Търсене в текстове за 'Личното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 72 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело!
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.
към текста >>

2. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

У религиозните хора често много силно се развива личното чувство.
За врага трябва да се употреби една Любов, която да го обезоръжи. Има начини, които трябва да се опитат, а не сухи, схоластични системи. Не може само да говорим на теория за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост. Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука. И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух. У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта. И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие. Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас.
към текста >>

3. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Цигуларят е отличният ум или отличното сърце.
Ако човек почне да живее чисто животински живот, челото се наклонява назад, брадата се изтегля назад, а челюстите изпъкват напред. Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново.
към текста >>

4. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“
Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора)
към текста >>

5. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея.
Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
към текста >>

6. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното.
Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год. 22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес.
към текста >>

Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
към текста >>

8. 101) Четири ценности - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако един човек се бори в света само за личното си щастие, то тогава главата му отстрани се разширява, а отгоре се сплесква.
А сега някои имат повече, отколкото им трябва. Всяка болест се дължи на дисхармонични мисли, чувства или постъпки. И следователно всяка болест ще се излекува, като се премахне причината. Причините започват от умствения свят и след това слизат в духовния и във физическия свят. Мислите, чувствата и постъпките са причини в света. Ако един човек се бори в света само за личното си щастие, то тогава главата му отстрани се разширява, а отгоре се сплесква. Когато човек работи за Бога, тогава главата расте нагоре. А гледам, че у повечето хора главите са широки настрани, а горе – ниски. У змията главата е сплесната горе и у нея няма милосърдие.
към текста >>

9. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците.
Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.” Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи? ” На това може да се отговори така:
към текста >>

10. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални.
към текста >>

11. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Личното спасение едни го търсят тук, а други горе,
– Страданието идва, за да просветнат хората и да разберат, че насилието и изобщо методите, които са употребявали досега, са ги довели до това положение. – Кой е изходът от днешното положение? – Хората търсят своето лично спасение. Някои мислят само за себе си. Егоизмът минава за спасение. Личното спасение едни го търсят тук, а други горе, страхувайки се да не отидат в ада. А пък адът може да бъде навсякъде. Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада?
към текста >>

12. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални.
към текста >>

13. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце.
Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея. Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него. В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също.
към текста >>

14. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При висшите типове това положение поражда щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по-голяма привързаност към личното.
С просто око в това съзвездие се виждат около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина. Между тях са Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора звездна величина), изобразявани като двама прегърнати братя-близнаци, от които единият е черен, а другият е бял. Със своите по-дълги вълни те подтикват издигнатите типове към мисъл и грижа за всички онова, което ще им послужи в живот, а на елементарните типове придават склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 юни, когато те правят поврат и тръгват на юг, давайки своя прощален изблик на топлина. При висшите типове това положение поражда щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по-голяма привързаност към личното. В Лъв. С просто око, в това съзвездие могат да се видят около 70 звезди, но общо взето те са слаби. Най-ярките са Регулос (от Първа звездна величина) и Денобъл (от Втора звездна величина). Регулос е три пъти по-голям от нашето Слънце, притежава температура на повърхността си около 14 000° и има за спътник едно друго Слънце. В това съзвездие се наблюдават интересни небесни образувания като двойни звезди и галактики, което е особено важно за неговото влияние.
към текста >>

15. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя голяма мекота и отстъпчивост при разискване на поставени въпроси, по-мека привързаност към личното.
В Близнаци. Това е собственият зодиакален знак на Меркурий. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция дава всестранно и пълноценно всички Меркуриеви качества. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдават неприятните влияния на Меркурий. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя голяма мекота и отстъпчивост при разискване на поставени въпроси, по-мека привързаност към личното. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице променливост в становищата и възгледите, остра привързаност към всичко свое. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти има подсилване на моторната памет, способност за изучаване на езици, умение за говорене и обясняване на научни въпроси. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава липса на определен стремеж за разрешаване на практичните въпроси в живота. В Дева.
към текста >>

16. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи.
към текста >>

Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза".
Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
към текста >>

17. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите.
„Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон.
към текста >>

18. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това. Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път? " В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
към текста >>

19. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство.
У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие.
към текста >>

20. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание.
Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество.
към текста >>

21. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото.
Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество. Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие.
към текста >>

С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците.
Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето.
към текста >>

22. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното.
Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51). Тези думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно. Светкавицата на изгряващия ден на Сина Человечески преминава през сърцата на учениците.
към текста >>

23. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването.
Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието.
към текста >>

Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството.
Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък) Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалиптични, мощни слова великото носене на Кръста от човечеството, което предстои в бъдеще. В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя. Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството. Някога върху цялото човечество ще дойде носенето на Кръста и Разпятието. Човечеството ще понесе своята Велика Смърт и тези, които се раждат, те се раждат за едно Велико умиране. Тогава ще се реши колко много християнски душевни сили притежава човечеството. Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е останало затворено в границите на личното, ще загине тогава в това Велико умиране. Но това, което с поглед към Христа ще е добило свръхличната космична сила на Любовта, ще премине от Смъртта на човечеството във Възкресението на човечеството.
към текста >>

Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е останало затворено в границите на личното, ще загине тогава в това Велико умиране.
В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя. Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството. Някога върху цялото човечество ще дойде носенето на Кръста и Разпятието. Човечеството ще понесе своята Велика Смърт и тези, които се раждат, те се раждат за едно Велико умиране. Тогава ще се реши колко много християнски душевни сили притежава човечеството. Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е останало затворено в границите на личното, ще загине тогава в това Велико умиране. Но това, което с поглед към Христа ще е добило свръхличната космична сила на Любовта, ще премине от Смъртта на човечеството във Възкресението на човечеството. Думите на Христа "защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото" ни навежда на мисълта, че Христос, Който представя Дървото на Живота, беше разпънат на сурово дърво, то човечеството, което отива към умиране, ще бъде разпънато на сухо дърво, което ни показва, че то няма да има възможност да оживее, да възкръсне.
към текста >>

24. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път.
Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание. Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние.
към текста >>

25. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В същото време се появява и личното съзнание и наченки на интелекта.
В своето развитие човечеството постепенно слиза от духовния свят към Земята. И когато е стъпил с краката си на Земята, човек все още дълго време е бил във връзка с духовния свят и неговите същества, като това ясновидство е било сумрачно, несъзнателно. Когато Земята добива своя минерален вид, човек постепенно изгубва своето ясновидство и връзката си с духовния свят. Нещата и предметите са почнали да се показват на човека на физическото поле във втората половина на Атлантския период. В същото време се появява и личното съзнание и наченки на интелекта. Тогава духовният свят постепенно се затваря. Това е било едно бавно завоевание. Но човек не остава в това състояние. След като е придобил лично съзнание и е почнал да мисли и разсъждава, с тази си дарба и способност човек ще проникне отново в духовния свят, но вече съзнателно, с ясно и пълно съзнание, и в по-далечно бъдеще човек ще стане съзнателен гражданин на духовния свят. Но това ще е възможно за човека благодарение на това, че Христос е слязъл на Земята и Неговата сила се е съединила със Земята, когато кръвта Му е изтекла на Голгота.
към текста >>

26. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.
От степента, в която се възприема Христовия импулс и силата, която блика от Него върху всички жизнени действия, човечеството напредва по пътя на възхода. Когато този импулс заживее в сърцата на хората и стане двигател на всички техни действия, тогава техният възход е вече започнал. Всички души, които са приели Христовия импулс, ще знаят да се ориентират. А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа. Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел. Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята. От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната.
към текста >>

27. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност.
Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг. Но за нещастие Мъжкият принцип в средно развития човек се оказва много често мързелив и не действа както подобава. Дейността на волята му е доста слаба и в последствие се явява печалното нещо, че такава личност се ръководи и управлява изцяло от ума и волята на други лица. Магнетични личности са тези, които могат да използват Мъжкия си принцип по пътя на внушаване своите идеи на други хора. Изключителното влияние, което някои личности излъчват и с това завладяват другите, се дължи само на проявите на Мъжкия умствен принцип по пътя на вибрационната линия. В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност. По такъв начин става подсилване на субективния, женския ум на известно лице. Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип.
към текста >>

28. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите.
Оказва значително влияние върху културния живот в България през втората половина на 14 век, поради това че негови привърженици са едни от изтъкнатите просветни дейци на епохата: Теодосий Търновски, Роман Търновски, Евтимий Търновски и Григорий Мних. Общественото му влияние обаче не е силно. В България получава разпространение само всред духовенството. Исихас-тите проповядват лично спасение посредством приобщаване към Божествената природа. Те се стремят да възстановят разкъсаната връзка между човека и Бога с помощта на една система от духовни упражнения. Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век. След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди. После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие. При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия.
към текста >>

29. Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Символичното тълкуване на Писанието
Това учение е ядката на учението и на гръцкия философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука. С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел. Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан Дамаскин от осми век и други. Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество. Символичното тълкуване на Писанието Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието. Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет.
към текста >>

30. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване.
Когато говорим за истината, подразбираме реалността. И всеки, които иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на реалността, но не и самата реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме.
към текста >>

31. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата,
Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е.
към текста >>

32. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо.
Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите.
към текста >>

33. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко.
към текста >>

34. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие.
Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват, но са като бурята - бързо им минава. Силно честолюбиви са. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществуване и са трудолюбиви. Те ценят златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но на дело са скромни и нерешителни. Интелектуални са, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са правилни и добри, но без особена връзка.
към текста >>

35. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие.
8 - мо писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 46. Недоразуменията между учениците в Школата. Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие. Ученикът трябва да бъде разумен, да не се смущава от това, че някой път някой приятел му отнел някакви блага. Това значи да примиряваш противоречията в живота. От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата.
към текста >>

36. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие.
В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие. Примери за свободни игри можем да изброим: игра на къщички, на хлебари, на бакали, шивачи и пр. Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци. Вторият вид организирани игри с правила се движат в рамките на готово съдържание. Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят към целта. Организираните игри от своя страна се делят на: 1.
към текста >>

37. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Ще отбележим отличното съгласуване на тази благородна перспектива за единство с онази, предсказвана и от други духовни Школи - Теософия, Орденът на Розенкройцерите и др.
Беинса Дуно е един от най-благородните духове на съвременната епоха. С право неговото име е известно между тези на Великите Посветени Учители на човечеството. Нашето желание е читателите, без оглед на техните убеждения, да се запознаят внимателно с това сбито, но ясно експозе. Основната идея на Учителя е следната: преминаването на човечеството от един зодиакален знак към друг се съпровожда винаги от парапсихични превратности. Сега навлизаме в ЕРАТА НА ВОДОЛЕЙ и виждаме да покълва, сред установените религиозни форми, една освободена духовност, целяща установяването па УНИВЕРСАЛНА ЛЮБОВ, на „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" (една от фундаменталните Му книги). Ще отбележим отличното съгласуване на тази благородна перспектива за единство с онази, предсказвана и от други духовни Школи - Теософия, Орденът на Розенкройцерите и др. Тс са активни и солидарни и в нашия свят на разединение и конфликти, където пред очите ни се заражда една НОВА ЕРА. Ученик на това Учение, авторът ни показва, че не би могло да има противопоставяне и съперничество между тези, които служат на Божествената Светлина. Нищо, което се осъществява според Божествения план, не е случайно. Няма да резюмираме всяка от главите - толкова богати на идеи това би било безполезно. Ще отбележим само, че непредубеденият читател ще получи пълнота и широта на познанията, предадени с един прост и ясен, но изискан език (белег на истински духовните Учители, които като Христос никога не се изразяват екстравагантно).
към текста >>

38. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформя в своя краен предел.
Тази пета култура стига в своя апогей през XIX и XX столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия „атомно-ядрен" микрокосмос. Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформя в своя краен предел. Държавата се сдобива с неизмерима мощ и се ориентира към империализъм, пред който бледнеят завоеванията на древността. Като антитеза на капиталистическия строй се явява социализмът с неговите разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера: източен - на социализма и западен - на капитализма. Социалните и международните конфликти се изострят и стигат своя пароксизъм. Развихря се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тази на диктатурата на пролетариата.
към текста >>

39. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание.
При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция.
към текста >>

40. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание.
РЕЗЮМЕ Нека да обобщим. През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание. Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители.
към текста >>

41. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>

42. 32. Домашната помощница Петранка - Радка Левордашка (1920-2014)

По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и женският вариант на името е Петранка.
Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред. Тя гледала и се чудела коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея. Скоро се задава Учителя и тя го пита: „Коя ли сестра е дошла толкова рано, та е ошетала? ". Учителя се засмял и рекъл: „Петранка", а тя с учудване възкликнала: „Какво казахте? ". Йорданка усмихната стои, гледа го и продължава да се чуди. По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и женският вариант на името е Петранка. Значи къщовницата, ошетала всичко в къщата, е Учителя. С това, той искал да покаже Божествената служба на всеки от нас, че трябва братята и сестрите да си помагат, а не да оставят работата само на едного. След малко Учителя добавил: „Рекох, днес също ще има много гости и трябва навсякъде да бъде много чисто." Същата вечер дошли гостите, вечеряли, разговаряли и накрая и накрая Учителя се обърнал към сестрите: „Ха, помогнете на Йорданка да прибере масата." Стават сестрите и за кратко време всичко е подредено.
към текста >>

43. 54. НА ФОКУС - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ние сме заключили Всемирния Творец в тесните килии на личното ни съзнание, време е да Му дадем път в себе си да се прояви и ни ръководи съзнателно.
Тя е космична сила и чака да излезе човек от люлката на живота и придобие крила, чрез които ще литне към нейните висини. Изпълнение на Волята на Бога е приложението на великата любов в ежедневния ни живот. Волята на Бога е единствената Истина в тази вселена, а приложението й е самоотричането ни от тесния личен живот и заживяването ни за Цялото — или за всички. Когато съзнанието ни стигне състоянието "на фокус", то е вече свързано с Висшия Разум — център и двигател на живота ни. Това е идеята ни за Бога, която става постоянно присъствие в нас и движи живота ни. Ние сме заключили Всемирния Творец в тесните килии на личното ни съзнание, време е да Му дадем път в себе си да се прояви и ни ръководи съзнателно.
към текста >>

44. Кажи ми светли Божи лъч - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато се изпеят различни гласни върху един и същи тон, те ще се изпеят с различното използване на ларингса, според неговите възможности.
Окултният певец се стреми да оцвети тоновете си, които се образуват в неговия ларингс, с един и същ цвят. Гласните букви а, е, и, о, у, ю, да не се оцветяват различно. Добре е певецът да пее упражнения на един и същ тон, с различни гласни, или различии срички и думи, като се внимава, да не се оцветяват различно при различните гласни и съгласни. Когато певецът пее висок тон и слиза надолу, обикновено той понижава. Затова той трябва да внимава, първият тон, при слизането, да бъде чист и следващите слизащи тонове да не ги пее отпуснато, но с контрол на слуха и мисълта си. Когато се изпеят различни гласни върху един и същи тон, те ще се изпеят с различното използване на ларингса, според неговите възможности. Когато певецът пее гласната А, той трябва да държи устата си, като че ли пее гласната О и да мисли, че пее гласната О. Учителю, помогнете ми да издържа изпитите си! Да не излизам от Рая! Да ликвидирам кармата си в операта и да добия абсолютната свобода!
към текста >>

45. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване.
От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66.
към текста >>

В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности.
През описвания период от време броят на последователите на П. Дънов се увеличава значително. Точната цифра не е известна поради факта, че Братството не притежава конвенционална структура с управително тяло и местни органи в административен смисъл. Всеки желаещ може да стане член на движението, липсват каквито и да било процедури за "приемане", защото се смята, че единственият критерий за принадлежност е самият ти живот, т. е. практиката. В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности. (Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по- малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата.
към текста >>

46. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване.
към текста >>

47. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния.
Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота.
към текста >>

48. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
към текста >>

49. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е.
Да оставите и другите да се проявят свободно." - духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват.
към текста >>

Личното смирение е способно да посрещне всяко зло, всяко изпитание напълно спокойно, без да се наруши вътрешният покой на човека.
Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството." От приведения цитат става ясно и въздействието, което упражняват доброто и злото спрямо човека по отношение на неговата свобода. Не е трудно да ги разпознаваме пред вид указаната зависимост между тях и стадия на ограничаване на личността - в началото или в края на всеки жизнен процес, събитие или явление. д) със смирението Личното смирение е способно да посрещне всяко зло, всяко изпитание напълно спокойно, без да се наруши вътрешният покой на човека. Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичество - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек.
към текста >>

50. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие.
Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К.
към текста >>

Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства.
Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес."
към текста >>

51. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса).
Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
към текста >>

Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция.
Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си.
към текста >>

52. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Готови са да пожертват личното си благо в името на общото.
Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възгледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват. Потенциални последователи са на великите духовни Учители на човечеството. Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността.
към текста >>

53. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване.
Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата.
към текста >>

54. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."
Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П.
към текста >>

Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността.
Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят. Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създава и осъществява един алтернативен социално-културен и духовен модел.
към текста >>

55. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо.
Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота.
към текста >>

56. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Духовното познание, до което имаме достъп в нашата епоха, ни учи, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VI коренна раса сред цялата планетарна човешка общност. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя на Бялото братство у нас по следния начин: „Аз ям и казвам: „Слава Богу.“ Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
към текста >>

57. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни.
Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда.
към текста >>

58. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

В процеса на това безумие за множеството личното мнение вече престава да има значение.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ При групово или масово внушаване на изопачена истина, фалшификатът може лесно да се интензифицира, защото несъзнателно всеки е склонен го украсява и разпространява. Без да съзнават, много хора стават проводници на подправена и украсена информация. Интригата е заразителна, действа спонтанно и често съвсем непреднамерено. В процеса на това безумие за множеството личното мнение вече престава да има значение. Известно е, че заразните болести се предават чрез носители. По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване разстройство на стомаха, главоболие и др. Носителите й са артисти от класа. Лорънс Оливие, който е един от най-големите артисти на нашето време, обичал да послъгва. По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист.
към текста >>

59. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Според личното мнение на Крум, връзката си с Учителя той осъзнава постепенно, като един естествено развиващ се процес на пробуждане.
Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите. Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят? " Учителя отговаря: „Да, аз съм учителят." Вторият му въпрос е: „Що е Бог? " Учителя отговаря: „Бог е Любов." „Третият въпрос беше личен." каза Вено. Изминава една година след тази среща, а младежът все още не е определил отношението си към Беинса Дуно като към учител и духовен баша. Според личното мнение на Крум, връзката си с Учителя той осъзнава постепенно, като един естествено развиващ се процес на пробуждане. Въпреки това тази първа среща оставя едно особено приятно чувство в съзнанието му. Скоро след това той среща един много внушителен господин, който упражнил доста силно влияние върху него. Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж.
към текста >>

60. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите.
Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна. То е необходимо, ако искаме да запазим или да придадем на духа си блясъка на сутрешната роса, огряна от първите слънчеви лъчи. Има и други някои начини, средства за ускоряване духовния ни растеж. Но те всичките - книгите, музиката, съзерцанието - са без полза, ако не се стараем да живеем в любов, в любов към всичко. Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите. Добре е да поясня какво трябва да разбираме под „В служба на другите“, тъй като мнозина го криво разбират. Да служиш на другите, да жертваш, да живееш в любов към близки и Далечни, значи да даваш, а не да вземаш. Или изразено по-ясно: да даваш всеки миг всичко, що можеш да дадеш, и да вземаш само толкова, колкото ти е абсолютно необходимо за поддържане на съществуването си. Време е да премахнем убеждението, че можем да любим близки и далечни и да живеем разкошно, да трупаме богатства. Време е да разберем, че не е милостиня, не е състрадание да даваме от излишъка, така както правят фарисеите, за които е казано, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв „милостив“ човек, богаташ да влезе в Царството Божие.
към текста >>

61. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще.
Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души. През тази година четох техните издания и използвах една ваканция, за да ги посетя на Изгрева. Домът на Крум, където бях отседнала, бе в югозападната част на града, докато Изгревът бе в югоизточната. Трамвай нямаше толкова рано сутрин, така че ние ставахме в 3 ч. през нощта, за да бъдем в 5 ч.
към текста >>

62. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро.
Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и народи. — Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата. Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро. Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества.
към текста >>

63. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието.
Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ. Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно. Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто.
към текста >>

64. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици.
Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици. Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага. Много култури сѫ загивали, цѣли свѣтове се рушатъ, слънца угасватъ, но този божественъ редъ вѣчно пребѫдва. Ето защо, безмислено е да се правятъ повече безрезултатни опити. Безмислено е да се отлага, да се очаква на бѫдещето. Безмислено е човѣкъ да копнѣе за единъ идеаленъ животъ, когато отиде на „онзи свѣтъ“.
към текста >>

65. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват.
към текста >>

Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат.
към текста >>

66. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>

67. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека.
тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката.
към текста >>

68. Предговор - Велко Петрушев

Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелегент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изискваната форма на изложения — това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна. П. Списаревски.
към текста >>

69. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна.
Баща му го разбира. Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със сина му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере. Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира.
към текста >>

70. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Това е личното движение на цялата планетна система, в която Земята играе ролята само на халка.
Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е личното движение на цялата планетна система, в която Земята играе ролята само на халка. Това е - ако ни бъде позволен този израз - социалното планетно движение; 3. Най-сетне, движението заедно със Слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна Земя изчезва почти съвършено като фактор и, в което Слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1.
към текста >>

71. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна.
На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата. В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка.
към текста >>

72. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

По това време, когато личното “тяло на желанието” се роди, чувствата и страстите вече се усещат.
Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв. Детето става една Личност. Сега е времето за родител и учител да приложат търпимост и да изпитват съчувствие към растящия младеж, изправен пред много проблеми. Ако детето се е научило да вярва и обича по-възрастните членове на семейството, сега то ще следва техните съвети и опасностите, придружаващи растежа, не са големи. По това време, когато личното “тяло на желанието” се роди, чувствата и страстите вече се усещат. Личният ум още не се е появил и нищо не държи сметка на сексуалния копнеж. Лесно е през този период, детето да се понесе по течението на нежелателни навици, които могат да имат опасни последствия. Вярно е, че много уроци са научени в този път, но родители и учители трябва да бъдат готови да проявят загрижен интерес и любящо разбиране. Сега е времето, когато детето трябва да се учи да търси себе си; да учи ползата от внимателно изследване на всичко, което желае да съди. То трябва също да бъде научено, че “колкото по- гъвкави са мненията му за дадени неща, толкова по-добре иде може да изследва нови факти и да придобие ново познание".
към текста >>

НАГОРЕ

0.2366509437561