Търсене в текстове за 'Бас'

"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>

А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
към текста >>

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
към текста >>

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
към текста >>

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
към текста >>

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен".
към текста >>

Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.
към текста >>

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.
към текста >>

Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци.
" изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
към текста >>

3. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
към текста >>

Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.
към текста >>

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
към текста >>

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.
към текста >>

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
към текста >>

4. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.
Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим.
към текста >>

5. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено.
Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.
към текста >>

6. 2_31 Едно мнение

Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни?
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри.
към текста >>

Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски?
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти.
към текста >>

Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси?
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт.
към текста >>

Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти.
Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.
към текста >>

Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт.
Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
към текста >>

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.
Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
към текста >>

7. 3_04 Росни китки

"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща.
към текста >>

" А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас.
Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине. Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне! " А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им.
към текста >>

8. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>

9. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Взема бастуна и тръгва.
Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.
към текста >>

Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка.
Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат. Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност.
към текста >>

10. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава.
Защото имаше опасност да погинем. Жалко, много жалко, че не изпълних поръката на Учителя. Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога.
към текста >>

11. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.
Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните. Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата. А беше необходима такава подготовка. Без нея не може да се влезе в Школата.
към текста >>

12. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници.
към текста >>

13. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна.
Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена.
към текста >>

14. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите.
Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва." Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая. "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели- некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея? " Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше.
към текста >>

15. 3_67 Котката, която мижеше

Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози.
А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли? Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози. След това той ги изпрати в София, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици. Когато аз видях снимките, които ми показа една вярна приятелка, тогава казах: "Котката беше в началото. Сега е ред на котарака, който мишки и наивници лови." За него ние бяхме хора, отживели времето си и без всякакво значение. А за нас той беше точно онова, което бе казал Учителят навремето за него, защото ние проверихме с живота си какво означава Учителят за нас в Слово и Дела. А проверихме и какво представляваше той, особено след заминаването на Учителя.
към текста >>

16. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света.
"Последният концерт пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново. Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България.
към текста >>

17. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си.
към текста >>

18. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки.
към текста >>

19. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор.
Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята.
към текста >>

20. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
към текста >>

21. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях!
И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон.
към текста >>

22. 9_01 Времето, което не бе дошло

По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун.
Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня.
към текста >>

23. 133. СЕСТРА ЗА ПРИМЕР

Учителят ги оглежда, пък посочва с бастуна към едного и казва: „Брат Борис".
А помежду си те бяха много ревниви една към друга. Всяка се стремеше коя да бъде малко, но над останалите. И ето сега всички настояват. И Паша настоява, всички в хор настояват. А те знаят, че трябва да има такъв образец. Учителят ги оглежда, пък посочва с бастуна към едного и казва: „Брат Борис". Те ме виждат, как аз съм в далечината и се занимавам с нещо. Те обаче настояват на своето. „Ама сестра, сестра, Учителю! " Да, те искат сестра, за да се състезават с нея. Учителят пак им казва: „Брат Борис".
към текста >>

24. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Приближи се до нея и я почна с бастуна.
Отиди при онези, които са ти сложили този надпис". Тя не си отива и вика и крещи срещу дъновистите. Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете?
към текста >>

Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си.
Тя не си отива и вика и крещи срещу дъновистите. Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди".
към текста >>

Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше.
Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди". За много малко си си продала душата!
към текста >>

25. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода!
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Към водата Учителят имаше особена почит и където и да отидеше издирваше първо къде има извор. Ако нямаше там където отивахме, Той посочваше къде има вода. Ние откривахме извора и общо го оформяхме. Това правехме през време на цялата Школа, при всички наши излети и летувания по планините. В Мърчаево вода нямаше за дома Темелков и трябваше доста от далеч да се носи вода със съдове. Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода! " Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода.
към текста >>

Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода.
Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода! " Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
към текста >>

От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове.
" Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
към текста >>

26. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

" Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата! " Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен.
към текста >>

А какво представляваше бастуна на Учителя?
След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам! " А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж!
към текста >>

Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам!
Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам! " А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж! " Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път. Аз си спомням имаше един, който в разстояние на 10 години се бори с някого в себе си, дали това е Учител на Изгрева или не е. Накрая решил, че е Учител и идва на Изгрева да Му целуне ръка.
към текста >>

" Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път.
Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам! " А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж! " Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път. Аз си спомням имаше един, който в разстояние на 10 години се бори с някого в себе си, дали това е Учител на Изгрева или не е. Накрая решил, че е Учител и идва на Изгрева да Му целуне ръка. Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра. Това го смразява и той възмутен казва: „Това не може да бъде. Учител да бие ученик".
към текста >>

Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра.
" А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж! " Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път. Аз си спомням имаше един, който в разстояние на 10 години се бори с някого в себе си, дали това е Учител на Изгрева или не е. Накрая решил, че е Учител и идва на Изгрева да Му целуне ръка. Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра. Това го смразява и той възмутен казва: „Това не може да бъде. Учител да бие ученик". И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам.
към текста >>

Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му.
Накрая решил, че е Учител и идва на Изгрева да Му целуне ръка. Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра. Това го смразява и той възмутен казва: „Това не може да бъде. Учител да бие ученик". И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам. Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил?
към текста >>

Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам.
Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра. Това го смразява и той възмутен казва: „Това не може да бъде. Учител да бие ученик". И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам. Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост!
към текста >>

Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития.
" А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя.
към текста >>

27. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив.
към текста >>

На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун.
Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша? Но щом е казал Учителят няма какво, приготовлява се за екскурзията. На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун. Едва върви. А пред стаята на Учителя само няколко сестри и една голяма раница с общия багаж. Сестрите се надяват, дано дойде някой по-як брат, да носи раницата. Но такъв брат не идва. След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата.
към текста >>

След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата.
На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун. Едва върви. А пред стаята на Учителя само няколко сестри и една голяма раница с общия багаж. Сестрите се надяват, дано дойде някой по-як брат, да носи раницата. Но такъв брат не идва. След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата. Сестрите показват на Учителя раницата. „Няма брат, който да носи раницата." Учителят казва: „Как да няма брат" и посочва болният брат. Братът се чуди: „Как ще бъде това, аз едва стоя на краката си." Но сестрите свалят неговата лека раничка и му турят голямата, обща раница. Братът се огъва - но си казва: „Пред Учителя може ли да се покажа слаб? " Стяга се, опира се на бастуна и тръгва.
към текста >>

" Стяга се, опира се на бастуна и тръгва.
След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата. Сестрите показват на Учителя раницата. „Няма брат, който да носи раницата." Учителят казва: „Как да няма брат" и посочва болният брат. Братът се чуди: „Как ще бъде това, аз едва стоя на краката си." Но сестрите свалят неговата лека раничка и му турят голямата, обща раница. Братът се огъва - но си казва: „Пред Учителя може ли да се покажа слаб? " Стяга се, опира се на бастуна и тръгва. Тогава нямаше рейсове, а се ходеше пешком до Симеоново, пет километра. А от там нагоре още толкова. Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали дъжд. Тръгват. Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад. Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него.
към текста >>

28. 24. ЗМИЯТА

Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не".
Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!
към текста >>

29. 40. СЛУЧАЯТ ИГНАТ КОТАРОВ

Обърни си задника за бастуна ми".
Направете му една кисела тархана с квас,-без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. „Ти знаеш ли от кога не съм ти дърпал ушите Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: „Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна ми". Игнат се обръща. Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява послушание.
към текста >>

Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна.
„Ти знаеш ли от кога не съм ти дърпал ушите Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: „Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна ми". Игнат се обръща. Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява послушание.
към текста >>

30. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек.
Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа.
към текста >>

Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво.
Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа?
към текста >>

В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов.
Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.
към текста >>

31. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше.
А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев. Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше. Това бе едно страдание останало от войната. Измъчваше го много, но никога не се оплака. Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка.
към текста >>

32. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун.
Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше.
към текста >>

33. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая.
към текста >>

34. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн.
Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора. Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане?
към текста >>

Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма.
И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми.
към текста >>

Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур?
Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили.
към текста >>

Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни.
Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме. Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни. Ако погледнете на снимката ще видите от чучура каква голяма вода излиза. Но аз предварително знаех, че ще излезе на височина, защото гледам по пластовете, от които иде водата. А те идват от високо и ще има достатъчно налягане, хидростатично налягане, за да излезе на по-голяма височина. Това нещо се учи по физика в училищата. Затова аз бях спокоен, но селяните не вярваха.
към текста >>

Самият басейн, т. е.
Противниците на чешмата дойдоха и видяха с очите си. Някои се зарадваха, а други стоят и мълчат. Тогава ние каптирахме хубаво водата. Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни.
към текста >>

С тях напълнихме басейна с едри камъни.
Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума.
към текста >>

Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна.
Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума. Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа.
към текста >>

35. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него.
Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него. На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран. Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за кухнята.
към текста >>

36. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място!
А на източния край на поляната оригинални, хубави скали. Всички останахме като изненадани от тази хубава картина. А мъглата е зад нас. Половината сме в мъглата, половината сме на слънце. Учителят се загледа много дълго в поляната. Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място! " После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци. И започнахме да излизаме през село Симеоново.
към текста >>

37. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Облегне се на бастуна, ще затвори очи, ще поседне.
През всичкото време беше тъжен, мълчалив, затворен. Изморяваше се, подпираше се често. Аз му носех раницата. Вървеше трудно. Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка". Облегне се на бастуна, ще затвори очи, ще поседне. След това гледаше великите скали. При мястото, при голямата скала дълго време гледа рекичката, бистрите пеещи талази. Въздухът - все като че ли не Му достигаше. А каква сила имаше във въздуха, какъв аромат имаше. Ние го усещахме, защото бяхме млади.
към текста >>

38. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде!
към текста >>

39. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни.
Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса. Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни. Тук работиха 60 човека. Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа. В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял Културен дом. Но ръководството не било на нужното ниво и обекта затънал. Изпълнили работата некачествено.
към текста >>

40. 63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА

В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат.
Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово. Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор. В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат. Този брат стоял на 30 метра от тях, гледал ги и не смеел да се приближи към групичката около Учителят, за да не би да наруши и смути разговора на Учителя с приятелите. Минали години и всички, които са били тогава около Учителя, то по време на процеса срещу Братството 1957/58 г. се отдръпват и отричат. Останал само този брат да държи изпита си на ученик от Школата на Учителя -на Всемировия Учител Беинса Дуно. Този брат е бил БОРИС НИКОЛОВ.
към текста >>

41. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито.
Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник? " Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
към текста >>

42. І.14. НЕСТИНАРИ

Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва.
Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня. Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата.
към текста >>

... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели.
към текста >>

43. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка.
- Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде наследник на неговия престол. Той няма да царува. УЧИТЕЛЯТ прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на УЧИТЕЛЯ: - След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златния век, за който наново се говори тези дни? - България продължава да изживява дните на своя златен век - продължи УЧИТЕЛЯ. - Тези златни дни за българския народ настъпиха години преди настоящия век. Господ стъпи на българска земя и заедно с Него слязоха много светли души. Присъствието на Бога е, което позлатява века.
към текста >>

44. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Той се казваше Моис Басан.
Тя постави малко от това благо в една чинийка и я поднесе на УЧИТЕЛЯ. - Сложете още - каза УЧИТЕЛЯ - сложете за трима ни! Имам гости. Искам да опитат вишневото сладко от дръвчетата, които всяка сутрин се радват на паневритмията ни! След няколко дни братът замина за Швейцария. Той се казваше Моис Басан.
към текста >>

45. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места.
В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ! На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места. Витоша е приветлива и спокойна. Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът.
към текста >>

46. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели.
Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква.
към текста >>

47. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>

А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздуха, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
към текста >>

48. ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти.
Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме. Но Учителят отказва втори и трети път. Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че поискала и тя да Му покаже какво знае и може. Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша.
към текста >>

От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"!
Можем само да предполагаме. Но Учителят отказва втори и трети път. Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че поискала и тя да Му покаже какво знае и може. Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша. Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил.
към текста >>

Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също.
Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че поискала и тя да Му покаже какво знае и може. Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша. Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват.
към текста >>

49. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон.
На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината?
към текста >>

50. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Учителят поспря, обърна се, вдигна бастуна си и посочи запушеното небе над София.
За него също имаше диригент, участници и съответен репертоар. Над София в този ден бяха хвърлени 327 бомби. На следващия ден бяха публикувани имената на убитите и ранените. Би Би Си съобщи по радиото, че София е важен военен и икономически обект, за да оправдае бомбардирането й. Ние бяхме се отдалечили от София и приближавахме Симеоново. Учителят поспря, обърна се, вдигна бастуна си и посочи запушеното небе над София. „Виждате ли всичко това? Аз 20 години предупреждавам българите, че това ще им дойде над главите. Те не ме послушаха. А сега предупреждавам и тия, които са изпратили самолетите, че това непременно ще им се върне над главите. Това няма да им се размине.
към текста >>

51. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше.
А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек.
към текста >>

Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун.
Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля.
към текста >>

Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера.
Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня.
към текста >>

Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката.
Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма. Сутринта на този ден с дясната Си ръка Той е написал пред предишната дума „Любов" още две думички и те се четат така: „Бог е Любов! " Савка държи с двете си ръце тефтерчето и го целува. Възкресението е осъществено.
към текста >>

52. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Тази песен подсказва за хубава басова линия.
Така светът на музиката бе близък и понятен. Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай". Учителят бе между нас. Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше? " „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше.
към текста >>

След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше?
Учителят бе между нас. Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше? " „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше. Някои от вас може да направи този опит и да изпълни по същия начин тази песен.
към текста >>

В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента.
Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше? " „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше. Някои от вас може да направи този опит и да изпълни по същия начин тази песен.
към текста >>

53. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Асен Вапурджиев - контрабасист 21.
Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16. Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27.
към текста >>

Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24.
Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27. Димитър Грива - пианист и композитор 28. Ангел Янушев - виолист 29. Пеньо Ганев - учител и цигулар 30.
към текста >>

54. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Тогава Антов започва да го налага с бастуна.
Трябва да споменем, че другите финансови експерти бяха: Митко Сотиров и Възкресен Атанасов. Веднъж Никола Антов, заедно с Боян Боев се уточняват за някакъв проблем, решили как да се действа в случая. Но на следващия ден Боян Боев се отмята и прави точно обратното. Тогава Никола Антов отива при брат Боев и му иска обяснение. Боян Боев мълчи. Тогава Антов започва да го налага с бастуна. Боян вика от болка: „Стига бе, Антов, утрепа ме. Накараха ме насила да се отметна. Накараха ме. Не съм аз виновен." А Никола Антов крещи и вика: „Ти си бял брат, дал си обещание и си се отметнал. Сега ръката Господня те налага".
към текста >>

55. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет.
Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички.
към текста >>

Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм.
Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи. Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав.
към текста >>

По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"?
към текста >>

56. 5.15. Голямата заблуда

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете.
15. Голямата заблуда Аз със сестра ми Люба за пореден път отидохме в Мърчаево. Учителят с Братството беше излязъл на екскурзия. В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев. Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете. „Брат Боев, къде е Учителят? " „Учителят е на връх Острец, на екскурзия." А това беше по средата на месец август 1944 г. "Знеш ли, брат Боев, че партизаните ще дойдат, ще дойдат комунистите на власт? " „Разбира се, че знаем. Нека дойдат - не е лошо." „Брат Боев, ти знаеш ли какво ще стане с Братството тогава?
към текста >>

57. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам. А и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, бях при Учителя, показах му снимки, за да види как Розенкройцерите имат хотел в Калифорния, как имат ресторант, където се хранят, как имат салони, библиотеки и т.н.
към текста >>

58. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Моис Басан, евреин по произход.
За мен Учителят - това е Духът във всеки човек. Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис. В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя.
към текста >>

В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан.
Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис. В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец. На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът. Той с един тайнствен, благоговеен тон започна да ми говори за изключителната мисия на Учителя, който бил от Великите Посветени, слизащи да помагат на човечеството в най-трудните моменти в историята на народите. Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията.
към текста >>

На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът.
След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис. В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец. На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът. Той с един тайнствен, благоговеен тон започна да ми говори за изключителната мисия на Учителя, който бил от Великите Посветени, слизащи да помагат на човечеството в най-трудните моменти в историята на народите. Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията. Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха.
към текста >>

59. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г.
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва.
към текста >>

60. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна.
В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна. Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен културен и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите. Трябва да отбележим, че през 1944 г. стана последният събор на Братството, състоял се в с. Мърчаево. На този събор бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден на събора цялото Братство беше излязло на една красива поляна, разположена над селото, където Учителят изнесе вдъхновена беседа.
към текста >>

61. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си.
" Той ме погледна и малко се усмихна. Разтвори костюма, извади жилетката, накара ме да сваля палтото и аз облякох жилетката. „Учителю, дайте ми сакото и панталона да го облека, та малко с него да се покажа навън." Той замълча, тръгна по стаята, търси, търси и намери една скъсана, зацапана работническа рубашка. Подаде ми я, придържа ми рубашката и аз я облякох. Преди да я облека ми даде две златни перодръжки, с които се пишеше навремето и ми ги тури в жилетката. Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си. Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло.
към текста >>

62. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Баща ми дойде, видя бараката, чукна я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило.
Нейните спомени записах на магнетофон. Трябваше да ми предаде тетрадката, в която собственоръчно ги бе написала. Ха днес да ги предаде, ха утре и до днес остана непредадена. В онези години Изгревът се вдигаше, разрушаваше се и аз исках да закупя нейната барака. Уговорихме се за 500 лв., а това правеха пет лекарски заплати. Баща ми дойде, видя бараката, чукна я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило. По-хубаво е за тези 500 лв. да си купиш пет кубика чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака". „Да, но тази барака е историческа. Лично Учителят Дънов е дал чертежа да се направи." „Като историческа ценност вземи, че я заснеми с фотоапарат от край до край, направете чертежи и така ще остане като историческа ценност". И така направих.
към текста >>

63. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми.
към текста >>

64. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми.
към текста >>

65. СЪДЪРЖАНИЕ

Бастунът на Учителя 255.
Термосът на Савка 250. Търпимост 251. Мекици за Учителя 252. Първото място на най-нещастният човек 253. Божията търпимост 254. Бастунът на Учителя 255. Изпитът на ученика с бастуна на Учителя 256. Йерархията на трите ученички 257. Истината за Савка 258. Божията Правда 259. Мястото, което всеки си заслужаваше 260.
към текста >>

Изпитът на ученика с бастуна на Учителя 256.
Търпимост 251. Мекици за Учителя 252. Първото място на най-нещастният човек 253. Божията търпимост 254. Бастунът на Учителя 255. Изпитът на ученика с бастуна на Учителя 256. Йерархията на трите ученички 257. Истината за Савка 258. Божията Правда 259. Мястото, което всеки си заслужаваше 260. Всемировият Учител и Божият план за всяка една душа 261.
към текста >>

66. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Изведнъж Учителят стана, взе си бастуна и тръгна по пътеката, Тръгна и се скри по пътеката.
Всички седят, размишляват и се съсредоточават в себе си и съзерцават в не знам какво си. Всеки е занят с някаква вътрешна си работа, с някаква си духовна работа. Нали за това отиваме на Витоша, да сме сами сред природата и да няма посредник между нас, природата и Бога. Знаехме от Учителя, че обективният свят на Бога, това е Природата. Така седяхме всички и мълчахме. Изведнъж Учителят стана, взе си бастуна и тръгна по пътеката, Тръгна и се скри по пътеката. Ние помислихме, че Той е отишъл ей така, за да види на 50-60 метра как сестрата сама слиза надолу, за да я охрабри с поглед. Така мислехме ние, но след пет минути една от сестрите стана, тръгна по пътеката и не се върна. След малко идва и казва: „Учителят го няма, видях го ей там долу по пътеката да върви заедно със сестрата". Ние сме онемели. Стоим и не знаем какво да правим.
към текста >>

67. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна.
Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички ахнаха, учудиха се и трябваше да преглътнат този горчив хап за тях, а пък сладък хап за нас. Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах. Учителят се усмихваше; „Днес решихме да видим какво прави нашата Марийка". Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка. Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло. И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева.
към текста >>

68. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна.
Учителят излиза от стаята си. Тя ляга и лежи известно време. През това време Учителят изпраща един от братята да я измъкне от там. Станаха разправии за леглото на Учителя. Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично.
към текста >>

Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща.
Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично. А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна посока. Във връзка с едни такива неприятни случки, които ви разказах и неприятни положения Учителят ме среща веднъж и казва: „Всички окултни Школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност." Аз стоях разтреперана пред Учителя, та ние всички бяхме от плът и кръв и като се оглеждах всички ние правехме опущения в личния си живот. Нима Школата ще се затрие и ще изчезне.
към текста >>

69. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката.
Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни?
към текста >>

По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен".
После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди. Не бях яла два-три дни. Някой дух ли беше влезнал в мене, може и да е било така - не зная.
към текста >>

А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо.
Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди. Не бях яла два-три дни. Някой дух ли беше влезнал в мене, може и да е било така - не зная. Учителят ме следеше от далече, но никъде го нямаше и аз не можех да се срещна с него.
към текста >>

Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни?
При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ". Дървеният Господ се оказа сполучлив. По този случай той каза: „Когато бия някого с бастуна си аз му върша добро, давам му енергия и сила и едновременно изкарвам оня дух от него дето се е загнездил и дето не иска да излиза и дето прави белите около мен". А изкушението на учениците от счупения бастун бе много голямо. Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди. Не бях яла два-три дни. Някой дух ли беше влезнал в мене, може и да е било така - не зная. Учителят ме следеше от далече, но никъде го нямаше и аз не можех да се срещна с него. Бях навлезнала в зона на пълна самота и отчужденост.
към текста >>

70. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност.
Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа. Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи. Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук.
към текста >>

71. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло.
Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред. Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота. А се оказа, че с тази постановка той сам се постави вън от кръга, в който бе Учителя. Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго.
към текста >>

72. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

После Учителя с бастуна си очерта един кръг на земята около нея, така че никой не трябваше да пристъпва през този кръг.
Друг пример. Мисля, че това беше през събора на 1921 г. когато Тереза Керемидчиева , майката на Савка, изведнъж падна на земята, изгуби съзнание и лежеше като мъртва. Казаха на Учителя, той дойде, огледа я, направи няколко кръга около нея и през цялото време когато кръжеше около нея и като я обикаляше гледаше нагоре към небето. След това той извика една сестра и каза: „Ще стоиш тука и никой да не се приближава до нея". После Учителя с бастуна си очерта един кръг на земята около нея, така че никой не трябваше да пристъпва през този кръг. Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо. Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял. Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си".
към текста >>

73. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

" Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун.
Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята. Затова бе казал: „Гледайте мен и мен подражавайте, така ще имате едно предметно учение за служение на Бога". Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си? " Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун. Иска човека да знае от кой град иде, от къде и с какво се занимава. Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен. Учителят се усмихва и казва: „От слънцето съм, от слънцето ида и към слънцето отивам". Онзи селянин мига, не може да разбере дали правилно е чул илй има нещо тук друго. „Ама извинете, господине, какво казахте, ще може ли да ми го повторите?
към текста >>

74. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

От него бяха поканени Боян Боев, който вече се движеше с бастун и куцаше, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Пенка Кънева и аз Мария Тодорова.
Учителят пожела да излезе на Рила на 7-те езера с малка група, за да можем по-добре да се придвижим и да не бъдем обезпокоявани. Тогава ние още не знаехме, че това е последната екскурзия на Учителя. Разбрахме по-късно, че той беше решил да си вземе сбогом с тези места. Не само, че не подозирахме такова нещо, на и никому през ум не му минаваше такава мисъл. Онези, които бяха поканени знаехме някои от методите на Учителя и щом той иска малка група това означаваше, че Учителят ще има горе специфична духовна работа. От него бяха поканени Боян Боев, който вече се движеше с бастун и куцаше, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Пенка Кънева и аз Мария Тодорова. Качихме Учителя на лека кола до Гюлечица и от там полека-лека се качихме на 7-те езера. Бяхме наели няколко коня, които ни изкачиха багажа, носехме няколко палатки, храна и най-необходимите неща. В групата присъстваше Савка, която се грижеше за него. Аз също знаех какво му е необходимо и бях приготвила и занесла онези необходими вещи, без които той не можеше. По едно време идва Николина Балтова и носи едно бяло знаме.
към текста >>

75. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна.
Започна да създава много неприятности на Учителя. Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на леглото му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там. Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си.
към текста >>

И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина.
Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на леглото му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там. Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева.
към текста >>

Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик".
Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината.
към текста >>

И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева.
И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя.
към текста >>

А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик.
Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно Учение и обучение за мнозина. Отивам при Учителя и го питам какво става със сестра Граблашева.
към текста >>

А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя.
И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно Учение и обучение за мнозина. Отивам при Учителя и го питам какво става със сестра Граблашева. „Нея я измъчва ревност. Тя гледа, че на едни повече се дава и иска насила да получи, но насила разбира се не става. Тя иска да помогне, но когато човек помага не трябва да иска никаква заплата.
към текста >>

По едно време Учителят дойде, вдигна бастуна и отново я наложи няколко пъти.
Под единица може да се разбере една мравка, един човек, един ангел, едното. Всички тези неща човек трябва да ги има предвид когато му се говори, за да разбере. Има един Бог, има един Учител и има един ученик". Веднъж Граблашева бе взела едно одеало, донесе го и искаше да го подари на Учителя. Той не го прие, тя се разсърди и излезна и на сред Изгрева взе, че го запали и то започна да гори. По едно време Учителят дойде, вдигна бастуна и отново я наложи няколко пъти. Одеалото изгоря и Учителят нареди пепелта от него да се изхвърли вън от Изгрева. Отидох и му докладвах, че пепелта е изхвърлена, а той каза за нея: „Тя смята, че всичко, което е твое едновременно и нейно и може да стане нейна собственост. Това, което тя смята, то не е за земята, то е за духовния свят. На земята тук има частна собственост. А това, което можеш да направиш за нея, то да се помолиш на Бога за нея.
към текста >>

76. 209. БОЯН БОЕВ

Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше.
Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехТе. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт". Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна точка. Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания. Първото нещо, което направихме след като Борис излезна от затвора бе с Борис да отидем и да го посетим. Той се радваше, но видях една тъга у него, „Брат Боян, защо си тъжен?
към текста >>

77. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

" и му показва с бастуна куцият му крак.
Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция. Непрекъснато се движеше с писалка и тетрадка и записваше всичко онова, което Учителят говореше при частните разговори.
към текста >>

Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега".
Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция. Непрекъснато се движеше с писалка и тетрадка и записваше всичко онова, което Учителят говореше при частните разговори. Имаше навик когато излезе някой от посещение при Учителя, той го спира, запитва какъв е случая, поради което търси помощта на Учителя, записва всичко, както и думите на Учителя.
към текста >>

78. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си.
Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си. Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя.
към текста >>

79. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ Савка искаше да бъде на първото място и първа ученичка.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ Савка искаше да бъде на първото място и първа ученичка. Не само искаше, не само се стремеше, но се стараеше да се наложи с воля. Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата.
към текста >>

Тогава Учителят вдига бастуна и започва да я налага с бастуна.
А защо ли? Ето финала на разказа. След като Учителят ме бе отпратил Савка продължила да вика и да крещи. Учителят слиза долу, за да види какво става. Савка се нахвърля върху него с думи непристойни на ревнива жена. Тогава Учителят вдига бастуна и започва да я налага с бастуна. Кака Гина наблюдава това, защото трябва да има един свидетел. И тя ми го разказва най-подробно. Този сблъсък между Савка и мен доведе до дисхармонично състояние в Школата и затова Учителят не дойде и събранието се разтури. Трябваше тази мътилка да изтече навън, А трябваше време. Ето защо Учителят ме накара да се извиня на Савка, че дори и на Паша.
към текста >>

За вас ще остане случката с бастуна, но за мен ще остане друго, че ние със своите мисли, желания и постъпки ограничавахме Учителя.
" „Ето така, искат да ме вържат, да ми наложат ярем и да тегля тяхната кола. Но Божественото не се връзва. То се втича. Не го ли приемеш, то се отклонява и отива да напоява там където има разкопана градина където е посадено и където трябва да възрасне и даде плод." Разговорът беше свършен. Случаят бе разгадан. За вас ще остане случката с бастуна, но за мен ще остане друго, че ние със своите мисли, желания и постъпки ограничавахме Учителя. От една страна ние го ограничавахме, от друга страна общественост, държава и други личности се стремяха да му пречат. И ние отвътре и те отвън - всички му пречеха. Окастриха България чрез Берлинския конгрес и тя не можа да се обедини в територията на Сан-Стефанска България, в която бе дошъл Учителят да работи. Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета.
към текста >>

Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество.
От една страна ние го ограничавахме, от друга страна общественост, държава и други личности се стремяха да му пречат. И ние отвътре и те отвън - всички му пречеха. Окастриха България чрез Берлинския конгрес и тя не можа да се обедини в територията на Сан-Стефанска България, в която бе дошъл Учителят да работи. Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета. Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него". Дали това беше Савка, дали Паша, дали аз или някой друг - това бяха личности поставени на определено място и на определена работа.
към текста >>

А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата.
Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета. Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него". Дали това беше Савка, дали Паша, дали аз или някой друг - това бяха личности поставени на определено място и на определена работа. А Учителят изнесе всичко с Любов. Това беше пример, показващ, че човек при каквито условия да го поставите може с любов всичко да изнесе. Целият живот на Учителя беше пример и приложение на това, което учеше.
към текста >>

80. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш?
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш? Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие вътрешна чистота. Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя.
към текста >>

По едно време виждам как Учителят налага с бастуна си една сестра, а тя вика само: „Ох, Божичко!
Приближим се и нещо ме накара да отида натам. Любопитство ли беше или нещо друго - не зная. Пристъпвам и какво да видя. Не вярвам на очите си. Мигам, мигам и не вярвам на очите си. По едно време виждам как Учителят налага с бастуна си една сестра, а тя вика само: „Ох, Божичко! " Стреснах се и докато се опомня все чувам охкането на тази сестра. „Олеле, ох, боли, олеле, Божичко." Но ето, че чувам и думите на Учителя: „Излез ти казвам! " И я налага с бастуна. Тя изохка и плаче: „Олеле, Божичко, боли! " Той пак я наложи и изрече: „Излез от нея ти казвам!
към текста >>

" И я налага с бастуна.
Не вярвам на очите си. Мигам, мигам и не вярвам на очите си. По едно време виждам как Учителят налага с бастуна си една сестра, а тя вика само: „Ох, Божичко! " Стреснах се и докато се опомня все чувам охкането на тази сестра. „Олеле, ох, боли, олеле, Божичко." Но ето, че чувам и думите на Учителя: „Излез ти казвам! " И я налага с бастуна. Тя изохка и плаче: „Олеле, Божичко, боли! " Той пак я наложи и изрече: „Излез от нея ти казвам! " Аз стоя и започвам да се досещам, че Учителят не случайно ме извика по вътрешен път, знаеше, че съм тук на Изгрева и макар че беше гърбом към мен, започна да променя израза си и започна да налага като след всеки удар казваше: „Излез от нея ти казвам! " Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна. Какво ли гонеше?
към текста >>

" Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна.
„Олеле, ох, боли, олеле, Божичко." Но ето, че чувам и думите на Учителя: „Излез ти казвам! " И я налага с бастуна. Тя изохка и плаче: „Олеле, Божичко, боли! " Той пак я наложи и изрече: „Излез от нея ти казвам! " Аз стоя и започвам да се досещам, че Учителят не случайно ме извика по вътрешен път, знаеше, че съм тук на Изгрева и макар че беше гърбом към мен, започна да променя израза си и започна да налага като след всеки удар казваше: „Излез от нея ти казвам! " Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна. Какво ли гонеше? Нейното непослушание, нейното непокорство или нейния инат? Познавах я добре, че имаше такъв инат, че магарешкият инат не беше нищо пред нейния. Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни. Направо изс-вистя и изфуча.
към текста >>

" Уплашено я питах, страхувайки се, че я боли много от бастуна.
Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни. Направо изс-вистя и изфуча. Учителят се спря, погледна ме и каза: „Помогни на сестрата да се прибере в бараката си и я сложи на кревата да си почине". Отведох я, сложих я както поръча Учителят и тя вече леко задремваше. „Сестра, как си? " Уплашено я питах, страхувайки се, че я боли много от бастуна. Тя се усмихна. „Да знаеше, сестра, как ми олекна, да знаеш като къпана съм сега. Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун. Олекна ми сестра." И тя заспа. Тази сестра бе Савка Керемидчиева.
към текста >>

Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун.
Отведох я, сложих я както поръча Учителят и тя вече леко задремваше. „Сестра, как си? " Уплашено я питах, страхувайки се, че я боли много от бастуна. Тя се усмихна. „Да знаеше, сестра, как ми олекна, да знаеш като къпана съм сега. Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун. Олекна ми сестра." И тя заспа. Тази сестра бе Савка Керемидчиева. След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен.
към текста >>

" „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен.
Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун. Олекна ми сестра." И тя заспа. Тази сестра бе Савка Керемидчиева. След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна.
към текста >>

„И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста.
Тази сестра бе Савка Керемидчиева. След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя.
към текста >>

Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна.
„Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово.
към текста >>

Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна.
" „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика".
към текста >>

Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна.
Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика". Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена.
към текста >>

Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него.
Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика". Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена. Учителят му се скара строго, а той вдига рамене в недоумение. Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него. Игнат побягна, като стрела се втурна в бараката си. След малко излиза обут в дълъг панталон и се приближава до Учителя, който го чака на същото място. Учителят държи бастуна, за да го наложи. Игнат се приближава, обръща си гърба и чака присъдата си. Чува глас: „Игнате, Игнате, защо изкушаваш сестрите с тези голи крака.
към текста >>

Учителят държи бастуна, за да го наложи.
Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена. Учителят му се скара строго, а той вдига рамене в недоумение. Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него. Игнат побягна, като стрела се втурна в бараката си. След малко излиза обут в дълъг панталон и се приближава до Учителя, който го чака на същото място. Учителят държи бастуна, за да го наложи. Игнат се приближава, обръща си гърба и чака присъдата си. Чува глас: „Игнате, Игнате, защо изкушаваш сестрите с тези голи крака. Та малко ли са им другите съблазни тук? Ако някоя сестра тръгна по плажен костюм по Изгрева, ти ще има да обикаляш ден и нощ около Изгрева и да цвилиш като жребец, който е вързан с въже за стожера. Иди си и мисли върху това".
към текста >>

81. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си.
Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко. После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата. После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят. Сутринта се събудихме рано и отидохме на Молитвения връх. След приключване на беседата и молитвата, изчаках накрая и успях да запитам Учителя, като му разказах сънят си.
към текста >>

82. 30. НА ПИАНОТО

Наталия Чакова

А ето, обади се и бас.
Ние пеем с след Него. Той свири и пее, и ние след Него. Скоро заучихме песента много добре. Около Него се е събрал все млад и музикален народ. Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само. Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета-ученички. Той стана.
към текста >>

83. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за помощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал.
А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя. Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца било смъртно болно. Тя била смазана от мъка и скръб. Сама е, мъжът й е на фронта. Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за помощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал. Стои и я гледа сериозен, съсредоточен. Тя скача, разтрива очи. „Сън ли е това? " Отива до прозореца гледа - Той, истинският, цял Той. Затичва се тогава по стълбата навън да Го посрещне като си мисли, че е дошъл в Стара Загора и идва да я Посети.
към текста >>

84. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва.
То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц. Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу.
към текста >>

85. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

Учителят си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме.
Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителят с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителят се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? " (Учителят знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята". Учителят си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителят най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителят опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата.
към текста >>

86. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

90-годишна, леко приведена, с бастун крачи към „Равна".
На два пъти там се състоя и братска среща, в която участвува и брат Боян Боев. Имаше гости от Стара Загора, Ямбол и околните села. Тия срещи ще останат паметни завинаги. Не бих могъл да опиша ранните часове на зазоряване, когато от всички страни на селото, дето бяха разквартирувани, братя и сестри се отправяха през боровата гора, към поляната, наречена „Равно". По пътеката, по която се изкачвахме ние с брат Боян и други приятели, настигнахме старата Мария от Мъглиж. 90-годишна, леко приведена, с бастун крачи към „Равна". „Добра стига, бабо Марийо! И ти си решила барабар с младите тази сутрин да излезеш на „Равна", подвикнах аз. „Е, синко, благодаря на Бога, рекох да дойда и аз да видя и чуя хубавкото. Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички.
към текста >>

87. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня.
Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието".
към текста >>

88. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Златка Георгиева (Вачева)

2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН И така.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН И така. Аз като малка растях при майка си и баща си. Раста и бях в Русе докато завърших гимназия през 1938 г. Завърших гимназия с отличие и дойдох в София да се запиша в Университета. Завършила съм немското училище до прогимназията до седми клас. Понеже там гимназията беше търговска, а аз исках да следвам не търговско образование и се прехвърлих, отидох, тогава имаше приемен изпит при постъпване в гимназията.
към текста >>

Бях казала, че при моя баща бе дошъл Басан.
Той да дойде да донесе закуска и да си отиде". Пък тя ми правеше винаги чай, нали руснаците без чай не сядат". Ами от къде ще знаят всички съседи, че той не идва при вас, ами се качва горе при мене". Така беше. Така бяхме възпитани. Бях казала, че при моя баща бе дошъл Басан. Басан и Жорж Радев ходеха из провинцията, още той ерген беше Басан, ходеха из провинцията да държат сказки, но не за Братството, а въздържателни. А моят баща посещаваше абсолютно всички сказки свързани с въздържанието. И мене ме е водил, когато поотраснах малко, за да съм се ориентирала, да не стане така, че той ми налага непременно да бъда в Братството. Ами той ме водеше при съботяните, при адвентистите, нали те изнасяха разни сказки в Русе и навсякъде ме водеше, обаче на мене не ми харесаха тези и си останах естествено при него. А той много ме обичаше моят баща, имаше слабост към мене, защото е имал преди това две момчета.
към текста >>

Басан и Жорж Радев ходеха из провинцията, още той ерген беше Басан, ходеха из провинцията да държат сказки, но не за Братството, а въздържателни.
Пък тя ми правеше винаги чай, нали руснаците без чай не сядат". Ами от къде ще знаят всички съседи, че той не идва при вас, ами се качва горе при мене". Така беше. Така бяхме възпитани. Бях казала, че при моя баща бе дошъл Басан. Басан и Жорж Радев ходеха из провинцията, още той ерген беше Басан, ходеха из провинцията да държат сказки, но не за Братството, а въздържателни. А моят баща посещаваше абсолютно всички сказки свързани с въздържанието. И мене ме е водил, когато поотраснах малко, за да съм се ориентирала, да не стане така, че той ми налага непременно да бъда в Братството. Ами той ме водеше при съботяните, при адвентистите, нали те изнасяха разни сказки в Русе и навсякъде ме водеше, обаче на мене не ми харесаха тези и си останах естествено при него. А той много ме обичаше моят баща, имаше слабост към мене, защото е имал преди това две момчета. Едното е починало по време на войната, а другото моят брат, когото познавате и аз съм най-малката и понеже съм била момиченце и не зная защо имаше слабост към мене.
към текста >>

Русенци присъствували на една такава беседа, която държал Басан.
Едното е починало по време на войната, а другото моят брат, когото познавате и аз съм най-малката и понеже съм била момиченце и не зная защо имаше слабост към мене. Аз помня когато казваше: „Злата, Злата, Златка! " А пък аз го гледах като дете баща ми. Накрая, разбира се, но и преди това. Той например след шест часа не вечеряше и аз съм бързала да се върна от училище. Русенци присъствували на една такава беседа, която държал Басан. Нали баща ми ме е водил на сказки, но аз не бях на беседата му, защото съм била по-малка може би. Баща ми го попитва има ли близки в Русе. Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел. Баща ми отговорил, че тук в Русе няма хотел, а има само ханища. Единия най-големия на дядо Рашко е до нас, но той не е за него.
към текста >>

Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел.
Накрая, разбира се, но и преди това. Той например след шест часа не вечеряше и аз съм бързала да се върна от училище. Русенци присъствували на една такава беседа, която държал Басан. Нали баща ми ме е водил на сказки, но аз не бях на беседата му, защото съм била по-малка може би. Баща ми го попитва има ли близки в Русе. Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел. Баща ми отговорил, че тук в Русе няма хотел, а има само ханища. Единия най-големия на дядо Рашко е до нас, но той не е за него. „Заповядайте у нас, ние имаме стая специално за гости, където ще бъдете самичък". Тогава хората имаха стаи за гости, но освен това стая с легло, специално за посрещане. „Моят жена готви много хубаво, не е да се хваля, но ще останете доволен." „Ама как, казал Басан, без да сме я предупредили?
към текста >>

„Моят жена готви много хубаво, не е да се хваля, но ще останете доволен." „Ама как, казал Басан, без да сме я предупредили?
Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел. Баща ми отговорил, че тук в Русе няма хотел, а има само ханища. Единия най-големия на дядо Рашко е до нас, но той не е за него. „Заповядайте у нас, ние имаме стая специално за гости, където ще бъдете самичък". Тогава хората имаха стаи за гости, но освен това стая с легло, специално за посрещане. „Моят жена готви много хубаво, не е да се хваля, но ще останете доволен." „Ама как, казал Басан, без да сме я предупредили? " „А, казал баща ми, тя е свикнала, аз често й водя гости. Тя ще се зарадва даже." И тогава той отива вкъщи, нали, така два дена мисля, че остава в Русе и прекарва все при нас. И цял живот разправяше колко хубаво готвела майка ми. Аз като отидох в София си намерих квартира в града, за да мога да ходя на лекции, на Изгрева ми беше много далече, обаче всяка сутрин в пет часа, даже преди пет аз отивах на Изгрева на Паневритмията, а в неделя на беседите. И един ден Методи Константинов го виждам и аз викам: „Методи, здравей!
към текста >>

", защото аз бях много весела така и той говореше с г-н Басан и казва: „Чакай, чакай малко да те запозная с един наш брат".
" „А, казал баща ми, тя е свикнала, аз често й водя гости. Тя ще се зарадва даже." И тогава той отива вкъщи, нали, така два дена мисля, че остава в Русе и прекарва все при нас. И цял живот разправяше колко хубаво готвела майка ми. Аз като отидох в София си намерих квартира в града, за да мога да ходя на лекции, на Изгрева ми беше много далече, обаче всяка сутрин в пет часа, даже преди пет аз отивах на Изгрева на Паневритмията, а в неделя на беседите. И един ден Методи Константинов го виждам и аз викам: „Методи, здравей! ", защото аз бях много весела така и той говореше с г-н Басан и казва: „Чакай, чакай малко да те запозная с един наш брат". И аз отивам и той ме запозна и казва: „Г-ца Златка Константинова". Той като чу Константинова, веднага се сети и пита да не съм от Русе? „Да, русенка съм, тука съм дошла да следвам, записах се да следвам" и той казва: „Заповядайте другата неделя у дома". Да, каза, че познава баща ми и да заповядам другата седмица у дома. Добре, ама той е бил консул в Бургас, Като стана войната, защото той знаеше десет езика говоримо и писмено, те го прехвърлят в легацията, за да може да им бъде в полза.
към текста >>

И той ми отговаря с бърза поща, която аз получавам в четвъртък още: „Много се радвам, че Басан е вече в София.
На Франция. Баща му е бил френски консул и той го наследява един вид и след това го прехвърлят тука. И моя милост веднага пиша на баща си едно писмо. Познаваш ли такъв и такъв човек, защото ме покани другата неделя да отида у тях на гости в 3 часа след беседа. Ща отида да се наобядвам и ще отида у тях към три часа". И той ми отговаря с бърза поща, която аз получавам в четвъртък още: „Много се радвам, че Басан е вече в София. Ще имаш едно семейство, където да можеш да отиваш, все пак едно приятелско семейство" и аз разбира се другата неделя ще отида у тях, без да кажа, че съм писала на баща си. И отидох. Те имаха тогава едно малко момченце Рафаел на четири годинки и едно момиче Ирен, което беше в прогимназията, което ви показах на снимка. И аз като отидох, отвори ми слугинята. Те тогава имаха едни слугини с дълги рокли, какви бяха не знам.
към текста >>

А когато то почина, него ден Басан каза: „Хайде, Златке, да тръгваме, щото то от скарлатина почина, ние не можем веднага да влезем, докато не го погребат".
Бяха от някъде и те всички станаха, посрещнаха ме, разцелуваха ме, но най-много малкото и така се беше привързало, но и аз към него, че когато то почина аз бях станала кожа и кости. Престанах да се храня от мъка. Паша пише на мама, че много съм отслабнала. Майка ми идва тука, отива при Учителя и Учителя казва: „Тя има голяма връзка с детето. Не толкова със семейството, колкото с това дете, което почина". А когато то почина, него ден Басан каза: „Хайде, Златке, да тръгваме, щото то от скарлатина почина, ние не можем веднага да влезем, докато не го погребат". Да излезем от къщи, да кажем, че ние отиваме на Изгрева. И той по целия път пеша така е правил: „Ох, милото ми детенце, милото ми детенце". И аз рекох тоз човек ще мръдне, ще откачи, обаче аз мълча, както мога много да приказвам, така мълча по целия път и вървя зад него и мълча. Той влезе долу в приемната, коленичи пред Учителя, аз видях така как Учителят си сложи ръката на главата му, защото той така я наведе и какво му е приказвал не може да се чуе, но когато той излезе от там беше успокоен. Това му беше голямата мъка.
към текста >>

После как се разви живота на Басан?
Това му беше голямата мъка. Той беше вече по-спокоен като че ли Учителят взе част от мъката му с това слагане на ръката върху главата му. И тогава тръгнахме и той ми каза думите: „Добре, че не ми продума". Добре, че не съм продумала като сме вървели, така щяло това да го потресе ли, да го ядоса ли, да такова нещо, че не знам какво би направил. Добре станало, че не съм говорила. После как се разви живота на Басан? Нещо друго? Ами вижте какво. Как се разви неговия живот. Те погребаха детето, аз веднага влезах при тях, макар че не бях боледувала от скарлатина, но не се заразих, нали и щото ние докато то боледуваше се срещахме във вегетарианския ресторант. Дъщерята беше при леля си.
към текста >>

Той може да е казвал, обаче аз знам, когато евреите навлизаха при палестинците, при арабите, аз бях в Париж и Басан ми каза: „Това не е правилно, тези хора, арабите, трябва да имат място за живеене, но това казва не го казвай на Естер, защото тя е малко фанатичка".
Даже оня ден ви намерих една снимка, аз съм хванала майка му под ръка и си вървим. През 1942 ^ 43 г. започнаха да им слагат звездите на евреите. Той беше покръстен още в Бургас като е бил, се е покръстил от Моис на Морис по указание на Учителя пък и по собствено мисля желание, защото той вярва в Христа. Учителят също е казал. Той може да е казвал, обаче аз знам, когато евреите навлизаха при палестинците, при арабите, аз бях в Париж и Басан ми каза: „Това не е правилно, тези хора, арабите, трябва да имат място за живеене, но това казва не го казвай на Естер, защото тя е малко фанатичка". Но това е коя година? Това беше 1972 година, когато те нападаха. Не гостуваха, а заграбваха, окупираха още земя. Имаха известна земя и окупираха още. Жена му е фанатичка.
към текста >>

89. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

Златка Георгиева (Вачева)

Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна.
Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си.
към текста >>

А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен.
И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил".
към текста >>

Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски.
И само ме попита: „Ти влизала ли си сама при Него? " Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама, защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още. Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски. Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество. За въздържанието да не се пие, да не се пуши и т. н. и по този начин той се запознава с моят баща. Аз го разправих вече.
към текста >>

Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество.
" Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама, защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още. Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски. Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество. За въздържанието да не се пие, да не се пуши и т. н. и по този начин той се запознава с моят баща. Аз го разправих вече.
към текста >>

90. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Записала: Марийка Марашлиева Забележка: Момченцето на Басан се нарича Рафаел, дъщеря му Ирен, а жена му Естер.
Колата идваше по ул. „Раковска" отгоре, спускаше се, ние вървяхме по „Царя" и той се притече в колата, тя го блъсна и го уби. съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г. Не видя сина си но плът, но живя и работи с други, които му станаха синове по дух. Записала: Марийка Марашлиева Забележка: Момченцето на Басан се нарича Рафаел, дъщеря му Ирен, а жена му Естер. Басан се е преименувал от Моис на Морис. Веднъж Басан беше дошъл със семейството си и летувал на „Златни пясъци". Поканил и Златка. Тя гледала тогава внучето си Георги, дете на дъщеря й Румяна, но с тая работа се наела сестра Радка Симеонова, която живее на Изгрева наблизо до тях и така Златка прекарала с тях на „Златни пясъци" и на техни разноски. Докато е работел братския стол на Изгрева, децата на Златка са се хранили там.
към текста >>

Басан се е преименувал от Моис на Морис.
„Раковска" отгоре, спускаше се, ние вървяхме по „Царя" и той се притече в колата, тя го блъсна и го уби. съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г. Не видя сина си но плът, но живя и работи с други, които му станаха синове по дух. Записала: Марийка Марашлиева Забележка: Момченцето на Басан се нарича Рафаел, дъщеря му Ирен, а жена му Естер. Басан се е преименувал от Моис на Морис. Веднъж Басан беше дошъл със семейството си и летувал на „Златни пясъци". Поканил и Златка. Тя гледала тогава внучето си Георги, дете на дъщеря й Румяна, но с тая работа се наела сестра Радка Симеонова, която живее на Изгрева наблизо до тях и така Златка прекарала с тях на „Златни пясъци" и на техни разноски. Докато е работел братския стол на Изгрева, децата на Златка са се хранили там. Нейния чичо Васил е бивал касиер на братския стол в София, както и касиер на магазина на езерата с брат Колю Йорданов и Гради Минчев.
към текста >>

Веднъж Басан беше дошъл със семейството си и летувал на „Златни пясъци".
съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г. Не видя сина си но плът, но живя и работи с други, които му станаха синове по дух. Записала: Марийка Марашлиева Забележка: Момченцето на Басан се нарича Рафаел, дъщеря му Ирен, а жена му Естер. Басан се е преименувал от Моис на Морис. Веднъж Басан беше дошъл със семейството си и летувал на „Златни пясъци". Поканил и Златка. Тя гледала тогава внучето си Георги, дете на дъщеря й Румяна, но с тая работа се наела сестра Радка Симеонова, която живее на Изгрева наблизо до тях и така Златка прекарала с тях на „Златни пясъци" и на техни разноски. Докато е работел братския стол на Изгрева, децата на Златка са се хранили там. Нейния чичо Васил е бивал касиер на братския стол в София, както и касиер на магазина на езерата с брат Колю Йорданов и Гради Минчев. Бащата на Златка, Георги Константинов е починал през 1969 г.
към текста >>

Златка е летувала със семейството на Басан още 2 години на море в България и една година е била с тях на вилата им в Монте Карло.
Бащата на Златка, Георги Константинов е починал през 1969 г. Той се е запознал с Учението преди 1919 г, Васил Константинов е починал 1948 г. Златка има три деца: Румяна, род. на 20.V.1945 г., Георги и Ивайло. Майката на Златка - Друмка е починала 1955 г. Златка е летувала със семейството на Басан още 2 години на море в България и една година е била с тях на вилата им в Монте Карло. За верността на горното: М. Марашлиева
към текста >>

91. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

След като започна беседата, архимандрит Ефтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, който беше на сцената в салона и Му каза: „Ти, Дънов, си кривият стълб на православието!
Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време; „Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие. Бяхме на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново, където присъствувах и аз. След като започна беседата, архимандрит Ефтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, който беше на сцената в салона и Му каза: „Ти, Дънов, си кривият стълб на православието! " Учителят го погледна и му каза: „Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи своята беседа, а Ефтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата. След няколко минути той заспа заедно с всички свещеници и владици в залата. Това нещо го разказах. Но какво се случи по-нататък.
към текста >>

Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше.
Ефтимий изохкал, превил се от болка, но криво ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина.
към текста >>

Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му.
На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл.
към текста >>

Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше.
Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи.
към текста >>

Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл.
Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието. И си остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
към текста >>

И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието.
Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието. И си остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Ефтимий вече не ставаше нито за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието.
към текста >>

Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго.
Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието. И си остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Ефтимий вече не ставаше нито за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че минаха цели десетилетия от тогава. А през 1927/28 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можеха да го съберат в единичен.
към текста >>

92. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки.
Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка.
към текста >>

93. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му.
Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави. От 23 август до 29 август 1925 г. съборът бе в Търново. През 1926 г. съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено на Изгрева.
към текста >>

94. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени.
Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов.
към текста >>

95. 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ

Колю Йорданов

Маргарита Рангелова Стратева

Брат Колю научил много песни По онова време и брат Калудов бил в София, Като го гледал така брат Калудов, че има доста дълги пръсти му предложил да се учи на контрабас.
се запознал с един човек, който от своя страна познавал семейство Калпакчиеви и други някои наши братя. По такъв начин влязъл във връзка с Братството. Между нашите хора, с които се запознал имало много културни хора с висше образование. Той виждал как работят те. Брат Илия Узунов му подарил една цигулка и той започнал от тогава да взема уроци по цигулка. Брат Колю научил много песни По онова време и брат Калудов бил в София, Като го гледал така брат Калудов, че има доста дълги пръсти му предложил да се учи на контрабас. Но едва започнал да свири, свирил около месец и го взели доброволец отново. Тогава той дал инструмента на друг брат. После започнал да пише резюзмета. Купил си циклостилна машина за 2000 лв, и отделно пишеща машина. Резюметата ги пращал на 300 адреса според списъка, който му дал брат Боев.
към текста >>

96. 5. РОДОВАТА КАРМА

Писал е басни и то много хапливи.
В това време Белене било пълно с интелектуалци, хора, които не са били свикнали да обработват земята. А той си бил по начало и лозар, и земеделец и умеел да обработва земята, макар и да е бил също интелектуалец. И понеже са им давали хляб, ако изкопаят едно определено място, а имало хора, които никога не са копали и не умеели това нещо, той малко по малко е влизал в тяхната леха и в дясно, и в ляво, за да иу помогне при копането. Дори бил забелязван, виквали са му и дори са стреляли поради това срещу него, но той се прехвърлил някак и куршума минал над него и не го засегнал. Просто Господ го е запазил в случая. Писал е басни и то много хапливи. Като земеделец бил много ентусиазиран и е направил много нещо за своя край и по-късно много му е било мъчно, че това, което е постигнал не са го запазили. Когато дойде да живее в София той беше вече доста възрастен, но понеже беше много широк и интелигентен, а ние му говорихме за идеите, за Учението, той в последните си години прие вегетарианството. Трите му деца бяха вегетарианци. Впоследствие леля ми се оттегли. Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като възрастен, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист".
към текста >>

97. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

" Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов?
Не е за мене". Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите? " Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука?
към текста >>

98. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро.
Там спахме в къщата на коняря брат Янко, който ни прекарваше багажа години наред. Постлаха ни козяци на земята и така спахме няколко часа, защото станахме около 2 3 часа и тръгнахме през Сапарева баня, Паничище и хижа „Скакавица". Пътувахме през едни величествени борови гори, а край самия път имаше големи гъби, чудни, като шапчици. Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме да берем, не знаехме, че това са печурки. Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам. Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро. Там ни посрещнаха нашите приятели. Тогава построиха най-напред нашата палатка, в която спяхме свако, мама и аз. Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено. Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата. Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата на каруците от миналото.
към текста >>

99. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун.
Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно. За нашите имоти на Изгрева мина нова оценка, но това се отнасяше само за частта на леля. Местата струваха вече по 9 лв., а не по четири както бяха при първата оценка. Повишение обаче на мене не дадоха и през лятото на 1978 г. ме извадиха от жилището ми като ме настаниха в оборотно жилище в ж.
към текста >>

100. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова