НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
178
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети –
бас
, и прочее – четирите основни гласа.
Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова.
Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети –
бас
, и прочее – четирите основни гласа.
Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици.
към беседата >>
2.
Вечно млади
,
ИБ
, , 12.5.1912г.,
Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или
бас
, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н.
Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота.
Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или
бас
, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н.
Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила:
към беседата >>
3.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
Аз ще ви разкажа
баснята
за жабите.
Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа.
Аз ще ви разкажа
баснята
за жабите.
Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно.
към беседата >>
4.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
В една стара
басня
се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане.
Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път.
В една стара
басня
се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане.
Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен? “ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда.
към беседата >>
5.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът –
баса
и т.н.; всички имат с какво да се занимават.
“ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е. Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. Ние трябва да пеем и да свирим – да чувстваме и мислим. Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно.
Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът –
баса
и т.н.; всички имат с какво да се занимават.
Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. За тях, разбира се, животът е безсмислен. Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно време, вземете да свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта. Нахранете се, почнете пак. Легнете да спите; на другия ден хайде пак на работа в живота.
към беседата >>
6.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и
бастун
, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“.
Като остане един, той, разбира се, няма да каже нищо лошо за себе си. Не се лъжете от това, което казват хората, защото те по ваш адрес могат да кажат много неприятни работи. Никой не казва истината. Ваши неприятели ще ви кажат: „Ти си вагабонтин, лъжец, калпазанин“ – те говорят по-скоро истината, отколкото онзи, който ви ласкае: „Ти си благороден“. Може да си добър, но не толкоз; да не мислиш, че си отличен.
Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и
бастун
, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“.
Христос казва: „Слушай, преди години твоите деди и прадеди управляваха, и аз помня, че там в моя тефтер е написано, че те са извършили престъпления; може да влезеш и ти в тоя път, не се самонадявай“. Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. В този свят ще срещнем много горчиви работи. Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си.
към беседата >>
7.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Един англичанин се хваща на
бас
за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Ами ако остане във въздуха така слепен в ръката ти? – „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.
Един англичанин се хваща на
бас
за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не.
към беседата >>
Първият англичанин се хваща на
бас
и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
– „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“.
Първият англичанин се хваща на
бас
и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали.
към беседата >>
8.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Аз се хващам на
бас
с всеки, за да докажа верността на този закон.
(втори вариант)
Ако ние работим, ще имаме всичко, но ако не работим, няма да имаме нищо. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но е верен и във всяко отношение. Направете опит. Ако в продължение на десет години вие си кажете да работите за Бога, тъй както Той изисква, ако вашето положение от последен сиромах не се промени, елате да ме заплюете. Всички дългове, които имате, аз ще ви заплатя.
Аз се хващам на
бас
с всеки, за да докажа верността на този закон.
Ако и днешните народи биха решили да служат на Бога, нямаше защо да воюват. Те сега разрушават, а не създават. След време те ще видят своите грешки. Сега вече няма какво да се съжалява, това е един закон необходим, но за в бъдеще да се избягва. Аз бих желал българите да дадат подтик.
към втори вариант >>
9.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Не въртете
бастуна
си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас.
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото.
Не въртете
бастуна
си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас.
Използвайте днес вашия бастун да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел. Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералите, на растенията, на животните, на всички хора и ще се учите от всичко. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети и т.н. Не се обезсърчавайте, защото Бог работи в света, във всяка жива душа.
към беседата >>
Използвайте днес вашия
бастун
да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел.
Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото. Не въртете бастуна си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас.
Използвайте днес вашия
бастун
да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел.
Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералите, на растенията, на животните, на всички хора и ще се учите от всичко. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети и т.н. Не се обезсърчавайте, защото Бог работи в света, във всяка жива душа. Той ги обединява.
към беседата >>
И аз се уча да махам
бастуна
си по особен начин.
Той сам може да свърши работата си и без мене, но като ви говоря, аз ускорявам вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете в една година, с мене ще го постигнете в един ден. Каже ли някой, че не иска да учи, че няма нужда от Учител, той е в положението на животно. И животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи, има нужда от Учител.
И аз се уча да махам
бастуна
си по особен начин.
И вас ще науча на това изкуство. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра. Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл.
към беседата >>
Махайте
бастуна
си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата.
Каже ли някой, че не иска да учи, че няма нужда от Учител, той е в положението на животно. И животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи, има нужда от Учител. И аз се уча да махам бастуна си по особен начин. И вас ще науча на това изкуство.
Махайте
бастуна
си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата.
Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра. Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне.
към беседата >>
Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите
бастуна
си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра.
И животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи, има нужда от Учител. И аз се уча да махам бастуна си по особен начин. И вас ще науча на това изкуство. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата.
Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите
бастуна
си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра.
Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумният човек, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си?
към беседата >>
Не въртете
бастона
си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ.
(втори вариант)
Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото.
Не въртете
бастона
си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ.
Използувайте днесъ вашия бастонъ да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ. Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на всички хора и ще се учите отъ всичко. Ако първиятъ опитъ излѣзе несполучливъ, направете втори, трети и т. н. Не се обезсърдчавайте, защото Богъ работи въ свѣта, въ всѣка жива душа.
към втори вариант >>
Използувайте днесъ вашия
бастонъ
да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ.
(втори вариант)
Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. Не въртете бастона си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ.
Използувайте днесъ вашия
бастонъ
да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ.
Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на всички хора и ще се учите отъ всичко. Ако първиятъ опитъ излѣзе несполучливъ, направете втори, трети и т. н. Не се обезсърдчавайте, защото Богъ работи въ свѣта, въ всѣка жива душа. Той ги обединява.
към втори вариант >>
И азъ се уча да махамъ
бастона
си по особенъ начинъ.
(втори вариант)
Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря, азъ ускорявамъ вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете въ една година, съ мене ще го постигнете въ единъ день. Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель.
И азъ се уча да махамъ
бастона
си по особенъ начинъ.
И васъ ще науча на това изкуство. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Махайте
бастона
си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель. И азъ се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ. И васъ ще науча на това изкуство.
Махайте
бастона
си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата.
Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си. Това е проповѣдвалъ Христосъ на ученицитѣ си — да се напълни душата имъ съ Божествени идеи, съ Божествено съдържание, което да ги повдигне.
към втори вариант >>
Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите
бастона
си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра.
(втори вариант)
И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель. И азъ се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ. И васъ ще науча на това изкуство. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата.
Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите
бастона
си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра.
Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си. Това е проповѣдвалъ Христосъ на ученицитѣ си — да се напълни душата имъ съ Божествени идеи, съ Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумниятъ човѣкъ, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си?
към втори вариант >>
10.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага
бастона
си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи.
Ако пък вадиш заключение от твоя личен живот, от глупостите, които ти си вършил, те не могат да се подведат под общ знаменател, от тях не може да се създаде философия на Живота. Какво представлява нивата, която хората обработват? Това е човешкото тяло. Младата мома се оглежда по няколко пъти на ден в огледалото, доволна е от себе си, не иска да се жени. Защо? Не иска да стане майка, да ражда деца – нивичката си гледа.
Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага
бастона
си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи.
Така постъпват онези, които служат само на своята нива, били те млади или стари. И старата баба казва, че младите вършат глупости. Не е глупаво това, което вършат младите. Не всички млади са глупави, и не всички стари са умни. Мътни ли са малките рекички, които излизат от големия извор?
към беседата >>
Момъкътъ се разхожда свободно по улицитѣ, вдига и слага
бастона
си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи.
(втори вариант)
Какво представя нивата, която хората обработватъ? — Това е човѣшкото тѣло. Младата мома се оглежда по нѣколко пѫти на день въ огледалото, доволна е отъ себе си, не иска да се жени. — Защо? — Не иска да стане майка, да ражда деца — нивичката си гледа.
Момъкътъ се разхожда свободно по улицитѣ, вдига и слага
бастона
си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи.
Така постѫпватъ онѣзи, които служатъ само на своята нива, били тѣ млади или стари. И старата баба казва, че младитѣ вършатъ глупости. — Не е глупаво това, което вършатъ младитѣ. Не всички млади сѫ глупави, и не всички стари сѫ умни. Мѫтни ли сѫ малкитѣ рѣкички, които излизатъ отъ голѣмия изворъ?
към втори вариант >>
11.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
И, като видяла, че иде, сграбчила
бастуна
му и го ударила силно по ръката.
Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него. И тя постепенно изменя отношенията си към своя мъж. Една майка изпратила детето си в дюкяна, да каже на бащата, че обядът е готов. Мъжът не тръгнал веднага за дома си, понеже имал доста клиенти, трябвало, да изпрати всички. Жена му се ядосала, едва го дочакала да се върне.
И, като видяла, че иде, сграбчила
бастуна
му и го ударила силно по ръката.
Така тя проявила геройството си – счупила ръката на мъжа си. Като ходел е превързана ръка, близките му го запитвали, как е счупил ръката си. – Паднах от коня си и я счупих. Тоя мъж бил силен, с пехливани се борел и ги събарял на земята, а жена му, с един удар, могла да счупи ръката му. „Що казва Духът?
към беседата >>
12.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Всички знаете
баснята
„Лъв и мишка".
Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание.
Всички знаете
баснята
„Лъв и мишка".
Там се прокарва идеята за важността на малките неща. В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого не смущаван. В това време, отнякъде излязло едно малко мишле и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере, какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш?
към беседата >>
13.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Ако пъхна
бастуна
си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни.
– Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила. Тя отговаря: Боря се с два страшни великана – Това са двата ми пръста. Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. – Да, но ние имаме свои пътища и съобщения и, който си позволи да минава по тях, ще го хапем. – Никакви пътища и съобщения не ме плашат.
Ако пъхна
бастуна
си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни.
Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. – Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат.
към беседата >>
Достатъчно е да пъхна
бастуна
си в мравуняка, за да разпръсна мравките по всички страни на света.
Имаме си мравуняк, имаме закони. – Бог може да разбърка мравуняка ви, да измени вашите закови. Като дойде до европейските народи, Бог ги хваща с петте си пръста и ги пита: Готови ли сте да живеете братски помежду си? Ако не сте готови, и вашия мравуняк мога да разбъркам. Хората наричат това революция, а аз – разбъркване на мравуняка.
Достатъчно е да пъхна
бастуна
си в мравуняка, за да разпръсна мравките по всички страни на света.
Има мравки, каквито са термитите, които внасят страх и трепет между хората. Те имат своя артилерия, кавалерия; опасни са термитите, всичко изяждат. От тях бягат н животните, и хората. Сега хората очакват нещо ново. Едни очакват да се оправи светът по магически начин, а други очакват революция.
към беседата >>
14.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били
басирали
за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме.
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били
басирали
за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си.
към беседата >>
Той чел много книги според
баса
и най-после почнал да чете Евангелието.
На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме. Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
Той чел много книги според
баса
и най-после почнал да чете Евангелието.
След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка.
към беседата >>
Другият
басист
, с когото се
басирал
, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си.
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал.
Другият
басист
, с когото се
басирал
, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си.
Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка. От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота.
към беседата >>
15.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Поставя
бастуна
си в мравуняка им.
Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка.
Поставя
бастуна
си в мравуняка им.
Дигне се веднага голям шум между мравките. — Някой им разтройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва.
към беседата >>
А тези сили са моят
бастун
.
Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. — Някой им разтройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят.
А тези сили са моят
бастун
.
После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което є пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам.
към беседата >>
Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния
бастун
и ви размърдам.
А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което є пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките.
Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния
бастун
и ви размърдам.
Може да направите опит да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне, отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари.
към беседата >>
Може да направите опит да видите техния
бастун
.
После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което є пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам.
Може да направите опит да видите техния
бастун
.
Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне, отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми — цял концерт.
към беседата >>
Поставя
бастуна
си в мравуняка им, дигне се голям шум между мравките, някой им разстройва мравуняка.
(втори вариант)
Те се борят, и те го разрешават. Не мислете, че тези хора са сенки, те са реални хора, материализирани, облечени са с тела, и има начин да говорите с тях, а не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка.
Поставя
бастуна
си в мравуняка им, дигне се голям шум между мравките, някой им разстройва мравуняка.
Казват си: "В природата стават някой сътресения, естествени сили влияят“. А Тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи, далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките.
към втори вариант >>
А Тези сили са моят
бастун
.
(втори вариант)
За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им, дигне се голям шум между мравките, някой им разстройва мравуняка. Казват си: "В природата стават някой сътресения, естествени сили влияят“.
А Тези сили са моят
бастун
.
После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи, далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун, и ви размърдам. Може да направите опит, да видите техния бастун.
към втори вариант >>
Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния
бастун
, и ви размърдам.
(втори вариант)
Казват си: "В природата стават някой сътресения, естествени сили влияят“. А Тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи, далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките.
Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния
бастун
, и ви размърдам.
Може да направите опит, да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но, като ги парне, отскачат. Казват си: "Какво е това явление, нещо много светло, но пари". Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми - цял концерт.
към втори вариант >>
Може да направите опит, да видите техния
бастун
.
(втори вариант)
А Тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи, далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун, и ви размърдам.
Може да направите опит, да видите техния
бастун
.
Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но, като ги парне, отскачат. Казват си: "Какво е това явление, нещо много светло, но пари". Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми - цял концерт. Чудят се на това явление.
към втори вариант >>
16.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или
колбасница
, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби.
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или
колбасница
, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия! “ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите. В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека.
към беседата >>
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или
колбасница
, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
(втори вариант)
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или
колбасница
, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
към втори вариант >>
17.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Ако постъпвам по човешки, ще ги разгоня с
бастуна
.
Всичко объркват, и всичко около мене се обърква. Сядам отново, да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, да поправя развалената рисунка. Едва изправя рисунката, отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа: ту рисувам, ту поправям.
Ако постъпвам по човешки, ще ги разгоня с
бастуна
.
Важно е, да разреша въпроса по Божествен начин. Отново поставям всичко в ред. Това е наука, която се отнася до всички, а не само до мене. Препятствия се срещат навсякъде. Всеки ще мине през тези изпити и трябва да ги издържите добре.
към беседата >>
18.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Не ми остава друго, освен да взема
бастун
и да ви разгоня.
Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение.
Не ми остава друго, освен да взема
бастун
и да ви разгоня.
Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити.
към беседата >>
19.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Баснописецът
, който е написал тази
басня
, спира там.
“ – „Защо седиш в тази дупка? В нашия свят каква светлина има, аз цял ден се излагам на слънцето, с мене ще ходиш из моята градина.“ – „Истина ли ми говориш? Чакай да питам майка си.“ Отива мишлето, след малко иде пак с майка си. На котака очите са отворени. „Действително – казва майката на мишлето, – котките със затворени очи са опасни, но на този котак очите са отворени, хайде, с него можеш да отидеш.“ Сега вие ще си направите заключение дали е станало приятелство между това мишле и този котак с отворените очи.
Баснописецът
, който е написал тази
басня
, спира там.
Престъпникът и с отворени очи, и със затворени очи има едно правило; аз не зная кое е, но и вие не го знаете. Добрият човек и със затворени, и с отворени очи да е, има едно правило, и двамата едно правило имат. Това правило седи в туй, че всеки желае да придобие по нещо. Нищо повече! Само че когато умният придобие някои неща, тия неща се считат законни, а другите – незаконни.
към беседата >>
20.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с
бастуните
си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие.
Възможно е в бъдеще, аз не отричам това, но докато вие станете ангел, колко изпити трябва да държите! Тогава „Слушайте Него! “ Този, който се е домогнал да стане ангел, Божественото е вътре в него и няма раздвояване: дали да постъпи така или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, с която може да свърши всичко. Сега ние, съвременните културни хора, приличаме на ония малки деца, които седят на брега на морето и пишат.
Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с
бастуните
си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие.
Гледам някъде написано: „А-а, сладка е любовта! “ Но после мине някоя вълна и писаното изчезне. Друг е писал: „Парици трябват в този свят“. Казвам: този е по-умен, но дойде вълната и то изчезне.
към беседата >>
Един американец се хванал на
бас
да пропътува около света, но бил гол и без пари.
Сега аз говоря за вас, за вашите домове, ако искате да се реформирате, не трябва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живеете, както сега. Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв е този момент?
Един американец се хванал на
бас
да пропътува около света, но бил гол и без пари.
Хваща се на бас и го извършва. Приятелите му го събличат гол и той сполучил да намери дрехи и пари и тъй сполучва да пропътува целия свят. Казвам: ето един човек, който при най-лошите условия е можал да превърне всичко в една сполука. И следователно ние, съвременните хора, не сме герои, ние сме хора без воля. Господ казва: „Би ли пропътувал света?
към беседата >>
Хваща се на
бас
и го извършва.
Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв е този момент? Един американец се хванал на бас да пропътува около света, но бил гол и без пари.
Хваща се на
бас
и го извършва.
Приятелите му го събличат гол и той сполучил да намери дрехи и пари и тъй сполучва да пропътува целия свят. Казвам: ето един човек, който при най-лошите условия е можал да превърне всичко в една сполука. И следователно ние, съвременните хора, не сме герои, ние сме хора без воля. Господ казва: „Би ли пропътувал света? “ Има в човека една воля , която може да победи всичко, аз я наричам Божественото.
към беседата >>
21.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Дава му парите, направя си той един костюм хубав, взима си
бастун
, цилиндър, напарфюмира се, влиза вкъщи и тя казва на сестра си: „Е, как, харесваш ли го?
Сега ще ви приведа един малък разказ, за две сестри. Едната е била учителка, а другата, по-малката, е служела в къщи. Тази мома, сестра ѝ, събирала пари, за да си накупи книги, да помага на бедните. Обаче сестра ѝ се влюбва в един момък, а този момък не бил хубаво облечен. И какво да направи тя, за да го хареса сестра ѝ – намислила да вземе скрито пари от сестра си, да се облече той хубаво.
Дава му парите, направя си той един костюм хубав, взима си
бастун
, цилиндър, напарфюмира се, влиза вкъщи и тя казва на сестра си: „Е, как, харесваш ли го?
“ – „Много добре, харесвам го“, но потърсила парите си, няма ги. Пита сестра си: „Къде са парите? “ – „Не зная, трябва да ги е откраднал някой.“ Туй става сега със съвременните хора. Ние вземаме техните богатства и обличаме ония, недостойните. На този момък не му трябва цилиндър, нито бастун, нито парфюм.
към беседата >>
На този момък не му трябва цилиндър, нито
бастун
, нито парфюм.
Дава му парите, направя си той един костюм хубав, взима си бастун, цилиндър, напарфюмира се, влиза вкъщи и тя казва на сестра си: „Е, как, харесваш ли го? “ – „Много добре, харесвам го“, но потърсила парите си, няма ги. Пита сестра си: „Къде са парите? “ – „Не зная, трябва да ги е откраднал някой.“ Туй става сега със съвременните хора. Ние вземаме техните богатства и обличаме ония, недостойните.
На този момък не му трябва цилиндър, нито
бастун
, нито парфюм.
На този момък му трябва ум, сърце и воля. Ти като се ожениш, цилиндърът ще се махне. Цилиндър и бастун къща не въртят, и парфюмът – ни най-малко. А при това всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога можеш да разчиташ?
към беседата >>
Цилиндър и
бастун
къща не въртят, и парфюмът – ни най-малко.
“ – „Не зная, трябва да ги е откраднал някой.“ Туй става сега със съвременните хора. Ние вземаме техните богатства и обличаме ония, недостойните. На този момък не му трябва цилиндър, нито бастун, нито парфюм. На този момък му трябва ум, сърце и воля. Ти като се ожениш, цилиндърът ще се махне.
Цилиндър и
бастун
къща не въртят, и парфюмът – ни най-малко.
А при това всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога можеш да разчиташ? Туй е то същинското обличане. А ние сега приемаме културата на този свят, но не и великото, не вървим по Христовия закон. А в какво седи съвременната култура?
към беседата >>
22.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с
бастуните
си и им пукнали главите.
Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света?
“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с
бастуните
си и им пукнали главите.
Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.
към беседата >>
“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с
бастуните
си и им пукнали главите.
Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света?
“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с
бастуните
си и им пукнали главите.
Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете? “ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.
към беседата >>
23.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
В музиката си служим с два ключа: виолинов и
басов
.
Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата.
В музиката си служим с два ключа: виолинов и
басов
.
Който познава тези ключове, може да чете и да разбира музикалните произведения. В школата и учителят, и ученикът трябва да си служат с ключа на Любовта. Който не разполага с този ключ, нищо не може да постигне. Всички мисли, чувства и постъпки на човека трябва да се определят от ключа на Любовта. Това значи да се съгласува човек с великите Божии закони като единствено неизменни и вечни.
към беседата >>
В музиката си служим с два ключа: виолинов и
басов
.
Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата.
В музиката си служим с два ключа: виолинов и
басов
.
Който познава тези ключове, може да чете и да разбира музикалните произведения. В школата и учителят, и ученикът трябва да си служат с ключа на Любовта. Който не разполага с този ключ, нищо не може да постигне. Всички мисли, чувства и постъпки на човека трябва да се определят от ключа на Любовта. Това значи да се съгласува човек с великите Божии закони като единствено неизменни и вечни.
към беседата >>
24.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една
колбасница
, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея.
– Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната. Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае баница. Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска.
Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една
колбасница
, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея.
Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице. След като си тури месото в чантата, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице. Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее.
към беседата >>
Както вървеше, тя спря пред една
колбасарница
и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в
колбасарницата
, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
(втори вариант)
Какво мисли гладният - да намери храна и да се наяде; разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно.
Както вървеше, тя спря пред една
колбасарница
и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в
колбасарницата
, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
към втори вариант >>
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол-
басарницата
, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз.
(втори вариант)
Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление.
При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол-
басарницата
, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз.
Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си. Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба.
към втори вариант >>
25.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
А ученикът, който не разбира кордите, вземе, че ги размести, тънката корда турне на мястото на
басовата
корда, размести ги и не върви.
И, действително, трябва да дойде Христос на земята, да приспи хората, да каже тъй: „Всички да заспят“, както при една хирургическа операция. Той иде сега да разплете всичките нишки, в които са се заплели и ученици, и свещеници, и владици, съдии, учители, бащи и майки, на всичките нишките им са така заплетени, че ние не знаем кой път да хванем. И казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за тази Божествена Правда“, която трябва да дойде, да разплете тия нишки. Сега, как са заплетени нишките? Онези от учениците, които започват да учат по музика, учителят казва да турят само кордите.
А ученикът, който не разбира кордите, вземе, че ги размести, тънката корда турне на мястото на
басовата
корда, размести ги и не върви.
И той ги гласи, но не може. Казвам: Всяка корда трябва да се постави на нейното място. А за да се намести там, ще повикаш един учител, да ти каже коя корда на кое място трябва да се тури. И тия цигулки си имат мерки, един инструмент, дето всяка една жица се туря според мярката. И според мярката постепенно ще бъдат наредени по дебелината им.
към беседата >>
26.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в
баснята
Щъркел и жаба.
(втори вариант)
Причината за недоволството е обстоятелството, че човек не е могъл навреме и разумно да използва условията, дадени за неговото развитие. Кога хората стават недоволни - на стари години; всички стари хора са недоволни от себе си - те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опит- ности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания - всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни. Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно.
Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в
баснята
Щъркел и жаба.
Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: - Знаеш ли на каква височина достигаме ние, знаеш ли какъв простор, каква широчина се разкрива пред нас?
към втори вариант >>
Тази
басня
е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл.
(втори вариант)
Кога хората стават недоволни - на стари години; всички стари хора са недоволни от себе си - те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опит- ности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания - всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни. Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба.
Тази
басня
е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл.
Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: - Знаеш ли на каква височина достигаме ние, знаеш ли какъв простор, каква широчина се разкрива пред нас? Аз се чудя как живееш в това мръсно блато.
към втори вариант >>
Каква поука може да се извади от тази
басня
?
(втори вариант)
Аз се чудя как живееш в това мръсно блато. - Какво да правя, нямам възможност да изляза оттук - крила нямам. - Много лесно, качи се на гърба ми и аз ще те вдигна в широките пространства, за да видиш нов свят, нови простори. Жабата се качила на гърба на щъркела и полетяла в небесното пространство. Като не могла да издържи на новите условия, тя се пръснала и паднала на земята.
Каква поука може да се извади от тази
басня
?
Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен; ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Не- навреме щъркелът е говорил на жабата за красивите високи места, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато. Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно.
към втори вариант >>
27.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят
бастуни
, можеше да има счупени глави, крака и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могъл да спре експреса, но скочил от него и избягал. Онези там го чакали – експресът не спрял, но адептът се спрял. Та на всинца ви трябва висок морал.
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят
бастуни
, можеше да има счупени глави, крака и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот и това ще стане постепенно, не с голяма бързина, бързане няма да има.
към беседата >>
28.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Аз наричам тези писатели „
бомбастични
фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате.
И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш. Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология.
Аз наричам тези писатели „
бомбастични
фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате.
Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата. В първия случай – сте се хранили с просо, а във втория – с пшеничен хляб. Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот!
към беседата >>
Някои от тези млади писатели наричам
бомбастически
фразеолози.
(втори вариант)
Ще кажеш на учителя си: „Слаб съм." По какво? „Слаб съм по математика или по естествените науки, или по алгебра, или по музика, рисуване, пение." По каквото си слаб - точно, ясно ще се определиш. А вие седите и като дойдете при Господа, вземате една особена поза, не сте естествени, вземате една поза на привидно благочестие, повдигнете си очите нагоре. Е, хубаво е, ако всичко туй произтича от душата ви, но ако това е едно актьорство, мислите ли, че Господ ще се излъже от това ваше примигване на очите? Сега, гледам някои от вас, младите, се въодушевяват от младите писатели.
Някои от тези млади писатели наричам
бомбастически
фразеолози.
Аз бих желал цяла една година да те храня с фразеология, да четеш някой такъв писател, и цяла една година да четеш друг някой писател, който е писал, макар и по-малко, но без такава фразеология, а с по-голямо съдържание; и да сравниш резултатите. Единият ще ви храни с просо, а другият -с пшеничен хляб. И след една година ще се покаже дали просото има влияние, или пшеничният хляб. Ще вземете сега, да кажем, думите: „О, мила моя, без тебе аз не мога да живея; о, мило слънце, без тебе не мога да живея." А при това, оказва се, че без него можете да живеете. Без него не сте могли да живеете.
към втори вариант >>
29.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема
басовата
струна с втория пръст, ще имате два различни тона по качество и по същество.
Сега тия упражнения може да ги употребиш и когато си в едно възбудено състояние, за сменяване на енергията. Някой път тази енергия може да е толкоз много набрана, че да избухне като някоя бомба. (Учителят свири.) Всякога ще минавате от силните към тихите песни – от силното към тихото. Българите, когато засвирят „Цвете мило“..., все едно го карат. (Учителят свири.) Съвременните музиканти не знаят едно нещо, че от всеки един пръст излизат особени енергии.
Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема
басовата
струна с втория пръст, ще имате два различни тона по качество и по същество.
Онзи, който се занимава с окултната музика, ще види, че упражненията в нея са малко по-другояче, някои позиции съвпадат, но има особено разместване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаел и той си е местил пръстите по особен начин. Неговото свирене не могат да го възпроизведат, защото той е свирил по особен начин с пръстите си. Сега ще понапрегнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у вас едно желание да пеете. Легнете си вечерно време, ще си кажете: „Искам да стана музикален, музикален, музикален“.
към беседата >>
Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват, какъв концерт има и най-после
басовете
как идват да пригласят.
Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят там листата, особена музика има! Когато влизате в Природата, оттам ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на Природата, нищо няма да научите. Всичкото изкуство е там!
Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват, какъв концерт има и най-после
басовете
как идват да пригласят.
Цял оркестър е туй! Един музикант, който има туй ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат.
към беседата >>
30.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Тия цифри изглеждат
баснословни
, по историята на човечеството записва всичко.
Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате, каква неумолимост съществува в тях. Знаете, че на о-в Мартиника цял град от 40 – 50 хиляди души загинаха в една нощ. При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните.
Тия цифри изглеждат
баснословни
, по историята на човечеството записва всичко.
Ако питате учените, от колко години съществува светът, ще кажат – от осем хиляди години. Питам: Какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните, или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата. Значи, тези осем хиляди години са години на Бога.
към беседата >>
31.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Хващат се на
бас
.
И тютюнът сега в Европа се употребява като едно наркотично средство против усилената деятелност на нервната система. Тя се намира в едно болезнено състояние, което искат да лекуват чрез тютюна. Сега ще се върнем към целта – към волята. Вие имате един недостатък – ето един случай да калите вашата воля. У нас имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, и двамата бяха пушачи на тютюн.
Хващат се на
бас
.
Единият казва: „Аз ти купувам едни дрехи, ако в продължение на един месец не пушиш“. И другият обещава нещо, но и двамата не можаха да издържат. Единият се крие на едно място – пуши; и другият пуши – крие се на друго място. И двамата минават за хора с много силна воля, а при това не можаха да победят тютюна. Е, питам: Къде е тогава волята?
към беседата >>
32.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в
баснята
"Петел и лисица".
Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя.
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в
баснята
"Петел и лисица".
Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет.
към беседата >>
33.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска да учуди хората и започва тъй,
бомбастически
.
Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй, че да се почувства, че дълбоко си го преживял.
За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска да учуди хората и започва тъй,
бомбастически
.
Така и вие сега искате да кажете нещо, както светът казва. Не, вие ще кажете една мисъл, която дълбоко сте изживели. Изпитайте една радост, кажете я и бъдете уверени, че туй, което вие сте дълбоко почувствали, и другите ще го почувстват. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъл и я изкажете, никой не ще може да я почувства. Да бъдем естествени!
към беседата >>
34.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Не да вземе една
басма
и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж.
Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена.
Не да вземе една
басма
и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж.
Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор. Това е характер в тях. Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък.
към беседата >>
35.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за
бастуна
си, на него има вяра.
Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува.
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за
бастуна
си, на него има вяра.
Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря.
към беседата >>
36.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Онези, които вярват, считат това за една действителност, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една
басня
, тъй хитро скроена от мене.
Какво правиш? Добре дошъл! – „Много добре, авангард съм изпратен в България, идем вече отгоре! “ Е, вие какво ще кажете сега, като ви разправям този анекдот? Да оставим това, дали вие вярвате или не.
Онези, които вярват, считат това за една действителност, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една
басня
, тъй хитро скроена от мене.
Но както и да е, питам тогава: Красивото в живота, в какво седи? – Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Туй, което разширява сърцето, туй, което дава светлина на ума, то е само когато срещнеш едно същество, на което сърцето трепти като твоето, когато видиш неговата светлина, когато видиш неговата воля, която действа като твоята. Този човек е разумен и тебе е приятно да говориш с него. Само между разумни хора може да има едно разумно общение.
към беседата >>
37.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Знаете онази
басня
за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!
Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето! “ Счупено му било сърцето! Той не говори истината. Съвременните хора не са се научили да говорят Истината. Това не е упрек.
Знаете онази
басня
за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!
“ – „Татко, излез пред мене, че ми покажи как се върви направо! “ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече. Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота.
към беседата >>
38.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
В миналата беседа ви споменах за Аладин Един,
баснословен
арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите.
Земеделецът обръща земята, но после извършва друг един процес. Понеже е извършил едно престъпление, той дойде, хвърли житото върху тия празнини, заравя ги и след това то израства. Ако той засее житото и не го зарови отгоре, нищо няма да изникне. „Господи, да прогледам! “
В миналата беседа ви споменах за Аладин Един,
баснословен
арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите.
Той казвал, че злото на хората се крие в техните очи. Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал. Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това са
басни
от „1001 нощ“!
Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал. Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри. В сегашно време хората са забравили туй изкуство.
Вие ще кажете: „Това са
басни
от „1001 нощ“!
“ Всички теории, с които съвременната наука разполага, не са ли басни от „1001 нощ“? Всички тия нейни теории, аз казвам, че са едно занимание, едно упражнение на човешкия ум да различава истината от лъжата. Всяка една теория съдържа в себе си Истината, но ученият човек трябва да я вземе, да я претопи и пречисти, за да извади тази Истина. Във всяка наука има една основна Истина, във всяка теория – също, тя не може да бъде лъжлива, но трябва да имаш туй решето, чрез което да я пресееш, да отделиш примесите. Трябва да имаш още и алхимическия огън, за да я претопиш и да остане ценното от тази Истина, с което да можеш да разполагаш във всички случаи на живота си.
към беседата >>
“ Всички теории, с които съвременната наука разполага, не са ли
басни
от „1001 нощ“?
Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри. В сегашно време хората са забравили туй изкуство. Вие ще кажете: „Това са басни от „1001 нощ“!
“ Всички теории, с които съвременната наука разполага, не са ли
басни
от „1001 нощ“?
Всички тия нейни теории, аз казвам, че са едно занимание, едно упражнение на човешкия ум да различава истината от лъжата. Всяка една теория съдържа в себе си Истината, но ученият човек трябва да я вземе, да я претопи и пречисти, за да извади тази Истина. Във всяка наука има една основна Истина, във всяка теория – също, тя не може да бъде лъжлива, но трябва да имаш туй решето, чрез което да я пресееш, да отделиш примесите. Трябва да имаш още и алхимическия огън, за да я претопиш и да остане ценното от тази Истина, с което да можеш да разполагаш във всички случаи на живота си. Често, като проследявам живота, какво виждам?
към беседата >>
39.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят
бастуни
.
От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви. Вие трябва да приложите в живота си окултната наука. Ще срещнете ред мъчнотии, но това да не ви спира. Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте един към друг, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете да пласирате. Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления.
Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят
бастуни
.
Понякога Втори курс взима надмощие. Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи бастун! Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия.
към беседата >>
Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи
бастун
!
Ще срещнете ред мъчнотии, но това да не ви спира. Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте един към друг, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете да пласирате. Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога Втори курс взима надмощие.
Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи
бастун
!
Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса.
към беседата >>
Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за
бастуна
над тях.
Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте един към друг, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете да пласирате. Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога Втори курс взима надмощие. Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи бастун!
Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за
бастуна
над тях.
Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса. Те могат да се боксират или за един бастун или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго.
към беседата >>
Ако хванат някого, че носи
бастун
, налагат го на общо основание.
Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога Втори курс взима надмощие. Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право да носи бастун! Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях.
Ако хванат някого, че носи
бастун
, налагат го на общо основание.
Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса. Те могат да се боксират или за един бастун или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго. Туй не вършат госпожиците, а господата.
към беседата >>
Те могат да се боксират или за един
бастун
или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго.
Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса.
Те могат да се боксират или за един
бастун
или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго.
Туй не вършат госпожиците, а господата. Някой път виждам, че и вие се боксирате. Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва да се пласира разумно. Ако човек не може да я пласира разумно, природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно.
към беседата >>
40.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Ще ви предам накратко една малка
басня
, от която вие сами да извадите известна поука.
– Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.
Ще ви предам накратко една малка
басня
, от която вие сами да извадите известна поука.
Изпратили една делегация при животните, да ги покани на угощение, дето ще се раздават блага според техните нужди. Делегацията отишла първо при мишката. Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението. Господарят ми е турил пред моята дупка един капан с парче пастърма в него.
към беседата >>
41.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Ще предам накратко съдържанието на тази
басня
.
Съвременните учени и педагози прилагат различни методи за възпитание на младото поколение, но в края на краищата не получават големи резултати. — Защо? — Има нещо, което куца в техните методи. Като не успяват, те бързат да се оправдаят с условията. В това отношение те изпадат в положението на десетте животни, които взели участие в конкурс за надбягване, но, като не успели, обвинили условията.
Ще предам накратко съдържанието на тази
басня
.
Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек, лисица, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина. За тази цел бил определен ден и час, когато животните ще се явят пред специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време.
към беседата >>
42.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Питам: кое е по-хубаво – този извор с течаща вода или този ограничен
басейн
със застоялата вода?
Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ща напръскам, с четвърти ще се посмея. Какво по-хубаво от това? Всеки извор не прави ли тъй? Ами представете си, че тази вода не вдига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуняк, развие се неприятна миризма – това хубаво ли е?
Питам: кое е по-хубаво – този извор с течаща вода или този ограничен
басейн
със застоялата вода?
Сега нашето тяло в единия случай може да мяза на един течащ извор, а в другия случай може да мяза на един басейн със застояла вода – и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: „Господ е дошъл в закона на забавлението, аз трябва да науча онзи велик закон на смирението.“ В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква леност. Според него трябва да схванеш какво трябва да направиш в дадения момент.
към беседата >>
Сега нашето тяло в единия случай може да мяза на един течащ извор, а в другия случай може да мяза на един
басейн
със застояла вода – и ние ставаме кисели, недоволни.
Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ща напръскам, с четвърти ще се посмея. Какво по-хубаво от това? Всеки извор не прави ли тъй? Ами представете си, че тази вода не вдига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуняк, развие се неприятна миризма – това хубаво ли е? Питам: кое е по-хубаво – този извор с течаща вода или този ограничен басейн със застоялата вода?
Сега нашето тяло в единия случай може да мяза на един течащ извор, а в другия случай може да мяза на един
басейн
със застояла вода – и ние ставаме кисели, недоволни.
И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: „Господ е дошъл в закона на забавлението, аз трябва да науча онзи велик закон на смирението.“ В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква леност. Според него трябва да схванеш какво трябва да направиш в дадения момент. Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата.
към беседата >>
Питам: кое е по-хубаво, този извор с течуща вода, или този ограничен
басейн
със застоялата вода?
(втори вариант)
Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ще напръскам, с четвърти ще се посмея. Какво по-хубаво от това? Всеки извор не прави ли тъй? Ами представете си, че тази вода не дига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво ли е?
Питам: кое е по-хубаво, този извор с течуща вода, или този ограничен
басейн
със застоялата вода?
Сега, нашето тяло в единия случай може да мяза на един течущ извор, а в другия случай може да мяза на един басейн със застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин ще кажеш: Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва да науча онзи велик закон на смирението. В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква леност.
към втори вариант >>
Сега, нашето тяло в единия случай може да мяза на един течущ извор, а в другия случай може да мяза на един
басейн
със застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни.
(втори вариант)
Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ще напръскам, с четвърти ще се посмея. Какво по-хубаво от това? Всеки извор не прави ли тъй? Ами представете си, че тази вода не дига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво ли е? Питам: кое е по-хубаво, този извор с течуща вода, или този ограничен басейн със застоялата вода?
Сега, нашето тяло в единия случай може да мяза на един течущ извор, а в другия случай може да мяза на един
басейн
със застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни.
И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин ще кажеш: Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва да науча онзи велик закон на смирението. В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква леност. Според който трябва да схванеш какво трябва да направиш в дадения момент.
към втори вариант >>
43.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Ще кажете, че това е
басня
.
Чуди се той какво да прави. По едно време мечката си вдига предните лапи нагоре, хваща се за една канара и по този начин му отваря път да мине. Той тръгва, минава покрай мечката, без да го засегне тя. Той я погледнал, и тя се обърнала да го погледне, но не го наплюла. И двамата били натясно, в трудно положение, в мъчнотия, но мечката, а не каракачанинът, решила въпроса.
Ще кажете, че това е
басня
.
Не, ако наблюдавате живота, ще видите много такива случаи. Има разумност във всички същества, но е различна по степен. Ако вие яздите някой кон, и без да знаете, срещу вас е поставена засада, вие ще я избегнете, ако се оставите на усета на коня. Той няма да мине през мястото на засадата. Ако вие сами хванете юздите и с шпорите си карате коня да върви, непременно ще претърпите нещастие в живота си.
към беседата >>
44.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и пѣтела.
Нѣкой човѣкъ скърби, че не е станалъ министъръ въ България, че дѣдо му, като умрѣлъ, не му оставилъ пари, че баща му не билъ богатъ, че майка му не била отъ благородно произхождение, че приятелитѣ му не го заобикаляли, че нѣмалъ общество и т.н. Обществото сѫществува въ свѣта. Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка.
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и пѣтела.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
към беседата >>
Сега, другата часть на
баснята
азъ ще я продължа.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата часть на
баснята
азъ ще я продължа.
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“.
към беседата >>
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и петела.
(втори вариант)
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една
басня
за лисицата и петела.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
Сега, другата част на
баснята
аз ще я продължа.
(втори вариант)
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата част на
баснята
аз ще я продължа.
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
към втори вариант >>
45.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Взема
бастуна
си и посегна да му разваля паяжината.
Той не ме слуша, казва ми: влиза ли ти това въ работата? Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ.
Взема
бастуна
си и посегна да му разваля паяжината.
Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ
бастунъ
нѣма да играе по главата ви?
– Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ. Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката? Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата.
Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ
бастунъ
нѣма да играе по главата ви?
И послѣ казвате: каква катастрофа е станала! Ще пометатъ тази паяжина, че чудо ще стане! Бастунъ има, разбирате ли? И тояжка има. „Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“.
към беседата >>
Бастунъ
има, разбирате ли?
Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката? Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ бастунъ нѣма да играе по главата ви? И послѣ казвате: каква катастрофа е станала! Ще пометатъ тази паяжина, че чудо ще стане!
Бастунъ
има, разбирате ли?
И тояжка има. „Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“. Разбирате ли сега, какво подразбирамъ подъ думата Господь? Подъ Господь разбирамъ онова сѫщество, отношенията на което сѫ еднакви спрѣмо всички сѫщества, безъ разлика. Слѣдователно, Богъ е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното сѫщество, за което трѣбва всѣки моментъ да сме готови да вършимъ волята Му, при каквито условия и да се намираме.
към беседата >>
Взема
бастуна
си и посегна да му разваля паяжината.
(втори вариант)
Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш.
Взема
бастуна
си и посегна да му разваля паяжината.
Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят
бастун
няма да играе по главата ви?
(втори вариант)
– Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата.
Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят
бастун
няма да играе по главата ви?
И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане! Бастун има, разбирате ли? И тояжка има. „Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“?
към втори вариант >>
Бастун
има, разбирате ли?
(втори вариант)
Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане!
Бастун
има, разбирате ли?
И тояжка има. „Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? Под „Господ“ разбирам онова същество, отношенията на което са еднакви спрямо всички същества, без разлика. Следователно, Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното същество, за което трябва всеки момент да сме готови да вършим волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можем да я вършим!
към втори вариант >>
46.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Басовете
ще започват отдолу, а сопраните ще идат отгоре, т.е.
Там, дето човек не може да вземе тоновете на душата, високите тонове, които спадат към Божествения свят, съвременните музиканти поставят паузи, а дето могат да ги вземат, поставят тонове. В окултната музика няма мълчание: пеенето там е непреривно, никакви прекъсвания няма. Там, дето има паузи, пак се чува звук, само че по-фин, по-висок. Ако аз бих композирал една песен за хор, не бих турил никакви паузи. Всички гласове трябва да пеят.
Басовете
ще започват отдолу, а сопраните ще идат отгоре, т.е.
ще отиват нагоре, високо ще пеят, но тихо, едва да се чуват. Гласовете трябва да се допълнят един друг. Алтът трябва да придружава, басовете ще подкрепят отдолу, пък сопраните и тенорите ще се посрещат горе. Тъй трябва – гласовете да си пеят един на друг. А сега музикантите казват: „Сопраните ще мълчат, а другите гласове ще пеят.“ Значи ти мълчи, пък аз ще говоря.
към беседата >>
Алтът трябва да придружава,
басовете
ще подкрепят отдолу, пък сопраните и тенорите ще се посрещат горе.
Ако аз бих композирал една песен за хор, не бих турил никакви паузи. Всички гласове трябва да пеят. Басовете ще започват отдолу, а сопраните ще идат отгоре, т.е. ще отиват нагоре, високо ще пеят, но тихо, едва да се чуват. Гласовете трябва да се допълнят един друг.
Алтът трябва да придружава,
басовете
ще подкрепят отдолу, пък сопраните и тенорите ще се посрещат горе.
Тъй трябва – гласовете да си пеят един на друг. А сега музикантите казват: „Сопраните ще мълчат, а другите гласове ще пеят.“ Значи ти мълчи, пък аз ще говоря. Не, и двамата ще пеем, и двамата ще говорим. Ще се стремите към окултно пеене. Езикът, на който е преведен този стих, не е образен, но е идеен език, затова се изисква и дълбочина на пеенето.
към беседата >>
47.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Знаете ли тази приказка за заека и костенурката, които се хванали на
бас
кой по-скоро ще стигне местоназначението.
– Последен ден е този, в който можем да извършим Волята Божия. Следователно ние сме в последните дни, когато можем да извършим Волята Божия. Та казвам: ще си създадете един подтик. Някои от вас много бързат. Те са седели, седели, а сега се надпрепускват.
Знаете ли тази приказка за заека и костенурката, които се хванали на
бас
кой по-скоро ще стигне местоназначението.
Заекът хукнал да бяга, но се уморил скоро и останал да почива, да спи, а костенурката все пътувала – бавно, но сигурно. Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата. Нашият ум трябва постоянно да бъде свързан с онзи висш съзнателен свят над нас. Каквото и да работим, каквото и занятие да имаме, в каквито условия на Земята и да сме, всякога трябва да бъдем свързани с онзи разумен невидим свят, който съдържа Духа в себе си. Ние трябва да бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и да правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко да влагаме Божественото.
към беседата >>
48.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Като засвирятъ онѣзи 100
баса
, като че единъ
басъ
свири.
Като направитѣ първия опитъ, като се срещнемъ, ние ще се разберемъ тъй, както се разбиратъ великитѣ музиканти въ единъ оркестъръ. Вие разбирате ли това нѣщо? Можете ли да се разбирате като нѣкой велики музиканти? Като седнете тамъ 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирятъ, като че една цигулка свири… Като засвирятъ ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирятъ онѣзи 100 тенора, като че единъ теноръ свири.
Като засвирятъ онѣзи 100
баса
, като че единъ
басъ
свири.
Въ единъ симфониченъ оркестъръ не свирятъ 100 баса, но азъ ги взимамъ тъй, това е малко прѣувеличение. И въ музиката има извѣстни пропорции. Но, каква точность, какво изпълнение има! Майстори сѫ тия хора! Друго нѣщо има въ този симфонически оркестъръ.
към беседата >>
Въ единъ симфониченъ оркестъръ не свирятъ 100
баса
, но азъ ги взимамъ тъй, това е малко прѣувеличение.
Вие разбирате ли това нѣщо? Можете ли да се разбирате като нѣкой велики музиканти? Като седнете тамъ 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирятъ, като че една цигулка свири… Като засвирятъ ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирятъ онѣзи 100 тенора, като че единъ теноръ свири. Като засвирятъ онѣзи 100 баса, като че единъ басъ свири.
Въ единъ симфониченъ оркестъръ не свирятъ 100
баса
, но азъ ги взимамъ тъй, това е малко прѣувеличение.
И въ музиката има извѣстни пропорции. Но, каква точность, какво изпълнение има! Майстори сѫ тия хора! Друго нѣщо има въ този симфонически оркестъръ. Като се вслушашъ въ него, като че нѣщо отдолу свири, като че се разлива нѣкаква хармония и пакъ се губи; приближава се и се отдалечава.
към беседата >>
Като засвирят онези 100
баса
, като че един
бас
свири.
(втори вариант)
Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири.
Като засвирят онези 100
баса
, като че един
бас
свири.
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър.
към втори вариант >>
В един симфоничен оркестър не свирят 100
баса
, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
(втори вариант)
Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири.
В един симфоничен оркестър не свирят 100
баса
, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
към втори вариант >>
49.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в
баснята
„Щъркел и лисица“.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в
баснята
„Щъркел и лисица“.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
към беседата >>
50.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Този философъ или
баснописецъ
въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ.
– На камикъ да станешъ! Той цѣлъ се прѣвърналъ на камикъ. Така се превръщали на камъни единъ по единъ, всички млади момци, които идвали да ѝ прѣдложатъ рѫката си, докато цѣлата мѣстность била покрита съ камъни – все отъ тѣзи велики герои – и тя останала да си живѣе спокойно въ тази мѣстность. Питамъ сега: какво искалъ да изрази този, който създалъ този митологически разказъ, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие? Защо тя станала причина тѣзи млади герои да тръгнатъ подирѣ ѝ да я търсятъ?
Този философъ или
баснописецъ
въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ.
Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска да сѫществува, трѣбва да разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ? Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше да имъ въздѣйствува и нѣмаше да стане на камъкъ. Но като не разбираше, той стана на камъкъ.
към беседата >>
Този философ или
баснописец
в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разберат.
(втори вариант)
– На камък да станеш! Той цел се превърнал на камък. Така се превръщали на камъни един по един, всички млади момци, които идвали да ѝ предложат ръката си, докато цялата местност била покрита с камъни – все от тези велики герои – и тя останала да си живее спокойно в тази местност. Питам сега: какво искал да изрази този, който създал този митологически разказ, още недовършен напълно, с избягването на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие? Защо тя станала причина тези млади герои да тръгнат подире ѝ да я търсят?
Този философ или
баснописец
в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разберат.
Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздейства и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък.
към втори вариант >>
51.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи
басмаджия
.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината.
Човешкият ум не е създаден за тази работа. И тъй, в живота има ред несъобразности, които ученикът, който е тръгнал в пътя на Истината, трябва да ги вземе в съображение и да се справи с тях. Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено.
Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи
басмаджия
.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината.
Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината. Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете.
към беседата >>
52.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Знаете ли онази
басня
за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях?
Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си. – Може.
Знаете ли онази
басня
за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях?
Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо. Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко. Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала да се усмихва.
към беседата >>
53.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Те създадоха една
баснословна
култура, за която няма да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния предел, казаха си: няма да се мине така, няма нищо да научим.
Онези които създадоха тази култура, направиха всички същества безгласни. Никакъв език, никакъв глас няма там. За всички престъпления, които се вършат там, нищо не се знае. Там е цял ад, там всички се гълтат. Всички тия големи сомове, всички големи шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, са все философи на миналото.
Те създадоха една
баснословна
култура, за която няма да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния предел, казаха си: няма да се мине така, няма нищо да научим.
Като мислиха дълго време, казаха: трябва да излезем от този ад, да си създадем свой език. Тогава тези учени риби предизвикаха едно излизане от водата, пилигрими станаха и се превърнаха на птици. Като риби, те нямаха домове, семейства. Като посеяха 200 — 300,000 семена, свои деца, оставяха ги на произвол и казваха: Господ да се грижи за тях! И знаете ли какъв разврат е във водите?
към беседата >>
54.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Питам ви сега: онези, които са съставили тази
басня
, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
Питам ви сега: онези, които са съставили тази
басня
, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
към беседата >>
Те описват все човешкия живот; но в една
басня
какво може да се опише?
Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това? Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една
басня
какво може да се опише?
В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
към беседата >>
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са
баснословни
приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега?
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са
баснословни
приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
към беседата >>
55.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти,
басни
и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
Какво се разбира от това заключение? Казвате: „Все трябва да има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората да се ръководят." Двама души спорят за една кокошка. Единият казва, че кокошката е негова, понеже той я заклал; другият казва, че кокошката е негова, понеже той я опекъл. Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти,
басни
и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме. Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда.
към беседата >>
56.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
В
баснята
„Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
В
баснята
„Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
към беседата >>
Това е свободно тълкуване на
баснята
с цел да се примирят противоречията.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на
баснята
с цел да се примирят противоречията.
Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната.
към беседата >>
Тази
басня
е казана само наполовина.
(втори вариант)
Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето.
Тази
басня
е казана само наполовина.
След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата?
към втори вариант >>
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на
баснята
.
(втори вариант)
Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на
баснята
.
То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека.
към втори вариант >>
57.
Действие и противодействие
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
(Учителят приглася на горната мелодия с
баса
– Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете?
(втори вариант)
Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение. Дух о – би – чен и чист. Дух о – би Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух. Тъй както е тази мелодия, показва, че Духът е нещо далечно, идеализираме го.
(Учителят приглася на горната мелодия с
баса
– Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете?
При известни условия музиката трябва да се употребява, за да се трансформира човешката енергия. Някъде има – не може, но някъде може. Там, където може да се трансформира, спрете се и направете едно музикално упражнение, за да прекарате своята енергия. Понеже има един център, на който се е спряла – прекарайте. Вие, като си турите – някой от вас казват, аз не съм музикален.
към втори вариант >>
58.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Пението представлява съчетание между разните светове:
басът
представлява физическия свят; алтът - чувствения свят; тенорът - умственият свят, а сопранът - духовния свят.
Всяко друго желание, в което мислите и чувствата на човека се втвърдяват, е опасно. Всички мисли и чувства на човека трябва да се държат във ефирно състояние. И тъй, ако искате работите ви да вървят добре, вие трябва да пеете. Сега някои от вас казват, че не могат да пеят, но какво ще направите, ако обещаят една премия от 100 000 лева на всеки, който пее? Тогава всички ще пеете.
Пението представлява съчетание между разните светове:
басът
представлява физическия свят; алтът - чувствения свят; тенорът - умственият свят, а сопранът - духовния свят.
Тенорът представлява най-учените хора, които боравят с фактите; алтът представлява изкуството; басът е материалният свят, който подкрепва нещата. Той трябва да се обажда от време на време, да свързва другите гласове в едно цяло. Сопраните са духовните хора, които служат за основа, върху която се гради. Те трябва да проникват между всички останали гласове. Сопранът иде от високо място, затова вибрациите му са къси и силни.
към беседата >>
Тенорът представлява най-учените хора, които боравят с фактите; алтът представлява изкуството;
басът
е материалният свят, който подкрепва нещата.
Всички мисли и чувства на човека трябва да се държат във ефирно състояние. И тъй, ако искате работите ви да вървят добре, вие трябва да пеете. Сега някои от вас казват, че не могат да пеят, но какво ще направите, ако обещаят една премия от 100 000 лева на всеки, който пее? Тогава всички ще пеете. Пението представлява съчетание между разните светове: басът представлява физическия свят; алтът - чувствения свят; тенорът - умственият свят, а сопранът - духовния свят.
Тенорът представлява най-учените хора, които боравят с фактите; алтът представлява изкуството;
басът
е материалният свят, който подкрепва нещата.
Той трябва да се обажда от време на време, да свързва другите гласове в едно цяло. Сопраните са духовните хора, които служат за основа, върху която се гради. Те трябва да проникват между всички останали гласове. Сопранът иде от високо място, затова вибрациите му са къси и силни. Засега няма истински музиканти в света.
към беседата >>
59.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Кое тогава е характерното в тази
басня
?
Най-първото нещо: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гръб, ти силен ще станеш. Смешни са хората. Те дори поговорка направили от тия думи: „аз мост няма да ставам никому! " Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи.
Кое тогава е характерното в тази
басня
?
– Тя е криво изтълкувана. Трябва да се каже: „Сламките за мост не стават, а гредите за мост стават". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Силен е конят, носи те, от него сила добиваш.
към беседата >>
60.
Природни изрази
,
ООК
, София, 3.3.1926г.,
Съвременните хора носят
бастони
, но с това те стават инвалиди.
Ако сте успели в лекуването си, вие ще кашляте 30 пъти само. Вечерта, преди лягане, пак си кажете: „Утре ще кашлям само 20 пъти“. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня. Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете. Днес мнозина вървят в медикаментите, но нямате добри резултати от тях.
Съвременните хора носят
бастони
, но с това те стават инвалиди.
Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили.
към беседата >>
Според модата и младите носят
бастони
.
Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили.
Според модата и младите носят
бастони
.
Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях. Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте. Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода. Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си.
към беседата >>
Щом искате, носете
бастони
, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте.
В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях.
Щом искате, носете
бастони
, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте.
Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода. Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си. Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят. Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.
към беседата >>
Уповавайте на ръцете, на краката си, а
бастоните
носете само като забавление, като мода.
И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях. Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте.
Уповавайте на ръцете, на краката си, а
бастоните
носете само като забавление, като мода.
Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си. Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят. Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.
към беседата >>
61.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Получа ли отговор, само тогава вземам шапката,
бастуна
си и излизам.
Да, трябва да знаете, че за движението на ръката се дава заповед отгоре, от главната квартира, от Слънцето. Когато аз искам да дигна ръката си, трябва да запитам Слънцето мога ли да вдигна ръката си? И когато ми отговорят, че мога, аз я вдигам. Искам да изляза от къщи, питам: мога ли да изляза? И веднага ми отговарят: можеш да излезеш.
Получа ли отговор, само тогава вземам шапката,
бастуна
си и излизам.
Ако нямам разрешение от главната квартира, от Слънцето, не излизам. Ще кажат, че някоя жена не може да излиза из града, понеже мъжът й не разрешава. Не, Слънцето не й разрешава. Та казвам: можем ли да изразим всичко онова, което става в нас? Защото домът и животът трябва да бъдат съградени на разумни начала.
към беседата >>
62.
Склонности и разнообразие
,
МОК
, София, 23.5.1926г.,
Един американец се хваща на
бас
с един свой другар за 500 английски лири, че може да влезе при един американски милиардер и да се разговаря с него.
Облича се с вкус, но никога с модерни, с цепнати дрехи, като фракове и др. Той не е фанатик в идеите си. Мисълта му е права, но щом разбере, че друг някой носи някаква възвишена идея, той всякога е готов да отстъпи. Идейният човек различава Божествените мисли от човешките и всякога им дава предимство над последните. Материалистът пък цени времето си и за всяко нещо иска да му се плати.
Един американец се хваща на
бас
с един свой другар за 500 английски лири, че може да влезе при един американски милиардер и да се разговаря с него.
Защо се е хванал на този бас? – За да докаже, че въпреки скъпото време на американеца той ще успее да влезе в кантората му и да разговаря с него. Американецът отива при милиардера, подава му картичката си и казва: „Искам да поговоря малко с Вас.“ – „Не мога, времето ми е скъпо. Всяка моя минута струва 50 английски лири.“ – „Аз ще Ви дам сто.“ – „Кажете тогава, какво искате да Ви услужа? “ – „Извинете ме, исках само да Ви видя.
към беседата >>
Защо се е хванал на този
бас
?
Той не е фанатик в идеите си. Мисълта му е права, но щом разбере, че друг някой носи някаква възвишена идея, той всякога е готов да отстъпи. Идейният човек различава Божествените мисли от човешките и всякога им дава предимство над последните. Материалистът пък цени времето си и за всяко нещо иска да му се плати. Един американец се хваща на бас с един свой другар за 500 английски лири, че може да влезе при един американски милиардер и да се разговаря с него.
Защо се е хванал на този
бас
?
– За да докаже, че въпреки скъпото време на американеца той ще успее да влезе в кантората му и да разговаря с него. Американецът отива при милиардера, подава му картичката си и казва: „Искам да поговоря малко с Вас.“ – „Не мога, времето ми е скъпо. Всяка моя минута струва 50 английски лири.“ – „Аз ще Ви дам сто.“ – „Кажете тогава, какво искате да Ви услужа? “ – „Извинете ме, исках само да Ви видя. Хванах се на бас с един мой приятел, че мога да Ви видя и да се разговоря с Вас.
към беседата >>
Хванах се на
бас
с един мой приятел, че мога да Ви видя и да се разговоря с Вас.
Защо се е хванал на този бас? – За да докаже, че въпреки скъпото време на американеца той ще успее да влезе в кантората му и да разговаря с него. Американецът отива при милиардера, подава му картичката си и казва: „Искам да поговоря малко с Вас.“ – „Не мога, времето ми е скъпо. Всяка моя минута струва 50 английски лири.“ – „Аз ще Ви дам сто.“ – „Кажете тогава, какво искате да Ви услужа? “ – „Извинете ме, исках само да Ви видя.
Хванах се на
бас
с един мой приятел, че мога да Ви видя и да се разговоря с Вас.
Ето, заповядайте 500 английски лири.“ Милиардерът взел парите, задържал за себе си сто лири и му върнал останалите 400 лири. Това значи материалист човек. Дотук е дошъл той в своето развитие. Този човек не е работил върху себе си, за да развие своя идеализъм. За да бъде идеалист, човек трябва да е работил ред поколения в тази област.
към беседата >>
В една
басня
за магарето се разправя следното: първоначално магарето било малко животно, като катеричка.
“ В индуската философия е казано: „Убий всяко желание в себе си.“ Това се отнася до специални случаи, до ученици, които влизат в известни области на Живата Природа с цел да ги изучават. При такива случаи човек трябва да отхвърли известни области желания, т.е. да се отрече от тях. Тъй щото, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специални състояния, в които той се намира. В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго – спънка, ограничаване.
В една
басня
за магарето се разправя следното: първоначално магарето било малко животно, като катеричка.
То скачало, играело си на свобода, но никой не му обръщал внимание. Като виждало, че другите животни са големи, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голям ръст и силен глас, та отдалече да го чуват. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода.
към беседата >>
Какво заключение можете да извадите от тези
басни
?
Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела. Ето защо, когато магарето реве, петелът пее. Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна.
Какво заключение можете да извадите от тези
басни
?
– Човек трябва да разбира законите на Разумната Природа. Ако не ги разбира, той всякога ще бъде недоволен, вследствие на което известни положения ще го спъват, ще му служат като спирачки. Човек се нуждае от спирачки в живота си, но трябва да знае къде и кога да ги употребява. И младият, и старият се нуждаят от спирачки. Знаете ли сега кое е отличителното качество на младия?
към беседата >>
63.
Светлият път на Знанието
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и
басите
да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен?
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. После, има и друго едно изкуство, което трябва да придобиете. Например, пеете една песен. Трябва да знаете как да я пеете, за да произведете нужния ефект. Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят.
Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и
басите
да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен?
С такъв хор вие бихте произвели цял фурор. Ако влезете с такъв хор в София, минете из главните улици и запеете, всички ще излязат да ви слушат, няма да остане нито един човек в дюкяна си. Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? – Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост.
към беседата >>
64.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Ако много просяци го безпокоят, най-после той може и
бастуна
си да вдигне срещу тях.
Рядко ще видите богат човек да се спре пред някой просяк да му дава помощ. Един американец казвал, че всяка минута му струвала десет английски лири. При това положение кой просяк ще се осмели да спре такъв богат човек да му иска един шилинг? Богатият ще му каже: „Ти имаш ли ум да мислиш, че за един шилинг, който бих ти дал, ще спра една минута при тебе да изгубя десет английски лири? " Освен това богатият може да каже на този просяк някоя обидна дума.
Ако много просяци го безпокоят, най-после той може и
бастуна
си да вдигне срещу тях.
Ето защо преди да поиска нещо от богатия, просякът много ще мисли. Съвременните хора се оплакват от несгоди, от противоречия в живота. Питам: На какво се дължат противоречията? Причината за противоречията е тази, че хората търсят лесния път в живота. Материалистите казват: „Икономическите условия са причина за всички противоречия.
към беседата >>
65.
Последната постъпка
,
ООК
, София, 8.12.1926г.,
Ако е жена, започва домашната работа; ако е мъж, взима шапката си, чадъра или
бастуна
и излиза.
Вие трябва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тях, това не значи, че ще ги разрешите, но все-таки ще дойдат в ума ви някои нови идеи. Съвременните хора страдат от еднообразие. Еднообразието убива човека. Всеки ден от сутрин до вечер животът на човека е пълен с едни и същи неща: става сутрин, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа.
Ако е жена, започва домашната работа; ако е мъж, взима шапката си, чадъра или
бастуна
и излиза.
Отива в канцеларията и започва всекидневните преписки и изчисления. Жената пък, като свърши домашната си работа, излиза на гости или на разходка: тук спира вниманието си, там го спира и т. н Вечерта всички се връщат уморени. От какво? – От голямото външно разнообразие, от много впечатления.
към беседата >>
66.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с
басовите
тонове.
Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос. Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове.
Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с
басовите
тонове.
Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла.
към беседата >>
67.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Това виждаме в
баснята
„Петел и елмаз“.
Думите, които се употребяват в речта, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни.
Това виждаме в
баснята
„Петел и елмаз“.
Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък? “ Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището.
към беседата >>
68.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Съвременните модерни хора носят
бастуни
; който е ученик, той трябва да се откаже от носене на
бастун
- носи ли
бастун
, човек трябва да знае защо го носи.
външни пособия. Например когато не може сам да респектира говедата, говедарят си служи с тояга. Едно време хората са воювали с тояга, защото не са могли да си въздействат по вътрешен начин. Адептите са превърнали тоягата в магическа пръчица, която са носили в ръкава на своята дреха. Истинските мъдреци и адепти не се нуждаят от никаква тояга, от никаква магическа пръчица; следователно и на вас казвам: откажете се от всякаква външна тояга или пръчица, под каквато и форма да е тя.
Съвременните модерни хора носят
бастуни
; който е ученик, той трябва да се откаже от носене на
бастун
- носи ли
бастун
, човек трябва да знае защо го носи.
Във всяко нещо, което човек прави, се изисква съзнание. Някои туристи носят специални тояги със себе си, за да се подпират от време на време; добре е да хвърлят тоягите, да разчитат на своите сили - като се опира на тоягата си, туристът се разсейва, а същевременно се лишава от възможността да развива своите вътрешни сили и да ги координира. Сега, като ви давам известни съвети, пазете се да не изпаднете в крайност. Който обича да носи бастун, свободен е да носи; важно е да не вършите нещата по мода, по подражание. Преди години между учениците беше на мода да носят очила, да изглеждат сериозни като професори; други пък обичаха да носят дълги коси, за да си придават вид на философи.
към беседата >>
Който обича да носи
бастун
, свободен е да носи; важно е да не вършите нещата по мода, по подражание.
Истинските мъдреци и адепти не се нуждаят от никаква тояга, от никаква магическа пръчица; следователно и на вас казвам: откажете се от всякаква външна тояга или пръчица, под каквато и форма да е тя. Съвременните модерни хора носят бастуни; който е ученик, той трябва да се откаже от носене на бастун - носи ли бастун, човек трябва да знае защо го носи. Във всяко нещо, което човек прави, се изисква съзнание. Някои туристи носят специални тояги със себе си, за да се подпират от време на време; добре е да хвърлят тоягите, да разчитат на своите сили - като се опира на тоягата си, туристът се разсейва, а същевременно се лишава от възможността да развива своите вътрешни сили и да ги координира. Сега, като ви давам известни съвети, пазете се да не изпаднете в крайност.
Който обича да носи
бастун
, свободен е да носи; важно е да не вършите нещата по мода, по подражание.
Преди години между учениците беше на мода да носят очила, да изглеждат сериозни като професори; други пък обичаха да носят дълги коси, за да си придават вид на философи. Не е лошо подражанието, но в него няма идея; човек трябва да върши нещата съзнателно, под влиянието на някаква идея - идейният живот осмисля нещата. Имате ли някаква идея, проявете я. Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Планетите менят местата си в човешкото тяло, вследствие на което стават промени и в човешките мисли и чувства; според мислите, които вълнуват човека в даден момент, можете да съдите за влиянието на една или на друга планета върху него: силите на Марс правят главата кръгла, а силите на Сатурн я правят продълговата; ако влиянието на Марс върху човека се увеличава, влиянието на Сатурн намалява и обратно - ако влиянието на Сатурн се увеличава, влиянието на Марс намалява.
към беседата >>
» Или вземал някоя броеница, или някой върти
бастуня
си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия.
(втори вариант)
Например някой ходи тъй: клати се – то не е дефект. Туй е едно падане през ред други съществувания. Това изкривяване на органите показва, че няма никаква координация. По този начин човек, без да иска, ще извърши известно престъпление. Или той си ходи, казва си тъй (с пръста си маха): «Псст!
» Или вземал някоя броеница, или някой върти
бастуня
си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия.
Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите бастуни. А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите. Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги.
към втори вариант >>
Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите
бастуни
.
(втори вариант)
Туй е едно падане през ред други съществувания. Това изкривяване на органите показва, че няма никаква координация. По този начин човек, без да иска, ще извърши известно престъпление. Или той си ходи, казва си тъй (с пръста си маха): «Псст! » Или вземал някоя броеница, или някой върти бастуня си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия.
Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите
бастуни
.
А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите. Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня.
към втори вариант >>
Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви
бастуни
, никакви тояги.
(втори вариант)
По този начин човек, без да иска, ще извърши известно престъпление. Или той си ходи, казва си тъй (с пръста си маха): «Псст! » Или вземал някоя броеница, или някой върти бастуня си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия. Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите бастуни. А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите.
Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви
бастуни
, никакви тояги.
Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни.
към втори вариант >>
Даже и аз ще хвърля
бастуня
.
(втори вариант)
Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите бастуни. А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите. Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги.
Даже и аз ще хвърля
бастуня
.
С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня.
към втори вариант >>
С
бастун
отвлича се вниманието ви.
(втори вариант)
А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите. Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня.
С
бастун
отвлича се вниманието ви.
И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея.
към втори вариант >>
И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без
бастуни
.
(втори вариант)
Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви.
И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без
бастуни
.
Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света?
към втори вариант >>
Бастун
ако ще носите, трябва да го носите съзнателно.
(втори вариант)
Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни.
Бастун
ако ще носите, трябва да го носите съзнателно.
Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш.
към втори вариант >>
Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете
бастун
.
(втори вариант)
Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно.
Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете
бастун
.
Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си.
към втори вариант >>
Но щом развиете своята сила, хвърлете
бастуня
.
(втори вариант)
Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун.
Но щом развиете своята сила, хвърлете
бастуня
.
В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си.
към втори вариант >>
Сегашните
бастуни
, знаете ли кой ги введи* в света?
(втори вариант)
И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея.
Сегашните
бастуни
, знаете ли кой ги введи* в света?
Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност.
към втори вариант >>
Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си
бастун
, ти трябва да знаеш, че
бастуня
, който го имаш, трябва да го пазиш.
(втори вариант)
Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света?
Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си
бастун
, ти трябва да знаеш, че
бастуня
, който го имаш, трябва да го пазиш.
Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл.
към втори вариант >>
Счупи ли се
бастунят
ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си.
(втори вариант)
Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш.
Счупи ли се
бастунят
ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си.
Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл. За да имате един бастун, вие имате обич към него.
към втори вариант >>
Трябва да имате един
бастун
толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите.
(втори вариант)
В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си.
Трябва да имате един
бастун
толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите.
Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл. За да имате един бастун, вие имате обич към него. Но никога не носете един бастун по модата. Преди години имаше мода в гимназиите да носят учениците очила и тъй си даваха вид, че са някои професори.
към втори вариант >>
За да имате един
бастун
, вие имате обич към него.
(втори вариант)
Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл.
За да имате един
бастун
, вие имате обич към него.
Но никога не носете един бастун по модата. Преди години имаше мода в гимназиите да носят учениците очила и тъй си даваха вид, че са някои професори. Мода – понеже някои учители носеха очила. След туй дойде друга една мода: всички ученици носеха дълги коси, защото философите носеха такива коси. Вдигна се дълга разправия между ученици и директори.
към втори вариант >>
Но никога не носете един
бастун
по модата.
(втори вариант)
Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл. За да имате един бастун, вие имате обич към него.
Но никога не носете един
бастун
по модата.
Преди години имаше мода в гимназиите да носят учениците очила и тъй си даваха вид, че са някои професори. Мода – понеже някои учители носеха очила. След туй дойде друга една мода: всички ученици носеха дълги коси, защото философите носеха такива коси. Вдигна се дълга разправия между ученици и директори. Заставиха учениците да си отрежат косите.
към втори вариант >>
69.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Взел
бастона
си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне.
Такъв човек е в пълно съгласие със силите на природата. Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви.
Взел
бастона
си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне.
Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва.
към беседата >>
70.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота си, изправи работите си и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с
бастун
, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига
бастуна
, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя.
Те са преминали в Новия Завет. Има хора и от сегашната култура, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният човек никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен човек. А сегашните хора, като искат да подкрепят мисълта си, че грешният човек може да бъде праведен, привеждат следния пример.
Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота си, изправи работите си и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с
бастун
, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига
бастуна
, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя.
Де как мине, всички казват: „Ето един благороден човек! “ Казвам: Дано никой не чува това, що други хора казват. Мине шапкарят покрай него, казва: „Този цилиндър е мой! “ Мине дрехарят, казва: „Тия дрехи са мои, още не ми са платени! “ Мине обущарят, казва: „Тия лачени обуща са мои!
към беседата >>
71.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Само един
контрабасист
може да вземе този тон.
„Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега.
Само един
контрабасист
може да вземе този тон.
Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
към беседата >>
72.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Ако този слуга облече най-новите си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе
бастун
в ръка и напълни чантата си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполятите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга?
Не, това е криво разбиране. Питам: Идвал ли е при вас Христос да ви покаже ръцете и ребрата си? Той казва: „Както ме Отец проводи в света, така и аз ви провождам, да носите Неговото благословение". И наистина, ние не сме изпратени на земята да коригираме света, но да внесем новото, да видим, дали всички дървета са полети. Когато господарят изпраща един от своите слуги на нивата, как ще познае, дали слугата е добър, или не?
Ако този слуга облече най-новите си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе
бастун
в ръка и напълни чантата си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполятите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга?
Господарят ще бъде ли доволен от него? Обаче, ако слугата облече старите си дрехи и отиде на лозето да копае, да полее всички плодни дръвчета и зеленчуци, и след това отвори книгата да чете, той минава за добър слуга. Господарят винаги остава доволен от такъв слуга. Казвате: Ние сме чули тия неща, знаем всичко това. – Като знаете тия неща, приложили ли сте ги?
към беседата >>
73.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Бащата ще оре и копае на нивата, а синът ще се облече по последна мода, ще си тури лачени обуща, ще се намаже с най-хубава помада, ще вземе
бастун
в ръка и ще отиде при баща си, да го пита, как върви работата.
Този глад е вътрешното начало. Бог ще проводи глад, но ще създаде условия да се задоволи този глад. Няма нищо в света, което Бог не може да направи. Той иска да ни направи съучастници в Неговото дело. Можете ли да се радвате на живот, в който не сте взели никакво участие?
Бащата ще оре и копае на нивата, а синът ще се облече по последна мода, ще си тури лачени обуща, ще се намаже с най-хубава помада, ще вземе
бастун
в ръка и ще отиде при баща си, да го пита, как върви работата.
Значи, бащата ще работи, а синът ще яде и пие, и с цигара в уста, ще се разхожда нагоре-надолу. Не, такъв син не трябва да се учи. Синът отива на училище и се връща, но на края на десетте години знае толкова, колкото и в началото на своето учене. Казвам: синът трябва да бъде наред със своя баща. Ученикът трябва да бъде наред със своя учител.
към беседата >>
74.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Удряте този човек с
бастона
си през крака му и го счупвате.
Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. В случая, страданията ще спасят болния. Това не е ли любов? Любов е, защото спасява живота на човека. Срещате на улицата човек, който е тръгнал да убива някого, да му отмъсти за нещо.
Удряте този човек с
бастона
си през крака му и го счупвате.
Лошо ли направихте на този човек? Вие му дадохте добър урок, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупен крак, колко повече трябва да жали за живота на един човек! Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си. И тъй, ако разглеждате нещата по този начин, ще разберете, че всичко, което става в света, е разумно.
към беседата >>
75.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Ставам веднага, взимам
бастуна
си и приближавам до паяка.
И за тях има съдии, прокурори. Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства. Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши.
Ставам веднага, взимам
бастуна
си и приближавам до паяка.
Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи.
към беседата >>
Аз му посочих
бастуна
си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън.
Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата.
Аз му посочих
бастуна
си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън.
Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. Сегашните хора искат да си въздействат помежду си, да си влияят едни-други, за да се изправят. Невъзможно е човек да повлияе на човека, ако в това направление не е правил малки опити. Той трябва да започне с малки опити, да въздейства на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човека.
към беседата >>
76.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Съвременните учени четат и изучават различни
басни
, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
Щом го механизира, той е изгубил вече една от красивите страни на живота. Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления.
Съвременните учени четат и изучават различни
басни
, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво. Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти!
към беседата >>
За пример, в
баснята
„Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в
баснята
„Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
към беседата >>
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела,
баснописецът
не би могъл да напише
баснята
„Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела,
баснописецът
не би могъл да напише
баснята
„Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
към беседата >>
77.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат
басни
и поговорки с нравоучителни заключения.
При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат
басни
и поговорки с нравоучителни заключения.
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен.
към беседата >>
Например, в
баснята
„Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
Например, в
баснята
„Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура.
към беседата >>
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ
басни
и пословици съ нравоучителни заключения.
(втори вариант)
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага.
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ
басни
и пословици съ нравоучителни заключения.
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
към втори вариант >>
Напримѣръ, въ
баснята
„Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
Напримѣръ, въ
баснята
„Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
към втори вариант >>
78.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
Той е с автомобил, с цилиндър на главата, с
бастун
, но идва един ангел от Невидимия свят със своя остър меч и му казва: „Господине, слезнете, искам да се запозная с вас.
(втори вариант)
И вие вземете торбата с парите, спирате се в първата гостилница, напивате се и се почерпвате. И в това напиване, вие изгубите съзнанието. И като виждате торбата, казвате: „Кой ми е дал тази торба с парите? “ И казвате: „Тези пари трябва да ги употребя за нещо! “ Купувате автомобил, разхождате се, обаче господарят чака.
Той е с автомобил, с цилиндър на главата, с
бастун
, но идва един ангел от Невидимия свят със своя остър меч и му казва: „Господине, слезнете, искам да се запозная с вас.
Искам да ви представя на некое си важно събрание.“ Ангелът предвожда и онзи тръгва подир него. Ангелът го предвожда, за да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарят се е изправил. Господарят му казва: „Как така, аз ви пратих без автомобил, без маншети, без цилиндър?
към втори вариант >>
79.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един
бастун
със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един
бастун
със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
към беседата >>
Щом бутне с
бастуна
, чинията пада на земята и се счупва.
В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Щом бутне с
бастуна
, чинията пада на земята и се счупва.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли.
към беседата >>
Майката не е предполагала, че детето ще вземе
бастун
и ще се мъчи да сваля чинии с него.
За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб.
Майката не е предполагала, че детето ще вземе
бастун
и ще се мъчи да сваля чинии с него.
Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости. Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте.
към беседата >>
80.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
Той може да я направи от злато, от сребро, може да се подпира с някой
бастун
и пр.
(втори вариант)
Умът може да роди някоя глупава мисъл, но глупавата мисъл не може да роди една умна мисъл. Тази е разликата. Разбира се това са смътни идеи. На онзи инвалид му трябва една патерица. И като го подпира под рамо, той казва: „Много хубава патерица“.
Той може да я направи от злато, от сребро, може да се подпира с някой
бастун
и пр.
Някой път и аз нося патерица. Бастунът е патерица. Казват, едно време имаше една теория, че всички хора като [...] носели дървета за подпиране. Тогава да вземем думите: наука и знание. В какво седи разликата между тях.
към втори вариант >>
Бастунът
е патерица.
(втори вариант)
Разбира се това са смътни идеи. На онзи инвалид му трябва една патерица. И като го подпира под рамо, той казва: „Много хубава патерица“. Той може да я направи от злато, от сребро, може да се подпира с някой бастун и пр. Някой път и аз нося патерица.
Бастунът
е патерица.
Казват, едно време имаше една теория, че всички хора като [...] носели дървета за подпиране. Тогава да вземем думите: наука и знание. В какво седи разликата между тях. Казваме: „Трябва знание. Той е учен човек.“ Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката?
към втори вариант >>
81.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
(Учителят взе един
бастун
.)
(втори вариант)
" Философски е навсякъде и никъде. Ние какво трябваше да кажем? Ако обърнем, никъде и навсякъде. Но този ред на разсъждение, той само обърква, но той не може да ви интересува. Аз зная какво ви интересува.
(Учителят взе един
бастун
.)
Сега какво искам да ви кажа? Казвате, досега аз разправях за Бога. То са отвлечени работи. Бог, кой Го знае къде е, никой не Го виждал. Да оставим тия набожни работи.
към втори вариант >>
82.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Ще изясня мисълта си с
баснята
: „Човек, лъв и лисица".
Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си?
Ще изясня мисълта си с
баснята
: „Човек, лъв и лисица".
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало.
към беседата >>
83.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Излезете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с
бастун
в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човек има работа.
След много упражнения, той намазвал тялото си с някаква мас и тогава излизал на двубой със своя противник. И противникът му, от твоя страна, е минал през големи приготовления, за да излезе на арената да се бие. Да се бори човек с неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба с своя неприятел, вие трябва да съблечете горната си риза, да намажете кожата си с мас, да види той, че мускулите ви са здрави и разчитате на тях. Като види вашите мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори с вас.
Излезете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с
бастун
в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човек има работа.
Той ще каже: Имам един двубой, но лесно ще се справя с противника си. Христос казва: „Сторете място на народа да насяда". – Защо трябва хората да насядат? – За да изучават великите проблеми на живота, върху които Христос проповядвал. Една от великите проблеми на живота е проблемата на любовта.
към беседата >>
84.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Понеже
басът
бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре.
– Нямам. Можете ли, тогава, да ме кредитирате? – Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опити, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно, как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари.
Понеже
басът
бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре.
Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот. Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек, от един милион английски лири? Следователно, и вашето верую трябва да бъде равноценно, на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит. Чудни са съвременните хора!
към беседата >>
НАГОРЕ