Търсене в текстове за 'Лакомия'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>

3. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло.
към текста >>

4. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината.
към текста >>

5. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни.
Погледът е отблъскващ. Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана.
към текста >>

6. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област.
Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби.
към текста >>

7. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия.
Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство. Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало. Човек, който приеме любовта, всичко може да постигне. Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия. Любовта и това може да даде, но готов ли е човек с всичко, каквото има, да служи на другите? Защо човек не поиска да стане лекар да намери цяр и да лекува проказата, или туберкулозата или сифилиса, че да бъде полезен на човечеството? Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите мисли, чувства и постъпки? Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ?
към текста >>

8. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много ясно е, че този стремеж в отделните части е резултат на невежество и лакомия.
А за да се яви това противоречие в социалния организъм, което да възрастне до класов конфликт, се е дошло по пътя на диференциране на службите в обществения организъм, при което не е спазен закона за взаимопомощта, който е закона който организира колективните организми. И вместо този универсален закон по който работи природата и строи своите форми, обществата се организиран по закона на борбата и егоизма. А егоизма сам по себе си е един закон, който принадлежи на процеса на разрушението и гниенето, защото той внася борбата между частите в цялото. А всяко царство разделено против себе си, е осъдено на смърт. Според този закон на егоизма, всяка част се стреми да осигури собственото си благо, като в дейността си няма предвид общото благо. Много ясно е, че този стремеж в отделните части е резултат на невежество и лакомия. Закона в органическия свет е, че всяка част, която органически е свързана с цялото. не може да бъде изложена на лишения, ако цялото е осигурено в това отношение. Така е в природата, където действува закона за взаимопомощта. Но пита се тогаз, откъде се явява тази аномалия в социалния организъм на човечеството? Да отречем съществуването на тази аномалия в обществения организъм, би значило да си затворим очите, защото в съвременното общество, докато на една страна има изобилие на блага, на друга страна имаме мизерия и немотия.
към текста >>

9. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А в същото това време други живеят в разкош, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия.
Тя дава всичко тъй изобилно, щото да има за всички от атома до Бога. Но какво виждаме? — Гладни, голи, страждущи, превити и смазани от гнета за утрешния ден! Тълпи, милионни тълпи унижени и оскърбени! В целия свет има 70 милиона безработни. А в същото това време други живеят в разкош, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия. Страшно социално противоречие! Голяма социална дисхармония, която е докарала до съвременната всеобща криза, до днешния трагизъм на човечеството! Какъв чуден парадокс! Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо?
към текста >>

10. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло.
За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв хаос, какъвто е днешният. Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот. Хората, обаче, безогледно нарушават законите на природата в много отношения, водейки се от своите влечения и страсти и по този начин сами си създават нещастия, а след това обвиняват природата, че не била съвършена, та такива ги създала. Хората трябва да разберат веднъж за винаги, че злото, което ги сполетява, е резултат на тяхното невежество. В природата всичко е дадено за добро и благо, но когато хората неразумно употребяват това добро и благо, то им причинява зло. Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло. Огънят е едно благо за живота на хората, но ако човек е непредпазлив и попадне в огъня, то той ще му причини зло. Водата е благо за човека, но ако той попадне в морето, ще се удави и ще си причини зло. В природата всичко е за благо на човека, но когато той е умен и знае, как разумно да използва благата й. Ив. Антонов Основните идеи на Власовденци Да се формулират едни принципи действително е творческа дейност, за тия, които са опитали във всекидневната си практика тяхната истиност, но това е далеч да се задоволят нуждите на разбиващият се живот, който иска умение съчетано с волеви усилия за приложението им. Теоремите трябва да ги знаем, нещо повече, сами да сме ги извлекли, но умението ни е при решаване на практическите задачи.
към текста >>

11. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да престанем с нашата лакомия!
Трябва да се опрости. Всичко излишно, всичко остаряло трябва да се премахне. Това, което пречи на естествения ход на живота, трябва да се изхвърли. И тогава вратите на нашата душа ще се отворят за онова велико благо, което живота всеки ден ни носи. Тогава радостта, вечната спътница на разумния живот, ще ни изпълни и ще ни донесе здраве и щастие. Да престанем с нашата лакомия! Нека бъдем доволни от малкото, което живота всеки ден ни носи. Да го приемем, разберем и оценим както трябва, и тогава ще се уврим, че то е напълно достатъчно, че то е, което ни трябва за днешния ден, а утрешния — ще донесе своето си. Скачим ли, по такъв начин, своя индивидуален живот с великата инсталация на Всемирния Живот, ние вече няма за какво да се тревожим. Това, което е за нас. ще си дойде.
към текста >>

И тази лакомия на личността стигна до там, че всеки поиска да завладее цялата земя, да стане господар на всички и всичко.
34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота. Този процес, както казах, е към своя край, и по нататък в това направление не може да се отиде. Какви са, идеалите и копнежите на човека, който живее в процеса на индивидуализирането? С две думи тези идеали се изразяват в принципа: „Разделяй и владей“! И тази лакомия на личността стигна до там, че всеки поиска да завладее цялата земя, да стане господар на всички и всичко. Така постепенно се е породила идеята за частната собственост и целия съвременен обществен строй, с всичките му учреждения. В това се корени и произхода на властта и съвременната държава. В този процес на индивидуализиране, обособените личности вече се срещат със своите стремежи и интереси и дохожда момент когато влизат в конфликт. Конфликтите се изострят, явява се борбата. По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си.
Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота.
към текста >>

В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички.
И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга.
Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците.
към текста >>

15. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши.
И когато ви обичат пак ще кажете — давай ми по-малко. Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. He трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си. В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене.
* А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен? И родният край поробен Не е ли у нази сърцето? ОЛГА СЛАВЧЕВА ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи. — Като си помисли човек, че има хора, способни да убият тия невинни, малки певци! Идете само в пазарището и ще ги намерите стотици и стотици, пред назначени за продан на хора, които имат стомах, способен да ги погълне. Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но . . . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те всички трябва да повърнат несправедливо заграбеното и да се откажат от ненаситните си апетити и лакомия за много и чужда земя.
Днес от народите, като цяло, се изискват също такива жертви, каквито до днес са изисквани само от индивида. Тия жертви трябва да бъдат доброволни и съзнателни, защото само тогава те са истински жертви. Следната стъпка в развитието на човечеството трябва да бъде направена. Съзнанието за необходимостта от взаимните отстъпки и жертви трябва да проникне у всички народи. Те всички трябва да пожертват амбицията си за надмощие, за хегемония, за потискане, управляване и използване на другите народи. Те всички трябва да повърнат несправедливо заграбеното и да се откажат от ненаситните си апетити и лакомия за много и чужда земя. Те всички трябва да направят необходимите жертви пред олтара на върховната ценност — Мира, да пожертват егоистичното в себе си в името на общите интереси на човечеството, в името на добре разбраните свои собствени интереси, в името на общата световна хармония. Иначе няма мир! Иначе ще се създадат условия за насилието, което, макар че ще иска да възстанови правдата, никога не ще направи това, а ще извърши нови неправди! Неправдите на миналото трябва да бъдат поправени само чрез съзнание, взаимни отстъпки и жертви. Другояче те не могат да бъдат поправени.
към текста >>

19. -

Значи, природата не обича лакомия.
Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява. Значи, природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение. Те искат да знаят всичко. Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях?
към текста >>

20. -

Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога.
Новата любов трябва да обхваща не само хората. Тя трябва да обхваща всички живи същества. Трябва да се пазите от едно заблуждение. Като видите една жива форма, в която има живот, вие трябва с благоговение да се застъпите. Тази живата форма е проявление на Бога. Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бога има само шедрост. В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде. В цялата вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата. По това се отличава Винаги Бог е всеблаг.
към текста >>

21. -

От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо.
не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си.
към текста >>

22. -

Нашата молба и към производители, и към граждани, и към селяни е: долу страха, долу егоизма, долу лакомията!
Ние трябва да благодарим на Бога, че заради чисти и свети души, каквито вярваме че има в България, ние се запазихме досега от чужди крак. Вярно е, че и ние сме в затруднено положение, — имаме липси на много неща, но у нас е пак рай! Сега липси има и в най-велики държави. А тези липси у нас не са само поради това, че от вън не идват стоки, но и търсенето, и безразборното купуване е по-голямо, отколкото предлагането. Нека се надяваме, че Бог ще ни запази и до край, щом вършим Неговата воля и се отърсим и от тия малки недъзи. Нашата молба и към производители, и към граждани, и към селяни е: долу страха, долу егоизма, долу лакомията! Нека всеки се надпреварва да се задоволява с най-малкото и да отстъпва на по-немощните, на по-бедните, това е благородство. Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по-малко ще преживеем и пак няма да умрем! Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите: не в увеличение заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешният мир у човека, по-голямо производство и запазване стойността на лева. МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
към текста >>

Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото.
към текста >>

Бенка върху корема означава лакомия и сластолюбие; ако е снабдена с влакна, този или тази, които ги имат, ще се предаде по един неумерен начин на страстта, на виното и на силните питиета.
Под дясната гърда, той означава нещо повече, т. е. един омразен и изменчив характер. Ако е върху лявата гърда, той означава, напротив, една жестока натура, но щедра, обична и почитана. Под лявата гърда, предвещава опасни болести. Ако е върху сърцето, белегът има най-лошите значения, особено ако е двоен и снабден с влакна; не се доближавате до лицето, което го има; то ще ви бъде вредно и пагубно. Бенка върху корема означава лакомия и сластолюбие; ако е снабдена с влакна, този или тази, които ги имат, ще се предаде по един неумерен начин на страстта, на виното и на силните питиета. Ако имате бенка върху слабините, това предсказва един безпокоен живот, вследствие на трудни и малко полезни работи; ако мъж я притежава, добре ще направи да се не жени. Белег надлъж по слабините е признак на една зверска натура и на едно покварено сърце; при това, ако този белег е валчест и кестеняв, то той, напротив, предсказва богата натура и обично сърце. Върху бедрата, белезите означават неумерено желание, лицето да се харесва някому и една голяма умствена и душевна способност. Бенка върху крака, открива рядко съвършенство в характера и голяма равномерност в настроението; жената, която има такъв белег, ще бъде образец на майките и на съпругите Противоположна на нея ще бъде тази, която има белег под крака; тя ще бъде разсеяна, несъобразна, ще обича най-много танците и удоволствията, каквито и да бъдат те. Белег върху лявата ръка, ако не бъде снабден с малко влакна, предвещава, че лицето ще има много деца.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи.
А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“.
Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението. Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата. Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото.
към текста >>

Това е неумереност и лакомия.
Там е седалището на усещанията и чувствените пожелания, с всичките им нюанси, от най-тънкия и най-деликатния вкус до грубата и сляпа страст. За оногова, който знае да чете върху тая част на лицето, нищо не е по-знаменателно от нея. И туй е наистина за голямо учудване, дето в едно толкова тясно пространство природата е включила толкова разнообразни разположения и комбинации на линии. Когато цялата тая долна част на носа образува една тежка, дебела и без резки маса, едва моделирана като напусната драска, това е образ на низки чувствени пожелания. Това е владичество на грубата страст, която води към насищане на чувствата по един животински начин. Това е неумереност и лакомия. Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
“ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи.
Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце. Първата става на палеца, на която е нокътя, е винаги дълга и обратно—втората е къса, което показва липса на логика — особеност, която при предразположение на характера към завист трева непременно да съществува, защото за логически мислещия човек, завистта е нелогична. Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост. Завистливата жена винаги мисли и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия на сърцето. Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта.
към текста >>

Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия.
Завистливата жена винаги мисли и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия на сърцето. Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост.
към текста >>

Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума.
В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост. До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство. Ако, обаче, ние можем да разгледаме ръката им внимателно, хирософскит белези ще ни предпазят. Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението.
към текста >>

0.30320000648499