състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл.
Човек, обаче, се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество. Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това?
Мислете върху
безличното
състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл.
– „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в безличното състояние? “ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. – „Буква ли е Бог? “ – Повече от буква.
към беседата >>
– „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в
безличното
състояние?
Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл.
– „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в
безличното
състояние?
“ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. – „Буква ли е Бог? “ – Повече от буква. – „Личност ли е Той?
към беседата >>
77.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Значи те имат съзнание – у англичаните
личното
чувство за самоуважение е силно развито.
А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия. Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“.
Значи те имат съзнание – у англичаните
личното
чувство за самоуважение е силно развито.
И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум. Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница.
към беседата >>
У англичаните
личното
чувство на самоуважение е силно развито.
(втори вариант)
Най-бедните родители родили алчността. Най-бедните родители в умствения свят родили гордостта. Гордостта показва, че е родена при много лоши условия, но умствени, не физически. Англичаните имат едно самочувствие и казват: “Аз съм англичанин.” Питал съм ги: “В какво седи силата на англичанина? ” Казва: “Законът на природата е закон на Англия.” Значи те имат съзнание.
У англичаните
личното
чувство на самоуважение е силно развито.
И стежнолюбието у англичаните е силно развито. Той има развити лични чувства, но и сърце има. Има практичен ум. От дълги години са дошли до положението, да не очакват, но навреме да си свършат работите. Англичаните се отличават и по това, че те не бързат, но имат търпение, разум.
към втори вариант >>
78.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
На български може да се употреби без
личното
местоимение.
(втори вариант)
Има закон, всяка дума как трябва да се тури. На български може да кажете: “Мисля”. Англичанинът не може да каже “мисля”. Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен.
На български може да се употреби без
личното
местоимение.
Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е.
към втори вариант >>
Окончанието показва
личното
местоимение.
(втори вариант)
И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола.
Окончанието показва
личното
местоимение.
Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори.
към втори вариант >>
79.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Личното
щастие не прави човека щастлив. Защо?
Там пише още така: „На любители не се позволява да влизат в тази библиотека.“ Отвън могат да седят, но вътре не им се позволява да влизат. Онези, които търсят своето лично щастие, могат да седят отвън, там да наблюдават и да гледат, но вътре не им е позволено да влизат. Идеята седи в това. Човек търси своето лично щастие, но то не може да бъде негов идеал. И да го търси, той никога няма да го намери.
Личното
щастие не прави човека щастлив. Защо?
Понеже щастието не зависи от човека. Ако си дете, щастието ти зависи от твоята майка и от твоя баща. Ако си женен, щастието ти зависи от твоята жена. Ако си чиновник, щастието ти зависи от твоя господар, от твоя началник. Ако си министър, щастието ти зависи от царя.
към беседата >>
80.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Той е надживял
личното
.
Но ако жената иска да бъде винаги жена и ако мъжът иска да бъде винаги мъж, тогаз ще има стълкновение. За да обичаш някого, трябва да си готов да вземеш неговото положение и той трябва да вземе твоето положение. Един цар трябва да вземе положението на поданиците и обратното. Казва единият: „Ела на моето място и аз ще бъда на твоето“. Като обичаш някого безразлично е да слезеш при него или да се качиш.
Той е надживял
личното
.
Вие искате да бъдете ангели, питате: „Дяволи има ли в ада? “ Че адът е вътре във вас. От пъпа надолу вие сте цял един ад. Къде е раят? – От пъпа нагоре до главата е рай.
към беседата >>
81.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради
различното
разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората.
Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради
различното
разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено. Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време.
към беседата >>
82.
Качества на ума, сърцето и тялото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1937г.,
На турски език думата „бен" означава
личното
местоимение „аз" – влю-бен.
в Бога, трябва ли да се безпокои? Някой казва, че е влюбен, а при това е недоволен. – Защо? – Защото влюбването не е любов. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат.
На турски език думата „бен" означава
личното
местоимение „аз" – влю-бен.
Значи, влюбеният обича себе си. От памти века досега всички хора са били влюбени само в себе си, но тази любов нищо друго не им е донесла, освен страдания и смърт. Влюбеният е много чувствителен, лесно се обижда. Най-малкото нещо е в състояние да го изкара вън от релсите на неговото равновесие. Като знае това, човек трябва да люби не себе си, но Бога.
към беседата >>
83.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Хубаво нещо е и
личното
, индивидуалното, но без цялото, то нищо не представя.
Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света.
Хубаво нещо е и
личното
, индивидуалното, но без цялото, то нищо не представя.
И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, какво неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво? Може ли дървото да има някакво пристрастие към един или към друг лист? По едно стечение на обстоятелствата един лист може да се намира на северната, а друг на южната страна. Тези листа, които се намират на юг, често пострадват повече, но пък придобиват и по-големи блага.
към беседата >>
Аз не говоря за
личното
добро, да направите добро на някого.
Ти нищо не можеш да станеш, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на живота. Доброто е основа на живота. Това трябва да го знаете. Само по този начин може да имате успех в живота.
Аз не говоря за
личното
добро, да направите добро на някого.
Вие трябва да имате добро сърце, не в смисъл добро разположение, но сърце, което твори, което създава нещата. Мнозина питат: „Защо трябва човек да бъде добър? “ Човек трябва да бъде добър, защото върху доброто се основава неговият живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия тебе.
към беседата >>
84.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
Не се самозаблуждавайте, правете разлика между
личното
и Божественото.
Вие не можете да изпълните любовта, ако нямате знания. А за да можете да приложите това знание, Вие трябва да имате истината в себе си. Това са методи. От любовта, човек трябва да мине към Мъдростта и Истината. Това са формите, през които човек трябва да мине, за да станат понятни на човека.
Не се самозаблуждавайте, правете разлика между
личното
и Божественото.
Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов.
към беседата >>
85.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Ти за да опитомиш, туй което хапе в твоята мисъл, в твоите чувства, туй
личното
е, какво трябва да туриш на мястото на „аз“.
„З“-то трябва да се опитомява. Англичаните казват „ай“. В руския е „я“. Точно обратното на английското. Когато ние казваме „аз“, в зъбите с това „з“ хапене има.
Ти за да опитомиш, туй което хапе в твоята мисъл, в твоите чувства, туй
личното
е, какво трябва да туриш на мястото на „аз“.
Затуй българският народ не казва „аз“, но казва „ас“. Народът усеща, че друго трябва да се тури на мястото на „З“-то. При „аз“ на небцето си туряш езика, при „ас“ е малко по-добре. Трябва да смекчите. Запример, англичаните смекчават „р“-то.
към беседата >>
86.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Въпреки това, от
различното
съчетание на тези букви се образува човешката реч.
Той е син на любовта. Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание?
Въпреки това, от
различното
съчетание на тези букви се образува човешката реч.
В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други. Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме.
към беседата >>
87.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
На английски непременно трябва да туриш
личното
местоимение „аз“.
– Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго. За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа. На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“.
На английски непременно трябва да туриш
личното
местоимение „аз“.
Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване. Англичанинът ще каже: „Аз казвам“. Така, той не може да се освободи от отговорност.
към беседата >>
88.
Резултати и последствия
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Личното
щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява.
Следователно, за да бъдете доволни, дръжте в ума си мисълта, че за създаването на красивия свят, в който живеем, безброй същества са станали жертва, в смисъл, безброй същества са пожертвали своето лично благо. С други думи казано: безброй същества са внесли своите капитали за общото благо, без да очакват някакви лихви. Те са направили грамадни жертви, с единственото желание бъдещото поколение да се радва на живота. Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят.
Личното
щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява.
Човек не може да бъде щастлив, ако не е обичан. За да бъде обичан, той трябва да е направил нещо, освен за себе си, още и за своя ближен. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието й е красиво, когато има нещо ценно написано в нея. Няма ли нещо ценно в нея, тя нищо не струва. И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е на-писал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
към беседата >>
Личното
щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява.
Следователно, за да бъдете доволни, дръжте в ума си мисълта, че за създаването на красивия свят, в който живеем, безброй същества са станали жертва, в смисъл, безброй същества са пожертвали своето лично благо. С други думи казано: безброй същества са внесли своите капитали за общото благо, без да очакват някакви лихви. Те са направили грамадни жертви, с единственото желание бъдещото поколение да се радва на живота. Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят.
Личното
щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява.
Човек не може да бъде щастлив, ако не е обичан. За да бъде обичан, той трябва да е направил нещо, освен за себе си, още и за своя ближен. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието й е красиво, когато има нещо ценно написано в нея. Няма ли нещо ценно в нея, тя нищо не струва. И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е на-писал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
към беседата >>
89.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Страхът има само предвид
личното
.
Но сега соломоновото правило не е вярно. Начало на Божията мъдрост е разумността. Сега законът е друг. Страхът не е важен елемент. По какво се различават разумността и страхът?
Страхът има само предвид
личното
.
Тебе те е страх за твоя собствен живот. Разумността има съвсем друго начало. Разумността разглежда нещата изобщо. Тя разглежда не твоя индивидуален живот, но разглежда твоето отношение към всички същества, какви трябва да бъдат. Страхът разглежда в дадения случай твоето положение.
към беседата >>
90.
Събиране и раздаване, заробване и освобождаване
,
НБ
, София, 16.4.1939г.,
Затова, именно, се проповядва
личното
изправяне.
Всички недъзи на хората са вътре в тебе. И всички добродетели на хората са пак вътре в теб. Следователно ти не можеш да говориш за другите хора. Ако ти изправиш себе си и светът ще се изправи. Така седи въпросът.
Затова, именно, се проповядва
личното
изправяне.
Всеки човек трябва сам себе си да изправи. От вас зависи изправянето на света. Мнозина очакват да дойде Духът у тях, че тогава да работят за своето изправяне. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека Бог е вложил всичко в него.
към беседата >>
91.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на
личното
местоимение „Той“.
Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го?
Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на
личното
местоимение „Той“.
Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия.
към беседата >>
92.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Сега аз искам да се освободите от
личното
схващане на нещата.
Всичката погрешка седи още в това, че човек е станал преждевременно учен. Всички хора страдат от това, че са презрели. В Божествения свят плодовете никога не презряват. Те постоянно зреят, без да гният. Следователно това, което се разваля, което изменя своето естество, не е от Божествената градина, нито от Божествената природа.
Сега аз искам да се освободите от
личното
схващане на нещата.
Някой казва: „Като говори Учителят, сега да видим какво ще каже за нас.“ Аз нищо няма да кажа за вас. Но казвам: Когато вятърът духа, какво иска да каже? Вятърът няма предвид вас. Той има съвсем друга цел. Той е дошъл между дърветата да направи една разходка и да им държи една педагогическа лекция.
към беседата >>
НАГОРЕ