НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Човек трябва да се избави от
лакомията
, която съществува в света.
Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разбират основните причини на нещата. Един добър градинар трябва най-напред да разбира от почвата, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод. Така е и в Божествения живот: когато посеем една мисъл, след време тя ще даде плод. Божественото желание ще посееш в твоето сърце, а Божествената мисъл ще посееш в твоя ум. Но преди да си ги посял, твоите ум и сърце трябва да бъдат чисти и мирни.
Човек трябва да се избави от
лакомията
, която съществува в света.
Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години. Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета.
към беседата >>
А в обществения живот тази
лакомия
води до изолиране от хората и това разсипва човека.
Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване. Така например, човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайният предел на втвърдяването е това състояние, при което тялото става крехко.
А в обществения живот тази
лакомия
води до изолиране от хората и това разсипва човека.
Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога. Щом сме в дисхармония с хората, ние сме в дисхармония и с Бога. Казваш: “Аз го мразя” – мразиш и Бога; казваш: “Ще му взема парите” – крадеш и Бога. Това са отрицателни състояния и обратно – правиш ли добро, ти правиш добро и на Бога, съработник си с Него. Мъдростта слиза отгоре, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим истинското Знание.
към беседата >>
2.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Трябва да се откажете от
лакомия
, да не искате повече от онова, което ви трябва.
Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. „Как е възможно всичко? “, ще попита някой. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате, проверите.
Трябва да се откажете от
лакомия
, да не искате повече от онова, което ви трябва.
Например: имате едно кило захар, задоволете се с него и не искайте 2–3 и повече кила. Може ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да се откажат от своята
лакомия
, да не искат повече.
(втори вариант)
Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е действителност. Няма нищо невъзможно в света, всичко е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите.
Съвременните хора трябва да се откажат от своята
лакомия
, да не искат повече.
Например имаш едно кило захар - задоволи се с него, а ти искаш два, три и повече килограма. Могат ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Ако това дърво беше започнало да се движи все в една посока, растенето щеше да дойде до известна степен само и ще настъпи след това друг един процес. Така е и на физическото поле с човека - като стигне човек на една височина до двайсет и първата си година, след това започва да расте неговият ум, душа и дух. Те са велики неща и ако Господ би ви отворил очите, ще ги проверите, а аз някой път трябва да се помоля на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци - Елисей.
към втори вариант >>
3.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Голѣмата
лакомия
въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия.
(втори вариант)
За да се избавимъ отъ прѣстѫпления, трѣбва да държимъ извѣстни заповѣди, да прѣбѫдваме вѫтрѣ въ любовьта. Първото нѣщо, което трѣбва да правите като ставате сутринь, е да си зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си? Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа? Трето: азъ прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа си и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа? Рѣшите ли тѣзи въпроси, цѣлиятъ день ще прѣмине въ миръ и спокойствие и ще имате благословение.
Голѣмата
лакомия
въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия.
Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво.
към втори вариант >>
4.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Хората умират все от тази
лакомия
, да имат много.
– Да, може да влияеш, но никога не можеш да владееш. Всеки, който се опитва в това, той може да завладее само себе си. Желанието за владение се вижда и в някои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладее друго, да го претопи в себе си. Един народ иска да завладее друг.
Хората умират все от тази
лакомия
, да имат много.
Онзи, който иска много, не разбира Божествените закони. Не трябва да искаме много, защото имаме повече, отколкото ни трябва. Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 сантиметра на широчина и 21 сантиметра на дължина, – не са го обработили, както трябва. Земята на човека не е обработена. У българите, например, е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6–7 сантиметра и те мислят, че са носители на велика култура.
към беседата >>
5.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
— Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята
лакомия
!
Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. — Добре, аз ще нося. Турят му една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет лопати, той все мълчи. Най-после той едва диша, задушава се и почва да вика.
— Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята
лакомия
!
Като се събудил, разбрал, че този сандък не му трябва, а трябва да раздаде своето богатство. Цял пълен сандък е много. Сегашният живот е тежък. Аз виждам — мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но ако ви турят, не ще може да носите.
към беседата >>
Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята
лакомия
!
(втори вариант)
Казва му: "Господине, чакай, и аз искам“. Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си, и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. "Добре, аз ще нося". Турят му 1, 2, 3, 4, 5, 10, 15 лопати, той все мълчи. Най-после той едва диша, задушва се и почва да вика.
Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята
лакомия
!
Като се събудил, той разбрал, че този сандък не му трябва, а трябва да раздаде своето богатство. Цял, пълен сандък е много. Сегашният живот е тежък, тежък. Аз виждам - мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но, ако ви турят, не ще може да носите.
към втори вариант >>
6.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Освен това привикнете малките деца да ядат умерено, като им покажете лошите последствия от
лакомията
.
Казвайте на децата, че цветята се радват и че им е приятно, когато ги поливат с вода. Може да направите опит пред тях, за да им покажете, че те действително се радват. Имате една саксия с цвете, което не сте поливали два-три дни. Вземете детето си за ръка, кажете му: „Ела, мама, да видиш как ще се зарадва това цвете, като го полеем.“ Поливате го и цветето започва да смуче жадно вода; пръстта и коренчетата се напояват добре, а цветчето се развеселява и радва. Ето мерилото, с което може сигурно да се въздейства на децата.
Освен това привикнете малките деца да ядат умерено, като им покажете лошите последствия от
лакомията
.
А какво правят децата? Ядат кисели ябълки, ядат недозрели и немити сливи, докато ги заболи корем. Разкажете на децата, че като ядат немити плодове, заедно с това поглъщат и изверженията на мухите, от което се и разболяват. Следователно преди да се ядат плодове, трябва те да се измиват в чиста, топла вода и така чисти и хубави да се дават на детето. Децата обичат чистотата, нека те се привикнат да не бързат да изядат плода, а като им се даде, първо да го измият с малко топла вода, да го поразгледат и най-после да го изядат.
към беседата >>
7.
Нито се променя, нито се изменя
,
ИБ
, В.Търново, 14.10.1920г.,
Всичките нещастия се състоят в
лакомията
на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н.
да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо.
Всичките нещастия се състоят в
лакомията
на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н.
И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката? – Тоже на отмерени действия.
към беседата >>
8.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
– Тя се отличава съ своята
лакомия
.
Дошло е врѣме съврѣменнитѣ хора да се отрѣкатъ. Има законъ въ еволюцията, има и подробности. Азъ казвамъ за нѣкои хора, че трѣбва да се откажатъ. Тази философия седи въ слѣдующето. По какво се отличава гъсеницата отъ живота на пеперудата?
– Тя се отличава съ своята
лакомия
.
Обаче, тази гъсеница, за да мине въ пеперуда, трѣбва да се откаже отъ своята лакомия, прѣстава да яде листа. Ама какъ ще се откаже? – Видишъ гъсеницата, вдигне си главата и казва: ядохъ и пихъ, това не е смисъла на живота. Тукъ сѫ моитѣ тъжкала, азъ ще измисля нещо. Покачи се тукъ, покачи се тамъ.
към беседата >>
Обаче, тази гъсеница, за да мине въ пеперуда, трѣбва да се откаже отъ своята
лакомия
, прѣстава да яде листа.
Има законъ въ еволюцията, има и подробности. Азъ казвамъ за нѣкои хора, че трѣбва да се откажатъ. Тази философия седи въ слѣдующето. По какво се отличава гъсеницата отъ живота на пеперудата? – Тя се отличава съ своята лакомия.
Обаче, тази гъсеница, за да мине въ пеперуда, трѣбва да се откаже отъ своята
лакомия
, прѣстава да яде листа.
Ама какъ ще се откаже? – Видишъ гъсеницата, вдигне си главата и казва: ядохъ и пихъ, това не е смисъла на живота. Тукъ сѫ моитѣ тъжкала, азъ ще измисля нещо. Покачи се тукъ, покачи се тамъ. Казватъ: „Каква мисъль има гъсеницата?
към беседата >>
Казва тази гъсеница: животътъ не е въ
лакомията
.
Тукъ сѫ моитѣ тъжкала, азъ ще измисля нещо. Покачи се тукъ, покачи се тамъ. Казватъ: „Каква мисъль има гъсеницата? “ – Тя е инженеръ, архитектъ, насамъ глава, натамъ, като пъпли, тури нишка на едно мѣсто, на второ, на трето и най-послѣ започне да снове, докато направи своя пашкулъ. Направи своята лаборатория и като влѣзе, започне да разсъждава.
Казва тази гъсеница: животътъ не е въ
лакомията
.
Човѣкъ трѣбва да се избави, малко му трѣбва. Трѣбва да се откажемъ отъ листата. На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичкитѣ листа“, и започваме работа. Господь казва: „Понеже, ти правилно разрѣши въпросътъ, ще те облека въ много хубави краски, съ много хубави дрехи, понеже, съмъ много доволенъ, че се отказа отъ своята лакомия“. И слѣзе единъ ангелъ съ своята четка, напъстри пеперудата.
към беседата >>
Господь казва: „Понеже, ти правилно разрѣши въпросътъ, ще те облека въ много хубави краски, съ много хубави дрехи, понеже, съмъ много доволенъ, че се отказа отъ своята
лакомия
“.
Направи своята лаборатория и като влѣзе, започне да разсъждава. Казва тази гъсеница: животътъ не е въ лакомията. Човѣкъ трѣбва да се избави, малко му трѣбва. Трѣбва да се откажемъ отъ листата. На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичкитѣ листа“, и започваме работа.
Господь казва: „Понеже, ти правилно разрѣши въпросътъ, ще те облека въ много хубави краски, съ много хубави дрехи, понеже, съмъ много доволенъ, че се отказа отъ своята
лакомия
“.
И слѣзе единъ ангелъ съ своята четка, напъстри пеперудата. Ангелътъ казва: „Ще пуснешъ малко киселина, пакъ ще излѣзешъ навънъ“. Този ангелъ тръгне съ нея. Пеперудата ще има най-хубавитѣ краски. Тогава тя съ своя хоботъ иде на единъ цвятъ.
към беседата >>
И той казва: Добре мислишъ, Драгане, азъ съмъ доволенъ, ти си решилъ да напуснешъ своята
лакомия
, да отворишъ касата, да се самопожертвувашъ.
– Ако сме ние като гъсеницата, никога нѣма да се поправи свѣтътъ. Ние като гъсеницата трѣбва да правимъ. Нѣкой казва: Какво глѣда този нагорѣ? – Нагорѣ не глѣдамъ, искамъ да си направя пашкулъ. „Видѣхме Господа“.
И той казва: Добре мислишъ, Драгане, азъ съмъ доволенъ, ти си решилъ да напуснешъ своята
лакомия
, да отворишъ касата, да се самопожертвувашъ.
Послѣ се радвамъ, че и жена ти Мария, радвамъ се, че и дъщеря ти Люба, та и синъ ти, всички ще тръгнете. Ако всинца рѣшите да си направите по единъ пашкулъ, азъ ще ви дамъ много хубави дрешки. Погледнешъ туй семейство, всички се благославятъ, всички сѫ здрави, тръгне напрѣдъ. Тѣ никога не се връщатъ. „Видѣхме Господа“ – Сега Господь е въ България и пита българитѣ.
към беседата >>
Господь слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете отъ вашата
лакомия
?
Той е рѣшилъ едно. Той най-първо слиза въ България и пита българитѣ. Ще кажете: „Ето една мистификация“. Не е мистификация. Въпросътъ е, че българитѣ като народъ, толкозъ години викатъ: Господи, Господи, Господи.
Господь слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете отъ вашата
лакомия
?
“ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди. И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е. Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св.
към беседата >>
Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата
лакомия
, ще се откажете ли вие?
“ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди. И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е. Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св.
Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата
лакомия
, ще се откажете ли вие?
– Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много благочестиви. Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много благочестивъ. Ако има единъ свещеникъ благочестивъ, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ. Отивамъ въ дома му и то прѣзъ велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвамъ: „Отче, какво правишъ“ – „Коремътъ ми разстроенъ, малко да се оправи“.
към беседата >>
– Ще кажемъ: Ако вие решитѣ като онази гъсеница да напуснете вашата
лакомия
, да напуснете вашитѣ заблуждѣния, да станете като насъ, и да приемете този вѫтрѣшенъ пашкулъ, ние ще ви приемемъ като братя.
– Ще съградимъ, и нека дойдатъ послѣ да сравнимъ това старото, което е у тѣхъ и новото, което е въ насъ. И въ музика и въ поезия, и въ обикновения животъ, въ кѫщи, въ ядене, въ пиене, въ всичко – градежъ носимъ въ всичко. Ще видимъ разликата между гъсеницата и пеперудата. И тогава, като ни питатъ. Какъ може?
– Ще кажемъ: Ако вие решитѣ като онази гъсеница да напуснете вашата
лакомия
, да напуснете вашитѣ заблуждѣния, да станете като насъ, и да приемете този вѫтрѣшенъ пашкулъ, ние ще ви приемемъ като братя.
„Видѣхме Господа“. Сега онова, което е възвишено и благородно въ васъ, бѫдете смели и рѣшителни да го развиете. Туй, което е вложено въ васъ, да се не боите, вложете го, приложете го въ най-широка смисълъ. Нека да дадемъ единъ потикъ на любовь, на мѫдрость, и на истина въ този свѣтъ. Може да ни костува живота.
към беседата >>
За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята
лакомия
, да се откаже от листата.
(втори вариант)
Ако има излишък на енергии, те не могат да се използуват и причиняват пакост на човека. Христос казва: Човек трябва да се отрече от себе си. И аз казвам: Дошло е време хората да се отрекат от себе си. Има закони за еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда.
За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята
лакомия
, да се откаже от листата.
Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, гъсеницата започва вече да мисли. Тя е инженер, който търси удобно място за строеж. Тя започва да изпуща нишки, да снове новия си живот. След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята лакомия. Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва.
към втори вариант >>
След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята
лакомия
.
(втори вариант)
Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия, да се откаже от листата. Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, гъсеницата започва вече да мисли. Тя е инженер, който търси удобно място за строеж. Тя започва да изпуща нишки, да снове новия си живот.
След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята
лакомия
.
Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за други, и започвам да работя за Господа. За да покаже, че е доволен от нея, Бог праща един ангел със своята четка да украси пеперудката. Като й приготви новата дрешка, ангелът казва: Сега ще отделиш малко киселина, да пробиеш пашкула и да хвръкнеш свободно в широкия свят. Пеперудата хвръква в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята.
към втори вариант >>
И днес Той слиза при тях и ги пита: Готови ли сте да се откажете от своята
лакомия
?
(втори вариант)
Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад. "Видяхме Господа," Днес Бог слиза в България и пита българите: Видяхте ли ме? Ще кажете, че това е мистификация. – Няма никаква мистификация. От толкова години българите викат към Господа.
И днес Той слиза при тях и ги пита: Готови ли сте да се откажете от своята
лакомия
?
Ако сте готови да се самопожертвувате и да служите на Любовта, аз ще ви дам най-красивата дреха, ще оправя обърканите ви работи, и всичко ще тръгне напред. Сега мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят.
към втори вариант >>
Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата
лакомия
?
(втори вариант)
Сега мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек.
Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата
лакомия
?
Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига. Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници.
към втори вариант >>
като се откажете от
лакомията
, от заблужденията в живота.
(втори вариант)
Ние творим, градим във всички области. Само така ще се види грамадната разлика между старото и новото. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е между старото и новото. Как ще се постигне новото? – Като напуснете стария живот на гъсеницата, т. е.
като се откажете от
лакомията
, от заблужденията в живота.
Ще се завиете в пашкул, дето ще очаквате деня на вашето възкресение – превръщането в пеперуда. "Видяхме Господа." Бъдете смели и решителни, да проявите благородното и възвишеното във вас и да го развиете. Не се страхувайте да изявите навън онова, което е вложено във вас. Проявете го и в най-малки размери. Внесете любовта, мъдростта и истината в света.
към втори вариант >>
9.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята
лакомия
.
Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението. Господарят ми е турил пред моята дупка един капан с парче пастърма в него. Искам да опитам пастърмата, никога не съм яла такова нещо. Трябва да стоя пред дупката, да издебна момента, когато господарят не е вкъщи.
Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята
лакомия
.
Делегацията отишла при гъсеницата и я поканила да дойде на угощението, дето ще получи нова, хубава дрешка. Гъсеницата веднага отговорила: Не мога да дойда на угощението, защото чакам вече пролетта. Дървото, близо до мене, се разлиства, и аз искам да опитам сочните, млади листенца. И тя платила скъпо за своята лакомия. В същото време господарят на това дърво излязъл да очисти гъсениците по дърветата.
към беседата >>
И тя платила скъпо за своята
лакомия
.
Трябва да стоя пред дупката, да издебна момента, когато господарят не е вкъщи. Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята лакомия. Делегацията отишла при гъсеницата и я поканила да дойде на угощението, дето ще получи нова, хубава дрешка. Гъсеницата веднага отговорила: Не мога да дойда на угощението, защото чакам вече пролетта. Дървото, близо до мене, се разлиства, и аз искам да опитам сочните, млади листенца.
И тя платила скъпо за своята
лакомия
.
В същото време господарят на това дърво излязъл да очисти гъсениците по дърветата. Така изчистил и гъсеницата, която бързала да опита младите, сочни листенца. И хората имат разбирания, като тези на мишката и гъсеницата. За какъв идеал може да се говори при такива разбирания и желания? Като говоря за Бога, мнозина се запитват: Може ли ние, обикновените хора, да имаме връзка с Бога, Великият създател на света ?
към беседата >>
10.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
–
Лакомията
.
Волята, това е най-разумното нещо в човка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно. Сега вие по някой път се съединявате, за да вършите търговия. Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: „Хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба.“ Вие се съгласите, но видите, не мине много време, и изгубите 100-200 000 лв. Кой е виновен?
–
Лакомията
.
И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият, и другият са лакоми. Единият казва: „Слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди.“ Другият му повярва. Като сбъркат, казват: „Ти ме вкара в тази работа.“ –„Не, ти ме вкара в тази каша! “ Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари.
към беседата >>
-
Лакомията
.
(втори вариант)
Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно. Сега, вие по някой път се съединявате, за да вършите търговия. Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба. Вие се съгласите, но видиш, не мине много време и изгубите 100-200,000 лв. Кой е виновен?
-
Лакомията
.
И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият и другият са лакоми. Единият казва: слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди. Другият му повярва. Като сбъркат, казват: ти ме вкара в тази каша!
към втори вариант >>
11.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Анормалното състояние е
лакомията
на човешкия живот.
Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов. Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства. Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече. Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние.
Анормалното състояние е
лакомията
на човешкия живот.
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
към беседата >>
Животът не седи в
лакомията
.
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
Животът не седи в
лакомията
.
За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот.
към беседата >>
12.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Българинът се отличава с една черта на
лакомия
, затуй Господ му е дал малко земя.
Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
Българинът се отличава с една черта на
лакомия
, затуй Господ му е дал малко земя.
Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения. Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си.
към беседата >>
13.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата
лакомия
във всяко отношение.
Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще бъде превърната в градини. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тази от петата раса е тази, че човекът от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове.
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата
лакомия
във всяко отношение.
Забележете, всяка есен се събира с милиони тонове жито и го складират. Защо им е този запас? После, събрали пари в банките и ги пазят. Навсякъде всичко събират на купове и го пазят. Приготвят консерви с милиони тонове и ги пазят.
към беседата >>
Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има
лакомия
.
С тях се събужда лакомство и тия хора, на които са раздадени пари, се спъват. В такъв случай сиромашията е за предпочитане. Ако сиромашията може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане. Какво разбирате под думата лакомство? – Туряне в стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане с работи, които не са по силите ни: например в училището изучаваме предмети, които не са по силите ни; учим много предмети, от които нямаме нужда, и бързаме, не чакаме да дойде времето, искаме да знаем много.
Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има
лакомия
.
Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н. Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица. Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат.
към беседата >>
14.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Разнообразие трябва на човека, а
лакомията
всякога разбира еднообразие.
Друго какво ти трябва? Вие ще кажете: "Ами много малко нещо е това". Не, не бързайте, че като наредя още 20-30 такива неща, това малко ли е? Колко трябва на човека? - Малко му трябва, като се има предвид, че от всеки чешит ще вземе по малко.
Разнообразие трябва на човека, а
лакомията
всякога разбира еднообразие.
Така хранят прасетата. Дойде тяхната господарка, тури им в едно корито трици и те, пъхнат муцуните си, ядат ли ядат и благодарят, като казват: много добра е нашата господарка! Казвам: това е свинска мамалига! Сега, някои, като ме слушат, докачат се. Не, приятели, вие трябва да се докачате от онези низки сващания, които имате за Бога!
към беседата >>
15.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Лакомията
е един недъг за обществения, за разумния живот.
Сега и в България изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Те искат да превърнат всички места в ниви. Оставете някои полета за пасбища. Това е разумното в света.
Лакомията
е един недъг за обществения, за разумния живот.
Да ядем толкова, колкото трябва! Да градим толкова, колкото трябва! Ядем ли повече, от колкото трябва, градим ли повече, отколкото трябва, това е нещастие за съвременния свят. Казва Христос: ако житното зърно не падне на почвата. Казвам: ако сме като това житно зърно, трябва да излезем от обикновения живот и да се посеем в условията на бъдещата нива.
към беседата >>
16.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Лакомията
, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.
(втори вариант)
В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него. Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята."
Лакомията
, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.
Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. Малката мъчнотия - това е вашият кредитор, който иска да му дадете парите, да изплатите задълженията си по отношение на него. Когато дължи на някого, човек първо трябва да си плати дълга, а после да отива с ходжата да търси пари в земята. Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо в момента, когато ходжата отива да покаже на иманяря мястото на заровените пари. Питам: може ли човек, без да страда, да има страдания?
към втори вариант >>
17.
Добро и съвършенство
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
“) Не, ние от
лакомия
избираме големите страдания.
Тази скръб е доста тежка за едно дете. Има скърби, които известни индивиди могат да носят, а други не могат. Същото е и по отношение радостите. Радостите са достъпни за някои, а за други са недостъпни. (– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат да се носят?
“) Не, ние от
лакомия
избираме големите страдания.
Някои от вас ходят по 10 пъти на ден да хлопат за страдания, без да знаят това. Както виждате, аз не устоях на думата си. Казах, че ще говоря кратко, а говорих повече. Трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Посейте този орех и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има в него.
към беседата >>
18.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
- Не, светът се разваля от
лакомия
.
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество.
- Не, светът се разваля от
лакомия
.
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва.
към беседата >>
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от
лакомия
.
- Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия.
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от
лакомия
.
И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
към беседата >>
И умопобъркванията в света също така стават от
лакомия
.
Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия.
И умопобъркванията в света също така стават от
лакомия
.
Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях.
към беседата >>
19.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
Голямата раница показва
лакомия
, желание у човека да се осигури.
(втори вариант)
Излишните мисли образуват едно стягане у човека. Някой път ще изгубите вдъхновението си, ще се обезсърчите. И най-първо се заражда едно силно желание да изпъкне човек. И като срещне първата мъчнотия, то обезсърчава се. В живота онзи, който носи по-малък товар, има по-голям шанс да успее, отколкото онзи, който носи голяма раница.
Голямата раница показва
лакомия
, желание у човека да се осигури.
Пък ако нищо не носи, показва, че той тогава проси. Нито големият товар, нито малкият. Просията защо съществува в света? За да смири човека. Тези просяци не са издържали своите изпитания.
към втори вариант >>
20.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Днес съществува
лакомия
навсякъде.
Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете!
Днес съществува
лакомия
навсякъде.
Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота. Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него.
към беседата >>
21.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Насилието не е наложено от природата, но човек, със своята
лакомия
, сам го налага и върху себе си, и върху своите ближни.
Там е написана тя. Погледне ли ръката си отвърта както и горната част на пръстите си, там е написана Божията Правда. Като погледне на ръката си, всеки човек може да каже, постъпвал ли е правилно в миналото, постъпва ли справедливо и днес. У всички съвременни хора липсва законът на Правдата. От единия до другия край на света съществува насилие, а насилието ражда всички нещастия в живота.
Насилието не е наложено от природата, но човек, със своята
лакомия
, сам го налага и върху себе си, и върху своите ближни.
Ако човек има желание да стане богат, за да облагодетелства своите ближни, това негово желание е на място, но ако той иска да стане богат, за да се удоволства, неговото желание не е на място. Този човек не е разбрал смисъла на богатството. Ако ученият събира знания, за да просвещава умовете на своите ближни, неговото желание да стане още по-учен е на място, но ако той събира знания за слава и почести от хората, това желание не е на място. Ако някой иска да стане добър, за да се ползват и неговите ближни от тази доброта, като ги поощрява в святост и чистота, това желание е на мястото си, но ако той иска да стане добър, за да го турят като икона в църква и да му се кланят, това желание не е на място. Божествената Правда изключва всякаква слава и почести, всякакви богатства и знания за лични облаги.
към беседата >>
22.
Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!
,
МОК
, София, 5.3.1927г.,
Не се образува
лакомия
.
(втори вариант)
То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма.
Не се образува
лакомия
.
По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата.
към втори вариант >>
23.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Съвременните хора създават нещастията си само чрез своята
лакомия
.
Мекотата пък ще внесе координиране на органите в тялото на човека. Има известни органи в човека, които са предназначени за изразяване на милосърдие; други са предназначени за търпението; трети – за вярата; четвърти – за любовта и т.н. Всяко чувство в човека има специфични органи, чрез които се предава. Човек не може да прояви любовта си чрез своя стомах. Рече ли да прояви любовта чрез стомаха си, той ще си създаде най-голямото нещастие.
Съвременните хора създават нещастията си само чрез своята
лакомия
.
Питам: какъв идеал може да има в яденето? Някой ще възрази: тогава какъв смисъл има в глада? Гладът е сила, внесена от самата природа за продължение на живота. Яденето пък е фактор, който трябва да прави връзки, съединение между Любовта и живота. Тъй щото, който яде, той трябва да знае, че прави връзка между Любовта и живота.
към беседата >>
24.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Всички съвременни хора страдат от вътрешна
лакомия
.
Според занятието си, човек внася съответни елементи в своя организъм. При сегашното положение на развитие, човек трябва да яде малко, или по-право, да яде умерено, без чувство на лакомство. Колкото му се даде, той трябва да е доволен, да е благодарен, да не казва, че малко са му дали. Днес работникът получава известна надница и казва: Не ми е достатъчна тази надница, малко ми е. Чиновникът получава известна заплата, и той е недоволен.
Всички съвременни хора страдат от вътрешна
лакомия
.
Пращат някого в странство, дават му и дневни, и пътни, и пак е недоволен – малко били парите му. Питам: какво ново внасят парите в човешката душа? Ако човек държи в ума си златото, среброто, желязото, като мощни сили, от които може да черпи знания, това има смисъл. Златото е устойчив елемент; при стоене на въздуха не се окислява. То не мяза на мъж, който продава съвестта си, нито на жена, която продава честта си.
към беседата >>
25.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Тъй както днес се прилага земеделието, според мен, това е
лакомия
– всеки се стреми да изкара, колкото може повече.
След това направи няколко дълбоки вдишки, да поемеш въздух с целите си дробове. Само по този начин болният може да се лекува. Човек трябва да бъде слуга първо на себе си. Когато е здрав пък, той сам трябва да се грижи за прехраната си, сам да работи земята, да изкарва и за себе си, и за ближните си. Това не значи, че всеки трябва да стане земеделец.
Тъй както днес се прилага земеделието, според мен, това е
лакомия
– всеки се стреми да изкара, колкото може повече.
Достатъчно е всеки човек да изкарва по 20-30 кг. жито за себе си. И тъй, всички трябва да се върнем към Бог. Всеки труд, всяка работа, която вършим за Бог, е свещена. Дали работата ни ще се отнася до изучаването на твърдата материя, на въздухообразната, на течната или най-после ще изучаваме огъня, тя е свещена работа, щом е за Бог.
към беседата >>
26.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Казвам: голямата глава представя човешката
лакомия
–
лакомия
за богатства, за знания, за слава.
Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит. Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката.
Казвам: голямата глава представя човешката
лакомия
–
лакомия
за богатства, за знания, за слава.
Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.
към беседата >>
27.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Лакомият
не може да обича ближния си.
И обратно: когато майката и бащата губят, заедно с тях губят и синовете, и дъщерите им. „Люби ближния си, като себе си'" Аз свързвам този процес с друг процес в природата. Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любовта към ближния и процесът на яденето са едно и също нещо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си.
Лакомият
не може да обича ближния си.
Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. Който не люби ближните си, той е осъден на старост. Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява.
към беседата >>
28.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Обаче, поради голямата
лакомия
на хората, днес храната не е правилно разпределена.
За другия ден пак ни осигурява. Обаче, пристъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава. По същия начин постъпва и светията: като отидеш при него, той ще те нахрани, ще ти даде прием, но само за един ден. Питам съвременните хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли са на земята? Значи, в сегашната еволюция на човечеството има достатъчно, даже преизобилно храна, от която всички живи същества могат да се хранят умерено.
Обаче, поради голямата
лакомия
на хората, днес храната не е правилно разпределена.
Впрочем, и това има своя добра черта. Някога човек се е хранил изобилно, а сега трябва да се храни умерено, за да развие своите морални сили. В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството. Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие. Онзи, който не е гладувал, не може да разбере, какви блага носи гладът, и колко време може да се гладува.
към беседата >>
29.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Не да имаме
лакомия
.
(втори вариант)
И ще имаш разнообразие. За старата храна говори, но новата яж. Кажи: „Дайте на мен от прясната пита! " Велико освобождение трябва да дойде от всички стари вярвания. Умни трябва да бъдете!
Не да имаме
лакомия
.
Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всякога носи Божието благословение. Евреите работиха 500 години в Египет и в пустинята събираха манна, но те, понеже я събираха не само за същия ден, но я тургаха в запас, тази манна се разваляше. Те всеки ден трябваше да ходят да я събират. Евреите казваха: „Кой знай дали ще има утре?
към втори вариант >>
30.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
А втората хапка ти си я отчупил по-голяма, проявил си
лакомия
и затова даже можеш да се задавиш.
(втори вариант)
В природата има един ритмус, вие още не сте определили каква е тежестта на една глътка вода. Вие не сте правили опит върху това. И когато вземеш една глътка вода, усещаш една приятност. Това показва, че тази глътка хармонизира цялото ви тяло. Затова хората казват: „Първата хапка е най-сладка." А пък то е понеже първата хапка ти си откъснал умерено голяма и затова е хубава.
А втората хапка ти си я отчупил по-голяма, проявил си
лакомия
и затова даже можеш да се задавиш.
Сега всички вдигнете чашите си и ще пренесете чашите до устните и ще кажете: Л.Б, М.Б, Т.Д. (творчески дела), но няма да гълтате. След това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намерите в безизходно психическо състояние. Всякога трябва образ, формула, начин на движение и мисъл.
към втори вариант >>
31.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Пришките на ръцете ви показват човешката
лакомия
.
Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви.
Пришките на ръцете ви показват човешката
лакомия
.
Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна. Същото нещо се отнася и за поета.
към беседата >>
32.
Непреривно движение
,
ООК
, София, 20.3.1929г.,
Внасят
лакомия
.
(втори вариант)
Ти ще вземеш парите, но идната година няма да те има. Щом ми дадат петдесет хиляди лева, аз ще ги погледам и от тях може да взема едно малко количество, колкото за един обяд, ще взема само 12 лева. От петдесетте хиляди ще взема само дванадесет лева, които ще ме свържат с разумни същества, и ще имам повече, отколкото ако взема петдесет хиляди лева. Ще ме претрепят по пътя. Казвам, не ги искам тия пари, те са нещастни.
Внасят
лакомия
.
Казвам, законът е верен. Колко трябва да взема? Ще се спреш. Няма да вземеш. Понеже всичко взимаме, затова много сме наредени.
към втори вариант >>
33.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Пиянството,
лакомията
, одумването, завистта са елементи на нечистота.
Една турска поговорка казва: Остави пияния да падне, сам да научи урока си! Защо трябва да пие човек? Когато се напие, той започва да се кара, да се бие с този, с онзи, докато се върне с пукната глава у дома си. Има пиянство на физическия свят, но има и астрално пиянство, в света на чувствата. За каквото пиянство да се говори, то е нечистота.
Пиянството,
лакомията
, одумването, завистта са елементи на нечистота.
Следователно, от гледище на хигиената, всички елементи на нечистотата трябва да се изхвърлят навън. Само при това положение човек може да бъде да бъде здрав, учен, силен. Като прави научни изследвания, ученият пресява всички неща, докато ги пречисти абсолютно. Чистотата има отношение към ония хора, които са усърдни в работата си. Само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към чистота.
към беседата >>
Лакомията
е нечистота.
(втори вариант)
Като го блъсне тя три-четири пъти на земята, той казва: „Какво искаш да кажеш с това? “ – „Че си пил много.“ – „Е, човек трябва да си поживее малко.“ Той счита, че виното е дадено от Бога и човек трябва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие, турчинът счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповяда пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота.
Лакомията
е нечистота.
Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота. Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни. Ако искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своите научни изследвания ученият човек пресява нещата, докато абсолютно ги пречисти.
към втори вариант >>
34.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Престъпна е
лакомията
, която той проявява.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е
лакомията
, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
към беседата >>
Лакомията
е присъщо качество на много животни.
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца.
Лакомията
е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
към беседата >>
Не само
лакомията
на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само
лакомията
на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
към беседата >>
Престъпна е
лакомията
, която той проявява.
(втори вариант)
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е
лакомията
, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
към втори вариант >>
Лакомията
е присъщо качество на много животни.
(втори вариант)
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца.
Лакомията
е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си.
към втори вариант >>
Не само
лакомията
на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
(втори вариант)
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само
лакомията
на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
към втори вариант >>
35.
Задължително право / Правата на Душата и на Духа
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 6.8.1930г.,
Ако твоите очи са за
лакомия
в света, безпредметни са твоите очи.
(втори вариант)
Всяка една крива мисъл, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Всяка една постъпка, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Много широк смисъл влага. (Чете 29. стих.) Ако имаш едно желание, ако имаш едно око толкоз лакомо, искаш да заграбиш всичко, тогава Христос казва, туй желание хвърли го сега, нищо няма да спечелиш.
Ако твоите очи са за
лакомия
в света, безпредметни са твоите очи.
Виж, вълкът, паякът все очи имат. (Чете 30. стих.) На наш език казано, ръката означава власт. По-добре да погине един от твоите удове. (Чете 31. стих.)
към втори вариант >>
36.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
Лакомията
е причина за злото в света.
И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трябва да разбирате какви сили се крият в тях. Буквата „З“, с която започва думата „зло“, означава закон на размножаване. Следователно, когато човек се размножава повече, отколкото са неговите възможности, работите му тръгват назад. Той казва: „Моите работи вървят зле“. Всеки човек, който яде много, който преяжда, върви зле.
Лакомията
е причина за злото в света.
Ако една мома обещава среща едновременно на 10 момъка, работите ѝ тръгват зле. Тя не може да води приятелство едновременно с 10 души. С кого от тях ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и като не издържи на обещанието си, всеки на своя ред ще я набие. Какво ще бъде положението на тази мома?
към беседата >>
37.
Имам ястие
,
НБ
, София, 7.9.1930г.,
Днес, в основата на производството лежи човешката
лакомия
.
Не само това, но тази нива трябва да бъде орана с волове, към които господарят се отнасял добре, като към свои по-малки братя. Тези волове трябва да работят по 3 – 4 часа на ден, а не както сега, по цели дни. Човек трябва да внася своите чисти мисли в производството на храната, както и в цялото производство, изобщо. Каква мисъл внасят съвременните хора в производството и в индустрията? Те имат единственото желание да забогатеят, да придобият, колкото може повече печалби.
Днес, в основата на производството лежи човешката
лакомия
.
Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Какво е вложило животното в момента, когато са отнемали живота му? Какво е внесъл онзи, който одирал кожите на животните, както и онзи, който щавил кожите? Какво са внесли фабрикантите и работниците, които са обработвали кожата?
към беседата >>
38.
Съзнание, точка и права линия
,
ООК
, София, 24.9.1930г.,
Лакомията
е причина за катастрофите.
Всяка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Сложи ли ѝ се повече, тя се разваля. Ти предполагаш само, че може да издържа повече товар. Предположението не е знание. При всяко предположение става някаква катастрофа.
Лакомията
е причина за катастрофите.
Трябват ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако натовариш още 100 килограма, ще придобиеш нещо особено. Нищо няма да придобиеш – все колар ще си останеш. Ако натовариш 500 килограма жито, ще постъпиш разумно.
към беседата >>
39.
Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто
,
МОК
, София, 17.10.1930г.,
Човешката
лакомия
няма край.
Градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човек, отколкото да краде плодове от чужда градина. Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. Запример, един човек минава с 10–12,000 лева годишно, а друг има на разположение 200–300,000 лева и пак е недоволен.
Човешката
лакомия
няма край.
Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180 градуса, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180 градуса, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. Значи човек може да греши до 180 градуса; щом се превърне в права линия, той престава да греши. Казваме, че този човек е напуснал земята.
към беседата >>
В човек
лакомията
край няма.
(втори вариант)
А Божественото в когото и да е, то е едно и също. Божественото във вас и Божественото в мене, то е едно и също. А човешкото се различава. Човешкото у вас и у мене, то е различно. Човешкото у мене в дадения случай се задоволява с 10,000 лева, а у вас с 200 и 300 хиляди лева.
В човек
лакомията
край няма.
Какво е лакомията? Един отворен ъгъл. И най после като дойде до правата линия, какво означава лакомията? Това е смъртта. Когато човек всичко е постигнал, какво става?
към втори вариант >>
Какво е
лакомията
?
(втори вариант)
Божественото във вас и Божественото в мене, то е едно и също. А човешкото се различава. Човешкото у вас и у мене, то е различно. Човешкото у мене в дадения случай се задоволява с 10,000 лева, а у вас с 200 и 300 хиляди лева. В човек лакомията край няма.
Какво е
лакомията
?
Един отворен ъгъл. И най после като дойде до правата линия, какво означава лакомията? Това е смъртта. Когато човек всичко е постигнал, какво става? – Легне на гърба си.
към втори вариант >>
И най после като дойде до правата линия, какво означава
лакомията
?
(втори вариант)
Човешкото у вас и у мене, то е различно. Човешкото у мене в дадения случай се задоволява с 10,000 лева, а у вас с 200 и 300 хиляди лева. В човек лакомията край няма. Какво е лакомията? Един отворен ъгъл.
И най после като дойде до правата линия, какво означава
лакомията
?
Това е смъртта. Когато човек всичко е постигнал, какво става? – Легне на гърба си. Това е правата линия. 180 градуса.
към втори вариант >>
40.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата чиния, в тях се събужда
лакомията
.
Кое беше най-важното за вас през изтеклите четири седмици? Какъв беше лозунгът? – Че всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото.
Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата чиния, в тях се събужда
лакомията
.
Те поглеждат към многото и мазно ядене, без да подозират, че силата на човека не иде от многото ядене. Важно е как ще ядеш и кога ще ядеш. Може да имаш много знание, без да разбираш как да го приложиш. Всеки трябва да приложи знанието си, за да го опита. Ако бяхте приложили поне една милионна част от това, което знаете, щяхте да имате големи постижения.
към беседата >>
Голямата
лакомия
го направила такъв.
Това е насърчително, но не е реално. Животът има своя положителна страна. Може да ти сложат десет яденета, но ако не ги изядеш, и организмът ти не получи необходимото, ти си присъствал на външно богат обяд, а вътрешно беден. Отвън имаш много, но стомахът ти е разстроен, нищо не приема. Това значи: очите желаят, стомахът се заключва и не желае.
Голямата
лакомия
го направила такъв.
На друго място срещате човек със здрав стомах, но няма какво да яде. Единият има, а не може; вторият може, а няма какво да яде. Това, което в миналото сами не сте могли да изядете, днес ще го изядете. Важно е да намерите онази трапеза, пред която някога сте седели. Другояче казано: Човек трябва да се обърне назад, да прегледа своето минало и от него да се поучи.
към беседата >>
41.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил
лакомията
си, заради което ще му се отнеме и това, което има.
Вашето слънце не е изгряло още, а трябва да изгрее. Това значи да излезете от състоянието „ханизе“, в което се блъскате още ту на една, ту на друга страна. Не е лошо, че сте в тъмнина, защото тъмнината води към реалността. Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от тъмнина в светлина, от сиромашия в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила. Обаче като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи.
Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил
лакомията
си, заради което ще му се отнеме и това, което има.
Такъв е законът в природата. Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания. Всеки трябва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планините. Ако е въпрос за много пари, това е лесна работа.
към беседата >>
42.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Целият ден ти си работил, пришки имаш на ръцете си и те протестират; че това е
лакомия
.
(втори вариант)
Почивка не ми дават. И ти не даваш почивка. После, че вие справедливи ли сте? Целият ден ходите да миткате и като се върнете вечерта, краката ви болят. Краката ви се оплакват, това е един протест.
Целият ден ти си работил, пришки имаш на ръцете си и те протестират; че това е
лакомия
.
Ще кажеш, ама заставят ме. Не, никой не те заставя, ти сам се заставяш! Ти като идеш при един господар, ще кажеш, слушай, 4 часа имам в предвид да работя. Можеш ли да ми дадеш работа? Ти казваш, ама искам да спечеля, ще работя!
към втори вариант >>
43.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
Неговата
лакомия
, неговата завист е голяма.
Ето защо, като имаш парче хляб в ръката си, не я махай нагоре-надолу като детето, но я дръж високо, да не те нападне черното куче и вземе хляба ти. Дръж здраво хляба в ръката си и като дойде черното куче при тебе, кажи му: „Сега аз ще се нахраня, а после, ако майка ми даде хляб с масло за тебе, добре ще бъде“. – Защо и дяволът да не си хапне от твоя хляб? – Защото е богат. Той е банкер, пълен е с пари, няма защо да го жалиш.
Неговата
лакомия
, неговата завист е голяма.
Каквото види у другите, той иска да го вземе за себе си. Най-ненаситното и винаги недоволно същество на земята е дяволът. Ако мислите, че ще го задоволите, вие се лъжете. Дяволът е учен, той е маг, философ. Като хване някого, той започва да го учи, предава му своето знание.
към беседата >>
44.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в
лакомията
си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.
Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени. Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения.
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в
лакомията
си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.
Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
към беседата >>
45.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
Колкото по-голяма е
лакомията
ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
Колкото по-голяма е
лакомията
ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече.
към беседата >>
Така ангелите възпитават
лакомия
човек.
Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш.
Така ангелите възпитават
лакомия
човек.
Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Сега носим последствията на своята
лакомия
.
Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
Сега носим последствията на своята
лакомия
.
Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие. Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши.
към беседата >>
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на
лакомията
и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
(втори вариант)
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на
лакомията
и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага.
към втори вариант >>
Но колкото повече твоята
лакомия
се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
(втори вариант)
Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш." И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят.
Но колкото повече твоята
лакомия
се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи.
към втори вариант >>
46.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Това е
лакомия
.
Та Божественият живот - това е смисълът на сегашния живот. Ако го постигнете, тогава всички наболели въпроси, които имате, каквито и да са те, ще се разрешат. Ако главният въпрос се разреши, всички други въпроси - икономически, социални и прочее - ще се разрешат. Следователно трябва да започнете с най-мъчния въпрос. Германците в миналата война атакуваха Вердюн, но не сполучиха, понеже те нямаха за цел да превземат Вердюн, но имаха за цел големите богатства, складирани за Франция.
Това е
лакомия
.
Ако искаха Вердюн да вземат, щяха да го вземат. И ние имаме да превземаме „Вердюн", но имаме нещо користолюбиво, затова няма да го вземем. Ако германците не искаха богатствата на Франция, те щяха да сполучат. И после като се свърши войната, какво стана? Ако у вас влезе каквото и да е користолюбие, вие ще претърпите крах.
към беседата >>
47.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Сега не е въпрос в
лакомията
.
(втори вариант)
На колко могат да се съкратят десет. ("На две и на пет.") Добре. Можем да вземем два дни и пет дни. Значи имате десет, две и пет. Законът е, ако вземем две, ще имаме един резултат, ако пет - друг резултат, ако десет - трети резултат.
Сега не е въпрос в
лакомията
.
Сега какви ще бъдат резултатите, няма да разправям. Ако вземете числото две, вие ще образувате една любовна връзка. Ако вземете числото пет, вие ще се ожените, пък ако вземете числото десет - вие ще имате едно обществено положение. Следователно две, пет, десет - това са условия, при които един живот целокупно може да се развие. Сега ние можем да вземем двете.
към втори вариант >>
48.
Ще се приложи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1932г.,
Злото не се състои в яденето, но в
лакомията
на човека, много да яде.
Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
Злото не се състои в яденето, но в
лакомията
на човека, много да яде.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
към беседата >>
49.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Тази
лакомия
за богатство, за пари - не само искаме да бъдем щастливи.Това е закон, който внася дисхармония, Нека хората се откажат от това да им служат другите.
Той казва: "Син Човечески не дойде да Му послужат, но да послужи, да види какво Бог иска." Христос, като дойде. Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората. Като отиде в небето, Той даде един рапорт от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги, и ги предупреди; като разбра, най-после каза: "Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват.
Тази
лакомия
за богатство, за пари - не само искаме да бъдем щастливи.Това е закон, който внася дисхармония, Нека хората се откажат от това да им служат другите.
Нека всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите. Като служи на себе си и на другите да служи, ако хората решат да служат едни на други - ето една максима, ако в сърцата на всички хора се зародеше желание те да обичат, не тях да обичат. Законът да ме обичат е закон на насилие. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.
към беседата >>
Този
лакомия
за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот.
(втори вариант)
Той казва: „Син человечески не дойде да му послужат, а да послужи." Да види какво Бог иска. Христос като дойде, Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги. И ги предупреди: „Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват.
Този
лакомия
за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот.
Ако хората се откажат от това желание да им служат другите, ако всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите, както служи на себе си, светът ще се оправи. Хората да служат едни на други ето една максима. Ако в сърцата на всички хора се зароди желание да обичат, не тях да обичат, ще видите как всичко ще приеме вече друг вид. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.
към втори вариант >>
Този
лакомия
за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот.
(втори вариант)
Той казва: „Син человечески не дойде да му послужат, а да послужи." Да види какво Бог иска. Христос като дойде, Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги. И ги предупреди: „Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват.
Този
лакомия
за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот.
Ако хората се откажат от това желание да им служат другите, ако всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите, както служи на себе си, светът ще се оправи. Хората да служат едни на други ето една максима. Ако в сърцата на всички хора се зароди желание да обичат, не тях да обичат, ще видите как всичко ще приеме вече друг вид. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.
към втори вариант >>
50.
Любов към Бога / Обичай Бога
,
ООК
, София, 14.9.1932г.,
Не да измъчвам своя организъм, своята
лакомия
може да я дам на другите хора, своята добра мисъл може да я предам и своята добра мисъл може да я предам на другите хора.
(втори вариант)
Благото трябва да бъде за всички. Аз ям и казвам - добре е за мене, много хубаво е, слава Богу. Но същевременно туй благо трябва да бъде благо и на всички. В мене трябва да бъде основна идея. По възможност трябва да взема най-скромното ядене.
Не да измъчвам своя организъм, своята
лакомия
може да я дам на другите хора, своята добра мисъл може да я предам и своята добра мисъл може да я предам на другите хора.
Казвам, всички трябва да желаете да обичате Бога. Благото, което идва от Бога, да го желаем да бъде общо - ако е от материален характер или от духовен характер, или от научен характер. Всичкото туй благо, да дойдат умни хора. Само с един умен човек светът няма да се поправи. Всичките хора трябва да станат здрави, всичките хора трябва да станат добри.
към втори вариант >>
51.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Грехът седи в
лакомията
на хората.
Не да се наядеш, да туриш много в хамбара. Половин килограм в стомаха е достатъчно. И два, и три, и четири пъти може да ядеш, не е грях. Даже пет пъти да ядеш, не е грях. Грехът не седи в яденето.
Грехът седи в
лакомията
на хората.
Ти се нуждаеш от хляб, ти се нуждаеш от храна и малко други прибавки, малко водица. Ти се нуждаеш от много малко количество. Ако хората така биха живели, този икономически въпрос, който сега ги занимава, за един ден ще се уреди. Съвременните учени хора имат нравите на дамите, на високопоставените дами. Че хората умирали, че хората били болни, тя има някой бал, има жур фикс – ще седи пред огледалото, ще се маже.
към беседата >>
Злото не седи в мене, но в любовта към мене; злото не седи в яденето, но в
лакомията
.
Да посее един декар, сам да го копае. Той да даде, а не да му дават. То са бъдещи схващания. Аз говоря какъв трябва да бъде светията. Това не е непостижимо – много възвишен идеал е.
Злото не седи в мене, но в любовта към мене; злото не седи в яденето, но в
лакомията
.
Че трябва да бъдеш богат, не е лошо, но богат в знание, богат в добродетели и като си богат, ти ще бъдеш един човек, полезен за ближните си. Богатият трябва да бъде полезен за своите ближни. Богатият човек, това е един орган в организма. Сиромахът е пак един орган. Със сиромаха приятелство може да образуваш, а при богатия слуга може да станеш.
към беседата >>
Питам, Господ ли направи това, или вашият архитект със своята
лакомия
.
Причина за земетресенията не е Господ. Причината за всички земетресения са хората. Да ви докажа това косвено. Вие хващате един архитект, да ви направи къща на два етажа. Туря той гнили греди, съгражда къщата за очи, казва: „Къщата е много хубаво направена.“ Дойде един малък вятър, и къщата се събори.
Питам, Господ ли направи това, или вашият архитект със своята
лакомия
.
Ако беше турил здрави греди, тази къща нямаше да се събори. Та казвам, когато хорските мисли станат... В епохата на хората – когато между млекопитаещите се явява такава борба, голяма вражда, че дойде земетресение, да унищожи част от тия хора – такова земетресение, ако сега стане, то можеше десетина, петнайсет километра във въздуха да хвръкнат. След това дойде такъв голям студ, който ги замрази, че и до днес се намират замръзнали, и се очисти светът с тези предпотопни животни. След туй дойдоха хората.
към беседата >>
Грехът седи в
лакомията
на хората.
(втори вариант)
Не да се наядеш, да туриш много в хамбара. Половин килограм в стомаха е достатъчно. И два и три и четири пъти може да ядеш, не е грях. Даже и пет пъти да ядеш не е грях. Грехът не седи в яденето.
Грехът седи в
лакомията
на хората.
Ти се нуждаеш от храна и малко други прибавки малко водица. Ти се нуждаеш от много малко количество! Ако хората биха живели така, този икономически въпрос, който сега ги занимава, за един ден ще се уреди. Съвременните хора имат нравите на високопоставените дами, които не се интересуват, че хората умират, че хората са болни. Когато имат някой бал или журфикс, седят пред огледалото, мажат се само за себе си мислят.
към втори вариант >>
Злото не седи в мене, но в любовта към мене; злото не седи в яденето, но в
лакомията
.
(втори вариант)
Светия разбирам, сам да си изкарва прехраната. Да посее един декар, сам да го копае той да даде, а не да му дават. Това са бъдещи схващания! Аз говоря какъв трябва да бъде светията. Това не е непостижимо много възвишен идеал е.
Злото не седи в мене, но в любовта към мене; злото не седи в яденето, но в
лакомията
.
Че трябва да бъдеш богат не е лошо, но богат в знание, богат в добродетели и като си богат, ти ще бъдеш един човек, полезен за ближните си. Богатият трябва да бъде полезен за своите ближни. Богатият човек това е един орган в организма. Сиромахът е пак един орган. Със сиромаха приятелство може да създаваш, а при богатия, слуга може да станеш.
към втори вариант >>
Питам: Господ ли направи това или вашият архитект със своята
лакомия
?
(втори вариант)
Причината за всички земетресения са хората. Да ви докажа това косвено. Вие хващате един архитект да ви направи къща на два етажа. Слага той гнили греди, съгражда къщата за очи,, казва: къщата е много хубаво направена! Дойде един слаб вятър и къщата се събори.
Питам: Господ ли направи това или вашият архитект със своята
лакомия
?
Ако беше поставил здрави греди, тази къща нямаше да се събори. Когато хорските мисли станат прави и здрави, жертви няма да има. Земетресения трябва да стават, за да се очисти малко земята, да се стреснат малко хората, да се очисти света от някои животни. След земетресението ще дойде голям студ, който ще ги замрази. И днес се намират замръзнали предпотопни животни.
към втори вариант >>
52.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Заради нейната
лакомия
.
После си казвам – ще посрещна това същество. Като се приближавам, гледам – една лисица носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда. Той като я ударил, тя се простряла на земята. Казва: „Лисица кокошки не яде, те са за мене. Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази лисица плати с живота си?
Заради нейната
лакомия
.
Тя трябваше да вземе една кокошка, а не 12. Ти като носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си. Следователно туй разумното, което седи в небето... Небето значи в дадения случай представя нашата глава. Тя е свързана с небето. Ако нашият мозък не функционира правилно, ние не може да имаме и този хляб, слязъл от природата – подразбирам висшата разумна природа.
към беседата >>
- Заради своята
лакомия
.
(втори вариант)
Понесла ги всичките така, че тя не се виждала от тях. Овчарят я ударил с кривака си и я прострял на земята. Казал: лисица кокошка не яде, те са за мене. Освен 12 кокошки спечелил и една лисича кожа. Питам: Защо тази лисица плати с живота си?
- Заради своята
лакомия
.
Тя трябваше да вземе една кокошка, а не дванадесет. И ти ако носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си. Следователно, Разумното, което седи в небето, в дадения случай представя нашата глава. Тя е свързана с небето. Ако нашият мозък не функционира правилно и умът ни не е добре организиран, ние не можем да имаме и този хляб, слязъл от природата - подразбирам Висшата Разумна природа.
към втори вариант >>
53.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Взимай правилно с приятност, но не с
лакомия
.
Дишането, като процес на взимане и даване, лежи в основата на живота. Този процес става и в мислите и в чувствата. Например, изпращаш една мисъл, тя се връща пак към тебе, а след това приемаш нова мисъл. Върху това приемане и предаване на мислите и чувствата се крепи здравето на човека. Ако в приемането и предаването обмяната не е правилна, не може да очаквате щастлив живот.
Взимай правилно с приятност, но не с
лакомия
.
Давай също правилно, за да имаш възможност, отново да вземеш. Това значи равновесие на силите. Само разумният човек може да се закрепи в точката, или да има правилно отношение към нея. Тя е образ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вън от всякакво ограничение.
към беседата >>
Правилно да вземаш, не с
лакомия
.
(втори вариант)
Всяка една мисъл, всяко едно чувство се приема и после има повръщане. Тази мисъл трябва да се върне, за да имаш нова мисъл. Същото е и за чувстването. Върху това почива здравето. Ти казваш: „Това ми трябва, онова ми трябва.“ Ако няма правилна обмяна на възприемането и на даването, ако няма правилно вземане и даване, не може да имате щастлив живот.
Правилно да вземаш, не с
лакомия
.
Като вземеш въздуха, да ти е приятно, че си взел. И като излезе въздухът, пак да ти е приятно, че си дал. После пак вземаш. И това са процеси сега. Това значи равновесие.
към втори вариант >>
54.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Лакомият
човек в яденето е лаком във всичко.
(втори вариант)
Втори ред нос, той е интелектуален нос (втория нос). Ако малката линия в него се продължава надолу, тя определя стойността. Устата винаги определя отношението и възможностите на носа. Устата може да е по-близо до носа, а може да е и по-далеч, тя може да е по-голяма, а може да е и по-малка. Големината на устата има отношение към носа.
Лакомият
човек в яденето е лаком във всичко.
Не е лошо човек да е лаком, то е желание да има много. Но за многото, което искаш, то трябва да имаш време да го обработваш. Ако ти оставиш нещо необработено в тебе, ти ще имаш неприятности, ще носиш непотребен материал, непотребен багаж, за който само ще плащаш. Ти влизаш в една стая, дето някой човек е събирал, събирал много неща и трябва да плаща за тях. Същото желание се пренася и в духовния свят.
към втори вариант >>
55.
Кой ще ви даде вашето
,
НБ
, София, 26.3.1933г.,
Твоята
лакомия
.
Срещал съм хора, които казват: „Дотегна ми вече да страдам. Не искам повече.“ Казвам, когото Господ обича, него наказва. „Не искам да ме обича, дотегнаха ми вече страданията.“ Тук има една философия, която трябва да се разбере, да се изясни – в какво отношение любовта прави пакости. Онзи човек, който те обича, поканва те на обед в дома си и наготви: печена кокошка, баница, сладкиши, това-онова, и ти ядеш, ядеш, усещаш, че стомахът ти ще се пукне. Кой е виновен тук?
Твоята
лакомия
.
Ти трябва да си хапнеш малко и да кажеш: „Моля ти се, ще бъдеш тъй добър, да ми позволиш да си взема част от това, което си приготвил за мене у дома, та ще имам за няколко дена, защото аз ям малко.“ Ще носиш със себе си един сак и ще кажеш: „Понеже всичко това си наготвил за мене, ще бъдеш тъй добър да ми дадеш да си взема нещо в сака.“ Това разбирам гост, това разбирам любов. А ти ще седнеш да се тъпчеш, докато стомахът ти се развали, и после ще кажеш: „Защо ми трябваше да ходя там на гости! “ Не, така не се разсъждава. Ние страдаме от преизобилието, което Бог ни е дал. Всичко е създадено за нас.
към беседата >>
- Вашата
лакомия
.
(втори вариант)
Казвам: Когото Господ обича, него наказва. - Не искам да ме обича, дотегнаха ми страданията. Тук има нещо, което трябва да се разбере, да се изясни. Кога любовта прави пакости? Ако човек, който ви обича, ви покани на обяд в дома си и наготви печена кокошка, баница, сладкиши, това-онова и вие ядете, ядете, и усетите, че стомахът ви ще се пукне, кой е виновен тук?
- Вашата
лакомия
.
Вие трябва да си хапнете малко и да кажете: Моля ви бъдете тъй добър, да ми позволите да си взема част от това, което сте приготвили за мене у дома, защото аз ям малко. Ще носите със себе си и един сак и ще кажете: Понеже всичко това си наготвил за мене, ще бъдеш тъй добър да ми дадеш да си взема нещо в сака. Това разбирам гост, това разбирам любов. А вие ще седнете да се тъпчете, докато стомахът ви се развали и после ще кажете: защо ми трябваше да ходя там на гости! - Не, така не се разсъждава!
към втори вариант >>
56.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
Лакомият
, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие.
Неприятно е да те забравят твоите длъжници. Често хората се спъват от своето минало, от известни идеи, наслоени в съзнанието им. Външно се представят скромни, а вътрешно имат големи желания – искат да станат богати, учени, знатни, но се крият. Няма защо да се крият, те трябва да бъдат богати, но не външно, а вътрешно. Казано е в Писанието: „Богатият няма да влезе в Царството Божие.“ Преводът на този стих не е сполучлив.
Лакомият
, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие.
Тези думи са заменени с думата „богат“. Христос е казал, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Щом богатият няма да влезе в Царството Божие, тогава бедният ще влезе. Ако е така, защо бедният се оплаква от своето положение? Според мене, ако богатият не е щедър, а бедният не е търпелив, и двамата няма да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
„Лакомите няма да влязат в Царството Божие.“
Лакомият
, глупавият, грешникът, неправедникът няма да влязат в Царството Божие, а пък сега превеждат, че богатите няма да влязат.
(втори вариант)
Вие искате да постигнете нещо. Скромни сте всички, искате да бъдете богати, но криете. Аз разбирам, той иска да е богат, а иска да покаже, че е скромен, че не е лаком. Човек трябва да бъде богат. Казано е: „Богатите няма да влязат в Царството Божие.“ Това не е добре преведено.
„Лакомите няма да влязат в Царството Божие.“
Лакомият
, глупавият, грешникът, неправедникът няма да влязат в Царството Божие, а пък сега превеждат, че богатите няма да влязат.
Христос не е казал така, както е думата на български. На английски е така, постоянно повтарят това. Ако богатият няма да влезе в Царството Божие, оставете богатството и ако всички сиромаси ще влязат в Царството Божие, тогава защо се оплаквате от сиромашията. Това е неразбрано. Сиромахът е, на който му липсва нещо.
към втори вариант >>
57.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
Лакомията
, да спечелиш пари, те кара да работиш много.
Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл. – Измъчих се. – Много естествено, носиш товар, който не е за твоите сили.
Лакомията
, да спечелиш пари, те кара да работиш много.
Какво си спечелил? В края на краищата, нищо особено не си спечелил. – Тогава да бъдем добри. – Това е стара мисъл. Ако отсега нататък искаш да бъдеш добър, закъснял си много.
към беседата >>
От
лакомия
, той иска да печели 200-300-500 лева, ще работи много.
(втори вариант)
Ние казваме, че външният живот е лош. Ако Бог живее в нас, Той не може да се измени. Ако ние действуваме понякой път погрешно, то действуваме така по единствената причина от неразбиране на Божиите мисли. Онзи, който носи повече товар, ще се измъчи. Какво ще спечели?
От
лакомия
, той иска да печели 200-300-500 лева, ще работи много.
Какво е спечелил? Нищо не е спечилил. Ние казваме: „Да бъдем добри! “ Това са стари мисли. Ти от сега нататък ако искаш да станеш добър, много си закъснял.
към втори вариант >>
58.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Лакомият
, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие.
Неприятно е да те забравят твоите длъжници. Често хората се спъват от своето минало, от известни идеи, наслоени в съзнанието им. Външно се представят скромни, а вътрешно имат големи желания – искат да станат богати, учени, знатни, но се крият. Няма защо да се крият, те трябва да бъдат богати, но не външно, а вътрешно. Казано е в Писанието: „Богатият няма да влезе в Царството Божие.“ Преводът на този стих не е сполучлив.
Лакомият
, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие.
Тези думи са заменени с думата „богат“. Христос е казал, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Щом богатият няма да влезе в Царството Божие, тогава бедният ще влезе. Ако е така, защо бедният се оплаква от своето положение? Според мене, ако богатият не е щедър, а бедният не е търпелив, и двамата няма да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
59.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Лакомият
господар товари коня, вола, повече отколкото трябва.
(втори вариант)
Съвременният човек се връща в 12 часа вечерта и заспива в 1 часа, когато няма никакви условия за спане. При спането организмът се храни. По някой път човешкото съзнание, което присъства в тялото, причинява голям тормоз. Такова е обикновеното човешко съзнание, то е един неразумен господар. Това съзнание товари тялото като господар.
