Търсене в текстове за 'Личното'

Често проявяваше интерес и към личното ми творчество.
Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост. Когато се виждахме - споделях записаното в бележника. Често проявяваше интерес и към личното ми творчество. Така протичаха дните на нашето дълбоко идейно приятелство. Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път.
към текста >>

5. ІІІ.69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ

Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи.
69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ При една от екскурзиите на Витоша бяхме останали до по-късно и се прибирахме късно привечер. Трябваше да слезем в село Симеоново. Беше хубава лятна вечер. Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи. Една сестра възкликна: „Вижте, Учителю, каква хубава картина. Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят. Те блещукат, или светят, в зависимост от светлината си." Ние спряхме и се гледаме. „Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю? " „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание.
към текста >>

И по степента на светлината, която той отделя от съзнанието си, може да се съди за неговото духовно развитие и за силата на ума му." Ние сме застанали и гледаме долу ту големите лампи на уличното осветление, които светят, ту онези светлинки, които едва блещукат.
Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят. Те блещукат, или светят, в зависимост от светлината си." Ние спряхме и се гледаме. „Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю? " „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание. Но само когато човек се пробуди за Бога, може съзнанието му да отделя светлина. И по степента на светлината, която той отделя от съзнанието си, може да се съди за неговото духовно развитие и за силата на ума му." Ние сме застанали и гледаме долу ту големите лампи на уличното осветление, които светят, ту онези светлинки, които едва блещукат. Правим сравнение. Искаме да бъдем като тези улични лампи. Но друг определя силата на светлината на нашето съзнание. То се определя от Невидимия свят. А долу в града има много домове, които тъмнеят.
към текста >>

6. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите.
Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа.
към текста >>

7. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса.
към текста >>

8. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите.
„Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра.
към текста >>

9. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

След тайната молитва и след като всеки един ученик си записва в личното молитвено тефтерче своята молба, то Учителят става и започва да произнася обикновеното си Слово преди Новата година.
Без изключение те се сбъдваха и когато се събирахме отново в края на годината Учителят запитваше: „Има ли някой от вас на когото не му се е сбъднало желанието? " Всички онези, които бяха присъствали предната година отговаряха в глас: „Учителю, всичко се сбъдна". Ето така брат Крюгер вместо в тайната молитва и в тефтерчето да си отбележи онази молба, за която ако се изпълни ще му се разрешат всички негови проблеми и задачи, за които бе дошъл да разпитва Учителя и да иска помощ от него, то най-внезапно той отправя друга тайна молитва. Пожелава през тази година да познае Божията любов, Божията мъдрост и Божията Истина. Обикновено това са думи и това са символи на едно знание, което е недостъпно за човешките умове, макар че Учителят много пъти говори за тях в своето Слово. След тайната молитва и след като всеки един ученик си записва в личното молитвено тефтерче своята молба, то Учителят става и започва да произнася обикновеното си Слово преди Новата година. Такива слова срещу Нова година има публикувани няколко. Те бяха много важни за нас, защото в това Новогодишно Слово Учителят казваше с какви проблеми ще се сблъскаме през следващата година, какви събития ще дойдат в този народ и какви ще бъдат съдбините на света. Учителят започва своето Слово и се обръща към брат Крюгер и той вижда как от очите на Учителя излизат няколко лъча от светлина и го пронизват. После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето. Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя.
към текста >>

10. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>

11. 190. РУЖА ИВАНОВИЧ

Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство.
Но стаичката и двора където се пълнеше в неделни дни стана тясна и приятелите намериха други подходящи салони където да се събираме. По едно време се използваше клуба на партийната групировка радикали, намиращ се на ул. „Кърниградска". По-късно беше нает салона на Ружа Иванович. Тя беше шивачка-модистка, имаше шивашко ателие и вечерно време тя отстъпваше своето ателие, което се намираше на ул. „Витоша" и там се събираха приятелите, а Учителят държеше своите беседи. Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание. Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни.
към текста >>

Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г.
Тя беше шивачка-модистка, имаше шивашко ателие и вечерно време тя отстъпваше своето ателие, което се намираше на ул. „Витоша" и там се събираха приятелите, а Учителят държеше своите беседи. Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание. Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г.
към текста >>

12. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

от съдебния инспектор при столичното градоначалство г.
С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с.г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
към текста >>

13. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя.
Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа. Много пъти се събирахме около него и по различни поводи бе казал: „Моето отношение към учениците никой не го знае. Това, което виждате отвън - това са методи". И ние виждахме само методите и по тях съдехме за отношението на Учителя към учениците. И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя. Това се правеше за неговото усъвършенствуване. Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите.
към текста >>

14. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в спомените, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности.
Трябва да се провери тя подчинява ли се на законите от неговото Слово. Това е единственият критерий. Ето защо в моят разказ аз от време на време цитирам мисли на Учителя, които ги изваждам от моята тетрадка. Всички изказвания на Учителя за мен бяха стенографирани тогава и преписани в две големи тетрадки. На земята Най-важното за човека е личността му, която предава различно събитията. И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в спомените, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности. Всички опитности, които ви разказах се отнасяха за живи хора, които се движеха на Изгрева, които имаха имена, адреси, рождена дата и свой път. Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя.
към текста >>

15. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

ТОМ 7

В единия действува личното, егоизма, в другия действува Духа, Любовта и свободата.
А силата й се прилага като поставяме тялото си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участва. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта, според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действува Духа, Любовта и свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забавления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора. Найден да чете отначало Евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на почивка и връзка с Небето.
към текста >>

16. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“.
В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона.
към текста >>

360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо.
В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава? И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското духовенство, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит. Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука.
към текста >>

17. 9. Къщната помощница Петранка

ТОМ 7

По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и от Петър става на Петранка.
“ Учителят се засмял и рекъл: „Петранка“. А тя с учудване възкликнала: „Какво казахте? “ „Рекох, Петранка. Петранка свърши всичко.“ И с пръст посочил себе си. Юрданка стои и се чуди. По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и от Петър става на Петранка. Значи Учителят е ошетал всичко. С това Той е искал да покаже, че трябва братята и сестрите да си помагат и не трябва да оставят работата само на едного. След малко Учителят добавил: „Рекох, че днес също ще има много гости и трябва да бъде навсякъде чисто“. Същата вечер дошли гостите, вечеряли, разговаряли и накрая Учителят се обърнал към сестрите: „Ха, помогнете на Юрданка да прибере масата“. Скачат сестрите и за кратко време ошетали всичко.
към текста >>

18. 45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ

Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство.
Ако той разбира, той ще се отнася по-друго и ще се освободи от кармата, която има между двама ви." Приближи Савка. Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето.
към текста >>

19. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата.
Упълномощавам д-р Вергилий Кръстев да издаде на книгопечат спомените написани лично от брат ми Галилей Величков, както и онези спомени, които той лично записа от него, да ги подготви за печат и да ги издаде, като автора е Галилей Величков. 11. Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опигностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г.
към текста >>

20. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното.
Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото. Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното. Мили Арлет и Жан-Луи, аз дълбоко ви уважавам и вярвам, че вие сте трезви хора, които ще успеят правилно да се ориентират в лабиринта на сложния път на човешката душа към Истината. Като се видим на Рила ще поговорим повече по всички въпроси. Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна Бележка на редактора: Всичко е казано и написано. А сега имат думата Небесните сили, които ще задвижат окултния закон за съхранение Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А то е дадено така: „Мечът на Духа е Словото".
към текста >>

21. 13. ПОДУХ МУЗИКАНТ

Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя.
Влюбих се в Неговата музика. Открих я за себе си. Имам 85 аранжирани за солисти и камерен оркестър пиеси, песни на Учителя. Имам много собствени композиции. Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя. Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София.
към текста >>

22. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос.
Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света.
към текста >>

Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции.
- "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
към текста >>

23. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата.
92-93: "Преди това още в 1895 г. той издаде своята книга "Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребност да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното и достъпното за нашето триизмерно възможности знание." Никола Нанков: Книгата "Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на Велчев в гр. Варна. Всеки може да се увери в това като вземе първото издание на книгата, където на първата заглавна страница е отпечатана годината, печатницата и града. По време на отпечатването й, Учителят няма ученици, за да я разпространяват. За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр.
към текста >>

24. 95. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 9

Но в тези борби в основата е това, различното гледане на приятелите, различно.
Къде е бил контролът му? Разбирате ли? Той стана безотговорен. С това е ясно, че той е услужил на тях нали, дал им е сведения и т.н. Това Господ знае повече. Но в тези борби в основата е това, различното гледане на приятелите, различно. И ние нямахме широтата и опитността, която Учителят имаше. Той умееше да примирява тези неща, а ние не се опитахме даже да ги примирим. Това е грешка. Можехме, поне опит да бяхме направили, нали. Можехме да не успееме, но опит бяхме длъжни да направим.
към текста >>

25. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

С желанията на животинската природа да се справяме, с човешката природа, тази докачливостта, личното у човека, което е.
Духът е Божественото, което всеки носи в себе си. За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека. Не влиза Духът в кочина. А ние носим още в себе си животинска природа, човешка природа. С тези природи ние трябваше някак да се оправяме. С желанията на животинската природа да се справяме, с човешката природа, тази докачливостта, личното у човека, което е. Тези неща бяха така проблемни на нашият живот. А пък Учителят непрекъснато даваше знание за това, как да става. Като сте чели беседите вие виждате това знание, че е давано. Интересно, че Учителят не даде това знание в една система. Той не го изложи: Първо, второ, трето, в точки както прави светът, защото това нещо не може да се изложи така.
към текста >>

26. ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН /9.1Х.1940 год., 10 ч. - Изгрев/

ТОМ 9

Да се върнем пак към символичното понятие „Българин".
Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая. Из-рая, а пък българин - който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излизали сте от рая; после ще станете Българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Да се върнем пак към символичното понятие „Българин". Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да вързва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая - него можете да слушате: Защо? Защото Бог го е кръстил. Името „българин" не е произволно дадено. То съдържа велика Божествена идея.
към текста >>

27. 02 - 09. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ТОМ 10

Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя.
Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя.
към текста >>

28. 09 - 357. КАК ДА СЕ МОЛИМ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Бе минало половин година от този разговор, когато почна евакуацията на столичното население.
357. КАК ДА СЕ МОЛИМ Веднъж, при една среща с Учителя го попитах: „Учителю, как да се молим - прави, с вдигнати или със спуснати ръце? " - „Според случая", ми каза той и млъкна. Не го разбрах, но не смеех да го попитам повече. Това ще да е било през 1942 година. Бе минало половин година от този разговор, когато почна евакуацията на столичното население. Операта се евакуира в град Брезник. Аз и още една колежка бяхме в частна къща. През нощта почна престрелка. Чуваше се куршумите как пиукат и удрят по стените. Веднага се пъхнахме под леглата.
към текста >>

29. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

ТОМ 10

За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя.
Такъв е бил и заветът на Учителя: Бялото Братство трябва да предаде и утвърди в България. Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго. Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил на земята." И така от скромен медицински фелдшер, Георги Куртев израства в духовна личност, която съсредоточи около себе си едно звено от предани братя и сестри. Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят. След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя. За него това е било най-голямото му съкровище, материалните блага за него бяха без значение. Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение. Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта. Нека отдадем и признаем завинаги тази негова заслуга за нашия град. Неговият благ образ и неговото дело ще носим в душите си.
към текста >>

30. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще.
5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви. За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро.
към текста >>

31. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

За тях най-важното е личното забогатяване.
14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ През 18 век турското правителство започнало да поставя на престола на Влашко и Молдова представителите на фанариотските династии на Цариград и така осигуряват местните влашки и молдовски войводи от властта. Част от предишната византийска аристокрация, която има достъп до високи постове в османското управление живеят в квартал фанар в Истамбул и затова са наричани фанариоти. Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо.
към текста >>

32. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо.
Архангел Михаил" в гр. Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя. Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство.
към текста >>

33. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Те означават личното и общото развитие на човечеството.
Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Спас Димитров, и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която gage някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
към текста >>

34. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

То се отнася до личното достойнство на човека.
Вечерно време, като си седите, няма да мислите само заради вас, но ще размислите за кого мисли Господ и вие ще мислите за него. Тогава аз ще ви задам следующия въпрос. Вие следвате в един клас и сте около 30 ученика - възможно ли е, след като сте следвали няколко години заедно, да бъдете груби едни към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? То се отнася до личното достойнство на човека. То не е едно спомагателно средство. Честността е нещо морално. Като мислите разумно, не ви подобава да бъдете безчестни! Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш.
към текста >>

35. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

ТОМ 12

Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека.
И тогава казваме: „Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара. Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: милосърдие, любов към Бога и съвестта. Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна.
към текста >>

36. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап.
Но ний поставяме въпрос: може ли Комунистическата партия в България да ни посочи даже и един случай след 9.09.1944 г. последовател на Учителя Дънов да се е изказал и действувал против идването на власт в България на комунистическата партия? Верно е, че последователите на Учителя Дънов разбирахме, че с течение на времето, когато комунистическата партия в България овладее напълно властта и се справи с вражески настроените против нея лица и групи, тя основно ще промени духа на някои от своите методи, чрез които се закрепи на власт. Днес, освен че и помен не остана от революционните методи на действие, сега се държи строго на изпълнение социалистическата законност. А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на книжнината на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество? Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап. Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр. Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й).
към текста >>

37. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

Паша Теодорова

Направих й редовния сутрешен тоалет, смених личното й бельо (което ставаше всяка сутрин), смених чаршафите, настаних я на обичайното й място и докато да й предложа закуска, тя сама каза: „Няма ли да закусваме?
Бавно се възстановяваме. Липсва ни централната личност, а и самата раздяла е тежка. С. Паша ни напусна на 12 т.м. в 8 часа и 25 минути. Събуди се бодра. Направих й редовния сутрешен тоалет, смених личното й бельо (което ставаше всяка сутрин), смених чаршафите, настаних я на обичайното й място и докато да й предложа закуска, тя сама каза: „Няма ли да закусваме? " Изненада ни това й желание, защото тя през последните дни рядко приемаше храна. Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай. Пет- шест минути след това, тъй както беше полулегнала на възглавниците, съвършено тихо и безболезнено се отдели. Изпратиxa я над 100души при един хубав ред от молитви и песни проведен от Борис. Тя беше изцяло в бяло, със сериозен израз на лицето.
към текста >>

38. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

По нареждане на ЦK на Партията ме пратиха да създам и укрепвам партийни групи в столичното комисарство, заедно с Ячо Кабаивански и Аргир Алексиев.
Принудена бях да отида пак в Самоков. Моята благодетелка Паша Теодорова беше и тя напуснала през лятото София, те бяха на Рила планина отишли. Така благодарение на нейното укриване и помощ аз можах да завърша гимназия, чиито последни класове взех след 9.09.1944 година. 9.09.1944 година ме завари в Самоков. Взех участие в акциите и се върнах след това в София. По нареждане на ЦK на Партията ме пратиха да създам и укрепвам партийни групи в столичното комисарство, заедно с Ячо Кабаивански и Аргир Алексиев. Завърших гимназия и се записах да следвам химия във Висшия физико- математически факултет. Все още живеех в квартала на дъновистите по липса на квартира в града, въпреки отчаяните си опити да ми се посочи такава. В Ленинския район, където съм живяла, съм учредявала партийни и ОФ групи. Като студентка членувах в студентската партийна организация и Общия студентски съюз, Българо-съветското дружество и всички масови организации. Била съм избирана в партийни бюра зам. парт.
към текста >>

39. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

На една от главните улици в големия швейцарски град Цюрих, току-що павирана и тротоарите подновени, се виждаше, че едно дърво расте към края на уличното платно, но не е нито в единия, нито в другия край на тротоара и явно пречи на интензивното движение.
Силно впечатление правеше особената осторожност, която Учителят проявяваше да не се поврежда околната растителност. Бяхме търкулили един доста голям камък и го нагласихме на новото му място, когато Учителят се приближи и ни каза да го отместим бързо малко по-настрана. Това налагаше разбира се нов труд, който ни се видя излишен, но ръководителят на работата ни каза тихо, но определено ясно и с упрек, че като сме нагласяли камъка, сме притиснали под него едно младо стръкче смрика. Отместихме наново камъка и смриката се изправи поожулена от нашата грубовата работа. Наблюдавах след това Учителя и разбрах каква голяма нежност и внимание проявяваше към растителния живот. На една от главните улици в големия швейцарски град Цюрих, току-що павирана и тротоарите подновени, се виждаше, че едно дърво расте към края на уличното платно, но не е нито в единия, нито в другия край на тротоара и явно пречи на интензивното движение. Въпреки това дървото е непокътнато, тротоарната линия (бордюрът) е изкривен нарочно, за да се включи дървото в тротоарната площ. С такова уважение и внимание строителите се бяха отнесли към този зелен живот - никакво насилие! Двата случая, които сега споменавам, винаги изпъкват заедно, асоциативно в паметта ми - доказателство и украса на една висока култура. Слушам и чета напоследък много да се говори пише и законодателствува по въпроса за околната среда. Всички мероприятия, които се предприемат и предвиждат, ми изглеждат палиативни.
към текста >>

40. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес.
Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил. * * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек. Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес. Бог е една величина постоянна и неизменна. (А непостоянните величини ту се увеличават, ту се намаляват.) Материалният свят е променчив. Студът е един прогрес, чрез който материята се сгъстява; студът свива телата. Всякога между две противоположни състояния на човешката душа трябва да съществува една област на равновесие. Скръбта съдействува за умствената деятелност.
към текста >>

41. 3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г.

Борис Петров Шаров

В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма.
И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба. (София: Съюз на бълг. художници, 1980 г.)
към текста >>

42. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Личното отсъствуваше.
Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база. Единственото, което ни интересуваше, беше всичко, което ни помагаше да повишим енергията си и да печелим състезанията си. Всеки от нас бе преминал през различни философски учения, религии и какво ли не още, но без всякаква практическа полза. За първи път бай Сотир ни цитира какво е казал Учителят по въпроса за енергиите.
към текста >>

43. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2181-2200

ТОМ 14

Те трябва да бъдат готови да жертвуват човешкото, личното си желание.
Казвам, пиянството е нечистота, лакомията е нечистота, одумването е нечистота, завистта е нечистота. Нечистотата трябва да се изхвърли - това е хигиена. Като говоря за чистотата, това се отнася за онези хора, които усърдно работят върху себе си, имат силен стремеж към чистотата. Отношенията. 2199 Като се добере човек до Божественото разбира, че отношенията между хората са вечни и неизменни. Всички хора имат Божественото право да се обичат. Те трябва да бъдат готови да жертвуват човешкото, личното си желание. Между всички хора съществуват вечни, неизменни отношения; те трябва да дойдат до тях. Животът на човека иде отвътре. Никой отвън не може да придаде на човека живот. Това, което иде отвътре, е Божествено, то е вечно и неизменно. Истинската връзка.
към текста >>

44. 34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО

Жечо Панайотов

Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ" ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО През 1915 година, учениците на Бялото Братство бяхме поканени от Учителя на редовен събор в гр. Велико Търново. Програмата на събора се провеждаше нормално и нашите тетрадки все повече се изпълваха с бележки по изказванията на Учителя в беседите му пред нас. Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се разотидем по местоживеенето си. Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново. Някои от старите братя, все пак на изпровождане са могли да поговорят с Учителя, да им каже как ще се развият събитията. Когато след няколко дни се завърна в Бургас, Пеню Киров /ръководител на бургаското братство/, той каза „на ухо", че Учителят им обяснил доста работи и завършил с думите „Събитията ще се развиват по своя път, но вие гладни няма да останете! ". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този характер. През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България. Нямахме никакво продоволствие и се хранихме с провизиите, оказали се в няколкото войнишки колета, намерени в багажа.
към текста >>

45. 61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

покритие между наличното злато и банкнотите, които са отпечатали да бъде в някакво равновесие.
Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза, започна да залива света. Ярко изразени признаци на това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, връхлетя и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота. Подчертавам тъпота, защото помня, гледал съм тези финансови министри, гледа като патка и няма смелостта, да направи крачка и по-смели стъпки за да се премахне тази стопанска криза. Защото непременно спазваха правилото за „златния еталон" да не се наруши, т.е. покритие между наличното злато и банкнотите, които са отпечатали да бъде в някакво равновесие. А какво трябваше да се направи? Трябваше да пуснат банкноти. Какво от това, че уж ще има инфлация? От една страна имаше пълни складове, пращяха със стоки в складовете и 1500 търговски пътници, обикаляхме България да търсим пласмент на стоките, а от друга страна са налице хората, които продават тези стоки. Липсваха само на банкнотите - пари.
към текста >>

46. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото.
Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
към текста >>

47. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>

48. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания.
Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България.
към текста >>

49. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Това е личното движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка.
Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощия (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е личното движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е - ако ни бъде позволен този израз - социалното планетно движение; 3. Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1.
към текста >>

50. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал.
151-153 Големият европейски катаклизъм от 1914-1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре.
към текста >>

Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното.
Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е Божественото: „Търсете царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо.
към текста >>

Личното благо е резултат от общото.
Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е Божественото: „Търсете царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса.
към текста >>

51. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
към текста >>

личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденствува; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството.
към текста >>

52. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план.
И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните.
към текста >>

53. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието.
XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна Вселената тогава, препълнен със Любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по Твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?
към текста >>

54. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

55. IX. НА КОГО СА НУЖНИ МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ И САЛОНИ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Ще дойде друга форма - на личното изучаване и обучение.
Изучаването на Словото е строго лично и индивидуално. Когато някои чете Словото на Учителя на глас, аз не чувам Словото на Учителя, а чувам гласа му, вибрациите на неговата личност и индивидуалност. Така Словото на Учителя го няма. И ето защо на мен не ми трябва да ми четат, когато аз мога сам да чета. Този метод на четене на беседи пред слушатели, които не слушат и заспиват ще отпадне. Ще дойде друга форма - на личното изучаване и обучение. Те са дадени в Словото на Учителя и в опитностите на учениците в „Изгревът". 3. Контактът на душите по всяко време ще се осъществява по различен начин. Традициите на Школата са дадени и са удачни за такъв психически обмен. Но обменът става като между два скачени съдове, между две дроби с еднакъв знаменател, за съзнания, които имат открита валенция помежду си към Словото на Учителя. Иначе, не.
към текста >>

56. 1934 година

ТОМ 16

Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България.
Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си.
към текста >>

57. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние.
Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство.
към текста >>

58. 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

VI. Очерци за Мара Белчева

Личното повдигане не е пътят на щастието.
Светията, когото изгарят, не го ли е страх? Страх го е, но казва: „Дай ми сила, Господи, да изтърпя." Та човешкият дух е над всички страдания, над всички мъчнотии. Човешкия дух нищо не може да го събори. Той е над всичко отгоре. Трябва да побеждавате всичките мъчнотии. Личното повдигане не е пътят на щастието. Сега вие искате да знаете много, да бъдете много добри. Всякога знанието, което имаме, доколкото можем да го споделим, да извършим волята Божия с него, това знание ползува. Между вас трябва да използувате всичките условия да правите услуги на другите. Така да ги направите, че и ти да си доволен, и той да е доволен, и Бог да е доволен от тебе. Дойде някоя мъчнотия.
към текста >>

59. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

По-скоро тя бе потърсила някаква защита с името на улицата, дето бе избрала да живее, припомняйки високия ранг на убития съпруг и личното си някогашно положение.
Обстоятелството, че през тази година на първата ни среща поетесата живееше на улицата, наречена с името на убития й съпруг, също ме увличаше да мисля и преценявам. Не смеех да попитам, правех си само мои преценки. Откривах в обстоятелството, разбира се, не носталгията на една влюбена съпруга. Това ми се виждаше невъзможно. В живота й вече отдавна бе намесен Пенчо Славейков. По-скоро тя бе потърсила някаква защита с името на улицата, дето бе избрала да живее, припомняйки високия ранг на убития съпруг и личното си някогашно положение. Защото беше вече съвсем сама и доста позабравена. Отдавна бяха минали годините на връзката й с Пенчо Славейков, чиято оценка на поетичните й опити тя бе помолила след смъртта на своя съпруг. Поетът й е познат, следила е неговото израстване като един от първите поети на страната ни, купувала е всяка негова книга като най-скъпото за нея притежание. По това време той е директор на Народния театър, а сетне директор на Народната библиотека. Но идва на власт тъй наречената народна партия, а като министър на просветата С. С.
към текста >>

60. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата.
А силата й се прилага като поставяме телата си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участвува. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забавления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора. Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на почивка и връзка с Небето.
към текста >>

61. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата.
Храненето се подчиняваше на обичайните часове, като се включваха и дребни количества през всяко време на деня. Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с вода. Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пълния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция. Наред с това се изчистваха наличните газове. Както стомахът, така и червата чувствуваха пълно спокойствие. Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата. За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически условия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши. Очевидно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във вода, те като че подновиха западналия организъм от вчерашния ден. Това се отрази видимо и във веднага поправения тургор на кожата на шията. Самочувствие и трудоспособност. Диетата започна от петък, 3.11.1961 г., като през първите дни не представляваше някакво влошаване на самочувствието.
към текста >>

62. 5.10. Съборите в Търново

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

5.10. Съборите в Търново Тук е мястото да кажа, че въпреки личното предпочитание, което имах към София, двата събора в София не можеха да се сравнят с единствения ми събор в Търново, през 1925 г.
5.10. Съборите в Търново Тук е мястото да кажа, че въпреки личното предпочитание, което имах към София, двата събора в София не можеха да се сравнят с единствения ми събор в Търново, през 1925 г. В Търново братството се откъсваше от целия останал свят и живееше несмущавано от „вълните" на широкия свят. Големият град плискаше о стените на братството и отклоняваше вниманието ни от „духовното", което ни се поднасяше така изобилно от Учителя. Неповторимо хубави бяха всички минути, изживявани в братското лозе, около „горницата". Това почувствувах с пълна сила и десетина години по-късно, когато една нощ, откъснат от другари и познати, пренощувах сам на поляната под брястовете, гдето слушахме беседите, гдето говореше Учителят. Бях облечен в бойна шинела, лежах върху единия си ботуш, гледах звездите и ми се струваше, че чувам стъпките, разговорите и песните на хората от събора.
към текста >>

63. 30. Весела Радоева Козарева

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Вярна, предана, самоотвержена, без никаква мисъл за личното си щастие, скъпа на излишни думи, тя е била винаги готова да изпълни това, което намирал за нужно да се свърши заради делото на Учителя, по Негово поръчение.
- Ха! - казал Учителят. - Винаги съм бил все същият! Когато преданият на Учителя учител Пеню Ганев завършил и започнал да ръководи създадените от нея кръжоци, Учителят я повикал при Себе си в София и й казал: - Ела, за тебе сега има друга работа тук, при мене! Веса наистина дошла при Него. Вярна, предана, самоотвержена, без никаква мисъл за личното си щастие, скъпа на излишни думи, тя е била винаги готова да изпълни това, което намирал за нужно да се свърши заради делото на Учителя, по Негово поръчение. И никога не е получавала някаква заплата за труда си - плащал й само пътните разноски до селището, гдето я пращал: - Работникът заслужава своята прехрана - казвал Той и тя никога не се съмнявала в това, никога не била излъгвана, никога не е оставала нито гладна, нито жадна, нито гола, нито без покрив. Веса Козарева е виждала Учителя през време на целия период на Неговата обществена дейност. По Негово поръчение тя посещавала градове и села, чела Библията, чела беседите, старала се да буди душите на хората. Тогава беше работен сезон! В Дупница един попски син ме предаде и ме викаха на съд.
към текста >>

64. 17. Колективно съзнание

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото.
17. Колективно съзнание (в. „Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството.
към текста >>

Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.
Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини.
към текста >>

65. 14. Вместо сбогом

Не униние, а доверие в провидението, упорита творческа работа, сговорливост, самоотверженост, жертва на личното заради общото, благородство в характера, честност - това са качества, които българинът трябва да придобие.
Всяка наша мисъл трябва да бъде пропита от елемента на безкористната любов, ако искаме да бъдем съратници на голямата вселенска процесия. 2. В тая процесия, всемирното съзнание е предвидяло всички етапи. Епохата, в която живеем, е именно преходна; затова тя е много бурна - много убийства и самоубийства, заплетени народни и международни отношения. 3. Да не се забравя: българският народ има много добро бъдеще. Всички негови страдания - външни и вътрешни - са временни. Не униние, а доверие в провидението, упорита творческа работа, сговорливост, самоотверженост, жертва на личното заради общото, благородство в характера, честност - това са качества, които българинът трябва да придобие. С тия качества българинът безусловно ще сломи всички вътрешни и външни прегради по пътя на светлото си бъдеще. 4. Народът ни има нужда преди всичко от просвета. Само просветата ще разкрие природните богатства в страната ни, ще ни научи как да избягваме злините, как да наредим живота си така, че да има повече радости и по-малко страдания. 5. Една от първите прегради за това е алкохолизмът. Народът ни трябва час по-скоро да се освободи от лапите на Цар Алкохол.
към текста >>

66. 11. За родителите

Той е разделен на 12 области и от различното положение на планетите и звездите в различните области на хороскопа, заедно с различните аспекти, които планетите сключват помежду си.
За да се ориентира Астролога за живота, здравето и развитието на едно дете, съставя се хороскоп. Хороскопът е карта на небето в момента на раждането. Това е фигура, която нагледно показва положението на планетите в знаците на зодиака и положението им спрямо земята. Всичко това чрез изчисления се извлича от астрологически таблици, които всяка година се приготовляват от големи учени в Гринвичката обсерватория Хороскопът е огледало на целия живот. Това е чудесно ръководство за живота. Той е разделен на 12 области и от различното положение на планетите и звездите в различните области на хороскопа, заедно с различните аспекти, които планетите сключват помежду си. астрологът дава сведения върху: I. Темперамента, характера, склонностите, предразположенията, здравето и продължителността на живота. II. Финансовото положение, пари, богатство, бедност. ІІІ. Умствени занимания, писане, четене, връзки, братя, сестри, съседи, пътувания. ІV. Семейни положения, баща или майка, недвижими имущества, къщи, земя, имоти и края на живота. V.
към текста >>

67. 28. Сфера на Урана

Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”. Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>

68. 30. Сфера на Нептун

Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
към текста >>

69. 37. Животът на старозаветните – ІІ

Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден, на едно окултно движение.
През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца”, възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала подтиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видяхме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му, и с Лота напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно, Аврам е (името му съдържа изцяло йерограмата „Рам”), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип - специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните пътища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден, на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ”, се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение”). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврама, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство - чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество.
към текста >>

70. 3. Зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво.
50 ÷ 52 рубрика Астрологични елементи „Съществува една космична хармония, която обуславя зачатието и раждането на хората, съобразно характерните им душевни предразположения. Върху несъзнателния песимизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир.” - Психоаналитикът: д-р Рене Аланди Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки законите на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 231/2 ° в южна до 231/2 ° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела предвид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т. е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни.
към текста >>

71. 7. Планети и домове

ПЕТЪР МАНЕВ

дом, който има отношение към прислугата, личното служене, но и към болестите на родения, и 7.
и 10. дом се смятат особено щастливи.Напротив, 8, и 12. - нещастни. Има два дома, които могат да имат и едното и другото значение. Това са: 6. дом, който има отношение към прислугата, личното служене, но и към болестите на родения, и 7. дом - дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове. Останалите домове - 2., 3., 4., 5., 9., и 11., се считат добри. 4., 8. и 12. домове минават още за окултни.
към текста >>

72. (Продължение)

Влад Пашов

„Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувство и подтик за проява.
Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в астрологията с планетата Марс. И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия. „Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувство и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувство и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.
към текста >>

73. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие.
Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка.
към текста >>

74. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Това влияние на космичните същества е включена в цикличното развитие на човека и човечеството.
Техните мисли и чувства и волеви импулси действуват върху човешкия зародиш и събуждат в него скритите му възможности. За да се развият различните възможности, които са скрити в човека, той трябва да бъде изложен на действието на различни космични сили, които произхождат от различни космични същества и области. Защото за развитието на всяка една дарба, на всяка добродетел и чувство, са необходими специфични условия, специфични космични сили, които идват от различните чинове на ангелската йерархия. За да става това развитие хармонично, в известни периоди от време действуват едни космични йерархии и развиват определени дарби и способности в човека. След това почват да действуват други и така докато се развият постепенно всички дарби, способности и добродетели, които съществуват като зародиши, като възможности в човека. Това влияние на космичните същества е включена в цикличното развитие на човека и човечеството. Развитието се извършва в ред големи и малки цикли, като във всеки цикъл действуват специфични сили, които идват от специфични йерархии. Така има един голям цикъл на развитие от 26 хиляди години, който се разделя на 12 по-малки цикъла от по 2160 години, което се отбелязва с преминаването на Слънцето през един нов зодиакален знак, което именно определя една епоха от 2160 год. Но в течение на този цикъл от 2160 год. се изреждат последователно влиянията на 7-те планети, като всяка планета обхваща по една седма от 2160. Така че приблизително една планета влияе и управлява около 300 години, защото 7 по 300 е равно на 2100.
към текста >>

75. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Ще представим в общи линии символичното значение на знаците и на домовете от гледна точка на астросоциологията, както и положителните и отрицателните излъчвания на планетите.
Ще представим в общи линии символичното значение на знаците и на домовете от гледна точка на астросоциологията, както и положителните и отрицателните излъчвания на планетите. Първият дом се управлява от знака Овен. В индивидуалната астрология той се отнася до главата и до физическото тяло на личността, а в световната астросоциология се отнася до народа, разглеждан като колективно тяло. Овенът по природа е огнен знак. Неговият управител е Марс. В този знак Слънцето е в екзалтация.
към текста >>

76. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Както е известно, в астросоциологията Луната символизира личното съзнание.
Мистичната вълна постепенно изгубва своята първична чистота и религиозния фанатизъм отравя общата духовно- културна атмосфера. Започват борби срещу чистотата на първите християнски общини, а така също, от страна на черквата се обявява война срещу гностиците. Това са страници на историята, върху която не можем повече да се спираме; ние изтъкнахме горните мисли само за указание на общия тон на мистичния деканат на знака Риби. При втория деканат на Риби – научният - се разгръщат страниците на Средновековието. Към основните влияния на планетата Нептун, които доминират за целия знак Риби, се прибавят вторичните влияния на Луната, която управлява Ракът, който от своя страна има отношение към втория деканат на Риби. Както е известно, в астросоциологията Луната символизира личното съзнание. Точно в този период на историята върху политическата сцена се явява феодализма. Подтисничеството на господарите влиза в своя апогей. Черквата, като институция, става всевластна. Тя е главният фактор, който добива контрол и дирижировка във всички области: религиозни, културни, обществени и държавни. По това време в Европа настъпва общ упадък.
към текста >>

77. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

Личното човешко съзнание ще влезе в нова орбита, ще излезе от затворения геоцентричен кръг, за да влезе в безкрайната спирала на Космичния живот.
Тамянът на религиозния свят, както и светът на магьосниците, на факирите, не се различават по нищо от алкохолните изпарения на различните наркози и от психичните масови хипнози, които отчуждават човека от истинското му предназначение. През мистичния деканат на Водолея, всички разумни хора ще се обединят, ще координират своите творчески усилия по пътя на изкуството, музикалния ритъм и висшите морални и алтруистични чувства. Поезията, музиката и красотата ще съдействат на човешките души да Стр. 56/943 прегърнат висшите идеали и трептения на слънчевите деви и да влязат в хармония с ритъма на Космичния живот. Слънчевите деви ще излъчват високите трептения на Нептун, които ще издигнат човешкото съзнание до висините на Мировата любов. Личното човешко съзнание ще влезе в нова орбита, ще излезе от затворения геоцентричен кръг, за да влезе в безкрайната спирала на Космичния живот. В космичния живот няма граници, там не съществуват религии, няма научни псевдохипотези, липсват писани човешки закони. Учителят много ясно изтъква в своето Слово: „Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създава отвътре, от дълбочините на човешката душа, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират космичните планове, които имат за цел неговото духовно повдигане. Само тогава между хората ще настъпи желания мир”. Астросоциологически влиянието на Венера ще се изрази най-ярко при изграждането на мистичния деканат на Водолея.
към текста >>

78. 1.1 КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА

Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел.
Тази пета, западноевропейска култура, стига своя апогей през 19 ÷ 20 столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия атомно-ядрен "микрокосмос". Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел. Националната държава се сдоби с неизмерима мощ и ориентира към един империализъм, пред които бледнеят границите, до които бе стигнала древността. Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера - източният на социализма и западният на капитализма. Социалните и международните борби по всички континенти се изостриха и стигат своя пароксизъм. Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата.
към текста >>

79. 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Тази фаза е очевидно едно по-високо стъпало на личното и обществено съзнание.
Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, е бил опирам в тази фаза изключително върху робството; той е боравил под авторитета на различните закони. През тази фаза на стопанското развитие, където робството е било основата на стопанските отношения, се е чувствало изключително влиянието на Марсовата и Сатурновата енергия, Марс е държал меча на насилието, а Сатурн, по пътя на философията, не само е оправдавал робството, но го е и налагал, особено по пътя на религията. Втората фаза е фазата на свободния труд. където вече правни норми целят гарантиране на неговата охрана и защита. При тази фаза, на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-високо стъпало на личното и обществено съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В правото вече доминира човешкия елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът е издигнат вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция.
към текста >>

80. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

В резюме казано, новата шеста култура на Бялата раса през епохата на Водолея ще има за задача да разреши всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, в расовото, в националното, в общественото и в личното подсъзнание на човека на шестата раса, който ще има сърце изпълнено с нежността на слънчевите Деви, светъл ум на сина на Мъдростта и диамантената воля на великите души на Истината - въпроси, които са разгледани по-подробно в първите глави на настоящия труд.
Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред също такава, ако не и пред много по-тежка ситуация, има да решава едно още no-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново общество на народите. В книгата си “La nouvelle culture de I’еrе du Verseau”: ние сме имали случай да укажем как биха се изградили съюзните съставки на едно ново „Общество на Новото Човечество”. В резюме казано, новата шеста култура на Бялата раса през епохата на Водолея ще има за задача да разреши всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, в расовото, в националното, в общественото и в личното подсъзнание на човека на шестата раса, който ще има сърце изпълнено с нежността на слънчевите Деви, светъл ум на сина на Мъдростта и диамантената воля на великите души на Истината - въпроси, които са разгледани по-подробно в първите глави на настоящия труд. Преди да направим изводите си от тази част на книгата, нам се налага да повторим следните мисли. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално-шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила и заинтересованост. Народите, в дълбините на своето съзнание имат * По този въпрос виж книгата: La nouvelie culture de І’еге du Verseau, c. 89 ÷ 91. ** Беседата "Великите условия на живота", с 99. Стр.
към текста >>

81. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ Ние ще дадем в най-общи линии символичното значение на знаците в домовете от астросоциологично гледище, а също и положителните и отрицателните полюси на планетните излъчвания.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ Ние ще дадем в най-общи линии символичното значение на знаците в домовете от астросоциологично гледище, а също и положителните и отрицателните полюси на планетните излъчвания. Първият дом се управлява от знака Овен. В индивидуалната астрология той има отношение към главата и физическото тяло на личността, докато в световната астросоциология той представлява организма на народа - неговото физическо и колективно тяло. Знакът Овен по природа е огнен, управлява се от Марс. Слънцето за този знак е в екзалтация, Сатурн - в падение, а Венера се намира в заточение. Негов метален символ е желязото.
към текста >>

82. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура.
Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на това велико познание, което засяга законите на всички области на живата разумна природа, ще се стигне до дълбока визуална зависимост между различните научни дисциплини и зловредните науки ще бъдат премахнати. Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят. Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури. Природата за да създаде нашия организъм е правила опити в разстояние на 90 милиарда години чрез минералното, растително и животинското царства. Учителят казва: „Тези 90 милиарда години са съкратени при ембриото на човека в периода на 9 месечния стадий, през който минава в утробата на майката”.
към текста >>

83. 8. ЗОДИАК

A. Астролозите на Изгрева

Личното удоволствие е на преден план.
В един по-издигнат човек, с по-добра организация и развитие на двойника му, с по-добро качество и количество на сивото вещество в мозъка му, в съответна област, имаме наистина един водач с качества. Това силово поле създава и оформя мозъчните центрове около ушите и създава една ширина на долната част на главата, гледана откъм врата. 2. На следващия дял от 30° са дали името ТЕЛЕЦ, БИК. Това силово поле създава и подхранва онзи мир в човека, който създава чувството и жаждата от необходимостта за продължение и запазване на рода. В примитивно устроеният човек се изразява в един ненаситен полов нагон, задоволяване на примитивни пориви за удоволствие, без интерес и грижа за каквото и да било друго. Личното удоволствие е на преден план. В издигнатият индивид, това силово поле развива чувство, усета към красивото, изящното, един стремеж да можеш да го създаваш. Този дял има отношение към задната тилна част на мозъка. В по-напредналите хора, тази част на мозъка събира енергиите и ги препраща в по- висшите мозъчни центрове, а у примитивните остават там. Тези центрове там играят ролята на врата, там е пропуска на силите, които кръвта носи към мозъчните центрове. Мъдростта отрича всяко удоволствие.
към текста >>

84. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Обичал е да си угажда в храненето, търсел е най-хубавите неща в живота и е бил малко егоист за личното си удобство.
Тялото му е здраво и годно да изпълнява най-трудни задачи. Притежава сила и смелост да посреща трудностите и да се справя с тях. При даден му план за следване той ще го изпълни, като преодолее всички физически пречки, понеже притежава изпълнителни и градивни способности и непобедима воля, която не признава поражение. Характерът е прям и открит, но понякога малко груб, когато е зает и му отнемат времето. (Слънце в перихелий опозиция Юпитер ретрограден) е неблагоприятен аспекти за здравето, понеже води лицето към придобиване на лоши навици. Обичал е да си угажда в храненето, търсел е най-хубавите неща в живота и е бил малко егоист за личното си удобство. Не обича много да се движи, има бавно кръвообращение и може да се образуват по тялото му бучки и подутини. При гняв кръвното му налягане става високо и може да стане спукване на кръвоносен съд. Всичко това Петър го е разрешил, като е влязъл в Братството. В минали инкарнации е бил противник на Бялото братство и се е борил срещу новото, но в този си живот е турил Юпитер в неговия IX дом във Везни, съвпад с Асцендента на Учителя и е създал дълбоки духовни връзки с приятелите от Братството и Учителя. До влизането си в Братството е проявявал тщеславие, говорил е много и е бил привързан към парадността в обществото и личните си дела.
към текста >>

85. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал.
Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим. Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко. Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал. Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици? - Което може и градинарят - да отгледа своята градина. - Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата?
към текста >>

86. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост.
- Жалко - каза царят, - значи знаете положително това. - Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава.
към текста >>

87. VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА СЛЕДНИЯ ДЕН

Когато се работи принципално, човек се освобождава, а ако вмесва личното, всичко се обърква.
Но природата има методи, с които учи хората. Едно земетресение от няколко секунди буди и учи съзнанието много по-скоро от всякакви проповеди и книги. А те скоро ще му дадат хубав урок, при който той за малко време ще разбере много. Ще види, че не войниците го пазят, а Бог.85 Нито един цар досега не е бил запазен от хора. Има смисъл да се казват нещата и съветите, ако се изпълнят, инак - не. Когато се работи принципално, човек се освобождава, а ако вмесва личното, всичко се обърква. Сега и комунисти, и държавници, и духовници не постъпват както трябва и затова работите се побъркват. Идеята и мярката на една държава е домът. Бащата трябва да обича децата си и децата трябва да почитат баща си и майка си. Най-добрите и умните българи трябва да дойдат да управляват, и то да имат принципално отношение с всички добри хора по света. Тил трябва да имат.
към текста >>

88. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Същевременно интересът на столичното общество растеше към нас и «Алфа», започнал с 200 четци (вън от братството), стигна да се чете редовно от около 600 души, освен от абонатите наши братя.
Ето защо «Алфа» по съветите на Тоя, Който винаги ни е ръководил, излезе като «свободна трибуна», в която пръв път се даде място и на хора от други духовни течения. На страниците на «Алфа» пръв път се събраха статии и имена на хора, които дотогава бяха се държали настрани, като принадлежащи на разни духовни течения и «секти». А третата -и още по-важна - цел бе, да се дава веднага като притурка изцяло всяка неделна беседа на Учителя, за да може по такъв начин думите Му, най-късно следната неделя да стигат всички кътове на земята ни, до всички жадни души - задача, от която не сме се отказали, и която си остана нереализирана изключително поради липса на материални средства, които все чакахме да постъпят. Добре или лошо списвана, «Алфа» постигна известни цели още от самото начало: органът на свещеническите братства се видя принуден (бр. 19 от «Пастирско дело») да излезе с официална декларация, и според изследванието, което е направил, г-н Дънов е много коректен человек спрямо всички. Същевременно интересът на столичното общество растеше към нас и «Алфа», започнал с 200 четци (вън от братството), стигна да се чете редовно от около 600 души, освен от абонатите наши братя. Но пренебрегната финансова страна на предприятието скоро започна да ни напомня за себе си. Сумите постъпваха мудно. Нямащи пари да платим на администратор, а задоволяващи се само с услугите (временни) на свободните братя и сестри - непостоянни, разбира се, поради тяхната заетост, ний се намерихме пред куп нередовности в експедирането на вестника, отговорите на писма, и ред други мъчнотии, с които не бихме искали да ви занимаваме. Маса от тях преодоляхме, но другите не са по личните сили на редакционния комитет, затова се обръщаме към вас за съдействие. Драги братя и сестри, Въпреки нашите очаквания, по много причини «Алфа» не получи оная материална подкрепа, на която би трябвало според нас да разчита.
към текста >>

89. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(В. «Братство», бр. 164, 28.VI. 1936 г., стр. 1)

Черупката е личното.
Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на Слънцето, които преминават през цялата маса на Земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснато и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета - в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот - тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото, като търси първом тоя живот, Големият, Висшият - всичкото останало се съдържа в него като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме, докато сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното, и другото гледища имат своите предпоставки и са на местата си, както е на мястото си сеното като храна на коня и хлябът - на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание.
към текста >>

90. 9. Новото

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо -иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили - както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи както в една градина: сеене на семето, култивирание на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.
към текста >>

91. 16. Характерология (продължение)

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има.
Тя може да бъде огъната навън «орлов нос» или навътре «чип» (женски нос). В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното досега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се, сметка за съответното поле, в което става проявата физическо, чувствено или умствено. Единия нос бихме могли да наречем активен, другия пасивен, но и двата са с преобладание на кривите линии, чувствата, желанията, които са главният двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор, който очертава своята дейност с рекичката, на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва), центърът на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури, склонни към самопожертвувание. Добри, предани майки. В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството.
към текста >>

Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството.
Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури, склонни към самопожертвувание. Добри, предани майки. В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече, отколкото е потребно, и дохождат в стълкновение с околните. Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи.
към текста >>

92. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 303(8), 7.III.1943 г.)

Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното.
176, 7.I.1937 г., стр. 4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на характера. Така, хората, на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своя ум. Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони.
към текста >>

отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и... си уреждат личното благо.
В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носа подобен на човка, толкова носителят на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубвание човещината си («Плюшкин», «вещиците» и пр.). Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви), тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дарби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричание, т.е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и... си уреждат личното благо. Най-после нека свършим за носа с това, което народът отдавна е забелязал и отбелязал. От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отразяват върху носа и изменят неговото държание и вид: «Какво си си вирнал носа? », «надул си носа» и пр. са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носа с вътрешните идеи и самочувствието на самия индивид.
към текста >>

93. 32. Писма до познати и непознати

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84)

Ти си се уплашила от тая нищета, в която ти се е показал твоят любим, и с това си изгубила възможността да вземеш най-високата нота, да достигнеш най-високия връх, към който твоята жажда за знание те е подтиквала... Отхвърли човешкото и личното макар за момент настрана, и тогава Божественото в живота ти ще стане ясно.
В тая амплитуда между най-любимия и врага се крият всичките възможности на любовта! С тоя, който най-много те е обичал тука, на земята, ти трябваше да достигнеш до тия висоти на посвещение, за да можеш да преодолееш и самата смърт, защото великото знание не се дава на обикновени смъртни. Само с любовта, преодоляваща всичко, се минава над тоя праг, от който обикновените хора се много страхуват и смятат за край на всичко, когато тъкмо зад него се отваря още по-обширен свят! Ти, вместо да се стремиш да се облегнеш в тия трудни моменти на самата Любов, на Бога, за да понесеш всичко като твоя лична задача (неразрешими задачи не се дават от Разумното!), ти си се отклонила и по тоя начин задачата е останала недовършена. «Любовта се показва в най-голямата нищета» казва Учителят. Ти си се уплашила от тая нищета, в която ти се е показал твоят любим, и с това си изгубила възможността да вземеш най-високата нота, да достигнеш най-високия връх, към който твоята жажда за знание те е подтиквала... Отхвърли човешкото и личното макар за момент настрана, и тогава Божественото в живота ти ще стане ясно.
към текста >>

94. 11. От миналото на българите II. (Продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

В същото време ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после - възпоменания, още по-после, и образ и подобие човешки... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статистически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега и който никога не се е прекъсвал.
А след тях, смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи - и там оставяла само мрака... При това вдигание на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежалите със своите желания и жестокост человеци! На друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие, пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после - възпоменания, още по-после, и образ и подобие човешки... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статистически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е защото трябва по-силна светлина, и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с «факти», които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) ___________________________ [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!
към текста >>

95. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо.
Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към периферията - те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса - има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса. _________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
към текста >>

96. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)
към текста >>

97. СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ

СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти, характеризиращи се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието.
СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти, характеризиращи се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието. Ако ний разгледаме въпроса субективно психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги характеризирали като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма. Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие.
към текста >>

98. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни.
- Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички. Това ще ви остане. Другото, което са писали, за да Ви се харесат, е едно, а тука сте изнесени, както сте си. После разговорът мина върху детенцето, което бях срещнал случайно -Симеончо. Пожелахме си всичко хубаво и се разделихме. Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни. Научих се, [че] Багрянов е отговорил под подтика на Севов, но дали последният му е казал, че царят го иска, това не съм проверил. Изобщо, Севов играе странна роля в много случаи, но Господ да му е на помощ. На 10.IV настоящата година царят беше пратил една шифрована телеграма до Париж, в която се казваше, че Михайлов522, който бил още в Полша, с нарочно лице пратил известие, че България е вече с Германия и предлага, като тя тръгне във война или още в мобилизацията, той да вдигне бунт в гърба с ВМРО и срещу това иска френците да се съгласят да се обяви независима Македония с българската част и гръцката, а от сръбската само Битоля да се вземе... френците, които издават това на Балабанов523, казали му, че като несериозно нещо, те се отказали...
към текста >>

99. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България!
Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново. Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България! Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не. В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с «Млада България» и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува. Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега, въпреки мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата, и после - с това шантаво държание към работниците... Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използва разумно, ще може да се поправят погрешките.
към текста >>

100. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед