Търсене в текстове за 'Бас'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно.
Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората. Веднъж минавах през една планина и насреща ми излязоха овце, а отпреде им стоеше един каракачанин. Като викнах овцете, те до една дойдоха при мен. Казах на каракачанина, че съм стар овчар и овцете познават езика ми. Потупах някои от тях.
към текста >>

След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората.
Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората. Веднъж минавах през една планина и насреща ми излязоха овце, а отпреде им стоеше един каракачанин. Като викнах овцете, те до една дойдоха при мен. Казах на каракачанина, че съм стар овчар и овцете познават езика ми. Потупах някои от тях. Казах им: „Ще се уреди вашата работа, пасете си сега тук.“ Овците ми се оплакаха от теглата си, че им вземат млякото и пр.
към текста >>

2. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури.
Ето защо човек в първото сражение трябва да бъде силен. Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават. Някои от тях са претеглили някои неща много близо до очите си и вследствие на това им се затуля целия хоризонт. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. Не може човек да мине без приливи и отливи, те ще дойдат непременно за всеки човек. Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи. Невидимият свят дава изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието благословение. Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява.
към текста >>

3. 9) Видни музиканти - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем например песента „Фир-Фюр-Фен”; ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи и постоянно звучи в различни инструменти – ту във флейта, ту в контрабас, тогава това ще наподобява Бах, бликащия извор.
Понеже Бетовен е преживял големи мъки и нещастия, музиката му показва силата на побеждаващия дух над тези препятствия. Музиката на Бетовен изразява борбата и победата на духа. У Бетовен човешкият дух води борба. Бах е един бликащ извор, който притежава в себе си чистота на съдържанието, което е и по-близко до смисъла. Когато слезе водата надолу, това е Бетовен. Да вземем например песента „Фир-Фюр-Фен”; ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи и постоянно звучи в различни инструменти – ту във флейта, ту в контрабас, тогава това ще наподобява Бах, бликащия извор. Ако пък се разработва така, че основният мотив се губи, разсейва се, тогава ще имаме разлята вода и това вече е Бетовен. На пръв поглед тази разлята вода може да се счита от светските хора като много богата и красива музика, но тя е вече с относителна чистота. Значи разлятата вода има относителна чистота, а в изворната вода имаме абсолютна чистота. Паганини6 е свирил по дванадесет-петнадесет часа на ден. В него има нещо гениално и ако бе живял по-дълго време на Земята, щеше да създаде нещо по-хубаво.
към текста >>

4. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“.
После идва ре мажор – излюпва се пилето и ако срещне препятствия в пътя си и няма храна, става ре бемол. Щом ти дадат нещо, то е ре мажор, и щом ти вземат нещо, то е ре бемол. Фа мажор означава „Върви напред! “ и е зеленият цвят или материалният цвят, в който сме потопени. А фа минор означава: „Работата е вече закъсала”. Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“. Бащата е бас, майката – сопрано, дъщерята – алт, а синът – тенор. Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас. Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор.
към текста >>

Бащата е бас, майката – сопрано, дъщерята – алт, а синът – тенор.
Щом ти дадат нещо, то е ре мажор, и щом ти вземат нещо, то е ре бемол. Фа мажор означава „Върви напред! “ и е зеленият цвят или материалният цвят, в който сме потопени. А фа минор означава: „Работата е вече закъсала”. Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“. Бащата е бас, майката – сопрано, дъщерята – алт, а синът – тенор. Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас. Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор. Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано.
към текста >>

Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас.
Фа мажор означава „Върви напред! “ и е зеленият цвят или материалният цвят, в който сме потопени. А фа минор означава: „Работата е вече закъсала”. Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“. Бащата е бас, майката – сопрано, дъщерята – алт, а синът – тенор. Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас. Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор. Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас.
към текста >>

А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас.
Който иска от нищо да не го е страх, да бъде бас. Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор. Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано.
към текста >>

Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано.
Който иска да бъде свободен, да бъде сопрано. Който иска да стане красив, трябва да учи алт. Който иска да стане силен, трябва да учи тенор. Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно.
към текста >>

Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано.
Който иска да стане силен, трябва да учи тенор. Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент?
към текста >>

Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват.
Има един тон, идващ от центъра на Слънцето към Земята – това е сопрано. А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ”
към текста >>

Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано.
А друг тон идва от центъра на Земята нагоре – това е бас. Тенорът е полюс на баса, а алтът е полюс на сопрано. Тоновете, които идат от центъра на Земята и отиват нагоре, увеличават трептенията си, а тези, които слизат от центъра на Слънцето, намаляват трептенията си. Тоновете, които слизат от Слънцето и отиват до центъра на Земята, стават бас, после се изкачват отново от центъра на Земята и когато се изкачат горе, стават сопрано. Басът е магнетичен, а сопраното е електрично и се допълват. Двама ако пеят, единият трябва да пее бас, а другият – сопрано. Третият трябва да бъде тенор или алт, но ако дойде тенор, четвъртият трябва да бъде алт и обратно. Музикантите трябва да се просветлят, за да им се даде от духовната музика, защото днешните теории за музиката не съвпадат с истинските нейни принципи. Една сестра запита: „Учителю, какво ще кажете за цигулката като музикален инструмент? ” Цигулката е доста хубава, но в бъдеще ще се усъвършенства.
към текста >>

5. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма.
към текста >>

3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
към текста >>

6. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Например почнете от магарето, което в басни и поговорки служи за посмешище, но от него се издигнете към темата с някои обобщения.
Да кажем, че говорите на хората, но мислите, че не са ви разбрали. Тогава пак опитайте, но с нови средства. Ще се учите, догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа. За този, който има дарба, е лесно, а за онзи, който няма такава, е непосилно. Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност. Например почнете от магарето, което в басни и поговорки служи за посмешище, но от него се издигнете към темата с някои обобщения. Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях. Ще започнете постепенно и ще им говорите разумно, като се поставите на тяхно място. Ако човек работи за Бога, той се благославя. Ще отидете да работите там, където влагата и топлината са работили преди вас; значи Бог трябва да е подготвил условията, а вие ще отидете само за да довършите започнатата работа.
към текста >>

7. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр.
И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада.
към текста >>

8. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той я каптира грижливо, събра всичката в един малък басейн, направи пътека дотам и постави стъпала.
Неговите действия са пророчески и магически, те могат да изменят хода на големи събития. Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране.'' ''Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче. Водицата едва сълзеше. Той я каптира грижливо, събра всичката в един малък басейн, направи пътека дотам и постави стъпала. В тази работа той вложи идея и нарече изворчето "Изворът на Доброто" - онзи Божествен Център, който направлява Живота. Когато се откри извора, Учителят каза:'' – Животът е непреривен процес на откриване на Божиите блага. Целият Живот е все откриване на изгубените Работи. ''Работата за деня завършихме благополучно, доволни, с онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е.
към текста >>

9. 039 БЪДИ СЪВЪРШЕН - Боян Боев (1883 – 1963)

Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни.
БЪДИ СЪВЪРШЕН ''Учителят не пропусна да даде урок на учениците.'' ''Склонът пред дома на Темелко беше стръмен, каменист и безводен. Като го изследва, Учителят откри в него на едно място влага. Накара ни да разкопаем и сам работи с нас, докато откри малко водица, която сълзеше. Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни. Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето". С това, Учителят нагледно ни предаде урок: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.'' ''Изворчето се украси. Пътечката се поправи. Под изворчето се насади малка зеленчукова градина, която се поливаше от водите му.''
към текста >>

10. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата.
СПРАВЕДЛИВОСТТА ''Работеше се при "Изворчето на Доброто". Учителят сам участваше и ръководеше работата. Когато той насочваше вниманието си някъде, всички се събираха около него. Голяма грижливост и усърдие се влагаше в работата. Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата. Имаше работници, имаше зрители - едни идваха, други си отиваха.'' ''Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше.
към текста >>

11. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани.
Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика.
към текста >>

12. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина.
Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума. Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина. Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие. Тенорът носи Силата, волята, а алтът - опаковката. Басът е турен, за да хване корен. Сопранът дава красотата. Божествената красота на нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение.
към текста >>

Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие.
Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума. Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина. Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие. Тенорът носи Силата, волята, а алтът - опаковката. Басът е турен, за да хване корен. Сопранът дава красотата. Божествената красота на нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение. В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве.
към текста >>

Басът е турен, за да хване корен.
Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума. Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина. Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие. Тенорът носи Силата, волята, а алтът - опаковката. Басът е турен, за да хване корен. Сопранът дава красотата. Божествената красота на нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение. В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве. Игривите песни носят здраве. Здравето е Божествената хармония в Природата.
към текста >>

13. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

* 31. Бастунът
* 28. Мория и Кутхуми * 29. Концерт * 30. Всяка работа по всички правила * 31. Бастунът * 32. Дафинка * 33. Атомната енергия * 34. Осата * 35.
към текста >>

14. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не мина много време, гледам Учителя излиза облечен, с шапка и бастун в ръка и тръгва.
Нищо не разбрах от думите Му. Бил съм всякога свободен пред Него, но не знам защо, този път почувствах, че е неудобно да Го запитам втори път или да поискам пояснение за това, което ми каза. Излязох на двора малко смутен и седнах на пейката, като реших да чакам и ако тръгне, да го проводя и използвам всички възможности, за да го улесня. По това време разполагах със средства и всякога носех в себе си достатъчно пари, ако въпросът стигне до тях, да ме ползват. Така че в това отношение бях спокоен. Не мина много време, гледам Учителя излиза облечен, с шапка и бастун в ръка и тръгва. Тръгнах и аз с Него. За мен нямаше съмнение, че отива на Изгрева. С него тръгнаха и някои други братя и сестри. Вървяхме из пътя за Владая един до друг. Той беше мълчалив, съсредоточен и някак потиснат.
към текста >>

15. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

БАСТУНЪТ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАСТУНЪТ През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява.
към текста >>

Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун.
Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят.
към текста >>

На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун.
А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие.
към текста >>

Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат.
Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
към текста >>

Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун.
Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето.
към текста >>

Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди. Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
към текста >>

Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето.
Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди. Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
към текста >>

16. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене.
Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самия Изгрев направихме две чешми за общо ползване. Едната беше в малката горичка между салона и поляната, на която си правехме упражненията.
към текста >>

Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката.
Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самия Изгрев направихме две чешми за общо ползване. Едната беше в малката горичка между салона и поляната, на която си правехме упражненията. Тя имаше кръгъл плочник, на който, от мозайка бяха изработени фигурите на дванадесетте зодии.
към текста >>

17. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След няколко години се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейн за къпане.
Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях. Недалеч от Мърчаево, на около четири километра на запад, в чудно красива и магнетична долина извираше и един топъл минерален извор. До идването на Учителя селяните го употребяваха само за изпиране на дрехи. Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние при пиене и къпане, то цяло село и съседните взеха да я употребяват за тези цели. След няколко години се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейн за къпане. Тази долинка с топлата минерална вода стана важен хигиеничен и курортен център, особено необходим за трудовите хора от град Перник. Около извора и баните се построиха много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци.
към текста >>

18. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания.
горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела. Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия. Изобщо, хората под силното влияние на Венера, са хора на изкуството и със своите творби допринасят за красотата на света: художниците - с картини и багри, скулпторите - с изваяни форми, музикантите - с мелодии, които не се разнасят, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света.
към текста >>

19. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни.
Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер, притегателната му сила (гравитация) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да извлече от него водата и въздуха. Устремът за грабеж, които Черните слънца носят и предават на своите жертви, поражда жажда за нахлуване, носещо безредие, грабеж, смърт и демонизъм. Многото канали, открити през 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели, се наблюдават и сега. Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Друга част от каналите са просто области от Марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Истината на такова твърдение проличава от факта, че всички скали и минерали по нашата Земя съдържат в себе си до 30% вода, която не е проникнала отвън, а е продукт на този еволюционен процес. Чрез него в глъбините на нашата планета се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр.
към текста >>

20. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба."
към текста >>

21. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина.
Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време." В Тимей също така, като се говори за създаването на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност.
към текста >>

22. 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>

23. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър.
Ще се спра на нея, защото тя е един голям окултен символ. Тук трябва да кажа, че всички окултни символи не са измислени, а са реалности, които съществуват в света на Първообразите и са свалени на Земята от Посветените. Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина. Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна. Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър. Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат. В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит. Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка планета отделно.
към текста >>

24. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак.
ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" Друго мистично братство, което се развива под сянката на исляма е школата на така наречените Чистите братя. Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм.
към текста >>

25. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е първият западноарабски философ и родоначалник на западноарабаската философия.
За разлика от Изтока, тук на Запад мистицизмът няма масов характер за сметка на рационализма. Неоплатонизмът е повече застъпен от суфистите, но не толкова колкото в източноарабската философия. Западноарабската философия е фактически рационално-мистическа. Нейни главни представители са Ибън Баджа, Ибън Тауфил и Ибън Рудж (Авероес). 1. Философията на Ибн Баджа Той е първият западноарабски философ и родоначалник на западноарабаската философия. Известен е под латинското си име Авенпаче. Той е най-известният заедно с Авероес, Алберт Велики и други мислители. Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум".
към текста >>

26. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Своите лекции пред тази школа той е писал не на официалния арабаски език, а на езика на дарините, който е клон от санскритския език.
Същото е и с останалите сили на другите планети, Слънцето и Луната. И те създават свои специфични форми. Значи, за разбирането и познаването на материята е извънредно важно да се пристъпи към изучаването на приложните висши науки, особено медицината, алхимията и науката за вълшебствата. За да може човек да изучава приложните висши науки, трябва да познава добре четирите състояния на материята, както и на науката за движението в тези състояния. За висшите науки Авицена е имал школа. Своите лекции пред тази школа той е писал не на официалния арабаски език, а на езика на дарините, който е клон от санскритския език. Така написаните лекции той ги е давал на своите ученици. Като лекар Авицена е бил гениален, защото е прилагал към медицинската приктика и това, което е получил от висшите науки. Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи княз на лекарите. Създал е също така школа за изучаване на медицината и подготвя много ученици. От теорията и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"".
към текста >>

27. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава се явяват и ред идейни и духовни общества като суфистите, исмаилитите, чистите братя, които имали за център град Басора.
Той е ръководен от умни и мъдри хора и започват да се превеждат научни философски съчинения и всякакви други трудове. Превеждат се от санскритски, сирийски, персийски, гръцки, и от езиците на всички народи, които са създали нещо. Този институт имал за задача не само да превежда от чужди езици, но и да създаде възможност и условия за създаване на самостоятелно научно и културно творчество. В дома на мъдростта имало школа не само за науките, но и за изкуствата, и на първо място за музиката. През този период се раждат и живеят цяла плеяда гениални и талантливи хора, които със своите трудове дават тласък за развитието на всички науки, изкуства и философия. Тогава се явяват и ред идейни и духовни общества като суфистите, исмаилитите, чистите братя, които имали за център град Басора. За тях говори по-напред. Те съставили една енн-циклопедия, в която събрали цялото знание на епохата. Те са оставили 51 произведения из всички области на науката и изкуството и особено в областта на музиката. Раждат се последователно ред учени, философи и хора на изкуството. Така през VIII век живял големият историк Абу Абдала Мохамед.
към текста >>

28. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни.
Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ." „С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."
към текста >>

Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения.
Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век. Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност. Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение." Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика. Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения. Български извор, който ни запознават с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма. При все, че гледа с презрение на тях, все пак тук-там той проронва мисли и съждения, които рисуват Богомилството в по-благоприятна светлина. Други сведения са: Синодикът на цар Борила, Житието на преподобния Теодоси и Тайната книга на богомилите, занесена на западните богомили от българския епископ Назарий, а също така и разните апокрифи. Чужди писатели, които са писали съчинения по Богомилството, са: Одер, Волф, Шмидт, Рачки, Лавров, Венгеров и други. Всички тези автори изказват най-противоречиви мнения за Богомилството.
към текста >>

29. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже всичко писано досега за Богомилството е хипотези и предположения, бих казал басни, и аз в следващото изложе- ние, като изхождам от данните на окултната наука, предлагам една хипотеза, една басня, не по-малко основателна от други- те, с която ще се опитам да възстановя истинското богомилско учение както са го учили първите богомили.
В една от тези мисли Учителя казва, че основател на Богомил- ството е Боян Мага, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил е бил разпространител на учението. А в друга мисъл казва: „Боян и Богомил бяха двама архангели, пратени от Бяло- то Братство да подигнат българския народ." От друга страна професор Николай Райнов, който след Учителя е най-компетентният познавач на Богомилството, казва, че се е добрал до някакви оригинални богомилски ръко- писи от 7- 8 страници, на основание на които той ни представя оригиналното учение на богомилите. Той казва също, че един от учениците на Боян, Симеон Антипа, е написал история на богомилското движение, която е била публикувана през 156 4 година на латински. От друга страна аз, на основание на изказванията на ред ав- тори за Богомилството, доказвам, че Богомилството е окултно учение и като такова то има в основата си окултната наука, ко- ято е предавана през всичките векове на човешкото развитие под различни форми. Понеже всичко писано досега за Богомилството е хипотези и предположения, бих казал басни, и аз в следващото изложе- ние, като изхождам от данните на окултната наука, предлагам една хипотеза, една басня, не по-малко основателна от други- те, с която ще се опитам да възстановя истинското богомилско учение както са го учили първите богомили. Най-напред ще се спра на произхода на Богомилството и на неговия основател Боян Мага. След това ще кажа няколко думи за Бялото Братство, от което произхожда Богомилството. След това ще посоча на основанията, които показват, че Бого- милството е окултно учение. После ще изложа Богомилството като християнско учение и произхождащата от това космого- ния. След това ще разгледам как Богомилството е предадено в
към текста >>

30. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах.
Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете.
към текста >>

31. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас.
Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна. Последните са хора, които не разбират вътрешните закони на битието. И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши. Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават.
към текста >>

32. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се молите само да ви помогнат в процеса на борбата, а не Бог да се бори заради бас.
Това ще покаже вашата сила. И помнете, че смъртта е последният противник, с когото трябва да се справите на земята. Трябва да се борите и победите смъртта. Борба трябва, необикновена борба. Само с молене нищо не се постига. Ще се молите само да ви помогнат в процеса на борбата, а не Бог да се бори заради бас. В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи. Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

33. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас.
Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним. В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях. Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос.
към текста >>

34. 7-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е.
Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тези сили са като лисицата. Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е. не бъдете тщеславни, че като ви похвалят, веднага да разкриете богатствата си. 39. Хармонията между учениците в Школата. Като ученици на окултната школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да постигнете тази хармония, вие трябва да си създадете нови мисли, а не само да повтаряте дадените в Школата правила и формули. Всяко правило и формула имат значение до толкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл.
към текста >>

35. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица".
Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно.
към текста >>

36. ЕДИН ОБЯД - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си.
Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителя ще види и чуе мен през пространството. Сигурно той се занимава с големи и важни въпроси. Не е много важно, че някаква си Милка е гладна и няма какво да яде. На вратата се почука: - Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си. - А, няма нужда, - стеснително и недоумяваща отвърнах аз. Ами ако Учителя все пак ме е чул! - сепнато помислих и скочих от мястото си. Пътят на брат Еп.
към текста >>

37. БЕШЕ МАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сопранът привлича слънчева енергия, а басът - земна.
Всяко упражнение пейте по няколко пъти, докато схванете пулса и ритъм на песента. Изпейте сега „Бог е любов". Ние изпяхме песента, а Учителя тихо свиреше с цигулката си. - При пеенето трябва да взимат участие сърцето и умът. Тенорът има отношение към Юпитера, а алтът - към Венера. Сопранът привлича слънчева енергия, а басът - земна. Всеки тон се подчинява на известни закони и носи специфично влияние. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамичност в музиката се предава лесно от светлината. Трябва да знаете, как да съчетаете тоновете, за да произвеждат светлина и топлина. Музикантите трябва да знаят трептенията на всеки тон.
към текста >>

38. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона.
През цялата нощ лампите пред салона светеха. До късно кръстосваха братя и сестри, стягаха денкове и палатки, мереха и сортираха багажа. Групата, която тръгваше с Учителя, винаги биваше най-голяма. В зори, към 3 часа, целият Изгрев беше на крак. Едни тръгваха, други изпращаха. Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона. Всички тържествено запяхме „Братство, единство ..." С радостен трепет изпращачите един по един му целувахме ръка. Дойде и моят ред. - Уреди ли се въпросът? - прошепна ми засмян Учителя.
към текста >>

39. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка).
За нанизване — глинени топчета, продупчени още при правене, нарязани макарони, фиде на звездички,, охлювчета, пуканки, сламки от ръж, слез, желъдчета, фасулчета, топчета от кипарис, памучета, книжни триъгълници, навити като на мъниста, листенца, изрезки (камбанки, птички халкички, цветя, знамена, фенерчета и др.) и още "редица подобни материали, естествени или боядисани, комбинирани или поотделно, бихме могли много приятно да приложим в ръчните ни занимания при низане— гривнички, коланчета, абажури и др. (подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата). Пясък — поставен в пясъчник в двора или в стаята (при специални рдзмери), влажен, за да не се вдига прах, пясъкът е много приятно забавление за всички деца От него се правят: фурни, къщи, градини, декорирани с цветя, горички от истински клоцки, линии с влак, направен от кибритени кутии, реки, планини и всичко каквото може да измисли детската фантазия (Това занимание улеснява развитието на детската творческа мисъл). Пластелин — мек, еластичен и цветен, пластелинът е материал, с който можем да почнем твърде от рано. Една дъсчица и две три парченца пластелин са добра възможност за творческата дейност на всяко дете. От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка). От пластелин и клечки може да имаме най-различни комбинации. Глина — Естествено е след пластелина да започнем работа с глина. Тя е евтина и всяко дете може да разполага с голямо количество и при това изработените предмети могат да се запазят, боядисат и лакират. Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби. След като добре изсъхнат моделираните предмети, боядисваме гй с постна боя, разтворена в туткалена вода.
към текста >>

40. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“
Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара.
към текста >>

41. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа.
В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят.
към текста >>

42. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни
И накрая, когато отиде във франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли ? Дегизира се по образа на Учителя, взе Неговата прическа, взе Неговата брада, Неговата поза, взе подобен на Неговия бастун, започна да позира и си направи много цветни снимки в различни пози. След това той ги изпрати в София, за да се убедим, че той е вече Учителят, защото прилича на Него и ние трябва да му бъдем ученици. Когато аз видях снимките, които ми показа една вярна приятелка, тогава казах: "Котката беше в началото. Сега е ред на котарака, който мишки и наивници
към текста >>

43. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна.
Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си.
към текста >>

А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен.
И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил".
към текста >>

Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски.
И само ме попита: „Ти влизала ли си сама при Него? " Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама,защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още. Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски. Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество. За въздържанието да не се пие, да не се пуши и т.н. и по този начин той се запознава с моят баща. Аз го разправих вече.
към текста >>

Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество.
" Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама,защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още. Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски. Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество. За въздържанието да не се пие, да не се пуши и т.н. и по този начин той се запознава с моят баща. Аз го разправих вече.
към текста >>

44. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И тъй като Боев отказа, взе, че го удря с бастун по главата.
Щото може би сте чули, че Антов един ден е бил Боев, бил го по главата. Защо? Защото Стела искаше брат Боев да пише официално писмо, че Учителят е изпратил Михаил във Франция. А Боев отказа разбира се. И тогава Антов би един физически слаб човек както ви казах. А за Стела тя си служеше с други методи, просто като хипнотизира Антов да иска Боев и той, Боев да пише. И тъй като Боев отказа, взе, че го удря с бастун по главата. И искаше повече от туй, просто братството да даде на Михаил всички права върху издаването на беседите. Добре, че не направиха. Той щеше просто да сложи ръка. Нито ние, нито който и да е нямаше да има право да превежда. А той сам нямаше да превежда.
към текста >>

45. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

„Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила.
Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила.
към текста >>

Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история".
Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север.
към текста >>

Обаче, Басан категорично отказа.
Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил.
към текста >>

Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан.
Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже на бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати.
към текста >>

46. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя.
Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват. Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя. Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата.
към текста >>

47. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на Рударци, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни.
Като наближихме Говедарци, детето каза, че е гладно, спряхме до една сладкарница и взехме едно кисело мляко и една кифличка. Дадох на детето малко от кифличката с млякото, след няколко залъка то каза, че му е достатъчно. Казах му: „Добре, после, като огладнееш, пак ще хапнеш малко.“ Обясних на бащата, че трябва да му дава по малко храна, защото след като не е яло 2-3 дена, е опасно да се яде много наведнъж. По време на пътуването разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си. Бащата беше щастлив, че детето се успокои покрай мене, и като пристигнахме пред дома ми, си разменихме телефоните. Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на Рударци, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни. Така то ще забрави за майка си, а и ти я забрави, такава майка не заслужава да страдате заради нея.“ След време този баща ми се обади, за да ми благодари: „Вие променихте живота ми, наистина вие, дъновистите, правите чудеса! “
към текста >>

48. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз хванах Катя под ръка, взех ѝ нещата, които носеше, а с другата ръка тя се подпираше на бастунче и така вървяхме бавно.
Аз също благодарих на брат Борис за това, което разказа, тогава той ми отговори: „Сестра, не виждате ли, че Учителя е винаги с нас? Той познава истинското си стадо и му помага. Така че Учителя не може да бъде излъган от никого. Ние си го знаем кой е – и затова се стремим да слушаме.“ Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и Йовка тръгнахме през езерата. Аз хванах Катя под ръка, взех ѝ нещата, които носеше, а с другата ръка тя се подпираше на бастунче и така вървяхме бавно. По целия път си говорихме, Катя ме попита как съм решила да дойда при тях. Аз ѝ разказах за себе си и тя, като ме изслуша, каза: „Много добре си направила, че си намерила учението на Учителя, и много хубаво е, че си при Йорданка, от нея ще научиш много неща, тя беше най-близо до него и всичко, което ти каже, е самата истина. По правилния път вървиш! “ След това ми разказа за себе си: „Сестра, ние бяхме не много послушни ученици на Учителя. Създавахме му много грижи и тревоги.“ – „Е, как така?
към текста >>

49. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Там, непосредствено до жилищните сгради, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца.
„Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й. По-късно се запознах с градинаря на Руското посолство, той ме помоли да му дам пръчки от нашите рози - да си произведе калеми. Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки. Така и стана, дадохме му всичко, което изрязахме. През следващата година ме поканиха да вляза в двора на посолството, за да видя какво са направили. Там, непосредствено до жилищните сгради, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца. Покрай оградата навсякъде бяха направени алпинеуми с калемите от розите, изключително хубави! Явно, този градинар беше и художник! Тогава от външната страна на оградата на посолството навсякъде имаше засадени рози. Пред трамвайната спирка също всичко беше в рози - много беше красиво! Като си замина този посланик, смени се и антуражът му.
към текста >>

През цялата 1992 година се движех с патерици, а на другата година (1993) можех да ходя с бастун.
Стратев ме покани лично: „Сестра, нали ще дойдеш утре? ". - „Не съм сигурна, защото е студено и ме наболява кракът" - отговорих аз. На излизане пак ме видя и каза: „Ще те чакам, нали ще дойдеш ? ". Аз му отговорих: „Аз като обещая нещо, трябва да го изпълня, а не знам какво ще ми се случи. Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. През цялата 1992 година се движех с патерици, а на другата година (1993) можех да ходя с бастун. Отидох в градината, наобиколиха ме братята и сестрите, които ми помагаха: „Ела да видиш какво стана, откакто тебе те няма! Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища. Изчаках да дойде Атанас, тогава той се грижеше за градината, и го попитах: „Атанасе, кой насади тези лозови пръчки? ". - „Аз, но братята вдигнаха скандал и ги извадиха, само тая е останала" - отговори той. Казах му: „Извади я!
към текста >>

50. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ В ранното утро една малка, доста живописна група мина по улиците на София и се отправи нагоре по пътя, който пресича младата гора. Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им. Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек. Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка. Всичко в него излъчваше нещо младенческо. А при това имаше доста посивяла брада и коса. Докато вървяха напред, младите хора се движеха плътно до него и водеха оживен разговор.
към текста >>

Една сестра пое палтото и шапката му, друга - бастона му, и той влезе в стаята си.
- отговориха поканените и бързо забравиха дребните си домашни грижи. Колко е приятно и интересно да бъдеш с всички на общата братска трапеза. * След като обърна достатъчно внимание на гостите, Учителя прояви особен интерес към всичко, което бе станало в негово отсъствие. Една сестра пое палтото и шапката му, друга - бастона му, и той влезе в стаята си. - Има си работа, а и трябва да си поотпочине -каза един брат. Тогава мнозина се отдалечиха от вратата му, за да не го смущават с приказките си. Доколко и как си почива Учителя, не беше известно. Но знаехме, че не обича да го чака някой, който търси помощ или съвет. Няколко минути по-късно излезе от стаята си и запита:
към текста >>

51. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

До шкафчето изправен стои бастонът.
Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори. До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват. Подът е застлан с домашен килим, подарен от една сестра.
към текста >>

52. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Една басня
С Учителя, който непрестанно дава с любов, ние сме при извора на живота, в дома на нашия Баща. Има ли по-голямо богатство в света от това да бъдеш при извора на живота, който непрестанно дава и никога не пресъхва? Празникът на пролетта започна някъде далече в планината, край бистрите езера на Рила, в които се отразяват високи върхове и непристъпни скали. След това слезе в низините и с настъпването на деня дойде при нас, в гостоприемните домове на „Изгрева". 28 март Една басня Свеж прохладен въздух слиза от гористите склонове на Витоша. Гърдите се отпускат в еликсира на живота, който приемат преди да се свечери. В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно. Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее:
към текста >>

(Това е една басня!)
Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее: „Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите, пъплех по цветята." (Това е една басня!) „Но мина една царска дъщеря и ме обикна; и станах човек! " Дошла е девицата, за да изчисти сърцата ни.
към текста >>

53. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години.
Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града.
към текста >>

При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти.
— пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г.
към текста >>

Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?
Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м.
към текста >>

54. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при скалата на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода.
Един ден след паневритмията на петото езеро — Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителя става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек") с такъв хубав, мек, тих й приятен глас, че всички се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителя търси и намира вода — символ на живота. При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при скалата на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода. Приятелите започват да копаят и скоро тя извира. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи.
към текста >>

55. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри.
Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
към текста >>

56. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Силните болки заставят Боев да използва бастун.
" Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка. Това са Райна Калпакчиева и Найден Найденов, които, като спят нощем, хъркат." Вървят малко напред и виждат палатката, откъдето идва хъркането. Учителя обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителя го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен. Силните болки заставят Боев да използва бастун. При една среща Учителя му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна." Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю? " Учителя му отговаря: „Тя се свърши вече. Съществото, което беше дошло да ти помогне, е вече зад Луната." Брат Боев живее дълго време в братските пловдивски бараки, където постоянно работи, дешифрира стенограми. Той притежава над 100 тетрадки със стенограми от разговори, проведени с Учителя при различни случаи. Те са му най-голямото богатство и не иска да се отдели от тях дори за миг.
към текста >>

При една среща Учителя му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна." Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю?
Това са Райна Калпакчиева и Найден Найденов, които, като спят нощем, хъркат." Вървят малко напред и виждат палатката, откъдето идва хъркането. Учителя обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителя го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен. Силните болки заставят Боев да използва бастун. При една среща Учителя му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна." Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю? " Учителя му отговаря: „Тя се свърши вече. Съществото, което беше дошло да ти помогне, е вече зад Луната." Брат Боев живее дълго време в братските пловдивски бараки, където постоянно работи, дешифрира стенограми. Той притежава над 100 тетрадки със стенограми от разговори, проведени с Учителя при различни случаи. Те са му най-голямото богатство и не иска да се отдели от тях дори за миг. Въпреки строгите предупреждения на Борис Николов да ги скрие, той не го послушва и при поредния обиск милицията му взима тетрадките.
към текста >>

57. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат.
Отива при Учителя в Мърчаево да иска неговата помощ. Учителя му казва: „Иди при Йорданка да ти каже къде са ти документите." Той я пита и тя му казва, че са паднали зад кревата. Намира ги и си свършва работата. Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителя й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителя се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо.
към текста >>

След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан.
" Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й.
към текста >>

58. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи.
Крум Няголов Баща ми — Крум Иванов Няголов, е роден на 24 август 1903 г. (нов стил) в Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство.
към текста >>

59. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун.
" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук? " Тя отговаря: „Учителя." Учителя й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун. На Петровден през 1939 г. Учителя им предлага да отидат на езерата. Райна се подготвя и двамата отиват на Рила. Често пъти паневритмията се играе на Третото езеро. След изиграването на й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро.
към текста >>

Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителя, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането.
Учителя им предлага да отидат на езерата. Райна се подготвя и двамата отиват на Рила. Често пъти паневритмията се играе на Третото езеро. След изиграването на й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро. В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителя, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет.
към текста >>

60. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години.
Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града.
към текста >>

61. 7.77 Магдалена Попова - Светозар Няголов ( -2013)

При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти.
— пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
към текста >>

Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?
Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
към текста >>

62. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци.
Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителя, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините. Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място. Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на Мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителя идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри.
към текста >>

63. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата.
към текста >>

64. 22. ЖИВИЯТ КЛЮЧ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В нея си служим с два ключа — виолинов и басов.
ЖИВИЯТ КЛЮЧ Живият ключ ни отваря вратата към висшето познание на живота. В музиката музикантът настройва инструмента си по даден ключ. В нея си служим с два ключа — виолинов и басов.
към текста >>

65. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Басът е долина и трептенията му са най-едри и е магнетичен.
— В днешно време певците не знаят още да пеят. Гласът им има един металичен отенък, който не иде от вътре. Четири състояния има, от които трябва да се изхожда при пеенето. Те са: на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Според мен високия, колоритния сопран, иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. Басът е долина и трептенията му са най-едри и е магнетичен. Тенорът представлява хълмисто място, а алтът представлява поляни. Колоритният глас е слънчев глас — глас на светлите мисли на ангелите. В човека има около 40 милиарда клетки, които са живи душички. Те са групирани около душата. — Учителю, ами те музикални ли са?
към текста >>

66. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента. Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен. Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.
към текста >>

67. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той имал красив бас.
Първите религиозни обряди в предисторическите храмове са били извършвани от избрани служители, които са посвещавали живота си да служат на Бога. Там те са изучавали специални школи на храмово пеене. Моисей получи скрижалите на планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда. — Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е? — Аарон е бил много музикален. Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти. — Учителю, цар Давид какъв глас е имал? — Цар Давид е бил и певец, и композитор.
към текста >>

68. Музикалните ключове - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

При басовия ФА ключ, същата нота отговаря на тона ДО.
С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога. – Учителю, ами каква роля имат музикалните ключове, с които до днес си служим в музиката? – Ключовете в музиката имат една задача – да покажат на хората, как да трансформират силите си. Всичките музикални ключове са слезли от един висок свят. – Учителю, нотата, която се пише на второто междулиние при ключ СОЛ, отговаря на тона ЛА. При басовия ФА ключ, същата нота отговаря на тона ДО. При сопрановия ДО ключ – на СИ. Има още теноров ДО ключ и алтов ДО ключ. Има и други ДО ключове, които не се употребяват. Учителят каза: – Ти искаш, например, да отключиш сърцето на някой закоравял егоист – започни с ключът ФА, на Мъдростта, сетне продължи с ключът СОЛ, на Любовта и най-сетне с ключът ДО, на Истината.
към текста >>

На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта.
Той се въртеше на стола и бързо посочваше: вие, вие и пр... – Ти имаш връзки с тях от миналото си, когато си работила във Франция – каза Учителят. – Когато си заминете от Земята и отидете в невидимия свят, няма да ме видите, докато не ви подложат на изпит. Вие трябва да издържите този изпит. Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове? На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта. Когато комисията провери, че можете да пеете на тези ключове, вие ще ме видите! Ще видите и славата Божия. Ще ви се отворят Божествените и духовни очи! – Учителю, Вие такъв ли ще бъдете там, на Небето, или ще имате друг вид? – Учителят се усмихна и каза:
към текста >>

69. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Басът е долина и трептенията му са едри.
– Учителю, какво да правя през зимата с гълъбчетата? Да ги пусна ли на свобода? – Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай от време на време в стаята си, да хвърчат. – Според мене високото, колоритното сопрано иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. Басът е долина и трептенията му са едри. Той е магнетичен. Тенорът представя хълмисто място. Алтът прилича на поляни. Учителят стана прав, извини се и излезе от стаята. Аз чух, че извика по име брат Христо, който все още ме чакаше под лешниците пред масите, и го покани да влезе.
към текста >>

70. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Най-напред ще излезе да пее един бас.
— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни? — Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено!
към текста >>

— Най-напред ще излезе да пее един бас.
— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни? — Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено!
към текста >>

71. Песен на ангелите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът.
Учителят се вдъхнови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза: – Певците ще се явят един по един на сцената! Аз попитах: – Учителю, какъв глас да бъде първият певец? – Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах: – Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа!
към текста >>

Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах:
– Учителю, какъв глас да бъде първият певец? – Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах: – Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа! Учителят изпя една особена песен, като свиреше с цигулката си. Думите бяха: "Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на Ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: "Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец.
към текста >>

72. Бъдещата Окултна школа по пеене - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Регистрите на бас, баритон, тенор, контраалт, мецосопран и сопран; 25.
Затварянето на гласния отвор; 20. Вярното място при резониращата въздушна струя; 21. Упражнения за белите дробове; 22. Дишането на йогите; 23. Звука при пеене и говор; 24. Регистрите на бас, баритон, тенор, контраалт, мецосопран и сопран; 25. Пеенето и говора; 26. Изравняване на регистрите; 27. Пеене на гласните. Произношението на буквата "Р"; 28. Положение на тялото през време на пеенето; 29.
към текста >>

73. СВОБОДАТА - Борис Николов

Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче.
Търговецът не беше виждал такова нещо. „Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи. Всички се зарадваха. Но най-много се привърза към папагалчето търговецът. Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо.
към текста >>

74. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята!
Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника. Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка. Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си. Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха. Отец Йероним казваше на шега:
към текста >>

75. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

76. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки.
Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>

77. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо.
Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило. „Учителя ме спаси! " каза Вено, без да навлиза в подробности. Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки. Животът, посветен на обществото, изисква жертви. Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
към текста >>

78. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани виждаме пъстър свят от красиви създания.
Това ще рече, че от всички Планети Венера идва най-близко до Земята. Това определя и особено силното й влияние върху Земята, върху живота на нея, а също и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области откриваме една чудна, девствена красота, опияняваща и проста. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на живота, също има красота и изящество: цветя, плодни и други видове дървета - палми, кипариси, борове, ели. В животинския свят откриваме птичките с техните чудни гласове, животните с красиви, гъвкави тел а. В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани виждаме пъстър свят от красиви създания. Най-после и при човека, където голям дял от вниманието му, от времето, от дейността му е насочен и погълнат от чувствата - най-вече от красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Също и от стремежа към красивото, изящното; стремеж, когато се прави нещо, то да бъде най-хубавото. В. тази своя неразтеглена орбита Венерините типове получават от Слънцето най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот - радост, щастие, изобилие от материални блага, пътувания, приятни разнообразия. От тях лъха една мекота, приятност, симпатия към и за всички хора.
към текста >>

79. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някои от тях не са били нищо друго освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхност (моретата, както сега ги наричат) не са били нищо друго, освен големи водни басейни.
Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер притегателната му сила (гравитацията) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Именно това е, което черните слънца носят и предават на своите жертви - тази демонична и чудовищна енергия , даваща жаждата за настъпване, нахлуване, безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първ и път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхност (моретата, както сега ги наричат) не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто пукнатини по марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство - един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, показва фактът, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя съдържат в себе си и вода, която не е проникнала отвън. В някои от тях, както е изчислено, тя е до 30 процента.
към текста >>

80. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там.
Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар. Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява.
към текста >>

81. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички тези данни определят ценното и най-доброто във влиянието на Нептун върху живите форми на Земята - птиците, обитателите на водните басейни и сушата.
За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда. Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита почти се слива с тази на Еклиптиката, като сключва ъгъл само малко повече от един градус. Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от демоничното влияние на Черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова неговите силови течения са запазили първичния и съвършен характер на влияние, създаващи по-висшето и по-съвършеното. Всички тези данни определят ценното и най-доброто във влиянието на Нептун върху живите форми на Земята - птиците, обитателите на водните басейни и сушата. Това влияние създава у тях стремеж към по-особено отношение помежду си,преди всичко към едно групиране, обединение, общуване, което е една по-висша изява на живота: птиците да образуват ята, водните обитатели с по-малко хищни изяви да образуват пасажи, а на сушата лишените от хищнически склонности тревопасни да формират стада. Всичко това не може да се обясни с необходимостта от някакви по-ясно изразени практически цели, свързани с ежедневните нужди, а с някакъв подтик, създаден от силовите течения на Нептун. При човек тези създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в горната област на главния мозък. Там са мозъчните центрове, които нямат отношение към практическите въпроси на човека, засягащи ежедневните му насъщни нужди, а тези, които създават моралните ценности - възпитанието, благородството, стремежа към оказване на помощ, услуга, съчувствие към всичко и всички. Тези центрове създават и тласкат човека към познаване на по-висшите светове, извън заобикалящия ни триизмерен свят.
към текста >>

82. Трите мечки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение.
— викнало и се разплакало малкото меченце. — Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ? Влязло и детето мече — викнало и заплакало: — Мамо, кой се е скрил в леглото ми? — Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение. Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
към текста >>

83. Елен и сърна. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЕЛЕН И СЪРНА (Басня) Едно стадо сърни излязло по планината на паша; то се предвождало от един стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят ,стръги, къде залагат примки и капани, или копаят трапове, в които да ловят живи сърните.
ЕЛЕН И СЪРНА (Басня) Едно стадо сърни излязло по планината на паша; то се предвождало от един стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят ,стръги, къде залагат примки и капани, или копаят трапове, в които да ловят живи сърните. Обаче той не знаял за един нов трап, за една стр&га, която била направени миналия ден. Еленът водил стадото право на тоя трап, на тая стръга. Едно сърненце, което вървяло най-подире, познало, че пътеката, по която вървят сега, е тая същата, по която то само вървяло вчера и поради незнание бе паднало в новоизкопания трап, и беше се избавило по някакво чудо. То изтичало напред пред елена и рекло: — Стой, дядо, стой! Не върви по тая пътека, защото напреде ни има трап; а ако повървим още малко, ще дойдем до новонаправената стръга. Аз я видях вчера, и дори паднах в трапа, но по някакво чудо се спасих.
към текста >>

84. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката.
към текста >>

85. Лисица и грозде. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. .
ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. . Но за нещастие — високо бяха. Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
към текста >>

86. Каин и Евел - Николай Райнов

И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно.
И те се питаха: „Кой е наскърбил оная, която ни е родила? Защо й е тежко? Защо не поглежда тя ни мене, ни тебе, ни малкото ни братче? “ И не можеха да си отговорят. А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да ти отговори, па може дори да се разгневи. И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж. Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот. А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде.
към текста >>

87. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му.
към текста >>

88. Книга на загадките - Николай Райнов

В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония.
... И обърна поглед към Жената — и рече й с тиха молба: „Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж. Мене ми требва душа на жена, — за да изпея на светa своите съкровени песни, дето пърха усмивката, по която бленувa всеки. Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! —“ Но Жената погледна с горест певвеца — и на очите й бликнаха сълзи... Защото нямаше що да му даде. *** Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа. Тя продаваше миризми. В малки стъкленици и чаши от алабастър тя носеше касия, смирна, кинамон, кориандър, нард, мирсина и други благовония. И в кутии от злато и скъпа кост имаше амбра, мускус, ладан. бензой и различни смоли. Тя ме видя — и се спря до мене. — Що е това? Бях взел стъкленица с нещо зелено.
към текста >>

89. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год.
други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год. на 24 септември роди ми се момиче което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години.
към текста >>

имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско.
Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год. на 24 септември роди ми се момиче което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 год.
към текста >>

90. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество.
Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него. Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал. Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот. Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея.
към текста >>

91. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф.
Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1.
към текста >>

92. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд.
Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи.
към текста >>

93. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Заминавали изправени като глътнали бастун англичани.
Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“. Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани. Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго.
към текста >>

94. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми.
към текста >>

Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил.
Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае. Понякога взима молива и стои и гледа през прозореца. И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи.
към текста >>

95. 3. Статия трета - Георги Христов

И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни.
Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
към текста >>

96. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме.
Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел150 за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителя се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините? “ (Учителя знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята“. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25698399543762