Лакомият
господар товари коня, вола, повече отколкото трябва.
И ние товарим тялото повече, отколкото трябва. Товарим ума, сърцето повече отколкото трябва. Не мислете, че като говоря върху този въпрос, искам да ви морализирам, че трябва да живеете добре. Аз не зная в какво седи добрият живот. Всички говорят за добрия живот, а не живеят добре.
към втори вариант >>
60.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква
лакомия
.“ Да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Той имал цел, като създал моретата, като създал реките. Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво.
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква
лакомия
.“ Да ви приведа един пример.
Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден.
към втори вариант >>
61.
Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето
,
УС
, София, 24.9.1933г.,
Повече не трябва да вземаш, то е вече
лакомия
.
Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече
лакомия
.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар.
към беседата >>
Повече не трябва да вземаш, то е вече
лакомия
.
(втори вариант)
Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри.
Повече не трябва да вземаш, то е вече
лакомия
.
Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е.
към втори вариант >>
62.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл до край – това е
лакомия
.
Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни. В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб чинията си, но въпреки това работите му не вървяха добре. Аз го гледам, нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало да се яде.
Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл до край – това е
лакомия
.
Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Представи си, че си най-видния философ в света. Какво би направил при това положение?
към беседата >>
63.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Лакомията
съставя голямо нещастие.
И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения. Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство.
Лакомията
съставя голямо нещастие.
Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее! “ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
към беседата >>
64.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
Аз тълкувам сега този разказ: Твоята
лакомия
става причина за твоето нещастие.
Той забелязал, че мечката ритнала едно от мечетата. То се търколило и той видял, че това мече не става, то умряло. Така го шибнала майката. Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала да реве. Майката ритнала това мече, защото то се тикало напред при майка си за храна, а другите мечета оставали назад.
Аз тълкувам сега този разказ: Твоята
лакомия
става причина за твоето нещастие.
Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка си – мечката, че да те удари. Това се случва често в света. Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек, като вземе своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви.
към беседата >>
Не изкарвай от търпение със своята
лакомия
майка си – мечката, че да те удари.
То се търколило и той видял, че това мече не става, то умряло. Така го шибнала майката. Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала да реве. Майката ритнала това мече, защото то се тикало напред при майка си за храна, а другите мечета оставали назад. Аз тълкувам сега този разказ: Твоята лакомия става причина за твоето нещастие.
Не изкарвай от търпение със своята
лакомия
майка си – мечката, че да те удари.
Това се случва често в света. Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек, като вземе своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви. Едностранчивостта си има своите лоши черти.
към беседата >>
65.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Но във вас ще се яви една
лакомия
, за да вземете повече.
Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни. Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече!
Но във вас ще се яви една
лакомия
, за да вземете повече.
Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва. Ти казваш: „Аз разбрах!
към беседата >>
66.
Трите идеи / Като себе си! Трите идеи
,
УС
, София, 20.5.1934г.,
Всички хора на Земята страдаме от преяждане, от
лакомия
.
И дойдете при мене. Аз ви направя баница. И вместо да изядете едно парче, изяждате цялата баница, набъбне коремът ви, после се мъчите и казвате: „Откъде се пръкна това? “ Кой е виновен? Аз ли съм крив или вие сте криви?
Всички хора на Земята страдаме от преяждане, от
лакомия
.
Господ ни е турил една баница, а ние цялата изяждаме. И после искаме да се поправи светът. Всичкото поправяне на света е в това, като ти дадат една баница, да не я изяждаш цялата. Отрежи едно малко парче и толкова. Друг пък ще ми казва как трябва да се поклоня на хората, как трябва да ги поздравя, как трябва да се облека, как трябва да си туря връзката, как трябва да поздравявам отвънка, как трябва да си турям обущата, как трябва да спазвам законите на живота.
към беседата >>
67.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Ние сме дошли да контролираме нашия живот по отношение
лакомията
във физическото поле, но на
лакомията
в духовния живот у нас не сме господари.
Той изяжда всичкото с хляба. Ще кажете: „Къде го е турил? “ Този същият господин отива в едно заведение, дето е приготвена храна за 74 деца. Той изял кафето и хляба. Ако такъв господин ви дойде на гости, колко време ще го държите?
Ние сме дошли да контролираме нашия живот по отношение
лакомията
във физическото поле, но на
лакомията
в духовния живот у нас не сме господари.
Какви ли не фантазии, каква лакомия, която ни причинява хиляди страдания! Та, казвам: В старо време всички велики хора, водители на човечеството, съзнавали, че човечеството трябва да се откаже, хората индивидуално трябва да се откажат от много блага, които засега не са ни необходими. Така представете си едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може да се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но да се запазят неговите желания в лакомията. Туй животно, без да подозира, че неговата форма е малка, но има желанията на туй грамадното животно и се намира в противоречие. Окултната наука твърди, че едно време е било епоха, когато хората на Земята са имали 35 метра височина.
към беседата >>
Какви ли не фантазии, каква
лакомия
, която ни причинява хиляди страдания!
Ще кажете: „Къде го е турил? “ Този същият господин отива в едно заведение, дето е приготвена храна за 74 деца. Той изял кафето и хляба. Ако такъв господин ви дойде на гости, колко време ще го държите? Ние сме дошли да контролираме нашия живот по отношение лакомията във физическото поле, но на лакомията в духовния живот у нас не сме господари.
Какви ли не фантазии, каква
лакомия
, която ни причинява хиляди страдания!
Та, казвам: В старо време всички велики хора, водители на човечеството, съзнавали, че човечеството трябва да се откаже, хората индивидуално трябва да се откажат от много блага, които засега не са ни необходими. Така представете си едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може да се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но да се запазят неговите желания в лакомията. Туй животно, без да подозира, че неговата форма е малка, но има желанията на туй грамадното животно и се намира в противоречие. Окултната наука твърди, че едно време е било епоха, когато хората на Земята са имали 35 метра височина. Турете каква е била тяхната широчина.
към беседата >>
Така представете си едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може да се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но да се запазят неговите желания в
лакомията
.
Той изял кафето и хляба. Ако такъв господин ви дойде на гости, колко време ще го държите? Ние сме дошли да контролираме нашия живот по отношение лакомията във физическото поле, но на лакомията в духовния живот у нас не сме господари. Какви ли не фантазии, каква лакомия, която ни причинява хиляди страдания! Та, казвам: В старо време всички велики хора, водители на човечеството, съзнавали, че човечеството трябва да се откаже, хората индивидуално трябва да се откажат от много блага, които засега не са ни необходими.
Така представете си едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може да се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но да се запазят неговите желания в
лакомията
.
Туй животно, без да подозира, че неговата форма е малка, но има желанията на туй грамадното животно и се намира в противоречие. Окултната наука твърди, че едно време е било епоха, когато хората на Земята са имали 35 метра височина. Турете каква е била тяхната широчина. Това са хипотези, не са научни твърдения. Как ще го докажем?
към беседата >>
68.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Хората в света се изпитват със своята
лакомия
.
За всяко добро начинание в света, дали е човешко или Божествено, ще дойде да се изпита.
Хората в света се изпитват със своята
лакомия
.
Духовните хора се изпитват със своята лъжа. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: Защо страда? Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?
към беседата >>
Лакомията
е второто.
Казвате: „Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си.“ Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася да бъде другояче. Ти държиш онова правило на турците: „Нито връзвай, нито развързвай.“ Не ги връзвай, не се спъвай. Едно правило: Не се опитвай да спъваш себе си, не се опитвай да спънеш и ближния си. Лъжата е най-голямата спънка. Дяволът спъна хората, като каза: „Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете.“ Първото престъпление е лъжата.
Лакомията
е второто.
Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде. Той не каза истината, а казва: „Тази жена ми създаде всичката беля! “ Искаше да прехвърли вината на другите. Хората от няколко хиляди години насам постоянно същите Адамови думи повтарят. Всеки ден мъжът казва: „Ако не беше тази жена, какво не бих направил.“ Жената казва: „Ако не беше мъжът, какво не бих направила.
към беседата >>
69.
Трите изпита (Трите велики закона)
,
УС
, София, 26.8.1934г.,
Любовта изключва всяка лъжа, всяка
лакомия
.
Има едно общо състояние на всички възрастни хора. Те мислят, че от тях няма по-умен и затова се ражда един спор. Ако е един, двама, трима, 15, 20, 100, 200, [...? ] лъжа и двамата умират. Всичко се свършва.
Любовта изключва всяка лъжа, всяка
лакомия
.
Те са извън нея. Следователно немислимо е, по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята лакомия. Щом се опиташ, смъртта ще дойде. Ти казваш: „Бог нали е Любов.“ Значи Господ трябва да допусне престъпление и тогава да е Любов. Ако Бог допусне престъпление, Той не е Любов.
към беседата >>
Следователно немислимо е, по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята
лакомия
.
Ако е един, двама, трима, 15, 20, 100, 200, [...? ] лъжа и двамата умират. Всичко се свършва. Любовта изключва всяка лъжа, всяка лакомия. Те са извън нея.
Следователно немислимо е, по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята
лакомия
.
Щом се опиташ, смъртта ще дойде. Ти казваш: „Бог нали е Любов.“ Значи Господ трябва да допусне престъпление и тогава да е Любов. Ако Бог допусне престъпление, Той не е Любов. Щом не е Любов, той изключва Себе Си. Сега, мнозина искат да ги приемат някъде да живеят с някои хора.
към беседата >>
Ти си живял в света на
лакомията
.
Туй го каза тъй, но то не е тъй, друг един стих има. Не поставяйте в противоречие един стих на друг. Няма да лъжеш, нищо повече! За да лъжеш, всякога подразбира, че ти си един лаком човек. Ти си минал в лъжата в първа степен.
Ти си живял в света на
лакомията
.
Като духовен човек не си се освободил от лъжата. Колко пари имате в банката? – „Десетина хиляди лева.“ Той няма 10 000 лева, но 100 000 лева. Защо не казваш колко имаш? – „Не мога да кажа, защото ще дойдат да ми искат назаем пари.“ Ако ти си господар, никой не може да ти вземе твоите пари насила.
към беседата >>
70.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Когато майките искат да отучат децата си от голяма
лакомия
, подхвърлят им шийката на пилето, да чоплят, да търсят месце, докато те готвят, децата се занимават.
Ако имате висока оценка, ще се класифицирате по-добре, ако имате 5 или 6 ще влезете в университета, може да следвате медицина, естествени науки и т.н. Щом имате по-ниска оценка, вратата за учене по-нататък ще е затворена. При числото 5 вратата е отворена за университета. При числото 4 вратата е отворена за география и филология, това са кокълчетата на кокошката или все едно да събереш костите на някое предпотопно животно и от тях да направиш скелета, та как са произлезли думите, та какво е тяхното съчетание, та как една дума е преминала от един език в друг. Това също е доста интересна работа за някой учен.
Когато майките искат да отучат децата си от голяма
лакомия
, подхвърлят им шийката на пилето, да чоплят, да търсят месце, докато те готвят, децата се занимават.
Та и аз ви давам една шийка, за да се научите да чоплите, да анализирате, да мислите. Да изучавате философията на живота. Всяка поза, всяко състояние трябва да го следите и да знаете кое движение да предпочетете, дали хоризонталното или перпендикулярното и да знаете кое от тези движения има надмощие. Може да се поставите в едно пасивно състояние и тогава по-лесно може да прецените. Какво е разбирал Христос под думите: "Ако не се отрече човек от себе си." Да кажем, ти искаш да бъдеш най-богатия човек в света или най-учения или най-красивия, да бъдеш навсякъде център и ти да ръководиш.
към беседата >>
71.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Тази душа не трябва да знае какво нещо е
лакомия
, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н.
Щом те се отклонят от този път, идват вече страданията, на които съвременното човечество е изложено. Турците имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави? И българите казват: Какво да се прави? „С какво тяло? “ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично.
Тази душа не трябва да знае какво нещо е
лакомия
, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н.
Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората.
към беседата >>
72.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на
лакомията
в човека.
В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората.
Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на
лакомията
в човека.
Лакомият човек лесно се изкушава. Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците.
към беседата >>
Лакомият
човек лесно се изкушава.
Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека.
Лакомият
човек лесно се изкушава.
Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша.
към беседата >>
73.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
Означава
лакомия
.
Това са научни работи. Това е философия. Някой ще каже: „Хубаво, устата може да бъде голяма, може да бъде и малка.“ Коя е причината? Какво означава голямата уста. Голямата уста означава, че яде много, нищо повече.
Означава
лакомия
.
Първоначално голямата уста означава това. Малката уста означават, че този човек яде малко, но пак се определя. Важно е какви са горните бърни, обемисти ли са неговите бърни или не. Ако са обемисти, има апетит, обича да хапва и, като яде, плющят му ушите. Ако устните му са много тънки и са големи, той е взискателен.
към беседата >>
74.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Една птица може да се спъне в своята
лакомия
.
Вие ще кажете: „Как така? " Една птица не живее в света на спънките. Един вол, един кон, един човек може да се спъне, но птицата не се спъва. Тя тук-там подскача и после си хвръкне, движи се в една рядка среда. Някои казват: „Много птици се спъват в своя живот." Къде се спъват - във въздуха или на земята?
Една птица може да се спъне в своята
лакомия
.
Аз веднъж видях как децата бяха спънали един паток. Те бяха нанизали едни царевици, малко варени, на един тънък конец и патокът глътнал конеца със зрънцата, и децата го държат. Той се дърпа, а те го разиграват като някоя маймуна. Това показва, че в дадения случай те са били по-умни, по-хитри от него, за да направят една малка шега. Но питам, ако на този паток два пъти му направят такъв опит, той може да поумнее.
към беседата >>
75.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
Да няма никаква
лакомия
.
Вие искате да пеете, ще пеете за главата си, за дробовете си и най-после ще пеете за цялото си тяло. Ще пеете за главата си, за мисълта, си, да станете умен. Ще пеете, за да станете добри. Защото от добрината зависи да не сте нервен. После ще пееш за стомаха си, та храносмилането да става правилно.
Да няма никаква
лакомия
.
И най-после ще пееш за тялото си, та да функционира добре. Сега вие казвате: „Господ ще оправи работите.“ Как ще оправи работите? Ще пееш за главата си, за да мислиш правилно. За пример всеки от вас трябва да има една песен с думите „аз да мисля право“. Направете си една песен с тия думи „аз да мисля право“.
към беседата >>
76.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
- От голяма
лакомия
.
Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек?
- От голяма
лакомия
.
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание.
към беседата >>
Лакомият
човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
- Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия.
Лакомият
човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
към беседата >>
Недоволният отива при Бог с цялата си
лакомия
.
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности.
Недоволният отива при Бог с цялата си
лакомия
.
И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо. Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез.
към беседата >>
В края на краищата
лакомията
се плаща скъпо.
- По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
В края на краищата
лакомията
се плаща скъпо.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада.
към беседата >>
- От голяма алчност и
лакомия
.
Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал. Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек?
- От голяма алчност и
лакомия
.
Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте.
към беседата >>
От голяма
лакомия
.
(втори вариант)
“ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило. Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели?
От голяма
лакомия
.
Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака.
към втори вариант >>
Лакомия
човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно.
(втори вариант)
И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило. Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия.
Лакомия
човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно.
Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни.
към втори вариант >>
Когато отивате при Господа със своето недоволство, вие вече имате голямата
лакомия
в себе си, голямата алчност.
(втори вариант)
Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих). Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега? Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите. Но ще имате две различни опитности за Господа.
Когато отивате при Господа със своето недоволство, вие вече имате голямата
лакомия
в себе си, голямата алчност.
И като отивате недоволни при Господа, той ще каже: „Давайте му, давайте му, давайте му.“ И тогава вие ще замязате на Толстоя, ще имате неговата опитност. Той дава следния пример. Един беден човек отишъл при един татарски княз да купи евтина земя. Това е една приказка от Толстоя. Ще я приведа, както я зная или както я предполагам за себе си.
към втори вариант >>
77.
Мисъл, сила и любов
,
ООК
, София, 10.7.1935г.,
Казват за някого: „Лаком човек."
Лакомият
е от духовен характер.
Считат го за символ на учен. Не се туря орелът за символ на учен, а бухалът. Защо се туря бухалът като символ на учен, на мъдрец? Понеже очите му са отворени. Не си затваря очите, а ги отваря широко.
Казват за някого: „Лаком човек."
Лакомият
е от духовен характер.
Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила. Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека. При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила.
към беседата >>
И
лакомията
е сила.
Защо се туря бухалът като символ на учен, на мъдрец? Понеже очите му са отворени. Не си затваря очите, а ги отваря широко. Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят.
И
лакомията
е сила.
Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека. При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо.
към беседата >>
Ако вие не знаете как да употребите своята
лакомия
, ще попаднете в слабостта на човека.
Понеже очите му са отворени. Не си затваря очите, а ги отваря широко. Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила.
Ако вие не знаете как да употребите своята
лакомия
, ще попаднете в слабостта на човека.
При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо. А Духът е силен.
към беседата >>
При
лакомията
ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят.
Не си затваря очите, а ги отваря широко. Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила. Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека.
При
лакомията
ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят.
А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо. А Духът е силен. Той е впрегнал тежка машина от двайсет хиляди килограма, и тя работи.
към беседата >>
78.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Неправилното ядене седи в това, че много хора от
лакомия
ядат бързо, не дъвчат добре храната си и създават ред болести и разстройства на пищеварителната система.
Че някой не живее добре, това е негова работа. Как трябва да живее? Някой не яде, както трябва. Ако досега не се е научил да яде правилно, никога няма да се научи. Няма човек на земята, който да не знае да яде.
Неправилното ядене седи в това, че много хора от
лакомия
ядат бързо, не дъвчат добре храната си и създават ред болести и разстройства на пищеварителната система.
Като ядете, не пълнете чинията с ядене и не режете големи парчета хляб. По същия начин постъпвайте и с гостите си. В странство, запример, хората режат хляба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага с голямо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бъдат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа.
към беседата >>
79.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Оставете се от
лакомията
.
Не влизайте във вода да се удавите. Не бъдете като онзи, който отишъл пред един голям джобур с вино да се напие. Понеже искал да пие повечко, той се навел над джобура оттам да пие. Но по невнимание той хлътнал някак с главата си вътре в джобура и се удавил. По-добре вземете една чаша и пийте с нея от джобура, отколкото да се наведете и изведнъж да пиете много.
Оставете се от
лакомията
.
По-добре по-малко, защото иначе ще бъде лошо за самите вас. Това е здравата мисъл. Така трябва да се учи всеки от вас. Това казвам на всинца ви – от каквото вярване или верую да сте. Законът е един и същи за всички хора.
към беседата >>
80.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Всичката
лакомия
е да имате повече.
Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото. Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
Всичката
лакомия
е да имате повече.
Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме.
към беседата >>
81.
Да им дам живот / Вяра
,
СБ
, София, 19.8.1936г.,
Нещата се увеличават и смаляват според човешката
лакомия
.
(втори вариант)
Законът е такъв. Ще носиш твоите блага, които Бог ти е дал. Вие ще се движите и като погледнете към Бога, няма да се запитвате какви са тези блага и защо ви са дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Бог ти е дал, то може да стане толкова голямо, колкото искаш и толкова малко, колкото искаш.
Нещата се увеличават и смаляват според човешката
лакомия
.
Ти бъди благодарен на това, което ти е дадено. Казвате, че човек не трябва да бъде глупав. Глупав човек е онзи, който не вярва. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Христос, Който беше богат, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трябва да изпълните Волята Божия.
към втори вариант >>
82.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Тази опитност имаха рибите, които в своята
лакомия
раждаха много риби – по триста, четиристотин хиляди.
(втори вариант)
Казва: „Стани Драганчо! " Станеш, не си разбрал. Ти мислиш отвътре, че си разбрал, а отвън, в приложението, в проявяването на онова, което е говорил, ти не си разбрал. Сега ще ме попитате: „Ние от кои сме, от вътрешните или от външните." Едновременно, ако ти не разбираш външната любов и вътрешната си любов, ако ти не показваш любовта си към Бога отвън, за онова, което ти е дал и ако не показваш любовта си към Бога за онова, което ти е взел от тебе, ти не си разбрал любовта. Защото ако Бог ни вземе едно нещо, Той ще ни даде друго.
Тази опитност имаха рибите, които в своята
лакомия
раждаха много риби – по триста, четиристотин хиляди.
Кой от тях ще обича по-напред. Даже и птиците, които имат по 5 - 6 деца, не обичат еднакво децата си. Дето казват, че майката да обича всичките. Вие изучавайте живота на птиците, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича по-малко, до него и така се нареждат.
към втори вариант >>
83.
Проникване
,
СБ
, София, 23.8.1936г.,
Лакомията
е причина за греховете на хората.
Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. – Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком.
Лакомията
е причина за греховете на хората.
Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете.
към беседата >>
НАГОРЕ